Битката за Малая
Дата : 8 Декември 1941 г. – 31 Януари 1942 г.
Резултат : Японска победа и окупация на малайския полуостров
Воюващи : Великобритания : Обединени имперски сили, в състав от холандци, австралийци и индийци; Японска империя : 25 армия
Командващи Великобритания – Артър Пърсивал; Япония - Томоюки Ямашита
Сили Великобритания 140 000 войници, 158 самолета; 70 000 войници, 568 самолета, 200 танка
Жертви Великобритания – 5 500 загинали, 5000 ранени, 40 000 пленени ; Япония – 1 793 загинали, 3 378 ранени
Битката за Малая е кампания, водена от обединените британски сили и японската императорска армия в Малая, от 8 декември 1941 г. до 31 януари 1942 г. В по-голямата си част в битките участват британски и японски войници. За британския експедиционен обединен корпус кампанията се превръща в пълен провал.
Обстановка
Японски войници в Куала Лумпур
Между войните, британската военна стратегия в Далечния изток остава на заден план, главно поради липсата на средства и внимание. Плановете на британското правителство главно засягали съсредоточаването на силен флот в Сингапур, където ако се наложело той да бъде използван за защита на колониалните владения и охрана на пътя за Австралия. Ако обаче Сингапур бъдел заплашен, кралският флот можел да изпрати сили едва след седмици или месец, и в случая когато войната избухнала в Европа станало ясно че помощ не може да бъде изпратена.
След като Втората Световна война започва , Великобритания, Близкият изток и Съветският съюз започват бързо придвижване на сили и материали до стратегическите точки в техните владения. Обещаваната цифра от 300 до 500 самолета за Малая така и не била изпълнена. В кампанията японските сили разполагали с около 200 танка, докато британските войници нямали нито един.
Японското нападение
Битката за Малая започва на 8 декември, когато японската 25-та армия започва амфибиен десант по северния бряг при Кота Бару и напредва на юг по протежението на полуострова. Това било съгласувано с десанти при Патани и Сонкла в Тайланд, откъдето напредват на юг през Тайландско-малайската граница за да атакуват западната част на полуострова. По това време вече Тайланд е съюзник на Япония.
В 4 часа сутринта 17 японски бомбардировача атакуват Сингапур, това било и първото въздушно нападение над колонията. От това става ясно че японските бомбардировачи, базирани в Сайгон са в обсегa на Сингапур. Японското настъпление е затруднено от 3-ти корпус на индийската армия и няколко британски батальона. Въпреки това японците поотделно преграждат пътя на индийските сили, принуждавайки ги по-късно да се предадат. На своя страна атакуващите имали слабо числено превъзходство в северна Малая и значително превъзхождащи във въздушните подкрепления, бронираните единици, тактика и опит заради битките в Китай.
Съюзниците не разполагали с танкове, което обаче им позволявало да се придвижат бързо измежду гъстите джунгли на полуострова.
Военноморското подразделение Z, съставено от корабите „Принцът на Уелс” и „Репулс”, заедно с 4 миноносци под командването на адмирал Том Филипс пристигат малко преди започването на боевете. Въпреки това, въздушното превъзходство на японските сили довежда до потопяването на корабите, което оставило източния бряг на Малая незащитено и позволило на японците да продължат с нападенията.
Въздушни боеве
Съюзнически изтребители над летище в Малая
Съюзните изтребителни подразделения изпитвали нужда от персонал и резервни части, летищата били трудни за въздушна защита и липсвала координация в командването. След първите дни на атаките били претърпени тежки загуби, което довело до отстъплението на частите в Холандските Източни индии . Няколко пилоти от кралските холандски източно индийски военновъздушни сили се сражавали малко преди да отстъпят към остров Ява на 18 януари. Оставените самолети били остарели модели и станали лесна плячка за японските пилоти както във въздуха, така и на земята.
Според последни данни японското военно разузнаване залавя капитан Патрик Хийнън. Макар да не е ясно дали той им е оказал съдействие само за три дни японците унищожават всички съюзни самолети. Хийдън бива арестуван на 10 декември и изпратен в Сингапур, дотогава обаче врага разполагал с въздушно превъзходство.
Настъпление в полуострова
Поражението на съюзническите войски при Джитра, подпомогнато от танкове, движещи се през Тайланд на 11 декември 1941г. , както и бързото напредване от вътрешността към Кота Бару напълно предвещавало края на северните укрепления. Британските сили остават неспособни да се противопоставят на врага без кораби и японските брегови операции се провеждали без да срещнат и минимален отпор. Всъщност обаче те нямали голямо значение за настъпващите сухопътни войски. Със спечеленото въздушно превъзходство съюзническите войски и мирно население били изложени на нападения.
Малайският остров Пенан бива бомбардиран през деня от японски и тайландски сили на 8 декември и изоставен на 17. Отстъпващите войници оставили след себе си оръжие, лодки, провизии и работеща радиостанция. Британските сили не успели да евакуират европейското на селение на острова и то останало на милостта на завоевателите. Това довело до отчуждение на цивилното население към британските войници. Няколко колониални войници останали и се присъединили към тайландските и японски части.
На 23 декември генерал-майор Дейвид Мъри-Лайън от 11-та индийска пехотна дивизия бива отстранен от командването, но това не довежда до сериозни последици. До края на първата му седмица като командващ цялата северна част на Малая бива окупирана. По това време Тайланд официално подписва договор за приятелство с Японската империя, което довежда до завършек плановете за съюз. В замяна Тайланд останал теоретично независим и му било разрешено да владее няколко султанати в северната част на полуострова. Не след дълго японските сили започват настъпление към втората си цел – Куала Лумпур. На 11 януари 1942 г. те навлизат в града без да срещнат съпротива. О-в Сингапур вече се намира на 200 мили от настъпващата японска армия.
11 индийска дивизия успява да забави японското настъпление при Кампар за няколко дни, което довело до пагубната за индийските бригади битка при река Слим, където те биват фактически унищожени. Друга индийска дивизия бива унищожена при Муар.
Защитата на Джохоре
До средата на януари японците достигат южната малайска провинция Джохоре, където на 14 януари се срещат с войници от 8-ма австралийска дивизия под командването на генерал-майор Гордън Бенет. За първи път японските сили изпитали затруднение с австралийските сили при Гемас. Боевете там стрували на японците 600 жертви, но мостът който бил разрушен после бива поправен за 6 часа. При опита на японските войници да обградят австралийците се заформя една от най-кръвопролитните битки за цялата кампания, започвайки от 15 януари. Бенет назначава 45-та Индийска бригада (все още без опит и необучена) да защитава южния бряг на реката, но японците успяват да я обградят и цялата бригада бива унищожена. Тримата и командири, включително бригадир Хърбърт Сесил Дънкан загиват.
На 20 януари започват японски десанти при Ендау. Последната съюзническа линия в Джохоре – Бату Пахат – Клуан – Мерсин бива атакувана по цялата си дължина. Пърсивал дава заповед да не се правят укрепления при Джохоре с думите „укрепленията подриват морала”.
На 27 януари 1942 той получава разрешение от командващия на Американо-Британските-Холандски-Австралийски части, ген. Арчибалд Уейвъл да отстъпи през протока на Джохоре към остров Сингапур.
Отстъплението към Сингапур
На 31 януари последните съюзнически сили напускат Малая. Полевите инженери взривяват моста към острова като правят 20 метра дупка в моста. Скоро след това японски шпиони и диверсанти започват да пресичат протока, преоблечени като цивилни. За по-малко от два месеца битката за Малая приключва, оставяйки след себе си около 50 000 съюзнически войски – убити, заловени или изчезнали.
Дата : 8 Декември 1941 г. – 31 Януари 1942 г.
Резултат : Японска победа и окупация на малайския полуостров
Воюващи : Великобритания : Обединени имперски сили, в състав от холандци, австралийци и индийци; Японска империя : 25 армия
Командващи Великобритания – Артър Пърсивал; Япония - Томоюки Ямашита
Сили Великобритания 140 000 войници, 158 самолета; 70 000 войници, 568 самолета, 200 танка
Жертви Великобритания – 5 500 загинали, 5000 ранени, 40 000 пленени ; Япония – 1 793 загинали, 3 378 ранени
Битката за Малая е кампания, водена от обединените британски сили и японската императорска армия в Малая, от 8 декември 1941 г. до 31 януари 1942 г. В по-голямата си част в битките участват британски и японски войници. За британския експедиционен обединен корпус кампанията се превръща в пълен провал.
Обстановка
Японски войници в Куала Лумпур
Между войните, британската военна стратегия в Далечния изток остава на заден план, главно поради липсата на средства и внимание. Плановете на британското правителство главно засягали съсредоточаването на силен флот в Сингапур, където ако се наложело той да бъде използван за защита на колониалните владения и охрана на пътя за Австралия. Ако обаче Сингапур бъдел заплашен, кралският флот можел да изпрати сили едва след седмици или месец, и в случая когато войната избухнала в Европа станало ясно че помощ не може да бъде изпратена.
След като Втората Световна война започва , Великобритания, Близкият изток и Съветският съюз започват бързо придвижване на сили и материали до стратегическите точки в техните владения. Обещаваната цифра от 300 до 500 самолета за Малая така и не била изпълнена. В кампанията японските сили разполагали с около 200 танка, докато британските войници нямали нито един.
Японското нападение
Битката за Малая започва на 8 декември, когато японската 25-та армия започва амфибиен десант по северния бряг при Кота Бару и напредва на юг по протежението на полуострова. Това било съгласувано с десанти при Патани и Сонкла в Тайланд, откъдето напредват на юг през Тайландско-малайската граница за да атакуват западната част на полуострова. По това време вече Тайланд е съюзник на Япония.
В 4 часа сутринта 17 японски бомбардировача атакуват Сингапур, това било и първото въздушно нападение над колонията. От това става ясно че японските бомбардировачи, базирани в Сайгон са в обсегa на Сингапур. Японското настъпление е затруднено от 3-ти корпус на индийската армия и няколко британски батальона. Въпреки това японците поотделно преграждат пътя на индийските сили, принуждавайки ги по-късно да се предадат. На своя страна атакуващите имали слабо числено превъзходство в северна Малая и значително превъзхождащи във въздушните подкрепления, бронираните единици, тактика и опит заради битките в Китай.
Съюзниците не разполагали с танкове, което обаче им позволявало да се придвижат бързо измежду гъстите джунгли на полуострова.
Военноморското подразделение Z, съставено от корабите „Принцът на Уелс” и „Репулс”, заедно с 4 миноносци под командването на адмирал Том Филипс пристигат малко преди започването на боевете. Въпреки това, въздушното превъзходство на японските сили довежда до потопяването на корабите, което оставило източния бряг на Малая незащитено и позволило на японците да продължат с нападенията.
Въздушни боеве
Съюзнически изтребители над летище в Малая
Съюзните изтребителни подразделения изпитвали нужда от персонал и резервни части, летищата били трудни за въздушна защита и липсвала координация в командването. След първите дни на атаките били претърпени тежки загуби, което довело до отстъплението на частите в Холандските Източни индии . Няколко пилоти от кралските холандски източно индийски военновъздушни сили се сражавали малко преди да отстъпят към остров Ява на 18 януари. Оставените самолети били остарели модели и станали лесна плячка за японските пилоти както във въздуха, така и на земята.
Според последни данни японското военно разузнаване залавя капитан Патрик Хийнън. Макар да не е ясно дали той им е оказал съдействие само за три дни японците унищожават всички съюзни самолети. Хийдън бива арестуван на 10 декември и изпратен в Сингапур, дотогава обаче врага разполагал с въздушно превъзходство.
Настъпление в полуострова
Поражението на съюзническите войски при Джитра, подпомогнато от танкове, движещи се през Тайланд на 11 декември 1941г. , както и бързото напредване от вътрешността към Кота Бару напълно предвещавало края на северните укрепления. Британските сили остават неспособни да се противопоставят на врага без кораби и японските брегови операции се провеждали без да срещнат и минимален отпор. Всъщност обаче те нямали голямо значение за настъпващите сухопътни войски. Със спечеленото въздушно превъзходство съюзническите войски и мирно население били изложени на нападения.
Малайският остров Пенан бива бомбардиран през деня от японски и тайландски сили на 8 декември и изоставен на 17. Отстъпващите войници оставили след себе си оръжие, лодки, провизии и работеща радиостанция. Британските сили не успели да евакуират европейското на селение на острова и то останало на милостта на завоевателите. Това довело до отчуждение на цивилното население към британските войници. Няколко колониални войници останали и се присъединили към тайландските и японски части.
На 23 декември генерал-майор Дейвид Мъри-Лайън от 11-та индийска пехотна дивизия бива отстранен от командването, но това не довежда до сериозни последици. До края на първата му седмица като командващ цялата северна част на Малая бива окупирана. По това време Тайланд официално подписва договор за приятелство с Японската империя, което довежда до завършек плановете за съюз. В замяна Тайланд останал теоретично независим и му било разрешено да владее няколко султанати в северната част на полуострова. Не след дълго японските сили започват настъпление към втората си цел – Куала Лумпур. На 11 януари 1942 г. те навлизат в града без да срещнат съпротива. О-в Сингапур вече се намира на 200 мили от настъпващата японска армия.
11 индийска дивизия успява да забави японското настъпление при Кампар за няколко дни, което довело до пагубната за индийските бригади битка при река Слим, където те биват фактически унищожени. Друга индийска дивизия бива унищожена при Муар.
Защитата на Джохоре
До средата на януари японците достигат южната малайска провинция Джохоре, където на 14 януари се срещат с войници от 8-ма австралийска дивизия под командването на генерал-майор Гордън Бенет. За първи път японските сили изпитали затруднение с австралийските сили при Гемас. Боевете там стрували на японците 600 жертви, но мостът който бил разрушен после бива поправен за 6 часа. При опита на японските войници да обградят австралийците се заформя една от най-кръвопролитните битки за цялата кампания, започвайки от 15 януари. Бенет назначава 45-та Индийска бригада (все още без опит и необучена) да защитава южния бряг на реката, но японците успяват да я обградят и цялата бригада бива унищожена. Тримата и командири, включително бригадир Хърбърт Сесил Дънкан загиват.
На 20 януари започват японски десанти при Ендау. Последната съюзническа линия в Джохоре – Бату Пахат – Клуан – Мерсин бива атакувана по цялата си дължина. Пърсивал дава заповед да не се правят укрепления при Джохоре с думите „укрепленията подриват морала”.
На 27 януари 1942 той получава разрешение от командващия на Американо-Британските-Холандски-Австралийски части, ген. Арчибалд Уейвъл да отстъпи през протока на Джохоре към остров Сингапур.
Отстъплението към Сингапур
На 31 януари последните съюзнически сили напускат Малая. Полевите инженери взривяват моста към острова като правят 20 метра дупка в моста. Скоро след това японски шпиони и диверсанти започват да пресичат протока, преоблечени като цивилни. За по-малко от два месеца битката за Малая приключва, оставяйки след себе си около 50 000 съюзнически войски – убити, заловени или изчезнали.