Е, гледах и аз "Писма от Иво Джима" - LETTERS FROM IVO JIMA . Филмът ми хареса, но хайде, това е субективно. Не е субективно, че това е май сражение по-скоро от типа на тези във войните в Азия от 50-те до 70-те години, при което огромното американско технологично и логистично превъзходство е компенсирано с "ъндърграунд" действия.
Бих искал да отворим тук, тема за сражението. Първо официалните числа:
- Битката започва на 19 февруари 1945 година в 2 часа сутринта с огъня на главните калибри на американските бойни кораби. Десантът в 8 и 30. Десантът в началото е от 30 хиляди морски пехотинци от 5 десантен корпус с поддръжката на 5 флот на Спрюанс. Срещу тях е гарнизонът на генерал Курибайаши от 22 хиляди японци
- 110 хиляди американски морски пехотинци са пътували около 40 дни от Хаваите, заради съсредоточаването на около 880 кораба! за удара.
- Островът е с площ горе-долу 1/3 от Манхатън, крушовидна форма, дължина около 11 км. Битката трае 36 дни.
- Японците се подготвят повече от година за битката. На борда на кораба Ишу Мару тръгват 28 танка от 26 танков полк и 600 души от Пусан, Корея. Американска подводница ги потапя при Чичи Джима и накрая общо японците имат само 22 танка. Артилерията - до началото на сражението, тя е 361 75 mm 12-тина 320 mm 65 средна 150 mm и леки 81 mm минохвъргачки, 33 морски оръдия с калибър 80 mm или по-голям, 94 ПВО 75 mm или по-големи. Освен това около 200 20 mm и 25 mm и 69 37 mm и 47 mm противотанкови оръдия. Към тези оръдия трябва да добави и множество ракетни установки от 8 инчови с 90 кг глави с обсег 2 3 km, до гигантски с 250 kg ракети с обсег 7 km. Общо около 70 ракетни установки достигат острова преди сражението.
- Пещерите са изкуствено създадени. Заимствани за приоми от остров Пилиу в Каролините. Имало е галерии за по 400-500 души. Командният пункт на генерал лейтенант Курибайаши е край село Кита, на север. Създават се няколко линии на отбрана - главната е от летището Мутуяма до селището Минами.На тази линия са основните противотанкови средства.
- Това за Марианите и флота от филма, не е точно така, по-скоро става дума за битката в залива Лейте, но хайде, то къв филм ще е без неточности.
- А ето карта на американския план. За осъществяването му са привлечени 3,4 и 5 дивизии на морската пехота, като 3-та е в резерв. Планирането е завършено чак в края на 44-та, защото има множество спорове между щабовете, на къде трябва да се насочат главните усилия.
Планът се осъществява като цяло, само дето доста по-бавно и значително по-кърваво от предвиденото. Японците губят целия гарнизон, от него остават пленени само 216 . Американците имат по достоверни данни 5598 убити, 19 198 ранени и забележете, 494 изчезнали. Това са данни на историка на кампанията Самуел Морисън.
- По време на сражението американците за първи път използват навахо-радисти, снарежени с прочутите walkie-talkies и SCR-610 станции.
- последната атака на 25 март е осъществена срещу летището край Мутуяма или летище №2. От тристата японци почти всички загиват, американците губят 100 убити и 200 ранени. След това островът официално е обявен за "обезопасен".
Бих искал да отворим тук, тема за сражението. Първо официалните числа:
- Битката започва на 19 февруари 1945 година в 2 часа сутринта с огъня на главните калибри на американските бойни кораби. Десантът в 8 и 30. Десантът в началото е от 30 хиляди морски пехотинци от 5 десантен корпус с поддръжката на 5 флот на Спрюанс. Срещу тях е гарнизонът на генерал Курибайаши от 22 хиляди японци
- 110 хиляди американски морски пехотинци са пътували около 40 дни от Хаваите, заради съсредоточаването на около 880 кораба! за удара.
- Островът е с площ горе-долу 1/3 от Манхатън, крушовидна форма, дължина около 11 км. Битката трае 36 дни.
- Японците се подготвят повече от година за битката. На борда на кораба Ишу Мару тръгват 28 танка от 26 танков полк и 600 души от Пусан, Корея. Американска подводница ги потапя при Чичи Джима и накрая общо японците имат само 22 танка. Артилерията - до началото на сражението, тя е 361 75 mm 12-тина 320 mm 65 средна 150 mm и леки 81 mm минохвъргачки, 33 морски оръдия с калибър 80 mm или по-голям, 94 ПВО 75 mm или по-големи. Освен това около 200 20 mm и 25 mm и 69 37 mm и 47 mm противотанкови оръдия. Към тези оръдия трябва да добави и множество ракетни установки от 8 инчови с 90 кг глави с обсег 2 3 km, до гигантски с 250 kg ракети с обсег 7 km. Общо около 70 ракетни установки достигат острова преди сражението.
- Пещерите са изкуствено създадени. Заимствани за приоми от остров Пилиу в Каролините. Имало е галерии за по 400-500 души. Командният пункт на генерал лейтенант Курибайаши е край село Кита, на север. Създават се няколко линии на отбрана - главната е от летището Мутуяма до селището Минами.На тази линия са основните противотанкови средства.
- Това за Марианите и флота от филма, не е точно така, по-скоро става дума за битката в залива Лейте, но хайде, то къв филм ще е без неточности.
- А ето карта на американския план. За осъществяването му са привлечени 3,4 и 5 дивизии на морската пехота, като 3-та е в резерв. Планирането е завършено чак в края на 44-та, защото има множество спорове между щабовете, на къде трябва да се насочат главните усилия.
Планът се осъществява като цяло, само дето доста по-бавно и значително по-кърваво от предвиденото. Японците губят целия гарнизон, от него остават пленени само 216 . Американците имат по достоверни данни 5598 убити, 19 198 ранени и забележете, 494 изчезнали. Това са данни на историка на кампанията Самуел Морисън.
- По време на сражението американците за първи път използват навахо-радисти, снарежени с прочутите walkie-talkies и SCR-610 станции.
- последната атака на 25 март е осъществена срещу летището край Мутуяма или летище №2. От тристата японци почти всички загиват, американците губят 100 убити и 200 ранени. След това островът официално е обявен за "обезопасен".