Дами и господа!
Във връзката със скандалния интерес към статията за «Българската бригада на СС» (SS Panzer-Zestrorer Brigade /bulgarische Nr 1/), която има на ресурса "Третият райх", аз, като автор на нея, трябва да направя следното заявление.
Въз основанието на нови проучвания по темата, сега можем абсолутно очевидно да констатирам, че вечината от посочени във статия фактите не съответстват на реалността. Съществуване на тази част е посочено само от няколико западни автори (David Littlejohn - Foreign Legions of the Third Reich, vol 4, K-G Klietmann - Die Waffen-SS: eine Dokumentation, N. Thomas, K. Mikulan - Axis Forces in Yugoslavia 1941-1945. Man-at-Arms, 282 и още няколико, але там информацията се дублира) и то доста конспективно. При това - повече от гореспоментати автори посочват само полк (Waffen-Gren. Rgt. der SS /bulg. N. 1/, по-къстно: Panzer-Zestrorer Brigade /bulgarische Nr 1/ ). Досега ни са открити сериозни западни архивните материали да подтвърдат факта (аз видях само няколико сканове на офицерските лични карти СС на офицерите на тази част -
Alexandroff, Alexander, Iwanoff. Iwan, Karanescheff, Konstantin - и то във интернет). Във българските архиви документите по тема напълно липсват. Това стави тезата за реално формирането на българската част във СС Войските (Waffen SS) под голямо съмнение. Много голяма е вероятност, че проектът на Хенрих Химмлер за създаване на българското съединение на СС не тръгнаше по-далече от план на хартията и назначаването на командирите на частта: SS-Standartenfuhrer Günter Alhalt (13 Nov 1944 - ? 1944); SS-Oberfuhrer Heinz Bertling (? 1945 - ? 1945); SS-Oberfuhrer Богосанов (? 1945 - ? 1945); SS-Oberfuhrer Рогозаров (? 1945 - ? May 1945). Макар че засега не ми е напълно ясно да ли е едно и също българския полк на СС и тъка звания Цанковият корпус, споминат във редица българските работи по история на Втората световна война (Исусов М. - Цанковият корпус; История на Отечественната война, т. 3), който реално беше сформиран и хвърлен на австрийския фронт във края на войната. Численносста на корпуса, посочена във българските источници, и численността на българската част на СС, за която спомина Д.Литтлджон, горе-долу съвпадат - 500-600 души, също срещнах информация, че личния състав на Цанковият корпуса през януари 1945 получил униформата от "СС-тип". Ами българската историография твърди, че Цанковият корпус прекратих да се съществува преди да вземе участие във бойните действия.
Участие на българските поделения на СС във бойните действия срещу Червената армия на территория на Австрия е посочено само от Д. Литтлджон (част "may possibly have seen some minor action before the war was ended") и Крис Бишоп, "Чуждестрани доброволци във войските на СС", който само повтаря същтото. Тези твърдения също не са подтвърдени документално и изглеждат твърдо съмнително.
Аз трябва да призная, че през 1996 година, когата статията беше писана, аз се отнесох безотговорно към изворите, които представляваше само един съмнителния ръкописния конспект на книгите, за които сега не съм сигурен да са поне съществували. Във реалността те още не са намерени нито от мене, нито от някой друг.
Ами и тогава, когата статията беше написана, аз не я препоръчих за публикация. От мене тя беше беше распространена измежду няколико души приятели, които се интересували от история на Втората световна война. През 1998 година статията се появила на военноисторически ресурс «Генштаб.ру» без съгласованието. Сега вече е премахната. http://www.genstab.ru/bulgar_ssbulgar_ss.htm
Какво излезло във Интернет - вече не е под контрола: смешно е да говори за авторските права във всемирната мрежа. Сега, когато това писание във няколико случая станаше инструмент на идеологически манипуляции, за които ме информираха моите български познати, аз заявлявам следното:
1. Никакво от посоченото във статия не е подтвърдено, а значи не може да се схваща за истината.
2. Българския ваффен-гренадирски (по-къстно бронеистребителен) полк на СС много вероятно не съществуваше като формираната боеготова част; сигурно той нямаше бойното применение.
3. Авторите, които ще применяват (без независимо документално подтвърждение или опровергене на всеки факт) като исторческо изледование моята статия, която на сегашния момент изгледа като погрешна, ще повтарят моята грешка.
Много съжалявам, че аз станах причина на това опасно заблуждение и - излиза - искажение на историческата реалност във България - страната, която наистина дълбоко обичам и уважавам. Съжалявам, че много къстно научих за скандална дискуссия наоколо тази статия и закъстнях да кажа това, което е писано горе. Като автор аз признавам, че моята статия за тъка звана «Българската бригада на СС», излезла през 1998 г. на Интернет-ресурса «Генштаб.ру», не отговаря на историческата истината и не може да се схваща за историческо изледование.
Със уважение,
М. Кожемякин - автор.
Във връзката със скандалния интерес към статията за «Българската бригада на СС» (SS Panzer-Zestrorer Brigade /bulgarische Nr 1/), която има на ресурса "Третият райх", аз, като автор на нея, трябва да направя следното заявление.
Въз основанието на нови проучвания по темата, сега можем абсолутно очевидно да констатирам, че вечината от посочени във статия фактите не съответстват на реалността. Съществуване на тази част е посочено само от няколико западни автори (David Littlejohn - Foreign Legions of the Third Reich, vol 4, K-G Klietmann - Die Waffen-SS: eine Dokumentation, N. Thomas, K. Mikulan - Axis Forces in Yugoslavia 1941-1945. Man-at-Arms, 282 и още няколико, але там информацията се дублира) и то доста конспективно. При това - повече от гореспоментати автори посочват само полк (Waffen-Gren. Rgt. der SS /bulg. N. 1/, по-къстно: Panzer-Zestrorer Brigade /bulgarische Nr 1/ ). Досега ни са открити сериозни западни архивните материали да подтвърдат факта (аз видях само няколико сканове на офицерските лични карти СС на офицерите на тази част -
Alexandroff, Alexander, Iwanoff. Iwan, Karanescheff, Konstantin - и то във интернет). Във българските архиви документите по тема напълно липсват. Това стави тезата за реално формирането на българската част във СС Войските (Waffen SS) под голямо съмнение. Много голяма е вероятност, че проектът на Хенрих Химмлер за създаване на българското съединение на СС не тръгнаше по-далече от план на хартията и назначаването на командирите на частта: SS-Standartenfuhrer Günter Alhalt (13 Nov 1944 - ? 1944); SS-Oberfuhrer Heinz Bertling (? 1945 - ? 1945); SS-Oberfuhrer Богосанов (? 1945 - ? 1945); SS-Oberfuhrer Рогозаров (? 1945 - ? May 1945). Макар че засега не ми е напълно ясно да ли е едно и също българския полк на СС и тъка звания Цанковият корпус, споминат във редица българските работи по история на Втората световна война (Исусов М. - Цанковият корпус; История на Отечественната война, т. 3), който реално беше сформиран и хвърлен на австрийския фронт във края на войната. Численносста на корпуса, посочена във българските источници, и численността на българската част на СС, за която спомина Д.Литтлджон, горе-долу съвпадат - 500-600 души, също срещнах информация, че личния състав на Цанковият корпуса през януари 1945 получил униформата от "СС-тип". Ами българската историография твърди, че Цанковият корпус прекратих да се съществува преди да вземе участие във бойните действия.
Участие на българските поделения на СС във бойните действия срещу Червената армия на территория на Австрия е посочено само от Д. Литтлджон (част "may possibly have seen some minor action before the war was ended") и Крис Бишоп, "Чуждестрани доброволци във войските на СС", който само повтаря същтото. Тези твърдения също не са подтвърдени документално и изглеждат твърдо съмнително.
Аз трябва да призная, че през 1996 година, когата статията беше писана, аз се отнесох безотговорно към изворите, които представляваше само един съмнителния ръкописния конспект на книгите, за които сега не съм сигурен да са поне съществували. Във реалността те още не са намерени нито от мене, нито от някой друг.
Ами и тогава, когата статията беше написана, аз не я препоръчих за публикация. От мене тя беше беше распространена измежду няколико души приятели, които се интересували от история на Втората световна война. През 1998 година статията се появила на военноисторически ресурс «Генштаб.ру» без съгласованието. Сега вече е премахната. http://www.genstab.ru/bulgar_ssbulgar_ss.htm
Какво излезло във Интернет - вече не е под контрола: смешно е да говори за авторските права във всемирната мрежа. Сега, когато това писание във няколико случая станаше инструмент на идеологически манипуляции, за които ме информираха моите български познати, аз заявлявам следното:
1. Никакво от посоченото във статия не е подтвърдено, а значи не може да се схваща за истината.
2. Българския ваффен-гренадирски (по-къстно бронеистребителен) полк на СС много вероятно не съществуваше като формираната боеготова част; сигурно той нямаше бойното применение.
3. Авторите, които ще применяват (без независимо документално подтвърждение или опровергене на всеки факт) като исторческо изледование моята статия, която на сегашния момент изгледа като погрешна, ще повтарят моята грешка.
Много съжалявам, че аз станах причина на това опасно заблуждение и - излиза - искажение на историческата реалност във България - страната, която наистина дълбоко обичам и уважавам. Съжалявам, че много къстно научих за скандална дискуссия наоколо тази статия и закъстнях да кажа това, което е писано горе. Като автор аз признавам, че моята статия за тъка звана «Българската бригада на СС», излезла през 1998 г. на Интернет-ресурса «Генштаб.ру», не отговаря на историческата истината и не може да се схваща за историческо изледование.
Със уважение,
М. Кожемякин - автор.