Операции по времето на ВСВ

[Shelenberg]

Най после да имам време да напиша пак нещо Все пак и вие пишете не чакайте само мене

Операция Цицерон (Чичеро) - е кодовото име на агент в Британското посолство в Турция. По време на войната и Англия, и Германия запазват своите посолства в неутрална Турция. Британският посланик в Турция е сър Хюг Начбъл-Хюгесън, който е доста опитен дипломат. Прислужник на сър Хюг е албанеца Елиеза Базна (1905-1971), шофьор или личен прислужник и на други посланици, преди да бъде назначен в Британското посолство през април 1943 г. Той бил вербуван от търговското аташе към немското посолство в Анкара или по-точно един от резидентите на задграничното разузнаване на СД - Лудвиг Мойциш.

През октомври 1943 г., докато сър Хюг се къпел преди обяда, Базна намерил ключовете за сейфа му, извадил копие от тях и преснимал избрани документи за действията на съюзниците. Занесъл ги в Германското посолство. Впоследствие успял да направи копия от материалите от англо-американско-руски конференции на високо равнище в Москва, Казабланка, Кайро и Техеран.

Началникът на СС разузнаването и сигурността RUSHA Ернст Калтенбрунер (1903-1946) проявил лично интерес към качеството на информация, изтичаща от т.нар. операция "Цицерон". Но вече било твърде късно. В началото на 1944 г. изтичането на информация чрез Цицерон било разкрито от британците (подпомогнати от американския агент в Швейцария Алън Дълес, на когото е било известно, че се изпраща информация на германското разузнаване) и без Чичеро да подозира му била предоставена фалшива информация. Но той бил натрупал цяло състояние: 300 000 английски лири в банкноти. Цицерон все още вярвал, че ще може да се отегли и живее в комфорт, когато банката му съобщила, че повечето банкноти са подправени от СС. Такива фалшиви пари сериозно увеличавали фондовете на RSHA и прави възможно снабдяването на агентурите на VI управление с чужда валута.

Тази операция става много известна след войната. Тя става повод за съдебни процеси, разследвания, догадки, а също и основа на романи и един известен филм.

[Shelenberg]

Операция Феликс (Felix) - е кодовото название за завладяване на Гибралтар , испанските о-ви и португалските о-ви "Зелени нос". Планът е част от германската средиземноморска стратегия, както е очертана в Директива #18 на Фюрера, издадена от него на 12 ноември 1940 г. С помощта на франкисткото военно ръководство е създаден и допълнителен вариант на този план под кодовото име "Изабел". Шефът на Абвера адмирал Канарис добре ориентиран в колебанията на ръководството на испанската армия, успява да убеди Кайтел, че военната акция за завземане на Гибралтар няма да постигне желания ефект. И наистина тази операция никога не е осъществена.

[Док Холидей]

Най-сетне открих как се казва операцията от 12.12.1942 на група армии Дон под командването на Манщайн - Операция "Зимна буря" - на немски май е Winterstorm ама го превеждам ламерски щото от немския знам петдесетина думи.

[Neonix]

Имам и аз някой забележки (силно казано ), поправете ме ако греша:

1. В описанието на операция "Барабароса" е споменато, че първоначалното име на плана е "Ото". План "Ото" не беше ли за аншлуса с Австрия?

2. Операция "Стража на Рейн". Действията на "батальон 150" са известни като операция "Грюн". В рамките на "Стража на Рейн" е била запланувана и друга операция "Щосер" - целяща спускането на парашутни десанти в тила на съюзниците. Не срещнах никъде дали тази операция се е провела, въпреки, че немците са разполагали с една парашутна дивизия на този фронт, но дали е използвана по предназначение .

3. Една картинка за операция "Страж на рейн". Ако желаеш включи я към поста за операцията.

[Sir Gray]

Операция Щьосер (Stösser)
Кодово име Hohes Venn
Това е аспект или подоперация на операция Грайф на Скорцени, поначало идея на Модел. Цялата афера е набързо и хаотично организирана - заповедите за операцията са издадени едва на 8 декември. Първоначално Модел е искал десантът да се направи в района на Кринкелт, Хитлер обаче получава един от неговите интуитивни проблясци и целта е променена на един кръстопът северно от МАлмеди.
ЗА командващ е посочен Фридрих Фрайхер фон дер Хайд, опитен и способен офицер, по това време командващ парашутисткото училище, където номиналните парашутистки части се тренират като нормална пехота. На фон дер Хайд е заповядано да организира 1000 души за скок, четири дена по-късно са му предадени и тактическите заповеди: скокът е предвиден на зазоряване на 16ти, като целта е да заеме пътищата от района на Малмеди водещи към Ойпен преди бронираните колони и след тяхното минаване да ги държи отворени ако амитата контраатакуват. Според инструкциите танковете би трябвало да го достигнат за 24 часа.
Подготовката е претупана, голяма част от поисканата екиппировка така и не пристига, много от бойците едва смогват да получат основни инструкции за скока (повечето никога не са скачали с парашут). 112 Юнкерса са събрани набързо, като пилотите им са привикани от всевъзможни места и поне половината въобще не са летяли бойна мисия. В последния момент са натоварени към 300 чучела за всяване на заблуда(които в последствие се оказват най-успешната част от операцията). Като цяло подготовката за практически първия немски нощен парашутен скок, при това в горист терен, оставя много какво още да се желае.
Вечерта на 15ти фон дер Хайд събира хората си за превоз, но камионите не пристигат - няма гориво за тях. Скокът е отложен с един ден за 0300 на 17ти. Този път скокът е направен на време, въпреки че не съвсем по план и при лоши странични ветрове, които комбинирани с противовъздушния огън и неопитните пилоти довеждат до значително разпръсване на парашутистите (една група е хвърлена над Бон, към 50тина км наобратно от целта) и екипировката. Въпреки това към 100тина души успяват да се доберат до въпросния кръстопът, но става ясно че са твърде малко за активни действия, затова фон дер Хайд установява лагер настрани в горите и изпраща патрули в различни посоки за събиране на информация и да притесняват американците както могат. Постепенно се събират към 300 души, но вече е прекалено късно за някакви действия. ПРез ноща на 21 на парашутистите е заповядано да си пробият път до немските линии, които уж са били някъде около Моншау. Фон дер Хайд е взет в плен 2 дена по-късно. Като цяло резултатите от операцията са никакви, като единствената полза е, че американците пращат патрули напред назад да гонят вероятни парашутисти, които най-често се оказват чучела или сандъци с екипировка.

[Док Холидей]

Това за декември 1944 ли е щото не ми стана ясно?

А Шеленберг, за зимна буря пише навсякъде където и за Сталинград - а 12 декември 1942 Манщайн опитва да направи пробив с Група Армии "Дон" за да освободи 6та армия и заповядва на Паулус да му помогне отвътре. Паулус отказва с аргумента че войските му са твърде изтощени. Така операцията се проваля.

[Shelenberg]

Благодаря ти Сър Грей ако имаш още материали за други операции пиши. Иначе Манщай ако напишеш поне още 5-6 изречения за Зимна буря и ги свържеш направо можеш да я слагаш, защото в момента не мога да си намеря материалите за Сталинградската битка, а по спомени по добре да не пиша че могат да станат неточности пък и така ще ме улесниш.

Иначе сега ще представя една операция, която е малко позната в историата на ВСВ.

Операция Арко - е проведена от руското разузнаване на 12 февруари 1942 г., което успява да привлече като агенти на своя страна няколко полски офицери, преживели събитията от Катин или намиращи се по това време наблизо. Двама от тях - бившия капитан Станислав Аркичевски и бившия лейтенант Йозеф Майер - след съответното обучение - се съгласяват да работят като тайни агенти за руската страна в окупираните от германските части полски територии. Те получават задача да изградят агентурна мрежа и да предават получените сведения на Москва. "Директорът" се интересува най-вече от германските товари, превозвани с железниците и в двете посоки.

Вечерта на 12 февруари 1942 г. на летището в Липецк край Москва излита съветска транспортна машина, преминава над германските линии и поема курс към Хмелин. При Ликов обръща и взема курс към Калвариенберг. От самолета се спускат два парашута и потъват в нощната тъмнина, за да се приземят край една полуразрушена плевня. Тук парашутистите скриват парашутите си и преоблечени като поляци от околността, тръгват към Гарволин, малко градче наблизо. Тук двамата мъже се разделят. Аркичевски продължава пътя си с влака към Варшава, а Майер се настанява на квартира в Отвозк, инсталира радиостанцията си в блатистата местност край градчето и започва да предава сведенията си.

Двамата съветски агенти са облагодетелствани от щастлоивото стечение на обстоятелствата. Те бързо намират компетентни информатори, нужни им за задачата, и то бивши служители и работници от полските железници, останали на разположение на германската железопътна дирекция. Обаче към края на април, началото на май 1942 г. германските пеленгатори засичат радиостанция като мястото й е определено край Отвозк, в местността между горите и блатата. На 4 май 1942 г. заловения материал вече е в анализаторския отдел на Абвера в Берлин. Това са текстове на общо 538 радиограми. Най-важното попадение обаче е романът, който служи за ключ, където в полетата отстрани Йозеф Майер е водил бележките си. С негова помощ е открит основният шифър, след това радиограмите са преведени. Всички носят подписа "Арко".

В централата на Абвера в Берлин правят и още нещо. Окончателните резултати от операция "Арко" са сравнени с материала от "Червената тройка", доколкото той е разшифрован. За цялостния анализ са използвани най-вече въпросите на "Директора" до "Дора". Оказва се, че сведенията на едната централа допълват или трябва да допълнят тези на другата.

Заслужава да се спомене и едно странично обстоятелство около операция "Арко". Двамата бивши полски офицери признават при разпита, че за провеждането на цялата акция са щели да получат 2000 долара. Като се има предвид какви са, общо взето, разходите в разузнавателните операции, това е доста смешна сума. Тя обаче се обяснява с неприязънта на поляците към германските окупатори.

[Shelenberg]

Операция Часът на Везер (Weserübung – Weser Crossing ) - Среща се още като "Учение на Везер" или "Маневри Везер". Везер е река в Германия. Значи тъй като нямах информация за тази операция и сега да не преписвам като луд може да влезете тук - http://vimpel.boinaslava.net/index.p...e_weseruebung2 и там ще намерите всичко.

Операция Център на мишената (Point Blank) - започва на 14.11.1943 г. когато е първия въздушен удар над столицата София. С това се слага първия етап от планираната въздушнонастъпателна операция срещу царство България, като част от общия план за настъпление "Пойнтбланк". Бойния ред на силите във въздушното нападение включва 91 двумоторни бомбардировача Б-25 "Мичел", прикривани от 49 двумоторни тежки изтребителя П-38 "Лайтнинг". Българските Ме-109Г от 3/6 орляк излитат от летище Божурище минути преди първите бомби да започнат да падат върху столицата. Това пречи на 13-те пилоти да формират боен ред и да противодействат ефективно. Действията на зенитната артилерия също са безрезултатни. Липсата на на модерна оптическа и радиоапаратура влияе негативно върху прицелването.

Следващата въздушна атака на София е на 24.11.1943 г. Бойния ред на 60-те тежки бомбардировача Б-24 "Либърейтър" е прикриван от 40 П-38 "Лайтнинг". Този път дежурните изтребителни сили действат по-организирано. Въпреки численото превъзходство на противника (5:1), командирът на подразделението капитан Топлодолски умело води боя, в резултат на което са свалени два бомбардировача. Екипажите им са пленени.

В нападението на 10.12.1943 г. срещу формация от 120 американски самолета са вдигнати 41 български изтребителя. Това е въздушния бой в който силите на боя са едно от най-изгодните за българските пилоти (3:1). След боя са направени изводи, че за достигане на успех са необходими допълнителна подготовка и по-добра дислокация на силите. След пребазирането на целия 2/6 орляк на летище Враждебна на 18.12.1943 г. е проведено летателно-тактическо учение със състава на 2/6 и 3/6 орляк. Отработени са действия в група на височини 7000-8000 м. съвместно с наблюдателните постове и зенитните разчети, отбраняващи столицата.

Усилията са навременни. На 20.12.1943 г. нахлува формация от 100 самолета, половината от които изтребители. Този път оповестяването е своевременно. В небето са вдигнати 16 Ме-109Г и 24 Д-520. Общо са свалени 3 четиримоторни бомбардировача и 7 "Лайтнинга", т.е. 10% от общия боен състав на американската група. Българските загуби възлизат на 2 Ме-109Г, с които загиват поручиците Димитър Списаревски (извършил таран, наречен първата жива торпила) и Георги Кюмюрджиев.

Последната атака е на 17.04.1944 г. наречен "черния" Великден за българската авиация, защото тогава България губи 6 пилота, 6 скачат с парашут и 4 се приземяват с повреди и почти всички останали са с надупчени самолети. Това се дължи на новите изтребители "Мустанг", с които американците изненадват българите, защото тези самолети много приличат на наште Ме-109Г. Също така след последната бомбардировка над София общия брой на жертвите (цивилните граждани) от всички бомбардировки е около 200 човека.

Тук можете да видите снимки на някой от участниците в тези събития - http://www.vnvv.com/forum/viewtopic.php?t=50 и http://www.vnvv.com/forum/viewtopic....r=asc&start=15. И също така тука има още малко информация - http://forum.boinaslava.net/showthre...?t=6266&page=2

За последната операция казвам че мога да съм допуснал някои грешки защото за някои неща съм карал по спомени. За нея мога да напиша и още, но повече ще научите когато мисля да сложа тема за българските въздушни асове (биографии). Също така ако някои иска да добави нещо към операцията нека го направи.

Забележка - Операция Приливна вълна (Tudel wave) - има за цел да парализира производството на гориво за немската армия в румънските петролни полета и рафинериите около Плоещ. Тя започва на 1 август 1943 г. Пиша тази забележка, защото много се бърка с операцията Център на мишената (Point Blank)

[Shelenberg]

За моя радост за някои от операциите, за които нямам информация използвам сайта за Източния фронт - http://ostfront.boinaslava.net/, който много ми помага.

Ето две операции, за които нямах почти никакъв материал. Тука ви давам страниците къде да влезете вместо да си играя да преписвам - Операция Тайфун (Typhoon) - http://ostfront.boinaslava.net/index.php?page=moscow и Операция Бял (Weiss) - http://ostfront.boinaslava.net/index.php?page=weiss

[Shelenberg]

Продължавам с операциите за които нямам информация.

Операция Жълтия план (Gelb) - тук ще намерите информация http://ostfront.boinaslava.net/index.php?page=gelb

[Shelenberg]

Искам да благодаря на valo за помоща оказана за написването на тази операция.

Операция Мисия Алсос - е проведена тайно през 1943 г. чиято основна задача е отвличането на учени, които се занимават с ядрената програма на нацистка Германия.
Страхувайки се, че Германия може да ги изпревари в създаването и употребата на атомно оръжие, правителството и военните среди на САЩ изпращат на европейския театър на военните действия разузнавателна група с условното наименование "Мисия Алсос". Тази група има за задача, придвижвайки се непосредствено след настъпващите съюзнически войски, да събира проект", като и към всички видове военно-научни изследвания. Да проучи и своевременно да докладва до какъв етап са стигнали информация, да издирва и залавя документацията, оборудването, материалите и персонала, които имат отношени към германския "Уранов германските учени в изработването на атомната бомба. Наред с военните разузнавачи в състава на мисията влизат и учени от различни специалности.
Научния ръководител на тази мисия е Самуел Гоудсмит, а военния ръководител - полк. Борис Паш.


Допълнителна информация - Щатите са силно заинтересовани да бъде открит нацисткия експерт по сибирска язва генерал-майор от СС Валтер Шрайбер. Но съветското разузнаване изпреварва американското. През 1945 г. Шрайбер е арестуван и откаран в СССР. През 1948 г. по загадъчен начин се оказва в Западен Берлин. Твърди, че е избягал. Но според автора на една книга (може да е тази за която споменава Вало - показана по-долу) Шрайбер е използван от американското контраразузнаване за индентифициране на бивши нацисти, намиращи се в Западна Германия. През 1951 г. в пресата се появява статия, в която се съобщава, че Шрайбер, въпреки че е военен престъпник, се намира в щата Тексас и работи за ВВС на САЩ. Бурните протести на американците принуждават властите да го депортират в Аржентина, където продължава работата си в епидемиологична лаборатория. Всъщност помага на избягалите нацисти да се доберат до Щатите, където знанията им се използват за провеждане на военни изследвания.

Подобен план е разработен и по отношение на японски учени. Основна цел на американските специални служби са документация и служителите от "Отряд 731". Той е секретно подразделение на въоръжените сили на Япония, което се занимава със създаването на биологично оръжие, експерименти върху хора и животни. Според някои данни "Отряд 731" е провел няколко успешни биологични атаки в Китай. Най-ценна информация притежава Широ исии, бактериолог, лично провеждал експериментите с китайски войници и цивилни лица. През 1956 г. ФБР публикува меморандум, в който се твърди, че още през 50-те години САЩ знаят за нечовешките експерименти на Исии, и са съгласни да не го преследват, ако предостави на американците цялата информация за японската бактериологична програма. Получената информация се насочва към военната база Форт Детрик, в щата Мериленд, близо до Вашингтон, койтоп от 1942 г. е централна научна лаборатория, където се провеждат изследвания в областта на биологичното оръжие, изучават се възможностите за заразяване със сибирска язва, чума, бруцелоза, туларемия, треската Ебола и пр.

[Shelenberg]

Операция Венло - е операция за разкриване и залавяне на агентите, на британските тайни служби Пайн-Бест и Стивънсън във Венло на холандската граница.

След неуспешния бомбен атентат над Хитлер, на 9 ноември 1939 г., Химлер застъпва тезата, че извършителите са агенти на британското разузнаване. Шеленберг получава заповед незабавно да залови и да прехвърли на немска територия двама британски агенти, с които той поддържа контакт още от 20 октомври. VI управление на RSHA, което преди това се опитва да разконспирира службата на британското разузнаване в Холандия, действа с посредничеството на един мним немски емигрант. Този "емигрант" търси контакти със западните съюзници, като убеждава доверените лица в Холандия, че самият той е свръзка, изпратена от група висши офицери от Вермахта, настроени опозиционно към нацизма. Функционерите от британското разузнаване се надяват, че благодарение на "емигранта" ще могат да влязат в споразумение с опозиционната офицерска група. С оглед особено важното значение на този въпрос в Холандия пристигат капитан Пейн-Бест, ръководител на средноевропейския сектор на Сикрет сървис. С него се свързва Шеленберг, който действа в ролята на емисар на опозиционните офицери от Вермахта. На 9 ноември 1939 г. Шеленберг получава споменатата заповед да осигури отвличането на своите британски "контрагенти" по време на лична среща.

За изпълнението на тази задача Шеленберг получава специален ескорт от есесовци, командван от СС-щурмбанфюрер Алфред Науйокс, съавтор на гливицката провокация. В граничната холандска местност Венло тази група успява да залови и отвлече на немска територия Бест и Стивънс, функционерите на британския Сикрет сървис. Акцията във Венло трябвало да послужи като претекст да бъде изготвен от немското външно министерство меморандум, в който Холандия да бъде обвинена, че толерира британските офицери на своя територия и по този начин нарушава неутралитета си. Впрочем меморандумът е обнародван след започването на военни действия на 10 май 1940 г. - според дипломацията в Третия райх. Този документ подготвен от Рибентроп и Шеленберг, твърди, че пред заплахата над холандските територии, надвиснала откъм Франция и Англия, немското правителство е било принудено да осигури неутралитета на Холандия с помощта на въоръжени сили.

[Shelenberg]

Операция Барабанен удар (Paukenschlag) - ето тук ще намерите подробна информация - http://thirdreich.boinaslava.net/dop...ukenschlag.htm

[Shelenberg]

Операция Меркурий (Mercury) - Ето тук ще намерите подробна информация - http://thirdreich.boinaslava.net/dopylninfo/Krete.htm

Забележка: Искам само да кажа че провеждането на Критската операция не би могла да бъде осъществена без предварително осъществяване на друга парашутно-десантна операция: тази по овладяването на плацдарми в континентална Гърция, която се явява част от Балканската военна офанзива на Вермахта през пролетта на 1941 г. Двете парашутно-десантни операции, над Коринтския канал и над остров Крит, са взаимно свързани и разглеждайки едната, неминуемо следва да се спрем на другата.

Операцията на Коринтският десант - искам да кажа, че не знам името на самата операция. През март 1941 г. 2-ри парашутен полк командван от полк. Алфред Щурм, е преместен в района на гр. Пловдив в България. Оттук полкът следва групата на ген. Вилхем Зюсман, който междувременно е назначен за командир на 7-а въздушна дивизия, за да атакува на 1 април остров Лемнос. Сред немското командване съществуват реални опасения, че британският експедиционен корпус в континентална Гърция ще завземе острова преди немците и ще го превърне в опорен пункт срещу германската експанзия, както това вече е ставало през ПСВ. До 6 април островът е напълно овладян и британската опасност за немците отстранена задълго.

От 21 април с кораби започва транспортирането на британските войскови групи и така може да бъде проследен пътят на англичаните, които се опитват през Коринтския канал да проникнат на полуостров Пелопонес, да се доберат до гръцките пристанища и по този начин да осигурят една по-лека съдба за войските си. В този момент парашутният полк получава заповед да превземе моста над Коринтския канал и да предотварти преминаването на британски войски в Пелопонес. При изпълнението на тази задача на разположение на полк. Щурм са предоставени следните бойни части: 1-ви и 2-ри парашутни батальони, една пионерна рота, една батарея леки оръдия, една разузнавателна и една санитарна роти.

На 25 април стартират първите Junkers Ju 52/3m с парашутисти на борда си по посока към летището на град Лариса, където се установяват в очакване на заповед за атаката на следващата сутрин. Атаката е изработена в типично парашутен маниер - преди десантирането на парашутния полк следва да бъде спуснат един пионерен взвод и един взвод от 6-та парашутна рота под командването на лейтенант Ханс Тойзен. Десантирането на тези групи следва да се осъществи с планери. След приземяването си десантниците трябва светкавично да обезвредят охраната, да разминират моста и да го удържат в свои ръце до идването на основните немски сили. Основният парашутен полк от своя страна с 2-ри парашутен батальон ще се приземи южно от моста, докато 1-ви парашутен батальон трябва да десантира от северната страна на канала и от там мостът окончателно да бъде затворен в клещи. В 5 ч. сутринта лейтенант Тойзен и парашутистите му стартират с безмоторниците. След близо двучасов полет достигат моста на канала. От земята ги посреща силен огън от леки зенитни оръдия. Първите планери преминават през гъста завеса от зенитни снаряди и успяват успешно да се приземят. Само един от тях е улучен и се стоварва върху земята от 800 метра височина.

Когато планерът на Тойзен се приземява той атакува британските позиции, след кратък бой стига до позициите на зенитните оръдия и принуждава англичаните да се предадат. На другия бряг десатннтните също се приземяват успешно, излизат от планерите и атакуват англичаните от противоположната страна на моста. Парашутистите се изкачват към основите на моста, където свалят детонаторите на мините, а самите мини, предавани от ръка на ръка, са изнесени върху моста. Това обаче се оказва фатално, защото един снаряд от случаен изстрел на британско зенитно оръдие засяга натрупаните върху моста мини и той се къса по средата и след това една от железните подпори се срутва и мостът пада в канала. През време на тези драматични минути северната и южната парашутни групи се приближават към останките на моста.

С планерите на 6-та рота южно от моста се приземяват и хората на капитан Герхард Ширмер, които в близък бой започват да изтласкават англичаните от позициите им, разположени почти на ръба на една долина. Подразделението на Ширмер отбива една контратака на англичаните и не им позволява да обстрелват току-що приземилите се планери. Полк. Щурм заповядва на капитан Ширмер да започне незабавно преследване на отстъпващите британски части и с бой да ги преследва плътно до Аргус и Навплиа. Преследвайки ги групата успява да превземе градовете Аргус и Навплиа. Заради този подвиг капитан Герхард Ширмер е награден на 14 юли 1941 г. с рицарски кръст.

Междувременно парашутистите на Тойзен вече са в Коринт. Две британски зенитни оръдия обстрелват позициите на немските парашутисти, но обстрелът няма особен ефект. Тук се осъществява срещата между подразделението на Тойзен и капитан Ширмер. След кратко съвещание и уточняване на обстановката, Ширмер разпорежда групата на Тойзен да започне настъпление към Навплиа с цел да попречи на британските войски да се евакуират от пристанището. В околностите на селището Тулон немските парашутисти срещат изостанала противникова група от около 100 човека. Тойзен незабавно развръща силите си, атакува и след кратко сражение противникът се предава. След боя двама ранени парашутисти са оставени да охраняват 40 пленника. Пред Тулон взводът е спрян от плътен огън, който идва от една височина. След щурмуването и превземането на височината, опасността за десантниците е премахната, но лейтенант Тойзен е ранен. Въпреки това продължава да командва хората си в сражението и изпраща като парламентьор при противника един англоговорящ фелдфебел за преговори. Използван е блъф, че след предните части на немските парашутисти се придвижва цяла парашутна дивизия и многобройни пикиращи бомбардировачи Ju 87 Stuka. Англичаните "се хващат" на това и след кратко съвещание се предават. След този трик в ръцете на Тойзен попадат повече от 1400 английски пленници. На 14 юли 1941 г. и Тойзен получава рицарски кръст заради тази акция.

Когато на 28 април първите части на Вермахта започват да пристигат от север към Коринтския канал, 1-ви парашутен батальон и пионерните части приключват с възстановителните работи по моста, като до сутринта мостът е готов и по него преминават войските на 5-а танкова дивизия. В тези боеве 2-ри парашутен полк успява да плени общо 10 500 англичани. Според военните историци, изследвали сраженията, десантът над Коринтския мост закъснява с два дни. Ако е осъществен два дни по-рано, за британските войски, намиращи се в региона, това е щяло да бъде истинска катастрофа, защото щеше да им бъде отрязан пътят за отстъпление към пристанищата. Това би предотвратило прехвърлянето на по-голяма част от британските войски на остров Крит и следващите големи загуби на немските парашутисти в операция "Меркурий".

Така десантната операция по овладяването на Коринтския мост е увенчан с успех, но британците успяват да евакуират голяма част от войските си от континентална Гърция и да ги предислоцират на остров Крит за подсилване на гръцко-британско-новозеландския гарнизон.

[Shelenberg]

Операция Далечен скок (Weitsprung) - цел на тази операция е убийството на Сталин и Чърчил и залавянето на Рузвелт като заложник, в периода на срещата им по време на Техеранската конференция между ноември и декември 1943. С помоща на Шеленберг се извършва тази операция каро подбира група диверсанти, които трябвало да пристигнат в Техеран, преоблечени като кюрди. Тази информация стига до Москва благодарение на Николай Кузнецов, агент на съветското разузнаване, действащ под името Паул Зиберт. В това време диверсионната група под ръководството на Юлиус Шулц е транспортирана със самолет от Берлин през София и след това е спусната над Иран, където сред разбунтувалите се племена отдавна действат емисари на АБВЕРА и VI управление на RSHA. Съветското контраразузнаване в Иран предприема акция в резултат, на която диверсантите, изпратени от Шеленберг са обезвредени.