А на мен ми прави впечатление, че полевите армии, с които Маврикий воюва на Балканите са сравнително малки. Рядко над 10-тина хиляди човека. По мерки от началото на империята - легион-два. Т.е., дори и по мирно време, когато Хосрой, макар и неохотно, е лоялен, голяма част от армията си стои на изток.
Съобщение
Collapse
No announcement yet.
Балканите през VI-VIII век
Collapse
X
-
Stan написа Виж мнениеКазваш, че след като се справят с проблемите в Азия и Италия, ромеите прехвърлят войските си на Балканите за да се справят с вилнеещите тук варвари. Това не показвали именно, че за тях Балканите са далеч по-маловажни, отколкото останалите провинции. Иначе щеше да е обратното.
Ролята на Антиохия като източен бастион, база за контраудари и ключ към Палестина, Египет и Анатолия проличава особено ясно през последната война със Сасанидите от 602-628 г. До 613 г., докато ромеите държат Антиохия, военните действия се водят основно в Армения и представляват серия от набези на двете страни. След като Шахрвараз превзема Антиохия, персийската лавина залива Сирия, Палестина и Египет през 613-618 г., а след това иде редът на Анатолия.
Тази схема съм я пробвал от "личен опит" когато съм играл със Сасанадите против ИРИ на Rome Total War - The Barbarian Invasion. Докато не овладеех Антиохия и не оставях голям гарнизон в нея, не смеех да атакувам Палестина и Египет. А след завземането на Палестина и Египет спокойно си водех военните действия в Анатолия и към Константинопол.
Thorn написа Виж мнениеА на мен ми прави впечатление, че полевите армии, с които Маврикий воюва на Балканите са сравнително малки. Рядко над 10-тина хиляди човека. По мерки от началото на империята - легион-два. Т.е., дори и по мирно време, когато Хосрой, макар и неохотно, е лоялен, голяма част от армията си стои на изток.
Comment
-
г-н Никой написа Виж мнениеНе са малки балканските сили. В битката при Цурта против българите са хвърлени 15 000 души. За сравнение - най-голямата ромейска армия, и то армия-нашественик, която оперира в Италия срещу готите по времето на Юстиниян ² е 22 000 души.
Тук има че сарматското племе с което е била битката е българското. Обаче папируса(пардон pdf-а), не ми вдъхва особено доверие. Особено с тези разстановки до ниво снимка на прабългари:
http://www.bulgari-istoria-2010.com/..._V_ITALIJA.pdf
Може ли да хвърлите малко повече светлина?This is my signature. There are many like it but this one is mine.
Comment
-
Amazon написа Виж мнениеНещо знае ли се за тази битка? Кой я е водил? Защо? Римските сведения са за голямото поражение, огромни загуби и годината - 535. Нищо повече не мога да изровя. Поне не и "научно" такова.
Тук има че сарматското племе с което е била битката е българското. Обаче папируса(пардон pdf-а), не ми вдъхва особено доверие. Особено с тези разстановки до ниво снимка на прабългари:
http://www.bulgari-istoria-2010.com/..._V_ITALIJA.pdf
Може ли да хвърлите малко повече светлина?
Comment
-
г-н Никой написа Виж мнениеНе. Просто на изток заплахата от Сасанидите е много по-голяма. За ромеите славяни и авари са много по-малка опасност и може да бъдат оставени като десерт.
Comment
-
Една от крепостите, за която се предполагаше, че византийската власт се запазила до 680 г. е тази на Царевец в Търново, идентифицирана като Зикидева. Основание за това дава една монета на отсечена от името на Тиберий и Константин IV, датирана в 663-668 г., която е намерена в горял пласт до Балдуиновата кула при разкопки през 1966-1969 г. Тази монета това дава основание на един от водещите български археолози в късната античност - В. Динчев, да допусне в една своя статия отпечатана през 2003 г., че животът тук продължил вероятно до идването на Аспарух. Тази статия е отпечатана в сборник с доклади от конференция проведена през 1991 г., т.е. макар и излязла през 2003, е актуална към 1991 г., а не 2003 г.
Междувременно, през 2002 г. в Известията на РИМ Велико Търново, излиза статия на К. Дочев - нумизмат от филиала на Националния археологически музей във Велико Търново, посветена именно на монетите V - V²² в. открити при разкопките до момента в Търново. Публикува общо 252 единични находки, като най-късните са 619 г. Монета на Тиберий и Константин ²V въобще не се споменава.
Такава не се споменава и в статията на същия К. Дочев посветена на монетната циркулация в Търново от V² до Х²V в., публикувана в Dumbarton Oaks Studies, 39,2002.
Не се споменава, защото просто такава монета няма. Навремето, като са определяли въпросната монета явно погрешно са я идентифицирали или пък може би става въпрос за най-банална печатна грешка при публикуването на резултатите и оттам е навлязла в научната литература.
Споменатият по-горе В. Динчев в последното си изследване, в което разглежда ранноантичния град на Царевец - Българо-британски разкопки на градището при с. Дичин, Великотърновска област, 1996-2003, С.2009, с. 26, отчита грешката, която е допуснал на времето доверявайки се на по-старите публикации и също отрича съществуването на въпросната монета и съответно оцеляването на Зикидева до 680 г.
Comment
-
RIZAR написа Виж мнениеТука ли ми избягахте ???
Не само Търново (Зикидева- Момина крепост), но същото положение на нещата е за Сердика, за някои градове в Македония, Берое, Филипопол и т.н.
Comment
-
А ето и нещо съвсем ново - В. Динчев - "Св. София" и Сердика, С. 2014
с. 31 - някаква жена, защитила дисертация в Германия (но българка), твърдяла, че църквата е построена през V²²² в. (да, осми), на това В. Динчев отговаря -"Как обаче да се определи евентуалната й поява през V²²² в. при положение, че до момента в площта на Сердика и в нейната околност не е установена нито една археологическа структура (постройка, съоръжение, боклучна яма дори) от V²²² в.?"
Comment
-
Ок, значи да уточним. Античният град Сердика го има някъде до края на 6-ти век. После е бастисан от аваро-славянските пълчища (а има ли следи от превземане, масови гробове, пожар, съкровища?)Или може би жителите не са изчакали превземане, а са го изоставили и са избягали в Солун.
Градът, който Крум превзема, с нетипично огромния си гарнизон е опит за повторна колонизация от времето на Никифор. Т. е. през 8-ми век София може и да не е била в българските земи, но и в ромейските не е била. А чия е била? Вероятно някоя "Славиния", която понеже не е участвала във войни с Византия, не е и попадала в полезрението на изворите.
Comment
-
Stan написа Виж мнениеБастисан е 614-615 г. До 809 г., когато ромеите пращат 6 000 армия, защото това няма как да е гарнизон, градът и район е бил в ничията земя между България и Византия. В интерес на истината за тоя район данните за славяни са твърде оскъдни, да не кажа практически липсващи.
Много малко са и косвените извори - агиографски сведения, Протоколите на VI Вселенски събор, , протоколите на Трулския събор,Протоколите на VII Вселенски събор, Иконоборческия събор от 754г. и др.
Специално византийските извори с протоколите аз ги изкарвам точно по-малко от 10 !
1. Теофилакт Симоката;
2.Георги Писидийски
3. Протоколи
4. Пасхална хроника
5.Чудесата на св. Димитър
6.Теодор Синкел
7.Теофан Изповедник
8.Агиографски (житието на св. Максим Конфесор, св. Колумбан - но това е западен извор и папа Григорий Двоеслов)
9. Евентуално библиотеката на Фотий
Comment
-
Хайде, храбри ми Рицарю - аз ще ти дам десетият извор. Забравил си един от най-важните за периодът, който ни интересува: дядо ти Никифор, патриарх Константинополски.
Стане, проблемът със Сердика е интересен, да. Но по всичко личи, че градът функционира известно време още преди 809 г. Така лесно не се заселва с колонисти какъвто и да било град, каквато и да било местност. Това означава, че пътищата трябва да са под твой контрол. А че през 809 г. Сердика е имал доста (за времето си) граждани въобще и не се съмнявам. Иначе римляните няма да изпращат такъв голям корпус (6 000 души) дори и за стратегически град, който току що е заселен (примерно с 500 или дори 1 000 души) или пък тепърва ще се заселва (възстановява). Сега - отделен е въпросът за тази численост на гарнизона - ясно е, че е екстраординарен. Също така отделен е въпросът и дали всички са изклани.
Друго, което е интересно: защо Иван Микулчик твърди, че по някое си време (около средата - втората половина на VII в.) римляните си връщат Сердика? Въз основа на какво се базира това негово твърдение? Възможно ли е все пак това да е достоверна информация? Базираща се на дългогодишен опит и анализът на разните му там кирпичи и сполии, т.е. все пак в Сердика да са живеели сред развалините група войници ("псевдо-гранизон") на принципът"направи си сам" (къщичка), колкото да контролира пътят за Филипопол, Адрианопол и Константинопол? И покрай тях с времето да се класират разни декласирани елементи?
Стане, и да не забравя за Зикидева (хълма на Царевец) - въз основа на какво тогава Людмил Вагалински твърдеше пред Божо Димитров, че местенцето все пак е функционирало фактически почти през целия (докъм края на) VII век? Демек - до българите. Някакви стари данни и фалшификати?
Comment
Comment