Нещо като "въведение" или защо отварям тази (и съседната с нея) тема
От доста време ми се въртят в главата някои неща, а покрай тях и намерението да ги опиша в тема (всъщност, теми, защото имам идея за поне още една) в този раздел на форума. Уви, това изисква доста време за описване и формулиране, а някак все не го намирам в нужното количество (особено наведнъж). Затова реших вместо да чакам, да започна и постепенно да дописвам и дооформям идеята си, а току-виж се завърже и някакъв разговор (това е и крайната цел, защото става въпрос повече за въпроси, отколкото за отговори).
Идеята за този разговор е отдавнашна, но току се случва да се включва в разговор по военно-исторически въпрос (напоследък сравнително често покрай фейсбук страницата на "Военна история", но там форматът е твърде неудобен за що-годе смислен разговор (малко място, самия разговор е в "злободневен" формат - бързо се "пали" и още по-бързо "угасва")). Колчем стане дума за конкретна война, кампания или сражение установявам, че има известна неяснота около ролята на част от командирите. Онези от тях, които хем не са достатъчно "нагоре", че да задават тон на стратегията, хем не са и толкова "долу", че да участват непосредствено в сраженията. Поради тази неяснота (според мен е такава) в разговор хората са склонни да дават ролята на победители или решаващи в кампанията/сражението по-скоро на командири, които в техните пердстави са повече или по-малко преки участници в сражението, т.е. играещи тактически роля. Нещо в стил "еди-кой си спечели сражението/кампанията") на някой активен (в техните очи) пълководец - обикновено такъв, за който може да се посочи ефектна снимка как командва от коня си, или пък решително се е облегнал на борда на командния бронетранспортьор, танк или щабен автомобил, т.е. на човек, който съчетава полево управление (командване) с пряко участие в бойните действия. Обикновено ако споменеш в опозиция човек, който е управлявал от щаба си това предизвиква най-малкото усмивки или директни възражения и коментари за реалния принос на щабните "плъхове" (а най-често става въпрос за командири, не за щабни офицери). Та това ме накара да се замисля за това как и доколко разбираме ролята на по-висшите нива в командването на войната, къде се вземат "важните" решения и кои решения се отразяват повече. Това е въпросът в основата на темата.
Разбира се, за този феномен (предпочитането на тактическото ниво) могат да се намерят лесни обяснения. Например, чрез военната романтика - много по-лесно ни е да си представим пълководецът герой от войната като човек, който сам стреля и извършва геройства или ако епохата и мястото не го позволяват, то поне ръководи от предната линия, намирайки се под пряка опасност, вземайки решения в ключовата точка на боя или сражението. Генералът в бойна униформа, с превръзка вместо едно око, стоманен поглед на другото и изкуствена ръка.
Второ обяснение - дори по-естествено от първото, е да припишем цялата работа на недостатъчно познаване и да махнем с ръка, цитирайки старата поговорка за лаиците, професионалистите и темите им за разговор. Към този ред могат да се добавят и други подобни бързи обяснения, но всяко от тях се отнася до начина по който възприемаме нещата, без да отговаря на въпроса за ролята, значението и заниманията на тези средно ниво командири - какви решения взимат и доколко те се отразяват пряко на хода на боя и сражението (кампанията)? Къде реално минава границата между тактическите и оперативните решения?. Смятам, че има за какво да се говори и то надхвърля всяко от тези прости обяснения (особено това за недостатъчното познаване, защото подобен род разговори съм завързвал с хора, които без съмнение познават нещата).
Струва ми се, че тук има какво повече да се разисква от очевидното (възможно е и да греша, но надявам се това ще ми бъде посочено), т.е. отговорите на тези въпроси не са очевидни и разбиращи се от самосебе си. Ще подчертая, че аз не знам отговорите и не твърдя, че наистина разбирам от тези неща, т.е. темата си е изцяло дискусионна, а не поучителна.
Хронологическите рамки на темата бих ги сложил като последните две столетия - поне първоначално.
Та, каква е темата на разговора?
Първият въпрос е свързан с разделителната линия между "бойно" и "военно" по отношение на командните нива и сраженията, плюс нашето възприятие за "принос" или "участие" ("значение") в сражението. Под "бойно" тук разбирам пряко участие/влияние върху битката (пряк сблъсък), "военно" - отнасящо се до войната, но без непременно да е свързано с битката (пряко участие с оръжие в ръка или решение под "вражеските куршуми"). Ясно е, че командването с оръжие в ръка е ограничено до много ниско ниво, независимо от времевия контекст (особеностите на войната и битката в различните епохи), така че тук не става въпрос за този род по-скоро ръководство чрез пример, отколкото управление в истинския смисъл на думата. Т.е. тук не става въпрос за подофицер, водещ отделение или взвод в бой, нито дори за офицер, който командва своята рота - поне не става въпрос за тези базови разграничения.
Та, имаме ли реално разграничение на бойно командване и военно управление и в каква степен те оказват влияние върху изхода на битката, сражението, кампанията и войната? С други думи, правят ли нещо смислено генералите в своите отдалечени от бойната линия стаи, които прекарват военния си живот сред "бумаги", най-често дори без да чуват бумтежите на артилерийските престрелки? Какво правят там, как тези решения се отнасят към дейността на "бойните" (полевите) командири? Чий решения са по-важни или ключови за изхода на сражението, операцията или кампанията? Можем ли да кажем, че командирът на корпус, който управлява корпуса си от предната линия върши много повече (само по тази причина!) от командирът на армия, който управлява няколко корпуса от щаба си, без да види противник очи в очи или дори да попадне под по-голяма заплаха от вражеска бомбардировка (поне преди нещатна да се объркат дотолкова, че вражеско танково подразделение да се появи пред щаба му или вражески парашутен десант да го принуди да остави обяда си незавършен“? Правят ли нещо, допринасят ли тези генерали или решенията, които вземат се отнасят само до логистичната поддръжка, т.е. частично в оперативното и в някаква степен в стратегическото поле? И къде точно минава тази граница и дали се влияе от "командния стил": т.е. командване от щаба, по карта и въз основа на информационната картина, съставяна от щабните специалисти или от "предните линии" (относително) от мобилен щабен автомобил?
Става въпрос за една, донякъде "размита" линия на разделение, защото знаем, че най-висшия ешелон щабове влияят най-много върху стратегическата ситуация, т.е. тяхното влияние върху хода на кампанията е важно (дори основно), но се свежда повече до управление на ресурси и вземане на военно-стратегически решения за разпределението и задействането им, както и общото стратегическо планиране (т.е. подготовката и решението какво да се прави след това). С какво обаче се занимават лидерите на малко по-ниско ниво, онези, които командват групи от армии и армии спрямо следващите - онези, които командват корпуси?
Не съм сигурен доколко успявам да илюстрирам въпросите, към които ме навеждат подобни разговори, затова ще използвам илюстрация от такъв. Наскоро в един разговор за Френската кампания 1940 г. някой обясняваше (не е важно кой), че Гудериан с действията си печели кампанията. Аз (според мен, логично) възразих, че той командва корпус, а кампанията включва много корпуси и още повече дивизии, т.е. трудно мога да се съглася, че действията на един командир на корпус могат да "спечелят" (или загубят) цялата кампания и след това посочих, че за мен най-малкото също толкова важни - ако не и по-важни, когато говорим за кампания, са действията на по-високото ниво командири - в случая на Клайст, който командва танковата армия, част от която е корпусът на Гудериан. Отговорът бе, че той "не знаел къде се намира", т.е. реално не е допринесъл с нищо (може би е попречил?).
Както и да е, самият разговор не е важен, но това ме насочи към тези размишления - а с какво се занимават реално командирите на армии и групи армии, онези вече не бойни командири (веднага ще се съглася, че далеч не всеки командир на корпус все още е боен командир - въпрос на контекст е) и все още не напълно стратегически командири? Какви решения вземат? Ролята им се свежда само до координация между подчинените им съединения и "групи" - определяне на разделителни линии, дневни цели? Как техните действия се отразяват върху хода на операциите и защо (дали?) сме склонни да преувеличаваме значението на бойните командири за сметка на оперативните командири? Като оставим настрана очевидните причини (военната романтика, ефектните снимки или постове), може би не разбираме добре какво всъщност правят онези, които местят фигурки по картата и воюват чрез мастило и хартия.
Та, това е настоящата тема: командването на оперативно и тактическо ниво и връзката му с / влиянието върху бойните действия - сраженията, операциите и кампаниите. Може би ще се включат в някакъв момент и стратегическите командири (това също е интересна тема). Ясно е, че контекстът винаги има роля и значение (т.е. мащабът на сблъсъка, който разглеждаме), но това е по-скоро странична тема, основната е съотношението между тактически, оперативно-тактически и чисто оперативни командири и управление/ръководство.
Дали хората, които вземат тактически решения оказват по-голямо влияние върху хода на събитията (особено онези "съдбоносни" решения, взети в хода на сражението, под вражески натиск) и каква е ролята на решенията и действията на оперативните командири, които получават рапорти и чрез тях си представят хода на битките и сраженията, използвайки думите на тактическите командири и картите като бойно поле. Дали първите вършат "истинската работа", обикновено преодолявайки вредното влияние на вторите?
Веднага отделям нещата - ясно е, че ако гледаме само на тактическо ниво, то ние общо взето отделяме като незначителен оперативния фактор и всички, които действат на този "горен" слой. Т.е. интересуват ме сблъсъци, където можем да различим тези нива. Ако гледаме ВСВ, вероятно минималното ниво е поне батальон/полк (и пак е въпрос на контекст - размер на сражението), а "нормалното" дивизия/корпус срещу армия/група армии, съответно, поредица от битки, съчетаващи се в сражение или поредица от сражения, част от обща кампания.
Допълване: 14-05-2015
От доста време ми се въртят в главата някои неща, а покрай тях и намерението да ги опиша в тема (всъщност, теми, защото имам идея за поне още една) в този раздел на форума. Уви, това изисква доста време за описване и формулиране, а някак все не го намирам в нужното количество (особено наведнъж). Затова реших вместо да чакам, да започна и постепенно да дописвам и дооформям идеята си, а току-виж се завърже и някакъв разговор (това е и крайната цел, защото става въпрос повече за въпроси, отколкото за отговори).
Идеята за този разговор е отдавнашна, но току се случва да се включва в разговор по военно-исторически въпрос (напоследък сравнително често покрай фейсбук страницата на "Военна история", но там форматът е твърде неудобен за що-годе смислен разговор (малко място, самия разговор е в "злободневен" формат - бързо се "пали" и още по-бързо "угасва")). Колчем стане дума за конкретна война, кампания или сражение установявам, че има известна неяснота около ролята на част от командирите. Онези от тях, които хем не са достатъчно "нагоре", че да задават тон на стратегията, хем не са и толкова "долу", че да участват непосредствено в сраженията. Поради тази неяснота (според мен е такава) в разговор хората са склонни да дават ролята на победители или решаващи в кампанията/сражението по-скоро на командири, които в техните пердстави са повече или по-малко преки участници в сражението, т.е. играещи тактически роля. Нещо в стил "еди-кой си спечели сражението/кампанията") на някой активен (в техните очи) пълководец - обикновено такъв, за който може да се посочи ефектна снимка как командва от коня си, или пък решително се е облегнал на борда на командния бронетранспортьор, танк или щабен автомобил, т.е. на човек, който съчетава полево управление (командване) с пряко участие в бойните действия. Обикновено ако споменеш в опозиция човек, който е управлявал от щаба си това предизвиква най-малкото усмивки или директни възражения и коментари за реалния принос на щабните "плъхове" (а най-често става въпрос за командири, не за щабни офицери). Та това ме накара да се замисля за това как и доколко разбираме ролята на по-висшите нива в командването на войната, къде се вземат "важните" решения и кои решения се отразяват повече. Това е въпросът в основата на темата.
Разбира се, за този феномен (предпочитането на тактическото ниво) могат да се намерят лесни обяснения. Например, чрез военната романтика - много по-лесно ни е да си представим пълководецът герой от войната като човек, който сам стреля и извършва геройства или ако епохата и мястото не го позволяват, то поне ръководи от предната линия, намирайки се под пряка опасност, вземайки решения в ключовата точка на боя или сражението. Генералът в бойна униформа, с превръзка вместо едно око, стоманен поглед на другото и изкуствена ръка.
Второ обяснение - дори по-естествено от първото, е да припишем цялата работа на недостатъчно познаване и да махнем с ръка, цитирайки старата поговорка за лаиците, професионалистите и темите им за разговор. Към този ред могат да се добавят и други подобни бързи обяснения, но всяко от тях се отнася до начина по който възприемаме нещата, без да отговаря на въпроса за ролята, значението и заниманията на тези средно ниво командири - какви решения взимат и доколко те се отразяват пряко на хода на боя и сражението (кампанията)? Къде реално минава границата между тактическите и оперативните решения?. Смятам, че има за какво да се говори и то надхвърля всяко от тези прости обяснения (особено това за недостатъчното познаване, защото подобен род разговори съм завързвал с хора, които без съмнение познават нещата).
Струва ми се, че тук има какво повече да се разисква от очевидното (възможно е и да греша, но надявам се това ще ми бъде посочено), т.е. отговорите на тези въпроси не са очевидни и разбиращи се от самосебе си. Ще подчертая, че аз не знам отговорите и не твърдя, че наистина разбирам от тези неща, т.е. темата си е изцяло дискусионна, а не поучителна.
Хронологическите рамки на темата бих ги сложил като последните две столетия - поне първоначално.
Та, каква е темата на разговора?
Първият въпрос е свързан с разделителната линия между "бойно" и "военно" по отношение на командните нива и сраженията, плюс нашето възприятие за "принос" или "участие" ("значение") в сражението. Под "бойно" тук разбирам пряко участие/влияние върху битката (пряк сблъсък), "военно" - отнасящо се до войната, но без непременно да е свързано с битката (пряко участие с оръжие в ръка или решение под "вражеските куршуми"). Ясно е, че командването с оръжие в ръка е ограничено до много ниско ниво, независимо от времевия контекст (особеностите на войната и битката в различните епохи), така че тук не става въпрос за този род по-скоро ръководство чрез пример, отколкото управление в истинския смисъл на думата. Т.е. тук не става въпрос за подофицер, водещ отделение или взвод в бой, нито дори за офицер, който командва своята рота - поне не става въпрос за тези базови разграничения.
Та, имаме ли реално разграничение на бойно командване и военно управление и в каква степен те оказват влияние върху изхода на битката, сражението, кампанията и войната? С други думи, правят ли нещо смислено генералите в своите отдалечени от бойната линия стаи, които прекарват военния си живот сред "бумаги", най-често дори без да чуват бумтежите на артилерийските престрелки? Какво правят там, как тези решения се отнасят към дейността на "бойните" (полевите) командири? Чий решения са по-важни или ключови за изхода на сражението, операцията или кампанията? Можем ли да кажем, че командирът на корпус, който управлява корпуса си от предната линия върши много повече (само по тази причина!) от командирът на армия, който управлява няколко корпуса от щаба си, без да види противник очи в очи или дори да попадне под по-голяма заплаха от вражеска бомбардировка (поне преди нещатна да се объркат дотолкова, че вражеско танково подразделение да се появи пред щаба му или вражески парашутен десант да го принуди да остави обяда си незавършен“? Правят ли нещо, допринасят ли тези генерали или решенията, които вземат се отнасят само до логистичната поддръжка, т.е. частично в оперативното и в някаква степен в стратегическото поле? И къде точно минава тази граница и дали се влияе от "командния стил": т.е. командване от щаба, по карта и въз основа на информационната картина, съставяна от щабните специалисти или от "предните линии" (относително) от мобилен щабен автомобил?
Става въпрос за една, донякъде "размита" линия на разделение, защото знаем, че най-висшия ешелон щабове влияят най-много върху стратегическата ситуация, т.е. тяхното влияние върху хода на кампанията е важно (дори основно), но се свежда повече до управление на ресурси и вземане на военно-стратегически решения за разпределението и задействането им, както и общото стратегическо планиране (т.е. подготовката и решението какво да се прави след това). С какво обаче се занимават лидерите на малко по-ниско ниво, онези, които командват групи от армии и армии спрямо следващите - онези, които командват корпуси?
Не съм сигурен доколко успявам да илюстрирам въпросите, към които ме навеждат подобни разговори, затова ще използвам илюстрация от такъв. Наскоро в един разговор за Френската кампания 1940 г. някой обясняваше (не е важно кой), че Гудериан с действията си печели кампанията. Аз (според мен, логично) възразих, че той командва корпус, а кампанията включва много корпуси и още повече дивизии, т.е. трудно мога да се съглася, че действията на един командир на корпус могат да "спечелят" (или загубят) цялата кампания и след това посочих, че за мен най-малкото също толкова важни - ако не и по-важни, когато говорим за кампания, са действията на по-високото ниво командири - в случая на Клайст, който командва танковата армия, част от която е корпусът на Гудериан. Отговорът бе, че той "не знаел къде се намира", т.е. реално не е допринесъл с нищо (може би е попречил?).
Както и да е, самият разговор не е важен, но това ме насочи към тези размишления - а с какво се занимават реално командирите на армии и групи армии, онези вече не бойни командири (веднага ще се съглася, че далеч не всеки командир на корпус все още е боен командир - въпрос на контекст е) и все още не напълно стратегически командири? Какви решения вземат? Ролята им се свежда само до координация между подчинените им съединения и "групи" - определяне на разделителни линии, дневни цели? Как техните действия се отразяват върху хода на операциите и защо (дали?) сме склонни да преувеличаваме значението на бойните командири за сметка на оперативните командири? Като оставим настрана очевидните причини (военната романтика, ефектните снимки или постове), може би не разбираме добре какво всъщност правят онези, които местят фигурки по картата и воюват чрез мастило и хартия.
Та, това е настоящата тема: командването на оперативно и тактическо ниво и връзката му с / влиянието върху бойните действия - сраженията, операциите и кампаниите. Може би ще се включат в някакъв момент и стратегическите командири (това също е интересна тема). Ясно е, че контекстът винаги има роля и значение (т.е. мащабът на сблъсъка, който разглеждаме), но това е по-скоро странична тема, основната е съотношението между тактически, оперативно-тактически и чисто оперативни командири и управление/ръководство.
Дали хората, които вземат тактически решения оказват по-голямо влияние върху хода на събитията (особено онези "съдбоносни" решения, взети в хода на сражението, под вражески натиск) и каква е ролята на решенията и действията на оперативните командири, които получават рапорти и чрез тях си представят хода на битките и сраженията, използвайки думите на тактическите командири и картите като бойно поле. Дали първите вършат "истинската работа", обикновено преодолявайки вредното влияние на вторите?
Веднага отделям нещата - ясно е, че ако гледаме само на тактическо ниво, то ние общо взето отделяме като незначителен оперативния фактор и всички, които действат на този "горен" слой. Т.е. интересуват ме сблъсъци, където можем да различим тези нива. Ако гледаме ВСВ, вероятно минималното ниво е поне батальон/полк (и пак е въпрос на контекст - размер на сражението), а "нормалното" дивизия/корпус срещу армия/група армии, съответно, поредица от битки, съчетаващи се в сражение или поредица от сражения, част от обща кампания.
Допълване: 14-05-2015