Ваклуш Толев за идеите, които крадат бъдеще
Човек, който се взира в духа и в идеите, е следващият ни събеседник - Ваклуш Толев - водач на сдружение "Общество - Път на мъдростта". По негова идея, на 28.08, във Велики Преслав, започва строежът на паметник на тринадесетте безсмъртни българи. Ще припомня, че 28.08 е денят, на който умира Цар Борис ІІІ. А тринадесетте безсмъртни българи, така както Ваклуш Толев ги е определил, са :
Цар Борис ІІІ - Обединител
Хан Аспарух - Основател
Княз Борис - Покръстител
Цар Симеон I - Просветител
Св. Климент Охридски - Азбучник
Св. Иван Рилски - Покровител
Св. Патриарх Евтимий - Мистик и Воин
Отец Паисий - Будител
Васил Левски - Икона на българската свобода
Баба Тонка - Майка на безстрашието
Княз Александър Батенберг - Съединител
Пенчо Славейков - Прозрението на българския гений
Ванче Михайлов - Воин на оскърбените българи.
Евгения Атанасова:
- Сега казвам "Добър ден" и на г н Ваклуш Толев!
- Как определихте тези тринадесет имена за безсмъртни, по какъв критерий - точно те, а не - други?
Ваклуш Толев:
- Добър ден, уважаема госпожо Атанасова! Дължа Ви лична благодарност, признателен съм Ви за тази покана, която с удоволствие приех, защото това, което, в обръщението, съм казал, че този дом - светилище трябва да бъде българският социален учебник на една приложна отговорност и на една национална доблест. Това е една идея, която краде бъдеще. Който не създава идеи, които крадат бъдеще, той е изповядал оглозгани идеологии, за които сме свидетели в продължение на векове дори
Е. Атанасова:
- Как така да краде бъдеще ?
В.Толев:
- Точно така! Ето защо съм казал, че тази идея е един призив, където гладният за хляб защото вие не можете да правите институция или да правите идея, която да ражда институции, без да нахраните гладния , но и гладният за идеи трябва да се срещнат там - в този дом, за да могат да решат един от най - съществените въпроси този за социалната хармония, за битието на онова, което наричаме история, която създава историзъм. Много правилно е да ме попитате как са определени тези тринадесет... Аз съм обиколил цяла България, ще видите, че много институции ме подкрепят - не само общини, не само политически групи, не само личности, а самата потреба на нашата история да се върне самочувствието в едно надбягване, в което ние не знаем дали конят няма да се спъне. Надбягване да отидем в Европа, когато ние сме дали култура на Европа. Когато ние сме сложили праг на инвазията на Азия и азиатщината, ако щете, в продължение на над 500 години, за да дадем на Европа възможност да създаде поне цивилизация. Ето защо тази вътрешна потреба трябваше да намери опорност в прозрение, не казвам историческа фактология, прозрение, в което трябва да са определени личността, и правото й на предназначение. Следователно, онова, което в обикновената психология се нарича интуиция, тя може да бъде мотивирана от цялата култура, но вие трябва да я носите, но на нея да дадете предназначението, което трябва да има личността. И, затова, още в увода, съм казал: "За да се надмогне страха, трябва да надживеем психозата от страхове от личности Личността да не е роб, който дава идея за свобода...
Евгения Атанасова:
- Направи ми силно впечатление тази фраза. А страхуваме ли се от личности ние - българите?
Ваклуш Толев:
- Българинът се страхува от личности, защото посредствеността минава за личност. Когато е имало личности, тези тринадесет... разбира се, това не са всички Логично е дори да ми поставите въпроса - защо тринадесет? И Вие ще ми го поставите. Защото имаме 13 века, въпреки числото 13 в нашия сатурнов път. Но личността трябва да бъде освободена в действие, а тя може да създаде това, което малко по-горе съм казал - тя да не е роб, който ви дава идея за свобода. Ето защо когато ме питате за тези тринадесет и Вие ги прочетохте, прозрението ми дава една по - богата дреха от това само, че ги формулирам. Цар Борис III наистина е Обединител, но съвсем не е достатъчно, че провиденцията и предназначението като национална тенденция, може би, мимолетно му даде правото да играе ролята на обединител, но той осъществи един национален копнеж. Ние, не само поради чуждото владичество 200 години византийско и още 500 години турско, тъгуваме за обединение. Ние тъгуваме за обединение и като духовна ценност, която един негов предшественик княз Борис I можа да го усети в идея на етническо групиране, да създаде Покръстване... А неговият наследник цар Симеон I Велики да създаде култура Златен век на българската книжнина Ето защо аз съм го нарекъл Обединител на един посветен народ. Ние се търсихме без чувство да оскърбим съседа, макар че съседът играеше роля на обиден, да не кажа на алчен. Ето защо, за всеки поотделно, аз слагам една дреха. Когато говоря за хан Аспарух - Основател, ами знаете ли, този човек надмогна бащиния зов, надмогна това, което нашата история, нашата социология непрекъснато повтаря - "Не разкъсвайте снопа, не разкъсвайте снопа!" Ами, я си представете, че не беше разкъсал снопа Че не беше взел тази пръчка и да дойде в сърцето на Византия да направи държава... Защо? Защото този човек имаше идея, която краде бъдеще. Каква беше тази идея? Идеята беше държава и земя, която можеш да превърнеш в територия. Славяни имаше тука. Те имаха земя, но нямаха територия. А територията е символ на държава. Това беше Аспарух. Аспарух донесе идея за земя и, безспорно, създаде държава и то - в сърцето на Византийската империя.
Е.Атанасова:
- Вярвате ли, че, в бъдеще историята би могла да ни обедини?
В.Толев:
- Вижте, историята, както съм казал, се прави от волята на Цезара и от молитвата на жреца. Ако имате Цезар, който носи идея, която да открадне това, което българинът, по преназначение, е от своя бог Тангра. Не забравяйте, че това беше божество, което няма нито майка и баща, но в религиозния пантеон на древните бялгари няма нито Сатана, нито Ангели. Можете ли да си представите каква култура е носел древният българин! Ето - това е идеята Аз, Тангра не мога да го сложа, защото той е божество, но не мога да не сложа Княз Борис Михаил - Покръстителят, който, в края на краищата, както е казано, носи прозрение за етническо обединение и още нещо - стратегия за култура, което неговият син постигна държавната стратегия за култура и така нареченият Златен век за българската книжнина. Няма народ в световната култура, който да има Азбучна молитва, няма такъв народ Много войни има, много герои на меча има, но един е, който създава Златен век на книжнината
Е.Атанасова:
- Аз се надявам, че ще се издигне този паметник и много българи ще отидат да го видят и, както Вие казвате, "той ще обедини и гладните за хляб, и бедните на идеи." Благодаря Ви, че споделихте тази своя идея с нас и се надявам пак да се видим!
/Излъчено на 26-07-2003г./
Човек, който се взира в духа и в идеите, е следващият ни събеседник - Ваклуш Толев - водач на сдружение "Общество - Път на мъдростта". По негова идея, на 28.08, във Велики Преслав, започва строежът на паметник на тринадесетте безсмъртни българи. Ще припомня, че 28.08 е денят, на който умира Цар Борис ІІІ. А тринадесетте безсмъртни българи, така както Ваклуш Толев ги е определил, са :
Цар Борис ІІІ - Обединител
Хан Аспарух - Основател
Княз Борис - Покръстител
Цар Симеон I - Просветител
Св. Климент Охридски - Азбучник
Св. Иван Рилски - Покровител
Св. Патриарх Евтимий - Мистик и Воин
Отец Паисий - Будител
Васил Левски - Икона на българската свобода
Баба Тонка - Майка на безстрашието
Княз Александър Батенберг - Съединител
Пенчо Славейков - Прозрението на българския гений
Ванче Михайлов - Воин на оскърбените българи.
Евгения Атанасова:
- Сега казвам "Добър ден" и на г н Ваклуш Толев!
- Как определихте тези тринадесет имена за безсмъртни, по какъв критерий - точно те, а не - други?
Ваклуш Толев:
- Добър ден, уважаема госпожо Атанасова! Дължа Ви лична благодарност, признателен съм Ви за тази покана, която с удоволствие приех, защото това, което, в обръщението, съм казал, че този дом - светилище трябва да бъде българският социален учебник на една приложна отговорност и на една национална доблест. Това е една идея, която краде бъдеще. Който не създава идеи, които крадат бъдеще, той е изповядал оглозгани идеологии, за които сме свидетели в продължение на векове дори
Е. Атанасова:
- Как така да краде бъдеще ?
В.Толев:
- Точно така! Ето защо съм казал, че тази идея е един призив, където гладният за хляб защото вие не можете да правите институция или да правите идея, която да ражда институции, без да нахраните гладния , но и гладният за идеи трябва да се срещнат там - в този дом, за да могат да решат един от най - съществените въпроси този за социалната хармония, за битието на онова, което наричаме история, която създава историзъм. Много правилно е да ме попитате как са определени тези тринадесет... Аз съм обиколил цяла България, ще видите, че много институции ме подкрепят - не само общини, не само политически групи, не само личности, а самата потреба на нашата история да се върне самочувствието в едно надбягване, в което ние не знаем дали конят няма да се спъне. Надбягване да отидем в Европа, когато ние сме дали култура на Европа. Когато ние сме сложили праг на инвазията на Азия и азиатщината, ако щете, в продължение на над 500 години, за да дадем на Европа възможност да създаде поне цивилизация. Ето защо тази вътрешна потреба трябваше да намери опорност в прозрение, не казвам историческа фактология, прозрение, в което трябва да са определени личността, и правото й на предназначение. Следователно, онова, което в обикновената психология се нарича интуиция, тя може да бъде мотивирана от цялата култура, но вие трябва да я носите, но на нея да дадете предназначението, което трябва да има личността. И, затова, още в увода, съм казал: "За да се надмогне страха, трябва да надживеем психозата от страхове от личности Личността да не е роб, който дава идея за свобода...
Евгения Атанасова:
- Направи ми силно впечатление тази фраза. А страхуваме ли се от личности ние - българите?
Ваклуш Толев:
- Българинът се страхува от личности, защото посредствеността минава за личност. Когато е имало личности, тези тринадесет... разбира се, това не са всички Логично е дори да ми поставите въпроса - защо тринадесет? И Вие ще ми го поставите. Защото имаме 13 века, въпреки числото 13 в нашия сатурнов път. Но личността трябва да бъде освободена в действие, а тя може да създаде това, което малко по-горе съм казал - тя да не е роб, който ви дава идея за свобода. Ето защо когато ме питате за тези тринадесет и Вие ги прочетохте, прозрението ми дава една по - богата дреха от това само, че ги формулирам. Цар Борис III наистина е Обединител, но съвсем не е достатъчно, че провиденцията и предназначението като национална тенденция, може би, мимолетно му даде правото да играе ролята на обединител, но той осъществи един национален копнеж. Ние, не само поради чуждото владичество 200 години византийско и още 500 години турско, тъгуваме за обединение. Ние тъгуваме за обединение и като духовна ценност, която един негов предшественик княз Борис I можа да го усети в идея на етническо групиране, да създаде Покръстване... А неговият наследник цар Симеон I Велики да създаде култура Златен век на българската книжнина Ето защо аз съм го нарекъл Обединител на един посветен народ. Ние се търсихме без чувство да оскърбим съседа, макар че съседът играеше роля на обиден, да не кажа на алчен. Ето защо, за всеки поотделно, аз слагам една дреха. Когато говоря за хан Аспарух - Основател, ами знаете ли, този човек надмогна бащиния зов, надмогна това, което нашата история, нашата социология непрекъснато повтаря - "Не разкъсвайте снопа, не разкъсвайте снопа!" Ами, я си представете, че не беше разкъсал снопа Че не беше взел тази пръчка и да дойде в сърцето на Византия да направи държава... Защо? Защото този човек имаше идея, която краде бъдеще. Каква беше тази идея? Идеята беше държава и земя, която можеш да превърнеш в територия. Славяни имаше тука. Те имаха земя, но нямаха територия. А територията е символ на държава. Това беше Аспарух. Аспарух донесе идея за земя и, безспорно, създаде държава и то - в сърцето на Византийската империя.
Е.Атанасова:
- Вярвате ли, че, в бъдеще историята би могла да ни обедини?
В.Толев:
- Вижте, историята, както съм казал, се прави от волята на Цезара и от молитвата на жреца. Ако имате Цезар, който носи идея, която да открадне това, което българинът, по преназначение, е от своя бог Тангра. Не забравяйте, че това беше божество, което няма нито майка и баща, но в религиозния пантеон на древните бялгари няма нито Сатана, нито Ангели. Можете ли да си представите каква култура е носел древният българин! Ето - това е идеята Аз, Тангра не мога да го сложа, защото той е божество, но не мога да не сложа Княз Борис Михаил - Покръстителят, който, в края на краищата, както е казано, носи прозрение за етническо обединение и още нещо - стратегия за култура, което неговият син постигна държавната стратегия за култура и така нареченият Златен век за българската книжнина. Няма народ в световната култура, който да има Азбучна молитва, няма такъв народ Много войни има, много герои на меча има, но един е, който създава Златен век на книжнината
Е.Атанасова:
- Аз се надявам, че ще се издигне този паметник и много българи ще отидат да го видят и, както Вие казвате, "той ще обедини и гладните за хляб, и бедните на идеи." Благодаря Ви, че споделихте тази своя идея с нас и се надявам пак да се видим!
/Излъчено на 26-07-2003г./