Северна Корея

[Amazon]

Интересна гледна точка, може би дори е била валидна с пълна сила преди 30-на години. В моментната ситуация автора не отчита един много важен фактор, а именно гладът. Когато гладуваш, ти и близките ти, всякакви романтични представи за "пътят на истинският кореец", "конофуцианство" и всякакви там непреходни ценности се изпаряват на секундата. Просто така са устроени хората, корейци или не. Национализмът не работи на празен стомах. Освен това авторът чак на краят на статията мимоходом споменава, че "някой напускат Корея". От това което съм гледал, май я напускат по-скоро всички които могат. Има цели центрове за адаптиране на бежанците в Южна Корея. А това, че "повечето хора оставали" е аргумент изсмукан от пръстите. Да вменяваш мотивация на хора които нямат накакъв избор, не ми звучи като валиден научен похват.

[gollum]

Не знам доколко следиш темата, Амазоне, но ми се струва, че изпускаш от погледа си няколко неща:

(1) гладът е бил проблем през деветдесетте години - общо взето, от средата на деветдесетте някъде до към края на десетилетието (просто за сравнение, гладът е бил сериозен проблем (при лоша реколта и дори и иначе за нисшите слоеве на обществото) и при същата тази конфуцианска монархическа Корея . От 2000-та насетне глад общо взето няма или е рядко и ограничено явление при лоша реколта. Т.е. най-вероятно от гледна точка на местните хора нещата са се подобрили значително през последните 10-тина и повече години спрямо предходното десетилетие. Купонната система малко или повече действа - това само по себе си за тях трябва да е сериозна нормализация.

(2) всяко нещо е относително. За да възприемаш дадено положение като "лошо" трябва да имаш за сравнение нещо "по-добро" - и то всекидневен тип сравнение. Тук много помага затворения характер на обществото и пропагандата. Що се отнася до вътрешното неравенство - тук отново помага почти кастовото общество (йерархията си е нещо добро и правилно пак според същия традиционен възглед).
Т.е. за нас 2-3 купички варена царевица на ден, плюс воднист бульон и малко кимчи, ориз веднъж в месеца, а месо още по-рядко, може и да звучи ужасно в кулинарен план, но ако това е нещото, с което си свикнал вероятно няма да ти изглежда чак толкова зле. Особено ако слушаш от по-възрастните, че през 90-те е било по-зле, а нямаш кой знае каква представа как стоят нещата отвън. В "напрегнато" състояние хората са способни да понесат много - както по време на война. Пропагандата и затворения характер на обществото, съчетани с краен национализъм, би трябвало да помагат много в това отношение.

(3) аз поне не знам за каквото и да е "масово напускане" или "бягство". Да, има икономическа емиграция, но тя е най-вече към Китай, предимно в автономната корейска област. НО доколкото съм чел, тя засяга най-вече прилежащите територии на КНДР, а не цялата страна. И става въпрос наистина за гастарбайтери, т.е. хора, които или правят бизнес там или отиват за да работят и да пращат припечеленото вкъщи. Дори има мнения, че постепенно КНДР започва да играе за Китай ролята на "резерв" от евтина работна ръка.

(4) що се отнася до емиграцията към ЮК, доколкото съм чел, тя не е кой знае колко голяма. За това има много причини. От дена страна, от гледна точка на ЮК това не емиграция, защото тя приема, че всички, които живеят в КНДР са граждани на ЮК (разбира се, в сила е и обратното). На практика обаче ЮК няма особен интерес от тази емиграция и по-скоро (поне доколкото е възможно скрито) я затруднява. Самото "прехвърляне" е много по-сложно, отколкото това към Китай (или ори други държави като Виетнам, да речем) - човек трябва първо да се прехвърли в Китай, после да намери начин да отиде в трета страна и чак оттам да потърси "убежище" в ЮК чрез нейното посолство (поне Ланков описва нещата така, а той е запознат с тях).
Що се отнася до севернокорейците, които са се прехвърлили успешно, част от тях (пак поред сведения на Ланков) така и не успяват да се приспособят и някои дори се връщат обратно. Така че нещата не са толкова прости.

Моето мнение е, че тук човекът (специалист по въпроса, между другото) не "вменява" на никого мотивация а се опитва да си обясни нещо и предлага не лошо обяснение за стабилността на режима, базирано на местния контекст. Подобни неща не са "въпрос на избор", защото човек ги "попива" от раждането си, а не избира да ги следва съзнателно, т.е. дали имаш избор или не не е от значение.
След това, струва ми се, че не осъзнаваш напълно значението на идеологията (без значение религия или нещо друго) - особено когато напълно "обгръща" цялото ти съществуване от раждането насетне. Хората са способни на какво ли не под влиянието на подобен "мотиватор" в крайни ситуации, но са способни да изтърпят страшно много и в по-"нормални" (или поне всекидневни). Щом системата не се е разпаднала през 90-те години, когато гладът "шета" из цялото страна и взема много жертви (по някои преценки над половин милион души за целия период), какво остава за сега, когато системата общо взето се възстановява.
Според мен, тя може да се разруши само отвътре и то, може да ти прозвучи странно, но ако се откажат от идеологическия елемент или го отслабят много, а покрай него и от "установения ред".

ПП Може да има центрове за адаптация (трябва да има - неизбежно е с оглед на официалната позиция на ЮК), но едва ли са за "бежанци", защото севернокорейците формално (и легално) не са такива за ЮК.

[Гост]

http://youtube.com/watch?v=Y9zgjyd7hgY

[Amazon]

Не искам да споря и то по нещо на което отговор може да даде само северно кореец. И да, следя темата от самото начало и за мен прехода от гладна смърт към системно гладуване е сериозно подобрение от 90-те насам, но не противоречи на това което съм написал. Колкото до това че корейците възприемали недохранването като нещо нормално ще остана скептичен. Четох че вече има и сериозни разлики в средният ръст между южно и северно корейците, което се дължи именно на системното недохранване и еднообразната храна. ИМО не мисля че корейците възприемат нещата като "подобряване".
Колкото до емиграцията към ЮК в предаването което гледах и където показваха въпросните центрове за адаптация беше определена като "голяма", но не си спомням конкретни цифри (ако въобще ги е имало) така че може да е било субективно мнение на водещият. И да единственият начин да се достигне ЮК е през Китай (отново според въпросното предаване) както и ти си отбелязал.
Така че си запазвам правото да съм скептичен към статията въпреки че съм съгласен с повечето от това което си написал.

А това:

На практика обаче ЮК няма особен интерес от тази емиграция и по-скоро (поне доколкото е възможно скрито) я затруднява.

е интересно. Ясно че ЮК няма никакъв интерес от емиграцията, много от северно корейците не могат никога да се адаптират, по лошо образование и т.н. Но за пръв път чувам че ЮК взима мерки за ограничаването и (освен индиректно чрез помощите за СК). Може ли някакви подробности, ако има разбира се?

[gollum]

Не искам да споря и то по нещо на което отговор може да даде само северно кореец. И да, следя темата от самото начало и за мен прехода от гладна смърт към системно гладуване е сериозно подобрение от 90-те насам, но не противоречи на това което съм написал.

Аз не искам да спорим - споделяме мнения и то основани на думите на други хора. Но не мисля, че си прав с обобщението за "системното гладуване". Изгледа, че то е общо взето също в миналото, поне в повечето случаи и най-много да обхваща отделни райони на страната и то само при лоша реколта. Главният проблем по-скоро е нарушаването на купонната система (за нас е трудно за възприемане, но за жителите на КНДР това е нормалното състояние - да получават храна срещу купони), но поне според това, което чета, изглежда че до някаква степен са успели да я възстановят и продължават да се движат в тази посока. Както описваше някой (дали не беше самият Ланков?): в КНДР вече няма опасност да умреш от глад, освен ако нямаш пари или достатъчно купони.
По-скоро с времето ще има задълбочаване на проблемите с "нелегалните" капиталисти и разслоението, което те внасят, което не е основано (поне не основно) на официалната йерархия.
Между другото, чрез Ланков (и други като него) получаваме вероятно единствената възможност да се запознаем с това какво мислят общо взето обикновени жители на КНДР (вярно, такива, които са емигрирали, но сред тях има всякакви).
Иначе мога да споделя и друго, което може би е проясни в някаква степен ситуацията: "светлото бъдеще" в КНДР през миналото столетие "светлото бъдеще на Чучхе" се е свеждало до месен бульон и ориз всеки ден на масата във всяко семейство. при подобни скромни очаквания трудностите вероятно се възприемат по различен начин, отколкото през нашите очи. Това е утопично бъдеще, което така и не успяват да реализират.

Четох че вече има и сериозни разлики в средният ръст между южно и северно корейците, което се дължи именно на системното недохранване и еднообразната храна.

Така е, това вече сме го обсъждали в темата. Въпросът е, че за да се впечатлиш от това нещо трябва да го знаеш. Засега изглежда, че властите в КНДР успяват да филтрират общо взето успешно информацията. Разбира се, самият Ланков (а и други са го писал) отбелязва, че това ще става все по-трудно именно заради "отварянето" към Китай - хората си "носят" обратно ДВД-плейъри и ДВД-та с филми и телевизионни предавания, естествено, предимно с ЮК произход (заради езика), а лесно можем да се досетим, че това им отваря очите, че ЮК е малко по-различна от официалните описания (пропагандата в КНДР описва "окупираните територии на страната" като място, където хората умират от глад и живеят много по-зле, отколкото в КНДР).
Т.е. всичко това, което описваш, ще се превърне в реален проблем когато обикновеният жител на КНДР започне да осъзнава ежедневно, че живее в бедна и изостанала държава, а в "окупираните от врага територии на родината му" качеството на живот е десетки пъти по-високо, т.е. там живеят буквално в друга епоха. Но до този момент има много време.

Но за пръв път чувам че ЮК взима мерки за ограничаването и (освен индиректно чрез помощите за СК). Може ли някакви подробности, ако има разбира се?

Мисля че в темата съм пускал поне един материал на Ланков по въпроса (имаше повече, но далеч не винаги съм пускал връзки в темата), но сега ще ми е малко сложно да ровя да търся из блога му (по-нататък може да го сторя). Но това се вижда дори от факта, че за да успеят да влязат в ЮК избягалите севернокорейци не могат да сторят това чрез посолството на ЮК (изключително трудно е, според това, което съм чел) в Китай а се налага да го правят през трета страна е показателен.
Иначе самият Ланков описваше, че стига да имаш пари не е чак толкова трудно да се избяга от КНДР (т.е. става чрез подкупване на съответните хора в КНДР). "Нормалният" начин бил да се измъкне първо един човек, да натрупа пари и след това постепенно да издърпа и останалите.
Основният проблем поне на част от емигрантите е не само, че е трудно да се впишат в обществото в практически план - да си намерят "нормална" работа. А по-скоро че не могат да възприемат начина на живот в ЮК.

[jordani_vt]

Не съм напълно сигурен, но изглежда, че причината да не прехвърлят директно от Китай към Южна Корея са китайските корейци - те са още по-нежелани на юг, а вероятно и за да не се влошават отношенията с Китай. Самото правителство има не е променяло политиката си (нито насърчава, нито ограничава емиграцията) - във всяко посолство, с изключение на тези в Китай, ако влезе севернокореец му се дават необходимите документи, за да стигне до Южна Корея. Интересно е, че голяма част от бегълците са били с добро положение на Север (както споменатия бизнесмен).

Иначе едно след друго последните месеци стават интересни събития. Новият вожд уволни началника на генералния щаб, подготвят се някакви икономически реформи. За промишлеността още не е решено какви, но има някакви идеи за селското стопанство. Производствените групи вместо по 10-20 човека ще се намалят на около 5 - на практика фамилни, братя и братовчеди. Държавата ще осигурява семена и торове срещу фиксирана част от добива, а произведеното вповече ще може да се продава свободно.

В западните медии са писа, че започват реформи, в севернокорейските отрекоха, че това са реформи. Според мен и двете страни бъркат, защото приравняват реформи с "демократични избори и свободен пазар". В случая единствената цел е да се подобри икономиката, дали ще са само отделни пазарни елементи в плановата икономика (пробвани и при нас от Хрусчов и след него) или ще се отиде по-нататък както в Китай, времето ще покаже.

[gollum]

Самото правителство има не е променяло политиката си (нито насърчава, нито ограничава емиграцията)

Никое правителство не може да го направи официално: ще е политическо самоубийство. Същото се отнася до въпроса с "обединението". Въпреки постепенната промяна в обществената позиция в ЮК по въпроса - особено сред младите, - политиката си е политика и няма как това да се промени - поне не и официално.
Поначало в техните официални разбирания това не е "емиграция". Официално всеки един жител на КНДР има гражданство в ЮК (и обратното), т.е. няма как да бъде "емигрант", след като е гражданин на страната. Но едва ли изпитват каквато и да е реална нужда от тях, макар че от политическа гледна точка някой и друг емигрант си е нещо хубаво (разбира се, част от тях могат да бъдат агенти на КНДР).
Въпросът е, че нещата стоят така: посолството в Китай е единственото, през което не може лесно да се стигне до ЮК. Съмнявам се, че това има нещо общо с китайските корейци или дори с позицията на Китай. ДА не забравяме, че за бегълци от КНДР е сравнително по-лесно да стигнат до Китай и доста по-трудно - до друга държава след това. Т.е. дори само тази мярка би следвало значително да намалява кандидатите за крайна спирка в ЮК. От друга страна, поне според Ланков основната маса са икономически емигранти, за които Китай е за предпочитане.

Мисля че по повод на тези реформи Ланков коментираше накратко, че "предстоят интересни времена".

[Mitak117]

По нагоре видях изказване от сорта, че някои севено корейци толкова трудно се интегрирали в южната част, е дори се връщали обратно.
Не мисля, че някой е толкова луд да го направи. Всеки напуснал КНДР и особен бил в ЮК се счита за предател, действията му за държавна измяна и се третира, като шпионин. В най-добрия случай отива в лагер до края на живота си, който не продължава дълго. Относно Китай : тяхната полиция издирва и репатрира обратно в КНДР избягалите, това е известно, но много бегълци прекосяват територията на Китай и пресичат границата с Монголия или Виетнам (незаконно, разбира се), от където много по-лесно се стига до ЮК. И последно, за това че сега в КНДР няма глад, това е трудно да се каже. Не може да се съди по показен град като Пхенян, до който се ограничават посещенията на 99% от чуждестранните журналисти. А и никой не знае как точно се разпределят хуманитарните помощи от чужбина. Според режима в най-ниските обществени прослойки един живот не струва прахосването на една торба ориз.

[gollum]

Всичко това е по сведения на Ланков, а той е доста по-наясно от нас за тези неща . Определено не съди по Пхенян. Човекът е там, има много познати и контакти, т.е. следав да има доста по-добра представа от нас за нещата. Ясно е, че всяка информация е непълна - няма и как да е иначе, статистически данни за КНДР не се издават официално (там се смятат за държавна тайна). Но има няколко организации, които се опитват да правят разчети по косвени показатели, има ги, разбира се, и данните от интервюта с обикновени северно-корейци - както от самата КНДР, така и временно пребиваващи в Китай или емигранти.
Да, общо взето, начинът да емигрираш в ЮК (както вече споменах по-горе) е първо да отидеш в Китай, което е сравнително лесно, но струва пари. След това да пресечеш границата с друга държава и там да отидеш в ЮК-посолство, където ще те приемат, за разлика от това в Китай. Всичко това е вече писано в темата.
Що се отнася до положението на незаконно пресеклите границата с Китай северно-корейци, нещата далеч не са толкова прости, т.е. макар и официално Китай да ги екстрадира обратно, на практика това не става в повечето случаи. По-голямата част от тях са хора, които имат роднини в корейската автономна област и това е достатъчно, за да ги предпази и да им позволи да работят нелегално там. Друга, много по-малка част, се отправят към Китай за да емигрират, т.е. използват го само като първа точка в пътуването към друга държава (съвсем не е задължително това да е ЮК).
По-подробно за северно-корейските бежанци в Китай може да се погледне в този материал (на руски език).
Та най-добре да се прочете целият този материал, там всичко е обобщено и казано.

Според режима в най-ниските обществени прослойки един живот не струва прахосването на една торба ориз.

"Торбата ориз" ще да е метафора, но не е добре подбрана. В КНДР оризът е луксозна храна, която е достъпна само за по-горните прослойки. Основното, с което се изхранват северно-корейците е варената царевица (в някои райони в по-малка степен някакви житни култури), плюс кимчи и някакви зеленчукови бульони. Оризът е лукс за обикновения кореец и рядко могат да си го позволят повече от веднъж-дваж месечно (месото е още по-голяма рядкост).
За продоволствената ситуация може да се съди и по възстановяването на купонната система в по-голямата част от страната.

А и никой не знае как точно се разпределят хуманитарните помощи от чужбина.

Така е, разбира се, но пък се знае как става основното снабдяване с хранителни продукти в страната - чрез купони. Купонната система е нормалното състояние на нещата там. Знае се колко се разпределя по нея (по идея) в различните райони и за различните категории жители. Проблемът - особено през 90-те години, - е, че тази система се разпада, т.е. спира да действа и по нея не се дава почти нищо. Тогава са времената на голям глад и се развива нелегална търговия, която става основен източник на хранителни продукти.
Но през последното десетилетие и нещо тя се възстановява постепенно и поне според данните, които могат да се намерят, до голяма степен има доставки по купоните и то не само в Пхенян или само в големите градове. Естествено, определен дял имат и собствените полета (наследени от 90-те години - продължават да си работят), както и частната търговия (не успяха да я изкоренят въпреки няколко опита). Заключението на Ланков бе, че ако имаш пари, няма да умреш от глад (през 90-те години и с пари няма гаранция), а в повечето случаи по купоните се получава определен минимум, т.е. недохранването все още е сериозен проблем (особено при лоша реколта), но гладната смърт вече не би трябвало да е.

По нагоре видях изказване от сорта, че някои севено корейци толкова трудно се интегрирали в южната част, е дори се връщали обратно.
Не мисля, че някой е толкова луд да го направи. Всеки напуснал КНДР и особен бил в ЮК се счита за предател, действията му за държавна измяна и се третира, като шпионин. В най-добрия случай отива в лагер до края на живота си, който не продължава дълго.

Съгласен съм, споменах го повече като куриоз (някъде Ланков споменаваше за това, но сега няма да ми е лесно да намеря материала, а и нямам време да се ровя). Естествено, че "възвращенците" ще са единици и вероятно някаква част от тях може и да са КНДР-ейски шпиони (винаги ги е имало). Мисълта ми по-скоро бе (и то реално е нещо, споменато от самия Ланков), че за част от северно-корейските бежанци ЮК се оказва твърде чужда и различна - особено в сравнение с КНР или дори Виетнам, Тайланд или някоя друга подобна страна (въпреки еднаквия (общо взето) език, общата история и прочее), а го пиша не за друго, а за да е ясно, че ако / когато се стигне до обединение на двете Кореи, проблемите ще са в пъти по-тежки, отколкото при обединението на ГДР и ФРГ.
Другият момент е, че реално малка част от северно-корейските бежанци успяват да стигнат то ЮК (според Ланков - под 10%): главно заради сложностите. Общо взето, излиза, че само по-образованите или "ценни" по някаква причина (политическа или друга) северно-корейци имат добър шанс да се окажат в ЮК (и за тях, разбира се, връщането е невъзможно, освен ако не са шпиони поначало, а сигурно и тогава има проблеми).
Естествено, завръщащият се би сторил това през Китай, т.е .формално попада в категорията на "пребивавалите нелегално в КНР" (освен ако не е "светнал" някъде, при пребиваването си в ЮК, което е малко вероятно за ниско-образован емигрант от КНДР, но доста по-вероятно за високообразован и сигурно за "политически интересен"), а тяхната съдба е:

В былые времена высылка в КНДР означала для беглеца катастрофу, однако с середины девяностых годов северокорейские власти существенно смягчили свое отношение к тем гражданам КНДР, которые были задержаны при попытке перехода границы с Китаем или же были высланы из Китая властями КНР.

В настоящее время северокорейские власти отправляют выданных китайцами или пойманных при попытке перехода границы беженцев в проверочно-фильтрационные центры, где их на протяжении нескольких дней или недель допрашивают следователи из северокорейской безопасности. Допросы эти могут сопровождаться побоями, хотя мои информанты (многие из которых неоднократно бывали в таких центрах в качестве подследственных) сообщают, что «бьют там не очень сильно, а женщин не трогают вообще».

Следователи стремятся получить от бывших беженцев признание в том, что те, находясь в Китае, вступали в контакты с иностранцами, южнокорейцами или христианскими миссионерами. Если такие показания уда¸тся получить, то судьба беженца незавидна. Его (или, скорее «е¸», так как большинство беженцев составляют женщины), скорее всего, ожидает большой срок тюремного заключения и, с большой долей вероятности, смерть в лагере. Однако такой поворот событий является исключением. В большинстве случаев никакого конкретного компромата на беженцев у следователей нет, признаваться в былых прегрешениях (реальных или нет), сами беженцы, разумеется, не рвутся и, как правило, достаточно стойко переносят побои. После окончания следствия не признавшихся ни в чем дурном бывших беженцев отправляют в тюремный лагерь облегченного типа, где они находятся несколько месяцев или – при особом невезении – около года. После этого их освобождают и многие из них снова отправляются в Китай – в конце концов, у многих из них там есть работа и даже семья.

По суровым северокорейским меркам вс¸ это можно считать достаточно либеральным отношением к правонарушителям. Однако, объективно говоря, судьба попавшего обратно в КНДР беженца вс¸ равно незавидна, да и жизнь в КНР для большинства беженцев является отнюдь не раем.

[Mitak117]

Напълно съм съгласен с написаното. Но все пак ми е интересно до колко купонната система там отново функционира. След разпадането на СССР, притокът на суровини и горива към КНДР спира, или поне не е на тези символични цени, на които е бил в разцвета на комунизма. Китайските другари също продават своите суровини на пазарни цени, без преференции. От там редица предприятия остават без снабдяване със суровини за производство. И което е по-важното, без ток, както и между впрочем цялата страна. Съответно работниците стоят без работа и скоро спира да им се плаща, а купонната система се срива. И ето стигаме до там, че постепенно настъпва големият глад, хората обаче са изобретателни и започват да отглеждат сами зеленчуци в собствените си дворове, (който има такъв).Тези които имат в повече продават на нововъзникналите пазари, който има пари купува, който няма пари краде или яде каквото има : смлени царевични кочани, меката сърцевина под боровата кора или трева от близката ливада. Не влагам ирония !
Но какво става с тези предприятия ? След като спират работа, а работниците "отиват на улицата" те постепенно са разграбени и опустошени от крадци, машините са демонтирани и разпродадени на части за старо желязо. Същото става и с медта от далекопроводите, по тях и без друго не тече ток.
Идеята ми е, че след такъв погром, който продължава с години, едва ли е останало незасегната фабрика. Наказанията за заловените мародери са били жестоки, но все пак не са успели да ги спрат . Унищожена е скъпа инфраструктура, ЖП транспортът е бил в окаяно състояние, автомобилен почти няма. Как са се възстановили за няколко години, така че хората да имат работа в държавните предприятия и съответно да получават своите купони за храна ? Ето това ми е трудно да повярвам.
Торбата с ориза наистина беше метафора и съм на ясно, че той е много луксозна храна. Много по-широко се използва царевицата и традиционното кимчхи (нещо подобно на нашето кисело зеле). Обаче, предполагам, с хуманитарните помощи пристигат достатъчни количества ориз, който обаче се пази и складира за елита или отива за изхранването на армия от над милион души (макар, че и за нея съм чувал че нито "цъфти" нито "връзва").
Възможно е и алчни военни и държавни чиновници да пласират помощите на черния пазар, като прибират печалбите за себе си.

[gollum]

Ами, ако имаш време и разбираш руски език, съветвам те да се поразходиш из блога на Ланков - той вече почти не пише, но в архива има много постове от предходни години. Там ще намериш отговори на всички тези въпроси. Аз мога съвсем набързо да преразкажа това-онова което съм запомнил, но си струва да се прочетат самите материали.

Съответно работниците стоят без работа и скоро спира да им се плаща, а купонната система се срива.

Всъщност парите там нямат (или поне не са имали преди последните 10-12 години) особено значение, защото през цялото съществуване на КНДР почти всичко, което е нужно на човек, се получава не чрез купуване (т.е. с пари от заплата), а чрез купони, които се полагат на всеки човек според занятието и принадлежността му към съответната група. Тези купони не се купуват, а се получават директно, съответно по тях държавата разпределя кажи-речи всичко. Т.е. реално парите не са изпълнявали кой знае каква функция преди, а за средният северно-кореец от раждането му купонната система е нормата, т.е. нормалният начин, по който функционира обществото им.
Със срива през 90-те години тя почти напълно спира да функционира (продължава да обслужва само висшия ешелон е столицата) и това довежда до въпросните "нерегламентирани дейности", а в перспектива и до появата на реална частна икономика и нелегален пазар, които процъфтяват в момента и заемат всички сфери - транспорт, услуги, търговия, производство и прочее.
Що се отнася до предприятията, то почти всички с изключение на стратегическите и част от ВПК не работят реално, а само формално. Но въпреки това всички северно-корейци (във всеки случай, мъже) задължително се водят че работят някъде, т.е. реално трябва да отиват на работа всеки ден, дори и там да не правят нищо и за това получават своите купони и съответните заплати в някакъв обем - естествено, пазарните цени са нещо съвсем различно от "държавните"). И ако искаш да развиваш някакъв бизнес, трябва да продължиш да се водиш, че работиш в предприятието и тогава плащаш подкуп, за да те водят, че си там, докато ти всъщност се намираш някъде другаде и си вършиш своя бизнес. Кажи-речи целият частен сектор работи по този начин, т.е. корупцията е много силна.
Но страната определено е в много по-добро положение в сравнение с 90-те години.
Първо, благодарение на атомното оръжие успява успешно да си крънка много и най-различни помощи, които покриват стабилна част от нуждите й, т.е. на практика заменя това, което губи с разпадането на СССР преди това играе на противоречията между Китай и СССР и крънка всякакви помощи, сега използва основно САЩ, ЮК и Япония за същата цел), получава значителни помощи и от ООН, както впрочем и от ЮК и Япония. Общо взето, въз основа на преценка за реколтата се преценява още какво ще е необходимо на КНДР, за да няма глад (че и отгоре) и тези помощи им се пращат, т.е. малко вероятно е да се гладува (недохранването е друг въпрос). Ръководството на КНДР няма сметка да "саботира" умишлено купонната система, защото тя е гаранция за стабилността му, за връщането към "нормалното". Факт е, че се опитаха с няколко реформи преди време (още при Ким Чен-Ир) да се преборят изцяло с нелегалния пазар и да върнат нещата изцяло към купонната система, т.е. смятат, че могат да я подсигурят. Но не успяха да се справят с частното производство и пазарите, а напоследък изглежда, че ще вървят към някаква форма на узаконяването им, може би дори към някакви предпазливи икономически реформи.
Второ, реалната частна икономика работи и това разпределя определени средства в страната - макар и не официално, води и до развитие на селско-стопанство на базата на частните участъци, както и до по-мащабни предприятия (мини, промишлени и прочее - формално държавни, но практически частни).
Трето, развиват се съвместни предприятия с Китай, защото за последния КНДР е възможност за много евтина работна ръка (както самият Китай е бил (и донякъде все още е) за много западни държави). Това също раздвижва нещата и вкарва някакви пари в икономиката, дава и препитание на населението извън официалната система (а в някаква степен и вътре в нея).
Накрая, има съвместна икономическа зона с ЮК, в която има различни предприятия и също внася някакво количество валута в бюджета на КНДР.
Поне Ланков пише, че в общи линии купоните най-често вършат работа, т.е. срещу тях се получава нещо.

Възможно е и алчни военни и държавни чиновници да пласират помощите на черния пазар, като прибират печалбите за себе си.

Чиновничеството няма особен интерес директно да си "цапа ръцете" с черноборсаджийство и присвояване. Много по-доходно и безопасно е да използва сега съществуващата система, като позволява частния бизнес от всякакъв род и просто прибира подкупи (стабилни), за да си "затваря очите" за случващото се. Безопасно и доходно.

[Amazon]

Онзи ден четох, че Виетнам безвъзмездно им е изпратил 5000 тона ориз. Реколтата в СК пак била лоша и явно Виетнам се опасяват от нов глад там, така че изпращат превантивна помощ. Не разбирам много но това е много ориз, близо по килограм на семейство в СК.

[gollum]

Аха, преди време Ланков имаше един пост по повод на опасенията от лоша реколта и притока на нови помощи по този повод. Имаше и една интересна табличка с това годишно кой за каква сума дава помощи - общо взето, най-много даваха ЮК, Китай, след тях САЩ и Япония (ако правилно си спомням) и нататък вече много други заинтересовани в стабилността на КНДР. От друга страна, ако нямаха атомно оръжие най-вероятно само съседите им щяха да им пращат по нещо (най-вече ЮК).

[Amazon]

Аз точно това щях да питам, но ти вече си отговорил. Чудех се защо Виетнам потдържа СК (извън това че виетнамците са готини), при положение че не са особено богата държава. Явно искат някаква стабилност там.

[gollum]

Никой не иска проблеми . Особено пък, гражданска война или голяма криза, която ще удари по всички икономики в някаква степен. Естествено, Виетнам е далеч, за да се опасява от бежанци, но предполагам, че икономиката му е достатъчно зависима от "големите" в региона, за да се усети силно всяка сериозна криза. Но 5 000 тона ориз не е нищо особено, на фона на останалите участници в помощите за КНДР. Годишната реколта на самата КНДР, ако не греша, нормално е някъде около 1,8 милиона тона ориз и още толкова царевица (основните култури), плюс, разбира се, различни много по-малки количества други зърнени култури, картофи и какво ли още не (като зеле за кимчи, да речем ). Но царевицата и оризът са основните хранителни продукти. На фона на 1,8 милиона домашно производство (а помощите са стабилна добавка към това) 5 000 тона е почти незабележимо.
Сериозни опасения за реколтата имаше поради суши през пролетта, май се говореше за нещо от типа на 17% намаляване на "нормалната реколта" и че щяло да засегне около три милиона души (населението им е над 24 милиона).