За каква война се готвят Ирак на Садам, Северена Корея, Египет през 67-ма?

[von Danitz]

Не разбирам почти нищо от днешното положение на нещата, но все пак , интересът ми на лаик ме накара да попитам по-запознатите на този форум. Тъй като е известен този случай
, но в него става дума за предотвратяване на ядрена опасност, бих искал да обсъдим няколко други случая, като например севернокорейската заплаха от 1991 за война с Юга и "американските шарлатани" както там ги наричат официално, от страна на Ким Ир Сен и неговите генерали, които се кълнат, че ще победят начело на стоманения си вожд, а в противен случай да унищожат планетата, "защото един свят без Северна Корея не си струва да съществува", както и подготовката на Египет през 60-те години, която отново от Израел, без да е ядрена, отново е оценена като първостепенна и съответно е противодействано, след серия инциденти в залива Акаба.

Като цяло какво правят подобни режими - легитимно създават военни концепции, "както всеки прави", или и се готвят за война? Има ли мнения? По нататък може да тръгнем от легитимстки позиции, като вървим по пътя на натрупания опит и правото, при всеки случай, с днешните неясни приготовления на Иран.

[Пилот]

Даниц, не мога съвсем да ти разбера въпроса - питаш дали разните програми за въоръжение (в смисъл ядрени и подобни) са с политическа цел да плашат или с военна цел да се превземат точки А и Б като се пусне бомба?

Малко ще попиша по детайлите, ако не е съвсем по темата се извинявам.

И картинката на рейда навява много интересна асоциация към събития от миналата година (които минаха почти без никакъв шум и от двете страни). Израелски самолети бомбардираха цел в Сирия. При това изпълниха операцията безупречно, в смисъл минаха през ПВО на страната като навлязоха малко през Турция (Сирия има многобройни ЗРК, макар и стари), удариха цел дълбоко в Сирия и успешно се измъкнаха. Странното е, че нито една от страните не се оплаква или гордя по този повод. Но интересните анализи бяха на хора които смятаха целта за много подобна на севернокорейски реактор (река на близо и тръби за охлаждане), а според спътникови снимки на района сирийците са разчистили всичко за седмица. По-късна проверка на ООН откри някакви малки следи от радиация в района. Тоест много интересен и съмнителен случай.

А Иран е много специфичен случай. Страната прави АЕЦ с руска помощ и руски реактори (Бушер), като мисля че имаше 2 реактора от по 1000 MW които май вече са готови и дори заредени с руско гориво. Идеята на тяхната програма доколкото разбирам е че искат сами да си произвеждат горивото за да са независими, като за целта ползват центрофуги за обогатяване на уран.
Сега, тези центрофуги обаче не са от най-гениалните и май качваха концентрацията на уран-235 до 5-10% (за атомна бомба трябва много по-висока). За 2 години действие май още не са събрали достатъчно уран като абсолютна стойност (примерно 1 тон материал с 1кг уран вътре) за да направят и 1 бомба. А ако искат ядрена програма, ще им трябва много, много повече, поне за 5-6 бомби. Тоест те не представляват заплаха за сега. Въпросът е, че продуктът от тези центрофуги може да се обогатява още повече в зависимост какви инсталации имат/ще имат. Според мен са поне на 10-20 години от атомна бомба, особено като се има предвид, че за атомната бомба трябват много точни изчисления и изпипан механизъм вътре в нея. След това, ще трябват специални материали за изготовката (които сигурно са ембаргови в момента). Не трябва да се забравя, че сегашните бомби са плутониеви в повечето случаи, тоест Иран като направят казаното от мен ще са на ниво ВСВ. След това задължително ще им трябва един тест на бомбата, който
ще се усети от САЩ/Русия със сигурност. Идва и уловката - атомната бомба е хубаво нещо за борба с вразите, но за целта тя трябва да се минитюаризира, а не да е 8 тонно чудовище (Иран нямат и самолети които да носят над 1 тон бомба май). А тази минитюаризация ще стане бавно и с опити, а се съмнявам Иран да има чисто политически времето след първия опит.

[Пилот]

С оглед горните съображения според мен всички тези програми и стойки в повечето случаи са с цел чисто политическо плашене и опити да се извлекат дивиденти. Съмнявам се и лидерите на страните да имат някакви реални планове за военно ползване, оттам и самите военни.

[von Danitz]

Ахам, ядрена програма за политическо търгуване. Това ОК, но египетския случай не е такъв. А сталинисткия от Северна Корея преди големия глад при тях от началото на деведесетте, кой ли може да каже какъв е. Нагряват държавите си до червено от пропаганда за вътрешна употреба за външен враг. Така печелят време за режимите си. Но могат и във война да влязат.

А Египетския случай дори има повторение - наистина успяват и да се подготвят през 73-та. А Садам след 81-ва още бая напада, тук-там.

[Пилот]

Според мен всички диктатури които изброи поне като висше ръководство осъзнават, че примерно атомната бомба не е толкова лесно да се направи до степен "полезна от военно естество". Дори и Ирак да имаше реактор, щяха да са му необходими години да направи бомбата сам и да я усъвършенства (освен ако някоя велика сила не реши случайно да помага). Примерно Северна Корея в момента може и да имат бомба, но до колко й работи механизма и каква е като размери са много важни въпроси. Според мен те нямат ресурса да я направят нападателно оръжие, просто като технологии няма как да я смалят до някакъв смислен размер+да имат някакъв носител на бомбата. Последното се отнася най-вече за балистичните ракети. Като им гледам ефективността, чисто военно няма начин да се разглеждат като оръжие без 10-тина атомни бомби. Просто са изключително ненадеждни и с голямо КВО.

В момента например единственото (военно) приложение на севернокорейска атомна бомба за което мога да се сетя е ако бъдат нападнати и я ползват като мина скрита на тяхна територия. А тогава вече си е край на играта и за тях. Тоест пак много отчаяно ми се получава.

П.П. Всичките ми разсъждения са на база "ако действат сами с ресурсите си" и не включват външна помощ.