Военното решение на иракския конфликт през 1991г. започва на 17.01.1991г. в 2часа и 40 мин иракско време под кодовото название "Пустинна буря". Първия етап на операцията включва 43 дневна въздушна бомбардировка над радарните станции, летищата, центровете за управление и сухопътните сили на Ирак, разположени в зоната на конфликта. Иракчаните чакат "своята" война на предварително избрания от тях театър на военни действия. Напътствани от действащи като наемници съветски военни съветници, те считат, че САЩ ще проведат обичайната въздушна настъпатеклна операция, състояща се от 7-8 масирани въздушни удара, а след това непременно ще започне масирана сухопътна операция, поддържанба от въздуха. И тогава иракските войски ще контраатакуват. До подобно развитие побаче не се стига. Американците моделират войната по новаторски способ, поставящ началото на високотехнологичната ера във военното дело.
Макар и многобройна иракската армия като организация и боеспособност е слабо ефективна военна машина. Преди това 10-годишната война с Иран показва по недвусмислен начин, че въоръжените сили на Саддам не са пригодни за маневрени операции, а предимно за дефанзивни действия поради недобрата оперативно-тактическа подготовка на офицерския си състав. Вместо да атакуват американците и техните съюзници в момента на тяхното съсредоточаване и развръщане , многобройните пехотни и танкови подразделения на иракската армия заемат позиции почти на открито в пустинята, където стават лесна мишена за снабдените със системи за водене на прецизен огън съюзнически самолети и хеликоптери. На всичкото отгоре иракчаните не могат да водят военни действия през ноща поради отсъствия на прибори за нощно виждане на пехотата, между подразделенията на която дори няма радио, или телефонна връзка.
През септември и октомври Саддам дава заповед контингенти от 260 000 души да се развърнат на кувейтския фронт, груба стратегическа грешка, защото обрича тези войски на бездействие на позиции, които могат да се определят като "стратегически чувал". Те могат да бъдат атакувани от три страни включително и откъм морето.
На 24.02.1991г. започва сухопътната офанзива на съюзниците. Иракските войски в Кувейт са атакувани фронтално и по фланговете. Целта на съюзническия главнокомандващ Норман Шварцкопф е да отреже иракските войски в Кувейт от силите, базирани в Ю.Ирак.
Отначало военните планове предвиждат само фронтално сражение, но то е отхвърлено от военния министър Дик Чейни, който се опасява от кръвопролитна битка. Заместника на Чейни предлага освен фронтален удар да се приложи и фланфови маньовър, станал известен по-късно като операция "Ляво круше". Тази операция показва, че във войната в Залива гражданските политици, спазвайки традицията на предишните локални конфликти, имат значителен принос при формулирането на чисто военни аспекти на стратегията.
Пред старта на наземната операция 82-ра американска въздушно-десантна дивизия и френската 6-та лека бронетанкова дивизия извършват 500 км преход в пустинята и от десния фланг преминават на левия, като изненадват нищо неподозиращата иракска отбрана. Опреацията се отличава от обходните маневри, прилагани в по-ранните войни, поради обстоятелстовото, че коалиционните сили имат качествено информационно превъзходство и изцяло се възползват от него.
В центъра на оперативното построение действат силите на САЩ, Великобритания, С.Арабия, Египет и Сирия. Тяхната настъпателна мощ се базира преди всичко на 7-ми армейски корпус на САЩ, прехвърлен от Европа и притежаващ 3000 танка и 4 000 бронирани машини. Съвместно с американските дивизии, в първия ешелон на построението се намират 1-ва британска бронетанкова дивизия, две дивизии на египетската армия и сирийската 9-та бронетанкова дивизия. Главната ударна мощ на коалиционните сили съставляват танковете: американските М1, М1А1, британските "Чаленджър", а също и сирийските Т-62, съветско производство.
Тези сили бързо преодоляват страховитата линия "Саддам" - отбранителни съоръжения от конвенционален тип, разположени по саудитско-кувейската граница. Успехът им е осигурен от хода на предшестващата въздушна операция, която унищожава до 75% от силите и средствата на първоешелонните иракски дивизии.
Войските на Иракската републиканска гвардия, които представляват втория отбранителен ешелон, преди това са мащабно бомбардирани от тежките бомбардировачи Б-52 и тяхната воля за съпротива е пречупена. Само на няколко участъка от фронта републиканската гвардия оказва ожесточена съпротива, ообстоятелство, което не може да предотврати разпадането на целия иракски фронт.
За да спаси армията си пот пълно унищожение Саддам заповядва общо изтегляне на войските си от Кувейт, което се извършва по магистралата Ел Кувейт - Басра. Изтеглянето се извършва без необходимата подготовка и въздушно прикритие. Изтеглящите се части на иракската армия стават лесна мишена за съюзническите самолети и хеликоптери. Хиляди транспортни средства и бронирани машини са унищожени преди да могат да пресекат иракската граница. Сражението наподобява по-скоро касапница, а не битка.
След 100 часа ефективни военни действия на 28.02., президента на САЩ обявява освобождаването на Кувейт.
Преговорите за условията на примирието между командването на многонационалните сили и иракското военно командване се провеждат на 03.03.1991г. в населения пункт Ванфан. Присъстват главнокомандващия съюзните сили ген.Шварцкопф, главнокомандващия арабските сили саудитския принц Халед бен Султан и иракския генерал Султан Хашем Ахмед.
По време на "Пустинна буря" и от двете страни участват около 1 500 000 души, 10 500 танка, 12 500 артилерийски системи, 3000 самолета и 200 военни плавателни съда.
Загубите на Ирак възлизат на 80 000 души убити, ранени и безследно изчезнали, 4 000 танка, 2 100 артилерийски системи, 1856 бронирани машини, 110 самолета и 83 плавателни съда.
Съюзническите загуби са високи в самолети: 44 унищожени самолета и 17 вертолета.
Саддам успява да запази по-модерните си самолети, изпращайки ги в Иран и част от балиситичните си ракето "Скъд".
Операция "Пустинна буря" демонстрира нарастналата амриканска военна мощ и полтическото самочувствие 18 години след виетнамското фиаско.
Цялото планиране и осъществяване на операцията се базира на данни от американсите разузнавателни служби. Американския контрол е абсолютен при вземането на най-важните стратегически, военни и дипломатически решения. На практика това е първата локална война, която се води в условията на фактическо глобално лидерство на САЩ и за това резултатите(поне военните) са толкова категорични.
Но и при този конфликт, който е и едновременно последен, и първи за две епохи на международна политика, се проявяват характерните черти на американската стратегия при воденето на локална война.
1-во САЩ не води ограничена война срещу страна, притежаваща ядрено оръжие.
2-ро Противниците в локалните конфликти са иазбирани ако може така, че да имат излаз, или поне да са близо до море, което е предпоставка за развръщането на съсредоточаването на американската военно-морска и въздушна мощ.
3-то Основното изискване на теорията на ограничената война политическото ръководство да доминира над военното даже и по военни въпроси на всеки етап от кризата, се прилага безпрекусловно.
4-то международната легитимация на войната е все още задължителен елемент за американското вмешателство с тенденция той да се превърне от задължителен в желан.
Именно след "Пустинна буря" практически се апробира новия модел на външо-политическо и военно поведение на САЩ в условията на отсътвие на глобално съперничество. В последствие този модел е реализиран в Европа, войната в Югославия.
Макар и многобройна иракската армия като организация и боеспособност е слабо ефективна военна машина. Преди това 10-годишната война с Иран показва по недвусмислен начин, че въоръжените сили на Саддам не са пригодни за маневрени операции, а предимно за дефанзивни действия поради недобрата оперативно-тактическа подготовка на офицерския си състав. Вместо да атакуват американците и техните съюзници в момента на тяхното съсредоточаване и развръщане , многобройните пехотни и танкови подразделения на иракската армия заемат позиции почти на открито в пустинята, където стават лесна мишена за снабдените със системи за водене на прецизен огън съюзнически самолети и хеликоптери. На всичкото отгоре иракчаните не могат да водят военни действия през ноща поради отсъствия на прибори за нощно виждане на пехотата, между подразделенията на която дори няма радио, или телефонна връзка.
През септември и октомври Саддам дава заповед контингенти от 260 000 души да се развърнат на кувейтския фронт, груба стратегическа грешка, защото обрича тези войски на бездействие на позиции, които могат да се определят като "стратегически чувал". Те могат да бъдат атакувани от три страни включително и откъм морето.
На 24.02.1991г. започва сухопътната офанзива на съюзниците. Иракските войски в Кувейт са атакувани фронтално и по фланговете. Целта на съюзническия главнокомандващ Норман Шварцкопф е да отреже иракските войски в Кувейт от силите, базирани в Ю.Ирак.
Отначало военните планове предвиждат само фронтално сражение, но то е отхвърлено от военния министър Дик Чейни, който се опасява от кръвопролитна битка. Заместника на Чейни предлага освен фронтален удар да се приложи и фланфови маньовър, станал известен по-късно като операция "Ляво круше". Тази операция показва, че във войната в Залива гражданските политици, спазвайки традицията на предишните локални конфликти, имат значителен принос при формулирането на чисто военни аспекти на стратегията.
Пред старта на наземната операция 82-ра американска въздушно-десантна дивизия и френската 6-та лека бронетанкова дивизия извършват 500 км преход в пустинята и от десния фланг преминават на левия, като изненадват нищо неподозиращата иракска отбрана. Опреацията се отличава от обходните маневри, прилагани в по-ранните войни, поради обстоятелстовото, че коалиционните сили имат качествено информационно превъзходство и изцяло се възползват от него.
В центъра на оперативното построение действат силите на САЩ, Великобритания, С.Арабия, Египет и Сирия. Тяхната настъпателна мощ се базира преди всичко на 7-ми армейски корпус на САЩ, прехвърлен от Европа и притежаващ 3000 танка и 4 000 бронирани машини. Съвместно с американските дивизии, в първия ешелон на построението се намират 1-ва британска бронетанкова дивизия, две дивизии на египетската армия и сирийската 9-та бронетанкова дивизия. Главната ударна мощ на коалиционните сили съставляват танковете: американските М1, М1А1, британските "Чаленджър", а също и сирийските Т-62, съветско производство.
Тези сили бързо преодоляват страховитата линия "Саддам" - отбранителни съоръжения от конвенционален тип, разположени по саудитско-кувейската граница. Успехът им е осигурен от хода на предшестващата въздушна операция, която унищожава до 75% от силите и средствата на първоешелонните иракски дивизии.
Войските на Иракската републиканска гвардия, които представляват втория отбранителен ешелон, преди това са мащабно бомбардирани от тежките бомбардировачи Б-52 и тяхната воля за съпротива е пречупена. Само на няколко участъка от фронта републиканската гвардия оказва ожесточена съпротива, ообстоятелство, което не може да предотврати разпадането на целия иракски фронт.
За да спаси армията си пот пълно унищожение Саддам заповядва общо изтегляне на войските си от Кувейт, което се извършва по магистралата Ел Кувейт - Басра. Изтеглянето се извършва без необходимата подготовка и въздушно прикритие. Изтеглящите се части на иракската армия стават лесна мишена за съюзническите самолети и хеликоптери. Хиляди транспортни средства и бронирани машини са унищожени преди да могат да пресекат иракската граница. Сражението наподобява по-скоро касапница, а не битка.
След 100 часа ефективни военни действия на 28.02., президента на САЩ обявява освобождаването на Кувейт.
Преговорите за условията на примирието между командването на многонационалните сили и иракското военно командване се провеждат на 03.03.1991г. в населения пункт Ванфан. Присъстват главнокомандващия съюзните сили ген.Шварцкопф, главнокомандващия арабските сили саудитския принц Халед бен Султан и иракския генерал Султан Хашем Ахмед.
По време на "Пустинна буря" и от двете страни участват около 1 500 000 души, 10 500 танка, 12 500 артилерийски системи, 3000 самолета и 200 военни плавателни съда.
Загубите на Ирак възлизат на 80 000 души убити, ранени и безследно изчезнали, 4 000 танка, 2 100 артилерийски системи, 1856 бронирани машини, 110 самолета и 83 плавателни съда.
Съюзническите загуби са високи в самолети: 44 унищожени самолета и 17 вертолета.
Саддам успява да запази по-модерните си самолети, изпращайки ги в Иран и част от балиситичните си ракето "Скъд".
Операция "Пустинна буря" демонстрира нарастналата амриканска военна мощ и полтическото самочувствие 18 години след виетнамското фиаско.
Цялото планиране и осъществяване на операцията се базира на данни от американсите разузнавателни служби. Американския контрол е абсолютен при вземането на най-важните стратегически, военни и дипломатически решения. На практика това е първата локална война, която се води в условията на фактическо глобално лидерство на САЩ и за това резултатите(поне военните) са толкова категорични.
Но и при този конфликт, който е и едновременно последен, и първи за две епохи на международна политика, се проявяват характерните черти на американската стратегия при воденето на локална война.
1-во САЩ не води ограничена война срещу страна, притежаваща ядрено оръжие.
2-ро Противниците в локалните конфликти са иазбирани ако може така, че да имат излаз, или поне да са близо до море, което е предпоставка за развръщането на съсредоточаването на американската военно-морска и въздушна мощ.
3-то Основното изискване на теорията на ограничената война политическото ръководство да доминира над военното даже и по военни въпроси на всеки етап от кризата, се прилага безпрекусловно.
4-то международната легитимация на войната е все още задължителен елемент за американското вмешателство с тенденция той да се превърне от задължителен в желан.
Именно след "Пустинна буря" практически се апробира новия модел на външо-политическо и военно поведение на САЩ в условията на отсътвие на глобално съперничество. В последствие този модел е реализиран в Европа, войната в Югославия.
Comment