Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Репресиите в Иран след идването на власт на аятолах Хомейни в 1979г.

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Репресиите в Иран след идването на власт на аятолах Хомейни в 1979г.

    Настоящата тема е посветена на трагичните събития, разиграли се в Иран непосредствено след победата на Ислямската революция на 11 февруари 1979 г. Като източник съм използвал статия в иранско списание на немски език, излизащо в емиграция, както и английската и немска уикипедия. Пасажите в курсив са както в оригиналния текст.


    ,,На 5 февруари 1979 г. назначеният от Хомейни за временен премиер-министър Мехди Базарган обявява : ,,Нашето ислямско правителство ще бъде едно от най-добрите на света". Малко след това са образувани т.н. ,,ислямски съдилища" като паравоенна организация по инициатива на Ебрахим Язди, който бива снабден с американски паспорт и по-късно става външен министър на Иран. Базарган обещава, че политическите затворници ще получат ,,публични процеси пред редовни съдилища". Той се обозначава като решителен противник на бързи производства и военно-полеви или извънредни трибунали. Но това се оказва илюзорно. На 15 срещу 16 февруари 1979 г. революционният съд разстрелва генерал Нематолах Насири, бившия шеф на САВАК заедно с трима други генерали, които запазват верността си към императора и монархията : Рахими, военен губернатор на Техеран, Хосродад, шеф на въздушносухопътните войски и Наджи, военен губернатор на Исфахан. Базарган заплашва да подаде оставка , ако не бъде ограничена и дефинирана властовата компетентност на Революционния комитет. През нощта са щурмувани домовете на ,,обвиняемите" и редица хора са арестувани, ,,осъдени на смърт" и екзекутирани. Всички процеси се провеждат без защитници, зад закрити врати и естествено, пред анонимни съдии. На чистките стават жертви не само дивизионни генерали, но и един над сто-годишен сенатор , държавни министри и държавни секретари, губернатори, офицери, подофицери и дори войници, а също и журналисти, чиновници, лекари, учители и професори, адвокати, спортисти, търговци, студенти и критици на режима, всички те са екзекутирани.

    На 22 февруари с.г. от армията са освободени 215 висши офицери. Всеки, който по някакъв начин би могъл да бъде поставен във връзка с бившето управление, е квалифициран като ,,подтисник". С това тези хора са се провинили пред исляма и пред иранския народ и трябва да бъдат наказани. Милиони хора като последния шахски премиер Шапур Бахтиар успяват да избягат в чужбина. На 11 март говорителят на Базаргановия кабинет Амир Ентезам обявява пред пресата : ,,Правителството в общ и правосъдното министерство в особен аспект повече не са в състояние да упражняват контрол върху обосновките и решенията на революционните ислямски комитети". Но палачите продължават да изпълняват службата си : Един от най-добрите пилоти на света и зам.шеф на иранските имперски ВВС генерал Надер Джаханбани е екзекутиран на 12 март 1979 г. заради верността си към монархията.



    генерал Надер Джаханбани, считан за бащата на иранските военновъздушни сили

    Дори ВВС на САЩ завиждат на Иран за този човек : неговите изкусни пилотажи с F 14 Томкет са легендарни. Неговата защитна реч пред извънредния съд на моллите трае 2 минути. Нека я припомним: ,,Това, в което ме обвинявате, е толкова тъпо и смешно, че не виждам никакъв повод да отговоря на тази безсмислица. Вашите големи лъжи показват съвсем ясно истинските ви намерения спрямо мен и те са ясна индикация за това, че не сте никакви мюсюлмани, а банда предатели без вяра, които искат да унищожат моята страна и армията й. Кои или какво сте вие ?! Една банда от касапи и престъпници без всякаква човечност, познавате ли изобщо някой извън кликата ви, който нанася на иранците такива дълбоки рани ? И не само иранците. Господа, в продължение на 51 години водех добър живот и сега принадлежа само на небето, където толкова често съм търсил и намирал убежище. Нямам отговор за безсмислицата, в която ме обвинявате и предлагам да извършите срещу мен това, което вярвате, че трябва да извършите, но не забравяйте, че скоро иранците ще се събудят и ще се отърсят от треската с вашите големи лъжи, с които ги заразихте". Когато синът на Хомейни Ахмад го пита дали е иранец, Джаханбани отговаря : ,,Да, аз съм иранец, но откъде по Дяволите произхождате вие !" Гордият офицер има руска майка - за моллите това е достатъчно престъпление ...

    Вълната от екзекуции продължава

    На 7 април 1979 г. е осъден от ислямски съд и екзекутиран бившият премиер Амир Абас Ховейда. Два дни по-късно са екзекутирани генералите Раби и Хайенури. На 10 април един трибунал осъжда на смърт 11 други високопоставени лица, които са арестувани час и половина по-късно. Сред тях е генерал Хасан Пакраван. В миналотото той често е говорел пред шаха и е молел за помилването на затворници, сред които много молли. (Пакраван и съпругата му спасяват Хомейни в 1963 - 1964 г. , когато той за пръв път се противопоставя на шахиншаха- б.м. Historiker). Заедно с него умират четирима други генерали - Насер Могадам, последният ръководител на САВАК, Ходжат Кашани, шеф на Спортния съюз, Али Нешат, някога шеф на императорската гвардия, сенатор Аламех Вахиди, депутатът Баят, Голам Реза Ник Пай, кмет на Техеран, Абдолах Риази, председател на парламента, бившият външен министър Абас Али Халатбари, и селскостопанският министър Мансур Роухани.На 8 май стражите на революцията след сборна присъда екзекутират 21 души, сред които министри, чиновници, съдии, полицейски чиновници и ген. Али Фатхи - Амин, командир на танковия гарнизон. От февруари до юни с.г. са убити 20 генерали, висши офицери от щаба, полковници и военновъздушни и военноморски офицери. Познатият сред иранците като смел и почтен генерал Бадреи, бивш шеф на императорската гвардия и командващ армията, е ликвидиран чрез залп в тила заедно с генерал Багари. Единствен избягва екзекуция генерал Баги, който една година по - рано е водил беседа с Базарган. След екзекуциите ислямистките банди ограбват газармите и се снабдяват с оръжие от оръжейните складове. Те стрелят и плячкосват безнаказано под покривалото на Ислямската революция. Хора биват разстрелвани в градовете на страната без да получат шанса да застанат пред съд и дори пред ,,ислямските съдилища". Точният брой на жертвите не е известен и до днес. Също така неизвестен е и броят на починалите в затворите гражданки и граждани. Фарибоз Атапур, издател на Техеранския журнал, в март 1979 г. написва една статия, в която разкрива, че ,,най-малко 20 000 политически затворници изнемогват във временните килии и затвори". На 14 март 1979 г. господин Лахиджи от Сдружението на иранските юристи изисква от новия правосъден министър:
    1. арестуваните обвиняеми да могат да видят документите по делото си
    2. да получат право на защитник
    3. да разполагат с необходимото време, за да подготвят защитата си
    4. процесите да бъдат публични
    5. осъдените да имат възможност да обжалват

    Всички тези искания са отхвърлени. А същите международните масмедии, които по времето на шаха говорят и искат да видят навсякъде полицаи, затвори, пълни със затворници и улици, пълни с трупове, сега мълчат и повече от четвърт век след това наблюдават хладнокръвно тези ужаси. Още по - неразбираемо е, че международните юридически колегии, даващи съвети за хуманно третиране при шаха, сега дори не оспорват този терор."

    От ,,Систематичното унищожаване на иранската нация" Die systematische Vernichtung der iranischen Nation
    Dieser Artikel wurde ins Russische übersetzt Einer der Gründe, weshalb 1979 die „Islamische Revolution“ erfolgreich war, war der, dass das Regime von Šâh Mohammed Rezâ Pahlavi für die amerikanische…


    Надявам се, че ако някой е по-запознат с темата, напр. колегата Н. Драгостинов, би могъл да даде още информация за тези събития. Поздрави !
    Last edited by Historiker; 29-10-2013, 14:40.
    "Най-тежкият грях спрямо ближните ни не е омразата, а безразличието ни към тях. Това е същността на безчовечността."

    Джордж Бърнард Шоу

    #2
    Благодаря за чудесната тема, Historiker, намирам я за много интересна и изчерпателна. Чак сега я видях и не се сещам какво мога да я допълня.
    Truth will save the world

    Comment


      #3
      Изчерпателна едва ли е, за нещастие. Предполагам че има десетки хиляди избити, от които стотици или хиляди - напълно невинни. Но така процедират всички революционери, с изключение на цветните "революции", ако можем така да ги наречем.
      Но като прочетох за бившия шеф на САВАК, направо ми идва да си разплета чорапите от мъка ... Горкия, без съд и присъда!
      Такива статии виждам винаги, когато една страна е минала през гражданските катаклизми. У нас - септемврийското въстание, после 9 септември. В Никарагуа - как Сомоса е убивал наред, и после сандинистите какво са направили, и после "контрите". В Куба, в Ирак, Испания през гражданската война, и още къде ли не. Роднините на измъчваните и особено тези на загиналите никога няма да го забравят. Което впрочем понякога води до продължаване на проблема - когато махалото се върне и дойде ред на следващите.
      Не ме разбирайте погрешно, не казвам че така трябва да става или че е добро, напротив. Но какво следва от това? Да, аятоласите са били жестоки, както всеки, който дълго време е мачкан и репресиран, а после успява да стигне до властта и се чувства длъжен да си го "върне"? И вероятно днешният ирански режим също е жесток. Какво да направим ние? Да подкрепим санкциите срещу Иран? Да ги бойкотираме? Или да продължим още по-натам: да ги демократизираме? Вярвам, че едва ли това е посланието. Да помним жертвите и да се опитаме да насочим общественото им развитие в посока към утвърждаване на общочовешките ценности? Разбирайте правото на живот, или поне на справедлив съдебен процес. Да, иранските емигранти в Германия има какво да разкажат, но каква да е поуката от този разказ? Какво да направим, да вземем мерки това да не се случва никъде повече, или поне не в България?
      (Оппа, да не кажете, че съм неопресийски трол?)

      Comment

      Working...
      X