Битката при Карансебеш

[Кухулин]

През септември 1788 г. хабсбургските войски се мотаят около Карансебеш (днешна Западна Румъния) в очакване на османската армия. Един от предните хусарски отряди изпада в дълбок запой, влиза в пререкания с близката пехота и така започва "битката". Основните сили остават с впечатлението, че врагът е ударил изненадващо и започват някакви хаотични бойни действия. В края на краищата се стига до всеобщо отсъпление. Два дни по късно пристигат истинските османлии и намират 10 000 трупа.

Battle of Karánsebes
Битва за шнапс
Articles for deletion/Battle of Karánsebes

Какво мислите за този епизод - истина или измислица?

[Guy de Mont Ferrand]

И аз съм чел, че такава била случката. А защо не?

[Кухулин]

А защо не?

Разправят, че двете книги, в които се открива това сведение, не са надеждни източници. Нямало никакви данни - документални или други - за битката. Била кьорфишек. От друга страна тези твърдения също висят във въздуха. На мен лично ми е трудно да преценя по информацията в нета каква е истината.

[SRH]

Ето какво намерих из нета за обърквацията:

This is the description given by Joseph II himself in a letter (from M.Z.Mayer monography on the campaign)

"Everythïng was proceeding in the greatest order and we would have arrived
in Caransebes without the enemy's knowledge for it was night All of a
sudden a group of Wallachians.. became alarmed and fired their rifles
which threw a unit of hussars and dragoons into confusion .... They
answered this fire before finally attacking the infantry.... The column in
which I found myself was completely dispersed. Cannons, wagons and all
the tents were turned over, it was horrible; [my] soldiers shooting at each
other! Eventually calm was restored, and we were luckyethat the Turks
were not on our trail otherwise the whole army would have been
destroyed. Nevertheless, we lost not only the pots and tents with
considerable damage to other baggage but also three pieces of artillery."

[Sula]

През 1942 г. японците завзели Алеутските острови Ату и Киска. За пръв път след 1812 г. американска територия била окупирана от вражески сили и САЩ били решени да ги прогонят. Американците си върнали остров Ату през май 1943 г. с цената на тежки загуби. Десантът на Киска бил през август. На острова дебаркирала обединена армия от 35 000 хиляди канадци и американци, подкрепяна от военноморски кораби. Първите части слезли на брега и не срещнали съпротива. Но войниците знаели от опит, че японците ще се опитат да ги подмамят навътре в сушата и тогава да отвърнат на огъня. Сражението скоро се превърнало в кошмар. Чувала се стрелбата на тежка артилерия, но заради гъстата мъгла противникът оставал невидим.

Имало жертви, а ранените били изтегляни в тила. Войниците бавно напредвали, катерели се по стръмните планински склонове и стреляли в движение.

След два дни тежки боеве 32-ма убити и повече от 50 ранени съюзниците направили поразяващо откритие: Вражески сили нямало.

Оказало се, че три седмици по-рано японците са напуснали тайно острова, изтегляйки шестхилядната си войска незабелязано от американците, които обсаждали острова. Всички убити били загинали от приятелски огън. Американците и канадците се били храбро. Оказало се обаче, че са стреляли един срещу друг.

[von Danitz]

Това не е по темата, но там, на север и специално около Киска става цяла сюрия от подобни инциденти. Военноморската част е известна като battle of the Pips. Американското съединение на адмирал Грифин, с два линейни кораба в него води сражение... с някакви радарни силуети. Докладвано е за сражение, стреляно е с главните калибри и с торпеда. Страшна работа, а всъщност нищо. После официално е отчетено, че от планините на Киска японците правели някакви радарни шашми. Обаче май са били птици...

[Sula]

Според мен е по темата. Грешки стават дори и в епохата на развитите комуникации, а какво остава за 1788 г.! Даже съм удивен, че подобни инциденти не са повече.

[Soul_Hunter]

http://www.worldlingo.com/ma/enwiki/en/List_of_incidents_famously_considered_great_blunders

[sobr_CA]

Според мен в този инцидент остават много въпросителни. За да се стигне до същността на нещата, трябва да се започне детайлите, които изграждат цялостната картина. Започваме от мястото на събитието, а то според историческите източници е някъде около днешния град Карансебеш, който се намира в западната част на днешна Румъния, в историческата област Банат. Географски теренът на този район си има някои специфики. Намира се в долината в горното течение на река Тимиш, на мястото, където река Себеш се влива в тази река. Наблизо се издигат високи планини от Карпатската система, най-близка до града е планината Царку. Ето и линк към Google Maps http://maps.google.com/maps?ll=45.42...1389,22.221944 , за да се придобие представа за мястото на събитието. Може да се предполага че в някаква степен и природата може да е допринесла за настъпилите събития. Обикновено, когато говорим за такъв инцидент рядко причината за него се крие само в един фактор. Обикновено е цял низ от стечения на обстоятелствата, които водят до него. Датата на събитието е 17 Септември-18 Септември 1788. Имаме една голяма австрийска армия, която очаква да влезе в сражение с османската армия. Обикновено в самото навечерие на сражението войниците са нервни и неспокойни. Когато човек не вижда срещу какво ще се изправи, неяснотата го изпълва със страх от това, което може да очаква. Не може да се каже твърдо какво тогава е изпитвал обикновения австрийски войник, нито какви мисли са го вълнували. Той само е знаел, че наоколо го дебне враг, който е готов да брани своята територия. Авангардът от кавалерията, прословутите хусари пристигат първи на мястото. Според историческия източник там са попаднали на група цигани от които са купили шнапс. Шнапс по тези географски ширини няма, както всички знаем. Най-вероятно се касае за неговата местните му версии- румънската цуйка(сливова ракия) или по-силната по градус палинка. Значи юначните хусари след като не са видяли враг са решили да си вземат спиртна напитка да се подкрепят и да отпуснат нервите преди да се видят с врага. Не знам каква е била числеността на този отряд, но след като армията е наброявала 100 000 може да се предположи че хусарите са били поне 5000. Според историческия източник въпросният конен отряд си е купил значително количество алкохол с което са се подкрепили. Не знам какви консуматори демек на народен език що за пиячи са били въпросните хусари, но ако всеки средностатистически изпил по 500 грама значи при отряд от 5000 човека им трябва поне 2 тона и половина, което се съгласете че си е доста. По това време не е било разработено толкова масовото производството на алкохол, а всички знаем горе-долу при домашни условия кой колко може да си произведе. Но да приемем, че въпросните роми търговци са имали значително количество алкохолни запаси и са го продали на кавалерийската част. Хусарите са разгънали палатките насъбрали са се и започнали да пият, за да разпуснат и да не мислят за предстоящата битка. Дотук нищо толкова аномално и предполагащо последвалите събития. Тук следва обаче да се върнем на терена. Септември като цяло си е сезон на мъглите и сланите. Близостта до два големи водни басейна и планински терен, предполагат образуването на мъгли. Вероятно в района е имало повече гори, тъй като по това време районът не е бил толкова заселен и съответно нуждата от обработваема площ е била по-малка. Събитието е станало вечерта. Значи дотук от това следва, че имаме група войници, които не знаят какво може да очакват от неприятеля и най-вече къде е той и кога ще влезат в сражение с него, река, която може да се предположи, че е образувала мъгла и терен около, който има гора, в която като нищо може да има неприятел... Според историческия източник е станало сбиване между хусарите и някаква друга част... Това несъмнено е било шумно като събитие... Крясъци, викове и всичко това без логично обяснение защо и по каква причина. Изнервени и изморени войници през мъглива нощ, заобиколени от гора, в непозната местност, тръпнещи в очакване на предстоящата поява на врага и чакащи сражение... Изведнъж суматоха и изстрели. Това може би е предизвикало паника. Различните етноси, служещи в австрийската армия, които говорят чешки, италиански, унгарски, немски и всякакви други езици на народности от тази държава не могат да разберат какво става... Всеки е крещял и сигурно предимно на родния си език. Това довежда до невероятен хаос. В един момент явно са решили че са нападнати ненадейно. Следва паника. Офицерите сигурно са помъчили да въведат ред, но скоро армията е станала неуправляема тълпа и всеки е тръгнал да се спасява. Едни са били стъпкани, други може би са станали жертва на приятелски огън. Била е неописуема паника, която е довела до хаоса и многобройните жертви... Това е моята версията на събитията, но тъй като още не са измислили машина на времето, за да видим от близо какво се е случило си остава само една теза