Появата на фалангата
Появата на фалангата
Струва ми се уместно да направя разграничаване между фалангата, като построение на гъсто разположени войни с големи щитове; и фалангата на Елада, съставена от хоплити, обединени в по-малки подразделения, можещи да действат самостоятелно.
Не е редно редицата от мъже опрели щитовете си един в друг, да се преписва като гръцки патент. Тази формация, се е появила заедно с големия щит и нарастващата необходимост от използване на многобройни контингенти от бойци. Тя отразява естествения стремеж на всеки войн, да получи по-добра защита, а и необходимостта да е близо до своя другар, чийто щит, и присъствие давали чувство на сигурност.
За първи път виждаме нейно изображение върху Стелата на ястребите, от Ур, датирана в XXIII в.пр.Хр.. На нея са изобразени гъсто строени войни, с шлемове на главата и копия в ръце. Първата редица носи и големи, правоъгълни щитове, покриващи бойците от раменете до ходилата. Интересно в случея е наличието на щитове само в първата редица от построението. Явно се е разчитало на големината им, осигуряваща добро прикритие от метателни оръжия. Стената от щитове, както ми се струва логично да се нарича тази редица, е извикана на дневен ред от редица обстоятелства. На първо място това е широката завоевателна политика на владетелите в Древна Месопотамия. Нуждата от многобройни бойци, е наложила свикването на големи контингенти, които нямали време, а и възможност да бъдат добре обучени. На второ място това е едно ново оръжие-колесницата, теглена от диви магарета, бавна и тромава, но въпреки това в очите на пехотинците унищожяваща и страшна. Само чрез едно гъсто строено, човек до човека множество, насочило напред копията си, този танк , можел да бъде спрян. Както отбелязва М. Горелик, конете не са толкова глупави да скачат по копия и да се катерят върху щитове. Тъй като струпаните на едно място бойци били лесна плячка за противниковите стрели, метателни копия и камъни, то се наложило да се използват големи, цял ръст щитове. Зад тях бойците без доспехи се чувствали по-сигурни, а тяхната ниска подготовка, се компенсирала от многобройните им сплотени редици.
За подобна стена от щитове говорят и египетските барелефи от Новото царство. Там във връзка с колесниците и многобройните противникови стрелци, либийци, сирийци, нубийци, проблемите били сходни като тези при шумерите. Египтяните направили крачка напред, намалявайки големината на щитовете, но ги получили повече войни, разполагащи се не само на фронта на построението, но вътре в него.
Стената от щитове продължила да съществува и в по-късни епохи. Тя била използвана от древните келтите в сюблимните моменти на бойното поле. Изграждали я германците и техните потомци, разрушили Римската империя. По такъв начин, в най-напрегнатите моменти на боя се строявали англо-саксите, викингите, древните руси. През Средновековието, в Западна Европа се наложила като основна ударна сила тежката конница. Пехотата загубила своите големи щитове, или ги използвала при обсада и за прикритие на стрелците с арбалет. За да противодействат на рицарите, през XIV в. швейцарците започнали да се строяват в гъсти карета, като войните държели с двете си ръце пики дълги по 5-6 м.. Примерът им бил последван от италианци, бургундци, испанци. Последните се сетили да въоръжат и предните си войни със щитове, възкресявайки отново старата бойна формация. Само че нейният живот бил твърде кратък. Нарастващото число, гъсто построени мускетари, успявали да сломят и най здравата стена от щитове.
И все пак по какъв начин в Елада, стената от щитове е успяла да се трансформира във фаланга : строй от добре обучени, тежковъоръжени бойци, биещи се в подразделения, формиращи едно цяло?
В критско-микенската епоха, имаме многобройни данни, както изобразителни, така и археологически, за съществуването на големи щитове. Те били два вида: правоъгълни, с малък издатък в центъра на горната къса страна; с форма на осмица, т.н. билобални щитове. И двата вида закривали боеца в цял ръст. Изработени от кожа и дърво, те навярно са представлявали доста голямо бреме за носещия ги. Върху един кинжал от Микена с изображение на лов, се вижда билобален щит носен от войн, върху неговия гръб. Явно това е бил основния начин за пренос извън бойното поле. Едва ли по време на бой, микенците са можели да бъдат маневрени с такива огромни щитове. Тъй като това е представлявало голяма опасност за отделния боец, считам, че войните на Агамемнон са били принудени да формират стена от щитове. Тя им е давала възможност успешно да отразят противниковия натиск.
За последвалата блестящата микенска цивилизация епоха, са и нашите първи писмени сведения за военното дело на гърците. Те се черпят от Омировата Илиада. Мнозина учени утвърждават, че в нея е отразен конкретния начин на воюване у гърците, през периода IX-VIII в.пр.Хр. Омир описва аристокрацията, с нейното бляскаво и помпозно снаряжение, винаги готова за геройски подвизи. Обикновените хора твърде рядко привличат вниманието му. Благородниците, въоръжени по последна мода, често се придвижвали до бойното поле на колесници, но тук слизали, като целта била да се сразят с някой равен на себе си. Те заставали и начело на атакуващите, като практически битката се свеждала до отделни двубои. Бедните, въоръжени главно с метателни оръжия имали за цел да водят обстрел от разстояние и да преследват бягащите
Воденето на сражение от разстояние се потвърждава и от археологическите данни. В гробове от този период често срещано явление са 2-3 върха на копия, явно използвани за хвърляне. Мятането на копия, е често използван прийом при двубоите, описвани от Омир.
Върху рисуваната керамика от този период, виждаме войни въоръжени с големи кръгли щитове, с изрези от двете страни-т.нар. дипилонски щит и с две копия носени в ръце. Често те се возят върху колесница. Нейната военна употреба е засвидетелствувана у Омир. Изследователите на военната история от това време посочват най-вероятната и употреба, като транспорт за аристокрацията до бойното поле. Пристигнали там, знатните се спешавали и търсели достоен противник да се сразят гърди в гърди с него.
В VII в.пр. Хр., настъпила кардинална промяна на бойната тактика на гърците която оказвала влияние върху военното изкуство столетия по-късно. Появила се фалангата. Това била маса от плътно строени тежковъоръжени бойци, наричани хоплити. Практически тя се състояла от няколко паралелно строени, една зад друга стени от щитове. Новото било, че тези редици взаимодействали тясно помежду си, настъпвали без да рушат общия строй, а ако някой войн паднел убит или ранен, то другарят му зад него го заменял. Целта била, първата редица винаги да има нужното количество мъже. По такъв начин се променило и общото построение. Организационно фалангата се състояла не от няколко редици, а от няколко къси колони, строени една до друга.
Тук трябва да отговорим на два въпроса : кога и защо се появила фалангата?
По първия въпрос съществуват множество мнения. Така например П. Коноли, датира появата на новата бойна формация в VIII-VII в.пр.Хр., като счита, че в края VII в.пр.Хр., съдейки по данните от поета Тиртей, тя вече е била реален факт. Средата на VII в.пр.Хр., е сочена за същото събитие от A. Snodgrass, към същата датировка се придържа и Ю. Андреев. Интересно е мнението на А. Неф дкин, които датира формирането на фалангата в VII-VI в.пр.Хр., отчитайки като показател за това пълното изчезване на метателно оръжие използвано от хоплитите.
Авторите занимаващи се с произхода и развитието на фалангата отбелязват и многообразието от причини довели до нейната поява. Повечето посочват демократизацията на гръцкия полис, благодарение на която все повече мъже можели да си набавят скъпоструващият набор от оръжия. A. Snodgrass, отбелязва като важна особеност формирането на хоплитската паноплия състояща се от бронзови шлем, броня, наколенници и кръгъл щит към 675 г. пр. Хр.. след като тези оръжия били налице, започнало и формирането на гъсто строените маси от пехотинци. П. Коноли счита като главен фактор, появата на големия, кръгъл т. нар. аргивски щит в началото на VII в.пр.Хр..
Струва ми се уместно да направя разграничаване между фалангата, като построение на гъсто разположени войни с големи щитове; и фалангата на Елада, съставена от хоплити, обединени в по-малки подразделения, можещи да действат самостоятелно.
Не е редно редицата от мъже опрели щитовете си един в друг, да се преписва като гръцки патент. Тази формация, се е появила заедно с големия щит и нарастващата необходимост от използване на многобройни контингенти от бойци. Тя отразява естествения стремеж на всеки войн, да получи по-добра защита, а и необходимостта да е близо до своя другар, чийто щит, и присъствие давали чувство на сигурност.
За първи път виждаме нейно изображение върху Стелата на ястребите, от Ур, датирана в XXIII в.пр.Хр.. На нея са изобразени гъсто строени войни, с шлемове на главата и копия в ръце. Първата редица носи и големи, правоъгълни щитове, покриващи бойците от раменете до ходилата. Интересно в случея е наличието на щитове само в първата редица от построението. Явно се е разчитало на големината им, осигуряваща добро прикритие от метателни оръжия. Стената от щитове, както ми се струва логично да се нарича тази редица, е извикана на дневен ред от редица обстоятелства. На първо място това е широката завоевателна политика на владетелите в Древна Месопотамия. Нуждата от многобройни бойци, е наложила свикването на големи контингенти, които нямали време, а и възможност да бъдат добре обучени. На второ място това е едно ново оръжие-колесницата, теглена от диви магарета, бавна и тромава, но въпреки това в очите на пехотинците унищожяваща и страшна. Само чрез едно гъсто строено, човек до човека множество, насочило напред копията си, този танк , можел да бъде спрян. Както отбелязва М. Горелик, конете не са толкова глупави да скачат по копия и да се катерят върху щитове. Тъй като струпаните на едно място бойци били лесна плячка за противниковите стрели, метателни копия и камъни, то се наложило да се използват големи, цял ръст щитове. Зад тях бойците без доспехи се чувствали по-сигурни, а тяхната ниска подготовка, се компенсирала от многобройните им сплотени редици.
За подобна стена от щитове говорят и египетските барелефи от Новото царство. Там във връзка с колесниците и многобройните противникови стрелци, либийци, сирийци, нубийци, проблемите били сходни като тези при шумерите. Египтяните направили крачка напред, намалявайки големината на щитовете, но ги получили повече войни, разполагащи се не само на фронта на построението, но вътре в него.
Стената от щитове продължила да съществува и в по-късни епохи. Тя била използвана от древните келтите в сюблимните моменти на бойното поле. Изграждали я германците и техните потомци, разрушили Римската империя. По такъв начин, в най-напрегнатите моменти на боя се строявали англо-саксите, викингите, древните руси. През Средновековието, в Западна Европа се наложила като основна ударна сила тежката конница. Пехотата загубила своите големи щитове, или ги използвала при обсада и за прикритие на стрелците с арбалет. За да противодействат на рицарите, през XIV в. швейцарците започнали да се строяват в гъсти карета, като войните държели с двете си ръце пики дълги по 5-6 м.. Примерът им бил последван от италианци, бургундци, испанци. Последните се сетили да въоръжат и предните си войни със щитове, възкресявайки отново старата бойна формация. Само че нейният живот бил твърде кратък. Нарастващото число, гъсто построени мускетари, успявали да сломят и най здравата стена от щитове.
И все пак по какъв начин в Елада, стената от щитове е успяла да се трансформира във фаланга : строй от добре обучени, тежковъоръжени бойци, биещи се в подразделения, формиращи едно цяло?
В критско-микенската епоха, имаме многобройни данни, както изобразителни, така и археологически, за съществуването на големи щитове. Те били два вида: правоъгълни, с малък издатък в центъра на горната къса страна; с форма на осмица, т.н. билобални щитове. И двата вида закривали боеца в цял ръст. Изработени от кожа и дърво, те навярно са представлявали доста голямо бреме за носещия ги. Върху един кинжал от Микена с изображение на лов, се вижда билобален щит носен от войн, върху неговия гръб. Явно това е бил основния начин за пренос извън бойното поле. Едва ли по време на бой, микенците са можели да бъдат маневрени с такива огромни щитове. Тъй като това е представлявало голяма опасност за отделния боец, считам, че войните на Агамемнон са били принудени да формират стена от щитове. Тя им е давала възможност успешно да отразят противниковия натиск.
За последвалата блестящата микенска цивилизация епоха, са и нашите първи писмени сведения за военното дело на гърците. Те се черпят от Омировата Илиада. Мнозина учени утвърждават, че в нея е отразен конкретния начин на воюване у гърците, през периода IX-VIII в.пр.Хр. Омир описва аристокрацията, с нейното бляскаво и помпозно снаряжение, винаги готова за геройски подвизи. Обикновените хора твърде рядко привличат вниманието му. Благородниците, въоръжени по последна мода, често се придвижвали до бойното поле на колесници, но тук слизали, като целта била да се сразят с някой равен на себе си. Те заставали и начело на атакуващите, като практически битката се свеждала до отделни двубои. Бедните, въоръжени главно с метателни оръжия имали за цел да водят обстрел от разстояние и да преследват бягащите
Воденето на сражение от разстояние се потвърждава и от археологическите данни. В гробове от този период често срещано явление са 2-3 върха на копия, явно използвани за хвърляне. Мятането на копия, е често използван прийом при двубоите, описвани от Омир.
Върху рисуваната керамика от този период, виждаме войни въоръжени с големи кръгли щитове, с изрези от двете страни-т.нар. дипилонски щит и с две копия носени в ръце. Често те се возят върху колесница. Нейната военна употреба е засвидетелствувана у Омир. Изследователите на военната история от това време посочват най-вероятната и употреба, като транспорт за аристокрацията до бойното поле. Пристигнали там, знатните се спешавали и търсели достоен противник да се сразят гърди в гърди с него.
В VII в.пр. Хр., настъпила кардинална промяна на бойната тактика на гърците която оказвала влияние върху военното изкуство столетия по-късно. Появила се фалангата. Това била маса от плътно строени тежковъоръжени бойци, наричани хоплити. Практически тя се състояла от няколко паралелно строени, една зад друга стени от щитове. Новото било, че тези редици взаимодействали тясно помежду си, настъпвали без да рушат общия строй, а ако някой войн паднел убит или ранен, то другарят му зад него го заменял. Целта била, първата редица винаги да има нужното количество мъже. По такъв начин се променило и общото построение. Организационно фалангата се състояла не от няколко редици, а от няколко къси колони, строени една до друга.
Тук трябва да отговорим на два въпроса : кога и защо се появила фалангата?
По първия въпрос съществуват множество мнения. Така например П. Коноли, датира появата на новата бойна формация в VIII-VII в.пр.Хр., като счита, че в края VII в.пр.Хр., съдейки по данните от поета Тиртей, тя вече е била реален факт. Средата на VII в.пр.Хр., е сочена за същото събитие от A. Snodgrass, към същата датировка се придържа и Ю. Андреев. Интересно е мнението на А. Неф дкин, които датира формирането на фалангата в VII-VI в.пр.Хр., отчитайки като показател за това пълното изчезване на метателно оръжие използвано от хоплитите.
Авторите занимаващи се с произхода и развитието на фалангата отбелязват и многообразието от причини довели до нейната поява. Повечето посочват демократизацията на гръцкия полис, благодарение на която все повече мъже можели да си набавят скъпоструващият набор от оръжия. A. Snodgrass, отбелязва като важна особеност формирането на хоплитската паноплия състояща се от бронзови шлем, броня, наколенници и кръгъл щит към 675 г. пр. Хр.. след като тези оръжия били налице, започнало и формирането на гъсто строените маси от пехотинци. П. Коноли счита като главен фактор, появата на големия, кръгъл т. нар. аргивски щит в началото на VII в.пр.Хр..