В Археологическия музей срещу президентството бяха представени експонатите на изложбата Сребро от Лувъра
Едно от най-големите сребърни съкровища от римската епоха в колекциите на Лувъра е в София.
Oт утре до 23 август тo може да бъде разгледано в Националния археологически институт с музей при БАН, съобщи БТА.
Това е първото гостуване на предмети от френския музей в България през последните 30 години.
Изложбата "Сребро от Лувъра. Съкровището от Боскореале" показва богатството и изтънчения вкус на римските аристократи около началото на новата ера, съобщи пред журналисти директорът на НАИМ Людмил Вагалински.
Боскореале се намира в Италия, в района на Везувий, близо до известните антични градове Помпей и Херкулан.
Съкровището е било скрито в цистерна за вино в римската Вила дела Пизанела, потънала под пепелта при изригването на вулкана през 79 г. сл. Хр. Последният собственик на сребърния сервиз вероятно е била жена на име Максима.
Тя е загинала до него заедно с още двама мъже.
В изложбата е показана отливка от нейното лице и обеците, които е носела при гибелта си, разказа в София Франсоаз Готие от Лувъра.
Съкровището от Боскореале е открито в края на 19-и век при опит на местен поземлен собственик да направи заграждения на негов имот.
След археологически разкопки са открити зала с мозаечен под, кухня и конюшня. Впоследствие различни археологически кампании разкриват вила, като потвърждават хипотезата за вила рустика (селска вила), разположена на 1000 кв.м с ясно очертана жилищна площ и стопански помещения.
На 13 април 1895 г. в цистерната за вино на тази вила е открито съкровище от сребърни съдове за трапеза, състоящо се от 102 предмета, и кожена торба с антични монети на стойност около хиляда златни ауреуси.
Предполага се, че те са били умишлено укрити в стопанското помещение преди изригването на вулкана Везувий.
Трийсетте предмета, които изложбата представя в София, са част от този сервиз - съдове за хранене и съдове за пиене, допълнени от чифт златни обеци. Сред тях е известната Купа с Африка, чинии, подноси, блюда, триподи, лъжици, кантароси, скифоси и черпаци.
Предметите са изработени от лято, ковано, щамповано, гравирано, цизелирано и частично позлатено, припоено сребро. Находките впечатляват с изящната си изработка и са ценен извор на сведения за развитието на културата през римската епоха.
Заедно с тази изложба в НАИМ се открива и експозицията "Римската вила при Чаталка. Богатството на един тракийски аристократ", която представя бита на заможни тракийски аристократи по българските земи. Те са били собственици на вила рустика, построена през I в. сл. Хр. в местността "Чаталка", разположена близо до Стара Загора.
"Идеята да съвместим двете изложби е освен лукса, да покажем и бита на аристократите, като така посетителите да придобият представа за живота им в неговата цялост", обясни Людмил Вагалински.
Френската изложба е организирана от Националния археологически институт с музей при БАН и Лувъра, в сътрудничество с Министерството на културата на България, Посолството на Франция у нас, Френския културен институт в София и Сдружение "Комитет за подпомагане на изложбата на български антики в Лувъра.