След победата в Осемдесетгодишната война (1568-1648) и особено след разгрома на испанския флот при Даунс (1639 г.) Обединените провинции изпъкват като водеща търговска и морска сила в света. При Даунс Мартин Тромп Старши за първи път прилага линейна тактика и разгромява един от най-силните флоти по това време.
Интересно е да се проследи еволюцията на военния флот на Нидерландия, който бележи бурно развитие особено през периода на Трите Англо-холандски войни (1652-1654, 1665-1667 и 1672 -1674г.)
На теория Холандия притежава могъщ флот. Ако добавим прилагателното „търговски“ всичко си идва на мястото. Към 1650 г. океаните се браздят от 16 000 търговски кораби на Обединените провинции, като в тях влизат и въоръжените търговски кораби на Холандските Източно и Западно индийски търговски компании. Предприемчивите фламандци, зееландци, фризийци и холандци поемат търговията с Островите на подправките, която през ХVI век се извършва главно от Португалия. След присъединяването й към Хабсбургската империя, само в рамките на няколко десетилетия, холандците къде с помощта на силата на оръжието, къде с помощта на дипломация изместват основния си търговски конкурент в Далечния изток. Техни кораби основават фактории в южна и северна Америка. Настъпва „златния век“ на Холандия.
Сега нека погледнем детайлите. В битката при Даунс холандците имат числено превъзходство спрямо испанския флот. Независимо от множеството кораби, които Генералните щати успяват да съсредоточат в този бой, само два (Maeght van Dordrecht – 42 Aemilia – 56 имат повече от четиридесет оръдия. Ядрото на флота е съставен от малки военни кораби, както и наети търговски кораби, собственост на VOC (Vereenigde Oost-Indische Compagnie - Източноиндийска компания), или по-малката GWIC (Geoctroyeerde Westindische Compagnie – Западноиндийска компания) въоръжени с 24-30 оръдия. Като типични примери за нидерландски военни кораби от края на 40-те и началото на 50-те години на ХVII век могат да бъдат посочени Eenhoorn – 28-30 оръдия (7х12, 13х10, 4х8, 2х6, 2х4 и 2х3 фунтови оръдия), Dolphin или Gulden Dolphijn – 32 оръдия (4х24,16х12, 8х6, 2х5, 2х4), Jonge Prins 28-36 оръдия (2х24,10х12,8х8, 2х5, 4х4, 2х2 = 28), Wapen van Monnikendam 38 оръдия - (8х18, 10х12, 2х10, 10х6, 6х4, 2х3), Prinses Louise 34 оръдия - (24х12, 6х8, 4х4).
Холандците нямат държавно регулирана корабостроителна политика. Генералните щати разчитат на сътрудничеството на няколко независими адмиралтейства. Най-големите са адмиралтейството на Амстердам, на Маас (Ротердам), Зееландия, Фризланд, и Нортквартиер. Търговските кораби собственост на VOC (Vereenigde Oost-Indische Compagnie), или по-малката GWIC (Geoctroyeerde Westindische Compagnie) имат масивни, здраво построени корпуси, с нагъсто монтирани шпангоути, за да удържат по-добре на океанските вълни в Атлантика или Индийския океан. За разлика от английските линейни кораби със същия брой оръдия и водоизместване, холандските източноиндийски кораби носят по-леки оръдия. Например Oranje има доста по-слабо въоръжение (28-18, 28-12, 14-6/4), което го поставя на нивото на английски линеен кораб с 40-48 оръдия.
През този период се наблюдава аномалията търговските кораби да носят повече оръдия отколкото военните както е например: Vogelstruis – 40 оръдия, Louisa Hendrika 45, Mercurius 36 оръдия, Prins te Paard 38, Drie Koningen (36). По време на Втората англо-холандска война размерите на въоръжените търговски кораби на Източноиндийската компания порастват още повече. В боя при Лоустофт (1665 г.) огромният Oranje (76 оръдия) е флагман на барон Опдам, а в боя при Берген същата година Delftland (70 оръдия), Walcheren (60 оръдия), Wapen van Hoorn (60 оръдия), Gilden Phenix (60 оръдия) успяват да отблъснат атаките на английските военни кораби под командването на контраадмирал Томас Тедиман.
Причините адмиралтействата да предпочитат строителството на по-малки и леки кораби са няколко. Това отчасти се дължи на историческите обстоятелства и частично на географията на Обединените провинции. По време на Осемдесетгодишната война провинциите изпращат своите флотилии в Ламнаш и към Карибите, за да ограбват испанските търговски флоти. Такива армади от малки кораби остават широко разпространени до края на първата англо-холандска война през 1652-54 г. Географски Холандия предпочита да строи плиткогазещи ветроходи поради особеностите на нейната брегова ивица. Поради наличието на подвижни пясъци, плитчини огромна част от нидерландските кораби са с газене от около 15 фута (4.24 м) – един холандски фут е 0.283м. Такова газене съотвества на английски линеен кораб от IV ранг. Тези ограничения в конструкцията на холандските линейни кораби са причина те да бъдат строени с плоски дъна, като ширината им е по-голяма отколкото при аналогичните английски ветроходи. По този начин те се превръщат в стабилни оръдейни платформи. За разлика от англичаните, холандците никога не претрупват корабите си с оръдия, тъй като претоварването влияе отрицателно на маневреността. Разположените само на 3-4 фута от водолинията долни оръдейни портове не могат да стрелят дори при умерено вълнение и по този начин ветроходът се лишава от възможността да използва най-тежките си оръдия по време на бой. През Първата англо-холандска война флагман на Обединените провинции е Brederode. На този прочут кораб са вдигали своите флагове Мартин Тромп Старши и Михел де Рюйтер. Кръстен на зетя на принц Вилхелм Орански това е най-големият и добре въоръжен холандски кораб. Водоизместването му е 920 тона. Въоръжен е с 54 оръдия със следния калибър: 4х36, 12х24, 8х18, 20х12, 10х6 фунтови. Той изобщо не може да се сравнява с корабите I-ви ранг в Кралския флот. За сравнение флагманът на английския флот Sovereign of the seas, построен през 1637г., преименуван след английската революция на Sovereign има водоизместване 1522 тона, 102 оръдия (20х42 фунтови; 12х32 фунтови, 30х18 фунтови, 40х9 фунтови). Заложеният по време на Протектората Нейсби (преименуван на Royal Charles) е въоръжен с 80 оръдия ( 20х42 фунтови, 6х32 фунтови, 26х18 фунтови и 30х9 фунтови оръдия). Реално единственият и най-мощен кораб в холандския флот – Brederode се равнява по огнева мощ на английски линеен кораб III ранг Fairfax (26х32 фунтови, 26х12 фунтови и 14х5.25 фунтови).
През 1652 г. Генералните щати разполагат с флот от 112 военни кораба, към които освен галеоните специална постройка трябва да бъдат добавени въоръжените търговски кораби на VOC (Vereenigde Oost-Indische Compagnie), или по-малката GWIC (Geoctroyeerde Westindische Compagnie). По този начин количеството достига до 150. Количеството холандски кораби на активна служба остава учудващо неизменно през трите англо-холандски войни. В края на третата англо-холандска война Обединените провинции разполагат със 139 линейни ветрохода на активна бойна служба.
Всяка провинция разполага със свое адмиралтейство, което има независима политика от другите по отношение на корабостроенето, въоръжаването на галеоните и тяхното оборудване. Този подход се оказва печеливш срещу Испания, тъй като Хабсбургите нямат линейни кораби. Техните бойни галеони са преки потомци на бойните галеони на Португалия и Испания, участвали в състава на Непобедимата армада. Тези кораби са построени главно за защита на търговското корабоплаване от индийски и малайски пирати, носят около 24-30 оръдия, които са малко на брой, като се има предвид, че водоизместването на галеоните и караките е около 800-1000 тона. Калибърът на най-тежките оръдия на стандартните португалски галеони рядко превишава 15-18 фунта. На този фон бързоходните race-built холандски кораби въоръжени с комбинирана батарея от 18 и 12 фунтови оръдия е идеален. Холандската артилерия обаче се оказва безсилна срещу масивните английски кораби, въоръжени с 48-60 оръдия, при които тежките оръдия вече са основно 32 и 24 фунтови. Корпусите на строените в мъгливия Албион ветроходи са с дебелина от 45-60см и издържат попаденията на леките холандски гюлета. За да се справят с надвисналата опасност от загуба на морското могъщество, Обединените провинции предприемат промени в две направления. Всички провинции започват тяхна предварително съгласувана корабостроителна програма, като основно се набляга на военните кораби специална – т.е. военна постройка. До началото на Втората англо-холандска война са построени 60 такива кораба.
Характерна черта за нидерландското корабостроене е използването на квадратна транцева или плоска кърма. Английските корабостроители предпочита по-заоблените форми и хидродинамично оформена кърма. Причината за избора на транцевата или плоска кърма не е естетическа, а практична. Те са най-евтини и се строят най-бързо. Ветроходите строени в Амстердам, Зееландия или Маас имат не толкова изразен вълнорез. Той лежи по-прибрано във водата и не е толкова извит. Това отново е направено за икономия на време и ресурси. Промяната в силуета на корабите настъпва чак в периода на Третата англо-холандска война, когато корабите се строят с отвесни, широки носове, съвсем различни от тесните клюноподобни носове, които напомнят на галеони от предходните десетилетия.
Друга отличителна черта на холандското корабостроене е пълната липса на украшения освен на кърмата. Повечето кораби носят семпла фигура на изправен червен или златен лъв, символът на Холандската република. Холандските корабостроители не поставят позлатени венци около оръдейните портове по подобие на английските си колеги. Единствените декорации са тези, които обрамчват адмиралтейската каюта.
В резултат на извършените промени Обединените провинции започват Втората англо-холандска война с далеч по-балансиран флот,който числено е равен на английския. За разлика от „стария“ флот, участвал в първата англо-холандска война този вече е съставен от военни кораби, специална постройка, не от въоръжени търговски ветроходи. Ядрото на флота се състои от 60 и 70 оръдейни кораби. Най-големият от тях Hollandia е 80 оръдеен линеен ветроход. До края на войната още единадесет 70 и 80 оръдейни линейни кораба влизат в състава на флота. Най-големите от тях – 82 оръдейните Gouden Leeuw и Witte Olifant всъщност са трипалубници, като средната част на горната палуба е свързана с квартердека и бака, така че да могат да се поставят допълнителни оръдия там. Така се получава една непрекъсната батарея, която в средната част е открита. Независимо от големия напредък в корабостроенето, което е извършено за по-малко от десетилетие, холандските кораби все още изостават от английските и то не по количество на оръдията, а по техния калибър. Стандартният нидерландски линеен кораб от 60-те години на ХVII век е въоръжен с 18 фунтови оръдия на най-долната палуба или смесена батарея от 18 и 24 фунтови оръдия. Аналогичният английски кораб е въоръжен с 24 фунтови оръдия. Най-мощните 72-78 оръдейни кораби носят 24 и 18 фунтови. Английските кораби втори ранг разполагат с 32 фунтови оръдия. Накратко теглото на залпа на английските кораби е по-голямо, а и разрушителната сила на по-тежките гюлета също е от значение. От друга страна холандците разчитат на скорострелност и далекобойност, тъй като 18 фунтовите кулеврини са по-далекобойни от късостволите 32 и 24 фунтови оръдия.
В дневника си Самюъл Пепюс говори за новите холандски линейни кораби като: „двупалубни, носещи между 60 и 70 оръдия, като са така майсторски конструирани, че оръдията от долната оръдейна палуба са на 4 фута (1.22м) от водолинията и носят провизии за четири месеца“. Както предишните холандски кораби широките им палуби компенсират плиткото газене и ги правят стабилни оръдейни платформи. Ограничението в газенето е единствената причина за холандските корабостроители да не строят линейни кораби първи ранг. Огромните и представителни кораби като Hollandia, а по-късно Zeven Provincien, Keurvorst van Brandenburg, Keurvorst van Saksen, Prins Willem могат да акостират само в дълбоководни пристанища като Амстердам и Ротердам.
В периода 1667-1672 г. не са построени нови кораби, тъй като Обединените провинции насочват финансирането към укрепване на армията и повишаване на отбранителната й мощ от далеч по-многоброен и опасен противник – армията на Луи XIV. На практика Генералните щати влизат в Третата англо-холандска война с корабите сражавали се в предходната война.
През трите англо-холандски войни нидерландските кораби от линията се строят в деветте корабостроителници, с които разполагат отделните провинции: Амстердам, Енкхизен, Харлинген, Хоорн, Медемблик, Миделбург, Ротердам, Маас или Флисинген). По-малките кораби – флуйтове и фрегати се строят в частни корабостроителници, а Източноиндийската компания поддържа свои собствени корабостроителници в Амстердам.
Основните размери на всеки кораб се задават от съответното адмиралтейство. Главният корабостроител изготвя планове, а понякога и модел на кораба. Той разполага с оперативна самостоятелност да конструира ветрохода както намери за добре. Поради тази причина дори кораби от един клас, с еднакво въоръжение могат да се различават незначително в размерите си.
Един от главните проблеми е доставката на материал. Стандартен линеен кораб от 60-70 оръдия изисквал около 3000 дървета. Обединените провинции внасят дървесина за постройката на големи линейни кораби от Германия. Първо се залагала масивната килова греда, а впоследствие се нареждали шпангоутите (ребрата). Добавяли се бархоутите (извитите успоредни на кила дъски по протежение на борда, които служат за външно укрепване на дървените бордове). Монтирала се плоската транцева кърма и дърводелците започвали да коват дъските, от които се изгражда корпуса. В помещенията под най-долната палуба, наречена орлопдек се намирал трюма. Там се размествал баласта на кораба, запасите, храната за дългите плавания, погребите. В кърмовата част под адмиралтейската каюта се обособявал лазарет по време на бой. Над орлопдека в зависимост от големината на линейния кораб се намирала първата оръдейна палуба, а над нея – горната. При ветроходите от тази епоха оръдията се разполагали на квартердека, юта и бака. Само малко пространство в центъра на горната палуба нямало оръдейни портове и затова моряците често ги наричали „2 и ½ палубни кораби“.
Тенденцията сред холандските кораби била да се кръщават кораби на провинции или различни добродетели – Eendracht (Съюз), Vrede ( Мир) или Liefde (Любов).
През Първата англо-холандска война английската тежка артилерия забележимо превъзхожда холандската както по количество, и тегло на залпа, така и по своя калибър. По правило английските линейни кораби 1-ви ранг (90-100) оръдия са въоръжени с 42 фунтови оръдия (така нареченото cannon of seven) на най-долната палуба и 18 фунтови на горната палуба. Втори ранг (80-88 оръдия) носят 32 фунтови на най-долната оръдейна палуба и 18 фунтови на средната палуба. Линейните кораби трети ранг са носели 24 фунтови оръдия на най-долните си оръдейни палуби. Не са редки случаите когато са монтирали 32 фунтови полуоръдия. Оръдията на горните оръдейни палуби са 12 или 9 фунтови.
Холандските линейни кораби I-ви ранг (50-60 оръдия) от периода 1652-1660 г. са въоръжени с 18 фунтови оръдия на долните палуби или смесена батарея от 24 и 18 фунтови оръдия. На горната оръдейна палуба те имат 8 или 12 фунтови оръдия, каквито се монтират на квартердека или юта на английските военни ветроходи. Линейните кораби втори ранг (40-48 оръдия) имат смесени батареи от 18 и 12 фунтови оръдия. В някои случаи се в центъра на кораба, на най-долната палуба се монтират 4х24 фунтови оръдия, а останалата батарея е от 18 фунтови кулеврини. Най-масовите трети ранг ветроходи, голяма част от които са наети търговски кораби от Източноиндийската компания са имат по 30-38 оръдия. Техните най-тежки оръдия са 12 фунтови на долната оръдейна палуба и 8 фунтови на гораната. В някои случаи (когато капитанът има повече възможности и контакти), на долната оръдейна палуба се монтират и четири 18 фунтови кулеврини. Характерно за флота на Обединените провинции от периода на Първата англо-холандска война е липсата на типизация сред въоръжението на ветроходите дори от един клас. Те се въоръжават съобразно възомжностите на корабособственика, адмиралтейството, като всяко едно води независима политика в областта на артилерията, без да съгласува подхода си с другите адмиралтейства.
Нека продължим още малко по темата за артилерията – богинята на морската война. Флагманът на флота на Обединените провинции през Втората англо-холандска война - De Zeven Provincien, на който е вдигал флага си адмирал де Рюйтер е въоръжен с 12х36 фунтови, 16х24 фунтови, 14х18 фунтови, 12х12 фунтови и 26х6 фунтови оръдия. Теглото на бордовият залп е 745 фунта. Само три линейни кораба в холандския флот носят 36 фунтови оръдия. Westfriesland има само 4х36 фунтови. Флагманът на Корнелиус Тромп, огромният Hollandia има смесена батарея от 10х24 и 18х18 фунтови оръдия на долната оръдейна палуба, 28х12 фунтови на горната палуба и 24х5 фунтови на квартердека, бака и юта.
В сравнение флагманът на граф Албемарл в Четиридневната битка (1666 г.) Royal Charles въоръжен с 82 оръдия има 20х42 фунтови, 6хх32 фунтови, 26х18 фунтови кулеврини и 30х9 фунтови полукулеврини. Теглото на бордовия залп (на теория) е 885 фунта, със 140 фунта повече от холандския флагман. Всички английски кораби I-ви и II-ри ранг са въоръжени с 42 или 32 фунтови оръдия, а понякога най-тежките батареи се състоят от оръдия от двата калибъра. Големите холандски кораби като Hollandia, Westfriesland имат бордов залп с тегло 556-568 фунта, т.е. колкото на английски линеен кораб трети ранг – например Fairfax (60 оръдия) е с тегло на залпа 581 фунта, Gloucester с 58 оръдия е с тегло на залпа от 509 фунта и т.н.
С такова леко въоръжение холандските кораби не могат да нанесат сериозни повреди по корпусите на английските си опоненти, но могат сериозно да засегнат мачтите, реите и такелажа на противника, като го обездвижат. Стремежът на английското адмиралтейство да монтират огромен брой тежки оръдия също не е похвален. Долните оръдейни портове остават само на 2-3 фута (60-90 см) над водата, като дори и умерено вълнение прави невъзможно използването на най-тежки 42 и 32 фунтови оръдия, които са основната част от тежкото въоръжение. Само трябва да споменем като пример построения през 1610 г. Роял Принс, който при спускането си на вода носи 55 оръдия. През 1660 г. същият кораб вече има 92! При пленяването на френския ветроход Ruby, преименуван във French Ruby, същият носи 66 оръдия. След кратка модернизация той вече носи 80, като сред тях има 32 фунтови, 18 фунтови и 5.25 фунтови сакри. Политиката на повишаване на огневата мощ се прилага за всички пленени вражески кораби. Така например холандският 70 оръдеен ветроход Huis te Zweiten, въоръжен с 18 фунтови оръдия е „модернизиран“, като на най-долната палуба са монтирани 32 фунтови оръдия. Когато се установява, че корабът гази опасно дълбоко и оръдейните портове са много близо до водолинията, мачтите са подкъсени, като по водолинията се добавят допълнителни дъски, които увеличават ширината му. В резултат мореходността се влошава, скоростта пада, маневреността е отчайващо ниска, но са спазени изискванията за кораб с изключително мощна (на хартия батарея). За разлика от Кралския флот холандските корабостроители конструират корабите си по начин, че оръдейните портове се намират средно на 0.90-1.20 над водата и могат да водят огън дори и при по-силно вълнение.
Ако трябва да си послужим с терминологията от началото на ХХ век английските ветроходи приличат на дредноути – бавни, масивни, с дебела защита, ниска скорост, а холандските са като линейни крайцери – мореходни, бързоходни, маневрени, с по-лека артилерия.
По време на англо-холандските войни и Англия, и Обединените провинции имат проблеми с набирането на екипажи. В Кралския флот се усеща остър недостиг на моряци – около 16 000 души. Не е розово положението и при нидерландците – там цифрата е около 17 000 души. Повечето моряци са привлечени от по-високото заплащане на Източно и Западно индийските компании, малцина са тези които добровнолно се записват във военния флот. Там няма големи заплати, смъртността е много по-висока, а шансът за професионално израстване – малък. Все пак в английския флот се забелязва по-балансирано екипиране на големите ветроходи I-ви II-ри ранг с хора, докато при Обединените провинции всичко е малко по-хаотично – зависи от това, колко може да отдели съответната провинция като хора. Следва да се има предвид, че всяко адмиралтейство има квота за всеки кораб и често се случва по-малки 50 или 60 оръдейни кораби да имат имат екипажи от по 200-250 души, а големите 70 и 80 оръдейни да имат сравнително малобройни екипажи от 380-394 души. За сравнение английските 72-76 оръдейни кораби разполагат по щат с екипажи от 430-450 души. Най-големите холандски линейни ветроходи с 80 и повече оръдия (Hollandia, De Zeven Provincien) имат екипаж от 450 души, докато английските има аналози – Royal Charles, Royal James се състоят от екипажи от по 650 души първия и 520 души втория.
ТАКТИКА
Воденето на морски бой претърпява огромно развитие от битката при Даунс (1639 г.), когато холандците побеждават испанския флот. Те залагат на малки, бързоходни кораби, индивидуален подход – всеки командир сам избира противника си в общото меле, маневрира и води бой с него съобразно възможностите си. Англичаните залагат на огнева мощ, не на маневреност. Първият английски адмирал който прилага килватерната колона е „морския генерал“ Робърт Блейк, който показва истинско разбиране в морските дела и довежда Кралския флот до победен край през Първата англо-холандска война. Артилерийският експерт Дийн доразработва бойните инструкции на Блейк. През 1653 г. в „Указания за водене на морски бой“ той отбелязва, че „всички кораби трябва да следват предходния, по начин, че да могат да използват максимално огневата си мощ“. С други думи от капитаните на кораби се очаква да формират килватерна колона. Носа и кърмата на линейните кораби разполагат с много малък брой оръдия – 4 до 8, а на някои въобще липсват и там е ахилесовата пета на ветроходите. Изстрел даден надължно през носа или кърмата придизвиква огромни разрушения, преобърнати оръдия, разрушения по палубите.
Адмирал Тромп – старши пръв осъзнава, че поддържането на стегната килватерна колона от тежковъоръжените английски кораби е смъртоносна за холандския флот. В битака при Шевенинген през 1653 г. той използва брандери да разкъса противниковата линия. Понякога тази тактика е успешна, но в повечето случаи е твърде рискована.
Към края на XVII век се проявява тенденцията сред английските и холандските корабостроители да се копират взаимно, не толкова по отношение на външността и украсата на корабите, колкото класовете кораби, които всяка държава строи. По време на трите англо-холандски войни (1652-1674) холандците започват да използват за флагмани големи двупалубни линейни ветроходи с 80 оръдия. В отговор на нарастването на размерите на корабите на Обединените провинции, англичаните започват масово да използват за флагмани 90 и 100 оръдейни кораби. Според Де Йонге са построени в отговор на френските кораби от същия клас; не е необходимо да се строят подобни ветроходи срещу Англия „защото те имат само няколко трипалубника“. Това донякъде е вярно за периода на трите англо-холандски войни, но между 1675 и 1685г. англичаните построяват или модернизират два 100 оръдейни и девет 90 оръдейни кораба. Масовото строителство на ветроходи I-ви и II-ри ранг може да ни наведе на мисълта, че англичаните обновяват флота си, тъй като считат холандците за вероятен противник в нова война.
Строителството на истински трипалубници в Обединените провинции започва през 1682 г. Промяната в конструкцията спрямо предходния клас от мощни 80 оръдейни двупалубници е незначителна. Корабите вече имат източен халфдек (полупалуба, започваща около гротмачтата) и дълъг полубак с масивни прегради. Като добавим квартердека и юта, естествено продължение на „порастването“ на линейния кораб е свързването на полупалубата с полубака, като се добавят четири или пет оръдейни порта и по този начин ветроходът придобива пълен трети ред оръдия. Старият полубак е остава както е бил оригиналния проект на кораба, затова новите кораби нямат полубак, макар че носовите прегради са достатъчно високи, за да покрият оръдията и отгоре. Доколко е целесъобразно вече е друг въпрос, тъй като това би довело до утежняване на корпуса в носа и преместване на центъра на тежестта нагоре.
При новото поколение линейни ветроходи се наблюдава незначително нарастване в размерите. От флагмана на адмирал де Рюйтер „Де Зевен Провинсиен“ построен през 1666г. до „Адмирал Генераал“ през 1683 г. дължината нараства с 2.13м. Ширината на кораба се запазва непроменена, като тя е с 0.9-1.20 м по-малка отколкото съответните им по големина английски кораби, което впоследствие е оценено като слабост на този клас. През 1692 г. вицеадмирал ван де Путе пише, че е използването на оръдията от най-долната оръдейна палуба на „Кьонинг Вилем“ е рядко възможно и трудно поддържа курса, когато други кораби са вдигнали марсели или плават със зарифовани марсели. Това обяснява провала при построяването на първите пет трипалубника построени от Кардинаел, главен корабостроител в корабостроителницата в Амстердам. Цитираният от де Йонге адмирал де Шрихвер дава много ниска оценка на новопостроените плавателни съдове, като казва, че само два са с добри мореходни качества – Unie и Vrijeid, но те са значително по-големи от другите. Unie е 1.80 по-дълъг и с 0.60см по-широк, а Vrijeid – 1.80м по-дълъг и един фут (30.48см) по-широк. По-ранните кораби са заложени с по-малки размери по разпореждане на адмиралтейството и самите корабостроители не са могли да отговорят на толкова противоречиви изисквания: линеен кораб с мощна артилерия, повратлив, бързоходен, мореходен, като тонажа се запази на нивото на големите двупалбници.
Така или иначе размерите на големи капитални кораби плавно нарастват и след 1690 г. дължината вече е 170 фута (48.11м), ширина без обшивката – 43 фута (12.16м). Обръщам внимание, че размерите са дадени в холандски футове, чиято дължина е равна 28.3см, а не както на английските на 30.48см. По време на службата им ширината чрез допълнително наковани дъски (планкиране) нараства до 45-46 фута (12.73-13м). Де Йонге посочва имената на 15 нови кораба:
- Zeelandia, 90 оръдия, построен през 1682 г. в Зееландия;
- Westfriesland, 90 оръдия построен през 1682 г. в Нордерквартиер;
- Admiral Generaal, 84 оръдия, построен през 1683г. в Маас;
- Princes Maria, 92 оръдия, построен през 1683г. в Амстердам;
- Prins Willem, 92 оръдия, построен през 1687г. в Амстердам;
- Koning Willеm, 94 оръдия, построен през 1688 г. в Зееландия.
- Kastel van Medemblik, 90 оръдия, построен през 1688г. в Нордерквартиер;
- Keurvorst van Brandenburg, 92 оръдия, построен през 1689 г. в Амстердам;
- Keurvorst van Brandenburg, 92 оръдия, построен през 1689 г. в Амстердам;
- Keurvorst van Saksen, 92 оръдия, построен през 1689 г. в Амстердам;
- Beschermer, 92 оръдия, построен през 1690 г. в Нордерквартиер;
- Beschermer, 100 оръдия, построен през 1691 г., построен в Маас;
- Unie, 92 оръдия, построен през 1692 г., построен в Амстердам;
- Zeven Provincien, 92 оръдия, построен през 1694 г. построен в Маас;
- Vrijeid, 96 оръдия, построен през 1695 г. в Амстердам.
Въоръжението на гореизброените кораби варира между 84 и 94 оръдия. Обичайно те носят 24 фунтови оръдия на най-долната оръдейна палуба, 18 фунтови на средната палуба, 6 фунтови на горната палуба и 4 фунтови на квартердека и юта. Изключение правят само Unie, Zeven Provincien, Vrijeid и Beschermer.
Първите два кораба, построени по новата корабостроителна програма са Princes Maria и Prins Willem. Те участват в битката при Бийчи хед през 1690 г. Zeelandia е флагман на Евертсен, но не е готова за боя. През следващата 1691 г. в състава на обединения англо-холандски флот са включени следните трипалубници: Keurvorst van Brandenburg, Zeelandia, Princes Maria, Admiral Generaal, Prins Willem, Kastel van Medemblik, Westfriesland. Гореизброените кораби и Koning Willеm участват в битката при Барфльор през 1692 г. През 1693 г. още пет кораба влизат в състава на холандския флот, а Princes Maria, Prins Willem и Keurvorst van Brandenburg са изключени от активна бойна служба. Генералните щати изпращат най-много първокласни линейни ветроходи през 1694 г. – седем в Ламанш и пет в Средиземно море. От планираните 15 линкора, само Keurvorst van Saksen не е включен в кампаниите. Zeven Provincien и Vrijeid са завършени чак в края на 1696 г. и на практика не участват във военни действия.
Един от тези нови трипалубници – Unie е флагман на адмирал Алмонд на обединения флот при Копенхаген през 1700 г. Последните четири линейни ветрохода - Unie, Zeven Provincien, Vrijeid и Beschermer се използват и по време на войната за Испанското наследство (1702-1708). Zeven Provincien е разглобен в устието на Маас през 1705 г., останалите три кораба са изключени от състава на флота след подписването на мира през 1713 г.
Много малко се знае за външия вид на тези величествени ветроходи Ван дер Велде – младши рисува картини на английски ветроходи до 1701 г. и е напълно вероятно да е виждал трипалубниците на Обединените провинции на котва край Спитхейд.
Една от скиците на Бакхуйзен от 1701 г. дава доста точна представа за кърмата, както и страничните декорации на корабите от този тип. Ветроходът носи герба на Амстердам като името е изписано на плоската част на кърмата наречена „огледало“, както и на самия герб. До началото на 18 век нито един линеен ветроход не е кръстен на столицата Амстердам, затова се предполага, че това е измислен кораб с измислена декорация. Въпреки това тя се доближава до украсата на ветроходите, която може да бъде открита в серия картини и скици на ван дер Мюлен.