Седемдесет и четири оръдейният линеен кораб доминира в Кралския флот над 60 години. Той съставлява гръбнака на Нелсъновия флот при Трафалгар. В сражението при Нил практически всички кораби от линията без 50 оръдейния Leander са 74 оръдейни. През годините на морски блокади на Тулон, Брест, Рошфор, крайцерските операции в Карибите, Атлантика, Ламанш, Средиземно море 74 оръдейните кораби са „работен кон“ в Кралския флот и спечелват любовта и уважението на моряците и офицерския състав. В периода между 1745 г. и 1822 г. са построени около 200 за нуждите на английския флот. Това е е огромно количество кораби особено в сравнение с построените между 1906 г. и 1946 г. 43 дредноута и 16 линейни крайцера от дредноутен тип. Учудващо е колко малко се знае за появатат на този така популярен тип бойни единици. Широко прието разбиране е, че английският 74 оръдеен кораб е копие на френските 74 оръдейни ветроходи, които се явяват уголемени 70 оръдейни кораби и умален трипалубен 80 оръдеен кораб. Макар и да има зрънце истина в тези твърдения, повечето сведения са доста противоречиви и налагат подробен анализ.
В началото на XVIII век британският флот разполага с шест типа линейни кораби: трипалубни 100, 90 и 80 оръдейни, двупалубни 70 и 60 и 50 оръдейни. По време на войната от 1739 г., известна като „войната за ухото на Дженкинс“, старите типове кораби са подложени на значителна критика. Деветдесет и стооръдейните са практически неизползваеми по време на война понеже изискват големи екипажи (800-900 души), каквито трудно могат да бъдат окомплектовани, освен чрез насилствено вербуване (т.нар. press-gang). Амфибийните операции протичащи в крайбрежни води, както и защитата на крайбрежието от противникови набези изискват по-плиткогазещи кораби.
Най-негативно е отношението към 80 оръдейните кораби, които се появяват през 1690г. като опит да се повиши огневата мощ на 70 оръдейните кораби. Те получават трета батарейна палуба, която трябва да компенсира и укрепи структурната слабост на корпуса. Резултатите обаче са разочароващи. Получава се ветроход със силно напречно клатене, изместен нагоре център на тежестта и претоварен с оръдия до такава степен, че най-долните оръдейни портове, зад които са монтирани и най-тежките оръдия са толкова близо до водолинията, че дори и при обикновено вълнение са практически неизползваеми. През 1743 г. адмирал Матюз се оплаква: „Имам два 90 оръдейни и три 80 оръдейни кораба, които могат да използват долните редове оръдия, ако духне шквал“. Със задраени портове и неизползваеми 32 фунтови оръдия, ветроходните гиганти могат да използват само 12 и 6 фунтовите си оръдия, което драстично намалява огневата им мощ и ги изравнява с тази на фрегатите. По думите на адмирал Вернон: „Това не са корабите, подходящи за водене на морска война“.
Двупалубните 70 оръдейни кораби са най-успешните ветроходи и имат солидно родословие. Те са проектирани от великия корабостроител сър Антъни Дийн от ХVII век, като дизайнът е базиран на френския кораб Superbe. Проблемът на 70 оръдейните кораби е, че те са доста малки. Това е демонстрирано по драматичен начин през 1740 г., когато три от тях - Kent, Lenox и Orford влизат в няколкочасов бой с един испански линеен кораб - Princessa, въоръжен с 68 оръдия. Трите 70 оръдейника носят 24 фунтови оръдия на долните си палуби, водоизместването им е 1200 тона срещу 1800 на големи френски 74 оръдейни кораби. Теглото на залпа им е 472 кг., докато аналогичните френски единици имат бордов залп от 770кг. През 1745 г. комодор Ноуелс пише, че: „един техен (разбирай френски) кораб с 52 оръдия е толкова добър колкото един наш със 70 оръдия“.
Ако 70 оръдейните са толкова малки, тогава 50 и 60 оръдейните са напълно излишни, ако се стигне до бой в линия. Те са истински полезни при ескорт на конвои или да бъдат използвани като флагмани в отдалечени бойни театри. Въпреки това 50 оръдейните линейни кораби не са премахнати като клас чак до 1755 г., като един дори е включен в бойната линия на Нелсън при Нил през 1798 г.
Често се възприема, че френско корабостроене има научен подход при проектирането, строителството и изпитването на нови модели кораби и на това се дължи несъмнения му успех над британските образци. Проблемът донякъде не се корени в брилянтния френски технически гении, а в английската некомпетентност. Постепенно Кралският флот затъва в бюрокрация, новите проекти не се насърчават, дори умишлено се спъват, тъй като последната голяма война приключва 1714 г. Архитектурата на английските кораби претърпява малки промени независимо, че ветроходите продължават да растат по размери през 1706 г., 1719 г. и 1733 г. Това донякъде се корени в причината, че флотовете в миналото воюват главно през лятото в Северно море. Пре осемнадесетото столетие се налага да се защитават колонии на три континента. Стратезите във военноморските щабове осъзнават, че за да имат успех блокадните операции трябва да бъдат провеждани целогодишно, включително да се готвят кораби за зимни кампании.
Проектирането на кораби за Кралския флот е отговорност на Надзорника на флота. През 1740 г. длъжността се заема от сър Джейкъб Акуърт, който поема поста в далечната 1682 г. Основни черти през неговата 57 годишна служба били да се хвали колко е постигнал за флота и да се оплаква, че капитаните вече не са такива каквито са били по времето на Чарлз II. Поради мъчещата го подагра той не посещава корабостроителниците и доковете, рядко вижда корабите, които е проектирал. С тираничния си характер той смазва в зародиш всякаква опозиция и опит за реформиране на флота. Вернон го нарича „полуумен и полуграмотен надзорник“, който „наполовина съсипал флота“.
Както останалите членове на Военноморския съвет Надзорникът не може да бъде уволнен или принуден да се пенсионира, освен ако той не го пожелае. Съветът се състоял от една спретната група висши военни, които отговаряли за въоръжението на корабите, дървения материал, екипарнето и набирането на моряци. Те се намирали в подчинение на лордовете на адмиралтейството, от които поне един е действащ адмирал. Адмиралтейството няма пълен контрол върху Военноморския съвет дори и на теория. Те делегират функциите за строителство на кораби на Съвета. Адмиралтейството поръчва различните типове кораби от името на короната, но точни спецификации се изработват от Военноморския съвет.
Спецификациите на които се основава всеки един отделен тип военен кораб – 60, 70, 80, 100 оръдеен са ясно разписани в т.нар. Кралски укази, придобили популярност през XVII век. Те се състоят от списък с размери, въоръжение одобрено от Съвета и краля за всеки клас кораби. Основният ефект от тези укази е свеждане на опитите за нови типове кораби до минимум, дизайнът на кораба престава да се развива, дори по пътя на простичката еволюция. От друга страна указите не могат да стандартизират напълно всички резервни части. През 1740 г. в Кралския флот съществуват ветроходи от три различни указа, като резервни части и то с различни размери трябва да бъдат поддържани 18 типа снаряжение за всеки един от шестте класа кораби посочени в различните укази, което изключително затруднява и оскъпява поддръжката. В отвъдморските територии като порт Маон този проблем е особено остър.
Френският флот се сблъсква с различни проблеми. В него се редуват периоди на упадък с периоди на възход и великолепни администратори като Ришельо, Колбер и Жан-Фредерик Морепа, затова той никога не успява да се превърне в типична бюрократична структура. След последвалия период на упадък във Войната за испанското наследство флотът бавно започва да се възстановява и след 1730 г. повечето кораби са нови. По това време Обединеното кралство вече започва да мисли глобално, като желае да наложи британски доминация във всички морета. Голяма част от английските кораби е разсредоточена в различни ключови точки в света докато френския флот е съсредоточен в Европа и се използва предимно за решаване на тактически цели – като например подпомагане на въстанията в Шотландия и Ирландия, изпращане на подкрепления в колониите и др. Основната разлика между френски и британските кораби е, че първите са по-големи, по-добре въоръжени и по-бързоходни. Тъй като френският флот оперира от европейски бази в метрополията на него не са му нужни снабдителни бази и пред него не стои проблем с логистиката. Французите строят 74 оръдейни кораби от XVII век, но построените след 1730 г. са по-големи от по-ранните. Те са са от т.нар. „ново строителство“, за което толкова се говори в английските морски среди. Френските 74 оръдейни ветроходи са впечатляващи бойни единици и са оценени по достойноство от английските офицери, които се сблъскват с тях в бой.
Испанците също имат сериозни традиции в областта на корабостроенето още от времената на Непобедимата армада. Техните кораби са също толкова качествени като френските, често проектирани от английски корабостроители, което показва, че каквито и недостатъци да е имало местното корабостроене, намесата на английските корабостроители е оказала благотворно въздействие върху него.
Проблемите на Кралския флот биха били значително по-малко ако Адмиралтейството можеше да налага волята си върху корабостроителите. За нещастие в началото на войната са ухото на Дженкинс техни лордства не разбират същността на задачите си, нито са подкрепени от хора с достатъчно опит. Сър Чарлз Уагър е толкова отдавна на морска служба, че почти се е институционализирал и няма никакви нови идеи. Лорд Уинчелси е политик, който не разбира от морско дело. През 1741 г. е изготвен нов проектоуказ за увеличаване на размерите и въоръжението на бойните кораби, който никога не влиза в сила. Направен е опит да се подобрят 80 оръдейните кораби, по начин, че да станат „още по-лоши отколкото са били досега“. Лорд Уинчелси иницира създаването на първия 74 оръдеен кораб, като дава заповед 90 оръдейния Namur да бъде „срязан“ с една палуба и да остане със 74 оръдия.
Истинските реформи във флота започват едва през 1744 г. при формиране на новия Съвет начело с графа на Бедфорд. Председателят на съвета е политик, но разчита на контраадмирал Джордж Ансън, който наскоро се завръща от своето известно околосветско пътешествие и е наясно с недостатъците на администрацията.
Веднага след формиране на новата администрация, адиралтейството поръчва първия 74 оръдеен линеен кораб, който трябва да бъде построен по размерите на 80 оръдейните кораби от проектоуказа от 1741 г. Основни изисквания са, че новите кораби трябва да бъдат по-големи и мореходни и да отговарят на условията на модерния тип война. С оглед постоянната враждебност на Надзорника на флота, промените могат да станат само чрез приемането на нов указ. Адмиралтейството изпраща писмо до адмирала на флота сър Джон Норис „морският оракул на Британия“ с молба да създаде комитет от старши капитани и флаг офицери, които „той счете за подходящи“, които да обсъдят предложенията на сър Джейкъб Акуърт като Надзорник на флота и няколко старши корабостроители.
Това е първият плах опит за налагане на 74 оръдейния кораб като стандарт в английския флот. Мнението на корабостроителите е, че настоящите 80 оръдейни кораби са зле проектирани. Трябва да се построят кораби с две и половина палуби, които да бъдат по-големи.
След дълго обсъждане докладът е изготвен през август 1745 г, като в него са внесени корекции. Корабостроителите отхвърлят предложенията за 74 оръдейни кораби с аргумента: „със съжаление уведомяваме техни лордства, че нашето мнение се различава от тяхното. 80 оръдейните трипалубни кораби имат значителни преимущества пред две и половина палубните и службата на такива кораби би била особено полезна за кралството. В тази връзка ние бихме посъветвали кралските корабостроители да изготвят технически спецификации за 80 оръдеен линеен ветроход“. Адмиралтейството приема предложението, тъй като не се чувства уверено в техническите си познания, за да се противопостави на експертното мнение на корабостроителите. През март 1746 г. новият указ е одобрен на кралския съвет, с което са заложени основите на новите типове бойни кораби, които трябва да се строят за бъдещия флот.
Въпреки че указът е горчиво разочарование за защитниците на идеята за 74 оръдейния кораб, той представлява значителен напредък в друго отношение. Всички кораби са вече с увеличени размери. Дължината на 70 оръдейни кораби нараства с 6 фута (1.80м) и водоизместването нараства от 1291 на 1414 тона. 80 оръдейните кораби са удължени с 4 фута (1.21м), а водоизместването нараства от 1472 на 1585 тона. И двата класа остават по-малки от френските 74 оръдейни, но 70 оръдейните вече са достатъчно големи, за да носят 32 фунтови оръдия на долните оръдейни палуби. В тези случаи корабите носят намалено въоръжение и вместо 70 оръдия носят 64.
Независимо че Адмиралтейството започва да строи нови кораби съгласно размерите заложени в новия указ интересът към 74 оръдейните кораби не затихва напълно. Кралският флот разполага със значителен брой стари 80 и 90 оръдейни кораби, построени в съответствие с указите от 1706, 1719 и 1733 г. Издадени са редица инструкции за срязването им с една палуба и превръщането им в двупалубни ветроходи. Периодът е най-добре характеризиран от историята на Somerset. През септември 1746 г. той е заложен като 80 оръдеен кораб. През април 1747 г. чертежите са променени на 64 оръдеен, след това 66, а през юни проектът отново е изменен и става 74 оръдеен. През 1748 г. когато окончанелно влиза в строя е 70 оръдеен. През този период няколко кораба са разглеждани за срязване на горната палуба и превръщането им в 74 оръдейни. Резултатът е, че старите кораби са разглобени, няколко 80 оръдейни са срязани и превърнати в 66 оръдейни и един 90 оръдеен Neptune е превърнат в 74 оръдеен срязан кораб от линията и е преименуван в Torbay.
Рязането на 80 оръдейните кораби и превръщането им в 74 оръдейни е погрешен подход. Простото премахване на 6 леки оръдия от горната палуба и квартердека не би могло да подобри един проблемен проект пълен с недостатъци. Единственият начин да се „излекуват“ недостатъците е чрез монтиране на повече оръдия на долните оръдейни палуби, но това трябва да бъде направено в ранните етапи на строителство, както е случаят при Culloden през 1745 г. Друг начин за отстраняване на дефектите в проекта е пълна реконструкция и разместване на всички оръдейни портове. Това означава и разполагане на по-близко разстояние на оръдията, като оръдейните портове, разположени близо един до друг ще доведат до структурно отслабване на корпуса, а артилерийската прислуга на съседните оръдия си пречи при опериране по време на бой. С изключение на Namur Culloden става най-малкия 74 оръдеен кораб в Кралския флот. Адмиралтейството се чувства засегнато от високата репутация, която са си спечелили 74 оръдейните кораби във Франция, както и от провала му да създаде успешен модел, способен да се сражава на равни начала с френските кораби. По това време Ансън отсъства от Адмиралтейството тъй като е начело на Флота на Ламанш, позиция която заема от август 1746 г.
Това е период на непрекъсната полемика между Адмиралтейството и Съвета относно правото да се строят кораби без одобрението на съвета под надзора на корабостроителниците. Отношенията между двата органа достигат най-ниското си ниво. Правени са опити да бъде убеден Акуърт да се оттегли или поне сър Джоузеф Алин да бъде назначен за съвместен надзорник, въпреки че изгледите са минимални.
През 1747 г. войната за Австрийското наследство се обръща в полза на Обединеното кралство и проблемите с проектирането на корабите временно остават на заден план. След проведените две битки при нос Финистер Кралският флот воден от Ансън и Хоук пленява общо 12 кораба от линията. Победите са впечатляващи, независимо от факта, че и в двете сражения, Великобритания има числено превъзходство.
Сред пленените са и три 74 оръдейни ветрохода – Invincible, Terrible и Monarque. Най-накрая на британския флот е предоставена възможност да разгледа отблизо страховитите си противници. Invincible е много добър образец на френската корабостроителна школа. С отлични мореходни качества, той развива 13 възла при благоприятен вятър срещу 11 възла за средния английски кораб, а капитанът й е въодушевен от маневреността. По-късно е описан като „най-добрият кораб от класа си“, който „отговаря на всички изисквания за военен кораб“.
След края на войната през 1748 г. първите кораби построени по изискванията на новия указ започват да влизат в строя. Техните качества са разочароващи. Капитаните се оплакват, че на ветроходите им липсва маневреност, често падат под вятъра и не се управляват леко. Предложени са допълнения към указа, с които дължината на кила на 70 оръдейните кораби е увеличена с 6 сантиметра, а ширината е намалена с 5см. След посещение на Лордовете от Правосъдието, в отсъствието на краля е решено да се построят няколко кораба по изменен проект. Един от тях е 70 оръдейния Chichester.
Указът от 1745 г. за строителство на нови кораби е нож с две остриета. Първаночалната цел на лордовете на Адмиралтейството е да принудят Съвета да строи по-големи кораби. От друга страна указът забранява новото поколение кораби да нахвърлят определени размери и водоизместване и поради тази причина се явява рестриктивен. Алин, което заема поста на починалия през 1749 г. Акуърт също е разочарование за лордовете. Той не е толкова некомпетентен като предшественика си, но е характеризиран като консервативен и лишен от въображение. Два пъти през 1752 г. Адмиралтейството изисква от Съвета да се построят кораби по променени от Указа от 1745 г. проекти. След дългогодишна борба през 1754 г. е одобрено строителството на два 70 оръдейни кораба, които о, каква ерес, са с 2 фута (61см) по-дълги от установеното в Указа. Промените в диазйна засягат и въоръжението – то вече включва 28х32 фунтови оръдия на долната оръдейна палуба, вместо обичайните 26. Две 9 фунтови оръдия са снети от бака, за да се запази броят оръдия на 70. Веднага след него започва строителството на два нови кораба Burford и Dorsetshire, последван от Boyne.
През 1755 г. става ясно, че предстои нова война с Франция. Военните действия започват в някои части на земното кълбо. Парламентът гласува пари за увеличаване на корабостроителната програма. В края на юли и началото на август здравословното състояние на Надзорника на флота Алин разко се влошава и той не е в състояние да изпълнява задълженията си. На 7 август главният кралски корабостроител Томас Слейд и помощник-надзорникът Уилям Батъли са упълномощен да извършат инвентаризация на книжата на болния надзорник. Три седмици по-късно Съветът изпраща до тях чертежите на два 70 оръдейни кораба, който трябва да бъдат построени в корабостроителницата в Дептфорд.
Новият кораб е плавателен съд от революционен тип. Дължината по оръдейната палуба е 50.5м, водоизместването е 1546 тона, с което нараства с повече от 100 тона в сравнение с предходния клас 70 оръдейни кораби. Макар че Адмиралтейството и Съвета не правят възражение за промяна на Указа, благодарение на сътрудничеството на Надзорника със Съвета, Адмиралтейството успява да разчупи статуквото.
Новите кораби вече имат не 70, а 74 оръдия. В направените от Слейд чертежи ясно се вижда, че горната и долната оръдейна палуба имат по 28 оръдейни порта. На квартердека са разположени 14 оръдия вместо 12, а на бака са монтирани 4 оръдия вместо две. Реалната разлика в огневата мощ не е особено голяма. Допълнителните четири 9 фунтови оръдия символично повишават теглото на бордовия залп от 692 кг на 708 кг.
Независимо от усъвършенствията, корабите продължават да се класифицират като 70 оръдейни. Още три „нови“ 70 оръдейни кораба са поръчани през октомври, последвани от два до края на годината. Първите три получават имената Dublin, Norfolk и Shrewsbury. Чак през април 1756 г. Адмиралтейството официално обявява, че корабостроителите строят не 70, а 74 оръдейни кораби.
Каква е причината Адмиралтейството да е крие фактите за увеличаване на размерите и въоръжението на корабите? Естествено не от Военноморския Съвет. Те са запознати с чертежите на новите кораби и ако финансовите експерти в съвета не са обърнали внимание на увеличените размери и брой оръдейни портове, то те ще забележат, че всеки кораб вече ще струва по 33 935 лири стерлинги на данъкоплатците или с 4500 паунда повече от последното поколение 70 оръдейни кораби.
Проблемът е, че Надзорниците в кралския флот не се назначават редовно и някои от старите членове на Съвет се противопоставят на новите методи. Адмиралтейството дава всичко от себе си да „убеди“ Алин да излезе в заслужена пенсия и да получава 250 паунда годишно. Когато става ясно, че поради болестта си той не е в състояние да се оттегли по адвекватен начин, правомощията са му прехвърлени временно върху други лица. Няколко дни по-късно още един от „старата гвардия“ контролери Едуард Фалкингам е пенсиониран като „негоден да изпълнява повече задълженията си поради напредналата си възраст“. На 25 ноември кралят подписва патент за назначаването на Слейд и Батъли като надзорници.
Новите 74 оръдейни кораби са олицетворение на всичко, срещу което са се борили старите надзорници. Те са с чужд произход. Големите двупалубници разклащат из основи старите идеи, че ядрото на флота трябва да бъде изградено от малки трипалубни кораби. Отгоре на всичко строителството на 74 оръдейни кораби означава не само нарушаване на Указа от 1745 г., но и разбиване на цялата дотогавашна система, която е замръзнала и капсулирана в продължение на 80 години.
Няма съмнение че новият тип кораби произлизат от старите 70 оръдейни кораби. Те имат същите оръдия на долните и горните палуби като Burford и Dorsetshire. Четирите допълнителни оръдия на бака и квартердека възстановяват огневата мощ на леките оръдия на нивото отпреди 1745 г. Ако те бяха копие на френските 74 оръдейни кораби, то това е само по брой на оръдията, тъй като това е числото, което е прието от Адмиралтейството за нормално за голям двупалубник. Френските ветроходи имат различно разположение на оръдията с 30 на горната палуба и 12 на квартердека.
Поради краткия триседмичен срок за изготвяне на чертежите класът Dublin скоро проявява недостатъците си. Налага се да се коригира ширината, шпангоетите, баковата преграда. През април 1756 г. дължината е удължена с още един фут (0.30м) и три кораба – Hero, Hercules и Thunderer са построени по тези спецификации.
През 1757 г. Адмиралтейството заповядва да се построят 2 кораба по чертежите на пленения Invincible. Един от известните английски автори пише: „те смело, но вероятно неохотно разкъсаха предразсъдъците, които ги ограничаваха и дадоха на света кораб, който в продължение на 20 години беше считан за най-добрия в класа си“. През 1757 г. за първи път се регламентира въоръжението на 74 оръдейните кораби. Те са разделени на два класа. „Обикновен клас“ е въоръжен като Dublin с 28х18 фунтови оръдия на горната палуба, докато „Големия клас“ е въоръжен с 30х24 фунтови оръдия на горната палуба. Единствените кораби, които носят подобен тип тежко въоръжение са Invincible и неговите две копия – Triumph и Valiant. За 30 години се преустановява строителството на 74 оръдейни кораби от линията от т.нар. „Голям клас“. Впоследствие дори самият Invincible получава 18 фунтови оръдия. 70 и 80 оръдейните кораби все още съществуват в Указа, въпреки че последният Princess Amelia е заложен през 1751 г., а строителството на 70 оръдейни на практика е преустановено.
Развитието на „Обикновения клас“ продължава. Изработени са нови чертежи, като дължината на корпуса по оръдейната палуба вече е 51.20м. Към началото на 1759 г. са заложени киловете на 7 кораба. Междувременно новите кораби започват да влизат в състава на флота. Първи е Dublin, спуснат на вода на 6 май 1757 г. На 26 юли той вдига котва и отплава под командването на капитан Родни, по-късно адмирал и победител в битката при Сейнтс. Той не остава удовлетворен от мореходните качества на новия кораб и влиза в полемика с Военноморския съвет какво количество баласт следва да носи кораба и тайно изхвърля част от него. Родни има проблеми и с управляемостта на кораба, като е преценено, че рулят е твърде широк. Недостатъците са отстранени, и бъдещият адмирал не се оплаква повече от новия кораб.
Четиринадесет бойни единици въоръжени със 74 оръдия, включително Dublin, Hero и Hercules и старите пленени френски кораби са готови към 1759 г. („годината на победите“). Новият тип кораби взимат дейно участие в сраженията. Два от тях са част от флота на адмирал Боскауен в битката при Лагос, но най-големия им тест е през ноември в битката при Киберон. Адмирал Хоук преследва френския флот в залива, независимо от лошото време и плитчините. Шест неприятелски ветрохода са унищожени, един е пленен, а множество са принудени да се изхвърлят на плитчини. Те са в толкова лошо състояние, че остават в плитчините за няколко месеца. Това е най-решителната победа печелена от англичани от времената на Непобедимата Армада и 74 оръдейните кораби играят значителна роля. От 27 кораба от ескадрата на Хоук седем са 74 оръдейни. Седем ветрохода са в авангарда и си проправят път към залива, плавайки на 2 левги пред ядрото на флота. Четири от тях са 74 оръдейни кораби. След като влизат в бой с няколко английски кораба и получават сериозни повреди, мощният френски двупалубник Formidable (80 оръдия) и Hero (74 оръдия) се предават на Resolution (74 оръдия). Това е първата от редицата решителни победи, които завършват с боя при нос Трафалагар, които по недвусмислен начин показват, че моряците трябва да отговарят на качествено нови стандарти и да притежават много по-големи умения.
Адимралтейството е впечатлено от резултатите показани от 74 оръдейните кораби в боя и скоро поръчва да бъдат построени още 3. Един тях Canada става най-дългия 74 оръдеен кораб с неговите 51.81м дължина.
През 1769 г. Фолкнър, един от най-консервативните корабостроители пише: „корабите със 74 оръдия се смятат за най-най-полезните за бой в линия и за различни цели на морската война“. През следващите 30 години дизайнът на корабите претърпява незначителни промени. Въоръжението е аналогично на Dublin и Culloden. Само няколко кораба преди 1790 г. са по-големи по размери от Canada. Така е постигната стандартизация във флота към която Адмиралтейството толкова се стреми чрез издаването на указите. Класовете на двупалубни кораби, които могат да участват в линеен бой е намален на два и към 1750 г. това са само 74 и 64 оръдейни ветроходи. За първи път регламент за нуждите на флота трае 30 години, докато предишните имат продължителност от по 15-на години.
Читателят може да си зададе въпроса дали след създаване на 74 оръдейния кораб английските корабостроители не изпадат отново в дълъг период на стагнация, спирайки да развиват концепциите за нови бойни съдове особено на фона на победите в Седемгодишната война? Със сигурност в това твърдение има доза истина. Ансън умира през 1762 г. и след неговата кончина за дълъг период от време няма нови реформи. Джон Уилямс, наследникът на Слейд пише през 1774 г.: „Размерите на настоящите кораби в Кралския флот са много подходящи по отношение на теглото метал, които носят, съотношението дължина – ширина и дълбочина на трюма“. От изказа лъха самодоволен консерватизъм и нежелание да се проемяна статуквото. На надзорника на флота и другите английски корабостроители им убягва един факт – Франция отново ги изпреварва в областта на корабостроенето. Например книгата на Чапман Tractat om Skepps-Byggeriet, публикувана през 1775 г. относно методите за определяне на метацентричната височина веднага е преведена на френски и през 1786 г. се използва при строителството и на френските кораби. Книгата не е преведена на английски до 1811 г. Французите продължават да развиват големите двупалубници, докато английското корабостроене е в застой.
От друга страна конструкцията на 74 оръдейните кораби, проектирани в края на 50-те години на ХVIII век е изключително здрава и не може да се сравнява със старите тромави и неповратливи 80 оръдейни кораби. „Големият клас“, който е най-близо до френските образци е преоткрит през 1790 г. и началото на 19 век, но след това флотът се връща към своите по-бюждетни бойни единици от „Обикновения клас“, чийто размери не са променяни от 1760 г.
Какво превръща 74 оръдейните кораби в толкова успешни бойни единици? Отговорът се крие в анализа на един от известните английски корабостроители:
„……от тези които носят оръдията си на две палуби 74 оръдейният кораб е най-добър. Причините са очевидни. Това е кораб, чийто надводен борд е най-нисък в съотношение с подводната част и ще държи кораба достатъчно устойчив, дори и при силен вятър. Оръдейните портове са разположени високо над водата като на фрегата или дори повече, ако е възможно. При еднакви размери с фрегатата носи повече ветрила. Поради тази причина 74 оръдейния кораб има съвсем малко по-голям надводен борд в сравнение с 44 оръдейнита фрегата, но ще има по-голяма огнева мощ и ще бъде по-бързоходен заради повечето ветрила които носи.
При 90 оръдейния кораб се забелзва, че неговите пропорции не са много добри. Ако 74 оръдейният линеен ветроход може да носи оръдията си на две палуби, то трипалубните кораби се очаква да носят 90 или 100 оръдия. Корабът обаче е с толкова раздути размери, които в някои случаи може да са добре, но в общи линии влошават качествата му. Ветрилата са тежки, манипулирането с тях е сложно, понякога лекият бриз духащ във върховете на мачтите трудно може да се улови. При 74 оръдейните кораби се наблюдава съчетаване на качествата на корабите от 1-ви ранг и фрегатата. Той няма да се отклони от боя дори да срещне 100 оръдеен кораб, поради тежестта на залпа на първия, нито ще се откаже от преследването на фрегата поради това че тя е по-бърза. Амалгамата на тези качества превръща 74 оръдейния кораб в основен обект на внимание и превъзходство на нашия линеен флот“.
През втората половина на XVIII век идеалният тип кораб е голям двупалубен ветроход, при който е повратлив е леко слуша руля. По този начин се избягват недостатъците на трипалбуниците с висок надводен борд и трудна управляемост, слабите малки двупалубни кораби въоръжени с 50 и 64 оръдия и малокалибрените неефективни срещу тежки бойни единици оръдия на фрегатите.
През 1747 г. математикът и член на Кралската Академия Бенджамин Робинс е помолен от адмирал Ансън да изчисли преимуществото на калибрите на различните морски оръдия. Неговите изводи потвърждават че 32 фунтовите оръдия са най-ефективни в качестото си на тежки оръдия. Те са и по-далекобойни – 32 фунтовото оръдия има 50% по-голяма далекобойност от 9% фунтовото оръдие. По-тежките гюлета имат това преимущество, че при улучване на борда на кораб правят пробойни, по-големи от калибъра им. От друга страна 32 фунтовото оръдие не е толкова тежко колкото 42 или 48 фунтовото и изисква по-малък разчет, за да бъде обслужено, което е много важно с оглед хроничния недостиг на хора във флота. Кралският флот има на въоръжение и 42 фунтови оръдия, които се монтират на най-големите трипалубни ветроходи, но такова с гюле е трудно да се манипулира в бойни условия. Постепенно употребата на тежкото оръдие е изоставена и към края на XVIII век тежките оръдия на линейните кораби от I-ви, II-ри и III-ти ранг в Кралския флот са 32 фунтови.
„Обикновения клас“ от 74 оръдейни кораби е най-малкия клас кораби от линията, които имат на въоръжение 32 фунтови оръдия. Трипалубните 80 оръдейни кораби ги носят също, но с малък успех. Общо са построени само седем такива ветрохода. Съгласно Указа от 1745 г. има теоретична възможност 70 оръдейните кораби да носят такива оръдия, но съществуват определени проблеми свързани с натоварването на корпуса. През 40-те и 50-те години някои от 60 и 70 оръдейните кораби са превъоръжени с 32 фунтови оръдия, но това напомня на старата политика за несъръзсмерно с размерите на кораба надвъоръжаване и от 1758 г. всички 64 оръдейни кораби носят 24 фунтови оръдия. За да бъде ефективен един 74 оръдеен кораб той трябва да може носи 32 фунтовите си оръдия достатъчно високо над водолинията, за да може да използва цялата мощ на артилерията си дори при вълнение.
По-големите кораби се сблъскват и с други проблеми. Поради трудностите за снабдяване с дървен материал, големите кораби струват повече отколкото един по-малък. Напремер договорната цена на един 74 оръдеен кораб от 1807 г. е 33 лири и 10 паунда на тон, а на бриг – 14 лири на тон. Видно от таблица № 2 най-висока ефективност цена-тон се постига при „Обикновения клас“ 74 оръдейни кораби. Само три 80 оръдейни и 64 оръдейните кораби въоръжени с 32 фунтови оръдия имат по-ниска себестойност, но пък техните бойни качеста са на много по-ниско ниво.
Проблем на големите 74 оръдейни кораби е т.нар. „провисване“ свързвано с неравномерното разпределение на теглото в корпуса. Носовата и кърмовата част често остават извън повърхонстта на водата поради надлъжното клатене и честото „зариване“ на носа във вълните. Колкото повече палуби има един ветроход, толкова по-голяма тежест е струпана на тях и вероятността от провинсване нараства. При докуването на Kent – представител на един от „Големия клас“ 74 оръдейници се установява, че крайищата на на ветрохода са „провиснали“ с 45см. Това довежда до постепенно „извиване“ на корпуса, разминаване на дъските, кницовете, снадките, теч и оттам оказват влияние на мореходните качества.
Проблемът е разрешен през 1811 г. когато Сепингс разработва прословутата си система за диагонален набор от шпангоути. Тя е монтирана за първи път на Tremendous (74 оръдия) през 1811 г. Тя слага край на строителството на 74 оръдейни кораби, защото позволява дървените корпуси да се правят много по-дълги. Вече става възможно да се строят 90 оръдейни двупалубни кораби, а 120 оръдейните трипалубни кораби стават се превръщат в стандарт в ранновикторианския флот.
Основната причина че 74 оръдейния кораб просъществува толкова дълго е, че те изпълняват поставените им задачи по-добре от всеки друг тип боен кораб. Той представлява сравнително евтина оръдейна платформа, но е много по-мореходен от по-големите си събратя. Той вероятно е по-бавен от аналогичните френски 74 оръдейни кораби, но това не е толкова важно, тъй като всеки боен флот е толкова бърз, колкото е бърз най-бавния му кораб. Във всеки случай английскитя флот отдава най-малко значение на скоростта и поради тази причина блокадите извършвани с такива кораби не са силната му страна. С натрениран, опитен и дисциплиниран екипаж 74 оръдейния кораб може да се справи с всеки френски двупалубник както показва битката между Bellona и Courageux през 1761 г. С мотивирани капитани 74 оръдейните кораби са опасни дори срещу по-голям противник както показва Нелсъновия Captain в боя при Сейнт Винсент през 1797 г., когато пленява 84 оръдейния San Nicolas. Като всички бойни кораби той представлява компромис между огнева мощ, мореходни качества и цена. За времето си и начина на употреба той е най-добрият тип боен ветроход.