Давам извлечение от книгата на D. K. Brown - Nelson to Vanguard, британски конструктор от времето на ВСВ и малко след нея.
В сравнение със следвоенниет /има се предвид след ПСВ/ конструкции, КГV е значително опростен като модел. През ноември 1936г. конструкторският екип се състои от един главен коструктор, двама помощник конструктори, двама старши чертожници и 16 чертожници и работата е завършена в рамките на няколко месеца. След назначаването на сър Стенли Гудал за Главен конструктор през 1936г. конструкторският екип се оглавява от Х. С. Пенгели.
Защита
Визитна картичка на новия проект става защитата. В сравнение с бронята от ПСВ, цементираната броня е със значително по-добро качество - около 25% по-голяма снарядоустойчивост спрямо образците от ПСВ. Подробности за използватие съставки, както и тяхното съотношение не са намерени. Вероятно става дума за молибден, ванадий, волфрам и никел.Германия през 1930г. подобрява качеството си на роните с въвжеджането на Krupp n/A, Англия извършва същото през средата на 30-те години, но САЩ не знае за подобрените качества на бронята до 1939г., твърде късно, за да бъде разработена нова броня за Норт Каролина и Вашингтон. Следвоеннитеизпитания на британскии немски плочи потвърждават тези изчисления.
Главният пояс е много дълбок - 8 и 1/2 фута /2.59м/ под конструктивната водолиния или общо 7.16м. Тя е монтирана на три реда с равна ширина. Плочите са захванати за съседните в четирите краища със секретни белтове. Горните два реда върху погребите са с дебелина 15" /машините 14"/ - всеки да си тълкува инач както иска - бележката е от мен. Дали да е 374мм или 381мм. Долният ред изтънява до 5.5"/140мм/ при погребите или 4.5"/114мм/ при машините.
С нецементирана броня е защитнена главната бронева палуба - 124мм върху машините и 149мм върху погребите на 12.44мм подложка. Извън цитаделата долната палуба е 124мм, като постепенно изтънява до 63мм при носовия траверз. В кърмата долната палуба е 114мм, като на руля защитата нараства до 124мм.
В сравнение със следвоенниет /има се предвид след ПСВ/ конструкции, КГV е значително опростен като модел. През ноември 1936г. конструкторският екип се състои от един главен коструктор, двама помощник конструктори, двама старши чертожници и 16 чертожници и работата е завършена в рамките на няколко месеца. След назначаването на сър Стенли Гудал за Главен конструктор през 1936г. конструкторският екип се оглавява от Х. С. Пенгели.
Защита
Визитна картичка на новия проект става защитата. В сравнение с бронята от ПСВ, цементираната броня е със значително по-добро качество - около 25% по-голяма снарядоустойчивост спрямо образците от ПСВ. Подробности за използватие съставки, както и тяхното съотношение не са намерени. Вероятно става дума за молибден, ванадий, волфрам и никел.Германия през 1930г. подобрява качеството си на роните с въвжеджането на Krupp n/A, Англия извършва същото през средата на 30-те години, но САЩ не знае за подобрените качества на бронята до 1939г., твърде късно, за да бъде разработена нова броня за Норт Каролина и Вашингтон. Следвоеннитеизпитания на британскии немски плочи потвърждават тези изчисления.
Главният пояс е много дълбок - 8 и 1/2 фута /2.59м/ под конструктивната водолиния или общо 7.16м. Тя е монтирана на три реда с равна ширина. Плочите са захванати за съседните в четирите краища със секретни белтове. Горните два реда върху погребите са с дебелина 15" /машините 14"/ - всеки да си тълкува инач както иска - бележката е от мен. Дали да е 374мм или 381мм. Долният ред изтънява до 5.5"/140мм/ при погребите или 4.5"/114мм/ при машините.
С нецементирана броня е защитнена главната бронева палуба - 124мм върху машините и 149мм върху погребите на 12.44мм подложка. Извън цитаделата долната палуба е 124мм, като постепенно изтънява до 63мм при носовия траверз. В кърмата долната палуба е 114мм, като на руля защитата нараства до 124мм.