Пускам още една моя статия, непубликувана още, която мисля, че ще ви заинтригува:
По време на второто сражение за Гуадалканал /12-13.11.1942г./ контраадмирал Калахан отблъсква Диверсионното съединение на контраадмирал Абе Хироаке, като по този начин му попречва да извърши бомбардировка върху летището Хендърсън фийлд.
През нощта на 14 ноември дивизията на вицеадмирал Микава /тежките крайцери Maya, Chokai и Kinugasa, и леките Sudzuki, Isuzu, и четири разрушителя /обстрелват Хендърсън фийлд. Японците изстрелват над 1000 /по други данни 1370 снаряда/ без особен успех. Независимо че огънят се коригира от бордовите хидросамолети, пистите остават в работно състояние. Янките губят 17 изстребителя и 1 бомбардировач. На сутринта те контраатакуват със авиокрилото от Enterprise брегово базирани самолети.
В 09.15 тежкият крайцер Kinugasa е поразен от 227кг. бомба на пикиращ бомбардировач dountless. Тя пробива горната палуба и се взривява на броневата във вътрешността на крайцера под водолинията, наводнявайки носовите отсеци. Загива командира на кораба и старши помощника. В 09.50 е регистриран близък разрив, от който рулят излиза от строя и започва пожар. В 09.22 Kinugasa потъва. Maya е атакуван от пикиращи бомбардировачи и макар да успява да свали един от тях, падналия самолет с крилото си изважда от строя една от 12сm установки, придизвикват пожар на 20 снаряда. При взрива им загиват 37 човека, а торпедните апарати на единия борд са заклинени. Около Chokai също има няколко близки разрива от 454kg. бомби, които причиняват наводняване на носовите отсеци, но няма нито ранени, нито убити. Крайцерите се оттеглят за ремонт в Трук.
На 14 ноември американската авиация напада поредният Токийски експрес , воден от адмирал Танака, който вози свежи войски и оборудване за Гуадалканал. Самолетите на янките потопяват 4 разрушителя и 7 от 11 транспорта - Arizona maru, Sinonogava maru, Canberra maru, Saru maru, Kako maru, Nagara maru, Brisbein maru. От потопените кораби, японският флотоводец спасява около 5000 души. Благодарение на твърдата му воля десантът успява да стигне до местоназначението си и в 04.00 корабите се разтоварват на брега на Тасафронга, а есминците благополучно се връщат в Шортленд вечерта на 15 ноември.
Докато авиацията от Хендърсън фийлд и Enterprise съсредоточава усилията си за прочистване на протока Слот от транспортите и разрушителите на адмирал Танака, от север към Гуадалканал се опитва да се промъкне незабелязано съединението на вицеадмирал Кондо в състав тежките крайцери Atago /флагман/, Takao, линейния крайцер Kirishima, леките Nagara, Sendai и 9 разрушителя. Сутринта на 15 ноември американската подводница Trout безуспешно атакува флагмана на адмирал Кондо. Торпедата минават под кила на един разрушител, без да засегнат Atago. Капитанът на подводницата предава данни на своето командване за местоположението и курса на японското съединение.
За прехващане на корабите на Втора Диверсионна група, на 11.11.42 г. от бухтата Димбеа в Нумеа излиза 16 оперативно съединение / включващо самолетоносача Enterprise флагман на адмирал Кинкейд и новия линеен кораб Washington с командир Глен Дейвис. На 13.11.42 г. към ескадрата се присъединяват линкорът South Dakota и разрушителите Walke, Preston, Gwin и Benham. Така е образувано Т.F. 64 с флагман контраадмирал Уилис Огастъс Ли на Washington. Докато американските кораби напредват на север към Гуадалканал, американският флотоводец получава информация от разузнавателните самолети на Enterprise за голямо количество японски бойни кораби на север от рифовете на Онтонг-Ява. Самолетоносачът остава в южната част на Гуадалканал. На смрачаване Ли построява ескадрата си в килватерна колона, като в авангарда се движат разрушителите Walke, Benham, Preston и Gwin. Зад тях плават Washington и в килватера му - South Dakota. Трябва да се спомене, че екипажите на американските кораби нямат опит в съвместно плаване в ескадра. Четирите разрушителя са от четири различни дивизиона, а линейните кораби никога не са плавали съвместно до излизането им от Нумеа.
Заобикаляйки остров Саво в 21.10 с 23 възлова скорост, ескадрата на Ли ляга на курс 90 градуса и влиза в протока Желязното дъно. Оставяйки остров Саво вдясно, в 21.48 съединението взема курс 150 градуса. Времето е тихо /духа седем възлов бриз /, радарите не улавят нищо друго, освен бреговете на островите. Това от което най-много се нуждае американския адмирал в момента е точна информация за местоположението на противника. Тъй като никой от Гуадалканал не му изпраща данни за движението на японската ескадра, Ли нарушава радиомълчанието, опитвайки се да установи контакт с радиостанцията на острова с позивна Кактус . Докато американският флотоводец чака отговор от командващия сухопътните войски генерал Вандергрифт, са прехванати преговори между три торпедни катера, патрулиращи на север от остров Саво. В доклада на един от тях се споменава: Виждам два големи кораба, а не зная чий са . Желаейки да разсее съмненията им, адмирал Ли съобщава в 22.30: Кажете на големия си шеф за Чинг Ли, за китаеца! Не стреляйте торпеда по мен! Разбрахте ли? Отзовете своите момчета! Торпедните катери постепенно прекратяват преследването и изостават.
В същото време корабите на вицеадмирал Кондо се приближават към протока Желязното дъно на три групи:
далечно прикритие, състоящо се от лекия крайцер Sendai / флагман на адмирал Хасимото/ и три разрушителя; близко прикритие, влючващо лекия крайцер Nagara /флагман на ескадрата на Кимура/ и 6 есминеца, групата за обстрел състояща се от тежките крайцери Atago /флагман/, Takao и линейния крайцер Kirishima. Корабите на хасимото плават 2-3 мили напред като дозор. Намерението на адмирал Кондо е да обстреля Хендърсън фийлд едновременно със стоварването на десант от страна на адмирал Танака четирите оцелели транспорта и четирите разрушителя също се приближават към Саво.
Независимо че всички американски кораби са оборудвани с радари, Sendai пръв открива противника и в 22.10 изпраща съобщение до Atago за два крайцера и четири разрушителя . Намиращите се на север от остров Саво разрушители Ayanami и Uranami са отделени, за да изследват прохода на юг от остров Саво, докато Sendai и Shikinami започват преследване на американската ескадра, за което тя и не подозира. Съобщението на Sendai наелектризира Кондо. Той дава заповед за атака. Групата на Kимура е разделена на две части. Крайцерът Nagara и четири есминеца остават като авангардни сили, а разрушителите Teruzuki и Asagumo се съединяват със силите за обстрел на Хендърсън фийлд и се придвижват на запад.
В 22.52, когато луната се скрива зад хълмовете на нос Есперанс, адмирал Ли насочва колоната си вдясно на западен курс. На разстояние 9 мили радарът на Washington засича цел. Това е лекия крайцер Sendai. Той е следен до 23.12 от централния пост за управление на огъня, след което е установен визуален контакт. От South Dakota също забелязват присъствието на японския кораб и малко след 23.16 двата линкора откриват огън по флагмана на Хасимото. На Sendai не му остава друг избор освен заедно с разрушителя Shikinami да постави димна завеса и с максимална скорост да излезе от обхвата на радара.
В същото време промъкващите се крадешком край южния бряг на остров Саво разрушители Ayanami и Uranami влизат в обсега на артилерията и торпедата на американските есминци. В 23.22 Walke открива тревога със залп от 127mm оръдия. Benham и Preston също откриват енергичен огън. Gwin започва да изстрелва осветителни снаряди към целите на линкорите, а в 23.26 в далекомерите му се мярва авангарда на Кимура крайцера Nagara и четири разрушителя. Самураите веднага използват своите страховити дълги мечове . Първи Ayanami и Uranami в 23.30 изстрелват своите рибки .Останалите кораби пускат своите лонг ланс в 23.35. По това време Walke вече е порядъчно надупчен от снаряди и се накренява наляво. Намиращият се на 5760 m зад него Benham продължава да обстрелва всички цели, които забелязва, без да изстреля торпеда във вражеските кораби, които взема за есминци. Макар Preston да улучва Nagara, той пострадва много по-силно. Един залп унищожава двете котелни отделения и всички надстройки от средата на корпуса до кърмата.Поради бушуващите силни вътрешни пожари в 23.36 командирът му заповядва корабът да се напусне.
Gwin попада под обстрела на японските разрушители. Снаряд се взривява в машинното отделение, друг разрушава кърмата. От удара излизат от строя защитните устройства на торпедните апарати и рибките безвредно падат зад борда.
Междувременно японските торпеда започват да прорязват водата около американските разрушители. В 23.38 екват първите взривове. Експлозия откъсва полубака на Walke, на Benham е откъснато парче от носовата част. Докато разрушителите от двете страни водят ожесточен двубой, Washington и South Dakota продължават необстреляни пътя си напред.Флагманският кораб изпитва затруднения в определянето на многобройните цели на екрана на радара си и спомагателната артилерия на двата линкора води хаотичен и неточен огън. В 23.33 поради авария на South Dakota угасва електричеството и поисковите радари SC /за въздушни цели/ и SG /за надводни цели/ излизат от строя. Вярата в тях е толкова голяма, че екипажът е на границата на паниката. Въобще подготовката на американските артилеристи за нощни боеве не се оказва на нужното ниво, а в условията на скоротечен нощен бой, те изобщо губят ориентация. Впоследствие много от тях мислят, че техни цели са брегови батареи на остров Саво.
Тактическият замисъл на вицеадмирал Кондо чрез атака от три страни да обърка адмирал Ли успява напълно. В 23.35 авангардът на Кимура отстъпва към Саво, след като е изстрелял торпедата си. Ayanami е повреден, а Uranami се опитва да се изплъзне от горящата схватка с американците. Накрая дръзкия отряд на Хасимото крайцерът Sendai и разрушителят Shikinami започват нова атака откъм ариергарда на Т.F. 64. Не е чудно, че американските оператори са изненадани от координираната атака и не могат да реагират адекватно. В 23.35 всички есминци на контраадмирал Ли са вън от строя, без да успеят да изстрелят и едно торпедо. Walke е изоставен от екипажа си и бързо потъва, Benham с частично разрушен нос закуцуква на запад между потъващите американски кораби, Preston е напуснат от екипажа си в 23.36. Няколко секунди по-късно се преобръща, но потъва 10 минути по-късно, поради събралия се въздух в носовата част. Gwin е най-леко повреден и се оттегля от сражението. От страна на Изгряващото слънце тежко повреден е разрушителят Ayanami и екипажът му се прехвърля на Uranami.
В 23.36 на South Dakota се стабилизира подаването на електроенергия и линкорът открива огън по най-близката цел крайцера Sendai. В 23.42 неудачният гигант отново се оказва в опасност, този път по своя вина: залпът от кърмовата кула запалва стоящите на катапултите самолети. За щастие следващия залп събаря хидропланите зад борда и пожара е потушен. По-късно щабът критикува Ли, че оставя самолетите на борда на линкорите. Адмиралът също е на мнение, че те трябва да се пратят в базата в Тулаги и да се подготвят за нощни полети, но се съмнява във възможностите на персонала да обслужват корабни хидроплани.
Осъзнавайки, че леките му сили са неспособни за настъпателни действия, в 23.48 американският флотоводец, им заповядва да отстъпят, а сам променя курса на ескадрата на северен. Когато South Dakota започва да заобикаля горящия Benham, той неволно се сближава със съединението на Кимура. Забелязвайки американският кораб, адмирал Кимура предупреждава вицеадмирал Кондо и в 23.55 изстрелва веер от 34 торпеда, но нито едно не улучва целта. Получавайки своевременно предупреждение, японският главнокомандващ заповядва на ескадрата си да легне на курс 180 градуса с посока югоизток.Корабите се подреждат в следния ред: разрушителите Teruzuki и Asagumo плават в авангарда, тежките крайцери Atago, Takao са посредата и линейния крайцер Kirishima е в ариергарда.
След угасването на електричеството на South Dakota радарът му има непълна картина и корабът продължава да се сближава с Кондо и Кимура. От разстояние 4900 метра щорите на прожeкторите на челния разрушител са открити и японското съединение стоварва целия си огън върху South Dakota.
Първият 8 дюймов снаряд разрушава щита на един от 20mm ерликони, монтирани на бака, вторият пронизва борда в носовата част на 30 сm от горната палуба и експлодира във вътрешността, правейки пробойна 2.40m на 1.20m, без да причини съществени повреди. Трети 203mm снаряд се хлъзга по страничната броня на кула А и пада в морето, без да се взриви. Четвъртият снаряд пробива 32mm STS броня близо до водолинията и се взривява върху 330mm пояс. Друг снаряд детонира върху щита на поста за управление на огъня и го поврежда. Шестият 8 дюймов снаряд улучва носовият пост за управление на огъня на 127mm оръдия и без да се взриви пада в морето. Седмият снаряд преминава през погреба на 20mm автомати, взривява се там и унищожава един от 20mm ерликони. Осмият 203mm снаряд разрушава зенитен директор, деветият улучва адмиралският мостик, където в момента за щастие няма хора. 10 и 12 снаряди пронизват цялата надстройка, накрайниците им са снети, но те не се взривяват. Единадесетият 203mm снаряд улучва главният броневи пояс и се взривява върху 32mm STS преграда. Попадения №13,14 и 15 са от 203mm снаряди. Всички те късат части от надстройката, без да се взривят. №16 и 18 са от 102mm оръдия, а №17 от 8 дюймов снаряд, който отново преминава през надстройката без да се взриви. Деветнадесетото попадение /203mm снаряд/ е улучен прожектор. При двадесетото 8 дюймов снаряд пробива 32mm, 22mm поддържащ слой и експлодира върху 307mm наклонен пояс. 21-то попадение е хлъзгащ се удар от 203mm снаряд, който дори не се взривява. Двадесет и вторият снаряд е 127mm /вероятно изстрелян от спомагателната артилерия на някой от тежките крайцери/ улучва South Dakota във фокмачтата, но не се взривява. Двадесет и третият снаряд /отново 8 дюймов/ унищожава поста за управление на огъня на 127mm оръдия. Нов 203mm снаряд изважда от строя една от 127mm установки. Двадесет и петият снаряд улучва линкора малко над броневия пояс, като пробива 51mm броня, след което експлодира над броневата му палуба. Най-опасното попадение е единственият 356mm снаряд, с който Kirishima улучва барбета на кула С на South Dakota. Снарядът заклинява кулата, като вгъва барбета навътре и прави дупка в горната палуба с размери 10Х3m, изкривявайки стволовете на дясното и централното оръдие. Парчета от 14 дюймовия снаряд пробиват жилищните помещения, намиращи се между главната и броневата палуби.
Докато South Dakota изпитва всички прелести от вниманието на японската ескадра, операторите на Washington забелязват ясна голяма цел. Командирът на линкора не бърза с откриването на огън, тъй като се страхува да не улучи партньора си неудачник. Този път японците сами разкриват позицията си, осветявайки South Dakota с прожектори. Линкорът се намира в мъртвия сектор на радара на Washington. Точно в полунощ флагманският кораб открива огън от разстояние 7680m по Kirishima. 127mm оръдия разделят огъня си между японския линеен крайцер и корабите, осветяващи South Dakota с осветителни снаряди. Asagumo безплодно атакува South Dakota с торпеда. В същото време Washington изстрелва 75 406mm снаряда по Kirishima, от които в целта попадат 9 и около 40 127mm. След седем минути Kirishima излиза от боя, губейки управление и обзет от пламъци. Двата американски линкора регистрират попадения в Atago и Takao, които са демаскирани от прожекторите си. Намиращият се безнадеждно положение Kirishima е изоставен от екипажа си в 03.20. Той потъва северозападно от остров Саво.
В желанието си да отвлече вниманието на самураите от South Dakota, адмирал Ли ляга на северозападен курс. Kirishima и другите кораби изостават.В 0.20 на 15.11.42 г. Washington ляга на курс 340 градуса, което принуждава цялото японско съединение да се движи на север. Японците бързат, за да защитят своите транспорти. Техните сили се движат на паралелни курсове с Washington. Кимура плава в килватера на американския флагман. Адмирал Танака отделя от ескорта на своите транспорти разрушителите Oyasio и Kagero за торпедна атака на всеки приближил се американец. В 00.25 вицеадмирал Кондо прекратява преследването. В 00.39 Washington е атакуван с торпеда от Oyasio и Kagero, но нито едно не успява да порази гиганта. На следващия ден предвид безнадежното положение Benham е потопен от Gwin първо с торпеда. След като торпедната атака не успява е разстрелян с артилерийски огън.
Командирът на South Dakota с повредения си кораб капитан Гетч решава, че най-благоразумно е да се оттегли от полесражението и взема курс 235.
South Dakota пристига в Еспириту-Санту без произшествия. Корабът е силно повреден. Всички радари са вън от строя без един, една от кулите е заклинена и макар ротационния механизъм да е поправен на следващия ден, два от стволовете са негодни за стрелба. По време на нощния бой загубва 33 души от екипажа си убити. Други 60 са ранени.
В третата битка за Гуадалканал американците губят три разрушителя /Walke, Benham и Preston/, а разрушителя Gwin и линкора South Dakota са повредени. Японците загубват есминеца Ayаnami и линейния крайцер Kirishima.
За непоколебимото упорство в достигане на целите трябва да бъде отдадена дължимата чест на контраадмирал Райдзо Танака. Когато накрая морето се освобождава от сражаващите се кораби, Танака продължава похода си към нос Есперанс или предците и успява да разтовари така необходимите войски и екипировка.
Може да се каже, че адмирал Ли постига тактическа победа, потопявайки Kirishima и отблъсквайки многократно превъзхождащия го по леки сили противник, след като самият той губи разрушителите си в началния етап на сражението. От друга страна американският адмирал претърпява стратегическо поражение, тъй като не успява да попречи на транспортните кораби на Танака да стигнат до Гуадалканал.
По време на второто сражение за Гуадалканал /12-13.11.1942г./ контраадмирал Калахан отблъсква Диверсионното съединение на контраадмирал Абе Хироаке, като по този начин му попречва да извърши бомбардировка върху летището Хендърсън фийлд.
През нощта на 14 ноември дивизията на вицеадмирал Микава /тежките крайцери Maya, Chokai и Kinugasa, и леките Sudzuki, Isuzu, и четири разрушителя /обстрелват Хендърсън фийлд. Японците изстрелват над 1000 /по други данни 1370 снаряда/ без особен успех. Независимо че огънят се коригира от бордовите хидросамолети, пистите остават в работно състояние. Янките губят 17 изстребителя и 1 бомбардировач. На сутринта те контраатакуват със авиокрилото от Enterprise брегово базирани самолети.
В 09.15 тежкият крайцер Kinugasa е поразен от 227кг. бомба на пикиращ бомбардировач dountless. Тя пробива горната палуба и се взривява на броневата във вътрешността на крайцера под водолинията, наводнявайки носовите отсеци. Загива командира на кораба и старши помощника. В 09.50 е регистриран близък разрив, от който рулят излиза от строя и започва пожар. В 09.22 Kinugasa потъва. Maya е атакуван от пикиращи бомбардировачи и макар да успява да свали един от тях, падналия самолет с крилото си изважда от строя една от 12сm установки, придизвикват пожар на 20 снаряда. При взрива им загиват 37 човека, а торпедните апарати на единия борд са заклинени. Около Chokai също има няколко близки разрива от 454kg. бомби, които причиняват наводняване на носовите отсеци, но няма нито ранени, нито убити. Крайцерите се оттеглят за ремонт в Трук.
На 14 ноември американската авиация напада поредният Токийски експрес , воден от адмирал Танака, който вози свежи войски и оборудване за Гуадалканал. Самолетите на янките потопяват 4 разрушителя и 7 от 11 транспорта - Arizona maru, Sinonogava maru, Canberra maru, Saru maru, Kako maru, Nagara maru, Brisbein maru. От потопените кораби, японският флотоводец спасява около 5000 души. Благодарение на твърдата му воля десантът успява да стигне до местоназначението си и в 04.00 корабите се разтоварват на брега на Тасафронга, а есминците благополучно се връщат в Шортленд вечерта на 15 ноември.
Докато авиацията от Хендърсън фийлд и Enterprise съсредоточава усилията си за прочистване на протока Слот от транспортите и разрушителите на адмирал Танака, от север към Гуадалканал се опитва да се промъкне незабелязано съединението на вицеадмирал Кондо в състав тежките крайцери Atago /флагман/, Takao, линейния крайцер Kirishima, леките Nagara, Sendai и 9 разрушителя. Сутринта на 15 ноември американската подводница Trout безуспешно атакува флагмана на адмирал Кондо. Торпедата минават под кила на един разрушител, без да засегнат Atago. Капитанът на подводницата предава данни на своето командване за местоположението и курса на японското съединение.
За прехващане на корабите на Втора Диверсионна група, на 11.11.42 г. от бухтата Димбеа в Нумеа излиза 16 оперативно съединение / включващо самолетоносача Enterprise флагман на адмирал Кинкейд и новия линеен кораб Washington с командир Глен Дейвис. На 13.11.42 г. към ескадрата се присъединяват линкорът South Dakota и разрушителите Walke, Preston, Gwin и Benham. Така е образувано Т.F. 64 с флагман контраадмирал Уилис Огастъс Ли на Washington. Докато американските кораби напредват на север към Гуадалканал, американският флотоводец получава информация от разузнавателните самолети на Enterprise за голямо количество японски бойни кораби на север от рифовете на Онтонг-Ява. Самолетоносачът остава в южната част на Гуадалканал. На смрачаване Ли построява ескадрата си в килватерна колона, като в авангарда се движат разрушителите Walke, Benham, Preston и Gwin. Зад тях плават Washington и в килватера му - South Dakota. Трябва да се спомене, че екипажите на американските кораби нямат опит в съвместно плаване в ескадра. Четирите разрушителя са от четири различни дивизиона, а линейните кораби никога не са плавали съвместно до излизането им от Нумеа.
Заобикаляйки остров Саво в 21.10 с 23 възлова скорост, ескадрата на Ли ляга на курс 90 градуса и влиза в протока Желязното дъно. Оставяйки остров Саво вдясно, в 21.48 съединението взема курс 150 градуса. Времето е тихо /духа седем възлов бриз /, радарите не улавят нищо друго, освен бреговете на островите. Това от което най-много се нуждае американския адмирал в момента е точна информация за местоположението на противника. Тъй като никой от Гуадалканал не му изпраща данни за движението на японската ескадра, Ли нарушава радиомълчанието, опитвайки се да установи контакт с радиостанцията на острова с позивна Кактус . Докато американският флотоводец чака отговор от командващия сухопътните войски генерал Вандергрифт, са прехванати преговори между три торпедни катера, патрулиращи на север от остров Саво. В доклада на един от тях се споменава: Виждам два големи кораба, а не зная чий са . Желаейки да разсее съмненията им, адмирал Ли съобщава в 22.30: Кажете на големия си шеф за Чинг Ли, за китаеца! Не стреляйте торпеда по мен! Разбрахте ли? Отзовете своите момчета! Торпедните катери постепенно прекратяват преследването и изостават.
В същото време корабите на вицеадмирал Кондо се приближават към протока Желязното дъно на три групи:
далечно прикритие, състоящо се от лекия крайцер Sendai / флагман на адмирал Хасимото/ и три разрушителя; близко прикритие, влючващо лекия крайцер Nagara /флагман на ескадрата на Кимура/ и 6 есминеца, групата за обстрел състояща се от тежките крайцери Atago /флагман/, Takao и линейния крайцер Kirishima. Корабите на хасимото плават 2-3 мили напред като дозор. Намерението на адмирал Кондо е да обстреля Хендърсън фийлд едновременно със стоварването на десант от страна на адмирал Танака четирите оцелели транспорта и четирите разрушителя също се приближават към Саво.
Независимо че всички американски кораби са оборудвани с радари, Sendai пръв открива противника и в 22.10 изпраща съобщение до Atago за два крайцера и четири разрушителя . Намиращите се на север от остров Саво разрушители Ayanami и Uranami са отделени, за да изследват прохода на юг от остров Саво, докато Sendai и Shikinami започват преследване на американската ескадра, за което тя и не подозира. Съобщението на Sendai наелектризира Кондо. Той дава заповед за атака. Групата на Kимура е разделена на две части. Крайцерът Nagara и четири есминеца остават като авангардни сили, а разрушителите Teruzuki и Asagumo се съединяват със силите за обстрел на Хендърсън фийлд и се придвижват на запад.
В 22.52, когато луната се скрива зад хълмовете на нос Есперанс, адмирал Ли насочва колоната си вдясно на западен курс. На разстояние 9 мили радарът на Washington засича цел. Това е лекия крайцер Sendai. Той е следен до 23.12 от централния пост за управление на огъня, след което е установен визуален контакт. От South Dakota също забелязват присъствието на японския кораб и малко след 23.16 двата линкора откриват огън по флагмана на Хасимото. На Sendai не му остава друг избор освен заедно с разрушителя Shikinami да постави димна завеса и с максимална скорост да излезе от обхвата на радара.
В същото време промъкващите се крадешком край южния бряг на остров Саво разрушители Ayanami и Uranami влизат в обсега на артилерията и торпедата на американските есминци. В 23.22 Walke открива тревога със залп от 127mm оръдия. Benham и Preston също откриват енергичен огън. Gwin започва да изстрелва осветителни снаряди към целите на линкорите, а в 23.26 в далекомерите му се мярва авангарда на Кимура крайцера Nagara и четири разрушителя. Самураите веднага използват своите страховити дълги мечове . Първи Ayanami и Uranami в 23.30 изстрелват своите рибки .Останалите кораби пускат своите лонг ланс в 23.35. По това време Walke вече е порядъчно надупчен от снаряди и се накренява наляво. Намиращият се на 5760 m зад него Benham продължава да обстрелва всички цели, които забелязва, без да изстреля торпеда във вражеските кораби, които взема за есминци. Макар Preston да улучва Nagara, той пострадва много по-силно. Един залп унищожава двете котелни отделения и всички надстройки от средата на корпуса до кърмата.Поради бушуващите силни вътрешни пожари в 23.36 командирът му заповядва корабът да се напусне.
Gwin попада под обстрела на японските разрушители. Снаряд се взривява в машинното отделение, друг разрушава кърмата. От удара излизат от строя защитните устройства на торпедните апарати и рибките безвредно падат зад борда.
Междувременно японските торпеда започват да прорязват водата около американските разрушители. В 23.38 екват първите взривове. Експлозия откъсва полубака на Walke, на Benham е откъснато парче от носовата част. Докато разрушителите от двете страни водят ожесточен двубой, Washington и South Dakota продължават необстреляни пътя си напред.Флагманският кораб изпитва затруднения в определянето на многобройните цели на екрана на радара си и спомагателната артилерия на двата линкора води хаотичен и неточен огън. В 23.33 поради авария на South Dakota угасва електричеството и поисковите радари SC /за въздушни цели/ и SG /за надводни цели/ излизат от строя. Вярата в тях е толкова голяма, че екипажът е на границата на паниката. Въобще подготовката на американските артилеристи за нощни боеве не се оказва на нужното ниво, а в условията на скоротечен нощен бой, те изобщо губят ориентация. Впоследствие много от тях мислят, че техни цели са брегови батареи на остров Саво.
Тактическият замисъл на вицеадмирал Кондо чрез атака от три страни да обърка адмирал Ли успява напълно. В 23.35 авангардът на Кимура отстъпва към Саво, след като е изстрелял торпедата си. Ayanami е повреден, а Uranami се опитва да се изплъзне от горящата схватка с американците. Накрая дръзкия отряд на Хасимото крайцерът Sendai и разрушителят Shikinami започват нова атака откъм ариергарда на Т.F. 64. Не е чудно, че американските оператори са изненадани от координираната атака и не могат да реагират адекватно. В 23.35 всички есминци на контраадмирал Ли са вън от строя, без да успеят да изстрелят и едно торпедо. Walke е изоставен от екипажа си и бързо потъва, Benham с частично разрушен нос закуцуква на запад между потъващите американски кораби, Preston е напуснат от екипажа си в 23.36. Няколко секунди по-късно се преобръща, но потъва 10 минути по-късно, поради събралия се въздух в носовата част. Gwin е най-леко повреден и се оттегля от сражението. От страна на Изгряващото слънце тежко повреден е разрушителят Ayanami и екипажът му се прехвърля на Uranami.
В 23.36 на South Dakota се стабилизира подаването на електроенергия и линкорът открива огън по най-близката цел крайцера Sendai. В 23.42 неудачният гигант отново се оказва в опасност, този път по своя вина: залпът от кърмовата кула запалва стоящите на катапултите самолети. За щастие следващия залп събаря хидропланите зад борда и пожара е потушен. По-късно щабът критикува Ли, че оставя самолетите на борда на линкорите. Адмиралът също е на мнение, че те трябва да се пратят в базата в Тулаги и да се подготвят за нощни полети, но се съмнява във възможностите на персонала да обслужват корабни хидроплани.
Осъзнавайки, че леките му сили са неспособни за настъпателни действия, в 23.48 американският флотоводец, им заповядва да отстъпят, а сам променя курса на ескадрата на северен. Когато South Dakota започва да заобикаля горящия Benham, той неволно се сближава със съединението на Кимура. Забелязвайки американският кораб, адмирал Кимура предупреждава вицеадмирал Кондо и в 23.55 изстрелва веер от 34 торпеда, но нито едно не улучва целта. Получавайки своевременно предупреждение, японският главнокомандващ заповядва на ескадрата си да легне на курс 180 градуса с посока югоизток.Корабите се подреждат в следния ред: разрушителите Teruzuki и Asagumo плават в авангарда, тежките крайцери Atago, Takao са посредата и линейния крайцер Kirishima е в ариергарда.
След угасването на електричеството на South Dakota радарът му има непълна картина и корабът продължава да се сближава с Кондо и Кимура. От разстояние 4900 метра щорите на прожeкторите на челния разрушител са открити и японското съединение стоварва целия си огън върху South Dakota.
Първият 8 дюймов снаряд разрушава щита на един от 20mm ерликони, монтирани на бака, вторият пронизва борда в носовата част на 30 сm от горната палуба и експлодира във вътрешността, правейки пробойна 2.40m на 1.20m, без да причини съществени повреди. Трети 203mm снаряд се хлъзга по страничната броня на кула А и пада в морето, без да се взриви. Четвъртият снаряд пробива 32mm STS броня близо до водолинията и се взривява върху 330mm пояс. Друг снаряд детонира върху щита на поста за управление на огъня и го поврежда. Шестият 8 дюймов снаряд улучва носовият пост за управление на огъня на 127mm оръдия и без да се взриви пада в морето. Седмият снаряд преминава през погреба на 20mm автомати, взривява се там и унищожава един от 20mm ерликони. Осмият 203mm снаряд разрушава зенитен директор, деветият улучва адмиралският мостик, където в момента за щастие няма хора. 10 и 12 снаряди пронизват цялата надстройка, накрайниците им са снети, но те не се взривяват. Единадесетият 203mm снаряд улучва главният броневи пояс и се взривява върху 32mm STS преграда. Попадения №13,14 и 15 са от 203mm снаряди. Всички те късат части от надстройката, без да се взривят. №16 и 18 са от 102mm оръдия, а №17 от 8 дюймов снаряд, който отново преминава през надстройката без да се взриви. Деветнадесетото попадение /203mm снаряд/ е улучен прожектор. При двадесетото 8 дюймов снаряд пробива 32mm, 22mm поддържащ слой и експлодира върху 307mm наклонен пояс. 21-то попадение е хлъзгащ се удар от 203mm снаряд, който дори не се взривява. Двадесет и вторият снаряд е 127mm /вероятно изстрелян от спомагателната артилерия на някой от тежките крайцери/ улучва South Dakota във фокмачтата, но не се взривява. Двадесет и третият снаряд /отново 8 дюймов/ унищожава поста за управление на огъня на 127mm оръдия. Нов 203mm снаряд изважда от строя една от 127mm установки. Двадесет и петият снаряд улучва линкора малко над броневия пояс, като пробива 51mm броня, след което експлодира над броневата му палуба. Най-опасното попадение е единственият 356mm снаряд, с който Kirishima улучва барбета на кула С на South Dakota. Снарядът заклинява кулата, като вгъва барбета навътре и прави дупка в горната палуба с размери 10Х3m, изкривявайки стволовете на дясното и централното оръдие. Парчета от 14 дюймовия снаряд пробиват жилищните помещения, намиращи се между главната и броневата палуби.
Докато South Dakota изпитва всички прелести от вниманието на японската ескадра, операторите на Washington забелязват ясна голяма цел. Командирът на линкора не бърза с откриването на огън, тъй като се страхува да не улучи партньора си неудачник. Този път японците сами разкриват позицията си, осветявайки South Dakota с прожектори. Линкорът се намира в мъртвия сектор на радара на Washington. Точно в полунощ флагманският кораб открива огън от разстояние 7680m по Kirishima. 127mm оръдия разделят огъня си между японския линеен крайцер и корабите, осветяващи South Dakota с осветителни снаряди. Asagumo безплодно атакува South Dakota с торпеда. В същото време Washington изстрелва 75 406mm снаряда по Kirishima, от които в целта попадат 9 и около 40 127mm. След седем минути Kirishima излиза от боя, губейки управление и обзет от пламъци. Двата американски линкора регистрират попадения в Atago и Takao, които са демаскирани от прожекторите си. Намиращият се безнадеждно положение Kirishima е изоставен от екипажа си в 03.20. Той потъва северозападно от остров Саво.
В желанието си да отвлече вниманието на самураите от South Dakota, адмирал Ли ляга на северозападен курс. Kirishima и другите кораби изостават.В 0.20 на 15.11.42 г. Washington ляга на курс 340 градуса, което принуждава цялото японско съединение да се движи на север. Японците бързат, за да защитят своите транспорти. Техните сили се движат на паралелни курсове с Washington. Кимура плава в килватера на американския флагман. Адмирал Танака отделя от ескорта на своите транспорти разрушителите Oyasio и Kagero за торпедна атака на всеки приближил се американец. В 00.25 вицеадмирал Кондо прекратява преследването. В 00.39 Washington е атакуван с торпеда от Oyasio и Kagero, но нито едно не успява да порази гиганта. На следващия ден предвид безнадежното положение Benham е потопен от Gwin първо с торпеда. След като торпедната атака не успява е разстрелян с артилерийски огън.
Командирът на South Dakota с повредения си кораб капитан Гетч решава, че най-благоразумно е да се оттегли от полесражението и взема курс 235.
South Dakota пристига в Еспириту-Санту без произшествия. Корабът е силно повреден. Всички радари са вън от строя без един, една от кулите е заклинена и макар ротационния механизъм да е поправен на следващия ден, два от стволовете са негодни за стрелба. По време на нощния бой загубва 33 души от екипажа си убити. Други 60 са ранени.
В третата битка за Гуадалканал американците губят три разрушителя /Walke, Benham и Preston/, а разрушителя Gwin и линкора South Dakota са повредени. Японците загубват есминеца Ayаnami и линейния крайцер Kirishima.
За непоколебимото упорство в достигане на целите трябва да бъде отдадена дължимата чест на контраадмирал Райдзо Танака. Когато накрая морето се освобождава от сражаващите се кораби, Танака продължава похода си към нос Есперанс или предците и успява да разтовари така необходимите войски и екипировка.
Може да се каже, че адмирал Ли постига тактическа победа, потопявайки Kirishima и отблъсквайки многократно превъзхождащия го по леки сили противник, след като самият той губи разрушителите си в началния етап на сражението. От друга страна американският адмирал претърпява стратегическо поражение, тъй като не успява да попречи на транспортните кораби на Танака да стигнат до Гуадалканал.
).
Comment