Подплатата при доспехите в Античността
Подплатата при доспехите в Античността
Често срещан момент при историческите филми, е как героите слагат на главите си шлемовете, при което от вътре се вижда метала. В действителност това не е вярно, шлемовете, подобно на съвременните каски са имали подплата, която е изпълнявала няколко функции.Тя е крепяла по-добре шлема върху главата, тъй като без нея, той би се пързалял ; амортизирала е ударите, тъй като дори шлемът да остане цял след попадението, то кинетичната енергия се предава на главата, което може да доведе до сериозни травми или смърт. Не трябва да пропускаме, че дебелата подплата допълнително е засилвала защитата на главата, при пробив на шлема.
Подобна подплата са имали и някой от доспехите за тяло, като и там тя е изпълнявала същите функции. Като подплата, трябва да се изключи плата върху който са се нашивали пластините на люспестата ризница. Той там има основна носеща и свързваща функция и без него доспеха не би могъл да съществува.
Пред Римски период
При доспехите от 7-6 в.пр. Хр. се наблюдават по краищата поредица от отвори, към които се е пришивала подплатата. Често тя се е обръщала и от външната, видима страна на доспеха, образувайки вал, с ширина около 1-2 см. По такъв начин се е обличал бронзовият край, които е можел да нарани тялото на носещият го. Това, че подплатата се е пришивала, е помагало тя лесно да се замени, което е било наложително при продължителното използване на доспехите. Влагата и особено потта, вероятно лесно са я разяждали. При някой от намерените шлемове, следите на подплатата могат да се проследят като тъмна ивица, по края на шлема.
На статуетка на войн от културата Виланова, тази подплата се вижда като дебел кант, под ръба на шлема.
На някой от гръцките вази се виждат хоплити без шлемове с малки кръгли шапчици. Има хипотеза, че те са се носели под шлема, но това не изключва използването на подлата, предпазваща и кожата от досег с бронза.
Следи от подплата са открити в Тракия, при шлема от с. Плетена. Те обаче странно са интерпретирани, като извита напред тракийска шапка, която се пъхала под доспеха със същата форма. Това е просто абсурдно, тъй като едва ли е възможно шлемът от т. нар. тракийски тип, да бъде нанизан върху шапка със същата форма. Подобна подплата, има сведения е открита тази година при шлем от богато тракийско погребение до Ямбол.
За жалост нямаме данни дали бронзовите брони са имали собствена подплата, или под тях се е обличала някаква дреха, изпълняваща тази функция, подобно на toraxomah, в римската епоха. На стенописи от самнитски гробници, по краищата на бронзовите пояси и нагръдници на бойците се вижда тънък кант с черен или кафяв цвят, представляващ именно подплатата.
Римски период
През този период, подплатата към шлемовете не се е зашивала а залепяла. J.Curle е открил смолиста лепкава субстанция в железен шлем от Newstead и при маска към шлем от Hellingen. Самата подплата е зафиксирана на няколко места. Така следи от груб плат са открити при железен набузник от Hodhill, намиращ се в Британският музей. Шлемът от Newstead е имал платнена подплата напълнена с вълна.
През 4 в., когато настъпва коренна промяна в римският доспех, отново се наблюдава връщане към пришитата подплата. Това се наблюдава при шлемовете тип Intercisa и Spangenhelm. При Intercisa чрез подплатата към купола на шлема са се свързвали набузниците и задтилъка.
Големият познавач и изследовател на римско оръжие H Russel-Robinson, отрича подплатата да е била от кожа. Според него, когато се намокри, ако не е насмолена, тя става чуплива и твърда. За него откритите части от кожа, са от шайби или уплътнители, помагащи за по-доброто прикрепване на отделните части на шлемовете един към друг. Плиний Стари отбелязва, че доспехите от хипопотамова кожа не били добри, защото като се намокрели лесно се пробивали.
Със сигурност може да се каже, че lorica segmentata не е имала подплата. Отделните и части, отвътре са били положени върху кожени ивици, но като цяло подлата е липсвала.
Интересна е една част от люспеста ризница, закрепена върху ленен плат, която между бронзовите пластинки и носещата тъкан, е имала набита трева, изпълняваща функциите на амортизатор.
Често срещан момент при историческите филми, е как героите слагат на главите си шлемовете, при което от вътре се вижда метала. В действителност това не е вярно, шлемовете, подобно на съвременните каски са имали подплата, която е изпълнявала няколко функции.Тя е крепяла по-добре шлема върху главата, тъй като без нея, той би се пързалял ; амортизирала е ударите, тъй като дори шлемът да остане цял след попадението, то кинетичната енергия се предава на главата, което може да доведе до сериозни травми или смърт. Не трябва да пропускаме, че дебелата подплата допълнително е засилвала защитата на главата, при пробив на шлема.
Подобна подплата са имали и някой от доспехите за тяло, като и там тя е изпълнявала същите функции. Като подплата, трябва да се изключи плата върху който са се нашивали пластините на люспестата ризница. Той там има основна носеща и свързваща функция и без него доспеха не би могъл да съществува.
Пред Римски период
При доспехите от 7-6 в.пр. Хр. се наблюдават по краищата поредица от отвори, към които се е пришивала подплатата. Често тя се е обръщала и от външната, видима страна на доспеха, образувайки вал, с ширина около 1-2 см. По такъв начин се е обличал бронзовият край, които е можел да нарани тялото на носещият го. Това, че подплатата се е пришивала, е помагало тя лесно да се замени, което е било наложително при продължителното използване на доспехите. Влагата и особено потта, вероятно лесно са я разяждали. При някой от намерените шлемове, следите на подплатата могат да се проследят като тъмна ивица, по края на шлема.
На статуетка на войн от културата Виланова, тази подплата се вижда като дебел кант, под ръба на шлема.
На някой от гръцките вази се виждат хоплити без шлемове с малки кръгли шапчици. Има хипотеза, че те са се носели под шлема, но това не изключва използването на подлата, предпазваща и кожата от досег с бронза.
Следи от подплата са открити в Тракия, при шлема от с. Плетена. Те обаче странно са интерпретирани, като извита напред тракийска шапка, която се пъхала под доспеха със същата форма. Това е просто абсурдно, тъй като едва ли е възможно шлемът от т. нар. тракийски тип, да бъде нанизан върху шапка със същата форма. Подобна подплата, има сведения е открита тази година при шлем от богато тракийско погребение до Ямбол.
За жалост нямаме данни дали бронзовите брони са имали собствена подплата, или под тях се е обличала някаква дреха, изпълняваща тази функция, подобно на toraxomah, в римската епоха. На стенописи от самнитски гробници, по краищата на бронзовите пояси и нагръдници на бойците се вижда тънък кант с черен или кафяв цвят, представляващ именно подплатата.
Римски период
През този период, подплатата към шлемовете не се е зашивала а залепяла. J.Curle е открил смолиста лепкава субстанция в железен шлем от Newstead и при маска към шлем от Hellingen. Самата подплата е зафиксирана на няколко места. Така следи от груб плат са открити при железен набузник от Hodhill, намиращ се в Британският музей. Шлемът от Newstead е имал платнена подплата напълнена с вълна.
През 4 в., когато настъпва коренна промяна в римският доспех, отново се наблюдава връщане към пришитата подплата. Това се наблюдава при шлемовете тип Intercisa и Spangenhelm. При Intercisa чрез подплатата към купола на шлема са се свързвали набузниците и задтилъка.
Големият познавач и изследовател на римско оръжие H Russel-Robinson, отрича подплатата да е била от кожа. Според него, когато се намокри, ако не е насмолена, тя става чуплива и твърда. За него откритите части от кожа, са от шайби или уплътнители, помагащи за по-доброто прикрепване на отделните части на шлемовете един към друг. Плиний Стари отбелязва, че доспехите от хипопотамова кожа не били добри, защото като се намокрели лесно се пробивали.
Със сигурност може да се каже, че lorica segmentata не е имала подплата. Отделните и части, отвътре са били положени върху кожени ивици, но като цяло подлата е липсвала.
Интересна е една част от люспеста ризница, закрепена върху ленен плат, която между бронзовите пластинки и носещата тъкан, е имала набита трева, изпълняваща функциите на амортизатор.
Attached Files