+/-

[Neonix]

Сега видях тази тема и гледам, че малко сте се отклонили от идеята в първия пост, но ще се включа все пак.


МТЛБ и БМП, за последното не съм абсолютно сигурен, имат амбразури за водене на огън от десанта. Стреля се с личното оръжие. Проблема с херметизацията също е решен - амбразурите се затварят много бързо и лесно. За БТР не мога да кажа нищо, защото не съм се качвал, а от теорииката нищо не помня в момента. :wall:

А иначе, ако въпроса е зададен принципно дали трябва да има или не амбразури, то моето мнение е - да трябва да има. По този начин се получава по-голямо насищане на огъня и се позволява да се прострелва по-голям периметър (на практика 360°).

[gollum]

Принципният елемент на дискусията е дори малко по-различен, ако трябва да го формулираме: говорим за доктрина за организиране и екипиране на мотопехотата. Основното средство, което различава мотопехотата от традиционната пеша пехота е нейната бойна машина. И въпросът е по какви изисквания трябва да се създаде тя. Според мен, има три основни варианта:

1. единна транспортна машина на пехотата (сиреч бронетранспортьор )
Според тази доктрина е необходимо да се създаде машина, чиято основна задача е да транспортира бързо пехотен десант на големи разстояния и безпроблемно, и да може да го транспортира безопасно на бойното поле. Първото изискване се отнася към оперативния обсег и проходимостта (и в този смисъл е общо и за трите доктрини), а второто - върху защитата. Според тази доктрина пехотата се бие единствено спешена, а докато е натоварена в машината тя би тярбвало да е ефектвно защитена от нейната броня. БОйните задачи на самата машина се свеждат до огнева подкрепа или прикритие на спешения пехотен десант.

2. единна бойна машина на пехотата
Според тази доктрина на пехотата й е необходима машина, която да я транспортира бързо, да й осигурява определена степен на защита на бойното поле и да й позволява да наблюдава и води бой без да се спешава. В рамките на тази доктрина мотопехотата е интегрална част от танковите съединения и може да дейсства тактически в един строй заедно с тях. Т.е., трябва да има необходимата стабилна защита от директен огън (особено във фронталната проекция) и същевременно трябва да е открита, за да може пехотинците от десанта да водят огъни наблюдение на бойното поле с личното си оръжие. Въоръжението на самата бойна машина изпълнява допълваща функция.
Подобна пехота се бие основно на машините и се спешава в изключителни обстоятелства.

3. специализирани машини на пехотата
Според тази доктрина мотопехотата може да действа самостоятелно, като за целта има различно екипирани машини, които да й позволят да изпълнява всякакви задачи и да се справя с различен противник. В нейните рамки пехотата е по-скоро десант (т.е., спешава се за д води бой).

В съвременните сухопътни армии е реализиран основно първия вариант, като е направен известен компромис с изискванията на втория - т.е., оставени са амбразури за водене на огън с лчното (или специализирано оръжие). Но това решение в никакъв случай не е пълноценно (поне според мен), тъй като силно ограничава възможността за водене на наблюдение (на приктика подобна бойна машина е "сляпа" горе.долу толкова, колкото и танк) и освен това не позволява свободното водене на огън във всички посоки, както и съсредоточаването му в определена посока. Т.е., подобни бойни машини на пехотата разчитат изключително на бордовото си въоръжение, а пехотата в повечето случаи се бие спешена или представлява относително пасивен товар.
Отричането на откритите бойни машини идва в период, когато основен фактор във военната област е атомното/ядрено оръжие (и в по-общ план - оръжията за масово поразяване). Съответно, най-важният фактор при създаването на транспортните машини на пехотата (именувани донякъде неправилно "бойни") е възможността десантът да бъде ефективно защитен от подобен род оръжия, катто и да може относително безопасно да преминава през заразена местност. Това, естествено, налага затворен херметичен или относително херметичен корпус (много се разчита и на система з създаване на излишък от налягане), който в най-добрия случай може да има амбразури, които лесно да се херметизират. Но към момента тези изисквания са остарели или поне неадекватни на съвременните конфликти, така че въпросът беше доколко можем да не се съобразим с изискванията им и да "проектираме" бойна машина, която да може да се "открива" при нужда.

[Neonix]

Мисля, че втория вариант е неприемлив като решение, тъй като основните предимства на пехотата се проявяват именно, когато тя е спешена. Иначе тя би се превърнала просто в един танк (дори и по-лошо), които е не с 3-4 , а 10-15 души екипаж. Вярно е, че бойната машина й позволява да се движи редом с танковете, но все пак основните си задачи тя изпълнява спешена.

Идеалната бойна машина според мен би се получила от обединяването на предимствата на изложените от тебе първи и трети вариан, т.е. да има различни специализирани машини (на една база), които да се използват като поддръжка на пехотата, когато тя е спешена и води бойни действия. Същевременно да е ефективно (бързоходно и добре защитено) транспортно средство, което предпазва от ОМП и да позволява воденето на огън от десанта без да се спешава.

Относно идеята за открита "консервна кутия". По-горе изтъкваш предимствата й в градски условия, но мисля че именно там десанта трябва да е спешен за да води бойни действия. В противен случай би се превърнал в много удобна мишена, без да може да се възползва от предимставата (мобилност и защита) на бойната машина. А и при този вариант, в градски условия, артилерииски обстрел на близка (висока?)сграда би могил да е заплаха за живота на десанта, защото може да напълни "консервата с кирич".

[Gaden Gogi]

Пък и би било много красиво да метнеш граната в консервата. Когато отварях тази тема имах предви обаче съвсем друго. Предвид че тези машини не возят съвсем мека до колко ще е ефективен огънят воден в движение.

[Neonix]

Вярно е, че не возят меко и ако ни си с каска рискуваш да попаднеш в ръцете на някоя мустаката мед. сестра. :lol:

Сега сериозно. Ситуацията, при която би се наложило на десанта да води огън без спешаване, най-вероятно би била при транспортирането му и попадане на засада или при атака от дълбочина на позициите на противника. В тези случаи, целта е не той да бъде унищожен, а да се ограничи възможността му да води огън (чрез увеличаване на наситеността и темпа на стрелба на подразделението като цяло) докато машината достигне до позицията, в която пехотата (десанта) да се спеши и развърне.

[Gaden Gogi]

Ефектно но не и ефективно.

[Neonix]

Никой не е казал, че е ефективно, но целта,както писах по-горе, е да се даде възможност на десанта в машината да заеме удобна позиция от която ще може ЕФЕКТИВНО да изпълнява своите функции и задачи.

[gollum]

Всъщност, както изтъкнах и в другата дискусия, тези мои "предложения" се базират на анализите на немския ГЩ на действията на мотопехотата през ВСВ. Именно те предлагат подобен тип машина, като единственото средство способно да превърне моторизираната пехота в истинска мотопехота. Т.е., средство, което не само транспортира пехотата, но и дава същата бойна скорост като тази на танковете. Вярно, че тези изводи са правени преди около 50 години, така че може да се спори доколко са смислени при съвременните условия. И в град се предполага пехотата да се спешава - огън от машината тя води, когато е на открита или средно пресечена местност. Идеята на немците е, че по този начин пехотата ще може много по-бързо (отколкото ако е спешена) да се придвижи до мястото, където трябва да приложи своите "особености" - т.е., съчетаване на наблюдението и гъвкавостта на пехотата с тактическите възможности на бронирания автомобил. Доколко приложимо е все още това нещо е отделен въпрос.
Тъй или инак, воденето на огън от мабразури в текущия им вариант е изключително неефективно и не е решение точно на този въпрос. А инак за вариант между 1. и 3. си говорехме в "Общите приказки" в темата за въоръжение на бъдещата българска армия.