Не че е нещо кой знае какво, но този форум не е само за хвалене, а и за информативна цел, така че след като споделих с вас цял куп Филипински хладни оръжия, искам да ви покажа и нещо също толкова екзотично, но от съвсем различен край на света: Мароко.
Този тип кинжали се наричат кумая и са сравнително дългички: някъде към 40 см. Остриетата са също дълги, към 25-30 см. Кумаята не се носи затъкната в пояса, като останалите арабски къси хладни оръжия, а се носи укачена на платнен въженце преметнато през рамото, т.е. по-скоро като сабя отколкото като кинжал, макар че освен нея мароканците носят и саби. Ножниците са доста украсени, особено от лицевата страна. Тази на моята е направена от бронз, който отгоре е посребрен.
От другата страна украсата е по-семпла.
Има много такива кинжали, които се правят в Мароко за туристите там. Смея да твърдя, че моята не е. Приложил съм снимки за сравнение с една друга, подчертано туристическа кумая която имам.
Украсата по дръжката на туристическата е по-груба, даже кичозна и е направена от тънки листа цветен метал, за които гарантирам че светлия метал не е сребро
. По-съществена е разликата в остриетата. На туристическата острието като за такава всъщност е прилично, но е почти плоско и се вижда къде е била точена на шмиргел. На автентичната има каналче в основата на острието, като сечението е ромбовидно. Даже има и някакъв знак, но не можах да го снимам по-добре.
Все пак хубавата кумая има един дефект и той е че дръжката е счупена, както се вижда от снимките. Интересно, в ръка е по-удобна от туристическата, а счупеното парче някак си се е отчупило така, че останалата част от дръжката е здраво закрепена и дрои не мърда, както би могло да се очаква при такива поражения. Ако не друго, за утешение служи фактът, че по този начин се вижда продължението на острието, което минава през цялата дължина на дръжката, нешо винаги хубаво.
Това е: нищо специално, но надявам се интересно. Сега имам оръжия, които географскис е простират от Мароко и Нигер през Близкия Изток, Индия и Хималаите, до Индонезия и Филипините.
Този тип кинжали се наричат кумая и са сравнително дългички: някъде към 40 см. Остриетата са също дълги, към 25-30 см. Кумаята не се носи затъкната в пояса, като останалите арабски къси хладни оръжия, а се носи укачена на платнен въженце преметнато през рамото, т.е. по-скоро като сабя отколкото като кинжал, макар че освен нея мароканците носят и саби. Ножниците са доста украсени, особено от лицевата страна. Тази на моята е направена от бронз, който отгоре е посребрен.
От другата страна украсата е по-семпла.
Има много такива кинжали, които се правят в Мароко за туристите там. Смея да твърдя, че моята не е. Приложил съм снимки за сравнение с една друга, подчертано туристическа кумая която имам.
Украсата по дръжката на туристическата е по-груба, даже кичозна и е направена от тънки листа цветен метал, за които гарантирам че светлия метал не е сребро
. По-съществена е разликата в остриетата. На туристическата острието като за такава всъщност е прилично, но е почти плоско и се вижда къде е била точена на шмиргел. На автентичната има каналче в основата на острието, като сечението е ромбовидно. Даже има и някакъв знак, но не можах да го снимам по-добре. Все пак хубавата кумая има един дефект и той е че дръжката е счупена, както се вижда от снимките. Интересно, в ръка е по-удобна от туристическата, а счупеното парче някак си се е отчупило така, че останалата част от дръжката е здраво закрепена и дрои не мърда, както би могло да се очаква при такива поражения. Ако не друго, за утешение служи фактът, че по този начин се вижда продължението на острието, което минава през цялата дължина на дръжката, нешо винаги хубаво.
Това е: нищо специално, но надявам се интересно. Сега имам оръжия, които географскис е простират от Мароко и Нигер през Близкия Изток, Индия и Хималаите, до Индонезия и Филипините.