В отговор на благородният призив на Parabelum
DW- Deutsche Schriftsteller
До ДОЙЧЕ ВЕЛЕ П.К. 622 1000 СОФИЯ
ВИКТОРИНА НА DW 3-ТА НАГРАДА
КОЯ Е ЛЮБИМАТА ВИ КНИГА ОТ НЕМСКИ АВТОР И ЗАЩО ЦЕНИТЕ ТАЗИ КНИГА!
Любимата ми книга от германски автор е Тримата другари -автор Ерих Мария Ремарк. Харесвам всички книги на световно известния пацифист Ремарк. Чел съм много от тях: На Западния фронт нищо ново , Обратният път , Тримата другари , Черният обелиск , Триумфалната арка , Небето няма избраници , Сенки в рая .
Писателя е бил участник в Първата световна война, преживял ужасите на войната, отвратен до дъното на душата си от безсмислената човешка касапница, всичко това дава насока на неговото творчество.
Неизбежните последици от войната безработица, хиперинфлация, недоимък за мнозинството /обикновените хора/ това е началото на Тримата другари - Локамп, Ленц и Кестер, ветерани от Първата световна война. Трудолюбиви, упорити, честни, влюбени в техниката това е образеца на германеца тогава и сега. /Такъв бих искал да бъде и българина /.
Особено силно впечатление ми направиха пасажите където се описват възстановяването на Карл-призрака на шосетата и надбягванията по шосетата с надменните собственици на нови и скъпи коли. Монтирането на мощния състезателен мотор под старомодната, олющена и грозна карусерия неминуемо става уловка за тщеславните богаташи и им донася големи и заслужени огорчения.
Тук трябва да добавя, подобни удоволствия съм преживявал и аз, като младеж. Мой близък приятел, много добър механик, специалист по автомобилни двигатели, получи като наследство от баща си един стар автомобил Фиат 1100 , произведен през 1943 г. Автомобила беше спрян от движение, с износен двигател. Направихме му основен ремонт, като извършихме някои подобрения и старият автомобил, приличен повече на костенурка /според несведущи/ стана призрак на шосетата. С лекото купе и пъргав двигател, безпроблемно изпреварваше москвичи и волги . Междувременно бях дал Тримата другари на приятеля да я прочете, което той направи с голям интерес и беше много въодушевен от прочетеното. По-късно той също прочете също доста книги от Ремарк.
Спомням си един случай, когато отивахме към Бургас и ни изпревари около 30 годишен мъж, с нов лъскав Москвич 403 и с полска регистрация. До него стоеше хубава жена, която усмихвайки се ни помаха с ръка. Само след 2 минути, Карл-призрака на шосетата мина край тях, като аз четях вестник и обяснявах нещо на приятеля. След многократни опити да ни изпреварят, караха след нас в продължение на 40 километра, като се влачехме с 60 км/час, докато спряхме при бензиностанцията на входа на Бургас. На излизане от града, полският москвич чакаше на другата бензиностанция. Шофьора и спътницата му се направиха че не ни забелязват.
За щастие, за разлика от героите на Ремарк, не се наложи да продаваме колата,за да помогнем на някого от групата.
Животът на героите на Ремарк е труден, изпълнен с много проблеми и малко радости,но те са упорити и не се предават лесно. Такъв е бил и живота на писателя. Такъв беше и моят живот през изминалите 66 години.
Nachtigal
сряда, 01 Януари 2003 г.
Dvama samotnizi 2
ДВАМАТА САМОТНИЦИ
В единствената стая на старата кирпичена къща е тъмно. Вън дъждът тропа върху ламаринените покриви на кошерите. През разкривените от времето прозорци вятърът прониква в стаята, но в печката са сложени две сухи салкъмови цепеници и е топло.
В стаята ухае чудният аромат на разцъфтелите овощни дървета. Денят беше слънчев, работливите пчелички прелитаха неуморно от цвят на цвят и събираха цветен прашец. Част от този прашец бях събрал в прашецоуловителите и сега той се суши по специална технология с инфрачервени лъчи. Инженерното образование и дългите години практическа работа си казват думата.
На масата са наредени буркан с мед, буркан с мед и прашец, буркан с мед и тахан. На стената е закован пчеларският календар за 2003 година. Сякаш това е още един прозорец, през който се вижда необятна нива с нацъфтяли слънчогледи.
Лежа уморен на твърдото дървено легло. До мен се е свил старият котарак Туфо- Рижият пират. Мърка доволно, защото е нахранен и е на топло. Проскубан, с издран от битките с другите котараци нос, едното му око е повредено. Това ми припомня и детската песничка, която пеехме преди 60 години:
Имало е нявга един котарак
.......................................
И той бил и той бил
Само с един крак.
Само че с един крак съм аз. Не съвсем, но от десетина години все повече се обажда болка в лявото коляно, травмирано преди тридесетина години при катастрофа с мотоциклет, на връщане от служебна командировка. Сега всяка крачка е болка, която постепенно се усилва при повече крачки.
Туфо е доволен, но аз не съм, защото времето се застуди и не мога да довърша първият пролетен преглед на кошерите, а вече е 14-ти април. Кайсийте нацъфтяха, но привечер заваля и стана студено.
Двамата с Туфо мечтаем за горещото лято. В съзнанието ми излиза друга картина: През този юлски ден беше над 35 градуса на сянка. Съблякох мокрите от пот риза и гащи и ги прострях на телта да съхнат. Пчелите от силните кошери са се налепили на гроздове една за друга под сенниците на кошерите. Поглеждам към чешмата в двора и прихнах да се смея. Върху циментовата плоча пред чешмата, на сянка, се е опънало кучето Рунти - другия приятел също с жълто-кафява дълга козина, изплезил дългия си език, диша учестено, за да се разхлади. Върху него се е изтегнал Туфо, друса се на аванта и примижава от удоволствие. Мили родни картинки. Съжалих, че нямам видеокамера. Това щеше да стане най- смешният видеоклип за месеца.
Звукът от дъждовните капки върху покривите на кошерите и студеният вятър през разкривените прозорци ме връща към действителността. По Хоризонт звучи тъжната песен на Йосиф Цанков:
Облаци дъждовни
Също като мен сами
Скитници самотни
С влюбени очи
.................................
Иде пролет, но студена и тъжна, както е тъжно в душата на старият самотен мъж. Метеорологичната прогноза за близките дни вещае студено и дъждовно време. То попари цветовете на нацъфтелите дървета и малките надежди на самотника. Старият котарак спи блажено върху грубото вълнено одеало. Това го задоволява напълно.
Няма да може да се работи през следващите няколко дни. По-добре е да се върна в града със стария раздрънкан автомобил, понесъл не един удар, както стопанина си. При кого да се върна? При цветния телевизор, при стереоуредбата, при лавиците, отрупани с прочетени книги, прослушани компактдискове и касети, от които ще зазвучи :
Облаци дъждовни
Също като мен сами
....................................
През екрана на телевизора се виждат сраженията в Ирак, танкове с настръхнали по тях оръдия и картечници, свръхзвукови самолети, носещи самонасочващи се ракети и огромни бомби ,насочвани с лазери, от летящите високо горе изкуствени спътници. Млади мъже, а вече и жени се бият срещу един Диктатор и преданата му Републиканска гвардия. Пожари, разрушени мостове и сгради. Следва мир и възстановяване на разрушенията. Какво ще дойде още в тази страна разтърсвана от войната? Голяма група ислямисти искат въвеждане на шериата, подобно на сегашното управление на Ирак. Образованието за жените забранено, задължително забулени с фереджета и много деца. За кражба отрязване на ръка. Господи, и това ли го има все още в 21-вият век?
Ще се върна при компютъра. Ще излея насъбраната горчилка в харддиска, ще влезна в безграничната, необятна Мрежа, да потърся някой или някоя за чат, за едно виртуално познанство, докато пак изгрее слънцето, докато наистина дойде Пролетта. После пак при работливите пчели, събиращи този сладък и ароматен мед и ароматният прашец, тези вълшебни храни за млади и стари. При стария, проскубан котарак, за когото е достатъчно да се наяде и да се протегне на топло.
понеделник, Април 14, 2003, 05:58
DW- Deutsche Schriftsteller
До ДОЙЧЕ ВЕЛЕ П.К. 622 1000 СОФИЯ
ВИКТОРИНА НА DW 3-ТА НАГРАДА
КОЯ Е ЛЮБИМАТА ВИ КНИГА ОТ НЕМСКИ АВТОР И ЗАЩО ЦЕНИТЕ ТАЗИ КНИГА!
Любимата ми книга от германски автор е Тримата другари -автор Ерих Мария Ремарк. Харесвам всички книги на световно известния пацифист Ремарк. Чел съм много от тях: На Западния фронт нищо ново , Обратният път , Тримата другари , Черният обелиск , Триумфалната арка , Небето няма избраници , Сенки в рая .
Писателя е бил участник в Първата световна война, преживял ужасите на войната, отвратен до дъното на душата си от безсмислената човешка касапница, всичко това дава насока на неговото творчество.
Неизбежните последици от войната безработица, хиперинфлация, недоимък за мнозинството /обикновените хора/ това е началото на Тримата другари - Локамп, Ленц и Кестер, ветерани от Първата световна война. Трудолюбиви, упорити, честни, влюбени в техниката това е образеца на германеца тогава и сега. /Такъв бих искал да бъде и българина /.
Особено силно впечатление ми направиха пасажите където се описват възстановяването на Карл-призрака на шосетата и надбягванията по шосетата с надменните собственици на нови и скъпи коли. Монтирането на мощния състезателен мотор под старомодната, олющена и грозна карусерия неминуемо става уловка за тщеславните богаташи и им донася големи и заслужени огорчения.
Тук трябва да добавя, подобни удоволствия съм преживявал и аз, като младеж. Мой близък приятел, много добър механик, специалист по автомобилни двигатели, получи като наследство от баща си един стар автомобил Фиат 1100 , произведен през 1943 г. Автомобила беше спрян от движение, с износен двигател. Направихме му основен ремонт, като извършихме някои подобрения и старият автомобил, приличен повече на костенурка /според несведущи/ стана призрак на шосетата. С лекото купе и пъргав двигател, безпроблемно изпреварваше москвичи и волги . Междувременно бях дал Тримата другари на приятеля да я прочете, което той направи с голям интерес и беше много въодушевен от прочетеното. По-късно той също прочете също доста книги от Ремарк.
Спомням си един случай, когато отивахме към Бургас и ни изпревари около 30 годишен мъж, с нов лъскав Москвич 403 и с полска регистрация. До него стоеше хубава жена, която усмихвайки се ни помаха с ръка. Само след 2 минути, Карл-призрака на шосетата мина край тях, като аз четях вестник и обяснявах нещо на приятеля. След многократни опити да ни изпреварят, караха след нас в продължение на 40 километра, като се влачехме с 60 км/час, докато спряхме при бензиностанцията на входа на Бургас. На излизане от града, полският москвич чакаше на другата бензиностанция. Шофьора и спътницата му се направиха че не ни забелязват.
За щастие, за разлика от героите на Ремарк, не се наложи да продаваме колата,за да помогнем на някого от групата.
Животът на героите на Ремарк е труден, изпълнен с много проблеми и малко радости,но те са упорити и не се предават лесно. Такъв е бил и живота на писателя. Такъв беше и моят живот през изминалите 66 години.
Nachtigal
сряда, 01 Януари 2003 г.
Dvama samotnizi 2
ДВАМАТА САМОТНИЦИ
В единствената стая на старата кирпичена къща е тъмно. Вън дъждът тропа върху ламаринените покриви на кошерите. През разкривените от времето прозорци вятърът прониква в стаята, но в печката са сложени две сухи салкъмови цепеници и е топло.
В стаята ухае чудният аромат на разцъфтелите овощни дървета. Денят беше слънчев, работливите пчелички прелитаха неуморно от цвят на цвят и събираха цветен прашец. Част от този прашец бях събрал в прашецоуловителите и сега той се суши по специална технология с инфрачервени лъчи. Инженерното образование и дългите години практическа работа си казват думата.
На масата са наредени буркан с мед, буркан с мед и прашец, буркан с мед и тахан. На стената е закован пчеларският календар за 2003 година. Сякаш това е още един прозорец, през който се вижда необятна нива с нацъфтяли слънчогледи.
Лежа уморен на твърдото дървено легло. До мен се е свил старият котарак Туфо- Рижият пират. Мърка доволно, защото е нахранен и е на топло. Проскубан, с издран от битките с другите котараци нос, едното му око е повредено. Това ми припомня и детската песничка, която пеехме преди 60 години:
Имало е нявга един котарак
.......................................
И той бил и той бил
Само с един крак.
Само че с един крак съм аз. Не съвсем, но от десетина години все повече се обажда болка в лявото коляно, травмирано преди тридесетина години при катастрофа с мотоциклет, на връщане от служебна командировка. Сега всяка крачка е болка, която постепенно се усилва при повече крачки.
Туфо е доволен, но аз не съм, защото времето се застуди и не мога да довърша първият пролетен преглед на кошерите, а вече е 14-ти април. Кайсийте нацъфтяха, но привечер заваля и стана студено.
Двамата с Туфо мечтаем за горещото лято. В съзнанието ми излиза друга картина: През този юлски ден беше над 35 градуса на сянка. Съблякох мокрите от пот риза и гащи и ги прострях на телта да съхнат. Пчелите от силните кошери са се налепили на гроздове една за друга под сенниците на кошерите. Поглеждам към чешмата в двора и прихнах да се смея. Върху циментовата плоча пред чешмата, на сянка, се е опънало кучето Рунти - другия приятел също с жълто-кафява дълга козина, изплезил дългия си език, диша учестено, за да се разхлади. Върху него се е изтегнал Туфо, друса се на аванта и примижава от удоволствие. Мили родни картинки. Съжалих, че нямам видеокамера. Това щеше да стане най- смешният видеоклип за месеца.
Звукът от дъждовните капки върху покривите на кошерите и студеният вятър през разкривените прозорци ме връща към действителността. По Хоризонт звучи тъжната песен на Йосиф Цанков:
Облаци дъждовни
Също като мен сами
Скитници самотни
С влюбени очи
.................................
Иде пролет, но студена и тъжна, както е тъжно в душата на старият самотен мъж. Метеорологичната прогноза за близките дни вещае студено и дъждовно време. То попари цветовете на нацъфтелите дървета и малките надежди на самотника. Старият котарак спи блажено върху грубото вълнено одеало. Това го задоволява напълно.
Няма да може да се работи през следващите няколко дни. По-добре е да се върна в града със стария раздрънкан автомобил, понесъл не един удар, както стопанина си. При кого да се върна? При цветния телевизор, при стереоуредбата, при лавиците, отрупани с прочетени книги, прослушани компактдискове и касети, от които ще зазвучи :
Облаци дъждовни
Също като мен сами
....................................
През екрана на телевизора се виждат сраженията в Ирак, танкове с настръхнали по тях оръдия и картечници, свръхзвукови самолети, носещи самонасочващи се ракети и огромни бомби ,насочвани с лазери, от летящите високо горе изкуствени спътници. Млади мъже, а вече и жени се бият срещу един Диктатор и преданата му Републиканска гвардия. Пожари, разрушени мостове и сгради. Следва мир и възстановяване на разрушенията. Какво ще дойде още в тази страна разтърсвана от войната? Голяма група ислямисти искат въвеждане на шериата, подобно на сегашното управление на Ирак. Образованието за жените забранено, задължително забулени с фереджета и много деца. За кражба отрязване на ръка. Господи, и това ли го има все още в 21-вият век?
Ще се върна при компютъра. Ще излея насъбраната горчилка в харддиска, ще влезна в безграничната, необятна Мрежа, да потърся някой или някоя за чат, за едно виртуално познанство, докато пак изгрее слънцето, докато наистина дойде Пролетта. После пак при работливите пчели, събиращи този сладък и ароматен мед и ароматният прашец, тези вълшебни храни за млади и стари. При стария, проскубан котарак, за когото е достатъчно да се наяде и да се протегне на топло.
понеделник, Април 14, 2003, 05:58