Истината
Винаги съм мразел да ме лъжат. Да не ми казват истината.
- Коя истина?
Фактите. Защото фактите съществуват и ти го знаеш. За не ми казват обикновените факти, а да ги заменят с други, по-интересни и цветни...
- Лайна. Нали?
Точно така. Най-лоша е лъжата заради самата лъжа. Това не е като изкуството заради самото изкуство или поне не точно. Лъжата заради самата лъжа има идеята да бъде възприемана като истина от другите. От излъганите.
- От глупаците.
Точно така. Умират глупаците. Но лъжата остава. Обидата. Лошата дума. Последните две човешкото сърце може да извини и оправдае с импулсивността. Да изкрещиш в лицето на някого, че е боклук е грешка. И то не много голяма.
- Сигурен ли си?
Не много. Но големите грешки са простими. Човек през живота си, дори и да иска, не може да извърши много големи грешки. Големите грешки ускоряват финала: Да се ожени за жена, която не обича само за да наскърби някоя друга, да се направи на обичащ на инат; да се самоубие; или по-лошо да си съсипе живота като насочи реката му към морето, което не го влече и да се влее. А малките всекидневни грешки са непростими. Те показват не импулсивност, а един шибан модел на поведение! Начин на живот. Както и лъжата заради самата лъжа. Тя е начин на живот.
- Говори ми за лъжата.
Лъжата заради самата лъжа е същото както вече ти казах. Тя е страшна, защото не е нито малка, нито голяма грешка. Тя е премислена. Тя води след себе си нови лъжи. Тези лъжи могат да достигнат космически размери, като особени черни дупки в озона на истината. Те поглъщат нечии добри намерения, нечие внимание и са лошо нещо. Нали?
- Да.
Тези, които лъжат заради самата лъжа се срамуват. Срамуват се от това, което са. Обикновените лъжци преследват меркантилни цели. Те лъжат за да извличат полза. Пари. Това е по-простимо. Това е тип грешка.
Лъженето заради самата лъжа, то е премисляно, натъкмявано, ошлайфано, редактирано, то крие срамът и комплексите на лъжеца. То не за всеки. За да лъжеш трябва да помниш много и завинаги! Завинаги да помниш истории, които не си преживял, имена на автори и книги, които не си прочел и режисьори, чийто деца не си гледал. Имена на мъже, не си обичал, мразил, срещал, неща, които не си вършил.
Лъжата е дерайлиране. Тя е обърнатият влак отстрани на релсите на живота. Болката, която причинява разкритата лъжа е сравнима със стърженето и искрите, когато влакът излиза от нормалното, стабилно състояние. Обърнат влак.
- Лъженето заради самата лъжа, измислянето на неслучил се живот не може да продължи дълго. Нещастното тяло, принудено да дава своя дом на болен разум ще поеме своето.
Така е. То умира.
Най-много се лъже преди избори и след лов.
Първото няма да коментирам.
Второто е красиво лъжене. То не е грешка. То не е лошо. То не наранява никого, защото наранените са мъртви в ловджийската чанта, а избягалите са избягали...
-... до следващия лов.
Да.
- Искам аз да завърша. Може ли?
Да.
- Искам само да кажа на тия дето лъжат заради лъжата.
Кажи им.
- Преди да си легнете всяка нощ пишете на късче хартия: И днес съм жив и го мушкайте под възглавницата.
Винаги съм мразел да ме лъжат. Да не ми казват истината.
- Коя истина?
Фактите. Защото фактите съществуват и ти го знаеш. За не ми казват обикновените факти, а да ги заменят с други, по-интересни и цветни...
- Лайна. Нали?
Точно така. Най-лоша е лъжата заради самата лъжа. Това не е като изкуството заради самото изкуство или поне не точно. Лъжата заради самата лъжа има идеята да бъде възприемана като истина от другите. От излъганите.
- От глупаците.
Точно така. Умират глупаците. Но лъжата остава. Обидата. Лошата дума. Последните две човешкото сърце може да извини и оправдае с импулсивността. Да изкрещиш в лицето на някого, че е боклук е грешка. И то не много голяма.
- Сигурен ли си?
Не много. Но големите грешки са простими. Човек през живота си, дори и да иска, не може да извърши много големи грешки. Големите грешки ускоряват финала: Да се ожени за жена, която не обича само за да наскърби някоя друга, да се направи на обичащ на инат; да се самоубие; или по-лошо да си съсипе живота като насочи реката му към морето, което не го влече и да се влее. А малките всекидневни грешки са непростими. Те показват не импулсивност, а един шибан модел на поведение! Начин на живот. Както и лъжата заради самата лъжа. Тя е начин на живот.
- Говори ми за лъжата.
Лъжата заради самата лъжа е същото както вече ти казах. Тя е страшна, защото не е нито малка, нито голяма грешка. Тя е премислена. Тя води след себе си нови лъжи. Тези лъжи могат да достигнат космически размери, като особени черни дупки в озона на истината. Те поглъщат нечии добри намерения, нечие внимание и са лошо нещо. Нали?
- Да.
Тези, които лъжат заради самата лъжа се срамуват. Срамуват се от това, което са. Обикновените лъжци преследват меркантилни цели. Те лъжат за да извличат полза. Пари. Това е по-простимо. Това е тип грешка.
Лъженето заради самата лъжа, то е премисляно, натъкмявано, ошлайфано, редактирано, то крие срамът и комплексите на лъжеца. То не за всеки. За да лъжеш трябва да помниш много и завинаги! Завинаги да помниш истории, които не си преживял, имена на автори и книги, които не си прочел и режисьори, чийто деца не си гледал. Имена на мъже, не си обичал, мразил, срещал, неща, които не си вършил.
Лъжата е дерайлиране. Тя е обърнатият влак отстрани на релсите на живота. Болката, която причинява разкритата лъжа е сравнима със стърженето и искрите, когато влакът излиза от нормалното, стабилно състояние. Обърнат влак.
- Лъженето заради самата лъжа, измислянето на неслучил се живот не може да продължи дълго. Нещастното тяло, принудено да дава своя дом на болен разум ще поеме своето.
Така е. То умира.
Най-много се лъже преди избори и след лов.
Първото няма да коментирам.
Второто е красиво лъжене. То не е грешка. То не е лошо. То не наранява никого, защото наранените са мъртви в ловджийската чанта, а избягалите са избягали...
-... до следващия лов.
Да.
- Искам аз да завърша. Може ли?
Да.
- Искам само да кажа на тия дето лъжат заради лъжата.
Кажи им.
- Преди да си легнете всяка нощ пишете на късче хартия: И днес съм жив и го мушкайте под възглавницата.