Когато влезеш през портала на карловското поделение, по алеята надолу, покрай паметника на Васил Левски, малко преди да свърнеш към плаца, те пресреща голямо табло, на което е изписано “Българийо, за тебе те умряха, една ти бе достойна зарад тях, и те за теб достойни, майко, бяха”.
Може би милион български млади мъже през годините са минавали покрай него.
През последните месеци покрай този стих на Вазов всеки ден преминаваха 365-имата български рейнджъри, които всеки момент ще заминат за град Ал Диуания, провинция Кадисия, Ирак.
Минути преди началото на официалната церемония по изпращането на Петия батальон, на плаца е строена цялата 61-ва стрямска механизирана бригада.
Разликата между тези, които остават тук, и рейнджърите от Пети батальон, е само в униформата.
“Иракчаните” са в новичък пустинен камуфлаж с бронежилетки и пълно бойно снаряжение.
Нашите (останалите) са го дали на уволнение – вехти зелено-кафяви униформи, избелели от слънцето, един с колан, друг без, носят само автоматите си.
Иначе в оръжието няма разлика.
Заминаващите са с щатното въоръжение на българската армия: автомат “Калашников”, картечници ПК, пистолети Макаров.
Тръгват за Ирак със старите бронежилетки.
По-късно министър Николай Свинаров ще обясни, че в момента германска фирма провежда тестове на нови защитни средства и би било добре при пристигането си на място, бойците ни да ги получат.
Министерството на отбраната има готовност да организира това.
Но Свинаров ще уточни, че не е оптимист и ако изпитанията не потвърдят надеждността на новите жилетки, договорът с немците може да се развали.
Докато чакат високите гости, бойците репетират поздрава - “Той ще ви каже – здравейте господа офицери, сержанти, войници! Отговаряте – здраве желаем, господин министър!” - към празната все още трибуна прогърмява осеченото “Здраве желаем...”.
На самата церемония офицерите, сержантите и войниците отговарят още по-добре.
Над плаца се носят бойните маршове, с които от столетия българските бойци са тръгвали на война. Сред тях и популярният “Весели в боя”, познат още като “Раздялата на славянката”.
Пети батальон е със стотина души по-малоброен от предишния. Въпреки това, ще обясни началникът на Генералния щаб ген. Никола Колев, няма да има намаляване на обема и характера на задачите на контингента в Ирак.
Напротив, добави генералът, появява се една нова и много отговорна задача.
Български офицери и сержанти поемат изцяло тренировката и обучението на един батальон от дислоцираната близо до нас осма дивизия на иракската армия.
Освен това намалението на числеността не е а сметка на бойния състав, а на хората от поддръжката и логистиката.
Министър Свинаров минава пред тържествения строй на бригадата.
Вярваме във вашето мъжество, казва той в словото си. Уверява ги, че родината няма да престане да се грижи за тях и да ги подкрепя.
Споменава за асиметричните заплахи от тероризма, за необходимостта от укрепване на международната сигурност.
Република България никога не е стояла неутрална, тя и въоръжените й сили са доказали, че са един достоен съюзник и партньор, каза в заключение министърът.
Шефът на Главния щаб на сухопътни войски ген. Златан Стойков нарича българските рейнджъри миротворци, съветва ги да изпълняват мисията си при взаимно доверие и уважение и им желае попътен вятър - вятърът над Карлово наистина е ураганен и пронизващо студен въпреки греещото пролетно слънце.
Командирът на Пети батальон подполк. Костадин Кузмов получава сертификат за изпълнение на мисията.
Това не е подарък – за него бойците са платили с месеци изнурителни тренировки и теоретични занятия.
През изминалите десет дни той и неговите момчета са държали изпити за покриване на нормативите, за да докажат, че са способни да се справят с предизвикателствата.
Подполковникът признава, че са срещнали редица трудности, но са ги преодолели, защото са мотивирани и разбират, че на тях ще се гледа като на представители на България.
Комбатът благодари на близките на бойците за пълната подкрепа. Обещава, че честно ще изпълнят дълга си и ще оправдаят гласуваното им високо доверие.
Батальонът е много добре подготвен, категоричен е Свинаров.
Ген. Колев не пропуска да отбележи, че въпреки някои критики – основателни или неоснователни, съвместното оперативно командване непрекъснато прави анализ и всяка промяна в ситуацията или поставените задачи влиза в програмата за подготовка на следващите контингенти.
Бригадата минава в тържествен марш пред трибуната.
Ген. Колев така и не е казал дума пред бойците.
На плаца рейнджърите демонстрират, че маршовата стъпка не е най-силната им страна, но те не отиват на парад.
По време на официалната част от време на време зад трибуната се чува стряскащо прещракване на автоматни затвори.
Там е караулното помещение и нарядите обезопасяват оръжието преди почивка - тържествата са си тържества, но в поделението нормалният живот си тече.
“Караулното куче” – особено грозен помияр, който се среща във всяка казарма, най-вече край столовата, дори не обръща внимание на суматохата. Връщащите се от караул “зайци” обаче гледат с интерес.
След края на парада цивилното и военно ръководство на армията се отправя за пресконференция.
Там министърът на отбраната ще обясни, че въпросът за Шести български батальон в Ирак продължава да се дискутира.
Свинаров заявява, че решението, минало засега само на парламентарна комисия, не предвижда излизане от коалицията.
Само прекратяваме участието си в тази форма – многонационалните сили с това подразделение на 31 декември тази година.
Сложен е въпросът дали това означава, че можем да си тръгнем през ноември, когато фактически изтича мандатът на петия батальон. Много неща могат да се променят дотогава в това число на високо политическо ниво, смята министърът.
Така че, уклончиво отговаря, ще имаме готовност и за двата варианта, а и за трети вариант, който днес не можем да коментираме.
В това време рейнджърите се разпръскват от плаца като новобранци след клетва.
Те все още сигурно не си дават сметка, че именно един от тях (да не дава Господ), може да поеме страшното бреме да стане последният български войник, загинал в Ирак.
Кой? Такава съдба никой не иска да знае предварително.
Пред портала стоят бойци от Пети батальон и пушат в пълно бойно снаряжение. Никой от редките минувачи в този околообеден час не им обръща никакво внимание. Свикнали са с тях и с вида им.
И без това половината хора – и мъже, и жени, които минават по улицата също са с униформи.
Двама бакари мъкнат мързеливо казани с манджа към комендантския арест. Група офицери тръгват към гарнизонния стол. Там е чисто, евтино, готвят добре, има и водка.
В тенекиената барака до него продават най-търсените от новобранците от 70-те години насам предмети от бита: огледалце, ножчета за бръснене, крем “Каро”, гребенче, бели и черни макари, одеколон “Тройной” и отдавна забравената газирана напитка “Алтай” - най-вероятно – разредител за одеколона.
В самия център на карловското поделение се издига стар паметник на загиналите през Балканската война. На върха му е статуята на български войник в атака “на нож”.
Отстрани са изписани имената на населени места, завинаги свързани в паметта ни с българската бойна слава и неподвластната на нея национална трагедия.
На постамента пише: “На падналите борци за обединение на българското племе”.
По обратния път към София виждаме още много паметници и паметни плочи. Едните полуразрушени, другите – полузабравени.
И в този ден се молим, ако някога построим паметник на българските войници, изпълнили достойно войнския си дълг далеч от България, в Ирак, то имената на него да са само осем.
от http://www.news.bg/article.php?cid=7&pid=0&aid=157188 [23 Април 2005]
Може би милион български млади мъже през годините са минавали покрай него.
През последните месеци покрай този стих на Вазов всеки ден преминаваха 365-имата български рейнджъри, които всеки момент ще заминат за град Ал Диуания, провинция Кадисия, Ирак.
Минути преди началото на официалната церемония по изпращането на Петия батальон, на плаца е строена цялата 61-ва стрямска механизирана бригада.
Разликата между тези, които остават тук, и рейнджърите от Пети батальон, е само в униформата.
“Иракчаните” са в новичък пустинен камуфлаж с бронежилетки и пълно бойно снаряжение.
Нашите (останалите) са го дали на уволнение – вехти зелено-кафяви униформи, избелели от слънцето, един с колан, друг без, носят само автоматите си.
Иначе в оръжието няма разлика.
Заминаващите са с щатното въоръжение на българската армия: автомат “Калашников”, картечници ПК, пистолети Макаров.
Тръгват за Ирак със старите бронежилетки.
По-късно министър Николай Свинаров ще обясни, че в момента германска фирма провежда тестове на нови защитни средства и би било добре при пристигането си на място, бойците ни да ги получат.
Министерството на отбраната има готовност да организира това.
Но Свинаров ще уточни, че не е оптимист и ако изпитанията не потвърдят надеждността на новите жилетки, договорът с немците може да се развали.
Докато чакат високите гости, бойците репетират поздрава - “Той ще ви каже – здравейте господа офицери, сержанти, войници! Отговаряте – здраве желаем, господин министър!” - към празната все още трибуна прогърмява осеченото “Здраве желаем...”.
На самата церемония офицерите, сержантите и войниците отговарят още по-добре.
Над плаца се носят бойните маршове, с които от столетия българските бойци са тръгвали на война. Сред тях и популярният “Весели в боя”, познат още като “Раздялата на славянката”.
Пети батальон е със стотина души по-малоброен от предишния. Въпреки това, ще обясни началникът на Генералния щаб ген. Никола Колев, няма да има намаляване на обема и характера на задачите на контингента в Ирак.
Напротив, добави генералът, появява се една нова и много отговорна задача.
Български офицери и сержанти поемат изцяло тренировката и обучението на един батальон от дислоцираната близо до нас осма дивизия на иракската армия.
Освен това намалението на числеността не е а сметка на бойния състав, а на хората от поддръжката и логистиката.
Министър Свинаров минава пред тържествения строй на бригадата.
Вярваме във вашето мъжество, казва той в словото си. Уверява ги, че родината няма да престане да се грижи за тях и да ги подкрепя.
Споменава за асиметричните заплахи от тероризма, за необходимостта от укрепване на международната сигурност.
Република България никога не е стояла неутрална, тя и въоръжените й сили са доказали, че са един достоен съюзник и партньор, каза в заключение министърът.
Шефът на Главния щаб на сухопътни войски ген. Златан Стойков нарича българските рейнджъри миротворци, съветва ги да изпълняват мисията си при взаимно доверие и уважение и им желае попътен вятър - вятърът над Карлово наистина е ураганен и пронизващо студен въпреки греещото пролетно слънце.
Командирът на Пети батальон подполк. Костадин Кузмов получава сертификат за изпълнение на мисията.
Това не е подарък – за него бойците са платили с месеци изнурителни тренировки и теоретични занятия.
През изминалите десет дни той и неговите момчета са държали изпити за покриване на нормативите, за да докажат, че са способни да се справят с предизвикателствата.
Подполковникът признава, че са срещнали редица трудности, но са ги преодолели, защото са мотивирани и разбират, че на тях ще се гледа като на представители на България.
Комбатът благодари на близките на бойците за пълната подкрепа. Обещава, че честно ще изпълнят дълга си и ще оправдаят гласуваното им високо доверие.
Батальонът е много добре подготвен, категоричен е Свинаров.
Ген. Колев не пропуска да отбележи, че въпреки някои критики – основателни или неоснователни, съвместното оперативно командване непрекъснато прави анализ и всяка промяна в ситуацията или поставените задачи влиза в програмата за подготовка на следващите контингенти.
Бригадата минава в тържествен марш пред трибуната.
Ген. Колев така и не е казал дума пред бойците.
На плаца рейнджърите демонстрират, че маршовата стъпка не е най-силната им страна, но те не отиват на парад.
По време на официалната част от време на време зад трибуната се чува стряскащо прещракване на автоматни затвори.
Там е караулното помещение и нарядите обезопасяват оръжието преди почивка - тържествата са си тържества, но в поделението нормалният живот си тече.
“Караулното куче” – особено грозен помияр, който се среща във всяка казарма, най-вече край столовата, дори не обръща внимание на суматохата. Връщащите се от караул “зайци” обаче гледат с интерес.
След края на парада цивилното и военно ръководство на армията се отправя за пресконференция.
Там министърът на отбраната ще обясни, че въпросът за Шести български батальон в Ирак продължава да се дискутира.
Свинаров заявява, че решението, минало засега само на парламентарна комисия, не предвижда излизане от коалицията.
Само прекратяваме участието си в тази форма – многонационалните сили с това подразделение на 31 декември тази година.
Сложен е въпросът дали това означава, че можем да си тръгнем през ноември, когато фактически изтича мандатът на петия батальон. Много неща могат да се променят дотогава в това число на високо политическо ниво, смята министърът.
Така че, уклончиво отговаря, ще имаме готовност и за двата варианта, а и за трети вариант, който днес не можем да коментираме.
В това време рейнджърите се разпръскват от плаца като новобранци след клетва.
Те все още сигурно не си дават сметка, че именно един от тях (да не дава Господ), може да поеме страшното бреме да стане последният български войник, загинал в Ирак.
Кой? Такава съдба никой не иска да знае предварително.
Пред портала стоят бойци от Пети батальон и пушат в пълно бойно снаряжение. Никой от редките минувачи в този околообеден час не им обръща никакво внимание. Свикнали са с тях и с вида им.
И без това половината хора – и мъже, и жени, които минават по улицата също са с униформи.
Двама бакари мъкнат мързеливо казани с манджа към комендантския арест. Група офицери тръгват към гарнизонния стол. Там е чисто, евтино, готвят добре, има и водка.
В тенекиената барака до него продават най-търсените от новобранците от 70-те години насам предмети от бита: огледалце, ножчета за бръснене, крем “Каро”, гребенче, бели и черни макари, одеколон “Тройной” и отдавна забравената газирана напитка “Алтай” - най-вероятно – разредител за одеколона.
В самия център на карловското поделение се издига стар паметник на загиналите през Балканската война. На върха му е статуята на български войник в атака “на нож”.
Отстрани са изписани имената на населени места, завинаги свързани в паметта ни с българската бойна слава и неподвластната на нея национална трагедия.
На постамента пише: “На падналите борци за обединение на българското племе”.
По обратния път към София виждаме още много паметници и паметни плочи. Едните полуразрушени, другите – полузабравени.
И в този ден се молим, ако някога построим паметник на българските войници, изпълнили достойно войнския си дълг далеч от България, в Ирак, то имената на него да са само осем.
от http://www.news.bg/article.php?cid=7&pid=0&aid=157188 [23 Април 2005]