Една книга с вестника?
Все още е рано да се прогнозират резултатите от кампанията на WAZ
Борислав Кандов
Вторник вечер. В популярна столична пицария посетителите са много, както винаги. Сервитьорки обикалят по масите за поръчки, лее се бира, глъчката е обичайна. В този момент се появява разносвачът на вестници. Мъжът от съседната маса, който току-що е получил порцията си ребърца и картофки, махва на продавача. Вместо да пита за утрешните вестници обаче, пита колко струва „Името на розата“. После вади четири лева и взема една от книгите. За по-малко от минута са продадени няколко бройки от книгата. Продавачът изчезва някъде, но след пет минути се връща с още няколко книги, които стърчат над вестниците. На любопитен купувач обяснява, че е купил книгите по два лева и ги продава по четири, а безплатните бройки са били сутринта по сергиите. Едва ли Умберто Еко някога е предполагал, че в една българска пицария романът му ще се харчи по-добре, отколкото ребърцата и бирата....
Спасители на тиража
В търсене на стратегия срещу спадащите тиражи и намаляващите приходи от няколко години насам част от европейските печатни медии започнаха да включват в тиража си или безплатни, или силно намалени приложения - книги, музикални дискове, филми на DVD и т.н. За част от тях тази формула се оказа изключително успешна - германският Die Zeit постигна най-добрите продажби в своята история през ноември 2004 г. Всекидневникът включи в тиража си безплатно издание на първия от общо двадесет енциклопедични тома, а закупените копия в този ден надхвърлиха 581 000 броя.
Кампанията на „24 часа“ и „Дневен Труд“ „Златната колекция на ХХ век“, която стартира през изминалата седмица, залага на същата стратегия като германския всекидневник. Тя започна с разпространяване заедно с тиражите на двата вестника на безплатно издание на романа „Името на розата“ на Умберто Еко и ще продължи с още 29 заглавия, които ще бъдат разпространявани всеки вторник. Благодарение на масираната рекламна кампания на страниците на двата всекидневника и тв реклама по bTV и „Нова тв“ безплатното копие на „Името на розата“ бе изчерпано още от ранните часове на деня на разпространение. Следващите книги ще се продават на цена от 8.30 лева плюс 70 стотинки, колкото е цената на един от двата вестника. Читателите, които не желаят да закупят книгата, могат да платят само цената на вестника, но не и обратното. Именно тези 8.30 лева станаха един от поводите за недоволство от страна на книгоиздателите и търговците на книги. Тяхното недоволство, че на сергиите за вестници ще се продават книги, без да се издават касови бележки, може да възобнови позабравения дебат за липсата на касови апарати в будките, което дава възможност на некоректни разпространителски фирми да трупат нерегламентирани печалби и лишава издателите от достоверна информация за продажбите на съответните периодични издания. По информация от разпространители отстъпката, която ще получат от цената на книгите, е 12%, от които 8% за продавачите и 4% за дистрибуторската фирма. Поради факта, че кампанията започна с разпространението на безплатна книга, не може да се прогнозира дали тя ще бъде успешна.
Скоро и във вашия вестник
Стратегията за включване в тиражите на всекидневниците на безплатни приложения или такива със силно намалени цени може да бъде разделена основно на два типа - когато се използва изцяло в подкрепа на тиража на дадено издание и когато се провежда съвместна промоция с нов продукт на някоя компания или на музикант, режисьор и т.н. Печалбата от продуктите с намалени цени за издателите идва от големия тираж, в който те се изработват и който намалява производствените разходи. Обикновено планирането на кампанията се извършва от специализирани маркетингови компании. Освен стратегията те подбират и изработват продуктите, които ще бъдат включени в нея. Такава е и испанската Grupo Mediasat, която организира кампанията на „24 часа“ и „Дневен Труд“. Компанията е организирала идентични кампании и в други европейски страни, но винаги те са стартирали с безплатно издание на романа на Умберто Еко.
Доскоро подобни кампании се провеждаха основно от месечните и седмичните списания в цял свят. В България има примери още отпреди 4-5 години, когато специализираните издания за компютърна техника започнаха да опаковат към броя си и дискове с безплатен софтуер или демоверсии на платени програми. Те бяха последвани от лайфстайл списанията, които се насочиха основно към дискове с музикални компилации. Вестниците привличаха читатели и абонати с талони за намаления в определени магазини, томболи и други.
Засега неофициалната информация е, че тиражите на „24 часа“ и „Дневен Труд“ са били изцяло продадени. Според международни медийни експерти подобни акции имат по-скоро краткотраен ефект върху тиражите на всекидневниците. Затова и целта на WAZ в случая може би е привличането на по-големи приходи, отколкото повишаване на тиражите. Голяма част от кампанията ще се проведе през летните месеци, когато акцентът на кампанията от София и големите градове най-вероятно ще се измести към курортите край морето. Ако все пак резултатът бъде положителен, нищо чудно и други издания да последват примера на всекидневниците на WAZ.
Безплатно по европейски
Любопитен факт е, че стратегията за разпространение на книги с вестници се използва основно в Европа. Всекидневниците в САЩ разчитат повече на продажбата на стандартни копия с намалени цени в следобедните часове на деня. Добрите резултати от предлагането на безплатни продукти се оказаха лесно постижими в повечето европейски страни и между някои вестници започнаха да се разразяват истински войни. В края на февруари най-продаваният всекидневник в Мадрид - El Pais, се продаваше с едно евро по-скъпо, но заедно с една от популярните новели на Габриел Гарсия Лорка. На следващия ден El Pais и основният му конкурент El Mundo можеха да бъдат закупени заедно с еднотипни луксозни готварски книги. В края на същата седмица неделното издание на El Pais включваше историческа енциклопедия и първата книга от серия класически детски приказки. След тези събития International Herald Tribune коментира, че будките за вестници в Европа са заприличали на претъпкани рафтове в супермаркет.
Във Великобритания битката е още по-разгорещена. The Guardian започна да се шегува, че дори и да излезе с 20 празни новинарски страници, The Daily Express пак ще се продава, стига да предлага безплатен диск с музика. Според The Sunday Times през 2004 г. само безплатните продукти, включени в тиражите на неделните издания на всекидневниците, са общо 133, без да се включват музикалните дискове, DVD-тата и книгите, предлагани на намалени цени. Същият вестник е успял в началото на март да продаде 200 000 копия от един тираж повече с „помощта“ на предложения филм в DVD формат.
"Всички ще спечелят от тази кампания."
Петер Имберг, управител на „Вестникарска група България“,
пред в-к„Капитал“
Какво влияние очаквате да окаже кампанията „Златната поредица на ХХ век“ на пазара на вестници?
- Благодарение на тази кампания четенето на вестници, списания и книги ще излезе на преден план - тя ще напомни на всички колко е важно да се съхрани традицията на четенето, тъй като то представлява културна ценност.
Какви са тиражите на книгите от поредицата, които ще бъдат заплащани от читателите?
- Не мога да издавам фирмени тайни, затова няма да обявя тиражите. Но поне толкова мога да ви кажа - първата книга, която в знак на благодарност подарихме на читателите на вестниците „Дневен Труд“ и „24 часа“, бе отпечатана в достатъчно висок тираж - всеки редовен читател на вестниците „Дневен Труд“ и „24 часа“ имаше възможността да получи книга. За съжаление нямаше как да предотвратим това, че в отделни случаи читателите все пак не са успели да я получат. Ние обаче ще намерим някакъв начин да компенсираме ощетените.
Абонатите на „24 часа“ и „Дневен Труд“ получили ли са „Името на розата“?
- Не, не са, тъй като абонатите получават печатните издания на по-изгодна цена от тази, която трябва да заплащат останалите читатели. По тази причина помолихме абонатите да си купят вестник и книга от някой вестникарски щанд. Освен това нямаше как да доставим книгите например по пощата, тъй като има разпространители, които просто не ни съобщават кои са абонатите ни. Поради това издателствата в България за разлика от тези в Германия всъщност нямат информация за своите абонати.
Какви са отстъпките за разпространителите?
- И тази информация представлява фирмена тайна, тъй като ние не коментираме договорите, които сключваме. Разпространителите са доволни, тъй като благодарение на книгите получават възможността за допълнителни приходи. Ситуацията в този бранш става все по-добра, след като фирми, като „Неонор“ (фалиралата наскоро разпространителска фирма - бел. ред.) например, вече не са на пазара.
Ще има ли вторичен пазар на непродадените бройки от поредицата?
- Непродадените книги няма да бъдат предлагани на вторичния пазар, а ще бъдат унищожени в присъствието на нотариус.
Как ще коментирате изказванията на издателство „Бард“, че е оказан натиск върху тях за предоставянето на правата за „Името на розата“?
- Върху никого не е бил оказван натиск, това чисто и просто не отговаря на истината.
Как ще коментирате изказванията на издатели, че тази кампания вреди на пазара на книги?
- Това също не е вярно. Пазарът на книги ще има полза от кампанията. В други страни тиражът на книгите след подобни акции е нараснал с 30%. Всички издатели и търговци на книги би трябвало да се радват, че се реализира подобна кампания. Това важи и за останалите участници на пазара - разпространителите ще имат по-голям оборот, читателите ще получат прекрасни книги на изгодна цена, държавата ще има повече данъчни приходи, а всички издатели, както вече споменах, в крайна сметка ще спечелят, тъй като кампанията всъщност развива културата на четенето.
Какъв ще е ефектът от „Златната поредица на XX век“?
Юлий Москов, главен редактор на „Стандарт“
- Тиражът ни не е намалял ни най-малко. „24 часа“ и „Дневен Труд“ най-вероятно са се изчерпили на 100% заради предлаганите книги, но те все пак не са се продавали, а подарявали. Който иска да чете вестници, не чете книги, в тях няма новини. Денят, в който бяха подарявани книгите, не е показателен за цялата кампания. Следващата седмица, когато те вече ще се продават, ще бъде интересно да се види какво ще стане.
Кампания прави опит чрез вестници да се прив*лече вниманието към книгите, а не към самите вестници. Резултат ще има при продажбите на книгопроизводителите, а не при издателите на вестници. Аз винаги се тревожа, когато [издателите] започнем да изместваме предмета на дейност, когато започнем да се занимаваме с разпространение на книги. Това говори за състояние на криза. Все пак ние се занимаваме с вестници, а не с издаване на книги.Степан Ерамян, издател на „Марица днес“- Според данните от десетте най-големи разпространители на територията на Пловдив на този ден „24 часа“ и „Дневен Труд“ са продали тиража си на 100%. Любопитното е, че и другите вестници са се представили по-добре от обикновено. „Марица“ е реализирал 92% от тиража, а обикновено се продават 80-84%. При „Монитор“ и „Стандарт“ например също има повишение - съответно 68% и 80%. Всеки вестник има свободата и правото да търси форми за допълнително привличане на читатели. В момента много активно се дискутира въпросът за младата аудитория, която чете по-малко. В този аспект идеята е позитивна. Всеки мениджър трябва да мисли как да разшири аудиторията на своята компания. Друг е въпросът дали ще има дълготраен ефект от тази кампания. Колеги са забелязали, че хора са взимали книгата и са хвърляли вестника, но това със сигурност не е била преобладаваща тенденция. Ние сме използвали подобни техники, и то често. Например по случай различни празници - козметика за Деня на жената и т.н. Целият световен печат прави подобни неща.Мирослав Боршош, директор на „Новинар“- Няма намаление на тиража. По-скоро издателите на книги трябва да коментират конкретната кампания, защото те имат проблем с нея. Ако някой има някакви възражения, може винаги да се обърне към Съюза на издателите, към създаващата се комисията по етика. Всяко нещо, което е законно и подпомага бизнеса на издателите, е добро и не трябва да се посреща на нож.
Паника на книжния фронт
Теодора Василева
Издатели и търговци на книги настръхнаха от промоцията на вестник с книга, организирана от „24 часа“ и „Труд“. Страхът им е, че губят бизнес. Големият нов враг сплоти гилдията и браншовата им асоциация „Българска книга“ излезе с обща позиция срещу акцията на „Вестникарска група България“. Обвиненията са: отнемане на бизнес територия, дъмпингови цени, продажба на книги без касови бележки.
Всички от книжния свят са убедени, че поредицата на WAZ ще се отрази негативно на бизнеса им, но никой на този ранен етап не може да се ангажира с прогноза какъв ще е ефектът в цифри. „Със сигурност това ще изтегли пари от книжния пазар и те ще отидат във вестникопродавачите. Като резултат браншът ни ще се обезкръви“, каза Кристин Василева, управител и съсобственик на издателство „Обсидиан“. Българинът има определен бюджет за книги, който ще изхарчи за поредицата на „24 часа“ и „Труд“, и през този период няма да купува от свободния книжен пазар, обясняват издатели и търговци.
Притесненията на книгоиздателите и собствениците на книжарници се подсилват от слухове, че сегашните 30 заглавия не са еднократен проект, а са само началото на дълга поредица. Информация за следваща серия липсва. „Нямам информация дали ще има нови поредици и промоцията ще продължи. Съмнявам се, че ще има втора серия, защото е доста скъпо. Все още никой от Mediasat не е контактувал с нас за нови права“, каза за „Капитал“ Ани Друмева от литературна агенция АНА, която е представител на американски и британски издателства, автори и агенции. Тя е представител на държателите на авторските права за пет от 30-те книги от списъка (на Рей Бредбъри, Пърл Бък, Чарлз Буковски, Джак Керуак и Фредерик Форсайт). Според Йордан Антов от „Бард“, ако проектът е еднократен, загубите за книжния бранш няма да са големи, но ако продължи дълго, традиционните издатели със сигурност ще изгубят бизнес.
Другата основна грижа на издателите е, че книгите от поредицата се предлагат на значително по-ниска цена (8.3 лв.) в сравнение с аналозите им на свободния пазар. Този факт се признава и от организаторите на промоцията, които обявиха, че на свободния книжен пазар луксозен бестселър с твърди корици струва между 17 и 22 лв. „Книгите са на дъмпингови цени. Това заблуждава читателя, защото книга с твърда корица не може да струва 8 лв. Книгоиздателят дава 30% на разпространителя и 20% за ДДС, така че една книга не може да струва само 4 лв.“, смята Кристин Василева. Издателите се притесняват, че това заблуждава читателя и в бъдеще той няма да е склонен да плаща пазарната цена на книгите.
Колко точно струват въпросните 30 книги е трудно да се изчисли, защото разходите зависят от тиража. Организаторите на промоцията не съобщават тиражите. Според слуховете първата книга от поредицата - „Името на розата“, е отпечатана в тираж 350-400 хил. броя, а следващите заглавия са минимум по 25 хил. броя, а според други информации - по 40 хил. „В нашия случай за петте книги минималният гарантиран тираж, за който е платено предварително, е 25 хил. броя. Ако издадат повече, следва доплащане“, обясни Друмева. „При тези големи тиражи е възможно цената да падне до 8.3 лв.“, смята Йордан Антов от „Бард“. Проблемът на местните издатели е, че средният тираж на книга в България е около 1500 броя, което води и до високата цена.
Гилдията вижда като най-съществено нарушение неиздаването на касови бележки при продажбата на книги на сергиите за вестници. „Изправени сме пред прецедент, при който контролът на продажбите на книги става невъзможен, а положението на отделните субекти в бранша - неравностойно“, се казва в отвореното писмо на асоциация „Българска книга“. Въпросът е какво ще се продава през следващата седмица - вестник с две различни цени (със и без книга) или продуктите ще бъдат отделени и книгата ще има напечатана отделна цена. Все още е спорен въпросът има ли някакво нарушение, защото и досега на вестникарските павилиони са продавани вестници и списания в комплект с филм на DVD, компютърна игра или програма, музикален диск и т.н. Раздразнението на издателите и търговците на книги може и да е основателно, но е леко неуместно, предвид че търговците на площад „Славейков“, които продават около една четвърт от книгите в страната (по информация от представители на гилдията), също не докосват касови апарати, макар че са задължени.
Проблем с авторските права няма. „Mediasat се погрижи за авторските права“, каза Петер Имберг, управител на „Вестникарска група България“. „Въпросът с авторските права е изцяло уреден, няма нарушение. Според договора на Mediasat с държателите на правата книгата може да се продава само и единствено с вестника, една книга може да се продава само седем дни и след шест месеца нереализираният тираж трябва да се унищожи“, обясни Ани Друмева. За липса на проблем потвърдиха и от „Бард“, които държат ексклузивните права за България за книгите на Умберто Еко. При отпечатването се ползват съществуващите преводи, които са собственост или на преводачите, или на български издателства. „Разбира се, че преводачите ще получат възнаграждение за труда си“, допълва Имберг. Някои издатели и преводачи потвърдиха, че вече им е било платено.
Въпреки страха от големия конкурент издатели и търговци на книги подкрепят акцията на WAZ за рекламиране на четенето и книгата. Заради разпокъсаността на книжния бранш и малките обеми почти никой български издател не може да си позволи подобна рекламна кампания. Покрай поредицата на вестниците е възможно да се увеличи четенето като цяло, което от своя страна да увеличи и бизнеса на издателите, признават някои от тях.
Все още е рано да се прогнозират резултатите от кампанията на WAZ
Борислав Кандов
Вторник вечер. В популярна столична пицария посетителите са много, както винаги. Сервитьорки обикалят по масите за поръчки, лее се бира, глъчката е обичайна. В този момент се появява разносвачът на вестници. Мъжът от съседната маса, който току-що е получил порцията си ребърца и картофки, махва на продавача. Вместо да пита за утрешните вестници обаче, пита колко струва „Името на розата“. После вади четири лева и взема една от книгите. За по-малко от минута са продадени няколко бройки от книгата. Продавачът изчезва някъде, но след пет минути се връща с още няколко книги, които стърчат над вестниците. На любопитен купувач обяснява, че е купил книгите по два лева и ги продава по четири, а безплатните бройки са били сутринта по сергиите. Едва ли Умберто Еко някога е предполагал, че в една българска пицария романът му ще се харчи по-добре, отколкото ребърцата и бирата....
Спасители на тиража
В търсене на стратегия срещу спадащите тиражи и намаляващите приходи от няколко години насам част от европейските печатни медии започнаха да включват в тиража си или безплатни, или силно намалени приложения - книги, музикални дискове, филми на DVD и т.н. За част от тях тази формула се оказа изключително успешна - германският Die Zeit постигна най-добрите продажби в своята история през ноември 2004 г. Всекидневникът включи в тиража си безплатно издание на първия от общо двадесет енциклопедични тома, а закупените копия в този ден надхвърлиха 581 000 броя.
Кампанията на „24 часа“ и „Дневен Труд“ „Златната колекция на ХХ век“, която стартира през изминалата седмица, залага на същата стратегия като германския всекидневник. Тя започна с разпространяване заедно с тиражите на двата вестника на безплатно издание на романа „Името на розата“ на Умберто Еко и ще продължи с още 29 заглавия, които ще бъдат разпространявани всеки вторник. Благодарение на масираната рекламна кампания на страниците на двата всекидневника и тв реклама по bTV и „Нова тв“ безплатното копие на „Името на розата“ бе изчерпано още от ранните часове на деня на разпространение. Следващите книги ще се продават на цена от 8.30 лева плюс 70 стотинки, колкото е цената на един от двата вестника. Читателите, които не желаят да закупят книгата, могат да платят само цената на вестника, но не и обратното. Именно тези 8.30 лева станаха един от поводите за недоволство от страна на книгоиздателите и търговците на книги. Тяхното недоволство, че на сергиите за вестници ще се продават книги, без да се издават касови бележки, може да възобнови позабравения дебат за липсата на касови апарати в будките, което дава възможност на некоректни разпространителски фирми да трупат нерегламентирани печалби и лишава издателите от достоверна информация за продажбите на съответните периодични издания. По информация от разпространители отстъпката, която ще получат от цената на книгите, е 12%, от които 8% за продавачите и 4% за дистрибуторската фирма. Поради факта, че кампанията започна с разпространението на безплатна книга, не може да се прогнозира дали тя ще бъде успешна.
Скоро и във вашия вестник
Стратегията за включване в тиражите на всекидневниците на безплатни приложения или такива със силно намалени цени може да бъде разделена основно на два типа - когато се използва изцяло в подкрепа на тиража на дадено издание и когато се провежда съвместна промоция с нов продукт на някоя компания или на музикант, режисьор и т.н. Печалбата от продуктите с намалени цени за издателите идва от големия тираж, в който те се изработват и който намалява производствените разходи. Обикновено планирането на кампанията се извършва от специализирани маркетингови компании. Освен стратегията те подбират и изработват продуктите, които ще бъдат включени в нея. Такава е и испанската Grupo Mediasat, която организира кампанията на „24 часа“ и „Дневен Труд“. Компанията е организирала идентични кампании и в други европейски страни, но винаги те са стартирали с безплатно издание на романа на Умберто Еко.
Доскоро подобни кампании се провеждаха основно от месечните и седмичните списания в цял свят. В България има примери още отпреди 4-5 години, когато специализираните издания за компютърна техника започнаха да опаковат към броя си и дискове с безплатен софтуер или демоверсии на платени програми. Те бяха последвани от лайфстайл списанията, които се насочиха основно към дискове с музикални компилации. Вестниците привличаха читатели и абонати с талони за намаления в определени магазини, томболи и други.
Засега неофициалната информация е, че тиражите на „24 часа“ и „Дневен Труд“ са били изцяло продадени. Според международни медийни експерти подобни акции имат по-скоро краткотраен ефект върху тиражите на всекидневниците. Затова и целта на WAZ в случая може би е привличането на по-големи приходи, отколкото повишаване на тиражите. Голяма част от кампанията ще се проведе през летните месеци, когато акцентът на кампанията от София и големите градове най-вероятно ще се измести към курортите край морето. Ако все пак резултатът бъде положителен, нищо чудно и други издания да последват примера на всекидневниците на WAZ.
Безплатно по европейски
Любопитен факт е, че стратегията за разпространение на книги с вестници се използва основно в Европа. Всекидневниците в САЩ разчитат повече на продажбата на стандартни копия с намалени цени в следобедните часове на деня. Добрите резултати от предлагането на безплатни продукти се оказаха лесно постижими в повечето европейски страни и между някои вестници започнаха да се разразяват истински войни. В края на февруари най-продаваният всекидневник в Мадрид - El Pais, се продаваше с едно евро по-скъпо, но заедно с една от популярните новели на Габриел Гарсия Лорка. На следващия ден El Pais и основният му конкурент El Mundo можеха да бъдат закупени заедно с еднотипни луксозни готварски книги. В края на същата седмица неделното издание на El Pais включваше историческа енциклопедия и първата книга от серия класически детски приказки. След тези събития International Herald Tribune коментира, че будките за вестници в Европа са заприличали на претъпкани рафтове в супермаркет.
Във Великобритания битката е още по-разгорещена. The Guardian започна да се шегува, че дори и да излезе с 20 празни новинарски страници, The Daily Express пак ще се продава, стига да предлага безплатен диск с музика. Според The Sunday Times през 2004 г. само безплатните продукти, включени в тиражите на неделните издания на всекидневниците, са общо 133, без да се включват музикалните дискове, DVD-тата и книгите, предлагани на намалени цени. Същият вестник е успял в началото на март да продаде 200 000 копия от един тираж повече с „помощта“ на предложения филм в DVD формат.
"Всички ще спечелят от тази кампания."
Петер Имберг, управител на „Вестникарска група България“,
пред в-к„Капитал“
Какво влияние очаквате да окаже кампанията „Златната поредица на ХХ век“ на пазара на вестници?
- Благодарение на тази кампания четенето на вестници, списания и книги ще излезе на преден план - тя ще напомни на всички колко е важно да се съхрани традицията на четенето, тъй като то представлява културна ценност.
Какви са тиражите на книгите от поредицата, които ще бъдат заплащани от читателите?
- Не мога да издавам фирмени тайни, затова няма да обявя тиражите. Но поне толкова мога да ви кажа - първата книга, която в знак на благодарност подарихме на читателите на вестниците „Дневен Труд“ и „24 часа“, бе отпечатана в достатъчно висок тираж - всеки редовен читател на вестниците „Дневен Труд“ и „24 часа“ имаше възможността да получи книга. За съжаление нямаше как да предотвратим това, че в отделни случаи читателите все пак не са успели да я получат. Ние обаче ще намерим някакъв начин да компенсираме ощетените.
Абонатите на „24 часа“ и „Дневен Труд“ получили ли са „Името на розата“?
- Не, не са, тъй като абонатите получават печатните издания на по-изгодна цена от тази, която трябва да заплащат останалите читатели. По тази причина помолихме абонатите да си купят вестник и книга от някой вестникарски щанд. Освен това нямаше как да доставим книгите например по пощата, тъй като има разпространители, които просто не ни съобщават кои са абонатите ни. Поради това издателствата в България за разлика от тези в Германия всъщност нямат информация за своите абонати.
Какви са отстъпките за разпространителите?
- И тази информация представлява фирмена тайна, тъй като ние не коментираме договорите, които сключваме. Разпространителите са доволни, тъй като благодарение на книгите получават възможността за допълнителни приходи. Ситуацията в този бранш става все по-добра, след като фирми, като „Неонор“ (фалиралата наскоро разпространителска фирма - бел. ред.) например, вече не са на пазара.
Ще има ли вторичен пазар на непродадените бройки от поредицата?
- Непродадените книги няма да бъдат предлагани на вторичния пазар, а ще бъдат унищожени в присъствието на нотариус.
Как ще коментирате изказванията на издателство „Бард“, че е оказан натиск върху тях за предоставянето на правата за „Името на розата“?
- Върху никого не е бил оказван натиск, това чисто и просто не отговаря на истината.
Как ще коментирате изказванията на издатели, че тази кампания вреди на пазара на книги?
- Това също не е вярно. Пазарът на книги ще има полза от кампанията. В други страни тиражът на книгите след подобни акции е нараснал с 30%. Всички издатели и търговци на книги би трябвало да се радват, че се реализира подобна кампания. Това важи и за останалите участници на пазара - разпространителите ще имат по-голям оборот, читателите ще получат прекрасни книги на изгодна цена, държавата ще има повече данъчни приходи, а всички издатели, както вече споменах, в крайна сметка ще спечелят, тъй като кампанията всъщност развива културата на четенето.
Какъв ще е ефектът от „Златната поредица на XX век“?
Юлий Москов, главен редактор на „Стандарт“
- Тиражът ни не е намалял ни най-малко. „24 часа“ и „Дневен Труд“ най-вероятно са се изчерпили на 100% заради предлаганите книги, но те все пак не са се продавали, а подарявали. Който иска да чете вестници, не чете книги, в тях няма новини. Денят, в който бяха подарявани книгите, не е показателен за цялата кампания. Следващата седмица, когато те вече ще се продават, ще бъде интересно да се види какво ще стане.
Кампания прави опит чрез вестници да се прив*лече вниманието към книгите, а не към самите вестници. Резултат ще има при продажбите на книгопроизводителите, а не при издателите на вестници. Аз винаги се тревожа, когато [издателите] започнем да изместваме предмета на дейност, когато започнем да се занимаваме с разпространение на книги. Това говори за състояние на криза. Все пак ние се занимаваме с вестници, а не с издаване на книги.Степан Ерамян, издател на „Марица днес“- Според данните от десетте най-големи разпространители на територията на Пловдив на този ден „24 часа“ и „Дневен Труд“ са продали тиража си на 100%. Любопитното е, че и другите вестници са се представили по-добре от обикновено. „Марица“ е реализирал 92% от тиража, а обикновено се продават 80-84%. При „Монитор“ и „Стандарт“ например също има повишение - съответно 68% и 80%. Всеки вестник има свободата и правото да търси форми за допълнително привличане на читатели. В момента много активно се дискутира въпросът за младата аудитория, която чете по-малко. В този аспект идеята е позитивна. Всеки мениджър трябва да мисли как да разшири аудиторията на своята компания. Друг е въпросът дали ще има дълготраен ефект от тази кампания. Колеги са забелязали, че хора са взимали книгата и са хвърляли вестника, но това със сигурност не е била преобладаваща тенденция. Ние сме използвали подобни техники, и то често. Например по случай различни празници - козметика за Деня на жената и т.н. Целият световен печат прави подобни неща.Мирослав Боршош, директор на „Новинар“- Няма намаление на тиража. По-скоро издателите на книги трябва да коментират конкретната кампания, защото те имат проблем с нея. Ако някой има някакви възражения, може винаги да се обърне към Съюза на издателите, към създаващата се комисията по етика. Всяко нещо, което е законно и подпомага бизнеса на издателите, е добро и не трябва да се посреща на нож.
Паника на книжния фронт
Теодора Василева
Издатели и търговци на книги настръхнаха от промоцията на вестник с книга, организирана от „24 часа“ и „Труд“. Страхът им е, че губят бизнес. Големият нов враг сплоти гилдията и браншовата им асоциация „Българска книга“ излезе с обща позиция срещу акцията на „Вестникарска група България“. Обвиненията са: отнемане на бизнес територия, дъмпингови цени, продажба на книги без касови бележки.
Всички от книжния свят са убедени, че поредицата на WAZ ще се отрази негативно на бизнеса им, но никой на този ранен етап не може да се ангажира с прогноза какъв ще е ефектът в цифри. „Със сигурност това ще изтегли пари от книжния пазар и те ще отидат във вестникопродавачите. Като резултат браншът ни ще се обезкръви“, каза Кристин Василева, управител и съсобственик на издателство „Обсидиан“. Българинът има определен бюджет за книги, който ще изхарчи за поредицата на „24 часа“ и „Труд“, и през този период няма да купува от свободния книжен пазар, обясняват издатели и търговци.
Притесненията на книгоиздателите и собствениците на книжарници се подсилват от слухове, че сегашните 30 заглавия не са еднократен проект, а са само началото на дълга поредица. Информация за следваща серия липсва. „Нямам информация дали ще има нови поредици и промоцията ще продължи. Съмнявам се, че ще има втора серия, защото е доста скъпо. Все още никой от Mediasat не е контактувал с нас за нови права“, каза за „Капитал“ Ани Друмева от литературна агенция АНА, която е представител на американски и британски издателства, автори и агенции. Тя е представител на държателите на авторските права за пет от 30-те книги от списъка (на Рей Бредбъри, Пърл Бък, Чарлз Буковски, Джак Керуак и Фредерик Форсайт). Според Йордан Антов от „Бард“, ако проектът е еднократен, загубите за книжния бранш няма да са големи, но ако продължи дълго, традиционните издатели със сигурност ще изгубят бизнес.
Другата основна грижа на издателите е, че книгите от поредицата се предлагат на значително по-ниска цена (8.3 лв.) в сравнение с аналозите им на свободния пазар. Този факт се признава и от организаторите на промоцията, които обявиха, че на свободния книжен пазар луксозен бестселър с твърди корици струва между 17 и 22 лв. „Книгите са на дъмпингови цени. Това заблуждава читателя, защото книга с твърда корица не може да струва 8 лв. Книгоиздателят дава 30% на разпространителя и 20% за ДДС, така че една книга не може да струва само 4 лв.“, смята Кристин Василева. Издателите се притесняват, че това заблуждава читателя и в бъдеще той няма да е склонен да плаща пазарната цена на книгите.
Колко точно струват въпросните 30 книги е трудно да се изчисли, защото разходите зависят от тиража. Организаторите на промоцията не съобщават тиражите. Според слуховете първата книга от поредицата - „Името на розата“, е отпечатана в тираж 350-400 хил. броя, а следващите заглавия са минимум по 25 хил. броя, а според други информации - по 40 хил. „В нашия случай за петте книги минималният гарантиран тираж, за който е платено предварително, е 25 хил. броя. Ако издадат повече, следва доплащане“, обясни Друмева. „При тези големи тиражи е възможно цената да падне до 8.3 лв.“, смята Йордан Антов от „Бард“. Проблемът на местните издатели е, че средният тираж на книга в България е около 1500 броя, което води и до високата цена.
Гилдията вижда като най-съществено нарушение неиздаването на касови бележки при продажбата на книги на сергиите за вестници. „Изправени сме пред прецедент, при който контролът на продажбите на книги става невъзможен, а положението на отделните субекти в бранша - неравностойно“, се казва в отвореното писмо на асоциация „Българска книга“. Въпросът е какво ще се продава през следващата седмица - вестник с две различни цени (със и без книга) или продуктите ще бъдат отделени и книгата ще има напечатана отделна цена. Все още е спорен въпросът има ли някакво нарушение, защото и досега на вестникарските павилиони са продавани вестници и списания в комплект с филм на DVD, компютърна игра или програма, музикален диск и т.н. Раздразнението на издателите и търговците на книги може и да е основателно, но е леко неуместно, предвид че търговците на площад „Славейков“, които продават около една четвърт от книгите в страната (по информация от представители на гилдията), също не докосват касови апарати, макар че са задължени.
Проблем с авторските права няма. „Mediasat се погрижи за авторските права“, каза Петер Имберг, управител на „Вестникарска група България“. „Въпросът с авторските права е изцяло уреден, няма нарушение. Според договора на Mediasat с държателите на правата книгата може да се продава само и единствено с вестника, една книга може да се продава само седем дни и след шест месеца нереализираният тираж трябва да се унищожи“, обясни Ани Друмева. За липса на проблем потвърдиха и от „Бард“, които държат ексклузивните права за България за книгите на Умберто Еко. При отпечатването се ползват съществуващите преводи, които са собственост или на преводачите, или на български издателства. „Разбира се, че преводачите ще получат възнаграждение за труда си“, допълва Имберг. Някои издатели и преводачи потвърдиха, че вече им е било платено.
Въпреки страха от големия конкурент издатели и търговци на книги подкрепят акцията на WAZ за рекламиране на четенето и книгата. Заради разпокъсаността на книжния бранш и малките обеми почти никой български издател не може да си позволи подобна рекламна кампания. Покрай поредицата на вестниците е възможно да се увеличи четенето като цяло, което от своя страна да увеличи и бизнеса на издателите, признават някои от тях.