ВРЕМЕ, ПАМЕТ И ИСТОРИЯ В ПОСТМОДЕРНИ УСЛОВИЯ
Съществена част от постмодерната диагноза са симптомите на загубата на чувствителност към историята, както я разбира модерността, и на потребността от нея. В общества, наричащи себе си постмодерни, на изпитание са подложени всички аспекти и равнища на исторически опит. Трансформациите се разглеждат в пет насоки.
(1) Разпад на модерното историческо съзнание, който се изразява преди всичко в самоописанието на културата и автоверсията за собственото й минало. С отхвърлянето на метафизиката, в чиито модели историята се конструира като обща и универсалистична, се слага край на стремежа към това "единство", което в действителност е господство на едни културни модели над други.
(2) Трансформацията на историята в субективното съзнание. Тя се характеризира с нарастваща автономия на постмодерния субект от следите на миналото за изграждането на собствената му идентичност и самопознание. Той контактува не със смислите, почерпени от миналото, а с останалите веществени следи от него, без дори да схваща разликата.
(3) Промяна в моделите на паметта на дадена културна общност, свързани с концепциите за време и история под натиска на увеличаващата се информация.
(4) Промяна на темпоралния модел във всичките му компоненти - оценностяване на различните модуси на времето, усет за скорост, ритъм, прекъснатост или непрекъснатост, събитийна изпълненост, както и на начина, по който те го променят. Конструирането на миналото, настоящето и бъдещето се състои в разпад на миналото единство и на способността да се продуцира единен проект за бъдещето.
(5) Промяна в спецификата на основната "суровина" на историческото знание - събитието. Натрупването на събития води до омаловажаване на тежестта им. Променя се случването на това, което на свой ред ще се превърне в история.
Чрез тези пет насоки на промени се показва, че модерната история преживява своя разпад, обезсмисляне и профанизиране поради сложната антитетична природа на комуникационните условия днес. Съвременната култура се опитва да утвърди като постоянно действащи принципи пределната диверсификация на културните езици, неограничавания от нищо плурализъм и равнопоставеност на ценностите, информационното изобилие, хоризонталността вместо вертикална йерархичност. Едновременно с това се разгръщат и противоположни тенденции към глобално потребителско унифициране, стилизиране на комуникативните езици. Противоположностите са постоянно разгръщани, комбинирани, разчленявани и модифицирани. В тези нови условия модерната история не може да остане същата. Тя върви не към своя край, а към своя друга разновидност и трябва да намери нов начин да бъде потребна на личностите, потопени в това стимулиращо, но и объркващо многообразие.
Габриела Николова
Съществена част от постмодерната диагноза са симптомите на загубата на чувствителност към историята, както я разбира модерността, и на потребността от нея. В общества, наричащи себе си постмодерни, на изпитание са подложени всички аспекти и равнища на исторически опит. Трансформациите се разглеждат в пет насоки.
(1) Разпад на модерното историческо съзнание, който се изразява преди всичко в самоописанието на културата и автоверсията за собственото й минало. С отхвърлянето на метафизиката, в чиито модели историята се конструира като обща и универсалистична, се слага край на стремежа към това "единство", което в действителност е господство на едни културни модели над други.
(2) Трансформацията на историята в субективното съзнание. Тя се характеризира с нарастваща автономия на постмодерния субект от следите на миналото за изграждането на собствената му идентичност и самопознание. Той контактува не със смислите, почерпени от миналото, а с останалите веществени следи от него, без дори да схваща разликата.
(3) Промяна в моделите на паметта на дадена културна общност, свързани с концепциите за време и история под натиска на увеличаващата се информация.
(4) Промяна на темпоралния модел във всичките му компоненти - оценностяване на различните модуси на времето, усет за скорост, ритъм, прекъснатост или непрекъснатост, събитийна изпълненост, както и на начина, по който те го променят. Конструирането на миналото, настоящето и бъдещето се състои в разпад на миналото единство и на способността да се продуцира единен проект за бъдещето.
(5) Промяна в спецификата на основната "суровина" на историческото знание - събитието. Натрупването на събития води до омаловажаване на тежестта им. Променя се случването на това, което на свой ред ще се превърне в история.
Чрез тези пет насоки на промени се показва, че модерната история преживява своя разпад, обезсмисляне и профанизиране поради сложната антитетична природа на комуникационните условия днес. Съвременната култура се опитва да утвърди като постоянно действащи принципи пределната диверсификация на културните езици, неограничавания от нищо плурализъм и равнопоставеност на ценностите, информационното изобилие, хоризонталността вместо вертикална йерархичност. Едновременно с това се разгръщат и противоположни тенденции към глобално потребителско унифициране, стилизиране на комуникативните езици. Противоположностите са постоянно разгръщани, комбинирани, разчленявани и модифицирани. В тези нови условия модерната история не може да остане същата. Тя върви не към своя край, а към своя друга разновидност и трябва да намери нов начин да бъде потребна на личностите, потопени в това стимулиращо, но и объркващо многообразие.
Габриела Николова