Относно писането, етикета и троловете.
Струва ми се, че такава тема все още има място във форума, още повече, че терминът "трол", както се оказва, не на всички е познат и ясен, а се използва.
Първо, ще сложа една статия на Дойче веле по въпроса:
Анонимни и безотговорни
Заедно с текста, за да не се окаже след време, че е невъзможно да се намери:
"Анонимни и безотговорни
Анонимността и оплюването в интернет са точно обратното на либералността, пише издателят на Ди Цайт и публицист Йозеф Йофе. Според него анонимните разгневени потребители по форумите всъщност практикуват тоталитаризъм.
Все повече автори и медийни специалисти смятат, че мрежата в бъдеще ще узрее и ще принуди анонимните юзъри да носят отговорност за своите реакции и постинги. Международният ден на свободата на печата е добър повод на тези юзъри да се припомнят някои основни цивилизационни норми.
В дигиталната ера всички задръжки отпадат, пише Йофе. Прочел-непрочел, потребителят нахлува и се изказва. Не е длъжен да се изразява особено изтънчено, за да убеди редактора, че посланието му притежава висока стойност и заслужава да бъде публикувано. Потребителят трябва само да внимава да не пише клевети или расистки лозунги, всичко останало веднага се публикува. Пожарът се доразпалва от една особена запалителна смес – сместа между близост и дистанция. Близост, доколкото потребителят изобщо не се чувства длъжен да спазва учтиви форми на общуване. Той често се обръща на ти към автора на статията, пък и към останалите юзъри, които изскачат като кръвожадни кечисти на ринга. Дистанция, защото – за разлика от хартиените читателски писма, където обикновено се пише име и адрес, постингите са анонимни, а авторите им няма защо да се боят от прекия контакт с онзи, когото атакуват. Тяхното оплюване си остава виртуално. Те сякаш казват: ако някой ми реагира, реакцията и евентуално наказанието ще бъдат за моя аватар, не за мене. Пък аватарът нито изпитва болка, нито има чувство за срам. Така анонимният юзър си умива ръцете.
В реалния живот хората се съобразяват с многобройни цивилизационни ограничения. „Какво ще кажат съседите? Какво ще си помислят за мен колегите, приятелите, началниците, подчинените?” Тези ограничения са нещо добро. Защото нека само за миг да си представим как би изглеждал светът без тях. Какво би станало, ако можех във всеки момент да изригвам всичко, което ми идва отвътре: презрение, омраза, гняв, комплекси за малоценност. Такъв свят няма да е свободен, той просто ще се разпадне. Защото ще се е срутил най-важният му фундамент, изграден от респект, съпричастие, доверие, търпимост и здрав разум.
Дигитална инквизиция
Този свят дори няма да бъде истински либерален, както непрекъснато повтарят дигиталните граждани. В либералния свят действат правила, там се води джентълменски спор между различните мнения и интереси, като ударите под пояса са забранени. Там правилото е „ad argumentum“, а не „ad hominem“, тоест – разменят се аргументи, а не лични обиди и нападки. Да оклеветяваш хората от мрака на анонимността си – това е класически прийом на тоталитаризма. В едно либерално общество за доброто и правилното се води открита битка. Така нареченият „shitstorm“, масовото оплюване в интернет, няма нищо общо със справедливостта – то е просто упражняване на анонимно насилие, което цели да тероризира и да съсипе определен човек.
Тук привържениците на анонимността ще възразят, че най-демократичната процедура, изборите, също се провежда в анонимност. Да, но държавата не може да се сравнява с отделния човек – тя просто е най-могъщата инстанция. Тъй че по отношение на властта, която притежава правителството, анонимността наистина е важна гаранция за индивидуалната свобода. Масовото оплюване в интернет обаче всъщност представлява дигитална инквизиция – това е тиранията на едно малцинство, което нито носи някаква отговорност, нито изпитва някакво съпричастие.
АГ, Ди Цайт, ЙЙ, А. Андреев; Редактор: Е. Лилов
http://www.dw.de/dw/article/0,,15922484,00.html"
И след това, какво е "трол":
(засега без превод, по-нататък евентуално - със)
"Trolls
A Guide
The object of this page is to bring together a definitive document to cover the utter sadness of the Internet troll. Usually, a troll is nothing more than a passing nuisance, but, as this page will show, they can be a worry (stalkers). However, it is almost invariably an inadequate individual who can be safely ignored.
This page will define the activity, and help with early recognition; once acknowledged, trolls can take up residence, and, like athlete's foot, can be difficult to shift. And when you've finished here, I recommend this fairly comprehensive guide to managing sad thirteen year olds loose on Mom's computer.
What Is A Troll?
The term derives from "trolling", a style of fishing which involves trailing bait through a likely spot hoping for a bite. The troll posts a message, often in response to an honest question, that is intended to upset, disrupt or simply insult the group.
Usually, it will fail, as the troll rarely bothers to match the tone or style of the group, and usually its ignorance shows.
Why do trolls do it?
I believe that most trolls are sad people, living their lonely lives vicariously through those they see as strong and successful.
Disrupting a stable newsgroup gives the illusion of power, just as for a few, stalking a strong person allows them to think they are strong, too.
For trolls, any response is 'recognition'; they are unable to distinguish between irritation and admiration; their ego grows directly in proportion to the response, regardless of the form or content of that response.
Trolls, rather surprisingly, dispute this, claiming that it's a game or joke; this merely confirms the diagnosis; how sad do you have to be to find such mind-numbingly trivial timewasting to be funny?
Remember that trolls are cowards; they'll usually post just enough to get an argument going, then sit back and count the responses (Yes, that's what they do!).
Troll - Angler or Underbridge Dweller?
How can troll posts be recognised?
No Imagination - Most are frighteningly obvious; sexist comments on nurses' groups, blasphemy on religious groups .. I kid you not.
Pedantic in the Extreme - Many trolls' preparation is so thorough, that while they waste time, they appear so ludicrous from the start that they elicit sympathetic mail - the danger is that once the group takes sides, the damage is done.
False Identity - Because they are cowards, trolls virtually never write over their own name, and often reveal their trolliness (and lack of imagination) in the chosen ID. As so many folk these days use false ID, this is not a strong indicator on its own!
Crossposting - Any post that is crossposted to several groups should be viewed as suspicious, particularly if unrelated or of opposing perspective. Why would someone do that?
Off-topic posting - Often genuine errors, but, if from an 'outsider' they deserve matter-of-fact response; if genuine, a brief apposite response is simply netiquette; if it's a troll post, you have denied it its reward.
Repetition of a question or statement is either a troll - or a pedant; either way, treatment as a troll is effective.
Missing The Point - Trolls rarely answer a direct question - they cannot, if asked to justify their twaddle - so they develop a fine line in missing the point.
Thick or Sad - Trolls are usually sad, lonely folk, with few social skills; they rarely make what most people would consider intelligent conversation. However, they frequently have an obsession with their IQ and feel the need to tell everyone. This is so frequent, that it is diagnostic! Somewhere on the web there must be an Intelligence Test for Trolls - rigged to always say "above 150"
Where are you likely to find trolls?
Wherever they are tolerated - this means forums and networking sites that have loose or lazy moderation, and places like Usenet (newsgroups) where there may be no moderation at all.
Where trolls are successful is a slightly different issue - some forums allow members to set an 'ignore' function, so they just do not see troll posts, after the first one, and some specialist forums are tightly focussed so that troll posts stick out a mile and are ignored - it's larger, more general forums that have issues, as it only takes a couple of members to be drawn in for the whole forum to suffer. They also thrive on 'opinion' sites, such as politics and religion, where feelings often run high anyway. But, again, only if moderation is weak.
Usenet has a special problem, as moderation is impossible; for trolls to be controlled, requires committed members using their killfiles effectively, and avoiding accidental cross-posting - which is all too easy with many newsreading software setups.
Some career trolls have set up their forums to exchange notes. These rarely thrive, as most trolls are not team players, and they simply fight among themselves. in other cases, they become centers for cyberbullying (see stalking); while that's a sad development, it makes it easier to have the sites closed.
Who is at risk?
Any newsgroup, bulletin board, forum or chatroom can attract trolls, but they don't have the brains to attack nuclear physicists, and they are drawn to the quick response where sex, religion and race are found; so politics is easy prey.
One troll famously tried to infiltrate a mensa group; the results read like 100 trolls and one regular, it didn't have a chance - but it was stupid enough to persist until removed.
When Should You Be Concerned?
Usually, no, though fractured funny bones and occasional waves of nausea have been reported.
When a troll become persistent and personal, you may need to consider the possibility that it has fermented into an Internet Stalker - equally pathetic, if not more so - but sometimes requiring weedkiller. Find Out More"
P.S. Темата е с изцяло информационна насоченост, а не дискусионна.
Струва ми се, че такава тема все още има място във форума, още повече, че терминът "трол", както се оказва, не на всички е познат и ясен, а се използва.
Първо, ще сложа една статия на Дойче веле по въпроса:
Анонимни и безотговорни
Заедно с текста, за да не се окаже след време, че е невъзможно да се намери:
"Анонимни и безотговорни
Анонимността и оплюването в интернет са точно обратното на либералността, пише издателят на Ди Цайт и публицист Йозеф Йофе. Според него анонимните разгневени потребители по форумите всъщност практикуват тоталитаризъм.
Все повече автори и медийни специалисти смятат, че мрежата в бъдеще ще узрее и ще принуди анонимните юзъри да носят отговорност за своите реакции и постинги. Международният ден на свободата на печата е добър повод на тези юзъри да се припомнят някои основни цивилизационни норми.
В дигиталната ера всички задръжки отпадат, пише Йофе. Прочел-непрочел, потребителят нахлува и се изказва. Не е длъжен да се изразява особено изтънчено, за да убеди редактора, че посланието му притежава висока стойност и заслужава да бъде публикувано. Потребителят трябва само да внимава да не пише клевети или расистки лозунги, всичко останало веднага се публикува. Пожарът се доразпалва от една особена запалителна смес – сместа между близост и дистанция. Близост, доколкото потребителят изобщо не се чувства длъжен да спазва учтиви форми на общуване. Той често се обръща на ти към автора на статията, пък и към останалите юзъри, които изскачат като кръвожадни кечисти на ринга. Дистанция, защото – за разлика от хартиените читателски писма, където обикновено се пише име и адрес, постингите са анонимни, а авторите им няма защо да се боят от прекия контакт с онзи, когото атакуват. Тяхното оплюване си остава виртуално. Те сякаш казват: ако някой ми реагира, реакцията и евентуално наказанието ще бъдат за моя аватар, не за мене. Пък аватарът нито изпитва болка, нито има чувство за срам. Така анонимният юзър си умива ръцете.
В реалния живот хората се съобразяват с многобройни цивилизационни ограничения. „Какво ще кажат съседите? Какво ще си помислят за мен колегите, приятелите, началниците, подчинените?” Тези ограничения са нещо добро. Защото нека само за миг да си представим как би изглеждал светът без тях. Какво би станало, ако можех във всеки момент да изригвам всичко, което ми идва отвътре: презрение, омраза, гняв, комплекси за малоценност. Такъв свят няма да е свободен, той просто ще се разпадне. Защото ще се е срутил най-важният му фундамент, изграден от респект, съпричастие, доверие, търпимост и здрав разум.
Дигитална инквизиция
Този свят дори няма да бъде истински либерален, както непрекъснато повтарят дигиталните граждани. В либералния свят действат правила, там се води джентълменски спор между различните мнения и интереси, като ударите под пояса са забранени. Там правилото е „ad argumentum“, а не „ad hominem“, тоест – разменят се аргументи, а не лични обиди и нападки. Да оклеветяваш хората от мрака на анонимността си – това е класически прийом на тоталитаризма. В едно либерално общество за доброто и правилното се води открита битка. Така нареченият „shitstorm“, масовото оплюване в интернет, няма нищо общо със справедливостта – то е просто упражняване на анонимно насилие, което цели да тероризира и да съсипе определен човек.
Тук привържениците на анонимността ще възразят, че най-демократичната процедура, изборите, също се провежда в анонимност. Да, но държавата не може да се сравнява с отделния човек – тя просто е най-могъщата инстанция. Тъй че по отношение на властта, която притежава правителството, анонимността наистина е важна гаранция за индивидуалната свобода. Масовото оплюване в интернет обаче всъщност представлява дигитална инквизиция – това е тиранията на едно малцинство, което нито носи някаква отговорност, нито изпитва някакво съпричастие.
АГ, Ди Цайт, ЙЙ, А. Андреев; Редактор: Е. Лилов
http://www.dw.de/dw/article/0,,15922484,00.html"
И след това, какво е "трол":
(засега без превод, по-нататък евентуално - със)
"Trolls
A Guide
The object of this page is to bring together a definitive document to cover the utter sadness of the Internet troll. Usually, a troll is nothing more than a passing nuisance, but, as this page will show, they can be a worry (stalkers). However, it is almost invariably an inadequate individual who can be safely ignored.
This page will define the activity, and help with early recognition; once acknowledged, trolls can take up residence, and, like athlete's foot, can be difficult to shift. And when you've finished here, I recommend this fairly comprehensive guide to managing sad thirteen year olds loose on Mom's computer.
What Is A Troll?
The term derives from "trolling", a style of fishing which involves trailing bait through a likely spot hoping for a bite. The troll posts a message, often in response to an honest question, that is intended to upset, disrupt or simply insult the group.
Usually, it will fail, as the troll rarely bothers to match the tone or style of the group, and usually its ignorance shows.
Why do trolls do it?
I believe that most trolls are sad people, living their lonely lives vicariously through those they see as strong and successful.
Disrupting a stable newsgroup gives the illusion of power, just as for a few, stalking a strong person allows them to think they are strong, too.
For trolls, any response is 'recognition'; they are unable to distinguish between irritation and admiration; their ego grows directly in proportion to the response, regardless of the form or content of that response.
Trolls, rather surprisingly, dispute this, claiming that it's a game or joke; this merely confirms the diagnosis; how sad do you have to be to find such mind-numbingly trivial timewasting to be funny?
Remember that trolls are cowards; they'll usually post just enough to get an argument going, then sit back and count the responses (Yes, that's what they do!).
Troll - Angler or Underbridge Dweller?
How can troll posts be recognised?
No Imagination - Most are frighteningly obvious; sexist comments on nurses' groups, blasphemy on religious groups .. I kid you not.
Pedantic in the Extreme - Many trolls' preparation is so thorough, that while they waste time, they appear so ludicrous from the start that they elicit sympathetic mail - the danger is that once the group takes sides, the damage is done.
False Identity - Because they are cowards, trolls virtually never write over their own name, and often reveal their trolliness (and lack of imagination) in the chosen ID. As so many folk these days use false ID, this is not a strong indicator on its own!
Crossposting - Any post that is crossposted to several groups should be viewed as suspicious, particularly if unrelated or of opposing perspective. Why would someone do that?
Off-topic posting - Often genuine errors, but, if from an 'outsider' they deserve matter-of-fact response; if genuine, a brief apposite response is simply netiquette; if it's a troll post, you have denied it its reward.
Repetition of a question or statement is either a troll - or a pedant; either way, treatment as a troll is effective.
Missing The Point - Trolls rarely answer a direct question - they cannot, if asked to justify their twaddle - so they develop a fine line in missing the point.
Thick or Sad - Trolls are usually sad, lonely folk, with few social skills; they rarely make what most people would consider intelligent conversation. However, they frequently have an obsession with their IQ and feel the need to tell everyone. This is so frequent, that it is diagnostic! Somewhere on the web there must be an Intelligence Test for Trolls - rigged to always say "above 150"
Where are you likely to find trolls?
Wherever they are tolerated - this means forums and networking sites that have loose or lazy moderation, and places like Usenet (newsgroups) where there may be no moderation at all.
Where trolls are successful is a slightly different issue - some forums allow members to set an 'ignore' function, so they just do not see troll posts, after the first one, and some specialist forums are tightly focussed so that troll posts stick out a mile and are ignored - it's larger, more general forums that have issues, as it only takes a couple of members to be drawn in for the whole forum to suffer. They also thrive on 'opinion' sites, such as politics and religion, where feelings often run high anyway. But, again, only if moderation is weak.
Usenet has a special problem, as moderation is impossible; for trolls to be controlled, requires committed members using their killfiles effectively, and avoiding accidental cross-posting - which is all too easy with many newsreading software setups.
Some career trolls have set up their forums to exchange notes. These rarely thrive, as most trolls are not team players, and they simply fight among themselves. in other cases, they become centers for cyberbullying (see stalking); while that's a sad development, it makes it easier to have the sites closed.
Who is at risk?
Any newsgroup, bulletin board, forum or chatroom can attract trolls, but they don't have the brains to attack nuclear physicists, and they are drawn to the quick response where sex, religion and race are found; so politics is easy prey.
One troll famously tried to infiltrate a mensa group; the results read like 100 trolls and one regular, it didn't have a chance - but it was stupid enough to persist until removed.
When Should You Be Concerned?
Usually, no, though fractured funny bones and occasional waves of nausea have been reported.
When a troll become persistent and personal, you may need to consider the possibility that it has fermented into an Internet Stalker - equally pathetic, if not more so - but sometimes requiring weedkiller. Find Out More"
P.S. Темата е с изцяло информационна насоченост, а не дискусионна.