Жаргонът, без който (не) можем...
Жаргонът - jargon (fr.), argot (fr), slang (engl.) - е част от общонародния български език. Но за разлика от книжовния език, жаргонът не е пълноценно средство за общуване.
Той се състои от неголям брой жаргонни думи и фразеологични съчетания и не разполага със собствена лексика и граматика.
Затова, тези, които си служат с жаргон, използват речниковия състав и граматичния строеж на книжовния език.
Жаргонът е социален (а не - териториален) диалект, който се създава и се употребява от хора с еднакви или със сходни личностни и социални характеристики - възраст, образование, професия, интереси, психологически особености и др. Чрез използването на жаргон се постигат две цели - изразява се експресия, за да се привлече вниманието на събеседниците; подчертава се принадлежността на говорещия към някаква общност от хора. Жаргонът спада към т. н. социални диалекти, които (за разлика от останалите диалекти, наричани териториални или местни) са характерни за групи от хора, живеещи или работещи заедно, свързани с общи интереси, с обща професия, с общи преживявания, с обща идеология...
Създаването на различни социални и професионални групировки и тяхното обособяване спомага за езиковото обособяване в рамките на общонародния език. Достатъчно е група хора да живеят заедно за известно време, за да се появят в езика им елементи, характерни само за тяхната среда. Послушайте как разговарят по служба различни събеседници - счетоводители, строителни техници, историци, шахматисти, учители, спортисти, философи, лекари...
Речта им е наситена с термини и фразеология, които отразяват видимо и пряко техния специализиран професионален труд.
Какво би могъл да разбере от следните изрази:
"царски фланг", "даване на шах и мат", "блокирана пешка", "сдвоени пешки", "ход на коня", "фианкетиране на офицера", "размяна на фигури", "конска вилица", "офицерска вилица", "дамска вилица", "защита на черните" и други, човек, незапознат с играта шахмат?
Особено силен е процесът на езиково обособяване при големи социални общности като тези на учениците, студентите, спортистите и войниците. Определените специфични условия на живот, с който са трайно свързани членовете на тези общности, слагат отпечатък върху техния начин на мислене, оформят едно общо отношение и поведение спрямо всичко, което ги заобикаля и е тяхно всекидневно занимание и грижа. Това ражда особените езикови форми и създава различни "говори", с чиято помощ се раговаря по-бързо, по-лесно или по-неясно (за страничен слушател) при определени условия.
В зависимост от функцията и характера на своята лексика, социалните говори се делят на две групи:
1. професионални говори
2. жаргон
Професионалните говори се откриват навсякъде, усвояват се незабелязано в процеса на овладяване на някаква професия или на някакви знания и умения. Професионалните говори са положително езиково явление. Професионалната терминология обогатява книжовния език, защото в литературния език няма речникови съответствия за много предмети, процеси и явления.
Жаргоните могат да се разделят на две групи:
1. тайни говори (арго)
2. групови говори (жаргон, сленг)
Тайните говори имат за цел да направят речта на владеещите ги неразбрана за околните. За разлика от тайните говори на тарикати, крадци, бандити, мафиоти и затворници, груповите говори нямат за цел да направят речта неразбираема за слушателя. В едни случаи, те са израз на емоционална експресивност, а в други - пренебрежение на речевите норми и езиков нихилизъм.
Жаргоните, разгледани от позицията на книжовния език, се окачествяват като отрицателно явление, като извратена проява, която не задоволява професионални нужди, а пречи на младите хора, които още не са изградили своята личност, да изработят своя правилна и културна реч. Запомнете: диалектите, жаргоните и просторечието не са част от книжовния език. Жаргонът няма свои фонетични и граматични особености и не е пълноценна езикова система, способна да задоволи напълно нуждите на общуващите. Речниковият състав на жаргона е ограничен по състав, употреба и проява.
Жаргонните думи и фразеологични словосъчетания са с различен произход. Най-често те са:
1. Заемки от книжовния език. В този случай, преназовават предмети и явления по метафоричен или метонимичен начин. (Думата "ливада" означава 'земна площ, обрасла с трева', но в жаргона вече означава 'глупав, прост човек'. Може някоя дума да бъде съкратена - "споко" - 'спокойно'.).
2. заемки от териториалните диалекти или от просторечието. Пример: "плямпам" - 'говоря'.
3. Заемки от от чужди езици. Примери: френд (приятел), фадър (баща), бейби, уейтвам (чакам), бос, шеф (началник), гърла (момиче), мен (мъж)...
4. Новосъздадени думи (неологизми).
Някои жаргонни думи, появили се преди години, постепенно изчезват или променят смисъла си. Постоянно възникват нови жаргонни думи. Някои от думите с преносно значение разширяват своята употреба, стават многозначни и подходящи при различни случаи. По този начин, жаргонът постоянно се променя и обогатява.
Причината жаргонните думи с преносно значение да не стават всеобщо достояние се крие в в тяхната субективна стилистична окраска.
В жаргона се създават множество синоними за едно и също понятие. Например, за понятието "глупав" има повече от 50 думи, създадени по различно време. Разнообразието от синоними за едно и също понятие показва, каква проблематика занимава съзнанието на творците на жаргона и каква е посоката на тяхното търсене на езикови средства.
Жаргонът е често срещано явление в речта на учениците. Причина за това е тяхното желание да се изразяват оригинално, остроумно и нестандартно ("...защото нестандартни сме...").
Но резултатността от общуването между младите хора ще е ограничена, ако жаргонът се използва, без да се отчита, къде, кога, с каква цел чрез жаргонните думи и фразеологични словосъчетания се постига съзнателно търсен ефект - привличане на вниманието на събеседниците, пародира се нечие поведение, предизвиква се смях и така нататък.
В някои произведения от художествената литература също се срещат жаргонни изрази. Чрез тях авторите правят речева характеристика на своите герои - показват техния произход, образованието и интересите им...
Голяма част от учениците знаят, че съществува жаргон, който при определени условия се използва от младежите в големите градове, но трудно могат да посочат реалните му очертания и функции, задачите, които той изпълнява, неговият характер.
Първите сведения за ученическия говор (жаргон) се появяват през 1930 г. Тогава са наричали жаргона "ученически говор", "софийски говор" и "тарикатски говор", "хулигански говор". Названието идва от поведението на някои младежи, които с гордост се самонаричали "тарикати", което означава хитреци, умници.
Определението "ученически" говор вече не е актуално, защото с жаргона си служат ученици, студенти, работници, занаятчии, селяни...
В началото, жаргонът възниква като столично езиково явление. След толкова години оттогава (от 1930 г. - насам), жаргонът вече не е и само софийски, защото се говори в почти всички населени места.
Аргото на крадците и разбойниците се превръща в езикова база за жаргона на учениците и студентите. Особеният език е бил необходим на престъпниците като самозащита, като шифър, код, с който да прикриват намеренията и постъпките си от останалите хора и най-вече - от полицията и армията.
Извънредно интересно е речевото поведение на младежите от затворените общности, обединени в неформални групи: рокери, метъли, пънкари, хипари... Става дума за слушащите рок, метъл, пънк и други типове музика.
Жаргонът има много противници. Френският писател Виктор Юго нарича жаргона " уродлив, страхлив, скрит, предателски, ядовит, жесток, двусмислен, гнусен език". Други окачествяват жаргона като "патологично явление в езика, езикова болест, позорно явление, проява, която задръства езика с груби цинични думи..."
Въпросът за жаргона не е само езиков въпрос, но - и въпрос морален - за чистотата на човешките чувства и мисли. Грубостта, безсрамието, пошлото и уродливото намира езикова изява в жаргона. Употребата на някои елементи на жаргона води до бедни чувства, до лоши и безсрамни постъпки.
Защитниците на жаргона, без да се съобразяват с нормите на книжовния език, твърдят, че той е нормално и естествено явление, проява на младежка жизнерадост и остроумие, рожба на младежкия оптимизъм, част от пътя към себе си, стремеж към свеж хумор, езикова забава и спорт. Така ли е, всъщност?!
Има повече от 50 думи за понятието "глупав", 35 синонима за "бия" и за "бой", 25 думи за "пари", 15 синонима за "мамя" и "лъжа", 10 - за "кражба" и "крада" и така нататък...
Официалното отричане на жаргона и забраната той да се използва в общуването го превръщат в "забранен плод". Той става средство за себеизява, протест и социален отдушник.
Днес, вероятността една жаргонна дума да попадне в книжовния език е много по-голяма, отколкото това може да се случи с която и да е дума от териториалните диалекти, които някога са били неизчерпаем източник за обогатяване на официалния ни език.
В някои случаи, "свободата" да се говори "естествено" води до нарушаване на книжовните норми и правилата за културно поведение. Неуместната употреба на диалектизми и жаргонизми в разговорния стил ограничава възможността за резултатност на общуването и характеризира речевото поведение като непрестижно.
Чрез речта хората изразяват своите мисли и чувства, своите преживявания, своите проблеми... Чрез речта те общуват помежду си.
Затова речта трябва да бъде граматически ясна и правилна.
Главният извор за обогатяване на езика трябва да бъде художествената и научната литература. Възпитанието на децата и младежите в любов към книгите е най-важният момент в борбата срещу бедния език и употребата на жаргона. Тези, които развият у себе си любов към книгите, ще развият верен езиков усет и вкус.
Той се състои от неголям брой жаргонни думи и фразеологични съчетания и не разполага със собствена лексика и граматика.
Затова, тези, които си служат с жаргон, използват речниковия състав и граматичния строеж на книжовния език.
Жаргонът е социален (а не - териториален) диалект, който се създава и се употребява от хора с еднакви или със сходни личностни и социални характеристики - възраст, образование, професия, интереси, психологически особености и др. Чрез използването на жаргон се постигат две цели - изразява се експресия, за да се привлече вниманието на събеседниците; подчертава се принадлежността на говорещия към някаква общност от хора. Жаргонът спада към т. н. социални диалекти, които (за разлика от останалите диалекти, наричани териториални или местни) са характерни за групи от хора, живеещи или работещи заедно, свързани с общи интереси, с обща професия, с общи преживявания, с обща идеология...
Създаването на различни социални и професионални групировки и тяхното обособяване спомага за езиковото обособяване в рамките на общонародния език. Достатъчно е група хора да живеят заедно за известно време, за да се появят в езика им елементи, характерни само за тяхната среда. Послушайте как разговарят по служба различни събеседници - счетоводители, строителни техници, историци, шахматисти, учители, спортисти, философи, лекари...
Речта им е наситена с термини и фразеология, които отразяват видимо и пряко техния специализиран професионален труд.
Какво би могъл да разбере от следните изрази:
"царски фланг", "даване на шах и мат", "блокирана пешка", "сдвоени пешки", "ход на коня", "фианкетиране на офицера", "размяна на фигури", "конска вилица", "офицерска вилица", "дамска вилица", "защита на черните" и други, човек, незапознат с играта шахмат?
Особено силен е процесът на езиково обособяване при големи социални общности като тези на учениците, студентите, спортистите и войниците. Определените специфични условия на живот, с който са трайно свързани членовете на тези общности, слагат отпечатък върху техния начин на мислене, оформят едно общо отношение и поведение спрямо всичко, което ги заобикаля и е тяхно всекидневно занимание и грижа. Това ражда особените езикови форми и създава различни "говори", с чиято помощ се раговаря по-бързо, по-лесно или по-неясно (за страничен слушател) при определени условия.
В зависимост от функцията и характера на своята лексика, социалните говори се делят на две групи:
1. професионални говори
2. жаргон
Професионалните говори се откриват навсякъде, усвояват се незабелязано в процеса на овладяване на някаква професия или на някакви знания и умения. Професионалните говори са положително езиково явление. Професионалната терминология обогатява книжовния език, защото в литературния език няма речникови съответствия за много предмети, процеси и явления.
Жаргоните могат да се разделят на две групи:
1. тайни говори (арго)
2. групови говори (жаргон, сленг)
Тайните говори имат за цел да направят речта на владеещите ги неразбрана за околните. За разлика от тайните говори на тарикати, крадци, бандити, мафиоти и затворници, груповите говори нямат за цел да направят речта неразбираема за слушателя. В едни случаи, те са израз на емоционална експресивност, а в други - пренебрежение на речевите норми и езиков нихилизъм.
Жаргоните, разгледани от позицията на книжовния език, се окачествяват като отрицателно явление, като извратена проява, която не задоволява професионални нужди, а пречи на младите хора, които още не са изградили своята личност, да изработят своя правилна и културна реч. Запомнете: диалектите, жаргоните и просторечието не са част от книжовния език. Жаргонът няма свои фонетични и граматични особености и не е пълноценна езикова система, способна да задоволи напълно нуждите на общуващите. Речниковият състав на жаргона е ограничен по състав, употреба и проява.
Жаргонните думи и фразеологични словосъчетания са с различен произход. Най-често те са:
1. Заемки от книжовния език. В този случай, преназовават предмети и явления по метафоричен или метонимичен начин. (Думата "ливада" означава 'земна площ, обрасла с трева', но в жаргона вече означава 'глупав, прост човек'. Може някоя дума да бъде съкратена - "споко" - 'спокойно'.).
2. заемки от териториалните диалекти или от просторечието. Пример: "плямпам" - 'говоря'.
3. Заемки от от чужди езици. Примери: френд (приятел), фадър (баща), бейби, уейтвам (чакам), бос, шеф (началник), гърла (момиче), мен (мъж)...
4. Новосъздадени думи (неологизми).
Някои жаргонни думи, появили се преди години, постепенно изчезват или променят смисъла си. Постоянно възникват нови жаргонни думи. Някои от думите с преносно значение разширяват своята употреба, стават многозначни и подходящи при различни случаи. По този начин, жаргонът постоянно се променя и обогатява.
Причината жаргонните думи с преносно значение да не стават всеобщо достояние се крие в в тяхната субективна стилистична окраска.
В жаргона се създават множество синоними за едно и също понятие. Например, за понятието "глупав" има повече от 50 думи, създадени по различно време. Разнообразието от синоними за едно и също понятие показва, каква проблематика занимава съзнанието на творците на жаргона и каква е посоката на тяхното търсене на езикови средства.
Жаргонът е често срещано явление в речта на учениците. Причина за това е тяхното желание да се изразяват оригинално, остроумно и нестандартно ("...защото нестандартни сме...").
Но резултатността от общуването между младите хора ще е ограничена, ако жаргонът се използва, без да се отчита, къде, кога, с каква цел чрез жаргонните думи и фразеологични словосъчетания се постига съзнателно търсен ефект - привличане на вниманието на събеседниците, пародира се нечие поведение, предизвиква се смях и така нататък.
В някои произведения от художествената литература също се срещат жаргонни изрази. Чрез тях авторите правят речева характеристика на своите герои - показват техния произход, образованието и интересите им...
Голяма част от учениците знаят, че съществува жаргон, който при определени условия се използва от младежите в големите градове, но трудно могат да посочат реалните му очертания и функции, задачите, които той изпълнява, неговият характер.
Първите сведения за ученическия говор (жаргон) се появяват през 1930 г. Тогава са наричали жаргона "ученически говор", "софийски говор" и "тарикатски говор", "хулигански говор". Названието идва от поведението на някои младежи, които с гордост се самонаричали "тарикати", което означава хитреци, умници.
Определението "ученически" говор вече не е актуално, защото с жаргона си служат ученици, студенти, работници, занаятчии, селяни...
В началото, жаргонът възниква като столично езиково явление. След толкова години оттогава (от 1930 г. - насам), жаргонът вече не е и само софийски, защото се говори в почти всички населени места.
Аргото на крадците и разбойниците се превръща в езикова база за жаргона на учениците и студентите. Особеният език е бил необходим на престъпниците като самозащита, като шифър, код, с който да прикриват намеренията и постъпките си от останалите хора и най-вече - от полицията и армията.
Извънредно интересно е речевото поведение на младежите от затворените общности, обединени в неформални групи: рокери, метъли, пънкари, хипари... Става дума за слушащите рок, метъл, пънк и други типове музика.
Жаргонът има много противници. Френският писател Виктор Юго нарича жаргона " уродлив, страхлив, скрит, предателски, ядовит, жесток, двусмислен, гнусен език". Други окачествяват жаргона като "патологично явление в езика, езикова болест, позорно явление, проява, която задръства езика с груби цинични думи..."
Въпросът за жаргона не е само езиков въпрос, но - и въпрос морален - за чистотата на човешките чувства и мисли. Грубостта, безсрамието, пошлото и уродливото намира езикова изява в жаргона. Употребата на някои елементи на жаргона води до бедни чувства, до лоши и безсрамни постъпки.
Защитниците на жаргона, без да се съобразяват с нормите на книжовния език, твърдят, че той е нормално и естествено явление, проява на младежка жизнерадост и остроумие, рожба на младежкия оптимизъм, част от пътя към себе си, стремеж към свеж хумор, езикова забава и спорт. Така ли е, всъщност?!
Има повече от 50 думи за понятието "глупав", 35 синонима за "бия" и за "бой", 25 думи за "пари", 15 синонима за "мамя" и "лъжа", 10 - за "кражба" и "крада" и така нататък...
Официалното отричане на жаргона и забраната той да се използва в общуването го превръщат в "забранен плод". Той става средство за себеизява, протест и социален отдушник.
Днес, вероятността една жаргонна дума да попадне в книжовния език е много по-голяма, отколкото това може да се случи с която и да е дума от териториалните диалекти, които някога са били неизчерпаем източник за обогатяване на официалния ни език.
В някои случаи, "свободата" да се говори "естествено" води до нарушаване на книжовните норми и правилата за културно поведение. Неуместната употреба на диалектизми и жаргонизми в разговорния стил ограничава възможността за резултатност на общуването и характеризира речевото поведение като непрестижно.
Чрез речта хората изразяват своите мисли и чувства, своите преживявания, своите проблеми... Чрез речта те общуват помежду си.
Затова речта трябва да бъде граматически ясна и правилна.
Главният извор за обогатяване на езика трябва да бъде художествената и научната литература. Възпитанието на децата и младежите в любов към книгите е най-важният момент в борбата срещу бедния език и употребата на жаргона. Тези, които развият у себе си любов към книгите, ще развият верен езиков усет и вкус.