За да не цапам повече с глупости темата за Отобреда, пускам тая симулацийка в раздела за измишлюьотини, където и е мястото Ако модовете преценят, може да преместят и другия офтопик тук.
Та значи, хванах се снощи да направя симулацията, щото ми стана много интересно каква е ефективността на CIWS срещу маневрена ПКР, а сметките на ръка се оказаха доста чепати. Пробвах да я напиша много гъвкаво, тъй че всеки, който се интересува, да може да променя параметрите и да моделира свой сценарий. Много ще се радвам, ако откриете някаква неточност и помогнете да се доближим до реалността.
Атака на ПКР:
Ракетата приближава целта, маневрирайки по неизвестен алгоритъм с дадено максимално натоварване. Вертикално е ограничена от под и таван на полета.
Защита на CIWS:
Разглежда се ефективността на единичен откос с определен брой снаряди, начална и крайна дистанция. CIWS смята огнево решение за всеки отделен снаряд по следната схема:
- фиксира положението на целта (захват);
- въз основа на кинематичните данни смята района, който обхваща 100% от възможните маневри на целта от момента на изстрела до момента на евентуалното попадение;
- въз основа на частично разгадания маневрен алгоритъм ограничава размера на този район, същевременно ограничавайки и процента; ако разгадаването на маневрения алгоритъм е що-годе успешно, сумарната ефективност се повишава;
- произвежда случаен изстрел в рамките на ограничения район.
Допускания:
- допуска се, че маневрения алгоритъм е разгадан до известна степен от CIWS; този фактор е отразен в два параметъра;
- допуска се, че пода, тавана и максималното натоварване са известни на CIWS; реално биха станали известни след кратко наблюдение;
Приближения:
- районът, в който са разположени вероятните местоположения на целта, реално е накъдрена повърхност, но го приемаме за част от равнина, перпендикулярна на изстрела; мисля, че разликата между двете не оказва значително влияние на модела поради случайния си характер;
- движението на целта по оста цел-CIWS е моделирано като праволинейно и равномерно, а движението по останалите направления е отразено чрез площите; това помага лесно да се сметне движението на снарядите спрямо равнината на целта, без да оказва значимо влияние (виж предната точка);
- целта най-често е уязвима в челното си сечение, но поради маневрите често е в полу-профил; усреднил съм уязвимото сечение до 0.2 кв м.
Примерен резултат:
Прилагам екселския файл с кода и табличката, приятно смятане
ПП Параметрите се променят в самия код, след което се стартира макроса. Малко дървено, ама ме мързеше...
Та значи, хванах се снощи да направя симулацията, щото ми стана много интересно каква е ефективността на CIWS срещу маневрена ПКР, а сметките на ръка се оказаха доста чепати. Пробвах да я напиша много гъвкаво, тъй че всеки, който се интересува, да може да променя параметрите и да моделира свой сценарий. Много ще се радвам, ако откриете някаква неточност и помогнете да се доближим до реалността.
Атака на ПКР:
Ракетата приближава целта, маневрирайки по неизвестен алгоритъм с дадено максимално натоварване. Вертикално е ограничена от под и таван на полета.
Защита на CIWS:
Разглежда се ефективността на единичен откос с определен брой снаряди, начална и крайна дистанция. CIWS смята огнево решение за всеки отделен снаряд по следната схема:
- фиксира положението на целта (захват);
- въз основа на кинематичните данни смята района, който обхваща 100% от възможните маневри на целта от момента на изстрела до момента на евентуалното попадение;
- въз основа на частично разгадания маневрен алгоритъм ограничава размера на този район, същевременно ограничавайки и процента; ако разгадаването на маневрения алгоритъм е що-годе успешно, сумарната ефективност се повишава;
- произвежда случаен изстрел в рамките на ограничения район.
Допускания:
- допуска се, че маневрения алгоритъм е разгадан до известна степен от CIWS; този фактор е отразен в два параметъра;
- допуска се, че пода, тавана и максималното натоварване са известни на CIWS; реално биха станали известни след кратко наблюдение;
Приближения:
- районът, в който са разположени вероятните местоположения на целта, реално е накъдрена повърхност, но го приемаме за част от равнина, перпендикулярна на изстрела; мисля, че разликата между двете не оказва значително влияние на модела поради случайния си характер;
- движението на целта по оста цел-CIWS е моделирано като праволинейно и равномерно, а движението по останалите направления е отразено чрез площите; това помага лесно да се сметне движението на снарядите спрямо равнината на целта, без да оказва значимо влияние (виж предната точка);
- целта най-често е уязвима в челното си сечение, но поради маневрите често е в полу-профил; усреднил съм уязвимото сечение до 0.2 кв м.
Примерен резултат:
Брой снаряди 1500
Скорост на снаряда (м/сек) 1100
Скорострелност (снаряди/сек) 75
Крайна дистанция (м) 200
Начална дистанция (м) 3200
Скорост на целта (м/сек) 300
Коефициент Зиг-Заг x 2
Уязвимо сечение на целта (кв м) 0.2
Максимално натоварване (g) 15
Вероятност за единично попадение на снаряд в целта 59%
Скорост на снаряда (м/сек) 1100
Скорострелност (снаряди/сек) 75
Крайна дистанция (м) 200
Начална дистанция (м) 3200
Скорост на целта (м/сек) 300
Коефициент Зиг-Заг x 2
Уязвимо сечение на целта (кв м) 0.2
Максимално натоварване (g) 15
Вероятност за единично попадение на снаряд в целта 59%
ПП Параметрите се променят в самия код, след което се стартира макроса. Малко дървено, ама ме мързеше...