Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Бориловият синодик и албигойският кръстоносен поход

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Бориловият синодик и албигойският кръстоносен поход

    Малка тема за размисъл. Не е по военна история, но все пак е интересна. От около година насам си я въртя и така, и иначе, но си е на един и същи етап.

    В 1209 започва кръстоносният поход срещу тулузките катари. В 1211 българският цар Борил провежда събор срещу богомилите. Приблизително по същото време богомилите са преследвани и в Сърбия. Възможно ли е тези събития да са свързани?

    В началото на XIII в. България, Сърбия и поне едно от руските княжества сключват унии със Светия престол. Константинопол е в ръцете на кръстоносците. Английският крал става васал на папата. Папското влияние е по-силно от всякога, разпространявайки се дори в традиционно некатолически страни. В Константинопол седи венециански патриарх.
    В частност българският цар най-сетне подобрява отношенията си с католически сили като латините и унгарците - и скоро дори ще се сроди с латинския император Анри, който вече е тъст на Алексий Слав.

    Същевременно една ерес се разгаря в Тулуза с дотогава непозната (поне на запад) сила.
    Започва походът за прочистване на Тулузкото графство от еретици. Тези еретици често са наричани "бугри" и "онези от България" ("ceuls de Bolgarie" в "Песен за албигойския поход" на Гийермо де Тудела). Учението им произлиза от това на българските богомили. И точно по време на същия поход българският и сръбският владетели-униати един след друг започват преследване на богомилите в своите земи.

    Възможно ли е търновският събор от 1211 и Бориловият синодик да са поне донякъде съгласувани със Светия престол?
    Възможно ли е и Борил, и Стефан Първовенчани да се заемат с богомилите в своите страни заради мащабен папски замисъл да бъде приключено веднъж завинаги с ереста на "бугрите" - не само в Тулуза, но и в страната, от която извира това зло за Църквата?

    Знаем, че в запазения текст на Бориловия синодик не пише нищо подобно. Владетелите, споменавани вътре са все "православни" и липсват позовавания на папския авторитет, а какво остава за албигойския поход или "българската" ерес. Това е странно, като знаем, че поне до двайсетте години на XIII в. примас на българската Църква все още е Василий, получил пастирския си жезъл от Рим по време на Калояновата уния. България ще остане в тази уния чак до средата на трийсетте години.
    Знаем, че Бориловият синодик е допълван многократно поне до края на XIV в.
    Знаем, че патриарх Евтимий се заема да прочисти по-старите български текстове от всяка евентуална ерес; в собствените си съчинения той няколко пъти споменава царуването на Калоян, но оглушително пропуска да спомене каквото и да било за унията. Практиката на допълване и промяна на съдържанието на диптихите например съществува в източните Църкви поне от времената на големите ереси от IV-VIII в.
    В такъв случай възможно ли е и Бориловият синодик да е бил редактиран между 1235 г. и 1393, така че от него да са заличени евентуални позовавания на папския авторитет?

    Тези две предположения - за съгласуването на албигойския поход и търновския събор в папската политика, както и за късната редакция на Синодика, така че от него да бъдат изличени следите от съгласуване на действията с Рим - могат да бъдат аргументирани или отхвърлени след преглед на евентуално запазена и достъпна папска документация за преследването на еретиците в този период, документи от Латинската империя, евентуално споменаващи за ереси в Романия и на сръбски извори (които обаче спокойно биха могли също да са минали през редакция след края на унията). Всъщност предположенията междувременно станаха и повече - мога да добавя това за известна "прозападна" приемственост в политиката на Петър, Калоян, Борил и началото на царуването на Йоан II Асен.

    Във всеки случай е хубаво да се разгледа началото на Второто царство и от тази гледна точка - то не е някаква изолирана страна, а част от разпадащата се Византия, изложено на и участващо във всички големи процеси и събития от епохата. България на Асеневци е едновременно една от държавите-наследнички на империята и една от страните, изложени на силното папско влияние в началото на XIII в. Не е някаква прищявка или случайност, че Калоян сключва уния, че Борил стои начело на събор или че Йоан II Асен има имперски амбиции. Нито пък че в династията има лични вражди. Сърбия на Неманичите, Трапезунд, Никея, Епир и възстановената Палеологова Византия споделят общо наследство с Второто българско царство.

    Надявам се да не повтарям нещо, вече казано тук. Миналия март се навършиха осемстотин години от търновския събор и тогава разгледах тези неща в блога си и във форума на БГ-наука. Ще се радвам, ако тук изскочи някой неочакван коментар, въпрос или насрещна теза.

    Тук има интересна статия за Бориловия синодик, под която за първи път коментирах възможността за връзка между албигойския поход и Синодика, както и прочистването на данните за унията от българските извори след 1235 г.
    Бях забравил, но текстът от блога ми е публикуван и в pravoslavie.bg.
    Last edited by gregorianus; 16-04-2012, 00:35. Причина: редакцийка.
    Луд на шарено се радва - цивилен блог
Working...
X