jordani_vt написа
Виж мнение
Щ може да е лигатура. Но говорех за курсив. Изписването на тези букви на курсив в кирилицата напълно съответства на изписването им на авестийски - включително и "опашката" на щ-то. Никой професор досега не е успял да ми каже как се е зародила курсивната кирилица. Тоест не могат да са прави за нещо, което не знаят и без това. Ровила съм се и в разни трудове по кирилска палеография. За сто години ровене може да намеря отговора на този елементарен въпрос, с който просто никой не се е занимавал. Потресаващо е и просто графичното подобие в изписването на знаците, вкл. щ, на ръкописна кирилица и на авестийски курсив. Учила съм иврит и знам как се пише буквата шин (ръкописно) - нищо общо с нашето ш, макар и да е ясно кое е първообраз на кое. Неслучайно се казва, че гърците са си взели азбуката от финикийците, а римляните от гърците с посредничество на етруските. Етруските варианти на буквите са едно необходимо междинно стъпало, без което не можем да си обясним изменението на някои букви в латиницата. Тя не е възникнала директно на основата на гръцката азбука, а въз основа на модификацията й от етруските. Същото може да се каже и за нашето ш (и щ) - първообразът е семитски, но междинното стъпало липсва. Гърците този звук изобщо го нямат, така че не може да става дума за тях като посредник...
Авестийският е бил език с изключително широко разпространение - поради писмената си традиция и поради широкото разпространение на зороастризма. Поради тази причина е бил за известно време официален език на Персия (наред с арамейския), а зороастризмът е бил официална религия. Персите имат писменост - която става за скалите... Затова днес в Иран пишат с арабски букви. Те нямат писмена традиция, освен надписите си на клинопис - огромни, но... надписи, не са ръкописи. Не е странно тоест да се предположи, че единственият ирански език, който е имал толкова широко разпространение (вкл. и по религиозни причини) сред иранските народи и разполагал с някаква собствена писмена традиция, приложима за ежедневни, не репрезентативни, цели, да е бил познат и на иранските племена на север от Черно море. Тъй като тук не става дума за каменни надписи, а за курсив, тоест пишело се е на други носители, не е учудващо, ако нищо не е останало от това. Най-ранните запазени авестийски ръкописи и без това бяха (ако си спомням точно) от 12-ти век! Но писмеността е много по-стара, разбира се. С това нищо не доказвам, просто посочвам защо не е изключено по някакъв начин знанието за авестийската азбука да е достигнало онези, които са създали кирилицата. А това последното, кой е създал кирилицата, само по себе си е въпрос, по който може да се пише и спори сто години. Спирам.
С коментара за еровете не разбирам какво искаш да ми кажеш. Явно не си наясно с основни положения, касаещи старобългарския, закона за отворената сричка и понятието етимологични/неетимологични ерове. Не си говорим тук за основи на лингвистиката и разликата между гласни и съгласни. Но и това, което си написал за ъ и ь - че са обикновени гласни, също е глу.... неправилно. Тези два звука в старобългарския, АКО са етимологични, а не вмъкнати по закона за отворената сричка, са рефлекс на индоевропейските полугласни -i- и -u-, които едва по-късно в отделните езици са се диференцирали вкл. и графично като гласни и полугласни (и vs. й, у vs. в).
Никой не говори за съвременния печатен шрифт на кирилицата или така наречената гражданка, въведена от Петър Първи. Говоря за курсив. Това първо. Второ, гражданката е само модификация на кирилицата. И дума не може да става за принципни разлики. Само опростяване. Но тъй като това е печатен шрифт, той няма никакво отношение към казаното от мен.
Моля те, чети написаното.
П.П. И моля те, престани да асоциираш понятието ирански езици с Иран, защото кръв ми капе от сърцето. Прочети в Уикипедия що са то ирански езици...
Comment