Езикът на прабългарите

[случайно прелитащ]

Аз също оценявам информацията, която дава Наполитано. Например това е страхотно: "В унгарския има и доста ирански заемки, които са обаче много повече от иранските заемки в праславянския."

Отговорът на въпроса "защо в унгарския иранските заемки са повече отколкото в праславянския" може би ще осветли ситуацията около прабългарския.
Не е възможно да е така, ако по пътя си на запад унгарците не са контактували с ираноезично население. Пътят им е Урал>Волга>Сев.Причерноморие>Дунав. Доста на север се падат от персийския юг около Кавказ, т.е пълна невъзможност за контакт с Персия или друг сигурен ираноезичен субект. От славяните не може да са заели нищо по пътя - контактите им са били инцидентни, пък и нали в славянския иранизмите са много по-малко? Това е парадокс и следователно праславяните нямат пръст в частичното "иранизиране" на унгарския. Но ако унгарците през 10-ти век и после контактуват със славяни, иранизирани в по-голяма степен, тогава към първия въпрос за иранските заемки в унгарския се прибавя и въпрос за иранските заемки в славянскя. Под чие влияние са те?
Отговорът и за двата случая е: влиянието е на късните сармати, живеещи в степите и лесостепите на север от Ч.море. А че сред тях са /или че те са/ прабългарите - това е констатация именно на новите и наистина обективни изследвания.

Така че първичния сармато-ирански произход на прабългарите не е под съмнение, тук спорът е дали и до каква степен те са тюркизирани езиково.
Според мен дотук в никаква степен не става ясна езиковата картина в Източна Европа от интерсуващия ни период - 7-ми век, когато нашите хора идват на Дунава, с оглед изясняването характера на техния език. Няма и как да стане. Тя е динамична, езиковата граница тюркски/ИЕ езици се мести на запад, като вероятно е размита на много места. Нямаме никакви разбираеми писмени паметници оттогава. Така че прибягването до сравнения със съвременни тюркски езици е анахронизъм - възможно е в много голяма степен тези езици да са обогатили речника си от други, които междувременно са изчезнали, като случая с прабългарския. Следователно може вторично тюркските думи да ни се представят точно обратно - като заемки от тюркския в други езици. По пътя си на запад пратюрките и тюрките са имали някоко хилядолетия в години и километри да заемат от какви ли не ИЕ езици - като се почне от тохарския през 2-ро хил. пр.н.е., та до ... ясно е докъде.

Ясно е, че е имало някаква тюркизация, но тя съвсем не е толкова голяма, колкото се опитват да ни я представят.
Календарът направо го махнете: според нашия сме си чисти римляни.

[napoletano]

Отговорът на въпроса "защо в унгарския иранските заемки са повече отколкото в праславянския" може би ще осветли ситуацията около прабългарския.
Не е възможно да е така, ако по пътя си на запад унгарците не са контактували с ираноезично население. Пътят им е Урал>Волга>Сев.Причерноморие>Дунав. Доста на север се падат от персийския юг около Кавказ, т.е пълна невъзможност за контакт с Персия или друг сигурен ираноезичен субект.

Част от думите в унгарския са с осетинска/аланска фонетика (разместване на началните съгласни - напр. ördög "дявол", авест. drug- "лъжа"), т.е. това са късни заемки от района на Северното Причерноморие.

От славяните не може да са заели нищо по пътя - контактите им са били инцидентни, пък и нали в славянския иранизмите са много по-малко? Това е парадокс и следователно праславяните нямат пръст в частичното "иранизиране" на унгарския. Но ако унгарците през 10-ти век и после контактуват със славяни, иранизирани в по-голяма степен, тогава към първия въпрос за иранските заемки в унгарския се прибавя и въпрос за иранските заемки в славянскя. Под чие влияние са те?

Иранските заемки в славянския праезик са поне от 4-2 в. пр. н.е, (за повече инфо: Осетински тълковно-етим. р-к на проф. В. Абаев и други негови студии върху скито-сарматския). А прабългарите са май доста по-далеч на изток по това време?

Според мен дотук в никаква степен не става ясна езиковата картина в Източна Европа от интерсуващия ни период - 7-ми век, когато нашите хора идват на Дунава, с оглед изясняването характера на техния език. Няма и как да стане. Тя е динамична, езиковата граница тюркски/ИЕ езици се мести на запад, като вероятно е размита на много места. Нямаме никакви разбираеми писмени паметници оттогава.

Ами по малкото паметници от византийски автори и на гръцка азбука се стига до извода, че езикът е тюркски (и това - от почти 100 години).

Така че прибягването до сравнения със съвременни тюркски езици е анахронизъм - възможно е в много голяма степен тези езици да са обогатили речника си от други, които междувременно са изчезнали, като случая с прабългарския. Следователно може вторично тюркските думи да ни се представят точно обратно - като заемки от тюркския в други езици. По пътя си на запад пратюрките и тюрките са имали някоко хилядолетия в години и километри да заемат от какви ли не ИЕ езици - като се почне от тохарския през 2-ро хил. пр.н.е., та до ... ясно е докъде.

Тохарските езици май не са оказали влияние на съседните езици - напротив - в тях се откриват китайски и доста санскритски заемки, както и думи с неизяснен не-ИЕ произход (има известен брой думи с предполагаем тюркски произход(!)). Освен това тюркските думи, изброени в списъка, си имат съответствия в другите алтайски езици и следователно не могат да бъдат ИЕ заемки.

[IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS]

Други като tükör “огледало", bélyeg “марка”, bölcs "мъдрец" ги има и в старобългарски като тикъръ, бѣлѣгъ, бльхьчии (за тях не е изключено да са преминали от старобългарския в унгарския).

Да, не е изключено, както не е изключено същите думи да ги е имало и в езика на волжките българи и на българите, останали в кр. на V²² век в Северното Причерноморие, или пък в езиците на хуни, авари, хазари и сувари.

За Паскатур и унгарците в своето не съвсем надеждно изложение, изпълнено с неточности, Вилхелм де Рубрук дава следните сведения:
"Езикът на паскатурците и унгарците е един и същ. Те са пастири без какъвто и да е град и на запад опират до Голяма България (MaioriBulgarie). От тази земя на изток, в този северен пояс няма повече никакъв град. Поради това Голяма България е най-крайната страна, която има град. От същата област Паскатур са дошли хуните, по-късните хунгари, където е сега Голяма България. . . Това, което казах за страната Паскатур, го зная от братята проповедници, които са дошли тук преди идването на татарите и поради това самите те са били покорявани от съседните българи-сарацини и повечето от тях са станали сарацини.”

Календарът направо го махнете: според нашия сме си чисти римляни.

Ако календарът е зает, то той произхожда от тюркски r-езичен народ. Как си го обясняваш?

[tonev]

Ако календарът е зает, то той произхожда от тюркски r-езичен народ. Как си го обясняваш?[/COLOR]

аварска заемка?

[IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS]

аварска заемка?

А защо им е трябвало на прабългарите да заемат календар от аварите?

[IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS]

за да знаят кога да сеят?
или кога ще започне кампанията по козения /март/

А възможно ли е сарматите, сиреч прабългарите, да не са имали календар преди да срещнат аварите и защо на сарматите, тези цивилизатори на човечеството, им е трябвало да вземат календарната система на един безпросветен безписмен тюркски народ, вместо да ползват Зороастрийския календар, примерно?

[tonev]

А възможно ли е сарматите, сиреч прабългарите, да не са ли имали календар преди да срещнат аварите и защо на сарматите, тези цивилизатори на човечеството, им е трябвало да вземат календарната система на един безпросветен безписмен тюркски народ, вместо да ползват Зороастрийския календар, примерно?

календарът си иска /а май си и има/ отделна тема...

[Darkas]

календарът си иска /а май си и има/ отделна тема...

Никъде не съм срещал доказана теза, че българите са взели календара от друг народ. Нали се твърди, че е слънчев? Отделно термините в него и особено окончанията, които тук ротирахме от тюркски в латински го правят по - специфичен

[RIZAR]

Уважаеми ИЦА ,

некоректно е да сравнявате езиците на 2 народа -/тюркски и унгарски / и оттам да правите заключения за българския- тук има логическа и фактическа грешка... ?!?

[IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS]

Никой не прави заключения за прабългарския език въз основа на сравнения с унгарския. Очевидно, нещо не си разбрал.
А уникалният превод на "сигор елем" на тракийски ли беше?

[IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS]

Говоря за ударение на първата сричка

А къде е ударението на Турция и турци в български, английски, руски и др. езици и какво следва от това?

[Хана]

В кои първобългарски паметници е указано къде пада ударението? Или може би във византийските извори има такава информация???

[случайно прелитащ]

Част от думите в унгарския са с осетинска/аланска фонетика (разместване на началните съгласни - напр. ördög "дявол", авест. drug- "лъжа"), т.е. това са късни заемки от района на Северното Причерноморие...

Чудесно. Прабългари и алани образуват неделимо цяло според археологическите данни от градищата на салтово-маяцката култура от СВБ.
Ако знаем нещо за аланската фонетика, не бихме ли могли да извлечем инфо за българската?

А възможно ли е сарматите, сиреч прабългарите, да не са имали календар преди да срещнат аварите и защо на сарматите, тези цивилизатори на човечеството, им е трябвало да вземат календарната система на един безпросветен безписмен тюркски народ, вместо да ползват Зороастрийския календар, примерно?

Един взаимстван календар у незнайните тюрки, от които пък взаимстват и прабългарите, не е кой знае какъв признак на цивилизованост, още по-малко се свързва с писменост. Не е голяма работа да момнят календара.

Ако искате, можем да се занимаем с опитите на някои хора да търсят ирански следи в българския език. Щото от друга страна нямаме нищо, освен няколко тюркски техн. военни понятия, размесени обаче с ИЕ такива.

[napoletano]

календар и език

Не мога да разбера как може по имената на месеците и годините в един календар да се разбере дали е лунен или слънчев. Но това не е по темата.

За аланската/осетинската фонетика - има доста литература - споменах един източник. Но за съжаление няма допирни точки с думи от старобългарски/новобългарски извън общославянските лексеми, наследени от ИЕ праезик.
Очаквам информация за иранските следи в българския език.

[IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS]

Тъй като "иранистите" явно няма да дадат инфо за ирански следи в съвременния български език, ще взема да го дам аз.

²Х. НЕСЛАВЯНСКИ ДУМИ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК С ВЕРОЯТЕН ПРАБЪЛГАРСКИ ПРОИЗХОД, СПОРЕД ПЕТЪР ДОБРЕВ И Д-Р ЖИВКО ВОЙНИКОВ
аз, айвъл, ако, ален, амба, ами, антерия, аргатин, бавя, багра, бално, бамбало, банко/ брайно, барам, барс, бас, бастисвам, бат/ бай, бамбало, батене, бати/ бате/ бачо, бафта/ пафта, бацкам, бахор, бачкам, баща, беки, бел, белегъ, бележа, белки/ белким, белувик, белчуг, беля, бендисам, беневреци, бент, беро, бечви, бибе, било, биля, бисер, благатки, благуна/ благун, бланав, блян, бозки/ боцки/ биска, ботка/ бабка/ петак, болярин, бора, борика, ботур, ботуши, боща, брантия, брак, бръмбър, бръст, брътвя/ брътвеж, бръщолевя, буба, бубонки/ бобонки, буза, буканки, букар, булгур, було, булка/ буля, бумбак, бун, бунак, бунище, бур, бурен, бурения, бурки, бутам, бухал, буча, бъбрек, бъбря/ бърборя, бъдне, бъждам, бъзикам, бъзна/ бъзгам, бъзунек, бълдам, бърде, бърдо/ бърчина, бърдуче, бъркам, бърна, бърча/ бръчка, бътна/ бътвам/ бъткам, бъх, бъхтя се/ бъхтане, вада, вадя, вампир, вапцам, вардя, варе, варийн, вария, вежда, вейки, верига, вертеп, вече, вещица, виелица, вик/ викам, вила, вира, вирея, витяз, вран, врява, втасал, втесвам, втесен, ву, вуйна, вуйчо, въгарец, въдък, въже, въза, възгеч, възглавница, възнак, вървя, върколак, върни, върша, вършея/ вършитба, въстръб, вътък, гаванка/ хаван, гавра, гаго, гаджал гадже, гажд, газя, гайда, гайка, галацки, гале, галфон, гаргара, гарда, гаф, гацам, гащи, гащник, гега, генгерлик, гердан, гердел, геренида, геринда, герка, гижа, гиздя се, гиздав, гизмодул, гиржа, главя, главя се, глама, гламав, глеч, глоба, говедо, голопар, гоптал, грездей, гръста, гръцмул/ гръчмуль, губер, гугутка/ гургулица, гудя/ нагудя/ нагаждам/ угаждам, гузен, гуня, гурво, гурел, гурида, гусе/ гуце, гутер, гуца, гуцул, гуша, гушещ се/ сгушен, гуша, гъгрица, гъдел, гълча, гъна, гътна, гьостерица, гюбре, гя! гя!, давене, дада/ деда, дама, дамле, дебел, дебна, дека, демек, денк, деруга, дефиле, джак, джамал, джамаче, джанголоз, джанта, джапам, джаран, джаскам, джворнем, джегалка, джезве, джелю, джидж, джиджен, джиткам/ джитна, джоджен, джонгъл/ джонгъли, джоджен, джонка, джоп, джуга, джудже, джука, джура, джавана, дзвар, дзвиска/ двиска, дзивгар, дзипам/ рипам, дзифт, дий, дирник, диря/ търся, доба, додеея/ додя ми се, дойка, долу/ надолу, дор/ дори, дорест, доста, драс, дреха/ дрехи, друсам, дръмбой, дрън, дрънкам, дръпна, дудула, дуда, дудук, дускам се, дъвча, дънгалак, дърдоря, дърля се, дърт, елик, ене, е-па, ерна, ерча се/ наерчен, еръ, ефтин, ешмедеме, жага, жвакам/ джвакам, жегъл, желва, жерка, живот, жизлак, жими бога!, жоп, жулю, жумя, завера, загария/ зайре, зак, дзак, залък, заман, заран, зардзала/ зарзалия, зарън/ зарънта, затривам, зарязвам, захарлачен, захлас/ хлас, захут, зер, зид/ зидар, зил, зима, зоб, зурла, зъзна, зъм, зънза, изкиля/ изкилен, илетя, илига, индрише, исамо, иху, ия, йордань, йороклица, йоса/ йоси, кавал, казак, кай, кака, калина, калпак, калугер, калушар, каматен, камбична, канара, каня/ каня се/ чини ми се, капа, капище, каракачани, карам, карам се, карас, кастря, ката/ ката ден, катана, като, кацам, качамак, качаунка, кащяло/ комай/ гачи, качвам се, качулка, качулат, кваси/ наквасен, квит, кежав/ кекав, кекерица, келемя, келеш, кена, кенар, кепе/ кепенек/ кабаница, кепче, кешки, кивот, кика, килвам се, кина/ откинвам, киматен, кир/ кръжа, кир-кир, кискам се, китеник, киша/ кишав, клет, клечка, клинча, клисав, клуп, кльопам, клюмнал, книга, кобилица, коварен/ коварство, ковладя, код, козунак, кокал, кокиче, кокичка, коко, колаче, коледа, колиба, комат, кондисам, контош, копан, коприна, копринче пиле, копук, копче, кордя/ накорден, корем, кория, коссер, котига, котига, котура, коуръ/ кур, кофти, коцкар, коч, кочина, кош, кошара, кошер, крак, краканчу, краса, краста, кратуна/ картуна, крача/ крачка/ разкрач, креж, крето, крънкам, кръшен/ кръшна, куда, кука, кукери, кукумий, кукумявка, кума, кумир, куна/ кунка, кундя, кунинко/ конико, куркане, куряк, кутре, кутра, куцовласи, куче, кушия, кушле/ хъш, кълккам/ къкря, къл-къл, кънти, къркам, кърлеж, кърпа, кърпел, къртя, кърч/ кърчан, кърша, къс, късам, кът, кътам, къща, кютам, лавра, лагом, лагаф, лале, лалугер, ламтя, ламя, лапа, ласо, ластун, лаф, лафя, лашкам, левент, леле!, лелея, леля, леш, лешник, леща, лиги/ лигав, лигльо, лиляк, лискур, лича, лобно/ лобно място, лозинка, локва, ломотя, лош/ лошав, луге/ люге, лукав, лумкам, лунгур, лутам се, лъх, льох-льох!, льохман, лянкам, ма, магаре, маджун, мазаре, май/ ми/ ами, майка, майки/ майкичи, маймуна, макаме, макар/ маке, мале, манарче/ манъра, манга/ мангал, манкира, мамалига, мартак, маса, масур, матара/ матора/ манерка, мати-маскара, мачам, мачка, маца, мацам, ме, мегдан, мера, месал, механа, мешина, мечка, миачи, мигар, мигла, мижа, милина/ млин, мингушки, минзухар, миткам, млак, мляскам, мокани, мома/ момък, момче, моканин, морав, мотовила, мразя, мрака, мръсен/ мръсотия, мряна, мудно, мунти, мура/ смърч, мургав/ мург, мурук, мустак, муся се, мухи, муци/ муцка/ маце, муцуна, муша/ мошеник, мушия, мушкам, мъгла, мъж, мъй-мъй!, мъкна се, мънънка, мърваци, мърда̀, мърдам, мързел, мърла, мърморене, мърсуване, мърся, мърхуля, мърцина, мъска, мюедже, мязам/ мязяне/ мясам, най, нали, нана, нани-на, нанкам, нар/ нарове, нара, на рок!/ ай на рок!, насосвам, нега, нека, некни, ненки, нерез/ нерь, несвяст, нестинари/ нестинарство, нефелен, ненки, никой, никс/ ник, нима, нуга, няма, обадя, обаче, обесен, обеца, обидам, обич, овраг, одма, ой/ ей, ок, окачвам/ закачвам, олеле!, олелия, оман, онче, оп, опай, опашка, опухам, от, отвъд/ отвъде/ овъдно, оттърван/ да се оттърва, охлюв, охра, ошав, па/ ба, па/ е-па, пазя, пайвант, пак, палав, паламарка, паланка, палапутра, паласка, палешник, пандиз, пандишпан, панта, папуняк, папур, паракенде, пари, партакеши, пас, паспал, паста, пастря, пат, патаран, патерица, патка, паткан, патладяса, патрав, патък, патърха, патя, паха/ пахана, паче/ най-паче, пезюл, пелерина, пелте, пендари, пеперуда, перипети, перустия, перушан, перча се/ перя се/ наперен, перчем, пестил, петало, печат, печеля, печурка, пешкир, пикна/ пикнувам, пинкам се, пинтия, пир, писа/ писе/ писко/ писана, пита, пич, пичка, пишлеме, пишман, пищялка, планина, плещя, по, поквара, попържам, поркам, порой, постули, постя, посърнал, потка, потон, потури, пош, пощя, праз, пранги, прасец/ прасе, пращам, презид, презло, прекарвам, пресен, прияя, пруст, пръскам, пръцкам, пряпорец, псувам/ псувня, пужав, пукам се, пуканки, пуле, пуля се, пунгия, пуряк, путка/ пунда, пуша, пущ, пъдар, пъдпъдък, пъдя, пъпеш, пъпка, пъпля, пъргав, пъртина, пърхам, пърча, път/ пъти, пъткам, пъхам, пъча/ пъча се/ изпъчен, пъшки, рабош, раван, разакия, рака, ракла, рало, рапан, ратувам, рача, рачел, резе, ренде, репча/ изрепча, ресна, риган, рид/ рът, рипам/ припкам/ хрипкам, ритам/ отритвам, рованик/ равеник, рокам, рокан, ромон, рошав, руспия/ уруспия, ручам/ ручок, руфя/ рофея, ръгам/ ръчкам, ръйж, ръся, рът, рътя/ изрътя, ръфам, ръшкам/ ръщя/ решна, са, сабя, сака, сакам, сакат, сал/ саде/ само, самодива, санким, свила, свиреп, свирка, свиря, сгур, сдухан/ сдуя се, сега, секвам/ сецвам се, сенище, сепвам се, серей, сетя/ да се сетя/ досетя, сима, синигер, синор, сипаничев, сир/ цир, сир, сирак, сирище, сиромах, сиряв, сиряк, скапан, скат, скут, слана, сме, смок, смъди, снага, сокай, стомана, стомна, стопанин, стреснат, стрина, студ, стърга, стъргало, сугарен, сукалче, сукман, сульо, сумтя/ сумтене, сурва, сур-елен, сурна, суроватка, суча, съсел, съмна, сянка, та, тази, така, талпа, тамбура, тамън, тантурест/тунтест, таръм, тас/ тиган, тача, тегарчук, тек, тел, те/ те-това/ те-този, тиган, тиле/ тилне, тилилейски/ гори тилилейски, тиня, тиря/ натирвам, тичам, тищя, тлака, той, ток, току, топка, тор, тояга, трап, трахана, трина, тромав, тръгвам, тужар, туй/ туйнака/ тва, тупортия, турям, тцъ, тъкмо, тъкмя, тъпън, търкалям, търпош, търса, търся, търтя, угар, удисвам, улувица, умалял, унгурин, унгур, унгър, урва, уруки, усоен, учкур, фандак, фарфалак, фарфара, фашкии, фиданка, фистан, фит/ хайде/ хатте, френгия/ сабя-френгия, фтищи, фудул, фукам се, фурия/ фиря, фъстък, хабя, хавра, хакам, хала, халище, халосвам се, халост, халтав, хангар, хапка/ хапя/ хапвам, хапче, хапя, харапин, харесвам, харкане, харо, харча, хашево, хвърлям, хвърча, хеле, хилав, хлема, хлъзгав, хлъзгам се, хойкам, хоцкам, хойса, холан, храна, храня се, хрема, хриле, хубав, хубаво, хубост, хукоть, хумба, хумнат, хълбок, хългъз/хългъзник, хълцане, хърба/ хърбел/ хърбав, хърцои, хъс, хъш, цака, цаня, цап, цепя, цер, церя, циба!/ чиба!, цибър, цивки, циврене/ црикам/ църкам/ цвъркам, цигулка, цигуляв, цилав, цинхун, цинцари, ципа, цинция/ циция, цокам/ цукам/ цуйка, цоцла, цуйка, цукало, цукни си!, цункам, цъмбур-цъмбур, цървули, църкава, цяр, чавка, чамав, чана/ чина, чанта, чапа, чарда, чева, чеверме, чембас, чембер, чемерика, чеп, чепик/ чепици, чепка, черво, черта, чизми, чийз, чилик/ челик, чимшир, чина, чип, чипак, чипкам, читъ/ читав, чичо, чишкам, човка, човъркам, чомаря, чомпе, чомпил, чопля, чорлав, чорчук, чувам/ отчувам, чук, чука, чукал, чукам, чукан, чукар/ чукари, чумбер, чупа, чупя, чучело, чучур, чуш, чуш/ чушна, чушка, шавам, шавар, шал, шантав, шар, шарка, шаря, шаяк, шевар, шега, шейка, шепа, шетам/ шътам, шибалка, шибам, шиве, шиле, шина, шиндрена къща, шипка, шира, шмекер, шол, шольо, шопар, шубе, шуга, шугав, шудрав, шуле/ шольо, шуле, шума, шунда, шут, шушти/ шуштя, шушти/ шуштя, шушукам, шът, шътна/ изшъткам, ще/ ше, щерица, щерка/ керка, щерна, щир, щракам, щур, щурец, щъкам, юда, юнак, яд, ядец, як, яко/ яко дим, ян, ято, яхър;

Според д-р Войников, от изброените думи само двайсетина имат угрофински или алтайски произход, а останалите произхождат от различни ирански езици. П. Добрев обаче е по-краен. За него почти 100% от думите имат ирански и друг неславянски произход, различен от тюркския.
Изнамерих и поредното доказателство за голямото сходство между езика на англичани и прабългари:
"Пламен Цветков анализирайки няколко тохарски думи и българските им аналози: ak - око, malk, melk – мляко/млеко, kas- гася, nas – ние, нас, стига до интересния извод за голямо сходство в езика на тохари и прабългари."

(Прабългарски думи, част 1; Прабългарски думи, част 2; Прабългарски думи, част 3; http://www.kroraina.com/b_lang/index.html; П. Добрев 1995: 63-141)