ИРАНСКА ТЕЗА (работна тема!)

[RIZAR]

661 е дискусионна дата ,по-добре ,този вариант -
1.до 376год.
2.376 - 681
3.681-865 год.

[tonev]

661 е дискусионна дата ,по-добре ,този вариант -
1.до 376год.
2.376 - 681
3.681-865 год.

нарочно я изтеглих малко датата, но и така става. в светлината на тезата на Рашев за пославянчването, е нужно разделянето на периода 376 - 681 г.

пп. а отделянето на периода след 681 е задължително.

[_magotin_]

[_magotin_]

Малко промоция на Хумаринското градище

[Darkas]

Искам да възразя относно "съмнителността" на съкровището от Наг-Сент - Миклош поради надписа "боила жоапан теси дугетойги бойтаула жоапан тагроги итзиги таиси". Имаме прабългарски титли в надписа, а езикът НЕ Е идентифициран.

[_magotin_]

Искам да възразя относно "съмнителността" на съкровището от Наг-Сент - Миклош поради надписа "боила жоапан теси дугетойги бойтаула жоапан тагроги итзиги таиси". Имаме прабългарски титли в надписа, а езикът НЕ Е идентифициран.

И аз искам, обаче в споменатото "ново и пълно" издание на съкровището, с което по едно любопитно стечение на обстоятелствата разполагам, тезата на авароведите е допълнително укрепена с най-различни аргументи. Едно е ясно, т.нар. представителни кани, в т.ч. и кана номер 2, най-вероятно са изработени не в дн.Унгария, а някъде в региона на Кавказ и са пренесени на Запад, надписът и дръжките /припоени на някои от другите съдове, за да се носят на колан/ са вторични и не отразяват разбиранията и културните особености на майсторите.

Колкото до титлите, не може автоматично да се изключи възможността у аварите и българите да има някои еднакви титли. Фамозният боколобър, споменат у Теофилакт Симоката и Фотий, е един от примерите в тази посока.

[Darkas]

Аварите включват в себе си прабългари (аварския хаганат), така че нищо чудно няма да сме ги повлияли.Сравнението между авари и българи е между корелирани данни според мен.

[_magotin_]

Аварите включват в себе си прабългари (аварския хаганат), така че нищо чудно няма да сме ги повлияли.Сравнението между авари и българи е между корелирани данни според мен.

Да, хаганатът несъмнено включва доста българи от групата на кутригурите. Даже има опити да се изолират кутригурските погребения/некрополи, макар че въпросът е далеч от някакво задоволително решение.

Въпросът е дали кутригурски титли биха могли да се възприемат от самите авари, как и кога е станало това? Контакът се е осъществил някъде около средата на V² век най-рано, във връзка с бягството на аварите от Истеми /тюркския хаган, който според изворите много ги мразел/. От този момент нататък до гибелта на аварския хаганат има наистина дълъг период, през който биха могли да си влияят взаимно.



Боколобърът си остава засега много любопитен пример за споделена титла, още повече, че пасажът за него у Симоката е повече от информативен:

VIII. 1. С наступлением осени варвары, не считаясь с военным союзом, вновь стали нарушать перемирие. 2. Я не уклонюсь от своего повествования, рассказав о причине этого. Был некий скиф, носивший прозвище Боколабра (если кто хочет совершенно ясно понять это прозвище, то я сейчас истолкую это имя, переведя его на греческий язык. 3. Переделав скифское слово на эллинский язык, мы получим толкование: маг, что то же самое, что священнослужитель). Этот человек совершил тогда безрассудный поступок, который быстро должен был подвергнуть его опасности. 4. Он вступил в связь с одной из жен кагана и, попавшись на приманку кратковременного удовольствия, подверг себя великой угрозе гибели. И вот, боясь, как бы не было открыто его преступление и как бы ввиду явных улик ему не подвергнуться страшным мучениям, он подговорил семерых из гепидов, подданных [аваров], и с ними устроил побег к своему родному племени. 5. Это были гунны, жившие на востоке, по соседству с персами, которых большинство более привыкло называть тюрками. 6. И вот, когда он переправлялся через Истр, направляясь к городу ливидинов, он был захвачен ромейскими начальниками, поставленными для охраны Истра. Он открыл им свое происхождение, назвал место, где он прежде жил, и рассказал о том удовольствии, которое гнало его оттуда. 7. Когда своим рассказом о несчастье он внушил доверие, предводитель...

Друга обща титла е споменатата у Айнхард /биограф на Карл Велики/ capcanus, която Бешевлиев сравнява с нашето кавхан.

[_magotin_]

Проф. Людмила Дончева: Езическият прабългарски ритуален некропол край Балчик е най-ранният
09 август 2008 | 22:26 | Фокус
За находките, открити в прабългарски ритуален некропол в Балчик, както и за изложбата, представяща част от откритията "Изгревът на България" Агенция “Фокус” разговаря с ръководителя на разкопките проф. Людмила Дончева

Фокус: Проф. Дончева бихте ли разказали нещо повече за разкопките, които ръководите на прабългарския некропол в Балчик?
Людмила Дончева: Ние разкриваме този некропол в продължение на седем години. Той е открит случайно от войници, които копаят изкоп. В продължение на три години по него е работил колегата Марин Димитров, след това аз и моят екип сме проучвали некропола като част от историята на Добруджа. Интересът ми към този некропол нарасна. Всяка година моят екип разкрива към 30-40 гроба и вече сме разкрили почти 200 гроба на площ от 1 декар. Понеже има интересни находки и за нас това е най-ранният некропол от известните досега ритуални прабългарски некрополи, решихме да запознаем обществеността на Балчик като направим една малка, скромна изложба на най-впечатляващите материали, открити досега. Това са предимно керамични съдове, съпроводени с много фотоси и графични рисунки на гробове, както и някои метални предмети.
Тъй като разкриването на некропола се финансира преди всичко от община Балчик, както и от Националния археологически институт с музей при БАН, много от находките се намират в София. За изложбата сега ние ще използваме само експонати от музея в Балчик. Показваме интересни керамични съдове, защото прабългарите са били много добри грънчари. Некрополът ни разкри много неща с византийските токи и металните предмети, които открихме, датиращи от втората половина на V²² век. Това доказва, че е един от най-ранните български паметници, тъй като прабългарите са дошли с тези ковани принадлежности и са донесли керамичните съдове и традиции в керамичното производство. Те не са номади, а уседнало земеделско население, което е основало прабългарско селище, което за сега не знаем къде е, но знаем постоянния некропол на това селище.
Некрополът е бил ритуален и едни погребения са извършвани чрез изгаряне, като кремацията е два вида - в камери и ями. За разлика от славянските некрополи, където преобладават погребения в урни, в този некропол не сме открили нито един съд, който да съдържа изгорели човешки кости. В другите гробове погребението е извършвано чрез полагане на трупа в ями. И двата вида гробове са разположени много близо и не се разграничават по инвентар . Гробовете с ексхумация, тоест с полагане на трупа са ориентирани преди всичко от север на юг. Мъртвите са погребвани по гръб с опънати покрай тялото ръце. Има и гробове, които са ориентирани юг-север, запад-изток, изток-север, като всички те са езически. Откриваме детски черепи с деформация, един елемент в погребалния обред и в традиционния живот на прабългарите да деформират черепите на децата.
Фокус: Как е ставала тази деформация?
Людмила Дончева: Чрез кръгови превръзки и силно стягане на главата на децата. Има случаи на деца, починали в следствие на тези превръзки. Това е традиция, която води началото си още от египетските ритуални погребения. Някои смятат, че това е символ на власт. Разбира се не всички черепи, които откриваме са деформирани.
Фокус: Колко експоната ще представите?
Людмила Дончева: Съдовете са подредени в три витрини, а иначе имаме табла и стативи с много рисунки и фотоси от момента на разкриване на гробовете.
Фокус: От колко души се състои вашият екип?
Людмила Дончева: Моят екип е много скромен, състои се от 8-9 души, всички те с висше образование. Ние копаем сами, защото в Балчик не можем да намерим работници. В екипа ми има инженер, геодезист, антрополог, трима докторанти по средновековна археология, магистри по археология, учител, както и приятели на хора от моя екип, които идват да ни помагат.
Фокус: Бихте ли го свързали с други некрополи, които се намират в близост?
Людмила Дончева: Да това е некропол, който принадлежи към ритуалните некрополи. Такива некрополи у нас има в Северна и Южна Добруджа. В Северна Добруджа са известни около 30 разкопани некрополи, а има и други, на които са набелязани местата, но не са извършвани проучвания. Примерно, най-голям от проучваните некрополи е този при село Топола - Каварна, който се намира на 10 км., северно от нашия. Между двата некропола има много общи елементи. Но при некропола при село Топола има и една група християнски гробове, докато при нас всичко е езическо. В некропола при с. Топола има погребения и в урни - при нас такива отсъстват. Има много общи черти в керамичните съдове, открити в двата некропола, както и в някои ритуали - маркиране на повърхността с камъни, поставяне на въглени и печена глина от кладата в гробовете. Има много еднакви елементи, но има и различия. За нас най-ценните факти, датиращи археологическия обект са тези византийски токи и апликации с полусферични украси със свободни гвоздейчета, каквито се намират в Крим в некрополи от средата и края на VII век. Такива находки има и в Централна Европа в аварските некрополи. Материалите от тези некрополи, проучвани в Унгария и в Словакия ни помага да датираме нашия некропол и да го определим като най-ранно българския. За нас това е особено ценно, защото в една ранна епоха, в ранните материали на славянина и за прабългарина почти не са известни и открити.
Фокус: Затова ли изложбата се казва “Изгревът на България”?
Людмила Дончева: От една страна, защото това е най-ранният некропол, а от друга страна на това място, където е некрополът, слънцето изгрява точно зад хълма.
Фокус: Какви животни открихте?
Людмила Дончева: Много домашни животни - крави, овце, телета, волове. Миналата година открихме един троен гроб на мъж, жена и дете, в който в жертва бяха принесени две крави, две агнета и едно теле. Това са скъпи жертви, защото да се отгледа една крава и да се заколи по време на погребението е лукс, дори за нашите времена. В едни гроб са погребани пет животни, защото прабългарите са вярвали в задгробния живот и са смятали, че по този начин ще осигурят храна на мъртвия в другия свят.
Фокус: Какво е посланието на този изложба?
Людмила Дончева: Искаме да запознаем обществеността в Балчик с това, което правим. Ние извършваме строго научни проучвания с пълна документация и нека хората да знаят, че тук освен храмът на Кибела се намира и друг много по-скромен паметник, но за сметка на това пък наш от времето на основаването на българската държава. Хубаво е, че изложбата съвпада с “Дните на морето” и в летния сезон може да бъде видяна и от гостите на Балчик.
Десислава АНТОВА


"ритуален" - чети "биритуален".
"ексхумация" - чети "инхумация".

[_magotin_]

Рашо Рашев - по въпроса за прабългарите и "тюркското" у тях

[_magotin_]

По въпроса за Балчишкия некропол

[Thorn]

Благодаря за скановете. Откъде са?

[_magotin_]

Благодаря за скановете. Откъде са?

Археологически открития и разкопки /АОР/ за 2006г.

"Откъде се купува?"

От Археологическия институт с музей при БАН /НАИМ при БАН/, находящ се в джамията на гърба на БНБ. Не знам дали са останали бройки, може би има една-две все още. Но ако си правиш труда да ходиш, по добре си закупи "Проблеми на прабългарската история и култура" т.4-1 и т.4-2, тъй като е само за прабългаристика, докато в АОР има данни за всякакви обекти - от праистория до възраждането.

[Thorn]

Археологически открития и разкопки /АОР/ за 2006г.

Откъде се купува?

[Мариан]

Не съм сигурен дали имам право да пиша в тази тема,ако нямам - трийте.
Но имам следната идея- нека укажем списък на източниците които се приемат за сериозни и достоверни и такива които са съмнителни,спорни или откровенно безполезни.Или поне някой общи правила при ползването на такива източници.

За да има дискусия трябва да се позоваваме на източници,те обикновенно са оскъдни така че неизбежно се налагат интерпретации и логически връзки и заключения.
За това е хубаво според мен да решим на кои автори и на кои съвременни учени можем да се доверим и доколко.
Рашо Рашев предполагам че за вас е ясен
Лично аз все още си харесвам Бешевлиев примерно,докъто някой не ме убеди в противното.