Ганчо Ценов

[resavsky]

Предлагам да отдадем заслуженото на Ганчо Ценов - един незаслужено забравен български учен.Човек с безкрайно интересна лична съдба обявяван за шовинист,фашист,националист но доказал своя патриотизъм.Научната кариера на Ценов в България е провалена след като през 1907 г. Васил Златарски проваля хабилитирането му като доцент по история в Софийския университет и слага началото на дългогодишна непримирама вражда.Ценов е принуден да постъпи на работа в Берлинския университет а книгите му са по анатемосани като еретични и антинаучни от Златарски,Мутафчиев,Петър Ников и останалите историзи в България.Въпреки всичко след ПСВ книгите на Ценов са преведни на всички основни европейски езици и получават висока оценка / не и в България/.След ВСВ Ценов не се завръща в България а остава да живее в Германия поради което му е прикачен епитетът "фашист".Ценов умира през 1949 г. в Германия а книгате му са поставени под жестоко табу в България.Любопитен факт е,че Ценов е женен за богата германка /от заможно индустриално семейство/ като похарчва цялото състояние на съпругата си за да плаща таксите за достъп във библиотеките на Ватикана за да търси нови източници за нашата история.

[Станимер чаркчи]

resavsky,
би ли дал малко подробности за този човек, кариерата му, биография, библиография и т.н. Моят скромен любителски опит в историята все по-често ме навежда на мисълта, че с малки изключения българската историческа наука е на изключително посредствено, учебникарско-пропагандно ниво, замръзнала е някъде в понятия като "турско робство", "робовладелски строй" и "славяните са се криели в блатата и са дишали през папурови стебла"... Напълно е възможно да има интересни историци, чиито принос да е останал неогласен или непознат.

[resavsky]

Всъщност и аз не знам много неща за него.Знам че е завършил история в Софийския университет като впоследствие е специлизирал в Берлинския университет /вече посочих че кариерата му в СУ е провалена от Златарски който вижда конкурент в негово лице/.Впоследствие Ценов защитава дисертация в Берлинския университет на тема "Кой запали Москва в 1812г.?"Книгите му са повече от 15 но основните са три:"Праотечествето и праезикът на българите" - 1907 г.,"Произход на българите и начало на българската държава и българската църква|"1910 г и "Кроватова България и покръстването на българите" 1937 г.Тезите които Ценов защитава в книгите си са диаметрално противоположни на общоприетите от историческата наука и водят до истинска война между Ценов и Златарски,Мутафчиев и компания през 20 те и особено 30 те години на ХХ век.В полемиката между тях личните обиди и нелицеприятни епитети са били нещо обичайно.Знам че Ценов умира в Берлин през 1949 г. и това е общо взето всичко което знам за него.Относно идеите му - Ценов твърдо залага че бъгарите са автохтонен тракоилирийски народ приели християнството още през ²² - ²²² в.Тази хипотеза трудно може да бъде приета но има други много ценни открития на Ценов които науката постепенно възприема.Например:Ценов несъмнено е първият който систематизира сведенията за заселванията ня българите на Балканския полуостров преди Аспарух и достигна извода че българи са живеели на тези земи много преди 679 г. /този извод е подкрепен с от десетки писмени извори/.Ценов пръв оспори теорията,че българите са били малоброен и слабокултурен номадски народ.Ценов пръв говори за многобройността на българите и за самобитността на тяхната материална и духовна култура / говори за прабългарска суперкултура/.Например днес Божидар Димитров днес тръби навсякъде че в края на V²² век на Балканския полуостров има две български държави :на Аспарух с център Тракия и на Кубер с център Македония.Аз поне не съм чул Б.Димитров да казва /коректността определено не му е присъща/ че за първи път хипотезата за двете български държави които се обединяват по времето на Крум е лансирана от Ганчо Ценов през 1910 г.

[Sir Gray]

Само така между другото,

/този извод е подкрепен с от десетки писмени извори/

кои точно са тези извори? Съвсем невинен въпрос...

[Хана]

Искрено съжалявам за съдбата на г-н Ценова, тя е сходна с тази на други български интелектуалци, но това не го означава автоматично, че е прав в тезите си. Доколкото разбирам от постовете до момента, никой не е чел нещо от Ганчо Ценов. Хайде да обсъждаме нещо, което сме чели или поне цитираме с откъси. Аз съм се запознавала с част от творчеството му и впечатлението ми е, че наред с доста верни неща той твърди и доста неверни, като за съжаление неверните са предимно сред новаторските и алтернативните. Имаше нещо от него в нета, ще потърся да дам линк.
Благодаря все пак на ресавски за информацията, аз мислех, че е медик и съответно любител историк.

Ето един сайт с книги на Ганчо Ценов:
http://www.bulgarophobia.org/site/?page_id=12

[T.Jonchev]

Признавам, че нищо от Ганчо Ценов не съм чел, а Resavsky ме заинтригува.
Днес едва ли е толкова сложно да се прецени кой е бил правият по даден въпрос - Ценов или Златарски. Достатъчно е да се дадат научните им позиции и изворите, върху които те се базират. Ако Resavsky познава научните схващания на Г.Ценов, нека разшири малко информацията - аз ще се включа в прението с най-голямо удоволствие.
От друга страна ми се струва, че не за всичко Г.Ценов е бил научно отхвърлен: за броя на Аспаруховите българи например Мутафчиев стои на противоположна спрямо тази на Златарски позиция. Не помня обаче дали коректно е отбелязъл, че използва мнение на друг автор - може би не е.

P.S.Влязох в сайта, посочен от Хана, но не успях да отворя нито една от книгите, анотирани там - може би поради собствената си оперативна несръчност.

[resavsky]

Йончев нямам време в момента.Към края на седмицата ще се опитам да дам наистина подробна информация.Всъщност можеш да пуснеш на гугъл Ганчо Ценов и мисля,че ще излязат поне част от книгите му.

http://ziezi.net/cenov.html - можеш да опиташ тук например

[T.Jonchev]

Resavsky, успях да прочета началото на "Кроватова България и покръстването на българите" на Г.Ценов. Не съм очарован. Разбира се, това е стар автор, писал във време, когато още са били актуални отшумели днес спорове, например около тезата на Рьослер за произхода на българите. Той приема обаче твърде буквално някои текстове от източниците, въпреки че си дава сметка, че античните и средновековни автори често компилират и контаминират по недопустим начин факти и твърдения (което и налага да се отнасяме все пак критично), а това го води към парадоксални изводи и собствени противоречия. От друга страна в изложението му личи колко огорчен се е чувствал от отношението на официалната историография в България спрямо неговите твърдения - това е много обяснимо, но то влияе върху неговата обективност.
В момента нямам достатъчно време за разглеждане на конкретиката, но ще коментирам елементи от прочетеното по-късно днес - ако не ми мине котка път, разбира се.

[resavsky]

Виж Йончев аз също не приемам тезата на Ганчо Ценов за автохтонтонстта на българите/ всъщност той май пръв я въвежда/.Но ако четеш другите историци от това време - Златарски,Мутафчиев или дори Съселов ще видиш колко остарели постановки съдържат.Намирам обаче че Ценов е поне частично прав в критиките си към Златарски - например Златарски просто не споменава изворите за заселванията на българите на Балканския полуостров преди Аспарух.Не опровергава тези извори - просто не ги споменава.Друг е въпросът,че при тълкуването на тези извори Ценов стига до твърде крайни заключения.Иначе е твърде жалко отношението на представителите на официалната историография към Ценов - същите не си правят труда да оборят възгледите му като директно се нахвърлят срещу него с лични обиди и провалят кариерата му по неособено почтен начин.Отношението към Ценов ми напомня по нещо на отношението към Петър Добрев от 90те години /макар,че вижданията на Добрев не бяха толкова радикални/.Друг е въпросът че впоследствие част от доскорошните хулители на Петър Добрев / вечния слагач Божидар Димитров например/ се превърнаха в негови апологети.В този смисъл съдбата доста по - неблагосклонна към Ценов.

[T.Jonchev]

Обещах – правя го. Ето някои бележки по текста на Г.Ценов от неговата “Кроватова България и покръстването на българите”, изд. 1937г.
1.с.18. Авторът твърди, че името “vulgares” се споменавало още през IV – Vв. на юг от Дунава. “Vulgares” се споменава в Анонимния хронограф от 354г. – дотук добре. Но как от израза “Ziezi, ex quo vulgares” се вади извод, че българите били по това време на юг от Дунав? Всички споменати в този източник заедно с българите племена не са балкански. Какво е тогава основанието за това твърдение? Никакво друго, освен убедеността на автора, че българите са едва ли не автохтонно население на Балканския полуостров.
2.с.18: “никой от тогавашните (II-Vв. – бел.моя) латински и гръцки писатели не знаеше за съществуването на река Волга” – твърди Г.Ценов. Дали този човек познава трудовете на Клавдий Птоломей например, да не говорим за други?
3.с.19: авторът твърди, че не хуните били азиатци, а скитите. Но три страници по-нататък (с.22) срещам твърдението: “б) че хуните, които образували модерната българска държава, са скити или славяни”. Но ако ако хуните са скити или славяни, то би трябвало и да са азиатци, щом скитите са обявени за такива. По-горе авторът обаче предварително е
опровергал това.
4.с.21: Г.Ценов атакува извода, че Булга = Волга по следния начин: “Този извод е очевидно неверен, защото ония, които са живели покрай Волга, са се наричали скити, а не българи”. Дотук ни става ясно, че според нашия автор българите не са скити и следователно не са живели край Волга, където са живели скитите. Но Г.Ценов продължава така: “Той (изводът, че Булга = Волга – бел. моя) е измислица и за това, защото никой стар писател не е наричал българите турци или пък фини, самоеди и пр., а всички, щом е ставало дума за потеклото на българите-хуни, са казвали, че те са скити. Скитите обаче са живели от правреме покрай Дунав.” Хайде сега, нека някой да ни разясни какво смята всъщност Г.Ценов: а) българите скити ли са или не са?; б) скитите около Волга ли живеят или около Дунав?
5.с.22: правейки етимологичен анализ на имената “Кроват” и “Батбаян”, авторът заключава, че имената са славянски и прави извод, че българите са славяни. Е, прав е Стефан Младенов – това са етимологизации а ла Раковски.
6.с.22: базирайки се на “Именника” Г.Ценов заявява, че споменатият там Безмер бил князувал преди Аспарух “от двете страни на Дунава”. Но в “Именника” след записа за Безмер стои текст: “Тези петима князе държаха властта на онази страна на Дунава… И после дойде на тази страна Есперих княз…” Направеният извод е очевидно неверен и си задавам въпроса дали авторът е чел всъщност "Именника" или го познава в нечий доста неточен преразказ. Но работата не е в един отделен извод, а в метода – той е доволно неангажиращ, както може да се види и от бележките дотук, и от – убеден съм вече, макар още да не съм чел – следващите страници от книгата.
7.Понеже “Безмер” звучи славянски, оттук са направенини 3 заключения: 1) родът Дуло е славянски; 2) ако Безмер = Батбаян, това значи че и Аспарух е славянин, защото той е брат на Батбаян; 3) щом Батбаян и Аспарух излизат славяни, то всички българи са славяни. Има формална логика, но истина няма. А по-надолу стои напълно умопомрачително заключение: “Самата дума скити е славянска дума, която значи скитник или номад (прекрасна етимология! – бел. моя). Готите, хуните, славяните, българите, абарите, тракийците са скитски, т.е. славянски племена. Дори в началото на ХХ век да направи по подобен начин извод по толкова магистрален въпрос може да си позволи единствено лаик, какъвто е бил и Раковски – ако не знаете, той обявява за българин самия Наполеон, защото това личало от името му: “На поле он”.
8.По-нататък (с.32/35) Г.Ценов недопустимо смесва Тракийския с Кимерийския Босфор в стремежа си да докаже, че българите са живели на Балканите изначално и че античните и средновековни историци много добре са знаели това, но съвременните историци отчасти не ги разбират, а отчасти съзнателно ги преиначават. Тази смесица е накарала автора да направи поредица от идентификации, които освен че са смехотворни, са го довели до автопротиворечия, които той или не забелязва, или не иска да забележи, устремен към целта. И тъй:
8.1.Според него говорейки за Кавказ, Прокопий Кесарийски визира планина, която се намира на Балканския полуостров и която стига до дн.гр.Чорлу.
8.2.Г.Ценов идентифицира извиращата от Кавказ р.Хибриста с Марица (поради фонетичната близост с гръцкото име на Марица – Хеброс).
8.3.Понеже Марица извирала от Рила, това за Г.Ценов значи, че под “Кавказ” античните писатели имат предвид планината Рила.
8.4.Понеже в изворите се говори за скити, които живеят при Кавказ, авторът твърди, че те живеят на Балканите (очевидно е забравил, че няколко страници по-горе е казал, че живеят при Волга).
8.5.Понеже според него скитите = българите, следва извод – българите са си живели на Балканите, а не са пришълци в тези земи.
8.6.След като според него античните и средновековни автори под Босфор разбират само Тракийския, той поставя Кубратовите българи да обитават земите при Константинопол. Според него в обхвата на Кубратовата държава влизал константинополския квартал Галата / Пера (за него те са два различни квартала – кой знае защо). Дали някой може да приема тези твърдения сериозно? Мисля, че и през 1937г. не е било възможно.
А какво да кажем за това, че в резултат на всичките тези комбинации се оказва, че Рила се простира до днешна Източна Тракия – до град Чорлу (Цурулум, Цурулон)? Г.Ценов въобще не е забелязал тази географска иновация.

Решително ще ми трябва добър запас от нерви, за да продължа. Според мен Златарски е имал пълно право по отношение хабилитацията на този човек.

Виж, Resavsky, мен не ме притесняват толкова погрешните твърдения, тъй като всеки е в състояние да допуска грешки. Не в това е проблемът, а в методиката на доказване на тезите. От това, което прочетох (вярно, че не беше много - 35 страници), оставам с впечатление, че Г. Ценов стои много по-близо до Д.Съсълов и Й.Вълчев, отколкото до който и да било професионален учен. Чел съм автори от неговото поколение и по-ранни - от Дюканж през Мишле, Тиер и Вебер, та до нашите Сп.Палаузов и Дринов. Никой от тях не гради доказателства и аргументи по подобен начин. А и друго ми направи впечатление - не срещнах в тези 35 страници нито един изворов текст или споменаване на документ, който да е бил неизвестен в началото на ХХ век. Не знам какво е постигнал във Ватиканския архив Г.Ценов и какви оригинали е използвал, но единственият по-обширен цитат, който привежда (от Калиник, V в.) в първите 35 страници съдържа думата "Цариград", която е изключено да е присъствувала в оригинала. Според мен този текст той е ползвал в славянски (руски или български) превод.

[Хана]

Благодаря на Йончев :nworthy:
Спести ми ровенето в текстовете на Ценов, защото е добре, когато човек твърди нещо или оборва някого да се аргументира с конкретни факти и цитати, а въобще не ми се четеше наново Ганчо Ценов, когото преглеждах преди 2-3 години и ми е останало в главата само общото впечатление без никакви факти. Сега си ги поприпомних с намерението в най-скоро време отново да ги забравя (и слава Богу!)

От това, което прочетох (вярно, че не беше много - 35 страници), оставам с впечатление, че Г. Ценов стои много по-близо до Д.Съсълов и Й.Вълчев, отколкото до който и да било професионален учен. Чел съм автори от неговото поколение и по-ранни - от Дюканж през Мишле, Тиер и Вебер, та до нашите Сп.Палаузов и Дринов. Никой от тях не гради доказателства и аргументи по подобен начин.

Аз бих го оприличила най-много на Петър Добрев: двамата доказват по сходен метод абсолютно противоположни тези. Но и аналогиите с Раковски са добри