Чужди пътеписи за Балканите

[Пандора]

Много хубава тема и ми беше изключително приятно да чета откъсите тук.Свидетелствата на чуждестранни пътешественици наистина са много интересни.Надявам се ,че българските издателства ще продължат да издават подобна литература .

[romulus]

Отчаяно търся "По Бугарско¼ пре сто година" от д-р Алекса Ивиž,публикувана в Сборник на БАН,кн.XXXI,1937 г.,стр.1-8.Моля помогнете!

[Guy de Mont Ferrand]

Отчаяно търся "По Бугарско¼ пре сто година" от д-р Алекса Ивиž,публикувана в Сборник на БАН,кн.XXXI,1937 г.,стр.1-8.Моля помогнете!

Ми отиди в библиотеката на БАН или в Народната, там не може да го нямат

[romulus]

Отдавна съм се сетил за това,но нашата столица ми е малко далеко,много по-близо ми е друга-Букурещ!А на междубиблиотечното заемане не мога повече да вярвам!!!

[romulus]

Престраших се и миналата събота отидох в Народната библиотека в В.Търново.Служителките ми намериха тома,но въпреки че в съдържанието статията присъстваше в книжното тяло я нямаше.През 1957 г.,когато е бил преподвързван томът някой е махнал статията оттам!Не знам по какви причини...

[г-н Никой]

Да ви е попадало томче с полски пътеписи за Балканите?

Разбирам че такова е било предвидено, но май не е излизало.

Съзнавам, че се включвам с 2 години закъснение, но ако все пак може да се окаже полезно:

Георги Първев. Полски пътепис за българските земи от 1677 г. – Известия на Историческото дружество София, 1972, том 28

[krasimirova]

естетика и трагика на българката

Поредицата "Чужди пътеписи за Балканите" много ме впечатли! Като цяло в нея може да се открият данни за разнообразни аспекти от живота на балканското население, в това число и за бита на българина, разбира се пречупени през призмата на чуждестранните пътешественици, преминали през територията на Османската империя през различни периоди и с различна цел.
Тук бих желала да се спра на един много интересен момент - донякъде трагиче, донякъде комичен - описанието на облеклото и вида на българката - поданник на султана! По мое мнение не отсъстват и някои фантастични елементи в описанието, но това лесно би могло да се обясни, имайки предвид чуждестранния произход на описателя. Публикуваният по-долу цитат принадлежи на Антон Вранчич (1553-1567) и е взет от том 3 на поредицата чужди пътеписи - "Немски и австрийски пътеписи за Балканите XV-XVI век"(1979):
[I]"Тук за първи път видяхме с какви накити се красят българските жени. На нас тези накити ни се виждаха от една страна, странни и прости, и, от друга, леки и твърде смешни. Ако тази простота не беше у един потискан от турците и предимно селски народ, ние мъчно бихме допуснали, че това са съзнателни хора. {курсив мой} Не трябва да се говори за облекло у тях. Изобщо то е рунтаво, грубо и евтино, каквото са може би носили първобитните, направено от влакнести кожи. Само ръкавите и нагръдната част на връхната им дреха са изпъстрени с по-дебели, разноцветни шевици. По-внимателно трябва да разгледаме украшенията на главата, шията и ушите. Разделят косата си от челото и я събират на тънки и гъсти плитки. Така събраните коси прокарват покрай слепоочието си над ушите. Прибавят в плитките вълнени нишки, боядисани в цвета на косата. Добавят в тях допълнителни украшения, за да изглеждат по-богати, мятат плитките зад гърба си, завързват ги в нещо като мрежа и ги спускат чак под пояса. Това за девойките. Омъжените жени пък събират косите си по-високо и спускат краищата на завързаната панделка, разнообразени с пришита коприна като коси от тила. Следващите неща, които ще кажа, са общи и за едните, и за другите.
Носят шапки като блюда, направени от много тънки причици така, че тази част, която у нас покрива главата и отгоре е отворена, у тях е открита. Слага се на върха на главата, обърната с по-широката си част към небето, също както ако вдигнеш ресните на дрехата над раменете, те ще останат по-ниско. Държат косите си отдолу изобщо открити, така че шапката прилича донякъде на египетска диадема, която е равна като диск. Самата шапка отвсякъде е обвита с ленено бяло платно и е украсена навсякде отвън с пришити или привързани някакви неща, подобни на монети от олово, мед, стъкло или подобни лъскави предмети.Те не са нещо особено, но при всяко раздвижване дрънкат силно. На главата си също поставят в кръг всякакви било цветя, било треви, които имат особена своя красота. Освен това поставят във вид на венец грозде, желъди, ягоди и дтуги подобни. Продупчват ушите си на 4-5 места и закачват на тях обици от олово, не толкова скъпи, колкото тежки. Имат от подобна материя гривни и браслети. По-старите жени, безразлично моми или възрастни, имат твърде много медни пръстени и чак до глезените си са отрупани с подобни обвивки. Освен това носят и огърлици, но не от злато или сребро, а някакви особени и разнородни предмети, подобни на морски миди. Също речни перли, направени, както у нас, от стъкло. Към тях прибавят халки, каквито ние поставяме на ястребите. След тях идват монети, камъчета, бъбрековидни фигури и стоманени кукообразни късчета от ризница и най-сетне, каквото намерят лъскаво, го поставят наогълиците и отрупват шията си с много спиралки. Тези, които са по-лични в селото, не се задоволяват с една огърлица, а прибавят две, три, и четири. Веднъж, когато бяха застанали много жени до нас, те се учудваха от нас, а ние на тях и на техните украшения, една запита дали нашите жени се украсяват така хубаво? Щастливи бяха тези жени, които не познаваха нашия разкош, а своя свеждаха до предмети, не костващи скъпо. Те бяха не по-малко доволни от своята бедност, отколкото нашите от своето благо."

[krasimirova]

Явно българките много са впечатлявали чужденците с "колорита" си. Ето какво описание им дава още един дипломат на Хабсбургите - Ожие Бусбек, прекосил българските земи през 1553 г. Цитатът се отнася за софиянките:


"Не може да се отминат накитите на онези жени. Обличат се почти само в сукмани или ризи, които са направени от платно, немного по-тънко от това, от което у нас шият увалите, но са обшити с много разноцветни шевици, с примитивна и смешна изработка. Те обаче удивително им харесват, така че, като гледаха нашите ризи, макар и от най-качествено платно, казваха, че се учудват на нашата скромност, дето носим прости ризи, без никакъв цвят и шевици.
Обаче нищо не ни изглеждаше така ново, както кулите на главите им и съвсем необичайните по форма шапки, ако може да се нарекат така. Те са направени от слама и обшити с платно. Формата им е напълно противоположна на тази, която носят у нас селските жени. Шапката на нашите жени долу се отпуска и колкото слиза надолу, става по-широка, а нагоре свършва с пирамида. В противоположност на това най-ниската част на тукашната шапка е най-тясна, сетне се издига над главата като фуния почти една педя. Обърнатата към небето част е най-широка и отворена, така че изглежда, като че ли е направена да събира дъжда и слънчевата топлина (? - бел.моя), докато при нашите е обратно. По външната страна са окачени за украса парички, малки фигурки, разноцветни стъкълца и различни лъскави украшения, макар и евтини. Този вид шапки придават както представителност, така и важност, макар че при леко сътресение са готови да да паднат. Впрочем те така се носят, че си мислиш, че някаква Клитемнестра или Хекуба от времето на разцвета на Троя излиза на сцената."


Тези и дтуги описания на жените в българските земи ме провокират към някои размисли. Струва ми се сякаш някои неща от XVI век днес - през XXI век- не са се променили. Основания за тази констатация ми дава външният вид на някои съвременни представилките на нежния пол.

[Арслан]

ПОЗНАНИЯ ЗА ЕЗИКА НА БЪЛГАРИТЕ ПРЕЗ ХV В.
Макар че пътешественици из българските земи през ХV в. да не липсват, изказванията за езика са твърде оскъдни - регистрирано е едно-единствено изказване за езика от втората половина на ХV в. Неговият автор е ренесансовият писател Филип Калимах, който е "имал ясна представа за принадлежността на българите към семейството на славянските народи" . В писмото си до папата, той пише за българите, че "са близки съседи и познати на поляците, но са и благосклонни и сродни на тях поради еднаквостта на езика им"

ХV² В.
През ХV² в. най-много са изказванията на поданици на империята на Хабсбургите. Най-рано са регистрирани впечатленията на Бенедикт Курипешич, прекосил Балканите като член на внушително по броя си пратеничество през 1530-1531 г. За него не се знае много, но се предполага, че е словенец, полиглот по образование. Общувайки с българите, той записва: "И те говорят един славянски език (Windische Sprache), който за нас беше малко по-неразбираем от сръбския..."
Босненецът Антон Вранчич5 пък приема българите за народ, говорещ илирийски език. Обяснявайки името на Пловдив две години по-късно, през 1553 г., той пояснява: "Турците го наричат Филибе, а траките, българите и другите народи, говорещи на илирийски език... го наричат Пловдив..."
По подобен начин представя езика на българите и Ожие Бусбек, който, бидейки фламандец по произход, живее във Франция, но дълго време е на дипломатическа служба в Хабсбургската империя и по тази причина фигурира в литературата и като австрийски, и като френски пътешественик. Бусбек е един от най-образованите хора на времето си. Освен класическите латински и гръцки и няколкото западноевропейски езика, той владее турски и чешки език. Минавайки през 1553 г. през българските земи, той дава сведения за историята и произхода на българите. "Смята се - пише той, - че българският народ е дошъл от скитската река Волга по времето, когато повечето племена доброволно или насила са сменяли земите си. Така че българите, така да кажа, волгарите, (носят името си) от споменатата река. ... Говорят илирски език, както сърбите и расците (и др.)