Съобщение

**dibo** · 25-11-2004, 14:28

Българските Генерали

М
Манев, Петър - генерал-майор (1935)
Манолев, Александър - генерал-майор (1937)
Маринков, Сотир - генерал-лейтенант (1933)
Маринов, Иван - генерал-лейтенант (1944)
Маринов, Кръстю - генерал-майор (1900)
Маринов, Пано - генерал-майор (1937)
Марков, Александър - генерал-майор (1928)
Марков, Георги - генерал-лейтенант (1939)
Марков, Иван Павлов - генерал-майор (1919)
Марков, Иван Христов - генерал-лейтенант (1940)
Марков, Костантин Димитров - генерал-майор (1916)
Марков, Никола - генерал-лейтенант (1940)
Марков, Петър - генерал от кавалерията (1918)
Марков, Тодор - генерал-майор (1917)
Мархолев, Генко - генерал-майор (1936)
Мархолев, Гурко - генерал-майор (1936)
Мархолев, Христо - генерал-майор (1945)
Марчин, Георги - генерал-майор (1913)
Мидилев, Петър - генерал-майор (1930)
Минчов, Михаил - генерал-майор (1944)
Мирчев, Васил - генерал-майор (1944)
Митов, Георги - генерал-майор (1913)
Митов, Тодор - генерал-майор (1915)
Михайлов,Константин - генерал-майор (1935)
Михов, Никола - генерал-лейтенант (1942)
Младенов, Георги - генерал-майор (1943)
Мустаков, Димитър - генерал-майор (1923)
Муткуров, Сава - генерал-майор (1891)

Н
Назлъмов, Атанас - генерал-лейтенант (1918)
Найденов, Калин - генерал-лейтенант (1917)
Наков, Никола - генерал-лейтенант (1944)
Наумов, Йордан - генерал-майор (1935)
Недев, Никола - генерал-майор (1935)
Недялков, Христо - генерал-лейтенант (1919)
Нейков, Тодор - генерал-майор (1920)
Нерезов, Стефан - генерал от пехотата (1920)
Несторов, Александър - генерал-майор (1937)
Никифоров, Марко - генерал-майор (1921)
Никифоров, Никифор Петров- генерал-лейтенант (1912)
Никифоров, Никифор Йорданов - генерал-майор (1937)
Николаев, Данаил - генерал от пехотата (1909)
Николов, Асен Н. - генерал-майор (1917)
Николов, Асен - генерал-лейтенант (1943)
Николов, Димитър - генерал-майор (1936)
Николов, Коста - генерал-майор (1937)
Николов, Стефан - генерал-майор (1918)
Новаков, Христо - генерал-майор (1946)

П
Павлов, Павел - генерал-майор (1919)
Паков, Христо - генерал-майор (1936)
Панев, Ангел - генерал-майор (1907)
Панов, Константин - генерал-майор (1934)
Пападопов, Асен - генерал-майор (1914)
Паприков, Стефан - генерал-лейтенант (1908)
Паскалев, Иван - генерал-майор (1935)
Пашинов, Иван - генерал-майор (1917)
Пеев, Йордан - генерал-майор (1936)
Пеев, Панайот - генерал-майор (1905)
Пеев, Трифон - генерал-майор (1935)
Пенев, Александър - генерал-майор (1930)
Пенев, Георги - генерал-майор (1932)
Пенев, Петър - генерал-майор (1940)
Перниклийски, Димитър - генерал-майор (1917)
Петров, Иван - генерал-майор (1917)
Петров, Никола - генерал-майор (1900)
Петров, Никола - генерал-майор (1918)
Петров, Петър Стоянов - генерал-майор (1934)
Петров, Рачо - генерал от пехотата (1936)
Петров, Стефан - генерал-майор (1909)
Петрунов, Христо - генерал-майор (1900)
Пиронков, Боню - генерал-лейтенант (1944)
Писаров, Никола - генерал-майор (1919)
Писков, Тодор - генерал-майор (1940)
Подгоров, Николай - генерал-майор (1936)
Попбожилов, Кирил - генерал-майор (1944)
Попвасилев, Георги Минев - генерал-майор (1946)
Попдимитров, Александър - генерал-майор (1943)
Попов, Алекси - генерал-майор (1918)
Попов, Георги - генерал от артилерията (1941)
Попов, Димитър - генерал-лейтенант (1948)
Попов, Добри - генерал-майор (?)
Попов, Иван Т. - генерал-майор (1909)
Попов, Светослав - генерал-майор (1936)
Попов, Стефан - генерал-майор (1918)
Попов, Христо - генерал-лейтенант (1919)
Протогеров, Александър - генерал-лейтенант (1918)
Пушкаров, Стоян - генерал-майор (1918)
Първанов, Първан - генерал-майор (1935)

Р
Радев, Тодор - генерал-майор (1934)
Радойков, Станчо - генерал-майор (1917)
Райнов, Васил - генерал-майор (1918)
Рибаров, Никола - генерал-лейтенант (1917)
Руменов, Владимир - санитарен генерал-майор (1921)
Русев, Иван - генерал-майор (1917)
Русев, Руси - генерал от артилерията (1944)
Русчев, Димитър - генерал-майор (1918)
Рясков, Никола - генерал-майор (1905)

С
Савов, Сава - генерал от пехотата (1919)
Савов, Михаил - генерал-лейтенант (1908)
Салабашев, Петър - генерал-майор (1913)
Сантурджиев, Панайот - генерал-майор (1919)
Сапов, Георги - генерал-майор (1928)
Сапунаров, Михаил - генерал-майор (1918)
Сапунджиев, Иван - генерал-майор (1943)
Сарафов, Иван - генерал-майор (1905)
Серафимов, Христофор - генерал-майор (1943)
Силяновски, Васил - генерал-майор (1935)
Симов, Симеон - генерал-майор (1944)
Сираков, Асен - генерал-майор (1943)
Сираков, Радой - генерал-майор (1906)
Сирманов, Борис - генерал-майор (1918)
Сирманов, Иеротей - генерал-майор (1918)
Славков, Райчо - генерал-лейтенант (1944)
Славчев, Стефан - генерал-лейтенант (19??)
Соларов, Константин - генерал от пехотата (1934)
Сотиров, Стефан - генерал-майор (1944)
Станимиров, Никола - генерал-майор (1928)
Станчев, Кирил - генерал-лейтенант (1944)
Старибратов, Пею - генерал-майор (1946)
Стефанов, Атанас - генерал-лейтенант (1943)
Стефанов, Сава - контра-адмирал (1935)
Стайков, Никола - генерал-майор (1919)
Стоенчев, Димитър Стоянов - генерал-лейтенант (1933)
Стоилов, Михаил - генерал-майор (1909)
Стойков, Иван - генерал-майор (1917)
Стойков, Христо - генерал-лейтенант (1945)
Стойнев, Георги - генерал-майор (1917)
Стойчев, Владимир- генерал-лейтенант (1944)
Стойчев, Никола- генерал-лейтенант (1942)
Стоянов, Алекси - генерал-майор (1917)
Стоянов, Владимир - генерал-майор (1925)
Стоянов, Илия - генерал-майор (?)

Т
Табаков, Иван - генерал-майор (1918)
Танев, Александър - генерал-лейтенант (1918)
Тановски, Георги - генерал-майор (1936)
Тантилов, Петър - генерал-лейтенант (1918)
Таралежков, Стефан - генерал-майор (1945)
Тасев, Стефан - генерал-майор (1917)
Тенев, Православ - генерал от пехотата (1918)
Тепавичаров, Стефан - генерал-майор (1907)
Тепциев, Златю - генерал-майор (1944)
Тодоров, Атанас - генерал-майор (1914)
Тодоров, Георги - генерал от пехотата (1917)
Тодоров, Иван - генерал-майор (1935)
Тодоров, Недялко- генерал-майор (1935)
Топалджиков, Никола - генерал-майор (1923)
Тошев, Асен - контраадмирал (1942)
Тошев, Стефан - генерал от пехотата (1917)
Тошев, Тодор - генерал-лейтенант (1945)
Трендафилов, Стоян - генерал-лейтенант (1945)
Трифонов, Трифон - генерал-майор (1943)
Тулешков, Иван - генерал-майор (1945)
Тяновски, Петър - генерал-майор (1939)

Ф
Филипов, Иван - генерал-майор (1930)
Филипов, Младен - генерал-майор (1934)
Фичев, Иван - генерал-лейтенант (1914)

Х
Хаджипетков, Никола - генерал-лейтенант (1940)
Халачев, Иван - генерал-майор (1935)
Харизанов, Борис - генерал-майор (1945)
Хесапчиев, Христофор - генерал-майор (1910)
Христов, Ангел - генерал-майор (1919)
Христов, Атанас - генерал-майор (1923)
Христов, Белю - генерал-майор (1935)
Христов, Никола - генерал-майор (1944)
Христов, Павел - генерал от пехотата (1917)
Хубенов, Иван - генерал-майор (1945)

Ц
Цанев, Стефан - генерал-лейтенант (1936)
Цанков, Петър - генерал-майор (1944)
Цветков, Александър - генерал-майор (1917)
Цветков, Нягул - генерал-майор (1917)
Ценов, Пантелей - генерал-лейтенант (1918)
Церковски, Ваклин - генерал-майор (1907)
Цонков, Марин - генерал-майор (1919)
Цончев, Иван - генерал-майор (1901)
Цъклев, Петко - генерал-майор (1918)

Ч
Чаракчиев, Христо - генерал-майор (1917)
Червенаков, Иван - генерал-майор (1918)
Чолаков, Асен - генерал-майор (1930)

Ш
Шишков, Иван - генерал-майор (1913)
Шкойнов, Иван - генерал-майор (1919)

Я
Янакиев, Никола - генерал-майор (1936)
Янков, Симеон - генерал-майор (1910)
Янчев, Димитър - генерал-майор (1943)
Янчулев, Кирил - генерал-майор (1943)

**dibo** · 25-11-2004, 14:36

Първият български генерал
Муткуров, Сава Атанасов
Роден: 04.12.1852 в Търново.
Образование: Завършва класно училище в Търново, учи във Военномедицинското училище Мектеба Султание в Цариград (1868) и завършва Юнкерското пехотно училище в Одеса (1872).
Военна служба:
1872 - Руска армия;
1876 - Доброволец в Сръбско-турската война - Руско-българската бригада;
1877-1878 - Командир на рота в 54-и пехотен Мински полк. По други данни е помощник-командир на рота в 53-ти пехотен Волински полк;
12.1878 - Командирован в 20-та Пловдивска дружина на Българската Земска Войска (1-ва Пловдивска дружина на Източнорумелийската милиция) - командир на 1-ва рота;
1881 - Служи в Главния щаб на милицията и жандармерията на Източна Румелия - началник на канцеларията и директор на администрацията на милицията и жандармерията;
1883 - Командир на 11-а Айтоска дружина на Източнорумелийската милиция;
1885 - Участник в Съединението. Член на временното правителство на Южна България. Командир на Айтоската дружина. Началник на Търново-Сейменския отряд. Началник на Царибродската позиция (13.11.1885). Началник на дясната колона при превземането на Пирот (14-15.11.1885). Командир на 2-ра дивизия (12.1885). След войната е командир на 5-а пехотна бригада и Пловдивския гарнизон;
1886 - Участник в контрапреврата. Главнокомандващ (11.08.1886);
26.08.1886 - 02.08.1887 - Регент;
22.08.1887 - 04.02.1891- Военен министър;
На 04.02.1891 произведен в чин генерал-майор. Същия ден подава оставка като министър по здравословни причини, назначен е за Инспектор на пехотата и заминава на лечение в Италия.
Офицерски звания:
1872 - Подпоручик (Руска армия);
1876 - Поручик (Руска армия);
12.08.1881 - Капитан (Източнорумелийска милиция);
30.10.1883 - Майор (Източнорумелийска милиция);
11.09.1885 - Подполковник;
03.08.1887 - Полковник;
14.02.1891- Генерал-майор.
Умира: 03.03.1891 в Неaпол, Италия. Погребан в църквата "Св. Спас", София.
Награди:
Орден "За храброст" 1-ва степен (1887) и 4-та степен (1886);
Орден "Св. Александър" 1-ва степен (1887) и 2-ра степен с мечове (1886);
Руски орден "Св. Станислав" 4-та степен;
Руски орден "Св. Ана" 4-та степен;
Орден "За заслуга" (1890).

Attached Files

**dibo** · 25-11-2004, 16:10

Патриaрхът на българската войска

Николаев, Данаил Цонев (Дончо Николаев)
Роден: 18.12.1852 в Болград, Бесарабия.
Образование: Болградската българска гимназия (1866-1870); Одеско юнкерско пехотно училище (19.09.1873-13.06.1875).
Военна служба:
15.09.1871-1873 - Волноопределяща рота на 54-и Мински полк;
13.06.1875 - Практически стаж в 54-ти Мински полк;
24.06.1876-03.11.1876 - Доброволец в Сръбско-турската война (3-та рота на 2-ри батальон на 2-ра бригада на 3-ти корпус на сръбската армия);
1877-1878 - Командир на 4-а рота в 5-а дружина на Българското опълчение. След войната - 23-та пехотна Казанлъшка и командир на рота в 6-та пехотна старозагорска дружина.
1880 - 1-ва пловдивска дружина;
1880 - Командир на 2-а пловдивска дружина;
1883 - Командир на Източнорумелийските войски в Пловдив;
1885 - Участник в Съединението. Член на Временното правителство и
главнокомандващ всички южнобългарски войски (06.09-09.09), началник на Източния корпус, началник на Западния корпус през войната, след войната - командир на Софийската пехотна бригада;
16.08.1886 - 28.06.1887 - Военен министър;
28.06.1887 - 18.06.1893 - Военен съветник на княз Фердинанд. Командир на 5-а пехотна бригада (до 09.1887 и от 1888);
08.02.1891 - 18.06.1893 - Инспектор на пехотата;
18.06.1893 - 05.03.1897 - в запаса. Председател на ВМОК (12.1895-03.1897);
05.03.1897 - 22.05.1907 - Генерал-адютант на княз Фердинанд ;
22.05.1907 - 16.03.1911 - Военен министър;
21.03.1911 - в запаса;
1912-1913 - началник на Ямболския укрепен пункт;
Военни звания:
15.09.1871 - Редник (руска армия)
11.1871 - Унтерофицер (руска армия)
20.07.1875 - портупей-юнкер (руска армия)
1875 (08.06.1876?) - прапоршчик (руска армия)
08.07.1876 - подпоручик (руска армия)
10.09.1877 - поручик (руска армия)
01.03.1880 - щабскапитан (руска армия и източнорумелийска милиция)
15.11.1883 - майор (източнорумелийска милиция)
11.09.1885 - подполковник
17.11.1885 - полковник
14.02.1891 - генерал-майор
15.11.1900 - генерал-лейтенант
18.05.1909 - генерал от пехотата ("инфантерията")
Умира: 29.08.1942 в Банкя, София.
Награди:
Орден "За храброст" 2-ра (1885) и 3-та степен, 2ри клас (1880);
Велик кръст на ордена "Св. Александър" с брилянти (1907) и 1-ва степен с мечове на същия орден (1888);
Златен медал "За заслуги" (1899);
Орден "Св. Св. Кирил и Методий";
Орден Въспоменателен I степен (1888);
Знак за 20 годишна служба (1900);
Знак за 10 годишна служба (1889);
Сребърен медал за Руско-турската война 1877-1878 (1880);
Сребърен медал за Шипка (1880);
Сребърен медал за войната 1885г. (1885);
руски орден "Св. Георги" 4-та степен (1878);
руски орден "Св. Ана" 1-ва степен с брилянти (1902), 3-та степeн с мечове и бант (1877);
руски орден "Св. Станислав" 3-та степeн с мечове и бант (1877);
руски орден "Бел орел" 1-ва степен (1908);
сръбски орден "Бял орел" 1-ва степен (1905), бронзов медал (1878) и медал "За храброст" (1876);
черногорски орден "Данило" 1-ва степен (1899);
черногорски медал "Обелича" (1899);
"Румънска звезда" с меч 1-ва степен (1899);
румънски "Черен кръст" (1899);
турски орден "Османие" 1-ва степен (1900);
турски орден "Меджидие" 1-ва степен с брилянти (1902);
персийски орден "Лъв и слънце" 1 ва степен (1901).
Други биографични данни:
1918 - Секретар на Софийското дружество на Съюза на бесарабските българи;
Почетен член на доброволческата организация “Сливница”;
Почетен председател на Централното поборническо опълченско дружество и на дружеството на кавалерите на ордена “Свети Георги” (1935-1937);
12.07.1937 - Кръстник на престолонаследника Симеон Търновски.

Attached Files

**dibo** · 26-11-2004, 20:10

Първият началник на Генералния щаб
Петров, Рачо (Радуш П. Стоянов)
Роден: 19.02.1861 в Шумен.
Образование: Завършва четирикласно училище в Шумен (1875). Учителски курс (1875). Завършва Първи випуск на Военното училище в София - (1878-1879) и Николаевската военна академия в Санкт-Петербург (10.1880-08.1883).
Военна служба:
12.07.1878 - Служи в "команда на волноопределяющите се" в Пловдив;
1878-10.5.1879 - Военно училище в София;
1879 - 19-а Шуменска дружина;
10.1880-04.1883 - Николаевска военна академия в Санкт-Петербург;
05.1883-09.1883 - практически занятия в Одеския военен окръг;
09.1883 - Командир на рота в 5-а Тетевенска дружина;
1884 - Командир на рота в 11-а Орханийска дружина;
24.03.1885 - причислен към Генералния щаб, бригаден адютант в щаба на 1-ва пехотна бригада;
09.09.1885-29.04.1887 - Временен началник на Главната квартира към Щаба на армията, след демобилизацията - титулярен началник на Щаба на войската (Генералния щаб);
28.01.1887-01.07.1887 - Началник на Военното училище;
02.1887 - началник на Източния отряд в Русе, ръководи Военнополевия съд, осъдил на смърт разбунтувалите се офицери;
29.06.1887-20.08.1887 - Военен министър;
23.10.1887-15.04.1894 - Началник на Щаба на армията и почетен флигел адютант на княз Фердинанд (08.1889);
1888-1891 - Основател и главен редактор на "Военен журнал";
05.06.1891-02.11.1891 - Началник на Военното училище;
15.04.1894-17.11.1896 - Военен министър;
17.11.1896-1912 - В запас.
1912-1913 - Комендант на Търново-Сейменския укрепен пункт, после причислен към Главната квартира;
12.06.1913-20.08.1913 - Командир на 3-та армия;
12.1915-1918 - Генерал-губернатор на Македонската военно-инспекционна област;
1916 - причислен към Щаба на Действащата армия;
12.05.1917 - В запаса по собствено желание;
1920 - Осъден на 75 години затвор;
1924 - Амнистиран.
Офицерски звания:
30.08.1878 - Прапоршчик;
10.05.1879 - Подпоручик;
24.03.1882 - Поручик;
24.03.1885 - Капитан;
01.01.1886 - Майор;
02.08.1888 - Подполковник;
02.08.1891 - Полковник;
17.11.1896 - Генерал-майор;
02.08.1913 - Генерал-лейтенант;
06.05.1936 - Генерал от пехотата.
Умира: 22.01.1942 в гара Белово-Пазарджишко.
Награди:
Орден "За храброст" 2-ра степен (1885);
Орден "Св. Александър" 3-та степен с мечове по средата (1886), 2-ра степен с мечове отгоре (1887) с брилянти (1890), 1-ва степен без мечове (1893);
Златен (1895) орден "За заслуга" (1887 или 1888);
Орден Въспоменателен 1-ва степен (1887);
Сребърен медал за войната (1885);
Знак за 10 години служба (1889);
Австро-унгарски орден "Франц-Йосиф" 2-ра степен (1890);
Шведски орден "De l'epee" 4-та степен (1885);
Турски орден "Меджидие" 1-ва степен;
Турски орден "Османие" 1-ва степен;
Руски орден "Св. Анна" 1-ва степен;
Германски орден "Короната" 1-ва степен;
Сръбски орден "Таково" 1-ва степен.
Автор:
"Записки по военна топография. Лекции, четени в старшия курс на Военното училище" - 1888
Други биографични данни:
1875 - Писар в митрополията в Шумен;
1876-1877 - Учител в селата край Шумен;
01.1878 - Хлебар в Разград;
1896 - Ръководител на събирателно дружество “Петров, Джумалиев и с-ие”;
Народен представител в 11-то (1901) и 12-то(1903-1908) ОНС. Министър на вътрешните работи (27.11.1900-09.01.1901). Министър председател, Министър на вътрешните работи и управляващ Министерството на външните работи и вероизповеданията (09.01.1901-19.02.1901). Министър председател и Министър на външните работи и вероизповеданията (05.05.1903-22.10.1906);
1900 - Издател на вестник "Свят";
05.1908-1909 - Председател на Съюза на запасните офицери.

Attached Files

**dibo** · 27-11-2004, 12:36

Бояджиев, Климент Евтимов

Източник: Изгубената България
Роден: 15.04.1861 в Охрид, Македония.
Образование: Училище в Охрид. Пети клас на Софийската гимназия. Военното училище в София (Четвърти випуск - 1883, на служба от 04.06.1881). Военна академия в Торино, Италия с отличие (1891-1893).
Военна служба:
1883-1885 - Казначей (ковчежник) в 4-а пехотна дружина, после командир на рота в 1-и Софийски полк;
1885 - Адютант на 2-ра дружина на 2-ри пехотен полк;
1885 - през войната е адютант в щаба на Западния корпус;
1886-1891 - 1-пехотен полк и в щаба на 1-а бригада - адютант (1887);
1891-1893 - военна академия в Торино, Италия;
1894-1897 - старши адютант на 5-а пехотна дивизия (1894), после на 3-а пехотна дивизия (1895-1898). Командир на дружина в 24-и пехотен полк;
01.01.1899 - Началник-щаб на 4-а пехотна дивизия;
1900 - Началник-щаб на 7-ми пехотен полк;
1900 - Командир на 8-пехотен полк;
1904 - Началник-щаб на 6-а пехотна дивизия;
12.05.1905 - Началник-щаб на 3-а пехотна дивизия;
19.09.1906 - Началник-щаб на 6-а пехотна дивизия;
1907 - Началник-щаб на 2-а военно-инспекционна област;
17.11.1907 - Командир на 2-а бригада от 9-а пехотна дивизия;
27.03.1910 - Командир на 4-а пехотна дивизия;
1913 - Командва маневрена група в състава на 5-а армия;
22.08.1913-01.09.1913 - Министър на войната;
15.09.1914 - Началник на 3-а военно-инспекционна област;
15.04.1915-07.09.1915 - Началник на Щаба на войската;
11.09.1915-25.09.1916 - Командир на 1-а армия;
25.09.1916 - В запаса.
Офицерски звания:
30.08.1883 - Подпоручик;
24.03.1886 - Поручик;
01.01.1888 - Капитан;
01.01.1894 - Майор;
01.01.1899 - Подполковник;
01.01.1903 - Полковник;
04.09.1910 - Генерал-майор;
02.08.1915 - Генерал-лейтенант.
Умира: 15.07.1933 в София.
Награди:
Орден "За храброст" 2-ра (1916) и 3-та степен, 2-ри клас (1913);
Орден "Св. Александър" 2-ра степен с мечове (1913), 4-та (1900) и 5-та степен (1888);
Орден "За военна заслуга" 4-та степен (1905), 5-та степен (1901);
Орден "За заслуга" на военна лента (1885);
Сребърен медал за войната 1885г.;
Кръст за независимостта (1909);
Руски орден "Св. Станислав" 2-ра степен със звезда (1902).
Автор:
Релефна карта на България - 1902.
Други биографични данни:
1878 - Емигрира в София;
1918-1923 - Емигрант в Германия;
1923 - Осъден на 5 години затвор (амнистиран 1924).

Attached Files

**dibo** · 27-11-2004, 14:56

Бакърджиев, Никола Петков
Роден: 26.09.1881 в Търново.
Образование: Гимназия в Търново. Военното училище в София (21.09.1897-01.01.1901). Завършва Военна академия в Торино, Италия с отличие (1904-1907). Завършва международно право и дипломация, както и финансови науки в Свободния университет в София (1923?).
Военна служба:
01.01.1901 - Субалтерн офицер в 5-ти артилерийски полк;
1903-1907 - Военна академия в Торино;
1907 - Старши адютант на 1-а бригада от 7-а пехотна дивизия;
01.01.1908 - Помощник-началник на секция "Военни съобщения" в Щаба на армията;
01.09.1908 - преподавател във Военното училище;
1909 - стаж в 2-и конен полк, после командир на батарея в 5-и артилерийски полк;
20.01.1910 - Помощник-началник на секция "Военни съобщения" в Щаба на армията;
1911 - Началник на "Строева секция" при организационно-строевото отделение в Щаба на армията;
1912-1913 - Помощник-началник на Оперативната секция в Щаба на действащата армия;
23.03.1913 - Временен началник на Оперативната секция в Щаба на действащата армия;
1913 - Включен в делегацията за определяне на сръбско-българската граница;
03.1914 - Началник на Оперативната секция в Щаба на действащата армия;
1915 - Помощник-началник на Оперативната секция в Щаба на действащата армия;
24.03.1916 - Командир на дружина в 1-и пехотен полк;
1916 - Началник на Оперативната секция в Щаба на действащата армия;
12.1917 - Изпълняващ длъжността началник на Оперативното отделение при Щаба на действащата армия;
04.1918 - Командирован в Германия на Западния фронт;
25.11.1919 - Преподавател във Военната академия и временен началник на Военноисторическата секция при Щаба на армията;
1920 - Командир на 3-и пехотен полк, Командир на 9-пехотен полк;
12.1920 - Началник на Оперативното отделение в Щаба на армията;
01.04.1921 - Командир на 7-и пехотен полк;
11.08.1922 - Председател на Военноисторическата комисия към Щаба на армията;
04.07.1923-26.05.1926 - Началник на Втора военна област в Пловдив - началник на Пловдивския гарнизон;
1925 - Командир на 2-и пехотен полк;
26.05.1926-11.01.1929 - Началник на Щаба на армията;
11.01.1929-31.01.1931 - Министър на войната;
31.01.1931-16.05.1934 - Началник на Щаба на армията;
16.05.1934 - В запаса;
Сътрудник на Военноисторическата комисия при Генералния щаб;
1943 - Поканен за министър на войната, но отказва.
Офицерски звания:
01.01.1901 - подпоручик;
01.01.1904 - поручик;
15.10.1908 - капитан;
05.08.1913 - майор;
16.03.1917 - подполковник;
01.11.1919 - полковник;
06.06.1926 - генерал-майор;
15.05.1930 - генерал-лейтенант;
16.05.1934 - генерал от пехотата.
Умира: 21.03.1954 (17.03.1951?) в София.
Награди:
Орден "За храброст" 3-та степен, 2-ри клас (1921), 4-та степен 1-ви (1918) и 2-ри клас (1917);
Орден "Св. Александър" 5-та степен с мечове (1914), 2-ра степен без мечове;
Орден "За военна заслуга" 5-та степен на военна лента (1913) и 1-ва степен на обикновена лента;
Кръст за независимостта (1910);
Германски орден "Железен кръст" 1-ва (1917) и 2-ра степен (1917);
Турски орден "Железен полумесец" (1918);
Австро-унгарски Кръст за военни заслуги 3-та степен (1918).
Автор:
"Военното колоездачество", "Големите румънски маневри в Добруджа през 1911", "Нашето генералщабно ведомство трябва да съществува" -статии във "Военен журнал" (1912-1914);
"Още по организацията на пехотния взвод" и "Принципите на военното изкуство" - статии в "Народна отбрана" (1921-1922).
"Първото ми назначаване за началник на Шаба на войската през 1926г." и "Основи на теорията за подготовката на войната" - статии във "Военноисторически сборник" (1994-1995)

Attached Files

**dibo** · 27-11-2004, 18:27

Генерал в две армии
Димитриев, Радко Димитров (Русков)
Роден: 24.09.1859 в с. Градец, Сливенско.
Образование: Начално училище в Жеравна и Котел. Априловската гимназия в Габрово (1875). Школа за военни преводачи (1877). Военно училище (1-ва випуск - 1879). Николаевска генералщабна академия в Санкт-Петербург (1880-1884).
Военна служба:
20.11.1877-1878 - преводач в Уланския полк на 2-ра гвардейска кавалерийска дивизия в руската армия;
1878 - "Команда на волноопределяющите се" в Пловдив;
12.12.1878-1879 - Военно училище в София;
1879 - Взводен командир в школата за подготовка на унтерофицери към 4-та пеша дружина и после неин началник;
01.1880 - Адютант във Военното министерство;
10.1880-1884 - Николаевска генералщабна академия в Санкт-Петербург, Русия;
18.10.1884 - 1-а Пловдивска дружина;
1885 - Началник на персонала и личен адютант на командващия Източнорумелийската милиция;
11.09.1885 - Началник-щаб на Южнобългарската войска;
11.1885 - Помощник-началник щаб на Западния корпус, командва авангарда на лявата колона при Пирот (14-15.11);
22.11.1885 - Причислен към Генералния щаб;
31.12.1885 - Началник на Домакинското отделение на Военното министерство;
24.04.1886 - Включен в Комисията описващa Сръбско-българската война;
09.08.1886 - Участник в преврата, назначен същия ден за Началник-щаб на армията. След неуспеха на преврата бяга в Румъния, оттам в Русия. Член на Комитета на офицерите емигранти;
05.09.1886 - 17.06.1887 - В запас;
1887 - Участва в бунта в Силистра. Изключен от редовете на българската армия;
1887-1898 - Служи в Руската армия - преподавател, ротен и дружинен командир във Военното училище в Тифлис (Тбилиси) и ротен командир в 15-и гренадирски пехотен полк (Тифлис);
1898 - Завръща се в България;
12.10.1898 - Старши адютант в щаба на 5-а пехотна дивизия (01.01.1899 - Зачислен в Генералния щаб);
04.05.1899 - Изпълняващ длъжността Началник на административното отделение при Административния отдел.
01.01.1900 - Началник на Оперативното отделение в Генералния щаб;
30.11.1902 - Помощник-началник на Щаба на армията;
01.01.1904 - Изпълняващ длъжността Началник на Щаба на армията;
01.01.1905 -28.03.1907 - Началник на Щаба на армията;
28.03.1907-17.09.1912 - Началник на 3-а Военно-инспекционна област;
17.09.1912 - Командир на 3-а Армия;
20.06.1913 - Помощник на Главнокомандващия българската армия;
18.08.1913 - Началник на 3-а военно-инспекционна област;
09.1913 - 25.07.1914 (стар стил) - Пълномощен министър в Санкт-Петербург;
26.07.1914 - Подава оставка и постъпва в Руската армия;
26.07.1914 (стар стил) - Командир на 8-и армейски корпус (Одеса);
03.09.1914-20.05.1915 - Командир на 3-а руска армия;
06.06.1915 - Командир на 2-и сибирски корпус;
09.1915 - обявен за дезертьор в България;
11.10.1915 - Командир на 7-и сибирски корпус;
20.03.1916-20.07.1917 - Командир на 12-а руска армия;
20.07.1917 - В запас - зачислен в резерв на щаба на Петроградския военен окръг.
Офицерски звания:
10.05.1879 - Прапорчик;
11.1879 - Подпоручик;
09.07.1881 - Поручик;
18.10.1884 - Капитан;
30.05.1888 - Щабс-капитан (руска армия);
15.04.1894 - Капитан (руска армия);
09.08.1898 - Подполковник (руска армия) - старшинство от 18.05.1893;
18.05.1900 - Полковник;
18.05.1905 - Генерал-майор;
02.08.1912 - Генерал-лейтенант;
09.1914(?) - Генерал от инфантерията (руска армия);
05.1917 - Генерал-аншеф (чин, въведен в Русия през 05.1917, по-нисък от генерал-фелдмаршал).
Умира: Убит в град Пятигорск на 18.10.1918. "Материaлы Особой комиссии по расследованию злодеяний большевиков, состоящей при главнокомандующем Вооруженными силами на Юге России": Съгласно "Дело В№1. Акт расследования по делу об аресте и убийстве заложников в Пятигорске в октябре 1918 года" от тези "Материaли", излиза, че ген. Димитриев е арестуван заедно със сина си (поручик) на 11 септември 1918 г. в Есентуки и наистина е убит на 18 октомври същата година, но не от есери, а от болшевики. Освен това не е екзекутиран чрез разстрел, а е посечен или по-скоро е клан неумело посредством няколко последователни удара със шашка от неопитен екзекутор. Това се случва в болничното, така наречено "холерно", гробище на Пятигорск, в подножието на хълма Машук. Останките му са разпознати под В№ 72 при ексхумацията на трупните останки в обща гробищна яма на 28 февруари и 1 март 1919 г. Благодарности на потребителя Обикновен лаик за информацията
Награди:
Орден "За храброст" 2-ра (1913) и 4-та степен, 2-ри клас (1885);
Орден "Св. Александър" 1-ва степен с мечове (1914), 2-ра степен (1907), 3-та степен без мечове;
Орден "За военна заслуга" 2-ра степен (1906), 3-та степен (1900);
Руски орден "Свети Георги" 3-та (1914) и 4-та(1914) степен;
Руски орден "Св. Владимир" 2-ра степен с мечове (1916);
Руски орден "Св. Станислав" 1-ва (1906) и 3-та степен (1898);
Руски орден "Св. Анна" 1-ва (1906) и 2-ра степен (1903);
Руски орден "Бял орел" с мечове (1917);
Румънска Звезда 3-та степен (1903);
Френски орден на "Почетния легион" 4-та степен (1906);
Австрийски орден "Желязна корона" 3-та степен (1886?).
Автор:
"Боевете и операциите около Шипка във войната 1877-1878" - 1902;
"Трета армия в Балканската война 1912г." - 1922;
"Ловджийските команди у нас", "Организацията на армията ни във връзка с политическото и финансово-икономическото положение", "По проекто-устава за полската служба. Възражения на статията на кап. Русев" - статии във "Военен журнал" (1899-1902).
Други биографични данни:
1875 - Пощенски чиновник в Котел и секретар на местния революционен комитет

Attached Files

**dibo** · 27-11-2004, 21:12

Маринов, Иван Кръстев
Роден: 06.01.1896 в София.
Образование: Завършва 1-ва мъжка гимназия в София. Завършва Военното училище (1915). Специaлизира във Франция (1924-1925) и Италия (1932-1933). Завършва Военната академия в София (1927-1930).
Военна служба:
1912-1913 - Доброволец в 1-и конен полк;
1913-1915 - Военно училище в София;
1916 - Командир на взвод в 15-и пехотен полк;
1917-1918 - Летец-пилот в 2-ро аеропланно отделение(?);
(?)21-и пограничен участък, после в жандармерията;
1918(?)-1927 - Летец-пилот в летище Божурище (Смесен орляк?);
1927 - Член на Военния съюз;
1927-1930 - Военна академия в София;
1930 - Смесения орляк;
1931 - Служи в Генералния щаб;
1931 - Началник на Балонната група;
1931-1933 - Командир на Смесения орляк;
1934 - Началник на Военно-техническата служба;
1934-1935 - Инспектор на класовете във Военното училище;
1935-1936 - Началник на Разузнавателния отдел на Генералния щаб;
1936-1939 - Военен аташе във Франция (от 1938 в Лондон?);
08.1939-10.1939 - Началник-щаб на 3-а армия;
1939-1940 - Началник на снабдителния отдел в Дирекция на гражданската мобилизация
01.11.1940-12.06.1942 - Командир на 6-а пехотна дивизия;
18.06.1942-03.09.1944 - Командир на 15-а пехотна дивизия;
02.09.1944-09.09.1944 - Военен министър;
09.09.1944-12.06.1945 - Главнокомандващ българската армия;
12.06.1945-28.02.1946 - Главен инспектор на войската и началник на бойната подготовка;
28.02.1946 - В запаса;
1946-1947 - Пълномощен министър във Франция;
1947-1950 - Пълномощен министър към Министерство на външните работи;
1950-1953 - Преподавател по История на военното изкуство във Военната академия;
01.10.1953 - В запаса;
1963-1979 - Председател на Военноисторическото научно дружество.
Офицерски звания:
12.03.1916 - Подпоручик;
14.10.1917 - Поручик;
30.01.1923 - Капитан;
31.10.1930 - Майор;
26.08.1934 - Подполковник;
03.10.1938 - Полковник;
06.05.1943 - Генерал-майор;
18.11.1944 - Генерал-лейтенант.
Умира: 18.08.1979 в София.
Награди:
Орден "За храброст" 3-та степен, 1-ви клас и 4-та степен, 2-ри клас;
Орден "За военна заслуга" 2-ра степен;
Орден "Народна република България" 1-ва степен;
Съветски орден "Суворов" 1-ва степен.
Автор:
"Отстъплението на 4-а армия от Брегалница 1913" - 1930;
"Характеристика на нашата индустрия в мирно време с оглед на нуждите ни във време на война. Проектоплан за мобилизация на нашата индустрия" - 1931;
"Общоевропейската война. Източният (руският) военен театър (1914-1918)" - 1934;
"Тактика на въздушната война" - 1935;
"История на Втората световна война и Великата отечествена война на СССР. Отечествената война на България. Лекции, четени във Военната академия" - 1951;
"Място и количество на самостоятелната конница на полесражението", "Изкуството на командване на полка", "За началник-щаба на пехотния полк", "Правителство и командване", "Щурмуване на земните войски от въздуха", "Щурмуване на пехотата от въздуха", "Опитът от миналата война не е достатъчен за сегашната и бъдещата подготовка на въздушните войски", "Много страшни ли са бойните коли?", "Военният годишник на Обществото на народите", "Моторизиране на пехотата в Съединените щати" - статии в "Народна отбрана" (1929-1935);
"Италианската армия според австрийската преценка" - статия в "Отечество" (1931);
"Подготовка и мобилизация на индустрията", "Тактика на въздушната война по една тактическа задача" - статии във "Военен журнал" (1931-1935);
"Командване, организация и състав на нашата дивизионна артилерия във връзка с действията в 1915г." - статия в "Артилерийски преглед" (1932);
"Планът "Запад" за военните действия през първия период на Отечествената война", "Военното организиране и провеждане на Войнишкото въстание през 1918г.", "По плана "Запад" за първия период на Отечествената война 1944-1945г." - статии в "Известия на Военноисторическото научно дружество" (1966-1972);
"Пет дни в правителството на К. Муравиев", "Българската армия и нашата социалистическа революция" - статии в "Исторически преглед" (1968-1969);
"Нито капка бензин за германците" - статия във Военноисторически сборник (1967).

Attached Files

**dibo** · 28-11-2004, 23:54

Цончев, Иван Стефанов
Роден: 19.08. (10.09?)1859 в Дряново.
Образование: Класно училище в Дряново (2-ри клас?). Завършва Военното училище в София с 1-ви випуск през 1879.
Военна служба:
02.08.1877-07.11.1878 - Доброволец в 8-а опълченска дружина (12-а пехотна дружина);
07.11.1878-10.05.1879 - Военно училище;
10.05.1879-15.10.1880 - Служи в 7-а пехотна дружина;
15.10.1880 - Домакин на 11-а пехотна дружина;
29.01.1882 - Началник на учебната унтерофицерска команда в дружината;
28.02.1882 - Казначей в 11-а пехотна дружина;
1883-1884 - Стаж в 45-и пехотен Азовски полк в Русия;
18.11.1884 - Командир на 8-а рота, 2-а дружина, 7-и пехотен полк;
14.09.1885 - Командир на 2-а дружина от 7-и пехотен полк;
11.03.1886-30.10.1886 - Началник на Шуменското полково военно окръжие;
01.11.1886 - Командир на 1-а дружина на 7-и пехотен полк;
13.03.1887 - Командир на 2-а дружина от 7-и пехотен полк;
03.03.1889 - Временен командир на 2-и пехотен полк;
24.01.1890 - Командир на 6-и пехотен полк;
1897 - Командирован на Военни маневри в Италия като наблюдател;
27.01.1898 - Комендант на гр. Видин;
01.01.1899 - Командир на 2-а бригада на 6-а пехотна дивизия;
01.02.1901 - В запаса.
1901-1902 - Подпредседател на ВМОК;
1902 - Организатор на Горноджумайското въстание. Тежко ранен;
1903 - Участник в Илинденско-Преображенското въстание - Главен ръководител на 4-и въстанически окръг "Пирин планина" (Серски революционен окръг);
1905 - След серия въоръжени инциденти с ВМОРО, разпуска ВМОК.
Военни звания:
02.08.1877 - Редник;
09.01.1878 - Ефрейтор;
15.07.1878 - Младши унтерофицер;
10.05.1879 - Прапоршчик (11.1879 приравнен на подпоручик);
30.08.1882 - Поручик;
30.08.1885 - Капитан;
17.04.1887 - Майор;
02.08.1891 - Подполковник;
02.08.1895 - Полковник;
01.02.1901 - Генерал-майор.
Умира: 16.12.1910 в София.
Награди:
Орден "За храброст" 4-та степен (1885);
Орден "Св. Александър" 5-та (1888), 4-та (1891) и 3-та степен (1895);
Сребърен медал за Сръбско-българската война (1885);
Руски тъмнобронзов медал за Освободителната война (1878);
Сръбски орден "Таково" 3-та и 2-ра степен;
Орден "Италианска корона" 2-ра степен.

Attached Files

**dibo** · 30-11-2004, 23:22

Регентът

Михов, Никола Михайлов
Роден: 29.11.1891 в Търново.
Образование: Училище в Търново. Военно училище в София (1905-1911). Военната академия в София (?)
Военна служба:
1911 - Командир на взвод в 5-ти артилерийски полк;
1912-1913 - Командир на 2-а батарея от 5-и артилерийски полк;
04.1915 - Помощник-инспектор по артилерийско дело във Военното училище;
1915-1917 - Командир на батарея в 15-и артилерийски полк;
07.1917 - Командир на 1-во Конно-артилерийско отделение;
1922-1929 - Служи последователно като инструктор по артилерия във Военното училище, после в 4-о артилерийско отделение, като адютант в Артилерийския отдел при Министерството на войната, командир на група в Софийския укрепен пункт;
1929-1932 - Служи в Артилерийската инспекция като началник на секция;
1932-1933 - Началник на отдел инженерна инспекция;
1933 - Командир на 7-ми дивизионен артилерийски полк;
1935 - Началник на учебно-строевия отдел при артилерийската инспекция;
1935-1936 - Редактор на списание "Артилерийски преглед";
1936 - Помощник-командир и после Командир на 3-а пехотна дивизия;
17.02.1937-19.04.1941 - Началник на Военното училище;
04.1941 - Командир на 5-а армия;
08.1941 - Командир на 1-а армия;
11.04.1942-14.09.1943- Министър на войната;
09.09.1943-09.09.1944 - Регент;
01.02.1945 - Осъден на смърт и разстрелян;
26.08.1996 - Реабилитиран.
Офицерски звания:
22.09.1911 - Подпоручик;
01.11.1913 - Поручик;
30.05.1917 - Капитан;
15.03.1923 - Майор;
01.04.1927 - Подполковник;
06.05.1933 - Полковник;
03.10.1938 - Генерал-майор;
01.01.1942 - Генерал-лейтенант.
Умира: Разстрелян на 01.02.1945 в София.
Награди:
Орден "За храброст" 4-та степен, 1-и и 2-и клас;
Орден "Св. Александър" 3-та степен и 4-та степен;
Орден "За военна заслуга" 2-ра степен;
Германски орден "Железен кръст" (?);
Унгарски орден "За унгарска заслуга на военна лента".
Автор: "Атаката на Източния сектор на Одринската крепост и атаката на Тутраканската крепост. Изводи по теорията за атака на предварително укрепен позиция" (Ръкопис)
"Дневник 19.09.1943-07.09.1944" (2004)

Attached Files

**dibo** · 01-12-2004, 00:18

Савов, Михаил Попов
Роден: 14(26).11.1857 в Стара Загора.
Образование: Учи в Хасково, Пловдив и гимназията в Габровo (5 клас). Учил също така в Галатасарайския императорски лицей в Цариград (1876). Завършва Военното училище в София с 1-ия випуск (1879). Изпратен на задгранично обучение във Франция (1881), но после е прехвърлен и завършва Николаевската генералщабна академия в Санкт Петербург (1882-01.04.1885).
Военна служба:
1878-1879 - Военно училище;
1879-1881 - Субалтерн офицер в 12-та дружина на Източнорумелийската милиция (после субалтерн офицер в 2-ра рота на Учебния батальон, после началник на отделение в щаба на милицията);
1881-1885 - Командиирован първоначално във Франция за обучение, оттам през 1882 в Николаевската генералщабна академия в Санкт-Петербург, Русия;
04.1885 - Адютант на генерал-губернатора на Източна Румелия;
09.09.1885 - Адютант по строевата част на армията (помощник-началник на Генералния щаб и началник на строевото отделение);
11.1885 - През войната е началник на лявото крило на Сливнишката позиция;
12.1885 - Началник-щаб и командир на 5-а бригада;
1886 - Член на делимитационната комисия по определяне на турско-българската граница в Родопите;
1886-1887 - "Товарищ на военния министър";
13.02.1888 - почетен флигел-адютант на княз Фердинанд;
1889 - Началник щаб и управляващ делата на 6-та бригада и почетен флигел адютант на Княза;
04.02.1891-15.04.1894 - Военен министър;
16.04.1894 - В запаса;
11.03.1897 - Отново на служба:
14.03. (01.06?)1897-18.03.1903 - Началник на Военното училище;
18.03.1903-22.05.1907 - Военен министър;
23.10.1907 - Генерал-адютант;
30.10.1908 - В запаса;
1910 - Разследван за злоупотреба със средства за оръжейни доставки;
22.09.1912-20.06.1913 - Помощник-главнокомандващ;
29.06.1913 - Командващ съединените 4-а и 5-а армии;
14.07.1913 - Командва 4-а, 5-а и 2-а армии;
16.09.1913 - Като председател на българската делегация сключва мир между България и Турция в Цариград;
1913 - Уволнен и отново в запаса;
02.1914 - Един от основателите на Военната лига;
03.1914 - Съден и изгонен от страната като един от виновниците за катастрофата през 1913;
1915-1918 - Пребивава във Франция (Германия?) и Австрия;
1918 - Връща се в България;
05.08.1920 - зачислен в Опълчението;
1920-1923 - Пълномощен министър във Франция;
1922-1923 - Пълномощен министър в Белгия.
Офицерски звания:
10.05.1879 - прапорчик;
11.1879 - подпоручик;
09.07.1881 - поручик;
09.09.1885 - капитан;
17.04.1887 - майор;
02.08.1891 - подполковник;
01.01.1899 - полковник;
01.01.1904 - генерал-майор;
30.10.1908 - генерал-лейтенант.
Умира: 21.07.1928 в СенВалие дъо Тией, Франция. Погребан на 19.08.1928 в София.
Награди:
Орден "За храброст" 2-ра (1913) и 3-та степен, 2-ри клас (1885);
Орден "Св. Александър" 1-ва степен с мечове по средата, 2-ра степен без мечове (1891), 2-ра степен с брилянти (1900) и 3-та степен с мечове отгоре (1888);
Орден "За военна заслуга" 1-ва степен (1905);
Орден "За заслуга" (1891);
Сребърен медал за войната 1885г.;
Автор:
"Заповеди по Военното училище (1897-1903)" (1903);
"Обяснителна реч пред 14-то народно събрание" (1910);
"Реч произнесена на 13.03.1914 пред Държавния съд" (1914).

Attached Files

**dibo** · 03-12-2004, 15:05

Тодоров, Георги Стоянов
Роден: 10.08.1858 в Болград, Бесарабия.
Образование: Завършва гимназията в Болград. Завършва Първият випуск на Военното училище (1879). Офицерската пехотна школа в Ораниенбаум, Русия (1883). Следва в Николаевската генералщабна академия в Санкт Петербург (1883-1885, завършва 1889-1890).
Военна служба:
03.07.1877-1878 - Доброволец в Българското опълчение - 1 ва рота на 7-ма дружина. Достига чин унтерофицер (22.06.1878);
1878-1879 - Военното училище в София;
1879 - Адютант на началника на Западния отряд;
? - Адютант на началника на Военното училище;
1879-1882 - 1-ва пеша дружина;
1882 - Помощник-началник на отделение във Военното министерство;
1883 - Субалтерн офицер в 1-ва рота на 10-та дружина;
1883-1885 - Русия. Стаж в 1-ви Лейбгвардейски полк на Руската армия. Николаевската генералщабна академия. Числи се към 4-ти пехотен полк;
09.1885 - Командир на Запасната дружина на 4-ти пехотен полк;
11.1885 - Командир на Летящия отряд към Северния отряд;
1885-1886 - Командир на дружина в 1-ви пехотен полк;
08.1886 - Заподозрян за участие в преврата;
30.09.1886 - За кратко уволнен от армията;
11.12.1886 - Възстановен в армията;
1886-1891 - Инспектор на класовете във Военното училище (08.1887);
1891 - Началник на Севлиевското военно окръжие;
1892 - Началник-щаб на 6-та пехотна дивизия;
1897 - Командир на 20-и пехотен полк;
01.01.1904 - Командир на 2-ра бригада от 6-а пехотна дивизия;
06.03.1909-07.04.1915? - Началник на 7-а пехотна дивизия;
07(05?).04.1915 - Началник на 2-а военноинспекционна област;
15.09.1915-02.1917(12.1916?) - Командир на 2-а армия;
30.11.1917-12.08.1918 - Командир на 3-а армия;
07.1918-08.09.1918 - Помощник-главнокомандващ;
08.09.1918-28.09.1918 - Главнокомандващ;
28.09.1918-20.08.1919 - Генерал-адютант на цар Борис III;
20.08.1919 - В запас.
Офицерски звания:
10.05.1879 - Прапорчик;
11.1879 - Подпоручик;
30.08.1882 - Поручик;
30.08.1885 - Капитан;
13.08.1887 - Майор;
01.01.1892 - Подполковник;
01.01.1896 - Полковник;
01.01.1910 - Генерал-майор;
02.08.1915 - Генерал-лейтенант;
17.08.1917 - Генерал от пехотата.
Умира: 16.11.1934 в София.
Награди:
Орден "За храброст" 2-ра (1914), 3-та, 2-ри клас (1913) и 4-та степен, 2-ри клас (1886);
Орден "Св. Александър" 1-ва степен с мечове по средата (1916), 4-та степен (1893) и 5-та степен без мечове (1888);
Орден "За военна заслуга" 1-ва степен с военно отличие и брилянти (1917), 3-та степен на военна лента (1906);
Орден "За заслуга" на обикновена лента (1901);
Бронзов медал за войната 1877-1878.
Сребърен медал за войната 1885.
Кръст за независимостта (1910).
Германски Железен кръст 2-ри клас (1916), 1-ви клас (1917), Pour Le Merite.
Орден "Сакс-Кобург" Военен кръст (1915)
Австро-унгарски орден "Железна корона" 1-ви клас (1917)
Османски орден "Лиакат" със звезда за военни заслуги
Други биографични данни:
1926-1927 - Окръжен управител на Петрич.
Член на български народен съюз "Кубрат"
1927 - Масон в ложа "Светлина"

Attached Files

**dibo** · 03-12-2004, 17:20

Вазов, Георги Минчов
Роден: 05(17).01.1860 в Сопот.
Образование: Учи в класно училище в Сопот, после в Априловската гимназия в Габрово (от 1874, изключен 02.1876 за участие в бунт в гимназията). Завършва с отличие юнкерското пехотно училище в Одеса (09.1878-09.1880). Подготвителен курс на Инженерното военно училище в Санкт Петербург (1882). Учи в Николаевската военноинженерна академия в Санкт-Петербург (1883-1885), прекъсва заради Съединението. През 1887-1888 довършва следването си в тази академия и завършва на 23.05.1888г. с отличие.
Военна служба:
1877-1878 - Писар при Гражданското управление в Свищов;
05(?)-08(?).1878 - "Охотник" в 55-ти пехотен Подолски полк на Руската армия;
01.09.1878-09.08.1880 - Юнкерското пехотно училище в Одеса;
0.10.1880-11.1881 - Първоначално служи като младши офицер в 2-ра рота на 1-ва дружина, впоследствие като Суббаталер (младши интендант) във Военното министерство;
11.12.1881 - 1-а Пловдивска дружина на Източнорумелийска милиция;
01.1882 - 2-ра рота на Учебния батальон на Източнорумелийска милиция;
17.04.1882-02.11.1882 - Трети адютант на Алеко Богориди;
02.11.1882 - Подоготвителен курс на Инженерното военно училище в Санкт-Петербург;
1883-1885 - Николаевска военноинженерна академия в Санкт-Петербург;
11.1885 - Участва във войната като доброволец и офицер за инженерни поръчки в боевете при Цариброд и Пирот;
1886 - Преподавател по Военна фортификация във Военното училище в София;
08.1886 - Един от ръководителите на преврата срещу княз Александър I;
09.1886 - Емигрира през Девебаир в Османската империя, отначало до 10.1886 е в Скопие, после в Цариград, оттам в Одеса;
1887-23.05.1888 - Николаевска военноинженерна академия в Санкт-Петербург;
1888-01.11.1897 - Служи в руската армия в Средна Азия в Закаспийския военен окръг (1888-1890 - в Асхабад, 1890-1892 - в Мерв, 1892 - 1897 - в Кушкино);
29.01.1898 - Приет отново на служба в българската армия като "офицер за особени поръчки" към Военноинженерната инспекция - работи по дигите край Видин;
13.02.1899 - Завеждащ инженерните работи във Военноинженерната инспекция;
01.03.1900 - Командир на 2-а пионерна дружина;
01.01.1904 - Временен началник на Инженерните войски;
01.05.1905 - Началник на Инженерните войски;
12.01.1908 - Инспектор на Инженерните войски;
17.05.1908 (25.04?.1908) - Уволнен от армията за внос на недоброкачествени взривни вещества;
26.12.1908(1909?) - Осъден на 10 дни домашен затвор, след като е оправдан по повечето от обвиненията;
17.09.1912 - Началник на военните съобщения и етапите към Тиловото управление;
18.10/09.11.1912 - Военен губернатор на Лозенград и генерал-губернатор на Източна Тракия;
09.01.1913 - Началник на Източния сектор на обсадата на Одрин;
13.03.1913 - Началник на Одринския гарнизон;
16.03.1913 - Губернатор на Тракия;
02.06.1913 - Участник в българо-румънската комисия за Силистра;
28.06.1913-22.08.1913 - Министър на войната;
24.08.1913 - В запаса.
Други биографични данни:
19.02.1887 - получава руско гражданство;
21.10.1898 - Член на Управителния съвет на Българските гимнастически дружества;
1902 - Инициaтор за създаване на Българския колоездачен съюз;
1910 - Организатор на първата автобусна линия в България - София-Самоков-Чамкория;
1911 - Ръководи павирането на улиците на Бургас;
09.1914 - Член на "Славянското дружество";
Председател на Централното бюро на Народната партия;
15.05.1915-1919 - Общински съветник в София;
1920-1924 - На лечение в Швейцария, Германия и Италия. Опериран 02.1922;
03.1923 - Съден за участието му като министър в правителството на Ст. Данев през 1913;
16.06.1924 - Амнистиран.
Военни звания:
20.08.1878 - "Охотник" (Волноопределяющ; Доброволец в руската армия);
01.09.1878 - юнкер (руска армия);
08.01.1880 - подпоручик;
15.09.1883 - поручик;
30.08.1885 - капитан;
06.12.1896 - подполковник (руска армия);
01.01.1901 - полковник;
01.01.1906 - генерал-майор;
05.08.1913 - генерал-лейтенант.
Умира: 13.08.1934 в София.
Награди:
Орден "За храброст" 3-та и 4-та степен, 2-ри клас;
Орден "Св. Александър" 2-ра степен с мечове отгоре, 5-та степен без мечове;
Орден "За военна заслуга" 3-та степен;
Руски орден "Св. Станислав" 3-та степен;
Руски орден "Свети Владимир" 4-та степен;
Руски орден "Света Ана" 1-ва степен.
Автор:
"За военната гимнастика в училищата и в обществото" (1884);
"Нашата армия и нейния бюджет" (1902);
"Укрепване на северната граница на България" (?);
"Българската флотилия" (?);
"Кратко упътване за действие против крепостите и атаката им" (1909);
"Преди една година" в сборник "Одрин. В памет на падналите герои" (1914), "Българска сбирка" (1914/4), "Одрин 1912-1913" (1983)
"Спомени от Балканските войни. История на едно 55-дневно министерстване" (1929);
"В пустините на Средна Азия. Службата ми в Русия. Спомени" (1938, 1993)
"Нужно ли е самоокопването при настъпателния бой?" - статия във Военен журнал (1907);
"Разяснение на изнесените технически въпроси при разглеждането на процеса против запасния генерал Г. Вазов" - статия във "Военна техническа мисъл" (1910);
"Запасите и стрелбата", "Стрелковото и окопното дело във войната", "Турско-гръцкият пакт и турското приятелство", "Какво да се направи", Кой ще победи" и "Гръцката офанзива срещу славянството" и др. - статии във вестник "Мир" (1915-1934).

Attached Files

**dibo** · 04-12-2004, 17:25

Ватев, Анастас Вeтьов
Роден: 22.10.1881 в Ловеч.
Образование: Военно училище в София (1903). Военна академия в Торино, Италия (1908-1912).
Военна служба:
1908 - 4-ти артилерийски полк;
1912-1913 - Командир на батарея в 4-и гаубичен полк. Ранен при Чаталджа;
1915-1918 - Началник-щаб на 1-а бригада на 7-а дивизия. Началник-щаб на 2-а бригада на 7-а дивизия. Командир на 3-а дружина в 13-и пехотен полк (1916). Началник на Разузнавателния отдел при Щаба на Действащата армия;
1919-1923 - Помощник-командир на 8-и пехотен полк. Помощник-командир на 1-и пехотен полк;
1923-1927 - Началник-щаб на 6-а пехотна дивизия. Началник на Оперативното отделение в Генералния щаб? Преподавател по география във Военната академия в София. Началник на Врачанското военно окръжие;
1928-1932 - Командир на 8-а пехотна дивизия;
1932-1934 - Началник на 2-а Военно инспекционна област. Председател на Централното управление на Военния съюз;
09.05.1934-19.05.1934 - Министър на войната;
19.05.1934 - Уволнен и екстерниран от България;
1936 - Завръща се в България.
Офицерски звания:
01.01.1903 - Подпоручик;
01.01.1906 - Поручик;
01.01.1910 - Капитан;
01.03.1916 - Майор;
27.02.1918 - Подполковник;
30.01.1923 - Полковник;
31.101.1930 - Генерал-майор.
Умира: 21.04.1967 в София.
Награди:
Орден "За храброст" 4-та степен, 1-ви и 2-ри клас;
Орден "Св. Александър" 3-та степен без мечове и 5-та степен с мечове по средата;
Орден "За военна заслуга" 2-ра степен;
Германски орден "Железен кръст" 2-ра степен.
Автор:
"Записки по военна география. Кралство Гърция", "Записки по военна география. Кралство Югославия" (Ръкописи).

Attached Files

Съобщение

Българските Генерали

Българските Генерали

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment