Тактика при сраженията между ветроходни кораби

[De Ruyeter]

Според Нойкирхен на един 100 оръдеен кораб има 600 артилерсти, 100 морски пехотинци и 200 моряци. Смятайте - малк оръдие се обслужва от 4-6 човека, средно - 12-18 фунтово от 6-12 и тежко 32-42 фунтово от 14-16 души.
На първите руски кораби - Предестинация, Полтава, оръдията са разположени неудобно - имам предвид на откритата палуба и пречат н аморяците да оперират с ветрлата,докато артилеристите стрелят, така че не винаги е възможна стрелбата

[gollum]

Ясно, в такъв случай наистина е имало артилеристи за половината оръдия с малък резерв. Това обяснява защо стрелбата от батареите на двата борда би била неефективна.

[De Ruyeter]

Много рядко се налага в реални бойни условия кораб да стреля и от двата борда едновременно. Като причините са не сам в числеността, но и в здравината на корпуса
Ето линк за артлирията о тепохата на гладкоцевните оръдия

http://www.globalsecurity.org/military/systems/ship/sail-armament.htm

http://www.globalsecurity.org/military/systems/ship/sail-decks.htm

http://www.globalsecurity.org/military/systems/ship/sail-ammo.htm

и нещо за тактиката:

http://www.globalsecurity.org/military/systems/ship/sail-tactics.htm

[albireo]

Въпреки това - имало е случаи на стрелба от двата борда - макар и за кратко. Като колкото и чудно да се струва ставало е с тичане на една част от прислугата. Стрелянето на отделни групи оръдия и последователно от носа към кърмата или обратно е факт - благодаря на Де Рюйтер че ми го припомни.
А един изстрел на 12-18 мин. е абсурдно много. Цифрите са в пъти по-малки (говорим за средна скорострелност).

[gollum]

With a fair aim at the waterline, a gunner could sink or seriously damage a vessel with a few rounds.

Това пише (за плътните гюллета) в един от документите, към който Де Ройтер даде връзка. Това малко противоречи на написаното досега в темата.

един изстрел на 12-18 мин. е абсурдно много. Цифрите са в пъти по-малки (говорим за средна скорострелност).

Не помня къде го видях, но явно е погрешно. В документа за артилерията, към който даде връзка Де Ройтер, е даден двуминутен интервал между изстрелите за много добре тренирана команда. Разбира се, вероятно това зависи и от времето зи прицелване, калибъра на оръдието и други подобни фактори, та може би няма да сгреша много, ако предположа, че нормалното време между два изстрела е било някъде 3-4 минути. Т.е. при 60 изстрела на оръдие това стига за някъде около четири часа много интензивна стрелба . Което вероятно в повечето случаи е по-малко, отколкото се разходва в едно сражение, особено с оглед на това, че най-вероятно само половината оръдия водят активна стрелба, т.е. реалния запас е два пъти по-голям.

[pnp5q]

Аха, просто някъде (но вече не помня къде), бях попаднал на споменаване, че или не било възможно едновременно да се води огън от батареите от двата борда или че имало някакви негативи от това. Благодаря за отговора .

Много блед спомен от филмче на Дискавъри - оръдейната палуба на испански кораб /възстановка/ е твърде тясна, за да има път за отката на срещуположните оръдия едновременно. Единия вариант беше да стрелят в определен ред; другия - да са наредени шахматно /явно и люковете :sm186: /, но остава опасността при отката оръдие да посмаже персонал.

[De Ruyeter]

за долните оръдейни палуби сигурно мястото е достатъчно - все пак корабите с били широки по 14-16м /големите. иначе горната и без това е с леки оръдия и каронади, а те изискват по-малък персонал. Освен това не вминаги артилерйската прислуга е наистина според щата. Нещо нормално е тежко оръдие да се обслужва от 6-8 души, а не от 16 както е по щат.
През 17 век оръдията не са толкова съвършенни, колкото през 18 век
Ето "дървопробиваемостта" на едно 18, 24, 32 фунтово оръдие "дълго" и "късо" оръдие
То же касалось и срезанных фрегатов: в 1830-е гг. во Франции пришли к выводу, что фрегаты, срезанные в 30-пуш. корветы, гораздо эффективнее как истребители торговли. Фр. Морской министр очень увлекся этим, и поскольку было уже много построено 50- и 60-пуш. ФР, было решено срезать все меньшие 40-пуш. ФР (с 28-18) в корветы (с 28/30-18-фунт.) на открытой батарее. Но таким образом перестроены были всего 3 ФР, причина – сильный дефицит пространства для их экипажей, которые существенно не уменьшились. То же касалось и срезанных 50-пуш. ФР и вообще «тяжелых» ФР.

О длинных и коротких пушках: встречается мнение, что в ближнем бою это не имеет значения. Поскольку скорость полета ядра у длинных пушек больше, соответственно больше и разрушительное действие их ядер. Карронады имели действительный огонь всего до 50 ярдов (45 метров), при увеличении дистанции их огонь терял эффективность. Англ. историк Lambert (The Last Sailing Battle Fleet, 1815-1850) свидетельствует о «сокрушительном характере» огня Asia при Наварине, имевшем 32-фунт. длинные пушки на обоих деках.
В Англии в 19 веке были произведены испытания по определению проникновения в сухой дуб ядер, выпущенных из разных орудий с расстояния 1750 футов, ниже даны результаты (cwt – вес пушки в англ. центнерах, 50,8 кг=112 анг. фунтов):
Пушка Скорость у дула (футы/секунду) Проникновение в дюймах
18-pdrs длинная – 1720 фута/сек – 28.9”
24 длинная – 1720фута/сек – 33.5"
32 (32cwt) – 1250фута/сек – 26.4"
32 (42 cwt) – 1450фута/сек – 324
32 длинная – 1700фута/сек – 38.7"
42 – 1620 фута/сек – 41.7"

Току що попаднах на един много интересен сайт:

http://home.gci.net/~stall/Crew%20Weapons.htm

http://home.gci.net/~stall/ship1.html

и още един

http://www.napoleonguide.com/navyind.htm

[Blckbird]

Според моите източници:

Бойното ядро на военните флотове от ХV²² и ХV²²² век се състояло от линейни кораби. Името идва от начина на плаване (един след друг на дистанция две дължини). Идеята за килватерния строй като тактически боен ред на военните ветроходи не се е създал изведнъж.

В началото барутните оръдия били поставени, подобно на самострелите и катапултите върху кастели в носа и кърмата. Това не е случайно, а е следствие от това, че при първите ветроходни кораби имали и гребла.

След отпадане на греблата от конструкцията бордовете били освободени. Конструкторите разположили там топовете. Това разположение принуждавало капитаните да обръщат към противника единият или другият борд.

През ХV и ХV² в. корабите воювали така. Групи от по няколко еднакво бързи и мощни единици нападали противника в най-хаотичен строй. Причина за подобно тактическо поведение е разнородния състав на флота. Различните по възможности кораби не могли да поддържат единен строй. Друга причина според мен е, и живата бойна традиция - "морските тигри" по стар обичай се стремяли към ръкопашен бой. Това се подкрепяло от наличието на "детски болести" по конструкцията на топовете.

До ХV²² в. морските в сражения са се срещали не повече от 30-40 линейни кораба. Правилата на битката били прости: Флотът, заемащ наветрената страна, приближавал противника на около 300 метра. Започвала артелирийска престрелка, след която изходът от битката се решавал от ръкопашния бой. Флотът плаващ по вятъра определял момента на атаката и бойната дистанция. За него било по-лесно да пробие неприятелския строй, да реже част от него и да го прихване в клещи. Не на последно място отделенят при стрелбата барутен дим пречел на противника. Обаче тази позиция криела и известен риск, защото понякога (не намерих колко често!) буйният вятър отзад притискал притискал силно кораба и оръдейните отвори на най-долната батарейна палуба оставали под водата и тя не можела да стреля.

Флотът от подветрената страна не бил способен на пробив, за него било трудно да държи паралелен курс с противника. Корабите в подветрената страна обаче били в постоянна артилериска готовност, а освен това прикривали по-лесно повредените кораби.

Считало се нормално, че наветрената позиция улеснява нападението, а подветрената - защитата.

За пръв път килватерния боен строй се използва под командването на холандския адмирал Мартин Тромп - Старши (1639, Кале срещу испанците).

Като "правило в морския бой" килватерния строй се утвърждава в края на ХV²² в. Според новонаписаната английска инструкция флотът трябвало винаги да се нагажда към строя на неприятеля. Ако противникът завие по вятъра, английският флот трябвало да направи същото. Ако повреден кораб излезел от строя, следващият го веднага запълвал "пролуката" в строя. Никой нямал право да преследва противникови кораби самостоятелно, преди ядрото да е разбито или обърнато в бягство.

Англичаните например плавали във формирования от 60-100 лин.кораба, които се стремели да разрешат спора още при артилерийския двубой. Французите вървели по приблизително същия път. В "Tactique Navale" се отричал абордажния бой. Осъждало се преждевременното нарушаване на килватерния строй и импулсивното преследване на единични противникови кораби.

Много важна била дисциплината при водене на стрелба. Прислугата на оръдията била обучавана да посреща без смут неприятелския огън и да не стреля безразборно. Стреляло се по команда, обикновено давана с корабната камбана. Стреляло се едновременно от всички оръдия на единия борд. Дистанцията за стрелба се определяла от командващият флота или ескадрата, а при единични схватки - от капитана на кораба. През ХV²² в. артилерийските сражения се водили от дистанция около 270 метра, но има отделни случаи на обстрел от по-близко и по-далечно разстояние. Можело да се стреля ниско по корпуса или високо по платната, мачтите и такелажа. Последното никак не било лишено от смисъл, понеже "високите" изстрели лишавали "жертвата" от маневреност. Такъв кораб по-лесно ставал жертва на брандерите.

Към средата на ХV²² в. артилерийският огън бил все още доста неефикасен - зареждането траело до половин час, гюлетата не уплатнявали с много милиметри дулата, количеството барут се мерило на око, корабите се клатили силно и поради това оръдията постоянно се движели. Самите топове нямали мерници. При стрелба над 300 м. точните попадения по-скоро били щастлива случайност. Ефективно точна стрелба имало на дистанция под 50 метра, но малцина флотоводци по онова време се решавали на подобна дързост, под заплахата от разпадане на линейния строй и единични схватки.

Самите сражения продължавали често по няколко дни. След многочасов огън имало незначителни повреди по корабите, малцина ранени и убити.

През втората половина на ХV²² в. корабните оръдия станали по-скорострелни. Така абордажният бой напрактика отишъл в историята. А през ХV²²² в. скорострелността на тежките корабни оръдия достигнала един изстрел на всеки три минути.

Големите оръдия изисквали прислуга от 14 до 16 души, средните 10-12, а малките - 6 души. Понеже при сражението се стреляло само от единият борд, било достатъчно само половината от оръдията да имат артилерийски персонал. Един английски линеен кораб първи ранг от онова време имал 560 канонири, 30 носачи на барут и десетина души за пълнене на барутните торби. Това е някъде 2/3 от целия корабен екипаж.

Вследствие на новите обстоятелства се стигнало до "задънена улица". Битките оставали много често нерешени. И тогава англичаните започнали да използват една "новост". Те предприемали рискована маневра, разкъсвали килватерния строй на противника с ураганен огън от най-близка дистанция. Според морските историци, цялата работа се крие във високият темп на стрелба на английските кораби. Англичаните постигали средно три залпа за пет минути. Французите стреляли веднъж на три минути. Адмирал Нелсън, адмирал Колингууд и др. изисквали от своите капитани да наближат врага колкото може по-близо. За първи път тази тактика е приложена срещу испанците при нос Сан Висенте. Срещу 27 испански кораба се изправили 15 британски. 2308 срещу 1232 оръдия от различен калибър. Въпреки това огънят на англичаните по свидетелски показания на намиращи се по съпровождащите флота фрегати, бил 5-6 пъти по-силен.

Тактическите действия на френския флот в боя пък довели до официална отмяна на британската бойна инструкция, която изисквала безусловно спазване на килватерния строй. Това довело до много интересни битки, често печелени от англичаните заради лошата организация на противника. След победата на лорд Хау на 1 юни 1794 г. някои от английските адмирали възприели една много авантюристична тактика - засилвали се срещу противниковата бойна линия, вклинявали се в нея и заставайки от подветрената страна на френския кораб го разстрелвали.

При адмирал Нелсън вече се вижда една наистина нова тактика за бойните ветроходи - отрязване на неприятелския ариегард, съсредоточаване на огъня върху част от противниковата линия, наличие на резервна ескадра и момент на изненада. Но съществуват съмнения, че тази тактика, прилагана срещу един равностоен по маневреност и артилерия флот, би ималатакъв успех, какъвто е донесла в практиката.

-------------------------

И така да се върнем на поставените от gollum въпроси. На първо място според мен само за себе си наветрената позиция не дава някакво изключително предимство за победа. Но тя носи инициативата на страната, която я държи. Тази страна би могла да изненада противника и да го принуди той да допусне грешки, фатални за него.

Относно стрелбата от двата борда едновременно, технически вероятно е било възможно, но на практика не се е правело, поради простата причина, че попадането на линеен кораб в ситуация "сандвич" било признак за сериозни проблеми при управлението на кораба. Такава ситуация просто не бивало да се допуска! Тя почти сигурно означавала поражение. Ако въобще е имало случаи на такава ефективна съпротива, то вероятно степента на импровизация от страна на оръдейните разчети е била на висшо равнище.

Темпът на стрелбата на корабните топове беше посочен по-горе в изложението и в началото наистина е бил много нисък. Като в началото на Х²Х век вече е от порядъка на 1 изстрел за по-малко от 2 минути, а понякога и по-бърз.

Това е и моето мнение по въпросите поставени в темата дотук.

[De Ruyeter]

Да, много си прав Black Bird. Само да добавя нещо за епохата, където се чувствам най-уверен - 18 век. Боят се води на дистанция между 200 и 600м, в 90% от случаите около 150-200м. До 600м гюлето има хоризонтален полет над водата и равна траектория. С появата на каронадите през 1779г. става задължително боя на по-големи дистанции. ефективното действия на каронадата е до 50м, тяизстрелва гюле с по-ниска начална скорост, нуждае се от по-марлък персонал, по-лека и се налага бързо на фрегатите и търговските кораби. В близък бой 40 оръдеен кораб въоръжен с 18 фунтови каронади /както е бил "Есекс"/ през 1812г. е по-опасен отколкото ако има "дълги" 18 фунтови оръдия. от друга страна Юнайтед Стейтс с 24 фунтови оръдия и 42 фунтови каронади разстлева от далечна дистанция "Маседониан" Macadonian с 38 оръдия, като не му дава възможност да го доближи на 50 м/американеца стреля от 80-120м/ и да огат каронадите на английската фрегата заедно с по-леките оръдия да имат ефект

[Odzava]

Не намерих друга тема, а и тази ми се стори подходяща, за да отткривам нова. Тъй като ми се налага да се занимавам с построяване на караката "Мери Роуз" и се разрових за периода излезнаха доста интересни неща. дали на някого ще бъде интересно кратко изложение на корабите, използването им и морските сражения през Средновековието? Разбира се мащаба на сблъсъците далеч не е като през 17, особено 18 и началото на 19-ти век, но все пак. Морските сражения и тогава не са били просто пренесени сухопътни в морето. А има и интересни примери как пада "непревземаема" крепост пред флота. Венецианците през 1202 г. доказват, че правилото "морска крепост се превзема откъм сушата" важи само за пешеходците, не за моряците.

[gollum]

На мен ще ми е интересно. Затова съм създал темата .

[von Danitz]

Константинопол не пада ли откъм морето, с кораби със стълби? Или ти за Зара говориш?

[Guy de Mont Ferrand]

Зара май беше превзета откъм сушата.

[Хана]

Константипол е превзет от море, ама през 1204 и не само от венецианци. Задар пада през 1202 и е обсаждан и от море, и от суша.

[Odzava]

Така е - 13.04.1204 г. Грешката е моя. Обаче френските рицари са използвани като "морска пехота", а не като кавалерия. Макар при първия опит да нападат о суша.
Както и да е. Р. де Клари е доста пространен :nod:Но има и други сражения.