A

VON DANITZ - GRЕGORAS

ENTERTAINMENT

РИМСКАТА ФОРУМНА ИГРА

"…ала когато в Рим се смениха консулите, Марий, синът на Марий и Папирий Карбон заграбиха властта. Сула се би срещу младия Марий и стана така, че унищожи петнайсет хиляди вражески войници, а загуби едва ЧЕТИРИСТОТИН ДУШИ от своите. После нахлу в Града. Преследван, младият Марий се затвори в Пренесте и се видя принуден да свърши със себе си. Веднага след това се водиха тежки боеве срещу Лампроний и Каринат, водачи от мариевата партия. Казват, че в тези битки Сула унищожил 70 хил. вражески войници…"

І. Въведение

Римската империя? Все още република. Макар вече да е подчинил Италия и множество далечни земи, Рим има силни врагове; мистичните египтяни, запазили магическите си изкуства под властта на Птолемеевата династия, страшните парти, чиято конница всява ужас в целия Изток, червенокосите гали, от спомена за които Градът трепери и благославя своите гъски… и дивите германи, чиито деца приличат на старци с белите си коси, а воините им - на животни заради неудържимата им и безмислена ярост. Същевременно Републиката е раздирана от съзаклятията на безцеремонни улични оратори, славолюбиви пълководци, алчни сенатори-земевладелци и амбициозни матрони; всички те се преструват, че спазват свещените Закони на ХІІ-те Таблици, завещани от добродетелното минало на Града, но това е само привидност. Проклятието на братоубиеца Ромул тегне над домашните огнища. Сянката на последния и най-омразен римски цар, Тарквиний Горди, се надига… Може ли да бъде спасена Републиката или само един ще властва? Ще изтрият ли кървавите си мечове варварите в дрехите на старшата весталка или робите ще отмъстят на гордите си господари? Ще се надигнат ли презрените парии срещу Сената или ветераните ще разиграват властта на курията на зарове?

Нека най-достойният, осенен от даровете на Церера и благоволението на Юпитер, от огъня на Марс и любовта на Венера да спаси града и чрез своята слава да допринесе за общото благо! Винаги победител, нека той да покори непокорните, накаже незачитащите закона и въздаде справедливост! Нека той единствен се окичи с лавровия венец на Императора и преведе войниците си през триумфалната арка към Безсмъртието!

II. Условия на играта

външната политика, неща еднозначни като сила, но разнопосочни като резултатност.

Pater Familias или играчът като начало трябва да си избере име и то все пак да напомня на римско, име на рода и имена на подчинените му персонажи.

Царят на партите е с особен статут, който не го задължава да трупа точки за престиж. Той е абсолютен и неограничен монарх в държавата си.

ІІІ. Дължина на хода и продължителност на играта

Доходите от предприятия и провинции се получават на ход, както и резултати от строителство или преместване на войски, а разходите се заплащат веднага.

ІV. Цели на играта

Да останеш по възможност единствен играч или, в най-лошия случай, да си пръв по точки, диктатор или император със или без съгласието на другите patres familiarum.

Партският цар е с особени функции, по-скоро за достоверност, а не за спечелване на играта. Неговите цели са оцеляването, подклаждането на външни заплахи за републиката и поддържане на напрежение.

V. Боговете (разбирай …)

Те отговарят, не по съвест, а по правила, за нормалното протичане на играта, правилното пресмятане на точките, разузнавателните данни и общия контрол. И много молим, не се опитвайте да спестявате от своето време за сметка на нашето. Играта е за вас, удоволствието трябва да бъде общо.

Боговете се намесват със случайни събития през четиридесет и осемте години на играта по свое усмотрение, но най-много шест пъти. Събитията са три с общо световно и три с общоримско значение. Събитията са:

VІ. Консулство и диктатура

В началото на всяка игрова година (тоест на всеки десет месеца) играчите трябва да избират помежду двама консули. Избраните на тази длъжности нямат право да напускат Рим по време на мандата си, освен начело на кампания, което ги прави по-уязвими за наемни убийци. Никой играч, който по време на изборите е извън Рим, няма право да бъде избиран на длъжност. Но тъй като боговете не биха допуснали Републиката да изпадне в състояние на анархия, ужасни бедствия ще се стоварят върху главите на римляните, ако по време на избори в Града не присъстват поне кандидатите за консулска власт. Политическото убийство по време на избори трябва да се смята за едно от най-страшните престъпления. Същото се отнася до убийството на вече заел длъжност римлянин. Въпросът е то да се разкрие…

Консулският пост носи висок престиж и делови способности. Диктатурата носи високи военни заложби и делови способности.

За всеки член на фамилия ще се следи и възрастта му. Тя никога няма да надвишава шестдесет години.

VII.Политика и сенатски събрания

Най-важната част от играта. Умението да се постигнат целите чрез достигането на компромис и чрез поставяне на условия при помощ за всеки законопроект на конкуренцията или завоевателен план, предложен от амбициозен съперник, ще ви дадат някаква възможност да построите своята визия за бъдещето на Рим. За целта е необходимо да:

а.) консулите – по традиция консулите са двама и се избират за период от една година. На следващата година трябва да се изберат нови 2 консули. По традиция също така единият консул управлява Града, докато другият се намира при войските на поход. Това са обаче положения, които могат да бъдат променени с закон. Консулите свикват Сената, провеждат заседанията, провеждат на практика решенията му, грижат се за сигурността и спазването на законите; както е било някога, така е и в играта. Те са и главнокомандващи, т.е. пропреторите и проконсулите в провинциите им дължат подчинение, що се отнася до войните с варварите. Това е и консулският най-важен прерогатив. Решенията на консулите не подлежат на вето от народните трибуни, но и нямат силата на закон, т.е. при следващите консули те могат да се променят. Консулите провеждат и съдебните дирения и разследвания и налагат наказанията. Тези решения също не подлежат на вето от народните трибуни.

б.) народните трибуни – народните трибуни се избират сред сенаторите за период от 4 години. Те контролират Сената и му пречат да взема решения в разрез с интересите на народа. Най-важният им прерогатив се нарича вето. С него те могат да отменят всеки закон или проектозакон за времето на своя мандат. На следващия законът може отново да бъде внесен и разглеждан. Това ги превръща и в основни мишени на политически интриги и преследвания, но убийството на народен трибун трябва да се смята за основно престъпление и трябва да бъде разследвано с цялата строгост на законите. Такъв акт ще повлияе негативно върху престижните точки на всеки сенатор и на реда в страната. Нещо повече, това е светотатство и носи беди! Присъстват в Рим.

в.) понтифекс максимус – той представя решенията на Сената пред Двуликия Янус. Гадае за бъдещи събития чрез разговор с божествата, което е и основният му прерогатив, несменяем е , освен ако сам не се откаже от задълженията си или, извършил престъпления и обвинен, не бъде отстранен от Сената, както и при наводнение за което не е разгадал. Убийството му със сигурност носи беди. Присъства в Рим.

г.) проконсули, пропретори и военни трибуни ( тези функции се съвместяват)

управляват провинциите, войските и муниципиите, както и финансите в поверените им области. Могат да бъдат не само сенатори, назначени от Сената и консулите, но и роднини на сенатори, назначени от самата фамилия, за да усвоят провинцията по-добре за своето семейство. Такива пропретори и военни трибуни, разбира се, не могат да заемат държавни длъжности. Отделени от Рим, главите на фамилии, управляващи провинции, все пак имат право да присъстват на сенатските събрания, стига да пожелаят или ако бъдат призовани. В провинциите си те са защитени от политически убийства и заповедите на Сената за отстраняване нямат върху тях моментална сила. Т.е. в случай, че не се подчинят на заповед за отстраняване, те могат да се отцепят и да се опитат да провеждат своя политика. Избират се за определен период, но не за по-малко от 1 година. Периодът може да бъде намален в случай, че бъдат избрани на друга длъжност, изискваща присъствието им в Рим.

Съвместяване на длъжности не се допуска, освен със специален закон! Споровете върху тези правила с боговете са излишни, опитайте със закон!

• да се придвижи по суша или по море, ако между мястото му на тръгване и пристигане има флот;
• да се попълва или да се тренира допълнително в провинцията, където е разположен;
• да нападне вражеска провинция или да отбранява тази, в която е разположен.

Във всяка провинция може да се разположат неограничен брой легиони, но само един може да бъде свикан или да попълва загубите си наведнъж (иначе провинцията би се обезлюдила).

Легионите могат да бъдат командувани поотделно от легати, тоест без да изискват главата на семейството или някой от синовете му. Могат обаче и да бъдат обединявани в армии от по няколко легиона под прякото командуване на член от фамилията и тогава коефициентът за военни дарби на командуващия се отразява на боеспособността им. Синовете също трупат военен коефициент.

Самостоятелен легион или армия може да се придвижва по суша само с по една провинция на ход. Подобно ограничение за придвижване по море няма.

По принцип всяка ветеранска манипула се равнява на две редовни или четири спомагателни.

Легион не може да се претренира в провинция, където няма оръжейна манифактура.

Да се отбранява собствена провинция прибавя моралната равностойност на една точка воински дарби или една ветеранска манипула към армията, дори когато тя е без пълководец.

Ако военните точки на пълководеца се броят от едно до десет, всяка от тях в бой му се равнява на манипула ветерани. Пример:

В полята на Етрурия се сблъскват Луций Муций (1 т.) и Тит Простий (4 т.). Всеки от тях командува по един редовен легион с по десет пълни манипули. Провинцията принадлежи на Муций, значи той се отбранява. Бойният дух на отбраняващите земята си е по-висок, защото те защитават земята си. Една точка военни дарби се добавя на Муций само за това сражение и така неговите дарби възлизат на две точки, които му се равняват на още 2 ветерански или 4 редовни манипули само за това сражение. (Тези точки се смятат само по веднъж за пълководец, колкото легиона да командува той. Иначе талантливите пълководци ще влачат не армии, а орди!)

Към армията на Простий трябва обаче да добавим 4 ветерански манипули, тоест 8 редовни. Така пресмятаме, че Муций излиза с 14, а Простий - с 18 редовни манипули (или по-скоро такъв е ефектът от влиянието на пълководците върху войските им). От по-слабата войска изваждаме разликата. На Муций му остават 6 манипули (защото манипулите над 10 бяха само ефект от точките му). Той е загубил четиристотин легионери (40% от силите си, а се смята, че за да изпаднат в паника войските, е достатъчно загубите да достигнат само 10%!) и отстъпва с шестстотин от Етрурия в Цизалпийска Галия. Простий губи половината от разликата между войските, но също само от бройката на истинските си войници. С осем манипули или осемстотин легионери завладява Етрурия. Ако спечели още едно сражение, легионът на Простий ще се превърне във ветерански, а самият пълководец ще качи още една точка за военни качества.

Ако загуби три последователни сражения, както и ако загуби цялата си армия или ако няма къде да отстъпи след поражение, пълководецът загива.

Ако имаме непълни легиони в една и съща провинция, те могат да бъдат обединявани, но никога легион не може да надвишава десет пълни манипули.

ІХ. Фамилна политика

Всяка фамилия започва играта държейки няколко провинции и представлявана от глава на семейството - сенатор (на 40 г.), двама негови синове (на по 20 г.) и дъщеря (на 15 г.) На случайни периоди Двуликият Янус ще обявява раждането на нови синове и дъщери във всички фамилии. Фамилия, в която сенаторът е загинал или навършил пределната 60-годишна възраст без да остави поне един 16-годишен син към момента на смъртта си, приключва своето съществуване. Притежанията й стават бунтовнически до момента, в който друга римска фамилия ги присъедини, подкупвайки останалите без господар армии или побеждавайки ги в бой.

Дъщерите на благородните семейства могат или да бъдат отдавани в брак на съюзници (за препоръчване в рамките на Републиката - да омъжиш чистокръвна аристократка за варварин няма да повлияе добре на престижа ти), или да бъдат пращани в Рим като весталки, което е възможно най-патриотичното и достопаметно дело за един римлянин след изгарянето на чужд град.

Х. Провинциално управление

Главата на фамилията, осиновените пълководци и синовете с навършени шестнайсет години могат да управляват провинциите на семейството като проконсули и пропретори. Отделно от това, че фамилията може сама да назначава хората си да управляват провинции, Сенатът може да назначи сенатор на власт в дадена погранична провинция за определен срок с цел отбрана или нападение срещу варвари. За всеки две години на проконсулски пост управителят получава по 4 точки престиж

ХІ. Ликтори и наемни убийци

Ликторите са официалните държавни телохранители на магистратите на Републиката. Всеки сенатор разполага с шестима ликтори. Той има правото да ги разпредели между себе си и членовете на семейството си както намери за добре. При заставане начело на армия или провинция, всеки от семейството получава по още трима, които губи, когато се откаже от тези свои функции. При заемане на трибунска власт, ликторите стават дванадесет. При консулство - двадесет и четири. При диктатура - осемнайсет. Най-святата личност в Рим е върховният понтифик и с него внаги се движат тридесет и двама ликтори.

Убиец, загробил успешно първата си жертва (някоя без охрана), може да се справи и с шестима ликтори или поне да мине безшумно край тях. Такъв, който два пъти е премахвал сенатор, ще отнеме и живота на трибун. Убилият два пъти трибун ще се справи и с диктатор, но повече няма да се усъвършенства, а ще избяга. За да бъде убит консул, трябва да се платят не някакви си 100 мижави сестерцийки, а 2000 - за обучаването на бивш ветеран от войните, който след обучението си трябва да се опита да ликвидира поне трибун. За убийството на самия понтифик (какво светотатство!) е нужно да се обучи направо син или приемен военачалник, който да премине и през опит да свърши с консул.

Всеки най-вероятно ще иска да се защити от такива досадни посегателства. Най-доброто в такъв случай е да се разчита не просто на държавните ликтори, а за такива да се назначат отново ветерани от войните. Всеки ликтор-ветеран коства 1000 сестерции. Ликтор-ветеран ще залови всякакъв роб-убиец. Двама ликтори-ветерани ще заловят ветеран-убиец. Четирима могат да се справят и с обучен за убиец член на фамилия.

Накрая, поставяме карта на римската импрерия, от четвърти век, ако има въпроси по разположението на провинциите, с които не можете сами да се спарвите, може да ни попитате! Картата не е толкова важна и ще бъде сменена при нличието на по-добра!