Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Седемгодишната война

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    #16
    Супер, благодаря ти много.Само дето са леко скъпички.

    Comment


      #17
      das reich ss написа Виж мнение
      Супер, благодаря ти много.Само дето са леко скъпички.
      Няма как.Понякога трябва да се правят жертви в името на хобито.
      То исторически филми в България не се правят, щото няма продуктово позициониране - Симеон Цветков 2012г.

      Comment


        #18
        Потърси там, със сигурност има и евтини книжлета за обща култура.
        albireo написа
        ...в този форум... основно е пълно с теоретици, прогнили интелигенти и просто кръчмаро-кибици...

        Comment


          #19
          Ако ти трябва спешно и четеш свободно на руски, свържи се с мен. Ще ти дам моето копие да го прочетеш, но след това ще искам да ми го върнеш.
          Истинската тирания е само тази, която господства несъзнателно над душите, защото е единствената, която не може да се победи. Тиберий, Чингис хан, Наполеон без съмнение са били страховити тирани, но от гроба Мойсей, Буда, Иисус, Мохамед, Лутер са упражнили върху душите деспотизъм с доста по-различна дълбочина.

          Гюстав Льо Бон

          Comment


            #20
            Мерси, но преди време си закупих едни списания за СС на руски и почти нищо не разбрах, въпреки, че е сходен с българския език.

            Comment


              #21
              Иво.Станоев написа Виж мнение
              Ето какво мисли по въпроса Робърт Букхолц (Robert Bucholz) - професор по история от университета Лайола(Loyola), Чикаго. Професор доктор Букхолц е завършил история в Корнел и има докторат по Модерна История от университета в Оксфорд. Долното е взето от серията му аудио-лекции "Основи на западната цивилизация - II : История на съвременния западен свят".

              Според проф. Букхолц една от основните, ако не основната причина за победата на Прусо-Британската коалиция е била ...... ами парите. И по-точно парите на Британците. Вследствие на териториите придобити от тях след войната за испанското наследство (1702-1714) и договора от Утрехт от 1713-та, и най-вече в резултат на революционните финансови нововъведения стартирани от финансовия министър Чарлс Монтагу(Charles Montagu) в последните години на 17-ти век Англия става "най-богатата и могъща нация в Европа". Според Букхолц войната всъщност е наречена 7-годишна не съвсем точно, понеже почва предната година - 1755 когато британците водени от Едуард Брадок нападат Форт Дюкен(Fort Duquesne) - днешен Питсбърг. Атаката е неуспешна, Брадок е убит и командването на британските войски е поет от младия Джордж Вашингтон. Началото на войната е "трагично" за британци и пруси. Въпреки че Фредерик печели някои битки: Лобосиц(Lobositz)-1756 и Торго(Torgau) - 1760, обсадата на Прага през 1757 се проваля, а през 1760 пада Берлин. По море нещата също не са добре - французите разбиват британската флота в Средиземно море. Заради тази загуба командващия британските сили Адмирал Бинг е осъден от военен съд и разстрелян. В Северна Америка французите завземат Форт Осуего(Oswego) и Форт Уилям Хенри(Wiilliam Henry), докато британска морска експедиция изпратена да завладее Нос Бретон(Cape Breton) е разрушена от буря. В Индия, французите завземат Калкута. Всичко това води до политическа буря в Англия и до промени. Крал Джордж II назначава нов министър председател - Уилям Пит(William Pitt). Това което Пит прави е да хвърли в битката пари, много пари. Както бе посочено по-горе Англия е най-богата нация в Европа освен това действието се развива в зората на индустриалната революция, където отново британците са пред всички останали. Пит вдига данъците и взима държавни заеми. Парите се използват за увеличаване броя на войниците в армията до 100 000 и във флотата до 70 000, оборудват се корабостроителниците и металообработващата индустрия. Освен това британците субсидират прусаците да се бият в Европа докато Пит се съсредоточава най-вече в Северна Америка и Индия. Французите и Австрийците просто не издържат финансово. 1759 става известна в Англия като "annus mirabilis" - "Годината на чудесата" когато камбаните в Англия се скъсват да бият в прослава на военните победи. В Европа - британци и немци разбиват французите при Минден(Minden). По море - опит за френска инвазия е отблъснат когато френската флота е разбита в Средиземно море. В Америка - британците най-сетне превземат Форт Дюкен и го преименуват на Питсбърг, пада Гвадалупа, а след атака на войските на Генерал Джеймс Улф британците вземат Квебек. В Индия - Генерал Клайв изхвърля французите от Бенгал. Освен това Прусия на Фредерик вади късмет когато през 1762 руската имератрица Елисавета, която мрази Прусия, умира и на нейно място идва про-пруско настроеният Петър III, който предлага мир. Войната се протака още няколко години, но в крайна сметка се стига до Договора от Париж - 1763. Според него Англичаните получават: Канада; всички територии в Америка до Мисисипи; Гренада, Доминика, Тобаго и Свети Винсент; Сенегал в Африка; и си осигуряват изтеглянето на френските войски от Индия. Прусия си запазва Силезия. Френските колониални амбиции са прекършени. Заключението на проф. Букхолц е, че "по-дълбокия портфейл спечели войната".

              Ами това е горе долу. Надявам се да ви е било интересно.

              С уважение:

              Иво Станоев
              Бухолц все пак е попреувеличил заслугите на Англия, което е нормално. Онова което англичаните правят е да не се занимават с Прусия, а се концентрират върху колониите. А победата на Прусия се дължи на едно единствено нещо- преждеврменната смърт на Елисавета Петровна и идването на власт на Петър ²²², за когото злите езици говорели че не е бил просто почитател на Фридрид Велики, но да не изпадаме в клюки. Англичаните нямат нищо общо със случая. Ако руската императрица не се беше споминала, Прусия едва ли щеше да съществува като държава. В действителност няма нищо велико във Фридрих Велики, освен големият му късмет.

              Comment


                #22
                ...Картите се разбъркват и довеждат до „дипломатическата революция” на 1756 г. – Франция погребва вековния антагонизъм към Австрия и се съюзява с Хабсбургите и Русия за война срещу Прусия, която заменя Виена с Лондон, като континентален съюзник.

                Защо? Какви са интересите на Англия да замени Хабсбургите като съюзник?

                ПП. Благодаря на Иво.Станоев за бистрата фактология и трезвия анализ

                Comment


                  #23
                  Мисля, че по въпроса за дипломатическата революция, Кисинджър в дипломацията се е произнесъл достатъчно достъпно. Австрия иска обратно Силезия, Франция търси хегемония в западните германски държавици край Рейн, Прусия плаши всички. Британия, просто си плаща за континентална "шпага" в лицето на Фридрих. Във войната с американските колонии такава липса и неуспехът е налице.

                  Comment


                    #24
                    Плюс това Англия до последно се стреми да запази за съюзник Русия, но там надделява "френското лоби" в лицето на фаворита на императрицата Шувалов и вицеканцлера Воронцов. Иначе може би е щяло да има руски рекрути пред Квебек.

                    Comment


                      #25
                      А фортът, в крайна сметка, е Дюшен
                      В такива названия днес вече интервокалният "s" изпада и би се получило Duchene с извито ударение (циркумфлекс) над първото "е", отбелязващо изпадналия "s". Така че името на форта може би е "Дъбово"
                      Луд на шарено се радва - цивилен блог

                      Comment


                        #26
                        Понеже тия дни чета една книжка за 18ти век, реших да споделя част от нея, касаеща една операция от 7-годишната война.
                        Част първа:
                        "Интересен откъс свързан с една десантна операция от 18ти век. Изцяло по материали от книгата "1759" на Франк Маклийн
                        Малко предистория: в средата на 18ти век така наречените "Западни индии", т.е. островите в Карибско море, са основен производител на захар - стока, която носи огромни печалби. Уилям Пит старши (човек, практически ръководещ британската политика през седем годишната война) е смятал, че ""захарният остров" Гваделупа струва повече от Канада, а "Западните индии" - повече от Северна Америка" защото: "търговията в Северна Америка е на много ниско ниво. Причината е точно в голямата печалба, която се вади от търговията със захар (и съпровождащите я търговия с роби и материали за островите). На практика обаче тогава е съществувала търговска система между захарните острови, северноамериканските колонии (храни, дървесина), африканските брегове (роби) и Британия (промишлени стоки) и нито един от елементите му не е бил маловажен.
                        На самите острови към началото на 1759та положението е сложно - от една страна френските колонии (като Мартиника и Гваделупа) произвеждат огромни количества захар, но заради действията на британския флот търговията им е много затруднена, а духът на защитниците на островите (малко редовни войски, много колониална милиция) - нисък. От друга - британските островни колонии в региона силно страдат от действията на френските капери (чиято главна база е на остров Мартиника). Освен това други две колониални сили - Холандия и Испания - имат владения там. И накрая - в региона има един куп неутрални острови, които според твърденията на автора на книгата, са с профренски неутралитет.
                        Във Великобритания съществуват различни мнения относно войната и действията срещу французите. Крал Джордж II желае основните британски действия да са съсредоточени в Европа и за отбрана на Хановер. Докато Пит смята, че главните действия на британците трябва да са съсредоточени срещу отдалечени френски колонии. Други смятат, че основната цел на Британия трябва да е поддръжката на основния съюзник в Европа - Прусия. Немалко значение имат и военните разходи - ставащи все по-непосилни и трудни за прокарване през парламента.
                        В крайна сметка Пит, действайки през отделни комитети, занимаващи се с отделни проблеми, успява да отдели и войска за Европа и сили за действия на останалите военни театри, а заедно с това - и сили и средства за огромна военна експедиция срещу френската колония Мартиника. Идеята е тя да бъде превзета и след края на войната да бъде разменена срещу друга френска колония (преди експедицията се е смятало, че може да бъде разменена срещу остров Минорка в Средиземно море). За да може да бъде сигурен, че французите ще бъдат заети в Европа, а не в колониите, Пит стартира серия десанти на западното френското крайбрежие - армията слиза на малък участък, руши и граби и се оттегля, преди да се завържат сериозни сражения.
                        По същото време към британското правителство се осъществява и доста силен натиск от икономически заинтересовани групи - относно търговията с роби (която е главно във френски ръце) и френската търговия със захар, която, заради по-ниската си цена измества британското производство. Макар и да съществува забрана за френския внос, северноамерикански контрабандисти осъществяват практическата търговия между британските колонии и френските "захарни острови". Пит откликва на част от исканията, като праща военни експедиции срещу някои френски африкански колонии - главно там, където може да има печалба, а френските гарнизони са слаби. Тази периферна стратегия има големи успехи и във военно и във финансово отношение - като например една операция срещу френско владение в Сенегал (форт Луи на река Сенегал), при която с 2 кораба и 200 морски пехотинци е завзето огромно количество роби, златен пясък, слонова кост и 400 тона гума арабика - тогава използвана широко в британската текстилна промишленост и доставяна в Англия от холандците на висока цена.
                        По отношение на островите в Западните индии също има противоречия - докато колонистите от Северна Америка предпочитат островите там да си останат френски (заради нелегалната търговия, носеща им големи печалби), то плантаторите на Ямайка искат островите да бъдат превзети, за да се прекрати френската конкуренция. И тъй като само гореспоменатата Ямайка закупува повече текстилна продукция от Англия, отколкото Вирджиния и Мериленд заедно. Самият Пит смята, че Западните индии с тяхната търговия и като пресечна точка на интересите на няколко Велики сили, са по-важни, отколкото Индия. Това показва и разпределението на английския флот - докато в индийски води има 4 линейни кораба и 3 крайцера, то в карибски води са разположени общо 22 кораба от тези класове.

                        И така, стигаме до подготовката за самата експедиция. Поначало Пит я замисля като предприятие, постигащо едновременно няколко цели: удар по френската търговия, опит за изтласкване на французите от Западните индии и в крайна сметка - размяна на евентуално превзетата Мартиника срещу средиземноморската крепост Минорка. Френският "захарен остров" е примамлива икономическа цел: от там тогава се доставят около 20 000 тона захар годишно към Франция и затова Пит смята, че след войната французите ще искат на всяка цена да си го върнат. Обаче експедицията среща силно противопоставяне в Англия - главният съюзник на Пит тогава, херцог Нюкясъл смята, че цената е твърде висока и че ако наистина Пит иска да осъществи операцията, то трябва да се откаже от други операции - като например от десантите по френското крайбрежие. Обаче надделяват аргументите на Пит, че такова отказване може да доведе превключване на френските усилия в по-голяма степен към европейската война и съответно до разгром на основния английски съюзник там - Прусия. Следващият аргумент на кабинета и Нюкясъл е, че в никакъв случай не бива да се разширява войната в периферията, когато ситуацията в Европа е толкова опасна. И освен всичко друго, има някаква малка опасност да се повтори опитът за реставрация на бившия монарх - синът му Чарлз Едуард прави един такъв опит през 1745та, когато слиза с армия на шотландския бряг. Този път по всичко личи, че французите готвят експедиция от поне 25 000 войника, която да повтори опита. Освен всичко друго, крал Джордж II при всички случаи държи на защитата на Хановер, а Пит не може да си позволи да го разочарова.
                        Въпреки всички тези аргументи, Пит е непреклонен и упорит и по едно време даже заявява, че ако трябва, ще изтегли всички британски войници от континента, но ще осъществи експедицията към Мартиника. А за сметка на това обещава, че след тази експедиция и африканските авантюри, няма да има повече големи британски операции. В крайна сметка херцог Нюкясъл се съгласява и в парламента е гласуван огромен за времето си военен бюджет за 1759та година - 13 милиона фунта стерлинги. Това прави възможен старта на експедицията към Мартиника, която потегля от Портсмут на 12ти ноември 1758ма година. Тръгват 8 линейни кораба, 1 фрегата, 4 кораба, специално предназначени за бомбардировка на сушата, както и 64 транспорта с 9 000 войници на борда. Набирането на офицери среща някои проблеми - никой от тези, които са получили постовете си според произход или са си ги купили не иска да рискува - знае се, че заради климата и болестите жертвите ще са много. В крайна сметка повечето офицери, които участват, са кариеристи - защото на такива експедиции някой може да започне като капитан през януари (когато ще стигнат Мартиника) и до края на годината вече да е полковник. Друг проблем е командващият - там крал Джордж II слага свой фаворит - Перегрин Хопсън, по това време вече 74 годишен. Кралят го избира, защото от една страна смята, че е необходим предпазлив възрастен човек, който няма да предприема рискове, а от друга - "да постави Пит на мястото му". Пит предпочита за такава експедиция млади и енергични командири и успява да сложи свой човек - Джон Барингтон, като заместник на Хопсън. Флота се ръководи от Джон Мур - също енергичен командир.
                        От самото начало започват да действат типичните за онова време фактори - бури, които разпиляват флота, болести, заради дълго пребиваване на корабите (около 50 дни само от Портсмут до Барбадос). Изчакването да се съберат пръснатите кораби дава време и възможност на французите да се подготвят. Реално болестите съкращават състава на експедицията с около 1/3 още преди да са започнали военните действия. На 13ти октомври, 1759та година, британските сили стигат до остров Мартиника и започват военни действия срещу него. Много бързо се разбира обаче, че има някои непредвидени трудности - сушата е трудна за достигане, има много джунгли и тресавища, както и много комари. Флотският командващ Мур решава да избере като начало по-лесна цел, от първоначално предвидения град Сен Пиер и се насочва към форт Роял. За да бъде превзет той трябва първо да се разгроми френската батарея на нос Негро - което британците в крайна сметка правят, но понасят чувствителни загуби заради нестандартната за европейци тактика - френските войници и милиция се прикриват сред гъстата растителност и оттам стрелят по британските войници, а след като "червените мундири стигат до позицията им се оттеглят и пак стрелят от ново място из гъсталаците. Стръмните склонове, разделящи по-ниската част на острова от по-планинската, заедно с джунглите и блатата затрудняват значително даже войнците от прочутия шотландски полк. Тези условия подривали духа на британските войници и както по-късно един английски дезертьор твърдял пред съда: "Въобще не можехме да видим противника, а куршумите летяха от всички посоки". Нещо, с което на британските войски ще им предстои да се сблъскат след 20 години в Северна Америка. Батареята на нос Негро в крайна сметка е превзета на 16ти (британците я разрушават и изгарят складирания там барут, но оставят гарнизон), а на 17ти януари французите предприемат контраатака и си я връщат, но вече за тях е безполезна. Британските войски продължават настъплението по суша към форт Роял и са на само 5 мили от целта си, когато се оказва, че на пътя им има пропаст, която не може да се преодолее, ако не се направи заобикаляне от още 5 мили - нещо, за което британците нямат сили и средства - няма достатъчно инженери, които да проправят път през дивата местност и достатъчно хора, които да влачат оръдията. Появяват се и проблеми с доставките на вода, което в жегите е голям проблем. Смятайки проблемите за непреодолими, Хопсън оттегля войските си и решава да се върне към първата цел - град Сен Пиер, тогава - столица на френската колония. Британците стигат пред града на 19ти януари и започват обстрел на бреговите укрепления. Британският линеен кораб "Рипон" води сражение с французите за около половин час, след което е толкова повреден, че се налага да го изтеглят, за да не потъне. След което Мур и Хопсън се събират на съвещание относно това какво да се прави по-нататък. Хопсън твърди, че е малко вероятно да превземат града, а дори и да го направят, ще е сложно да се удържат, а и гарнизонът ще трябва да се снабдява само по море. Вместо да продължават с опитите срещу Мартиника, решават да се заемат със следващия по важност обект в списъка на Пит - остров Гваделупа, който е почти равнозначен на Мартиника в икономически план. Населението там е по-малко - само 2 000 французи (и 30 000 роби), но пък островът е пристанище на френските капери и превзимането му може да осигури на британците значително намаляване на нападенията над търговските им кораби.
                        На 22ри януари английският флот започва бомбардировка срещу форта на град Бас-Тер на Гваделупа. Тук влизат в действие четирите специални кораба, съоръжени със специално предназначени за стрелба по брега мортири. Техните снаряди са били пълни със смес от сяра, восък, селитра и черен барут и не е било възможно да се гасят с вода. Въпреки мощният обстрел, началното впечатление на британците от силата на бреговите укрепления ги кара да мислят, че и тук ще ударят на камък. Заради това отлагат десантната операция за следващия ден, а през нощта, дали от скука, или за да не оставят французите на спокойствие (така и не се изяснява защо), мортирите започват да стрелят мързеливо и през големи интервали по някой и друг снаряд в града. Предполага се, че е имало заповед, но предвид последиците, отговорността за деянието се плъзва като мокър сапун през много ръце и накрая никой не иска да поеме отговорността. А именно - в резултат на обстрела се запалват дървените къщи в града, след което огънят обхваща складовете, където е годишната реколта от захар, ром, смола и т.н. В резултат в града започва истински огнен ад, достоен за картините на Бош.
                        Британците обаче не възползват от успеха и Хопсън решава да остане с армията на корабите, на брега се пускат само малки отряди, които се сблъскват със същата партизанска тактика на французите, която се прилага преди това и на Мартиника. В резултат на бездействието по флота отново плъзват болести и към началото на февруари са повалени повече от 1 500 войника, а в строя остават под 3 000. Реално в областта на града се държи съвсем малък авант-пост и около него се водят някакви вяли сражения."
                        Модератор на раздели "Втора световна война" и "Междувоенен период".
                        Проект 22.06.1941 г.
                        "... там можете да попаднете на персонажи като например "честен прокурор" - а това, съгласете се, е същество къде-къде по-фантастично от някакъв си там "тъмен елф"." ©

                        Comment


                          #27
                          Втората част: "Ядосвайки се на безделието и нерешимостта на Хопсън, морският командир Мур решава да води своя собствена война. Отправя се към форт Луи, като взима със себе си рота пехотинци от шотландския планински полк (хайлендери). Достигат форта на 13 февруари и започват боеве за овладяването му. В началото британците реализират голям успех - в артилерийския дуел успяват да разрушат форта. След което пускат лодките, в които са шотландците и морските пехотинци и прекратяват огъня, за да не ги улучат. Французите обаче се връщат в останките на форта и откриват от там извънредно силен огън. В резултат командирът на десанта - полковник от морската пехота, заповядва отстъпление, което завършва с още един конфликт - когато лодките с шотландците се връщат при корабите, капитан Уилям Харман от кораба "Беруик" заповядва на моряците си: "Не хвърляйте въжета на тия страхливци", в отговор на което капитан Уилям Маре от хайлендерите се изправя в лодката и се провиква на свой ред: "Капитан Харман, ние не можем да не се подчиним на заповедите, но за израза, който употребихте, ще трябва да си понесете последствията!". Капитан Харман, виждайки разярения шотландец, размахващ сабя в лодката, решава да даде заден ход и обяснява, че всъщност е имал предвид морските пехотинци. Обаче Маре е толкова ядосан, че заповядва на своите войници да се върнат към брега и да атакуват отново. Посрамените морски пехотинци тръгват след него. Тук късметът им се усмихва - от горящия в резултат на обстрела форт Луи идва димна завеса, позволяваща на десанта да се приближи до брега без да бъде обстрелян отново. На морските пехотинци и шотландците им олеква - дотогава вече са били вече 5 часа в лодките в полусгънато положение (по 63 души на всяка плоскодънна десантна лодка). Когато са вече почти до брега се натъкват обаче на друг проблем - французите са забили в пясъчното дъно колове, на които има навързани лиани и растения от близките мангрови гори, а отгоре на всичкото на морето до плажната ивица има облаци от маларийни комари. Британците обаче се справят с тези проблеми, стъпват на брега и завладяват плацдарм. Капитан Грант, който участва в операцията, по-късно казва: "От всички видове бой, десантната операция е най-неприятната - постоянно си мишена за противника, като същевременно се намираш извън твоето подразделение". Смисълът на превзимането на форта се изразява в разделянето на острова и изолацията на двете половини една от друга.
                          След тази операция настъпва отново затишие, а Хопсън заболява и до смъртта му от треска (27ми февруари) не се предприемат никакви операции. След тази дата неговият заместник генерал Барингтън заема мястото му и веднага променя положението - той е енергичен и с Мур се разбират много добре относно съвместните операции. Първо, оставят малко сили при авантпоста в Бас-Тер, а пренасят основните си усилия зад форт Луи. За да не бъде установено, че са оставили малък гарнизон, предприемат хитрост - оставят много палатки и построяват укрепления все едно, че оставят голям гарнизон.
                          Групата, която отива във форт Луи е вече само 1 500 души - само толкова са останали от началната група от 9 000 души, с която потегля експедицията. Освен това, след като стигат на сушата, до тях достига удивително лоша вест: от Франция към Западните индии е отплавала група под командването на адмирал Де Бомпар, с 8 линейни кораба, 3 фрегати и батальон швейцарци. Същевременно на адмирал Мур му се налага да отдели от корабите си за патрулна служба, а за генерал Барингтън пристигат заповеди - да прехвърли шотландците в Северна Америка след приключването на операцията в Мартиника.
                          Барингътн решава, че единственият начин да спаси честта си и да изпълни поне част от мисията, е незабавна атака в няколко посоки, така че дори и французите на Де Бомпар да дойдат при форт Луи, да не попречат на намеренията му. Разделя силите си на три и напада три френски селища: Ла Госиер, Сен Ан и Сен Франсис. Атаката се увенчава с успех, а групата, превзела Ла Госиер получава бонус: изненадват и разбиват френски отряд, тръгнал на атака към форт Луи. След това започва период на маневрени бойни действия, който допълнително деморализира френските сили на Гваделупа (които очевидно не знаят за приближаването на отряда на Де Бомпар). Към началото на април британците успяват да изтласкат французите от голяма част от Гваделупа, с изключение на най-населената равнинна част, където са плантациите. Към операциите там генерал Барингтън пристъпва чак след като събира силите си, тъй като в равнинния терен боевете ще се водят по по-европейски начин и с традиционна за периода тактика.
                          На 12ти април британците правят десант с 1450 души в Арновил. Веднага се започва ожесточено сражение, в което особено се отличават шотландците и британците печелят, с цената на около 70 войника (ранени и убити). Французите се оттеглят и прегрупират извън градчето. Следващите четири дена са изпълнени с британски атаки и френски контраатаки, но на открито редовните британски войски имат явно превъзходство над френското опълчение, което се бие смело, но няма шанс да отблъсне нападателите. В крайна сметка на 21ви април се сключва примирие, а капитулацията на французите и договорът за нея (включващ незабавен обмен на всички пленници) влизат в сила на 1ви май. Звучи невероятно, но буквално на следващият ден (или няколко часа след подписването според някои източници) пристига съединението на адмирал Де Бомпар с 600 швейцарци и неизвестно количество нередовни военни части (пирати вероятно). Узнавайки за събитията, обмена на пленници и подписаното примирие, Де Бомпар се опитва да накара губернатора на Гваделупа Де Трейл да намери някаква техническа пролука в договора и с пристиналите с него сили да променят събитията, но губернаторът се отказва, за което после го чака наказание във Франция. Разбирайки, че не може нищо да промени, Де Бомпал се смирява с неизбежното и отплава със съединението си обратно към Мартиника. Британският адмирал Мур, разбирайки със закъснение какво се е случило, се опитва да го догони, но не успява (за което после е също наказан).
                          Барингтън, завършвайки блестящо кампанията, имайки в строя малко повече от 10% от силите, които тръгват от Англия около половин година по-рано и бързайки да приключи нещата преди пристигането на французите, също се опасява от критики и проблеми, заради твърде мекото съглашение, което постига с французите на Гваделупа. Съглашение, което ще бъде много критикувано от британските плантатори по островите, защото оставя французите на Гваделупа в по-привилигеровано положение от тях, същевременно изключвайки възможността на британски поданници да купуват собственост на острова. Но - успехът си е успех и само Барингтън се измъква от цялата ситуация с неопетнена репутация. Адмирал Мур, освен за пропуска си с Де Бомпар, си плаща за опитите да пресече контрабадната, кражбите и корупцията в региона - създава си могъщи врагове и си го отнася.

                          Послеслов: след като вестите достигат Англия, Пит изпраща нови заповеди за Барингтън: да бъде превзет остров Санта Лусия. Барингтън, знаейки, че вече не разполага с необходимите сили за целта, за да спаси репутацията си, превзима 4 други по-малки острова около Гваделупа и в крайна сметка отплува обратно за метрополията с три батальона. Мур отплава към Антигуа за да се бори с френските капери. В което не преуспява особено, а накрая се отправя към метрополията в конвой с 300 кораба. Макар да достига до Англия успешно, изпада в немилост.
                          В Лондон Пит използва победите над французите (освен Гваделупа, има и една голяма победа в Луисбург), за да запуши устите на критиците си, протестиращи заради големите военни дългове на страната.
                          Французите преживяват остро загубата на Гваделупа. Бързо се намира виновник - губернаторът Де Трейл, който получава доживотна присъда, при положение, че се предава чак когато вече няма никакви възможности да се бие срещу редовните английски войски. Истинският виновник, губернаторът на Мартиника Франсоа Де Богарне, който изоставя своя колега, се разминава без последствия.
                          Остров Гваделупа остава в британски ръце до 1763та година, когато е разменен (заедно с Мартиника, която в крайна сметка британците превзимат по-късно) срещу Канада. През четирите години на окупация обаче островът като цяло процъфтява - пазарите към британските колонии се отварят широко, а освен това данъците са най-ниските в сравнение с останалите британски владения в региона. Процъфтяването на острова и ниските цени, които плантаторите на Гваделупа могат да предлагат за стоките си ядосват не само британските им колеги, но и френските на Мартиника. Заради финансовия просперитет на острова накрая го разменят с голяма неохота срещу Канада."
                          Модератор на раздели "Втора световна война" и "Междувоенен период".
                          Проект 22.06.1941 г.
                          "... там можете да попаднете на персонажи като например "честен прокурор" - а това, съгласете се, е същество къде-къде по-фантастично от някакъв си там "тъмен елф"." ©

                          Comment


                            #28
                            Похвално и интересно. Британците тогава не превземаха ли и Хавана? Че и Манила, на другия край на глобуса.

                            Comment


                              #29
                              von Danitz написа Виж мнение
                              Похвално и интересно. Британците тогава не превземаха ли и Хавана? Че и Манила, на другия край на глобуса.
                              Не знам, още не съм стигнал до там Образовам се за период, от който не знам особено много подробности.
                              Модератор на раздели "Втора световна война" и "Междувоенен период".
                              Проект 22.06.1941 г.
                              "... там можете да попаднете на персонажи като например "честен прокурор" - а това, съгласете се, е същество къде-къде по-фантастично от някакъв си там "тъмен елф"." ©

                              Comment


                                #30
                                А той си е "бъкан" от подробности. По същество си е световен конфликт.

                                Comment

                                Working...
                                X