Страница 2 от общо 2 ПървиПърви 12
Показване резултати 26 до 48 от общо 48

Тема: Седемгодишната война

  1. #26
    - messire Woland's Avatar
    Регистриран
    Jan 2003
    Местоположение
    България
    Мнения
    10,363
    Понеже тия дни чета една книжка за 18ти век, реших да споделя част от нея, касаеща една операция от 7-годишната война.
    Част първа:
    "Интересен откъс свързан с една десантна операция от 18ти век. Изцяло по материали от книгата "1759" на Франк Маклийн
    Малко предистория: в средата на 18ти век така наречените "Западни индии", т.е. островите в Карибско море, са основен производител на захар - стока, която носи огромни печалби. Уилям Пит старши (човек, практически ръководещ британската политика през седем годишната война) е смятал, че ""захарният остров" Гваделупа струва повече от Канада, а "Западните индии" - повече от Северна Америка" защото: "търговията в Северна Америка е на много ниско ниво. Причината е точно в голямата печалба, която се вади от търговията със захар (и съпровождащите я търговия с роби и материали за островите). На практика обаче тогава е съществувала търговска система между захарните острови, северноамериканските колонии (храни, дървесина), африканските брегове (роби) и Британия (промишлени стоки) и нито един от елементите му не е бил маловажен.
    На самите острови към началото на 1759та положението е сложно - от една страна френските колонии (като Мартиника и Гваделупа) произвеждат огромни количества захар, но заради действията на британския флот търговията им е много затруднена, а духът на защитниците на островите (малко редовни войски, много колониална милиция) - нисък. От друга - британските островни колонии в региона силно страдат от действията на френските капери (чиято главна база е на остров Мартиника). Освен това други две колониални сили - Холандия и Испания - имат владения там. И накрая - в региона има един куп неутрални острови, които според твърденията на автора на книгата, са с профренски неутралитет.
    Във Великобритания съществуват различни мнения относно войната и действията срещу французите. Крал Джордж II желае основните британски действия да са съсредоточени в Европа и за отбрана на Хановер. Докато Пит смята, че главните действия на британците трябва да са съсредоточени срещу отдалечени френски колонии. Други смятат, че основната цел на Британия трябва да е поддръжката на основния съюзник в Европа - Прусия. Немалко значение имат и военните разходи - ставащи все по-непосилни и трудни за прокарване през парламента.
    В крайна сметка Пит, действайки през отделни комитети, занимаващи се с отделни проблеми, успява да отдели и войска за Европа и сили за действия на останалите военни театри, а заедно с това - и сили и средства за огромна военна експедиция срещу френската колония Мартиника. Идеята е тя да бъде превзета и след края на войната да бъде разменена срещу друга френска колония (преди експедицията се е смятало, че може да бъде разменена срещу остров Минорка в Средиземно море). За да може да бъде сигурен, че французите ще бъдат заети в Европа, а не в колониите, Пит стартира серия десанти на западното френското крайбрежие - армията слиза на малък участък, руши и граби и се оттегля, преди да се завържат сериозни сражения.
    По същото време към британското правителство се осъществява и доста силен натиск от икономически заинтересовани групи - относно търговията с роби (която е главно във френски ръце) и френската търговия със захар, която, заради по-ниската си цена измества британското производство. Макар и да съществува забрана за френския внос, северноамерикански контрабандисти осъществяват практическата търговия между британските колонии и френските "захарни острови". Пит откликва на част от исканията, като праща военни експедиции срещу някои френски африкански колонии - главно там, където може да има печалба, а френските гарнизони са слаби. Тази периферна стратегия има големи успехи и във военно и във финансово отношение - като например една операция срещу френско владение в Сенегал (форт Луи на река Сенегал), при която с 2 кораба и 200 морски пехотинци е завзето огромно количество роби, златен пясък, слонова кост и 400 тона гума арабика - тогава използвана широко в британската текстилна промишленост и доставяна в Англия от холандците на висока цена.
    По отношение на островите в Западните индии също има противоречия - докато колонистите от Северна Америка предпочитат островите там да си останат френски (заради нелегалната търговия, носеща им големи печалби), то плантаторите на Ямайка искат островите да бъдат превзети, за да се прекрати френската конкуренция. И тъй като само гореспоменатата Ямайка закупува повече текстилна продукция от Англия, отколкото Вирджиния и Мериленд заедно. Самият Пит смята, че Западните индии с тяхната търговия и като пресечна точка на интересите на няколко Велики сили, са по-важни, отколкото Индия. Това показва и разпределението на английския флот - докато в индийски води има 4 линейни кораба и 3 крайцера, то в карибски води са разположени общо 22 кораба от тези класове.

    И така, стигаме до подготовката за самата експедиция. Поначало Пит я замисля като предприятие, постигащо едновременно няколко цели: удар по френската търговия, опит за изтласкване на французите от Западните индии и в крайна сметка - размяна на евентуално превзетата Мартиника срещу средиземноморската крепост Минорка. Френският "захарен остров" е примамлива икономическа цел: от там тогава се доставят около 20 000 тона захар годишно към Франция и затова Пит смята, че след войната французите ще искат на всяка цена да си го върнат. Обаче експедицията среща силно противопоставяне в Англия - главният съюзник на Пит тогава, херцог Нюкясъл смята, че цената е твърде висока и че ако наистина Пит иска да осъществи операцията, то трябва да се откаже от други операции - като например от десантите по френското крайбрежие. Обаче надделяват аргументите на Пит, че такова отказване може да доведе превключване на френските усилия в по-голяма степен към европейската война и съответно до разгром на основния английски съюзник там - Прусия. Следващият аргумент на кабинета и Нюкясъл е, че в никакъв случай не бива да се разширява войната в периферията, когато ситуацията в Европа е толкова опасна. И освен всичко друго, има някаква малка опасност да се повтори опитът за реставрация на бившия монарх - синът му Чарлз Едуард прави един такъв опит през 1745та, когато слиза с армия на шотландския бряг. Този път по всичко личи, че французите готвят експедиция от поне 25 000 войника, която да повтори опита. Освен всичко друго, крал Джордж II при всички случаи държи на защитата на Хановер, а Пит не може да си позволи да го разочарова.
    Въпреки всички тези аргументи, Пит е непреклонен и упорит и по едно време даже заявява, че ако трябва, ще изтегли всички британски войници от континента, но ще осъществи експедицията към Мартиника. А за сметка на това обещава, че след тази експедиция и африканските авантюри, няма да има повече големи британски операции. В крайна сметка херцог Нюкясъл се съгласява и в парламента е гласуван огромен за времето си военен бюджет за 1759та година - 13 милиона фунта стерлинги. Това прави възможен старта на експедицията към Мартиника, която потегля от Портсмут на 12ти ноември 1758ма година. Тръгват 8 линейни кораба, 1 фрегата, 4 кораба, специално предназначени за бомбардировка на сушата, както и 64 транспорта с 9 000 войници на борда. Набирането на офицери среща някои проблеми - никой от тези, които са получили постовете си според произход или са си ги купили не иска да рискува - знае се, че заради климата и болестите жертвите ще са много. В крайна сметка повечето офицери, които участват, са кариеристи - защото на такива експедиции някой може да започне като капитан през януари (когато ще стигнат Мартиника) и до края на годината вече да е полковник. Друг проблем е командващият - там крал Джордж II слага свой фаворит - Перегрин Хопсън, по това време вече 74 годишен. Кралят го избира, защото от една страна смята, че е необходим предпазлив възрастен човек, който няма да предприема рискове, а от друга - "да постави Пит на мястото му". Пит предпочита за такава експедиция млади и енергични командири и успява да сложи свой човек - Джон Барингтон, като заместник на Хопсън. Флота се ръководи от Джон Мур - също енергичен командир.
    От самото начало започват да действат типичните за онова време фактори - бури, които разпиляват флота, болести, заради дълго пребиваване на корабите (около 50 дни само от Портсмут до Барбадос). Изчакването да се съберат пръснатите кораби дава време и възможност на французите да се подготвят. Реално болестите съкращават състава на експедицията с около 1/3 още преди да са започнали военните действия. На 13ти октомври, 1759та година, британските сили стигат до остров Мартиника и започват военни действия срещу него. Много бързо се разбира обаче, че има някои непредвидени трудности - сушата е трудна за достигане, има много джунгли и тресавища, както и много комари. Флотският командващ Мур решава да избере като начало по-лесна цел, от първоначално предвидения град Сен Пиер и се насочва към форт Роял. За да бъде превзет той трябва първо да се разгроми френската батарея на нос Негро - което британците в крайна сметка правят, но понасят чувствителни загуби заради нестандартната за европейци тактика - френските войници и милиция се прикриват сред гъстата растителност и оттам стрелят по британските войници, а след като "червените мундири стигат до позицията им се оттеглят и пак стрелят от ново място из гъсталаците. Стръмните склонове, разделящи по-ниската част на острова от по-планинската, заедно с джунглите и блатата затрудняват значително даже войнците от прочутия шотландски полк. Тези условия подривали духа на британските войници и както по-късно един английски дезертьор твърдял пред съда: "Въобще не можехме да видим противника, а куршумите летяха от всички посоки". Нещо, с което на британските войски ще им предстои да се сблъскат след 20 години в Северна Америка. Батареята на нос Негро в крайна сметка е превзета на 16ти (британците я разрушават и изгарят складирания там барут, но оставят гарнизон), а на 17ти януари французите предприемат контраатака и си я връщат, но вече за тях е безполезна. Британските войски продължават настъплението по суша към форт Роял и са на само 5 мили от целта си, когато се оказва, че на пътя им има пропаст, която не може да се преодолее, ако не се направи заобикаляне от още 5 мили - нещо, за което британците нямат сили и средства - няма достатъчно инженери, които да проправят път през дивата местност и достатъчно хора, които да влачат оръдията. Появяват се и проблеми с доставките на вода, което в жегите е голям проблем. Смятайки проблемите за непреодолими, Хопсън оттегля войските си и решава да се върне към първата цел - град Сен Пиер, тогава - столица на френската колония. Британците стигат пред града на 19ти януари и започват обстрел на бреговите укрепления. Британският линеен кораб "Рипон" води сражение с французите за около половин час, след което е толкова повреден, че се налага да го изтеглят, за да не потъне. След което Мур и Хопсън се събират на съвещание относно това какво да се прави по-нататък. Хопсън твърди, че е малко вероятно да превземат града, а дори и да го направят, ще е сложно да се удържат, а и гарнизонът ще трябва да се снабдява само по море. Вместо да продължават с опитите срещу Мартиника, решават да се заемат със следващия по важност обект в списъка на Пит - остров Гваделупа, който е почти равнозначен на Мартиника в икономически план. Населението там е по-малко - само 2 000 французи (и 30 000 роби), но пък островът е пристанище на френските капери и превзимането му може да осигури на британците значително намаляване на нападенията над търговските им кораби.
    На 22ри януари английският флот започва бомбардировка срещу форта на град Бас-Тер на Гваделупа. Тук влизат в действие четирите специални кораба, съоръжени със специално предназначени за стрелба по брега мортири. Техните снаряди са били пълни със смес от сяра, восък, селитра и черен барут и не е било възможно да се гасят с вода. Въпреки мощният обстрел, началното впечатление на британците от силата на бреговите укрепления ги кара да мислят, че и тук ще ударят на камък. Заради това отлагат десантната операция за следващия ден, а през нощта, дали от скука, или за да не оставят французите на спокойствие (така и не се изяснява защо), мортирите започват да стрелят мързеливо и през големи интервали по някой и друг снаряд в града. Предполага се, че е имало заповед, но предвид последиците, отговорността за деянието се плъзва като мокър сапун през много ръце и накрая никой не иска да поеме отговорността. А именно - в резултат на обстрела се запалват дървените къщи в града, след което огънят обхваща складовете, където е годишната реколта от захар, ром, смола и т.н. В резултат в града започва истински огнен ад, достоен за картините на Бош.
    Британците обаче не възползват от успеха и Хопсън решава да остане с армията на корабите, на брега се пускат само малки отряди, които се сблъскват със същата партизанска тактика на французите, която се прилага преди това и на Мартиника. В резултат на бездействието по флота отново плъзват болести и към началото на февруари са повалени повече от 1 500 войника, а в строя остават под 3 000. Реално в областта на града се държи съвсем малък авант-пост и около него се водят някакви вяли сражения."
    Модератор на раздели "Втора световна война" и "Междувоенен период".
    Проект 22.06.1941 г.
    "... там можете да попаднете на персонажи като например "честен прокурор" - а това, съгласете се, е същество къде-къде по-фантастично от някакъв си там "тъмен елф"." ©

  2. #27
    - messire Woland's Avatar
    Регистриран
    Jan 2003
    Местоположение
    България
    Мнения
    10,363
    Втората част: "Ядосвайки се на безделието и нерешимостта на Хопсън, морският командир Мур решава да води своя собствена война. Отправя се към форт Луи, като взима със себе си рота пехотинци от шотландския планински полк (хайлендери). Достигат форта на 13 февруари и започват боеве за овладяването му. В началото британците реализират голям успех - в артилерийския дуел успяват да разрушат форта. След което пускат лодките, в които са шотландците и морските пехотинци и прекратяват огъня, за да не ги улучат. Французите обаче се връщат в останките на форта и откриват от там извънредно силен огън. В резултат командирът на десанта - полковник от морската пехота, заповядва отстъпление, което завършва с още един конфликт - когато лодките с шотландците се връщат при корабите, капитан Уилям Харман от кораба "Беруик" заповядва на моряците си: "Не хвърляйте въжета на тия страхливци", в отговор на което капитан Уилям Маре от хайлендерите се изправя в лодката и се провиква на свой ред: "Капитан Харман, ние не можем да не се подчиним на заповедите, но за израза, който употребихте, ще трябва да си понесете последствията!". Капитан Харман, виждайки разярения шотландец, размахващ сабя в лодката, решава да даде заден ход и обяснява, че всъщност е имал предвид морските пехотинци. Обаче Маре е толкова ядосан, че заповядва на своите войници да се върнат към брега и да атакуват отново. Посрамените морски пехотинци тръгват след него. Тук късметът им се усмихва - от горящия в резултат на обстрела форт Луи идва димна завеса, позволяваща на десанта да се приближи до брега без да бъде обстрелян отново. На морските пехотинци и шотландците им олеква - дотогава вече са били вече 5 часа в лодките в полусгънато положение (по 63 души на всяка плоскодънна десантна лодка). Когато са вече почти до брега се натъкват обаче на друг проблем - французите са забили в пясъчното дъно колове, на които има навързани лиани и растения от близките мангрови гори, а отгоре на всичкото на морето до плажната ивица има облаци от маларийни комари. Британците обаче се справят с тези проблеми, стъпват на брега и завладяват плацдарм. Капитан Грант, който участва в операцията, по-късно казва: "От всички видове бой, десантната операция е най-неприятната - постоянно си мишена за противника, като същевременно се намираш извън твоето подразделение". Смисълът на превзимането на форта се изразява в разделянето на острова и изолацията на двете половини една от друга.
    След тази операция настъпва отново затишие, а Хопсън заболява и до смъртта му от треска (27ми февруари) не се предприемат никакви операции. След тази дата неговият заместник генерал Барингтън заема мястото му и веднага променя положението - той е енергичен и с Мур се разбират много добре относно съвместните операции. Първо, оставят малко сили при авантпоста в Бас-Тер, а пренасят основните си усилия зад форт Луи. За да не бъде установено, че са оставили малък гарнизон, предприемат хитрост - оставят много палатки и построяват укрепления все едно, че оставят голям гарнизон.
    Групата, която отива във форт Луи е вече само 1 500 души - само толкова са останали от началната група от 9 000 души, с която потегля експедицията. Освен това, след като стигат на сушата, до тях достига удивително лоша вест: от Франция към Западните индии е отплавала група под командването на адмирал Де Бомпар, с 8 линейни кораба, 3 фрегати и батальон швейцарци. Същевременно на адмирал Мур му се налага да отдели от корабите си за патрулна служба, а за генерал Барингтън пристигат заповеди - да прехвърли шотландците в Северна Америка след приключването на операцията в Мартиника.
    Барингътн решава, че единственият начин да спаси честта си и да изпълни поне част от мисията, е незабавна атака в няколко посоки, така че дори и французите на Де Бомпар да дойдат при форт Луи, да не попречат на намеренията му. Разделя силите си на три и напада три френски селища: Ла Госиер, Сен Ан и Сен Франсис. Атаката се увенчава с успех, а групата, превзела Ла Госиер получава бонус: изненадват и разбиват френски отряд, тръгнал на атака към форт Луи. След това започва период на маневрени бойни действия, който допълнително деморализира френските сили на Гваделупа (които очевидно не знаят за приближаването на отряда на Де Бомпар). Към началото на април британците успяват да изтласкат французите от голяма част от Гваделупа, с изключение на най-населената равнинна част, където са плантациите. Към операциите там генерал Барингтън пристъпва чак след като събира силите си, тъй като в равнинния терен боевете ще се водят по по-европейски начин и с традиционна за периода тактика.
    На 12ти април британците правят десант с 1450 души в Арновил. Веднага се започва ожесточено сражение, в което особено се отличават шотландците и британците печелят, с цената на около 70 войника (ранени и убити). Французите се оттеглят и прегрупират извън градчето. Следващите четири дена са изпълнени с британски атаки и френски контраатаки, но на открито редовните британски войски имат явно превъзходство над френското опълчение, което се бие смело, но няма шанс да отблъсне нападателите. В крайна сметка на 21ви април се сключва примирие, а капитулацията на французите и договорът за нея (включващ незабавен обмен на всички пленници) влизат в сила на 1ви май. Звучи невероятно, но буквално на следващият ден (или няколко часа след подписването според някои източници) пристига съединението на адмирал Де Бомпар с 600 швейцарци и неизвестно количество нередовни военни части (пирати вероятно). Узнавайки за събитията, обмена на пленници и подписаното примирие, Де Бомпар се опитва да накара губернатора на Гваделупа Де Трейл да намери някаква техническа пролука в договора и с пристиналите с него сили да променят събитията, но губернаторът се отказва, за което после го чака наказание във Франция. Разбирайки, че не може нищо да промени, Де Бомпал се смирява с неизбежното и отплава със съединението си обратно към Мартиника. Британският адмирал Мур, разбирайки със закъснение какво се е случило, се опитва да го догони, но не успява (за което после е също наказан).
    Барингтън, завършвайки блестящо кампанията, имайки в строя малко повече от 10% от силите, които тръгват от Англия около половин година по-рано и бързайки да приключи нещата преди пристигането на французите, също се опасява от критики и проблеми, заради твърде мекото съглашение, което постига с французите на Гваделупа. Съглашение, което ще бъде много критикувано от британските плантатори по островите, защото оставя французите на Гваделупа в по-привилигеровано положение от тях, същевременно изключвайки възможността на британски поданници да купуват собственост на острова. Но - успехът си е успех и само Барингтън се измъква от цялата ситуация с неопетнена репутация. Адмирал Мур, освен за пропуска си с Де Бомпар, си плаща за опитите да пресече контрабадната, кражбите и корупцията в региона - създава си могъщи врагове и си го отнася.

    Послеслов: след като вестите достигат Англия, Пит изпраща нови заповеди за Барингтън: да бъде превзет остров Санта Лусия. Барингтън, знаейки, че вече не разполага с необходимите сили за целта, за да спаси репутацията си, превзима 4 други по-малки острова около Гваделупа и в крайна сметка отплува обратно за метрополията с три батальона. Мур отплава към Антигуа за да се бори с френските капери. В което не преуспява особено, а накрая се отправя към метрополията в конвой с 300 кораба. Макар да достига до Англия успешно, изпада в немилост.
    В Лондон Пит използва победите над французите (освен Гваделупа, има и една голяма победа в Луисбург), за да запуши устите на критиците си, протестиращи заради големите военни дългове на страната.
    Французите преживяват остро загубата на Гваделупа. Бързо се намира виновник - губернаторът Де Трейл, който получава доживотна присъда, при положение, че се предава чак когато вече няма никакви възможности да се бие срещу редовните английски войски. Истинският виновник, губернаторът на Мартиника Франсоа Де Богарне, който изоставя своя колега, се разминава без последствия.
    Остров Гваделупа остава в британски ръце до 1763та година, когато е разменен (заедно с Мартиника, която в крайна сметка британците превзимат по-късно) срещу Канада. През четирите години на окупация обаче островът като цяло процъфтява - пазарите към британските колонии се отварят широко, а освен това данъците са най-ниските в сравнение с останалите британски владения в региона. Процъфтяването на острова и ниските цени, които плантаторите на Гваделупа могат да предлагат за стоките си ядосват не само британските им колеги, но и френските на Мартиника. Заради финансовия просперитет на острова накрая го разменят с голяма неохота срещу Канада."
    Модератор на раздели "Втора световна война" и "Междувоенен период".
    Проект 22.06.1941 г.
    "... там можете да попаднете на персонажи като например "честен прокурор" - а това, съгласете се, е същество къде-къде по-фантастично от някакъв си там "тъмен елф"." ©

  3. #28
    маринист-баталист von Danitz's Avatar
    Регистриран
    Jul 2003
    Местоположение
    Тук-там
    Мнения
    5,009
    Похвално и интересно. Британците тогава не превземаха ли и Хавана? Че и Манила, на другия край на глобуса.

  4. #29
    - messire Woland's Avatar
    Регистриран
    Jan 2003
    Местоположение
    България
    Мнения
    10,363
    Цитат von Danitz написа Виж мнение
    Похвално и интересно. Британците тогава не превземаха ли и Хавана? Че и Манила, на другия край на глобуса.
    Не знам, още не съм стигнал до там Образовам се за период, от който не знам особено много подробности.
    Модератор на раздели "Втора световна война" и "Междувоенен период".
    Проект 22.06.1941 г.
    "... там можете да попаднете на персонажи като например "честен прокурор" - а това, съгласете се, е същество къде-къде по-фантастично от някакъв си там "тъмен елф"." ©

  5. #30
    маринист-баталист von Danitz's Avatar
    Регистриран
    Jul 2003
    Местоположение
    Тук-там
    Мнения
    5,009
    А той си е "бъкан" от подробности. По същество си е световен конфликт.

  6. #31
    - messire Woland's Avatar
    Регистриран
    Jan 2003
    Местоположение
    България
    Мнения
    10,363
    Да, авторът на книгата твърди същото, а и тук някъде имаше тема, защитаваща тезата, че това е първият наистина световен конфликт. Отделно от това, авторът твърди, че 1759та е годината, от която можем да смятаме, че британската империя е водеща в света. И защитава тезата си, разглеждайки събития от целия 18ти век и самата 1759та, която, трябва да призная, е наистина много наситена с подходящи моменти за човек, увлечен от дипломация и военна история.
    Модератор на раздели "Втора световна война" и "Междувоенен период".
    Проект 22.06.1941 г.
    "... там можете да попаднете на персонажи като например "честен прокурор" - а това, съгласете се, е същество къде-къде по-фантастично от някакъв си там "тъмен елф"." ©

  7. #32
    Трън модериращ. Пише и брише. Thorn's Avatar
    Регистриран
    Aug 2005
    Мнения
    7,456
    Губернаторът на Мартиника Франсоа дьо Богарне
    Всъщност е Боарне. Синът му (който се ражда през същата тази напечена 1760 г. ) е първият мъж на Жозефина, значи самият той е прадядо на Наполеон III.

  8. #33
    - messire Woland's Avatar
    Регистриран
    Jan 2003
    Местоположение
    България
    Мнения
    10,363
    Цитат Thorn написа Виж мнение
    Всъщност е Боарне. Синът му (който се ражда през същата тази напечена 1760 г. ) е първият мъж на Жозефина, значи самият той е прадядо на Наполеон III.
    Ясно, е, значи е печатна грешка в книгата (там има доста такива, явно при превода).
    Модератор на раздели "Втора световна война" и "Междувоенен период".
    Проект 22.06.1941 г.
    "... там можете да попаднете на персонажи като например "честен прокурор" - а това, съгласете се, е същество къде-къде по-фантастично от някакъв си там "тъмен елф"." ©

  9. #34
    Трън модериращ. Пише и брише. Thorn's Avatar
    Регистриран
    Aug 2005
    Мнения
    7,456
    На руски е Богарне.

  10. #35
    маринист-баталист von Danitz's Avatar
    Регистриран
    Jul 2003
    Местоположение
    Тук-там
    Мнения
    5,009
    Francois de Beauharnais, Marquis de la La Ferte-Beauharnais е бил губернатор на Мартиника. А, да през Хортенз, прадядо на мустакатия създател на Италия и Германия. Знаех, че майка й Жозефин е живяла в Мартиника, но не свързах двете истории. Прелюбопитно.

  11. #36
    ветеран Zalmoxis's Avatar
    Регистриран
    Nov 2007
    Местоположение
    Amstelodamum
    Мнения
    936
    Цитат messire Woland написа Виж мнение
    Да, авторът на книгата твърди същото, а и тук някъде имаше тема, защитаваща тезата, че това е първият наистина световен конфликт. Отделно от това, авторът твърди, че 1759та е годината, от която можем да смятаме, че британската империя е водеща в света. И защитава тезата си, разглеждайки събития от целия 18ти век и самата 1759та, която, трябва да призная, е наистина много наситена с подходящи моменти за човек, увлечен от дипломация и военна история.
    За мен е много интересна историята на колониалната експанзия на Великобритания и Франция през XVIIIв. като пример за различни приоритети и последствията от политиките, които водят двете държави. И за двете държави колониалните владения са като чипове за игра, които могат да бъдат разменяни в зависимост от стойността им в икономическо отношение. Също така и двете държави залагат на сигурното: малки, стратегическо разположени, разработени островчета пред големи неразработени и слабо населени територии. Франция обаче съвсем методично отказва да защитава огромните си колонии в Северна Америка, като дава приоритет на на териториалното си разширение в Европа, където стига до положение, в което може да бъде спряна само от широки коалиции срещу нея (както и става всеки път). Моето впечатление е, че не само на война, ами и в мирно време тези колонии са оставени в общи линии на самотек. Израз на тези политики е колосалното демографско несъответствие между Нова Франция и Тринадесетте колонии - към времето на войната съответно 50 000 и 1 000 000 за бъдещите САЩ, като продължават да нарастват с експлоадиращ ръст. В немалка степен това се дължи на забраната (доста идиотска, според мен) за хугеноти да емигрират в Нова Франция, като вместо това те се заселват в протестантските страни, засилващи тамошните индустрии. Стратегията на французите през войната е да спечелят колкото се може повече на континента и след края на войната да си върнат с това някои от отвъдморските си владения. В резултат от собствената си политика през XVIIIв. французите смятат някои от колониите си за неспасяеми, което в един момент може би е било вече и по-реалистичното виждане. След края на Седемгодишната война Франция няма интерес да си възстановява каквито и да е територии в Северна Америка и губи всичко на континента, освен карибските си владения и една скаличка край Канада. В същото време британците полагат много по-големи усилия в своята колониална политика, което дава големи плодове, както виждаме още от същия този век. Но в крайна сметка Великобритания няма големи територии в континентална Европа, които да защитава, и се наслаждава на почти (Стюартите...) пълна островна изолация, което донякъде предполага колониалното й развитие.

    Извинявам се, че смесвам Седемгодишната война и общите процеси през XVIIIв., но мисля че другите войни от века също протичат по подобен начин (например Войната за испанското наследство също се води в Канада и т.н.). Макар че XVIIIв. е известен като векът на кабинетните войни, той все пак е доста важен век, макар и не колкото последвалия го, например заради установяването на Великобритания като главна глобална сила. Интересно е защо холандците започват да изостават по това време, може би заради нуждата да се защитават от континентални атаки (най вече Франция)?

    Иначе Седемгодишната има и други интересни аспекти - например дипломатическата революция и пруското участие в нея, което свързваме и с последните болни надежди на Хитлер

  12. #37
    Трън модериращ. Пише и брише. Thorn's Avatar
    Регистриран
    Aug 2005
    Мнения
    7,456
    Холандците завладяват Великобритания през 1688 и заради това удържат срещу Луи ХІV. Но след смяната на династията в Лондон вече са твърде слаби.

  13. #38
    ветеран Zalmoxis's Avatar
    Регистриран
    Nov 2007
    Местоположение
    Amstelodamum
    Мнения
    936
    Забравих да спомена и косвените последствия за Тринадестте колонии (поправете ме, ако греша тук). Реално след войната британското правителство очаква американците да участват в плащането на сметката (натрупва се доста голям дълг) за това, че ги е защитавала през това време, докато американците не виждат нещата точно така. Което е и една от причините за Американската революция.

    Холандците завладяват Великобритания през 1688 и заради това удържат срещу Луи ХІV. Но след смяната на династията в Лондон вече са твърде слаби.
    По-малко конкуренция между тях ли е имало преди ерата на хановерците?

  14. #39
    Трън модериращ. Пише и брише. Thorn's Avatar
    Регистриран
    Aug 2005
    Мнения
    7,456
    Ами докато са имали общ крал, предполагам, че да. По-важното е, че благодарение на това са останали независими.

  15. #40
    маринист-баталист von Danitz's Avatar
    Регистриран
    Jul 2003
    Местоположение
    Тук-там
    Мнения
    5,009
    Както и да е, да не разводняваме темата. Тя си е за Седемгодишната война. Ако някой желае да обсъжда Славната революция, залеза на Холандската остиндийска компания, Хановерската династия в зората си и пр., да си направи съответна тема. Не са ползотворни тия общи разговори с обхват от по век!

  16. #41
    - messire Woland's Avatar
    Регистриран
    Jan 2003
    Местоположение
    България
    Мнения
    10,363
    Аз пак да задълбая в колониалната страна на Седемгодишната война. В Северна Америка, където има множество индиански племена, двете страни - британци и французи ползват индианските си съюзници за да се опитат да наклонят везните в своя полза. Обаче като че ли най-често - защото нямат избор. Французите, като по-слаба страна използват индиански бойци по-често и в по-големи количества, но същевременно им се налага да се съобразяват с целите и обичаите на индианските племена. Британците - в по-малка степен, но също не могат да минат без тях. Интересното е, че индианските попълнения са винаги малобройни, но - реално без тях не може. От една страна, защото природата там си е дива, в гористата местност без индиански скаути практически няма как да се воюва. От друга - войската от Европа пристига трудно и с големи загуби (около 2 месеца път през Атлантическия океан, бурите и болестите взимат своята доза жертви).
    Отношенията между европейци и индианци изглеждат невероятно трудни както заради чисто културните различия, така и заради различните цели и начини на воюване. За да стане ясно ще дам няколко примера:
    - европейските командири предпочитат сражението на открито, в което да участват големи групи войници, сражаващи се в строй и на близко разстояние и което да доведе до решителен резултат;
    - индианците предпочитат или лични схватки, или сблъсъци на малки отряди, на пресечен терен, за тях европейският начин на воюване е анатема, защото води и до големи жертви (които племената, заради ограничения си състав не могат да понесат). Практически индианците предпочитат сражението между групи да води до въвличане на отделни отряди в засада, където противниците им да попаднат под кръстосан огън и да бъдат избити.
    - различни са и целите във войната - при индианците главното е техните жертви да са малко, да има плячка, пленници (които или стават част от племето, ако загубите са били големи, или - роби). Което означава, че нормите на европейското воюване (взимане на пленници, които после да бъдат разменени, или взимането на честна дума, че тези хора повече няма да се появят на това място (явно честа практика тогава) са неразбираеми за индианците и неизпълними за европейските командири, тъй като индианците редовно ги нарушават, пленявайки и убивайки хора, които вече са били пуснати.
    - за европейците освен всичко друго е и проблем да използват индианци в по-големи количества, защото между отделни индивиди и племена има смъртни вражди, които често се проявават.
    - и не на последно място - терена. Заради малкото заселници, Новият свят си е практически дива и девствена територия, без инфраструктура. Особено на север - към Канада, са гори, комари, езера, реки и гори през лятото и жесток студ през зимата. Самите индианци не воюват през зимата - заради студа, снега (остават ясни следи) и невъзможността за маскиране. Съответно европейците през тези периоди също не воюват често.
    Към всичкото това следва да се добави и че индианските племена, освен че воюват помежду си, имат на места и политически обединения, като съюза на шестте племена на ирокезите - с нещо като действащ "парламент", обсъждане на обща политика и т.н.
    И един пример, на който попаднах вчера - британците с по-голяма неохота влизат в съюзни отношения с индианците, тъй като са по-силна страна и нямат отчаяната нужда на французите от каквито и да е подкрепления. Съответно много от британските лидери са изцяло отрицателно настроени към индианското население, та чак до примери като този с Джефри Амхърст (този: http://en.wikipedia.org/wiki/Jeffery..._Baron_Amherst), който - забележете - стигал в ненавистта си към индианците дотам, че им продавал одеяла, заразени с чума.
    Модератор на раздели "Втора световна война" и "Междувоенен период".
    Проект 22.06.1941 г.
    "... там можете да попаднете на персонажи като например "честен прокурор" - а това, съгласете се, е същество къде-къде по-фантастично от някакъв си там "тъмен елф"." ©

  17. #42
    - messire Woland's Avatar
    Регистриран
    Jan 2003
    Местоположение
    България
    Мнения
    10,363
    Цитат от периода:
    "Открих, че армията на Ваше величество се дели на три части. Първата част, която е над земята, се състои от грабители и мародери. Втората част е под земята, а третата - е в болницата. Трябва ли да се оттегля с първата и да чакам кога към мен ще се присъедини една от другите две?"
    Луи дьо Бурбон-Конде, граф дьо Клермон в писмо към Луи XV
    1759 г., Седемгодишната война, кампанията в Германия. Към онзи момент, след като в миналото са имали ред победи срещу британците и армията на Хановер, английският командващ е сменен с германец - принц Фердинанд Брауншвайгски, роднина на краля на Прусия. Въпросният Фердинанд мого бързо обръща хода на войната и когато при француите също става смяна на командирите новият, граф дьо Клермон, прави горната констатация.
    Модератор на раздели "Втора световна война" и "Междувоенен период".
    Проект 22.06.1941 г.
    "... там можете да попаднете на персонажи като например "честен прокурор" - а това, съгласете се, е същество къде-къде по-фантастично от някакъв си там "тъмен елф"." ©

  18. #43
    редовен
    Регистриран
    Feb 2012
    Възраст
    39
    Мнения
    64
    Малко претенциозно,поне според ,въобще е да се говори за Световни войни.Какво означава това,че целият свят е въвлечен,ами не нито през т.нар първа,нито през т.нар Втора,не са въвлечени всички реални сили ан международното поле(пример Швеция и Испания,които реално,ако се бяха включили във войните,може би биха наклонили везните.Отделно Латинска Америка в Първата,не участва във Втората участва само номинативно,обявявайки война на Германия и Япония(ако не се лъжа,Аржентина и Чили са пас до последно).Та ,понеже съм ,чел стенографски записи от нашето Народно събрание,вси1чки я наричат Европейската война.Чел съм и моята борба на Хитлер и той я нарича Европейска война.Кое е световното на войната 1914-18 би кое не е на войната 1756-1763?

  19. #44
    - messire Woland's Avatar
    Регистриран
    Jan 2003
    Местоположение
    България
    Мнения
    10,363
    Цитати от книги като "Моята борба" надали са някакъв авторитет въобще. А доколко е световна, можем да съдим по обхвата на военните действия. И тъй като войната по един или друг начин обхваща Европа, Азия, части от Америките и Африка, би могло смело да я наречем глобален конфликт.
    Модератор на раздели "Втора световна война" и "Междувоенен период".
    Проект 22.06.1941 г.
    "... там можете да попаднете на персонажи като например "честен прокурор" - а това, съгласете се, е същество къде-къде по-фантастично от някакъв си там "тъмен елф"." ©

  20. #45
    редовен
    Регистриран
    Feb 2012
    Възраст
    39
    Мнения
    64
    Можеш ли да ми опресниш паметта ,кога през ПСВ се водят военни действия в Америките?Освен,ако не броим някои странни подводничарски изпълнения на немците,които,подпомагат населението(което до този момент е неутрално,че дори и благосклонно настроено към тях) на САЩ да изпаднат в антинемска истерия,и да подпомогнат правителството,да наруши Доктрината Монро.Иначе,да Канада участва,като британски доминион с жива сила.Дори там се създава доста сериозно ксенофобско настроение спрямо канадците от немски произход.Но говорим за битки водени в Европа,Африка и Близкият Изток.

  21. #46
    - messire Woland's Avatar
    Регистриран
    Jan 2003
    Местоположение
    България
    Мнения
    10,363
    Цитат Todor написа
    Можеш ли да ми опресниш паметта, кога през ПСВ се водят военни действия в Америките?
    САЩ участва във войната. А тя се намира в Северна Америка. Канада, както си писал - също, а тя е част от Британската империя.
    Когато се опитваме да видим обхвата на някоя война, гледаме участващите в нея държави къде се намират. И в първата и във втората световна война, военни действия в Северна Америка не се водят, но и в двете участват Канада и САЩ. Което включва континента във войната. Във втората световна война участва, доколкото помня, Бразилия (Южна Америка).

    Ако гледаме обхвата на сраженията в океаните, немците имат рейдери даже и в Индийския океан. Подводниците им са тогава все още с малък радиус на действие, така че Германия пуска надводни рейдери, които стигат до много и най-различни акватории. Наизуст не ги помня, може да се провери, но със сигурност това включва моретата около Европа, Атлантическия и Индийския океан.
    През ПСВ има участващи държави от цяла Азия: Руската империя, Японската империя, Британската империя, които имат владения не само в Близкия изток (като Османската империя), но и по целия континент.
    И т.н.
    Модератор на раздели "Втора световна война" и "Междувоенен период".
    Проект 22.06.1941 г.
    "... там можете да попаднете на персонажи като например "честен прокурор" - а това, съгласете се, е същество къде-къде по-фантастично от някакъв си там "тъмен елф"." ©

  22. #47
    редовен
    Регистриран
    Feb 2012
    Възраст
    39
    Мнения
    64
    Не че настоявам,но през първата световна,бойните действия се водят само в т.нар. "стар свят",ако изключим екскурзиите на японците до,някои екзотични острови в Коралово море ,отнемайки ги от немски гарнизони от примерно 5 човека.През войната 1756-1763,военните действия реално на два континента,независимо едни от други.Отделно все още независими местни индиански формирования(като Ирокезите),също се включват във войната,най вече на британска страна.За мен тази война има повече основание да се нарича Първа световна,от .нар ПСВ.

  23. #48
    - messire Woland's Avatar
    Регистриран
    Jan 2003
    Местоположение
    България
    Мнения
    10,363
    По отношение на ПСВ - сраженията в "Стария свят" все пак са на три континента. Ако искаш да броиш войната само там, където се водят сражения, то тогава това са Африка, Азия и Европа. През ВСВ е горе-долу същото, като включваме и Океания - островите между Азия и Австралия. Обаче би било некоректно, защото страните, които полагат военни усилия, без на техните територии да е имало сражения, са по цял свят. Особено през ВСВ, при която САЩ на практика излиза като най-могъщата държава във всички военно-икономически категории.
    Седемгодишната война, в този смисъл, ако оценяваме само сраженията, включва същото плюс Америките, без Австралия.
    Модератор на раздели "Втора световна война" и "Междувоенен период".
    Проект 22.06.1941 г.
    "... там можете да попаднете на персонажи като например "честен прокурор" - а това, съгласете се, е същество къде-къде по-фантастично от някакъв си там "тъмен елф"." ©

Страница 2 от общо 2 ПървиПърви 12

Информация за темата

Users Browsing this Thread

В момента има 1 потребители, разглеждащи тази тема. (0 потребители и 1 гости)

Маркери за тази тема

Правила за писане

  • Не можете да пускате нови теми
  • Не можете да отговаряте
  • Не можете да добавяте приложения
  • Не можете да редактиране своите мнения.
  •