Периода 15-17 в. се характеризира с постепенното налагане на огнестрелното оръжие. Въпреки това лъка и арбалета все още се съпротивлявали на новият пришълец. Това е характерно особено за Изтока, макар и на Запад до началото на 17 в. спорадично да се използва лъка и арбалета.
В следващите няколко реда съм се мъчил да приведа интересни факти от няколко автора, за да могат уважаемите колеги, интересуващи се от въпроса, сами да си направят изводи. Никъде не съм намесвал моето мнение. Ако темата е интересна, може да се заформи дискусийка….
“Точните характеристики на ръчното огнестрелно оръжие за периода 14-15 в. са неизвестни. Експерименти са проведени само от датчанина Таге Лассон през 1930 г. аркебузата, реконструирана по образец намерен в датският замък веделспанг, разрушен през 1426 г., имала калибър 23 мм., кръгъл куршум с тегло 52 г., заряда съставен от негранулиран барут, по рецепта от 1380 г., селитра:сяра: дървени въглища: в съотношение 8:1:1:, тежал 39 г.
На разстояние от 28 м., куршума пробил 5 см. чамова дъска или лека броня. На разстояние от 46 м., пробиваемостта паднала до 2,5 см дъска. По тези показатели аркебузата отстъпвала на арбалета с композитен лък-съгласно данните от разкопките при Висби, където има масов гроб от 1361 г., такъв арбалет от 80 м. пробивал стоманен шлем заедно с черепа.
За сравнение бронебойна стрела на английски лък със сила на натягане от 70 кг, в упор пробива 10 см дъбова дъска.
Около 1440 г. се появили първите аркебузи с скъсен приклад, напомнящ на съвременните, който се опирал на рамото, близа до бузата. Някъде по това време се удължил ствола-50-100 мм. И се намалил калибъра-до 12,5-16 мм.
Предполага се, че първите аркебузи са се появили в Германия, като първоначално поради голямото им тегло с тях се стреляло само от укрепления. Въпреки голямото си тегло, ниската точност, малка далекобойност, новото оръжие бързо станало популярно сред гражданите. То можело да се усвои доста по-бързо от арбалета. Не е за пренебрегване факта, че в края на 15 в., аркебузата струвала 2-3 пъти по евтино от арбалета. Важно било и това, че стрелците можели да се разположат по-плътно по фронта, отколкото арбалетчиците, можели да стрелят лежешком или от окоп.
Грохота и огъня плашели конете, и пречели на кавалерийските атаки.
До началото на 16 в. арбалета и аркебуза се използвали по равно. Окончателното изместване на първият станало през време на френско-испанските войни в Италия, 1494-1559 г., като арбалета се използвал за лов още две столетия.
През 15-16 в. основният термин за обозначението на ръчното огнестрелно оръжие бил аркебуза. Мускет-това е тежка и общо взето малко успешна испанска разновидност на аркебузата, с калибър 20-23 мм. И с дължина на ствола повече от 1 м., изобретена около 1520 г., специално против тежките максимилианови брони на френските рицари. Даже и в испанските армии мускетарите били по-малко от аркебузерите. Но именно мускета се считал за по-престижно оръжие, а стрелците получавали по-висока заплата и започнали да се разглеждат като основен род войска, макар с времето калибъра на оръжията им да намалял да 17-20 мм. Към края на 16 в. термина мускет се наложил окончателно.
Често се задава въпроса: как се отнасят един към друг показателите на арбалета и аркебуза и защо първият отпаднал. Често се посочва, че стрелата имала по-висока точност, а куршума по-голяма пробиваемост. Тези изводи са правилни и погрешни едновмременно.
При стрелба на нколко десетки метра, да речем до 70, точността на арбалета и леката аркебуза е еднаква. На по-големи дистанции, 200-300 м., арбалетчика може да съхрани способността си на прицелна стрелба, но това изисква голяма подготовка-да познава оръжието си, да има в предвид атмосферните условия.
От аркебуза на такова разстояние прицелна стрелба не може да се води. Разсейването е прекалено голямо, но ако стрелеца е добре запознат с оръжието си и използва добре изработена пушка, снайперската стрелба на такова разстояние и даже по-далеко е възможна.
Първи такъв пример е отбелязан при обсадата н Орлеан, през 1429 г.
Толкова противоречив е въпроса и с пробиваемостта. Началната кинетична енергия на куршума, многократно превишава тази на арбалетният болт, достига до 2300 дж при начална скорост до 450 м/с. Но кръглият куршум е по-малко аеродинамичен обект, при свръхзвукова скорост, куршума губи 2,5 м/с на всеки метър, три пъти повече, отколкото стреловидните обекти. След 100 м. енергията на куршума пада намалява с 50 % до 1150 дж. Това е достатъчно да се пробие 2 мм мека стомана от средновековен тип или 11 см сухо дърво.
Заостреността на болта му позволява да има по-голяма пробиваемост, но от друга страна при попадение под ъгъл рикошира. Мекият оловен куршум се сплесква и всичката му енергия остава върху поразеният обект. За това раните от мускет били много опасни.
Като извод може да се каже, че на дистанция до 120 м. куршума е по-опасен. Всяко негово попадение гарантира контузия или тежка рана. Това превъзходство на разстояние до 200 м. изчезва, а над тези граници и куршума и арбалетният болт са слабо ефективни.”
Из “Средневековые метательные машины.” Дмитрий Уваров
“Добре е известно, че ефективността на първите огнестрелни оръжия била доста ниска, а стрелбата с тях-трудна и опасна. Обичайна норма за сражение се считала 12-16 изстрела, като в лошо време това било дори неъзможно. При това поразяващата сила на куршума се запазвала до около 100-120 м. практически по всички показатели аркебузата отстъпвала на лъка, превъзхождайки го само по пробиваемост. Дълго време това качество на огнестрелното оръжие му оставало единственото предимство.
Теглото на фитилната пушка достигало 6-8 кг., а стрелбата изисквала внимателна и дълга подготовка.
Ако стрелеца с лък за минута можел да достигне до 12 стрели, изпратени по врага, то аркебузаря най-много изстрел на минута или две.
Това е отразено в фолклора на сибирските народи. “ пушките едно време бяха-един се цели, друг барута насипва, трети стреля. За това време хантският боец трима убива с лъка си.”
При съвременни експерименти с лък със сила на натягане до 23 кг, използвайки копия на скитски стрели с тегло 18-20 г., далекобойността достигала до 100-120 м. това се оказвало достатъчно да се пробие източен доспех от кожа, лен или тънки метални пластини.
За стоманен доспех, обаче е необходим мощен лък от монголски тип. Дълго време се считало, че от европейските оръжия само арбалета може да се сравни с монголският лък, той пробивал броня на разстояние от 100-125 м, а ризница даже на 300 м.
Изпитанията с арбалет от края на 16 в. имащ сила на натягане от 165 кг., почти в 2,5 пъти повече от монголският лък, и болт с тегло от 40-50 г. показали, че от разстояние от 5 м. той пробил стоманена пластина с дебелина от 1,3 мм., като проникнал на дълбочина от 5 мм. Това обаче може да доведе само до раняване.
За пробив на шлем или доспех е трябвал болт с тегло от 70 г. и начална скорост от 50 м/с. Такава сила може да има арбалет със сила на натягане от 400 кг, но неговата скорострелност е ниска.
Из “Люди и оружие. Войнская култура руских первопроходцев и коренного населения Сибири в епоху поздего Средновековья.” Осипь Митько
“Във военните устави могат да са наброят до 95 отделни действия, за да е възможен изстрела с фитилното оръжие. Първо стрелеца трябвало да махне тлеещият фитил и да го държи по-далеко от дрехите си или сумката. След това започвала скучната процедура по зареждането на куршума и барута в цевта. Накрая се насипвал барут на затворната част и тя се затваряла с капачето и. Трябвало е наличие на силни дробове, за да се издуха разсипаният барут, поради опасения от случайно възпламеняване. Ако не се стреляло веднага, се налагало да се замажи капачето с кал, за предпазване на барута, една нечистоплътна операция.
След това фитила с слагал в змейника, като не трябвало да е много издаден за да не предизвика изстрел, трябвало и да не е назад, за да не изгори и падне.”
Из “ Вооружение стрелецкого войска” Сергей Марголин
В следващите няколко реда съм се мъчил да приведа интересни факти от няколко автора, за да могат уважаемите колеги, интересуващи се от въпроса, сами да си направят изводи. Никъде не съм намесвал моето мнение. Ако темата е интересна, може да се заформи дискусийка….
“Точните характеристики на ръчното огнестрелно оръжие за периода 14-15 в. са неизвестни. Експерименти са проведени само от датчанина Таге Лассон през 1930 г. аркебузата, реконструирана по образец намерен в датският замък веделспанг, разрушен през 1426 г., имала калибър 23 мм., кръгъл куршум с тегло 52 г., заряда съставен от негранулиран барут, по рецепта от 1380 г., селитра:сяра: дървени въглища: в съотношение 8:1:1:, тежал 39 г.
На разстояние от 28 м., куршума пробил 5 см. чамова дъска или лека броня. На разстояние от 46 м., пробиваемостта паднала до 2,5 см дъска. По тези показатели аркебузата отстъпвала на арбалета с композитен лък-съгласно данните от разкопките при Висби, където има масов гроб от 1361 г., такъв арбалет от 80 м. пробивал стоманен шлем заедно с черепа.
За сравнение бронебойна стрела на английски лък със сила на натягане от 70 кг, в упор пробива 10 см дъбова дъска.
Около 1440 г. се появили първите аркебузи с скъсен приклад, напомнящ на съвременните, който се опирал на рамото, близа до бузата. Някъде по това време се удължил ствола-50-100 мм. И се намалил калибъра-до 12,5-16 мм.
Предполага се, че първите аркебузи са се появили в Германия, като първоначално поради голямото им тегло с тях се стреляло само от укрепления. Въпреки голямото си тегло, ниската точност, малка далекобойност, новото оръжие бързо станало популярно сред гражданите. То можело да се усвои доста по-бързо от арбалета. Не е за пренебрегване факта, че в края на 15 в., аркебузата струвала 2-3 пъти по евтино от арбалета. Важно било и това, че стрелците можели да се разположат по-плътно по фронта, отколкото арбалетчиците, можели да стрелят лежешком или от окоп.
Грохота и огъня плашели конете, и пречели на кавалерийските атаки.
До началото на 16 в. арбалета и аркебуза се използвали по равно. Окончателното изместване на първият станало през време на френско-испанските войни в Италия, 1494-1559 г., като арбалета се използвал за лов още две столетия.
През 15-16 в. основният термин за обозначението на ръчното огнестрелно оръжие бил аркебуза. Мускет-това е тежка и общо взето малко успешна испанска разновидност на аркебузата, с калибър 20-23 мм. И с дължина на ствола повече от 1 м., изобретена около 1520 г., специално против тежките максимилианови брони на френските рицари. Даже и в испанските армии мускетарите били по-малко от аркебузерите. Но именно мускета се считал за по-престижно оръжие, а стрелците получавали по-висока заплата и започнали да се разглеждат като основен род войска, макар с времето калибъра на оръжията им да намалял да 17-20 мм. Към края на 16 в. термина мускет се наложил окончателно.
Често се задава въпроса: как се отнасят един към друг показателите на арбалета и аркебуза и защо първият отпаднал. Често се посочва, че стрелата имала по-висока точност, а куршума по-голяма пробиваемост. Тези изводи са правилни и погрешни едновмременно.
При стрелба на нколко десетки метра, да речем до 70, точността на арбалета и леката аркебуза е еднаква. На по-големи дистанции, 200-300 м., арбалетчика може да съхрани способността си на прицелна стрелба, но това изисква голяма подготовка-да познава оръжието си, да има в предвид атмосферните условия.
От аркебуза на такова разстояние прицелна стрелба не може да се води. Разсейването е прекалено голямо, но ако стрелеца е добре запознат с оръжието си и използва добре изработена пушка, снайперската стрелба на такова разстояние и даже по-далеко е възможна.
Първи такъв пример е отбелязан при обсадата н Орлеан, през 1429 г.
Толкова противоречив е въпроса и с пробиваемостта. Началната кинетична енергия на куршума, многократно превишава тази на арбалетният болт, достига до 2300 дж при начална скорост до 450 м/с. Но кръглият куршум е по-малко аеродинамичен обект, при свръхзвукова скорост, куршума губи 2,5 м/с на всеки метър, три пъти повече, отколкото стреловидните обекти. След 100 м. енергията на куршума пада намалява с 50 % до 1150 дж. Това е достатъчно да се пробие 2 мм мека стомана от средновековен тип или 11 см сухо дърво.
Заостреността на болта му позволява да има по-голяма пробиваемост, но от друга страна при попадение под ъгъл рикошира. Мекият оловен куршум се сплесква и всичката му енергия остава върху поразеният обект. За това раните от мускет били много опасни.
Като извод може да се каже, че на дистанция до 120 м. куршума е по-опасен. Всяко негово попадение гарантира контузия или тежка рана. Това превъзходство на разстояние до 200 м. изчезва, а над тези граници и куршума и арбалетният болт са слабо ефективни.”
Из “Средневековые метательные машины.” Дмитрий Уваров
“Добре е известно, че ефективността на първите огнестрелни оръжия била доста ниска, а стрелбата с тях-трудна и опасна. Обичайна норма за сражение се считала 12-16 изстрела, като в лошо време това било дори неъзможно. При това поразяващата сила на куршума се запазвала до около 100-120 м. практически по всички показатели аркебузата отстъпвала на лъка, превъзхождайки го само по пробиваемост. Дълго време това качество на огнестрелното оръжие му оставало единственото предимство.
Теглото на фитилната пушка достигало 6-8 кг., а стрелбата изисквала внимателна и дълга подготовка.
Ако стрелеца с лък за минута можел да достигне до 12 стрели, изпратени по врага, то аркебузаря най-много изстрел на минута или две.
Това е отразено в фолклора на сибирските народи. “ пушките едно време бяха-един се цели, друг барута насипва, трети стреля. За това време хантският боец трима убива с лъка си.”
При съвременни експерименти с лък със сила на натягане до 23 кг, използвайки копия на скитски стрели с тегло 18-20 г., далекобойността достигала до 100-120 м. това се оказвало достатъчно да се пробие източен доспех от кожа, лен или тънки метални пластини.
За стоманен доспех, обаче е необходим мощен лък от монголски тип. Дълго време се считало, че от европейските оръжия само арбалета може да се сравни с монголският лък, той пробивал броня на разстояние от 100-125 м, а ризница даже на 300 м.
Изпитанията с арбалет от края на 16 в. имащ сила на натягане от 165 кг., почти в 2,5 пъти повече от монголският лък, и болт с тегло от 40-50 г. показали, че от разстояние от 5 м. той пробил стоманена пластина с дебелина от 1,3 мм., като проникнал на дълбочина от 5 мм. Това обаче може да доведе само до раняване.
За пробив на шлем или доспех е трябвал болт с тегло от 70 г. и начална скорост от 50 м/с. Такава сила може да има арбалет със сила на натягане от 400 кг, но неговата скорострелност е ниска.
Из “Люди и оружие. Войнская култура руских первопроходцев и коренного населения Сибири в епоху поздего Средновековья.” Осипь Митько
“Във военните устави могат да са наброят до 95 отделни действия, за да е възможен изстрела с фитилното оръжие. Първо стрелеца трябвало да махне тлеещият фитил и да го държи по-далеко от дрехите си или сумката. След това започвала скучната процедура по зареждането на куршума и барута в цевта. Накрая се насипвал барут на затворната част и тя се затваряла с капачето и. Трябвало е наличие на силни дробове, за да се издуха разсипаният барут, поради опасения от случайно възпламеняване. Ако не се стреляло веднага, се налагало да се замажи капачето с кал, за предпазване на барута, една нечистоплътна операция.
След това фитила с слагал в змейника, като не трябвало да е много издаден за да не предизвика изстрел, трябвало и да не е назад, за да не изгори и падне.”
Из “ Вооружение стрелецкого войска” Сергей Марголин
Comment