Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Стрела или куршум

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Стрела или куршум

    Периода 15-17 в. се характеризира с постепенното налагане на огнестрелното оръжие. Въпреки това лъка и арбалета все още се съпротивлявали на новият пришълец. Това е характерно особено за Изтока, макар и на Запад до началото на 17 в. спорадично да се използва лъка и арбалета.
    В следващите няколко реда съм се мъчил да приведа интересни факти от няколко автора, за да могат уважаемите колеги, интересуващи се от въпроса, сами да си направят изводи. Никъде не съм намесвал моето мнение. Ако темата е интересна, може да се заформи дискусийка….

    “Точните характеристики на ръчното огнестрелно оръжие за периода 14-15 в. са неизвестни. Експерименти са проведени само от датчанина Таге Лассон през 1930 г. аркебузата, реконструирана по образец намерен в датският замък веделспанг, разрушен през 1426 г., имала калибър 23 мм., кръгъл куршум с тегло 52 г., заряда съставен от негранулиран барут, по рецепта от 1380 г., селитра:сяра: дървени въглища: в съотношение 8:1:1:, тежал 39 г.
    На разстояние от 28 м., куршума пробил 5 см. чамова дъска или лека броня. На разстояние от 46 м., пробиваемостта паднала до 2,5 см дъска. По тези показатели аркебузата отстъпвала на арбалета с композитен лък-съгласно данните от разкопките при Висби, където има масов гроб от 1361 г., такъв арбалет от 80 м. пробивал стоманен шлем заедно с черепа.
    За сравнение бронебойна стрела на английски лък със сила на натягане от 70 кг, в упор пробива 10 см дъбова дъска.

    Около 1440 г. се появили първите аркебузи с скъсен приклад, напомнящ на съвременните, който се опирал на рамото, близа до бузата. Някъде по това време се удължил ствола-50-100 мм. И се намалил калибъра-до 12,5-16 мм.

    Предполага се, че първите аркебузи са се появили в Германия, като първоначално поради голямото им тегло с тях се стреляло само от укрепления. Въпреки голямото си тегло, ниската точност, малка далекобойност, новото оръжие бързо станало популярно сред гражданите. То можело да се усвои доста по-бързо от арбалета. Не е за пренебрегване факта, че в края на 15 в., аркебузата струвала 2-3 пъти по евтино от арбалета. Важно било и това, че стрелците можели да се разположат по-плътно по фронта, отколкото арбалетчиците, можели да стрелят лежешком или от окоп.
    Грохота и огъня плашели конете, и пречели на кавалерийските атаки.
    До началото на 16 в. арбалета и аркебуза се използвали по равно. Окончателното изместване на първият станало през време на френско-испанските войни в Италия, 1494-1559 г., като арбалета се използвал за лов още две столетия.

    През 15-16 в. основният термин за обозначението на ръчното огнестрелно оръжие бил аркебуза. Мускет-това е тежка и общо взето малко успешна испанска разновидност на аркебузата, с калибър 20-23 мм. И с дължина на ствола повече от 1 м., изобретена около 1520 г., специално против тежките максимилианови брони на френските рицари. Даже и в испанските армии мускетарите били по-малко от аркебузерите. Но именно мускета се считал за по-престижно оръжие, а стрелците получавали по-висока заплата и започнали да се разглеждат като основен род войска, макар с времето калибъра на оръжията им да намалял да 17-20 мм. Към края на 16 в. термина мускет се наложил окончателно.

    Често се задава въпроса: как се отнасят един към друг показателите на арбалета и аркебуза и защо първият отпаднал. Често се посочва, че стрелата имала по-висока точност, а куршума по-голяма пробиваемост. Тези изводи са правилни и погрешни едновмременно.

    При стрелба на нколко десетки метра, да речем до 70, точността на арбалета и леката аркебуза е еднаква. На по-големи дистанции, 200-300 м., арбалетчика може да съхрани способността си на прицелна стрелба, но това изисква голяма подготовка-да познава оръжието си, да има в предвид атмосферните условия.
    От аркебуза на такова разстояние прицелна стрелба не може да се води. Разсейването е прекалено голямо, но ако стрелеца е добре запознат с оръжието си и използва добре изработена пушка, снайперската стрелба на такова разстояние и даже по-далеко е възможна.
    Първи такъв пример е отбелязан при обсадата н Орлеан, през 1429 г.
    Толкова противоречив е въпроса и с пробиваемостта. Началната кинетична енергия на куршума, многократно превишава тази на арбалетният болт, достига до 2300 дж при начална скорост до 450 м/с. Но кръглият куршум е по-малко аеродинамичен обект, при свръхзвукова скорост, куршума губи 2,5 м/с на всеки метър, три пъти повече, отколкото стреловидните обекти. След 100 м. енергията на куршума пада намалява с 50 % до 1150 дж. Това е достатъчно да се пробие 2 мм мека стомана от средновековен тип или 11 см сухо дърво.
    Заостреността на болта му позволява да има по-голяма пробиваемост, но от друга страна при попадение под ъгъл рикошира. Мекият оловен куршум се сплесква и всичката му енергия остава върху поразеният обект. За това раните от мускет били много опасни.
    Като извод може да се каже, че на дистанция до 120 м. куршума е по-опасен. Всяко негово попадение гарантира контузия или тежка рана. Това превъзходство на разстояние до 200 м. изчезва, а над тези граници и куршума и арбалетният болт са слабо ефективни.”

    Из “Средневековые метательные машины.” Дмитрий Уваров

    “Добре е известно, че ефективността на първите огнестрелни оръжия била доста ниска, а стрелбата с тях-трудна и опасна. Обичайна норма за сражение се считала 12-16 изстрела, като в лошо време това било дори неъзможно. При това поразяващата сила на куршума се запазвала до около 100-120 м. практически по всички показатели аркебузата отстъпвала на лъка, превъзхождайки го само по пробиваемост. Дълго време това качество на огнестрелното оръжие му оставало единственото предимство.
    Теглото на фитилната пушка достигало 6-8 кг., а стрелбата изисквала внимателна и дълга подготовка.



    Ако стрелеца с лък за минута можел да достигне до 12 стрели, изпратени по врага, то аркебузаря най-много изстрел на минута или две.
    Това е отразено в фолклора на сибирските народи. “ пушките едно време бяха-един се цели, друг барута насипва, трети стреля. За това време хантският боец трима убива с лъка си.”
    При съвременни експерименти с лък със сила на натягане до 23 кг, използвайки копия на скитски стрели с тегло 18-20 г., далекобойността достигала до 100-120 м. това се оказвало достатъчно да се пробие източен доспех от кожа, лен или тънки метални пластини.
    За стоманен доспех, обаче е необходим мощен лък от монголски тип. Дълго време се считало, че от европейските оръжия само арбалета може да се сравни с монголският лък, той пробивал броня на разстояние от 100-125 м, а ризница даже на 300 м.
    Изпитанията с арбалет от края на 16 в. имащ сила на натягане от 165 кг., почти в 2,5 пъти повече от монголският лък, и болт с тегло от 40-50 г. показали, че от разстояние от 5 м. той пробил стоманена пластина с дебелина от 1,3 мм., като проникнал на дълбочина от 5 мм. Това обаче може да доведе само до раняване.
    За пробив на шлем или доспех е трябвал болт с тегло от 70 г. и начална скорост от 50 м/с. Такава сила може да има арбалет със сила на натягане от 400 кг, но неговата скорострелност е ниска.

    Из “Люди и оружие. Войнская култура руских первопроходцев и коренного населения Сибири в епоху поздего Средновековья.” Осипь Митько

    “Във военните устави могат да са наброят до 95 отделни действия, за да е възможен изстрела с фитилното оръжие. Първо стрелеца трябвало да махне тлеещият фитил и да го държи по-далеко от дрехите си или сумката. След това започвала скучната процедура по зареждането на куршума и барута в цевта. Накрая се насипвал барут на затворната част и тя се затваряла с капачето и. Трябвало е наличие на силни дробове, за да се издуха разсипаният барут, поради опасения от случайно възпламеняване. Ако не се стреляло веднага, се налагало да се замажи капачето с кал, за предпазване на барута, една нечистоплътна операция.
    След това фитила с слагал в змейника, като не трябвало да е много издаден за да не предизвика изстрел, трябвало и да не е назад, за да не изгори и падне.”

    Из “ Вооружение стрелецкого войска” Сергей Марголин

    #2
    Виж какво пише тук

    http://www.historiavivens1300.at/bib.../beschuss1.htm

    Свежее обновление у Хисториавивьенс. Эксперимент с арбалетами на клепанке, гамбезоне, мыльно-глицериновом блоке (имитатор человеческого тела, кто не в курсе) и бронежилете(!!!). Всем читать и просвещаццо!
    В общем, краткое резюме.
    Стрельба велась с расстояния 10 м.
    С такого расстояния, будучи одетым в обер (клепаный!)+стеганку (3 слоя льна, 2 слоя войлока, толщина от 12 до 22 мм), при попадании болтом с ланцетовидным наконечником под прямым углом - выжить, конечно, можно. Но сложновато. А вот если угол острее - то дело гооораздо веселее. А ромбовидный наконечник (¹ 5 который) вообще не пробивает такую конструкцию, более того, он не пробивает даже простую стеганку. А вот по голым блокам эффект кошмарный. 260 мм в мыло - это человеку в пузо навылет.
    То есть против подобного оружия - арбалета с составной дугой и натяжением поясным крюком - конструкция "клепаная кольчуга+стеганка-многослойка" дает вполне удовлетворительную защиту. QED

    В момента пиша малко наизуст, но ми се струва, че нещата са приблизително верни.

    Обикновеният лък не е чак толкова страшно оръжие. Макар, че стреля на над 100 м, то прицелен е на около 50-60 м. Практически може да изстреляш една или две стрели и след това мечът на дотичалия пехотинец, или недай си боже конник отсича главата ти.

    Знаменити са английските "дълги лъкове" и източните "композитни" лъкове. Общото и за двете е че са относително високотехнологични оръжия /английският е от специален тис, рязан през специален начин и през определено време от годината, а композитният си е една симфония от части, която се прави с години/, като и двете искат години обучение и сериозна физическа сила за да ги опънеш. Примерът със 70 килограмов лък направо ме изумява. За да го опънеш, трябва да можеш да вдигнеш 70 кг с една ръка, а армията никога не изобилствала от великани културисти.

    Накратко - ако събереш тълпа селяни за да ги направиш стрелци с лък ще ти трябва доста време за да ги научиш да стрелят просто в направление на целта, при това доста неточно. Ако искаш и да е точно донякъде, то ще ти трябват години обучение, каквито нямаш. И понеже повечето хора не са с великанска сила, то нормалното натягане за първия изстрел ще е вероятно не повече от 30-35 кг, а понеже има и умора, то 3 или 4 изстрел ще е вероятно с около 20 кг.

    С такива изстрели ефективна ще е не само plate arms, но и обикновена бригантина и дори плетена ризница със акетон /стеганка/ отдолу. Имаше някакъв пример за войските на Ричард Лъвското сърце при Газа или при Аскалон, които били целите като таралежи от стрели, но оставали боеспособни. Явно стрелите са заседнали в стеганките. Пък и една стрела трудно би спряла атакуващ помпан с адреналин човек, камо ли кон.

    Ранните огнестрелни оръжия имат подобен ефект като точност и бронепробиваемост и са далеч по нескорострелни, но реално да се направи заварена в единия край тръба с провъртяна дупка и да се закове тази тръба на някакво бичме е било по силите на всеки ковач. С това оръжие вече може да въоръжиш всеки смотан селянин без никаква физическа сила и да го научиш да го ползва за по-малко от месец, като накрая получиш евтин отряд с относително еднородно оръжие, макар и спомагателно. При всички положения един хубав арбалет няма да е по-зле, но той също не е много скорострелен, а и никак не е евтин. Т. е. хубавите арбалети са по-скъпи от нормална пукалка.

    През втората половина на 15 век изкуството на майсторите на доспехи, които са взели предвид уроците на 100 годишната война се издига до съвършенство. Късните готически и максимилиановите доспехи са действително неуязвими не само за стрели, но даже и за мечове. Самите рицари започват да използват за целта нещо като бойни кирки, разни железни боздугани или есток - нещо като остър железен кол.

    Тогава вече огнестрелното оръжие придобива решаващо предимство. Оръжието, което традиционно наричаме мускет придобива калибър до 25 мм, в средата на 16 век барутът става гранулиран и запратеното парче олово гарантирано пробива броната и отдава такава енергия, че може да спре и атакуващия кон. Рицарите отначало се опитват да увеличат дебелината на доспехите, понякога даже до 5 мм, но човекът не е слон, не може да носи такава маса желязо и постепенно се отказват от пълното брониране. Отначало зарязват бронята на краката, после на ръцете и накрая са само с опростен шлем и кираса, която в много армии през 18 век става само предна.

    Ако жандарми от втората половина на 16 век атакуват на открито пехота с лъкове, то тя няма да има време да започне да казва молитвата си, преди да бъде смачкана под копитата. Затова стрелците се крият зад пикиньори, но за сметка на това с мускетите си гарантирано повалят бавните тежкобронирани конници поне на 60 -70 метра, а залповият огън на поотделно неточните оръжия е доста ефективен дори на разстояния от около 200 м и повече. На такива разстояния стрелите вече са изгубили доста от силата си и са неефикасни.

    Т.е. [B]ПРАКТИЧЕСКАТА ДАЛЕКОБОЙНОСТ НА МУСКЕТИТЕ ОТ 16-19 ВЕК Е ПО-ГОЛЯМА ОТКОЛКОТО НА ЛЪКОВЕТЕ И АРБАЛЕТИТЕ ПРИ ПО-ГОЛЯМ ВЪЗСПИРАЩ ЕФЕКТ"
    Практически след масовото въоръжаване на пехотата с огнестрелно оръжие стрелковият бой на пехотни части въоръжени с лък или арбалет срещу такива въоръжени с мускети е с бърз и предизвестен резултат.

    По същата причина източните - турски, татарски, башкирски, монголски и манчжурски конници вече не могат да разстрелват пехотните карета от 40-50 м, а са принудени да се държат на такова разстояние от убийствените залпове, че стрелите им губят по-голямата част от скоростта си докато долетят. Не случайно наполеоновите войски са възприемали атаките на башкири и калмици повече като куриоз, отколкото като реална опасност.
    Last edited by Thorn; 27-10-2007, 00:09.


    thorn

    Средновековните църкви в България

    Comment


      #3
      Доколкото знам устройството на съставния лък е такова, че изисква по - малка сила от дългия за постигане на същия ефект. Тези 70 кг са при дългия лък.
      Не 7, а 77 пъти по 7...

      http://www.mathematicalanthropology.org/

      Тук неща са такива, каквито са и няма да се променят. - Голъм

      Comment


        #4
        Доколкото знам устройството на съставния лък е такова, че изисква по - малка сила от дългия за постигане на същия ефект. Тези 70 кг са при дългия лък.
        Мисля че не е така. Основната разлика е в големината на лъковете - английският дълъг лък за да може да издържи 70-90кг трябва да е почти два метра (такова нещо не се носи лесно на кон). От друга страна съставния лък постига същите килограми на половината дължина.
        „Аз, Драгомир, писах.
        Аз, Севаст Огнян, бях при цар Шишман кефалия и много зло патих. В това време турците воюваха. Аз се държах за вярата на Шишмана царя.“

        Модератор на раздел "Военна Авиация"

        Comment


          #5
          Darkas написа
          Доколкото знам устройството на съставния лък е такова, че изисква по - малка сила от дългия за постигане на същия ефект. Тези 70 кг са при дългия лък.

          Интересна тема! Имам стрела, която е почти 18 сантиметра. Дълго смятах, че е някакъв вид странно копие, но се оказа, грешка. Не ми се искаше да повярвам, че такова тежко нещо може да бъде изстреляно с лък. Какво представлява този тип лък? Има ли някъде графично описание на това оръжие?...Любопитен съм..

          Comment


            #6
            Saratok написа
            Интересна тема! Имам стрела, която е почти 18 сантиметра.
            Ехаа . Това да не е изстрелвано от някоя балиста? Имаш ли снимка?
            A strong toun Rodez hit is,
            The Castell is strong and fair I wis...


            блог за средновековна балканска история

            Comment


              #7
              Сигурно има предвид дециметра. Дори и така да е, нищо лошо няма в стрелата. Тамън ще се забие с по-голяма сила.
              Last edited by Spellbreaker; 26-10-2007, 21:16.
              "Далеч съм от мисълта си"

              Comment


                #8
                Thorn написа
                Примерът със 70 килограмов лък направо ме изумява. За да го опънеш, трябва да можеш да вдигнеш 70 кг с една ръка, а армията никога не изобилствала от великани културисти.
                .
                Ne да се вдигне с една ръка, а да се дръпне, има разлика, при дършането силата идва од мускулите на гърба...абе не е много трудно
                Отделно дето се работи с две ръце.

                Comment


                  #9
                  Не е много трудно за 70 кг? Според теб това да не са били масовите лъкове?


                  thorn

                  Средновековните църкви в България

                  Comment


                    #10
                    Мисля че не е така. Основната разлика е в големината на лъковете - английският дълъг лък за да може да издържи 70-90кг трябва да е почти два метра (такова нещо не се носи лесно на кон). От друга страна съставния лък постига същите килограми на половината дължина.
                    Съставен лък с повече от 50-60 кила опън не съм виждал някой да произвежда, а има няколко сериозни фирми, които се занимават с това, използват и естествени материали и стари техники и пр. Освен друго, е и безсмислено- ако се има предвид да се използва от конник /макар редица народи са го използвали като пехотен/. Конникът се съобразява с удобствата на седлото, докато пехотният стрелец може да заема най-удобната за него поза, да има сериозна опора под краката си, да се прицели от стабилна платформа /земята под себе си /, съответно, да бъде и по-точен... И изобщо, при дългия лък се постигат стойности на опън, надминати едиствено от полиспастни съвременни такива, изпозващи материали като съвременни сплави, композити, титан и пр.
                    Двуметрови лъкове за конници има в Япония, но те са асиметрични, ламинирани, изобщо местна разработка явно, защото другаде не съм чувал да е имало с такива размери /някои стигат до 2.20 м/.

                    Доколкото знам устройството на съставния лък е такова, че изисква по - малка сила от дългия за постигане на същия ефект.
                    Митове и легенди. Освен ако на стръките на съставния не се сложат макари, а дори и тогава усилието на опън не намалява, а само това за задържане на при крайно опънато положение. Но не съм чувал в древността да са използвали полиспастни лъкове :mhehe:
                    Quae fuerant vitia, mores sunt.

                    Comment


                      #11
                      Неее аз написах че не е много трудно да се дръпнат 70 кила, масовоста на лъковете по категории не коментирам

                      Comment


                        #12
                        Юлиан Август написа
                        Съставен лък с повече от 50-60 кила опън не съм виждал някой да произвежда, а има няколко сериозни фирми, които се занимават с това, използват и естествени материали и стари техники и пр. Освен друго, е и безсмислено- ако се има предвид да се използва от конник /макар редица народи са го използвали като пехотен/. Конникът се съобразява с удобствата на седлото, докато пехотният стрелец може да заема най-удобната за него поза, да има сериозна опора под краката си, да се прицели от стабилна платформа /земята под себе си /, съответно, да бъде и по-точен...
                        Извинявай, как да разбирам подчертаното от мен?? Че е безмисленно да се използва съставен лък със сила на опън 60 кг от конник??
                        Нали именно способността на съставният лък /поради начина му на изработване и използваните материали/ да има сходни стойности далекобойност с правите /английски/ лъкове но при по-малки размери го правят толкова удобен и ценен за ползване от конник!


                        Доколкото знам устройството на съставния лък е такова, че изисква по - малка сила от дългия за постигане на същия ефект.
                        Юлиан Август написа
                        Митове и легенди. Освен ако на стръките на съставния не се сложат макари, а дори и тогава усилието на опън не намалява, а само това за задържане на при крайно опънато положение. Но не съм чувал в древността да са използвали полиспастни лъкове :mhehe:
                        Не е точно така! С усъвършенстване на рефлексните лъкове, в Османската империя се появява модел на който "ушите" в краищата на раменете се разгъват/изправят до извесна степен. При отпускането на тетивата, раменете се изправят напред /както при другите лъкове/- но същевременно "ушите" се завиват и придърпват тетивата. Скоростта и нараства, и от там енергията която придава на стрелата.
                        Всъщност, "ушите" като форма и начин на действие, могат да се разглеждат като вариант на най-елементарен полиспаст.
                        ..И кажи ми ти страннико,
                        чувал ли си звук,
                        по- велик от тропота на хиляди коне!!?...

                        Comment


                          #13
                          Безсмислено е от гледна точка на това, че конният стрелец изпълнява на бойното поле различни задачи от пехотния- поне не практика е така. Да речем, че тактическото му приложение е различно. Конникът разчита на мобилността и скоростта си, съответно и търси по-висока скорострелност- да се яви изневиделица във фланг или тил, да засипе врага с порой от стрели, а сетне да го нападне, когато е разколебан и понесъл загуби от обстрела- това поне е тактиката на Атиловите хуни. Класическия пехотен стрелец участва най-вече в началото на битката и по време на обсади- нему екстремна скорострелност не му е нужна, по-скоро точност и сила. Десетина изтрела в минута го оправят, тъй че може да си позволи и по-корав лък. Колкото до силата на опън- лъкът е индивидуално оръжие, правено и напаснато по възможностите на отделния стрелец. Но не виждам как често и в движение, опитвайки се да засипе врага със стрели, конникът ще реализира по-добре силата си. Друг пример:
                          Да видим с какво са защитени масово полските хусари- ризници, тук-там люспести брони. Татарите, масово използващи съставни лъкове, редовно ядат боя от тях. Хусарите явно не са намерили защитата си за недостатъчна, че да се юрнат да се навличат с плочести брони, поне не са го правили масово. А кованите брони на френските рицари май не ги спасяват от английските стрели... Защо ли ?

                          Всъщност, "ушите" като форма и начин на действие, могат да се разглеждат като вариант на най-елементарен полиспаст.
                          Добре, но това не намаля усилието за опън-може да усили малко началната скорост. Иначе да, изглежда при османските турци съставният лък стига върха на развитието си, но и той отстъпва пред развитието на огнестрелните оръжия.
                          Quae fuerant vitia, mores sunt.

                          Comment


                            #14
                            Някои от броните на полските хусари са въобще най-дебелите използвани някога в бой. Пък люспестите брони осигуряват отлична защита, само са тежки.


                            thorn

                            Средновековните църкви в България

                            Comment


                              #15
                              Между другото, тази тема вече е обсъждана поне четири-пет пъти из форума . Явно това е поредното издание.
                              Ясна е причината за превъзходството на арбалета, а след това и на огнестрелното оръжие над лъка в, така да се каже, общ план и съм съгласен с написаното по въпроса. От гледна точка на армията като организирана военна сила, колкото по-масово за производство и лесно за усвояване е едно оръжие, толкова по-добро е. Лъкът запазва в някаква степен превъзходството си достатъчно дълго след появата на огнестрелно оръжие и арбалети, но това превъзходство е индивидуално, т.е. "само в ръцете на елитен, опитен и добре обучен воин", за създаването на когото са отишли много години време и по същество превъзходството му е именно индивидуално. В реална бойна ситуация почти винаги огънят на стрелците независимо от това с какво са въоръжени не е прицелен, а се води по-скоро по площ (защото и целите, които се поразяват са по същество площадни - войскови подразделения, заели някакъв строй). В подобна ситуация такива индивидуални умения имат малко значение. Те имат значение докато основно в сражението е единоборството, сблъсъкът между сравнително малко опитни воини и следователно - докато армиите са сравнително малки. С постепенното чисто количествено увеличение на армиите, срещащи се на бойното поле и мобилизирани от дадена държава при нужда се увеличава и значението на простите за усвояване и неизискващи някакви индивидуални качества оръжия. В това отношение лъкът е неудобен, поне щом се появява по-просто и по-евтино за производство оръжие, при което индивидуалните умения имат малко значение, а същевременно да работи с него може да се обучи кажи-речи всеки с малък разход на време за подготовка.
                              Изводът може да е следния - масовите стандартизирано въоръжени армии, при които дисциплината е всичко изпращат постепенно в миналото армиите от професионални воини, обучаващи се цял живот в индивидуално бойно майсторство. Това добре е илюстрирано от прословутото сравнение между мамелюците и кавалерията на Наполеон (ако правилно си спомням, ставаше въпрос за драгуни или гренадири, но това е без значение). Сравнението гласи, че ако се срещнат един на един, френският кавалерист няма никакъв шанс да победи, защото личното бойно майсторство на мамелюка като воин е много по-голямо. Ако се срещнат десет срещу десет, почти винаги пак ще спечелят мамелюците, защото схватката неизбежно ще се разпадне на индивидуални двубои. Ако се срещнат сто срещу сто, т.е. подразделение срещу подразделение, французите печелят винаги почти без загуби. Това сравнение е вярно не толкова фактически, колкото като дух, т..е показва насоката на нещата.

                              В тази връзка (само чакам Ханс да се появи и да хвърли едно око на темата ), прословутите английски дълги лъкове се радват на не малка митология, сравняваща ги с картечници и прочее. Струва ми се, че нито споменатата скорострелност, нито пък едва ли не баснословна бронепробиваемост, са толкова впечатляващи, т.е. тук работят определени митове. Впрочем, достатъчно характерно е това, че въпросната британска организирана пехота (страшна и силна по-скоро с това, че е кажи-речи първата достатъчно организирана и дисциплинирана пехота) е въоръжена освен с "дългите" си лъкове и с меч или брадва и щит, т.е. по същество си е лека пехота, с достатъчно широко приложение.
                              А кованите брони на френските рицари май не ги спасяват от английските стрели... Защо ли ?
                              Това, ако правилно си спомням, е мит. Някъде гледах филм, където проверяваха бронепорибавемостта на английския дълъг лък и срещу кована броня стрелите му бяха безсилни в почти всички случаи. Вършат работа срещу халчеста ризница. Съответно, във въпросните сражения, където "английски лък надвива фреските рицари с ковани брони" по-скоро действието на стрелците е ефективно срещу конете, отколкото срещу самите рицари (дори се използват специализирани наконечници на стрели срещу коне). Нататък ефекта се получава от множество коне и хора, наблъскани на тясно пространство, където всяко безредие (а ранените и умиращи коне причиняват това неизбежно) се превръща в хаос и пълна дезорганизация. Впрочем, така или иначе става въпрос за много специфична обстановка, за която виновни са предимно френските рицари - да се набуташ в подобни тактически условия само по себе си е безотговорно.

                              Предполагам, че превъзходството на полските хусари се изразява не толкова в умението им да издържат на обстрел, колкото в способността им да догонят конните си опоненти и да им наложат бой с хладно оръжие.

                              Comment

                              Working...
                              X