Предполагам, че превъзходството на полските хусари се изразява не толкова в умението им да издържат на обстрел, колкото в способността им да догонят конните си опоненти и да им наложат бой с хладно оръжие.
Съобщение
Collapse
No announcement yet.
Стрела или куршум
Collapse
X
-
-
Аха, е значи съм се подвел по "хусари" в името. Макар че... потърсих малко информация, и ето какво намерих (то не че е турдно). Съдейки по написаното там първоначално полските "крилати" хусари са били лека конница, т.е. имали са превъзходство в скорост и маневреност. Чак по-късно започва екипировката им да натежава. Според информацията първоначалния произход на хусарите е унгарски и те продължават да следват тамошната "мода" и в "натежаваенето". Но явно когато са били най-успешни са били тежка конница, разчитаща най-вече на ударна тактика, така че се съгласявам с теб.
Comment
-
Gollum, както инаги обстойно и добре аргументирано мнение!
Оказва се, че не трябва да се абсюлитизира дадено оръжие. То не може да "издуха" само противника от бойното поле. Изключайки най-близко време.. Именно когато се били прекалено самоуверини в своята тактика и оръжия, армии са понасяли изключителни провали.
Юлиан Август написаДобре, но това не намаля усилието за опън-може да усили малко началната скорост. Иначе да, изглежда при османските турци съставният лък стига върха на развитието си, но и той отстъпва пред развитието на огнестрелните оръжия.
Докато при английските лъкове /поради естеството им на изработка и материали/ възможностите им за подобрения са много малко.
Да в края на краищата огнестрелните оръжия вземат връх - въпрос на технологично развитие.
...И кажи ми ти страннико,
чувал ли си звук,
по- велик от тропота на хиляди коне!!?...
Comment
-
В края на краищата ситуацията е такава.
Апологетите на лъка разказват как "английските лъкове пробиват рицарски брони на 200 метра и са по-скорострелни от огнестрелните оръжия, а източните композитни лъкове са даже още по добри" В същото време огнестрелните оръжия са с обсег на стрелба 60 метра.
Чиста митология.
В действителност лъковете НЕ ПРОБИВАТ кована броня, включително бригантина, освен в особено благоприятни случаи, доста от близо и само с "бодкин" острие, ударило под ъгъл около 90 градуса. И на 200 м говорим за навесна стрелба по площи. Стандартното разстояние "перестрел" в Русия- страна, която отлично е познавала и активно ползвала съставен лък е може би стотина метра,а реално и по малко и малцина стрелци биха могли да разчитат, че ще уцелят мишената си на разстояние над 50-60 м. Не дай си боже да има вятър! Сензация стрелците с лък са предизвикали почти само през 100 годишната война, но за разлика от употребата на огнестрелното оръжие действията им не са довели до отпадане на носенето на тежка и скъпа броня. Напротив - бронята се усъвършенства и рицарите се чувстват толкова уверено в нея, че дори се отказват от носенето на щитове.
В същото време огнестрелното оръжие през 16 век вече може да стреля относително точно на тези около 60 метра, а неточно, но със запазена убойност на поне същите около 200 метра. С тази разлика, че изстрелът е с по-права траектория и със значително по-голяма убойна сила. Практически на едно и също разстояние през 16 век жандармите биха отчели няколко почти случайни пробиви на броните и няколко несмъртоносни ранявания при обстрел със стрели и сериозни загуби под огъня на огнестрелните оръжия.
Мускетният огън в края на века е бил унищожителен.23-25 мм куршум е пробивал бронята право в центъра на най-голямата и дебелина. Или е трябвало да я удебелят до степен, че да е почти невъзможна за носене, или въобще да я махнат, както и е станало в повечето случаи.
Ситуацията е сходна до някъде с тази от края на 30-те, началото на 40-те години, когато тогавашните леки танкове са се сблъскали с масовата лека противотанкова артилерия. Конструкторите са успели да отговорят с по-дебела и по-тежка броня и с по-мощни двигатели за да я носят. За съжаление на рицарите този път е бил закрит за тях - няма как да увеличат "мощността на двигателя". И са се отказали от бронирането.
Comment
-
Впрочем, достатъчно характерно е това, че въпросната британска организирана пехота (страшна и силна по-скоро с това, че е кажи-речи първата достатъчно организирана и дисциплинирана пехота) е въоръжена освен с "дългите" си лъкове и с меч или брадва и щит, т.е. по същество си е лека пехота, с достатъчно широко приложение.
За бронебойността на "бодкина" няма да споря, но мислех, че качествата на самата стомана, използвана за брони при Аженкур е била с по-лоши качества от тази, използвана век и кусур по-късно, когато ръчните огнестрелни оръжия вече измесват напълно лъка. Докато да се изработи едно добре закалено острие е по-лесно. Както и да е, ако е мит цялата работа, нека да си е мит.
Те са изпълнявали тактическата роля на кирасирите в западна Европа - тежка ударна конница, само, че за разлика от тях са продължили да ползват копия - изкуство, което на запад е отмряло през втората половина на 16 век.Quae fuerant vitia, mores sunt.
Comment
-
Guy de Mont Ferrand написаЕхаа . Това да не е изстрелвано от някоя балиста? Имаш ли снимка?
Comment
-
Чакам с нетърпение...Къде е намерена?A strong toun Rodez hit is,
The Castell is strong and fair I wis...
блог за средновековна балканска история
Comment
-
Saratok написаТова е латинска стрела за висок (дълъг) лък, а начинът на изстрелването й - опъване на лъка с крака.
Опъването на лъка с крака и изстрелването на стрелата от легнало положение (по гръб) ли става?Ако мислиш за 1 година напред, посей ориз, ако мислиш за 10 години напред, засади дърво, а ако мислиш за 100 години напред - образовай населението!!!
Comment
-
ISTORIK написаВ този ход на мисли...
Опъването на лъка с крака и изстрелването на стрелата от легнало положение (по гръб) ли става?Last edited by Saratok; 29-10-2007, 20:06.
Comment
-
Всеки пеши войн носеше подобна на расо плътна плъстена дреха, а под нея - ризница, толкова яка, че нашите стрели не му правеха впечатление. Междувременно те стреляха с арбалети и стрелите им поваляха коне и мюсулмански войни. Сред християните забелязах пеши войни, в чиито гърбове стърчаха забити от една до десет стрели и въпреки това те продължаваха да вървят упорито с обичайното си темпо, без да изпадат от строя.
Comment
-
Е това са мюсюлмански стрелци. Монголците са имали грандиозн успех по времето на техните турнета в Азия и ЕвропаНе 7, а 77 пъти по 7...
http://www.mathematicalanthropology.org/
Тук неща са такива, каквито са и няма да се променят. - Голъм
Comment
Comment