Военната организация във Византия ?

[blabla]

Имам няколко въпроса относно военната организация във Византия.

1.Как се делят военните поделения в темите и съответно каква е била тяхната численост ?
Известни са ми като понятия само 2 формирования - "тагма" и "турма".
Всяка тема имала по 3 турми ,а всяка турма е имала по 1000 човека.

2.Като наследница на Римската империя Византия възприела ли е част от бойното построение , деленето и тактиката на армията на бойното поле (манипуларния строй , легиони , центурии и т.н.) ?

[Guy de Mont Ferrand]

Има една търсачка в интернет- google май се казваше...

[Ханс]

Тъй като в другата тема, дето не е посветена на армията на Византия, Албирео, съвсем основателно, посочи че не е редно да се пише за армията на Византия, та изкопах тази звучно озаглавена и не толкова звучно изпълнена тема, за да задам скромен въпрос, вълнуващ ме от известно време.

На какво се основава съществуващото (според мен) общоприето схващане за армията на Византия, като някаква силна и ефективна военна оранизация?

Има ли някаква фактическа основа подобно допускане или е по линията argumentum ad populum?
Лично на мен, разглеждайки военната история, това схващане ми се струва погрешно. Не че няма моменти, в които империята е демонстрирала и някакви качества, но всичките тези федерати, реформите, пораженията и териоториалните загуби, наемниците и дипломацията... На мен ми се струва, че повече трябва да се говори за военната слабост на Източната римска империя, отколкото за обратното.

Та така де, някой да споделя мнението ми или пък категорично да го отхвърля?

[Guy de Mont Ferrand]

Според мен силно е зависело от личността на императора. Макар че примерно Андроник III е имал желание и умения, но са му липсвали ресурси.

[Хана]

На какво се основава съществуващото (според мен) общоприето схващане за армията на Византия, като някаква силна и ефективна военна оранизация?

Защото за повече от 10 века съществуване има една фатална военна загуба - 15 век (максимум 2 - 1204 и 1453). Много малко са държавите, които могат да се похвалят с подобна история. А ако изключим от този списък заобиколените от вода държави, то направо си е връх. Кой ти гледа при това положение военната организация...

[Darkas]

И аз мисля като Гай - един Василий Втори примерно, който успява да присъедини България към Византия за мен е пример за лидер, който е причината за военните им успехи, поне с такова впечатление съм останал от материалите, които съм чел.

[Guy de Mont Ferrand]

Темната организация обаче все пак ми се струва доста ефективна. Когато губи окончателно значението си, почват и големите поражения, и неспасяемата загуба на територии.

[Darkas]

Защото за повече от 10 века съществуване има една фатална военна загуба - 15 век (максимум 2 - 1204 и 1453). Много малко са държавите, които могат да се похвалят с подобна история. А ако изключим от този списък заобиколените от вода държави, то направо си е връх. Кой ти гледа при това положение военната организация...

Тези успехи с лекота могат да се дължат по - скоро на тяхната дипломация, отколкото военна организация - не една и две важни битки са спечелени с помощта на съюзници, например тази през 718. Нашата история избилства от примери, в които ни спират или се опитват д ани спрат с помощта на съюзници като Руси, Маджари, Сърби...

[Guy de Mont Ferrand]

Тези успехи с лекота могат да се дължат по - скоро на тяхната дипломация, отколкото военна организация - не една и две важни битки са спечелени с помощта на съюзници, например тази през 718. Нашата история избилства от примери, в които ни спират или се опитват д ани спрат с помощта на съюзници като Руси, Маджари, Сърби...

"Вие" изобщо сте страшни, най-добрите, няма спор

[Darkas]

"Вие" изобщо сте страшни, най-добрите, няма спор

Що, ти не си ли българин?

[Guy de Mont Ferrand]

Що, ти не си ли българин?

Българин съм

[Ханс]

Защото за повече от 10 века съществуване има една фатална военна загуба - 15 век (максимум 2 - 1204 и 1453). Много малко са държавите, които могат да се похвалят с подобна история. А ако изключим от този списък заобиколените от вода държави, то направо си е връх. Кой ти гледа при това положение военната организация...

Ами ... аз го гледам.

Неуверено надзъртам е по-точно. И не мисля, че правя нещо чак толкова нередно. А те държавите като тръгнат да се хвалят, все си намират по нещо - кой дълголетието (дай боже всекиму), кой с победите (реални и виртуални), а някой даже с пораженията си, па били те и заобиколени от вода.

И тъй като предполагам, ще се съгласиш, че една държава може да има само една фатална загуба, няма да отдавам на това кой знае какво внимание.

Та така де, за военната организация, ако някой желае да добави нещо.

P.S.
Аз съм склонен да се съглася с Ги за значението на владетеля / пълководеца, но не мисля че империята се е различавала сериозно от другите държави в това отношение.

[T.Jonchev]

Въпросът, поставен от Ханс, е много резонен.
Всъщност в България организацията, реформите, ефективността и пр. на византийската армия не са кой знае колко познати, а и у нас никой никога не ги е изследвал (изключвам "Войнишки земи и войници..." на Мутафчиев). Но въпреки това царува убеждението, че тази армия е изключително мощна (не твърдя, че не е - особено в някои периоди) и невъобразимо многобройна - защото така българските победи над нея изглеждат къде по-сияйни.

[Guy de Mont Ferrand]

Бе може и да е малко марксистко, ама верно като че ли докато Империята разчита на собствен военен рекрут има по-големи успехи, отколкото когато идва ерата на наемниците. Особено показателно е значението, което изследователите и съвременниците придават на разгрома на ромейските "граничари"- привърженици на династията Ласкарис от опитния воин Михаил Палеолог, пък и наистина след това лимесът в западна Мала Азия рухва. Пак такова значение се придава и на "пладнешкия обир" на прониарите от провинциалните динати в Анатолия при последните Македонци (Василий-дето-ни-е-убивал прави най-сериозният опит да спре процеса ама след него динатите си го връщат тъпкано- в буквалния и преносния смисъл, хе-хе ), фактически Диоген изглежда вече разчита прекалено много на наемниците, а пък за Комнините да не говорим.

[Коцето]

Незнам колко е по темата и дали въобще отговаря на въпроса на Ханс ( май по-скоро - не ), но според мен във военната организация на всяка империя съществуват известни сходства. Особено що се отнася с опазването на границите. Населението, натоварено с тая задача, обикновено се ползва с известни привилегии. Да вземем като пример Византийската, Османската и Руската империя. В първата подобни задачи изпълняват акритите. Във ромейския фолклор е запазена история "Дигенис Акритас", на български - "Дивгениево евангелие". Даже са се ползвали с известни свободи в религиозно отношение - повечето са били еретици - я монофизити, я манихейци. А като имаме предвид сериозността на политиката на Империята що се отнася до вяра - това не е малко. Вярно, Михаил Палеолог ги разбива ( мнооого интересна думичка ), но защото е виждал в тяхно лице някакъв фактор. И затова после като се появят османците ... В тяхната империя пък такова погранично население, натоварено и с военни ( или паравоенни, незнам кое е по-правилно ) първоначално са били войнуците. То самата дума си подсказва, че иде реч за християни. Те нападали и ограбвали съседнатаобласт, с което олеснявали по-нататъшното завоевание. За Руската империя е ясно - става въпрос за казаците. Тук има доста хора, които са по-добре запознати с техните функции, което ми позволява да спестя малко форумно мастило ( за метафората - благодарности на Голъм ).

И така, всяка империя, с цел да защити границите си или за да предприеме ново настъпление, използва специфична прослойка от населението си, ( но не винаги то е свое, даже по-скоро става въпрос за различно ), като последното се ползва с известни привилегии ( религиозни, икономически, а често пъти и "комбинирани" ) спрямо редовите поданици.

Признавам, че паралелът е малко груб и сигурно съдържа известни неточности, но все си мисля, че съществуват някакви основания за него.