Страница 1 от общо 5 12345 ПоследноПоследно
Показване резултати 1 до 25 от общо 105

Тема: Великите географски открития

  1. #1
    новак
    Регистриран
    Jan 2006
    Мнения
    15

    Великите географски открития

    Здравейте. Първо незнам дали е тук мястото на тази тема, ако не е се извинявам.

    Та въпросът ми е свързан с правенето на един реферат. Имам да правя такъв по стопанска история на тема " Великите географски открития и техните икономически последици от XV до средата на XVI век " . Потърсих из google, ама реших да попитам и вас и за по- интересна и допълнителна информация. За първи път ще ми е да пиша реферат ( колкото и срамно да звучи ) така че и някакви съвети няма да са ми от излишък, просто за да добия представа. Ами ако можете да ми помогнете и да кажете нещо по темата или да кажете къде мога да открия точна информация ще съм Ви благодарен. Който каквото има да каже независимо дали го е намерил из google. Мерси.

  2. #2
    Подправките поевтиняват. Същото се отнася за златото, среброто и черните роби. След завоюването на Мексико и особено на Перу Испания внася огромни количества ценни метали. Португалия прави същото с подправките от Молукските острови и се намества на пиедестала в търговията на Далечния изток. Италианските търговски републики губят голяма част от приходите си. Лисабон, а малко по-късно и Севиля се превръщат в най-богатите градове на Европа (но за кратко).
    A strong toun Rodez hit is,
    The Castell is strong and fair I wis...


    блог за средновековна балканска история

  3. #3
    Друго нещо, което е важно- тогава европейският "център" окончателно се измества на запад- в страните, които имат непосредствен досег до Атлантика. Натам се измества и търговският трафик- всичко това за сметка на Средиземноморието, където при това през същия период се води люта борба за надмощие между Османската империя и европейските сили.
    A strong toun Rodez hit is,
    The Castell is strong and fair I wis...


    блог за средновековна балканска история

  4. #4
    - messire Woland's Avatar
    Регистриран
    Jan 2003
    Местоположение
    България
    Мнения
    10,347
    Но за сметка на всичките тези доходи от колониите, занаятите в Испания и Португалия замират - щом има "лесен" начин за забогатяване ... всичкото това лесно злато и търговията с подправките и т.н. внос от Новия свят и района Индийския океан (Португалия) измества акцента от производството към търговията и Испания и Португалия с парите от тази търговия практически финансират занаятите в останалата западна Европа.
    В крайна сметка златото, изсипало се в Испания и Португалия води до упадък на занаятите и от там на индустрията в тези две държави (макар и непряко).

  5. #5
    PATER PATRIÆ IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS's Avatar
    Регистриран
    Feb 2007
    Местоположение
    ILLIRICVM ET ORIENS
    Мнения
    2,412
    Въпреки скъпия транспорт и нападенията на англичани, французи и холандци върху испанските сребърни флотилии, вниманието на испанците в Новия свят е насочено главно към добиването на благородни метали. От ХVІ до ХVІІІ век, в продължение на 300 години в Испанска Америка се добива десет пъти повече сребро отколкото в целия останал свят. През 1546 г. в Андите е основан "сребърният" град Потоси на височина 3997 м над морското равнище. Към 1600 г. той е с население ок. 200 000 души и е вторият по големина град в света след Лондон.
    Големият приток на злато и сребро в Испания превръща страната през ХVІ век в най-силната държава в Европа, но води до обезценяването на благородните метали, повишаване цените на стоките и до инфлация.
    Повишеното търсене на захар в Европа пък стимулира производството на захарна тръстика. За нуждите на плантаторското земеделие и рудодобива се увеличава търсенето на черни роби, тъй като индианското население на много места е напълно избито или измира от болести. Освен това, африканците се оказват по-издръжливи на тежките условия в плантациите отколкото индианците. В резултат на това търговията с африкански роби процъфтява. През ХV век с нея се занимават предимно португалци, но през ХVІ век се включват и испански роботърговци.
    Най-важната последица от откриването на Новия свят, обаче е разпространението на някои американски растителни култури в Европа, които променят изцяло земеделието на Стария континент - царевица (пренесена още от Колумб), картофи, пипер и др. Отглеждането на питателни американски растения е важно за изхранването на растящото население на Европа. От друга страна, в Америка проникват домашните животни, пшеницата, захарната тръстика, бананите и др.
    Последна редакция от IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS; 14-10-2007 в 23:33

    "oderint, dvm metvant" (Caivs Cæsar Avgvstvs Germanicvs)
    It's so easy to be wise. Just think of something stupid to say - and then don't say it.

  6. #6
    редовен
    Регистриран
    Jan 2007
    Мнения
    83
    Може да вметнеш че основна причина за "Откритията" е Османското нашествие.
    А после именно културите донесени от Новия свят съсипват Турската държава.
    Картофа уби Османската империя.

  7. #7
    фрогландец на вестконинска служба gollum's Avatar
    Регистриран
    Jan 2003
    Местоположение
    София
    Възраст
    43
    Мнения
    22,276
    Не, мястото на темата не е тук, поне не в този й вид. Отдавна предлагам да се отвори самосотнятелен раздел за въпроси за училищни реферати. Тук е място за дискусионни теми, на за информативни.


  8. #8
    Анти-Император княз Крылов's Avatar
    Регистриран
    Mar 2003
    Възраст
    38
    Мнения
    4,719
    Цитат TzarSamuil написа
    Може да вметнеш че основна причина за "Откритията" е Османското нашествие.
    Би ли пояснил?
    Демокрация не е да правиш каквото си искаш, а да не правиш това, което не искаш.

    请您死在地狱般的阵痛 [qing nin si zai di yu ban de zhen tong]
    きさまはしんでくださいませんか [kisamawa shinde kudasaimasenka]

  9. #9
    Цитат gollum написа
    Не, мястото на темата не е тук, поне не в този й вид. Отдавна предлагам да се отвори самосотнятелен раздел за въпроси за училищни реферати. Тук е място за дискусионни теми, на за информативни.
    Според мен темата иначе е готина. Могат да се получат интересни дискусии.

    А това за османското нашествие и затварянето на близкоизточните пазари за западняците като една от причините за Великите географски открития е отдавна известна теза. През XV в. крайните точки на пътищата на коприната и подправките попадат изцяло под мюсюлманско владичество- след превземането на Константинопол, Трапезунд и Кафа от османците и по-раншното завладяване на Сирия от мамелюците. Последните все пак запазват добри отношения с Венеция, което е и причина Серенисимата да спонсорира изграждането на флота, с който мамелюците се опитват да прогонят португалците от Индийския океан. От друга страна, по това време османците са във враждебни отношения с почти целия западноевропейски свят и забраняват износа за там от подвластните им територии.

    Картофа уби Османската империя.
    Това не го разбрах :sm186:
    A strong toun Rodez hit is,
    The Castell is strong and fair I wis...


    блог за средновековна балканска история

  10. #10
    фрогландец на вестконинска служба gollum's Avatar
    Регистриран
    Jan 2003
    Местоположение
    София
    Възраст
    43
    Мнения
    22,276
    Темата може и да бъде интересна, но не в този й вид. А не е за тук, защото тук са "общи дикусии", а тя нито е "обща" (има специализиран раздел за този период), нито пък е дискурсивна така, както е зададена. Виж ако е нещо по-конкретно, то ще е инетресно, но пак не й е тук мястото - не е обща в никакъв случай.


  11. #11
    Ами преместете я .
    A strong toun Rodez hit is,
    The Castell is strong and fair I wis...


    блог за средновековна балканска история

  12. #12
    фрогландец на вестконинска служба gollum's Avatar
    Регистриран
    Jan 2003
    Местоположение
    София
    Възраст
    43
    Мнения
    22,276
    Ако можех - щях. Аз затова и пиша - някой модератор кат надникне да я свърши таз работа.


  13. #13
    редовен
    Регистриран
    Jan 2007
    Мнения
    83
    княз Крылов надявам се обяснението на Ги дьо Мон Фера е достатъчно

    Иначе за картофа.Ами Османската империя твърде много е разчитала на търговията с житни култури за Западна Европа.Когато западноевропейците си донасят картофа, една доста по-издръжлива култура, започват да стават все по-независими от вноса от Османската империя.
    Въпреки че първоначална картофа не е бил посрещнат добре, къде с добро къде с лошо(някои монарси са въвеждали смърно наказание ако покажеш проява на "гнус" към картофа) е въведен навсякъде.
    Това са били двата стълба на Османската икономика-Завоеванията, и търговията с жито...

  14. #14
    Цитат TzarSamuil написа
    Иначе за картофа.Ами Османската империя твърде много е разчитала на търговията с житни култури за Западна Европа.Когато западноевропейците си донасят картофа, една доста по-издръжлива култура, започват да стават все по-независими от вноса от Османската империя.
    Въпреки че първоначална картофа не е бил посрещнат добре, къде с добро къде с лошо(някои монарси са въвеждали смърно наказание ако покажеш проява на "гнус" към картофа) е въведен навсякъде.
    Това са били двата стълба на Османската икономика-Завоеванията, и търговията с жито...
    Хм, това би могло да се отнася може би за малко по-късен период ( XVII в.) :sm186: . Наистина по-рано и Венеция, и Генуа внасят огромни количества жито от Украйна и Балканите, а може би и от Египет. Но пък в периода на османските султани-завоеватели (от Баязид до Сюлейман Великолепни и по-нататък) износът най-малкото е твърде нередовен- само по време на редките мирни затишия. Това за Средиземноморието- не знам как са стояли нещата в Средна и Северна Европа.
    A strong toun Rodez hit is,
    The Castell is strong and fair I wis...


    блог за средновековна балканска история

  15. #15
    нормално прост
    Регистриран
    Nov 2005
    Местоположение
    София
    Мнения
    632
    Цитат IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS написа
    [font=Times New Roman][size=3]
    Най-важната последица от откриването на Новия свят, обаче е разпространението на някои американски растителни култури в Европа, които променят изцяло земеделието на Стария континент - царевица ([font=Times New Roman][size=3][font=Times New Roman][size=3]пренесена още от Колумб), картофи, пипер и др.
    Към тях можем да добавим доматите, боба, слънчогледа и, разбира се, тютюна. Да им се чудиш и маеш на европейците какво ли са яли преди Колумб? Лебец основно...

    Впрочем,чушките, респективно пипера, не са ли били познати преди Колумб? Нямаше ли ги и в Индия?
    Човешката глупост е безпределна, защото разумът му е неограничен!

  16. #16
    Анти-Император княз Крылов's Avatar
    Регистриран
    Mar 2003
    Възраст
    38
    Мнения
    4,719
    Би ли са - но не така наречения зелен пепер - този дето го правим на буркани и на бюрек
    Демокрация не е да правиш каквото си искаш, а да не правиш това, което не искаш.

    请您死在地狱般的阵痛 [qing nin si zai di yu ban de zhen tong]
    きさまはしんでくださいませんか [kisamawa shinde kudasaimasenka]

  17. #17
    Лютите чушлета не идват ли от Южна Америка?
    A strong toun Rodez hit is,
    The Castell is strong and fair I wis...


    блог за средновековна балканска история

  18. #18
    бей Warlord's Avatar
    Регистриран
    May 2005
    Местоположение
    Шопландсити, Абсурдистан
    Възраст
    33
    Мнения
    1,890
    Всички чушки от там идват. В Югоизточна Азия лютивите чушки и подправки са внесени също по-търговски път от Америка и чак тогава стават хит в тези страни.
    (\_/)
    (°_°)
    (> <) <- This is Bunny. Copy Bunny into your signature to help him on his way to world domination.

  19. #19
    PATER PATRI&#198; IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS's Avatar
    Регистриран
    Feb 2007
    Местоположение
    ILLIRICVM ET ORIENS
    Мнения
    2,412
    Цитат Обикновен лаик написа
    Към тях можем да добавим доматите...
    Искам да добавя любопитната подробност, че доматът започва да се използва за ядене чак през ХІХ век. Допреди това се е смятал за отровен и доматените растения са били само декоративни.
    Цитат Обикновен лаик написа
    Впрочем,чушките, респективно пипера, не са ли били познати преди Колумб? Нямаше ли ги и в Индия?
    В Индия расте черният пипер (piper nigrum), от който се добиват подправките бял, зелен и черен пипер. Червените чушки са си от Америка.

    "oderint, dvm metvant" (Caivs C&#230;sar Avgvstvs Germanicvs)
    It's so easy to be wise. Just think of something stupid to say - and then don't say it.

  20. #20
    Цитат TzarSamuil написа
    Това са били двата стълба на Османската икономика-Завоеванията, и търговията с жито...
    Всъщност последното е напълно възможно- сега се сетих за разни транспорти с жито, които османците пращаха във Франция, а пък войните с Венеция не са означавали непременно война и прекъсването на търговските отношения с всички останали- по-специално с другите италиански търговски републики като примерно Флоренция и Милано (традиционно в добри отношения с турците) и Франция.
    A strong toun Rodez hit is,
    The Castell is strong and fair I wis...


    блог за средновековна балканска история

  21. #21
    Трън модериращ. Пише и брише. Thorn's Avatar
    Регистриран
    Aug 2005
    Мнения
    7,456
    Oт това, което съм чел у Бродел, Флоренция е по-скоро в традиционно лоши отношения с турците.

  22. #22
    Цитат Thorn написа
    Oт това, което съм чел у Бродел, Флоренция е по-скоро в традиционно лоши отношения с турците.
    Аз пък наскоро четох обратното (май че в Иналджък). Може ли някакъв цитат?

    While marvelous carpets embellished the palaces of Florence, Italian bankers carried out activities in Anatolia.
    During the reign of Sultan Mehmet II (the Conqueror), who was an admirer of Italian culture, relations reached their climax. The signing of a “Reciprocal Extradition Agreement” between the Ottoman Empire and Florence illustrates this trend. In fact, a citizen of Florence who killed Lorenzo de Medici and escaped to Istanbul was extradited to Florence because of this agreement. Sultan Mehmet II the Conqueror invited painter Bellini to his court and became the first Sultan to have his portrait painted.
    традиционни врагове, а :sm186:

    The Silk Trade Bursa and Florence

    Merchantsy from all over the world came to buy silk, considered to extremel valuable item in Bursa’s trade. The merchants of Florence occupied a special place in this trade. The history of this city in the Italian Peninsula, which was the centre of the Renaissance, developed in a very exceptional way. Within an extremely short space of time the city was trading with the rest of the Mediterranean and before long with the Levant as well. This development in the history of the city of Florence has strong links with both Turkish and Islamic history. The very first of these links was born in the city of Pisa, a port also famous for its Leaning Tower; this city made its mark on a number of Mediterranean ports over a period of years. However it could not withstand the power of Florence, which became suddenly powerful in 1406, and was forced to accept the new conjuncture. However tradition continued and ambassadors sent to İstanbul signed new agreements with the Byzantine emperors. Until the end of the 15 th century ambassadors were also sent to Cairo, signing treaties of friendship with the Mameluke sultans which provided a framework for their trading activities. Silk and other fabrics occupied a leading place in all these relations. The Silk Guild (Arte della Seta) and Wool Guild (Arte della Lana) which had been founded in Florence did not hesitate to give financial support to the state to keep trade alive and, when necessary, would send their own representatives or, granting credit to the state, would keep political and diplomatic relationships alive.

    As we have very few documents dating from the period before the Ottoman conquest of İstanbul it is diffıcult to establish when offıcial relations began between the Ottoman state and Florence. However shortly after İstanbul came under Turkish rule on 29 May 1453 political and trade relations were established and Florence was allowed to set up a representation in the Galata district of İstanbul. Silk was part and parcel of these relations. The abundance of goods in Bursa, the wealth that been created and even its place in international trade found its way into records of the period because it aroused the interest of everyone who visited Bursa and had already attracted the attention of Europe. The great Italian poet Dante Alighieri (1265-1361), who was born in Florence, referred to the art of the Turks in a comparison he made in one of the verses of his great work “The Divine Comedy”:

    !Con piu color sommesse e sopraposte non fer mai drappi Tartari ne Turchi” (Inferno, Canto XVII, lines 16-17)

    “Neither Tartars nor Turks, in terms of colour and form have ever made such a variety of fabrics”

    This information, which reflects one of the oldest conceptions of the Turks in Europe, together with the views of Marco Polo, who praised Turkish carpets, had a considerable effect in certain circles. The eastern art of fabrics became known in Europe and a flourishing trade was maintained in cities such as Venice and in those which acted as harbours for Florence. Information to support the view that Turkish fabrics were becoming known in Europe can be found in the works of the French traveller Bertrandon de la Broquier who had visited Bursa at the time, and of J. Schitberger who had been taken prisoner in the Battle of Nikopol and spent some time travelling in Anatolia: “Beautiful fabrics are made from silk in Bursa. The silk is brought to Venice and Lucca, where it is used to make fine velvet.” Although the prisoner’s statement is not be supported by official documents, more information is provided by the documentation of the l5th century about these activities in Bursa. The merchants of Florence, who were an extremely active group, did not neglect Bursa and traded in its many products. Due to the fact that they corresponded continuously with the organs of state, asking for protection of their rights, the range of goods became even wider. A study of accounts kept in Bursa for the years 1484 and 1488 reveals just how important the silk trade was. Florentine merchants or their representatives in Bursa were in constant contact with their Turkish counterparts and exports and imports that took place between the two states registered a steady increase. A gentleman called Bartolomeo di Piero di Simone, who belonged to one of the merchant families, came to Bursa on 30 June 1484 and sold his goods there for a period of four years. The accounts kept by this person document both the activities of the Florentine traders and silk sales in the city. He continued this work until 1497 and the silk fabrics he marketed or purchased were sold under a variety of different names. The Venetians kept a close eye on these relations and looked for ways of gaining the market share held by Florence. In the texts of agreements drawn up between Venice and the Ottoman state it was stated in particular that special permission had to be obtained for a trader to go to Bursa from the “Balyos”, who was their representative, otherwise they were liable to be detained by the “zabıta” (police).

    A special clause was inserted in the agreement which had been drawn up by both sides to protect the rights of the silk merchants of Florence. “The moment their traders buy silk yarn in Bursa they pay a broker tax according to the law after which it may happen that the merchant comes to Istanbul and wishes to send his goods by land; at this point the brokers in Istanbul molest him, insisting on payment of yet another tax: In this connection I decree that they should not exact any further payment and should not demand such.”

    This text is Article 12 of the agreement drawn up in the reign of S&#252;leyman the Magnifıcent. The corresponding article in an Italian text in the State Archives of Florence reads as follows:

    “Che comprando seta in Bursia et pagando il comerchio o vero resima, venendo poi qua non sia tenuto a pogarlo di nuovo et etiam mandando via fuora delle Castella che nessuno lo molesti.”

    This may be translated into modern Turkish as follows: “A Florentine merchant buying silk in Florence will pay customs taxes of all kinds here (in Bursa). A second tax is not payable when the goods are brought to İstanbul.”

    The word “Castella” (Castles) occurs in the quotation I have given in Italian. The Ottoman customs offıcials always demanded payment of a tax by ships wishing to pass through the Dardanelles or the Bosphorus. The merchants of Florence had this clause inserted in the agreement to prevent double taxation. The castles guarding the Dardanelles and the Bosphorus were also the places where taxes were paid. There is also a reference to goods being sent by land in the Turkish text.

    The discussion of the originals and copies of these agreements would be the subject of another investigation and because there have been no academic publications of the texts dating from the period between 1455 and 1530 it is not possible to date them with certainty. On the other hand, we possess a number of documents concerning the enterprises of these merchants and traders. The names of Florentine traders are mentioned in the original documents relating to Bursa that were examined by Prof. Dr. Halil İnalcık and these persons, who were referred to as “Firontin” or “Firontini” have been introduced to the academic world thanks to Prof İnalcık’s valuable publication.

    Florence became extremely wealthy as a result of these enterprises and the artists and craftsmen it produced adorned the city with their works. The fact that these intellectuals were able to bring about the Renaissance, which still preserved its values at that time, is due in part to the volume of work created by this flourishing trade. It this point the Medici family, who ruled Venice, should be mentioned because after they had gained control of the state they established authoritarian rule and imposed their policies on science, art, religion and philosophy. Lucca, a city near Florence, was also affected by these events. A ferman (decree) issued in the reign of S&#252;leyman the Magnificent allowed them to trade as well and in a list of items dating from the 17 th century we see a reference to “luka” cloth.

    The trade route used for the transportation of these goods extended from Bursa to İstanbul, whence the goods were transported by ship or land to their destination. Another route was from &#199;eşme harbour to the island of Kios, and from there to Pisa or Livorno. The port of Ancona, also on the Adriatic coast, proved useful for Turkish mechants trading with Florence but because of the authoritarian measures taken by the Republic of Venice it was not really economically viable.

    Relations between the Ottoman state and the Grand Duchy of Florence never ceased. Even when Florentine sailors invaded the island of Kios in 1599 and went on to inflict damage to Antalya harbour and the surrounding area, the friendship continued uninterrupted. The representative of Florence, who was resident in Istanbul and was referred to in Ottoman documents as “Balyos” made great efforts to keep these relations on a friendly footing. A collation of documents fıled under different classifıcations would doubtless cast light on many aspects of history that have remained in obscurity. The lack of systematic documentation relating to the silk trade prevents one from arriving at any definite conclusions about the continuation of trades similar to the flourishing one of the 15 th century. The political environment that was developing in Europe should also be borne in mind. The Grand Duchy of Tuscany sometimes endured major crises and lived quite a considerable part of its life under Austrian rule. The Ottoman state, which established new diplomatic relations with various European states at the beginning of the 19 th century signed an agreement with Tuscany in the reign of Mahmud II. Like other similar agreements signed in this century, there was also a “customs list”. Bursa silk was by then not a major product and it occupied a minor position in the first customs agreement with Italy signed in 1861 .
    Последна редакция от Guy de Mont Ferrand; 15-10-2007 в 23:56 Причина: Автоматично сливане на двойно мнение
    A strong toun Rodez hit is,
    The Castell is strong and fair I wis...


    блог за средновековна балканска история

  23. #23
    Вече в общи линии отговориха, но да не пропусна да се обадя и аз.
    Основното е, разбира се, златото и среброто. Това означава увеличаване на паричната маса, относително поскъпване на другите стоки спрямо цените метали, забогатяване на Испания и Португалия, което им позволява да не развиват свои производства и стоки, а да ги закупуват от другаде, съотвено стимулиране на търговията между притежаващите злато и сребро и другите държави. Другите държави започват да произвеждат това, което могат изгодно да продадат срещу златото и среброто. Обратната страна на вноса на редки метали е износът на "предприемачество", така да се каже. Всичко това измества, както беше отбелязано, световния търговски център от Средиземноморието към Атлантика.
    Мисля, че подправките и земеделските култури, дори и картофите в първия век-два все още нямат такова явно влияние на икономиката, необходимо е било известно време, за да станат масови култури за масово ползване. Повече икономически последствия е имал "вносът на сифилис".
    Ако се задълбочава човек, може би ще е добре да потърси в
    MADRID AND THE SPANISH ECONOMY 1560-1850 или The Mesta: A Study in Spanish Economic History, 1273-1836. Също и "Материалната цивилизация 15-18 век" на Фернан Бродел, наличен на руски в нета и на български на книга. Всичко това е доста обемно обаче.

    П.П. Османската империя я убиват не картофите, а ако има някаква връзка с географските открития, то пак е златото и среброто. Това е периодът, в който Портата намалява на няколко пъти съдържанието на ценни метали в парите си, точно поради липсата им. Но основните причин са си заложени в самата Османска империя и са повече политически, отколкото икономически.

  24. #24
    ветеран
    Регистриран
    Dec 2006
    Мнения
    1,196
    Ето нещо сдъвкано за скъпоценните метали от Новия свят. Обаче си струва да се разбере какво е било устройството на търговията до тоя момент и как от двата географски центъра (северногермански и италиански) се преминава към водещата индустриална роля на други области.

  25. #25
    новак
    Регистриран
    Jan 2006
    Мнения
    15
    Благодаря Ви много за това, че се отзовахте и направихте темата интерестна.

Страница 1 от общо 5 12345 ПоследноПоследно

Информация за темата

Users Browsing this Thread

В момента има 1 потребители, разглеждащи тази тема. (0 потребители и 1 гости)

Правила за писане

  • Не можете да пускате нови теми
  • Не можете да отговаряте
  • Не можете да добавяте приложения
  • Не можете да редактиране своите мнения.
  •