Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Развитие на ветроходите 17-19 век

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    #46
    закъсняхме ли за галерите да питаме? още нещо какво е всъщност гребен галеон?
    Всяка алтруистична система е вътрешно нестабилна, защото е отворена за злоупотреби от страна на егоистични индивиди, готови да я експлоатират.

    Comment


      #47
      Ето малко информация за гребно-ветрохоните кораби от периодан а Руско-шведската война от 1788-90г.
      С отделянето на гребния флот от останалите видове военноморски съдове на преден план рязко илиза въпроса за недостатъчната огнева мощ на галерите. Когато ветроходният и галерният флот се оказват по юрисдикцията на различни ведомества, взаимодействието между тях се влошава. Затова още през 1760г. Еренсферд заедно с главния корабостроител на кралския флот англичанина Фредерик Чапман пристъпва към конструирането на големигребни съдове с мощно артилерийско въоръжение.
      Сред тях се различават следните типове: «удема» /от финландската област Uudenmaan/, представляващи 27 метрови еднопалубни съдове с 16-18 чифта весла, десет 12 фунтови оръдия /монтирани в диаметрална плоскост, на въртящи се лафети/, две 18 фунтови са инсталирани на полубака и две 8 фунтови на юта. Гребците се намират на същото ниво, на което са и оръдията и това изключва стрелбата в движение. Дължината на кораба е 35.4 метра, ширината е 8.4 м, а стъкмяването е на барк;
      “Пойьоми”/от финландската област Pohijanmaa/ са 27 метрови кораби, също с 16 чифта весла, въоръжени с две 12 фунтови оръдия на въртящи се лафети и 10-12 3 фунтови оръдия, инсталирани побордно. Ветрилното стъкмяване не на бомб-кеч с прави ветрила на фок мачтата и коси на грота;
      «Туруми» - сходни по архитектура с шебеката /наречени на областта във Финландия /Turunmaa/ са двупалубни, с дължина 36.9 метра, 9метра широки. На долната палуба са разположени 22 12 фунтови оръдия. На горната има още десет 3 фунтови оръдия. На същото ниво са разположени и 16 двойки весла за гребците. Екипажът се състои от 170 души.
      Ветрилно стъкмяване на тези съдове първоначално се състои от коси латински ветрила, а по-късно е заменено със стъкмяване на фрегата. Удемата има три мачти, турумата и пойьомата – по две. Ветрилното стъкмяване напомня фрегатното, но без брамстенги. “Новоизобретените” кораби са достатъчно мореходни, добре се движат под ветрила и притежават удовлетворителна мореходност. Поради тежкото артилерийско въоръжение, скоростта им с весла е по-ниска от тази на галерите.
      Трябва да се отбележи, че турумите могат да водят огън от 12 фунтовите си оръдия, само ако са неподвижни, без ход, когато гребците “сушат” веслата. Стрелбата от оръдия, монтирани на същото ниво с гребците им пречи, а понякога изключва употребата им изобщо. Бордовите оръдия не биха пречили на гребците само в случай, че са разположени една палуба по-високо, но тогава пък се влошава устойчивостта.
      В края на 60-те години на ХV²²² век започва строителството на още един тип нов гребен съд – хемам /също наречена на област във Финландия/. Първият тримачтов хемам “Один” има дължина 33 метра. На долната оръдейна палуба има 18 12 фунтови оръдия. Гребците се разполагат на две палуби – долна и горна палуби, което позволява при стрелба да се гребе с долния ред гребци. През 1789г. Чапман построява хемами с усъвършенствана конструкция, чиято дължина достига до 44 метра, а шилината до 10.5м.. Въоръжението се сътои от 24 36 фунтови оръдия и две 12 фунтови. Хемамите имат три мачти и ветрилно стъкмяване на фрегати. Любопитно е, че хемамите започват да се строят в руския флот чак в 1808г. До 1823г. са построени само шест.
      Наред с големите гребни съдове за шведския армейски флот се строят и по-малки, но воръжени с големокалибрени оръдия – мортирни и канонерски баркаси. Мортирните баркаси представляват едномачтови гребни кораби с дължина 10 метра, въоръжени с една мортира. Канонерските баркаси имат дължина 14метра, 16 весла и ветрино стъкмяване на шхуна. Въоръжението се състои от едно 12 фунтово оръдия и 16 3 фунтови фалконета.
      Шведските канонерски лодки, строени около 1789-1790г. имат дължина 30 метра и газене 1.25м. Въоръжението им включва две 24 фунтови оръдия. 15 двойки весла привеждат кораба в движение при безветрие.. Екипажът е средно от 63 човека.
      В началото на 80-те години Чапман съдава още един тип гребен съд – канонерския йол. Дължината му е 13.5 метра, ширината - 4.4метра, въоръжението се състои от едно 18 или 24 фунтово оръдие в носа и още четири 3 фунтови фалконета побордно. Ветрилното стъкмяване включва една мачта с прави ветрила. Йоловете са значително по евтини от канонерските лодки, а и строителството им е по-бързо и лесно. През лятото на 1790г. е построена голяма серия от йолове, с дължина 12.5 метра, задвижвани от пет двойки весла Те имат латински ветрила за по-добра маневреност. Въоръжението е от едно 24 фунтово оръдие. Екипажът е от 24 човека. Този вариант на канонерски йол става класически и доживява до века на парата.
      Руски гребни кораб:
      Галерите са четири типа: 25, 22, 20 и 16 чифта весла. Всички галери имат две мачти с коси /латински/ ветрила. Изключение прави само галерата “Храбрая”, която е тримачтова.
      25 веслените галери са 18 към началото на войната. Те са дълги 44.8 метра и дълбочината на трюма е 2.20м Гребците са над 300 човека /по шест човека на весло/. Екипажът на галерата се състои от 35 души – морска пехота, артилерия и моряци. Въоръжението включва едно 24 фунтово оръдие, две 12фунтови и четири 8 фунтови, атака също и дванадесет 3 фунтови фалконета.
      22 веслените галери са дълги 42.6м и дълбочинатана трюма е 2м. Галерите “Смелая” и “Храбрая”, построени през 1786г. са малко по-големи. Въоръжението на 22 веслените галери включва едно 24 фунтовооръдие, четири 12 фунтови и дванадесет фалконета. Гребците са 264 /по шест човека на весло/. Морската пехота и артилеристите наброяват 32 души. В началото на войната Балтийският флот има 42 галери от този тип, като седем от тях са “конски”, теост предназначениза превоз на конете на армията. Те побират до 24 коня.
      20 веслените галери са 30. Тяхната дължина достигадо 40.6м, а дълбочината на трюмадо 1.90м. Въоръжението се сътои от едно 18 фунтово оръдие1 две 8 фунтови и две 6 фунтови, а така също и десет 3 фунтови фалконета. Гребците са 240. Морската пехота е 22 души, а артилеристите са 7 души.
      16 веслените “конски” галери са 10. Те са въоръжени с две 12 фунтови оръдия, две 8 фунтови и осем 3 фунтови фалконета. Дължината е 38.40, дълбочината е 1.80м. Екипажът се състои от 184 човека, като от тяхх 160 са гребци. Галерите могат да превозват до 16 коня.
      ето от този линк можете да видите как са изглеждали корабите

      П.В.

      Comment


        #48
        Доколкото знам няма гребни галеони, Тонев. Да не би да имаш предвдид галеаси?
        П.В.

        Comment


          #49
          De Ruyeter написа
          Доколкото знам няма гребни галеони, Тонев. Да не би да имаш предвдид галеаси?
          не зная. и аз точно това се чудих. може да е просто неточност в преводите. :tdown . интересното е че в книгата се споменаваше пътуване до америка.... но всичко е спомен така че не го взимаите навътре.
          нещо за турските галери? имало в експлоатация до 19 в! а да и за веницианските, де.
          Всяка алтруистична система е вътрешно нестабилна, защото е отворена за злоупотреби от страна на егоистични индивиди, готови да я експлоатират.

          Comment


            #50
            Аз също не съм чувал за използване на весла от кипажите на галеоните - гелерите (зензили, фрегати, бастарди), галеаси, шебеки, флейти, пинаси, фрегати, бомбардирски кечове - да. Обаче за галеоните не съм чувал.
            Пишут нам много.... Погубит нас всеобщая грамотность.
            Неизвестен руски адмирал

            Comment


              #51
              руснаците строят галери по турски и френски образец, но турските са по-бързоходни от френските и имат по-слаба артилерия.
              Ето и малко повече инфо за тях:
              Към галерният флот могат да се отнесат и гребните фрегати “Евангелист Марк” и “Проворный”, спуснати на вода през 1773г. и 1781г. Те представляват 33 метрови гребно-ветроходни съдове с 18 чифта весла. Екипажът, включително гребците /по двама души на весло/ е от 134 души. Поради старост на корпуса “Проворный” е разглобен през 1789г. “Евангелист Марк” от 1790г. има две 24 фунтиви, шест 12 фунтови и дванадесет 6 фунтови оръдия.
              През 1788г. в Петербург са заложени осем шебеки по типа на турските черноморски шебеки. Корабът е гребно-ветроходен с три мачти с коси платна: фок и гротмачтата имат по едно латинско ветрило, а бизанмачтата – трисел и халфтопсел.. Размерите на шебеките са следните – дължина 36.60, ширина 8.5м и дълбочина на трюма 2.50м. Шебеката има 20 чифта весла. Екипажът заедно с гребците наброява 200 души. Въоръжението включва двадесет 12 фунтови оръдия, осем 6 фунтови и двадесет и два леки 3 фунтови фалконета на въртящи се лафети. 12 фунтовитеоръдия се намират на една палуба с веслата и се редуват: оръдие – две весла - оръдие и т.н.
              Руските шебеки са доста бавноходни. При попътен вятър скоростта им е около пет възла, а под гребла не превишава 1-2 възла.
              През 1789г. са построени десет гребно-ветроходни съда, отнасящи се към типа на шебеките, но отстъпващи им по размери. Дължината е 23.20м, ширината е 5.8м. Тези съдове ги наричат полушебеки. Те имат две мачти и 16 чифта весла. Въоръжението им се състои от шестнадесет 8 и 6 фунтови оръдия. През юли 1789г. всичките десет планирани полушебеки влизат в строя.. Експлоатацията показва, четзи тип кораби са претоварени с артилерия. През зимаата на 1789-90г. те са превъоръжени. На носа и кърмата са монтирани четири 18 фунтови оръдия, а шест 8 фунтовиоръдия са разположени шахматно по бордовете.
              През 1782г. в Русия е построен секретен кораб “Осторожное” /самият клас се числи в служебната документация като секретен съд/. В случая няма задгранични аналози. Най-близко по конструкция до него се доближават шведските удеми. Тяима една особеност. В централната част на корпуса между фок и бизан-мачтата има надстройка с ширина около 6.1 метра и височина 2метра, която съответства на височината на фалшборда. Отгоре надстройката е покрита от горната палуба, на която се инсталират фалконетите, а в бордовете нанадстройката има 16 оръдейни порта за 12 фунтовите оръдия, прикрити с осем подвижни щита, които се свалят по време на стрелба. Още десет 12 фунтови оръдия са монтирани в носа и кърмата зад фалшборда. По краищата на щитовете има ключове за 22 двойки весла. Когато корабът плава под ветрила или в бурно време, щитовете се вдигат във вертикално положение, като по този начин образуват непрекъснат фалшборд. Подобна система на подвижни щитове имат и шведските удеми, затова в много руски документи “секретните съдове” се наименуват удеми. Дължината на “Осторожный” е 36м, ширината е 8.5м, а дълбочината на трюма е 2.7м.
              През 1789г. в строя влизат още два “секретни кораба” - “Охранительное” и “Наступательное”. Тяхното въоръжение се състои от двадесет и две 12 фунтови оръдия и двадесет и два 3 фунтови фалконета. В края на 1789г. всичките секретни съдове са преустроени в гребни фрегати, а през 1792г. – плаващи батареи. Към леките кораби в руския флот се отнасят каиците, дубелшлюпките, канонерските лодки и северните кораби. Каиците и дубълшлюпките са с дължина 21.3м, ширина 4.6м и дълбочина на трюма 1.8м. Основната особеност, по която се различават е конструкцията на корпуса.
              Въоръжението на каиците е от едно носово 18 фунтово оръдие, едно кърмово 12 фунтово и шест бордови 3 фунтови фалконета. Въоръжението на дубелшлюпката е сходно с това на каика – едно носово и едно кърмово 12 или 8 фунтово оръдие и осем фалконета. Екипажът наброява 16 човека. Гребците за една 10-веслена дубелшлюпкаса 40, на 11 веслената – 44 или по четири човека на весло. По своите характеристики дубелшлюпките са близки до шведските канонерски лодки и йолове, но остъпват в артилерия и конструкция. Това е и причината да бъде преустановено строителството на каици и дубелшлюпки. В началото на войната в състава на флота има 16 каика и 13 дубелшлюпки.
              Гребните канонерски лодки са три типа- големи, средни и малки. Големите канонерски лодки имат дължина 20.7м, ширина 4.6м и дълбочина на трюма 1.7м. Те са въоръжени с едно носово 18 фунтово и едно кърмово 12 фунтово оръдие на подвижен лафет. Побордо се инсталират четири 3 фунтови фалконета. Канонерските лодки имат две мачти и 16 чифта весла. Екипажът заедно с гребците наброява 70 души.
              Средните канонерски лодки имат дължина 19.2м и са въоръжени с едно 24 фунтово оръдие. Те имат 10 двойки весла, а екипажът е от 59 души. Маките канонерски лодки са дълги по 14.7м, широки са 4.3 и дълбочината на трюма е 1.4м. Канонерките са едномачтови с ветрилно стъкмяване на люгер /лугер/ Греблата са девет чифта. Въоръжението е от едно 16 фунтово оръдие, а екипажите са по 44 човека.
              Авторът умишлено отделя такова внимание на гребните съдове на воюващите страни. В никоя друга война, коятое водила Русия не се срещат толкова много и разнообразни гребни и гребно-ветроходни кораби, а често от тях зависят изхода на някои от най-големите сражения.
              П.В.

              Comment


                #52
                De Ruyeter написа
                Руските шебеки са доста бавноходни. При попътен вятър скоростта им е около пет възла, а под гребла не превишава 1-2 възла.
                Убийствено :sm113: И то корабите прославили се с бързината и маневреността си. Та трябвало Испания и Франция да ги копират от берберските шебеки, за да ограничат пиратските нападения.
                Пишут нам много.... Погубит нас всеобщая грамотность.
                Неизвестен руски адмирал

                Comment


                  #53
                  Одзава, отивам на море, така че след 2 седмици продължавам писанията.
                  П.В.

                  Comment


                    #54
                    De Ruyeter, не съм много активен в темата, но я следя... интересна е и благодаря за информацията! Приятно изкарване на морето!
                    Благодаря и на Odzava за интересната информация!
                    "... намерих ключа и отворих вратата. Там - царството на моите сънища и мечти - беше пусто, глухо... отидох до картинаната, изтрих я от прахта, исках да видя още веднъж следите на онова, което някога мислех възможно. Но можех ли да вярвам на очите си? ..."

                    Comment


                      #55
                      Goleman написа
                      Благодаря и на Odzava за интересната информация!
                      Моля, моля, пак заповядай!
                      Пламене, весело прекарване на морето. А през това време ние ще си пишем във форума.
                      Пишут нам много.... Погубит нас всеобщая грамотность.
                      Неизвестен руски адмирал

                      Comment


                        #56
                        Благодаря, момчета за хубавите пожелания! :tup:
                        П.В.

                        Comment


                          #57
                          По времето на Ришельо се поема курс за укрепване на флота. Поставя се началото на строитлеството на големи линейни кораби като "Вил дьо Пари" и Солей Роял", които често надминават английските по размери и въоръжение.
                          Корпусът е направен от дъб, като за построяването му са отишли 2000 изсушени дъбови дървета
                          Най-голямата дължина на кораба с бушпршта е 70м, по ватерлинията 50.7м, ширината е 12/13м/, газенето 5.5м височината до горната палуба 10.5м, водоизместването е 2100 тона. На трите палуби са монтирани 72 оръдия 32 18 фунтови, 24 9фунтови и 16 6 фунтови. Височината на гротмачтата от кила до кротика е 57.6м Общата площ на ветрилното стъкмянване е 1000кв.м. Екипажът е 638 души. Корабът е тримачтов, като на фок и гротмачтата има прави ветрила на три етажа и латинско на бизанмачтата. Под бушприта има блинд
                          Строителствонт на кораба започва 1629г и е завършено 1636г. През 1645г. е разглобен. Независимо от краткия си живот той става еталон за по-късните кораби във френския флот
                          П.В.

                          Comment


                            #58
                            Ето две сравнителни таблици за мощта на руския БФ и шведския кралски през войната от 1788-90
                            Име на кораба Брой/Калибър на оръдията Брой на оръдията Размери на кораба
                            Дължина х ширина х газене, фута
                            Hertrig Ferdinand 26-24, 24-12, 14-6 60-64 153x41-6x19
                            Enigheten 26-24, 26-12, 14-6 66-70 166x40x20
                            Finland 22-24, 22-12, 12-6 56-60 151x39x17
                            Fredrik Rex 24-24, 26-12, 12-6 60-62 150x40x19
                            Konung Adolf Fredrik 24-24, 26-12, 16-6 62-64 154x41-6x19
                            Dr. Lovisa Ulrika 28-24, 26-18, 18-6 72-74 167x44x20
                            Gota Lejon 28-24, 26-18, 20-6
                            26-24, 26-18, 22-6 72-74 167x44x20-6
                            Prins Carl 24-24, 24-12, 12-6 60-62 160x42x21-6
                            Prins Karl Fredrik 26-24, 26-12, 18-6 64-72 166x42x19-6
                            Prins Gustaf 28-24, 26-18, 20-8 72-74 172x42-6x23
                            Dr. Sofia Magdelena 28-24, 26-18, 16-6 70-74 171x44-6x23
                            Prins Fredrik Adolf 24-24, 26-18, 12-6 62-64 169x45-6x21
                            Konung Adolf Fredrik 26-24, 28-18, 16-8 70-74 174x46-8x21-3
                            Konung Gustav III 26-24, 28-18, 16-8 70-74 174x46-8x21-3
                            Wasa 26-24, 28-18, 8-6 70-74 163x45-9x19-6
                            Hedvig Elisabeth Charlotta 24-24, 26-18, 12-6 62-64 169x46-6x19-6
                            Kronprins Gustav Adolf 28-24, 26-18, 8-6
                            26-36, 28-24, 8-6 62-64 167x45-9x19-6
                            Faderneslandet 26-36, 28-24, 8-6 62-64 167x45-9x19-6
                            Omheten 26-36, 28-24, 8-6 62-64 167x45-9x19-6
                            Ratvisan 26-36, 28-24, 8-6 62-64 167x45-9x19-6
                            Dygden 26-24, 28-18, 8-6 62-64 167x45-9x19-6
                            Aran 26-24, 28-18, 8-6
                            26-36, 20-24 62-64 167x45-9x19-6
                            Forsiktigheten 26-24, 28-18, 8-6 62-64 167x45-9x19-6
                            Tapperheten 26-24, 28-18, 8-6 62-64 167x45-9x19-6
                            Manligheten 26-24, 28-18, 8-6 62-64 167x45-9x19-6
                            Dristigheten 26-36, 28-18, 8-6 62-64 167x45-9x19-6
                            Lovisa Ulrika 28-24, 26-18, 18-6 74 167x44x20
                            име Брой/калибър на оръдията Брой на оръдията Размери: Дължина х ширина х газене, метра
                            Иоанн Креститель 30-36, 30-18, 30-12 и 12-3 100 56.7х15.3х6.5, 4000 тона
                            Трех Йерархов 30-36, 30-18, 30-12 и 12-3 100 56.7х15.3х6.5, 4000 тона
                            Ростислав 30-36, 30-18, 30-12 и 12-3 100 56.7х15.3х6.5, 4000 тона
                            Саратов 30-36, 30-18, 30-12 и 12-3 100 56.7х15.3х6.5, 4000 тона
                            Двенадцать Апостолов 30-36, 30-18, 30-12 и 12-3 100 56.7х15.3х6.5, 4000 тона
                            Святой Равноапостолный княз Владимир 30-36, 30-18, 30-12 и 12-3 100 56.7х15.3х6.5, 4000 тона
                            Святой Николай Чудотворец 30-36, 30-18, 30-12 и 12-3 100 56.7х15.3х6.5, 4000 тона
                            Евсевий 30-36, 30-18, 30-12 и 12-3 100 56.7х15.3х6.5, 4000 тона
                            Иезекиль 24х36, 24-18, 18-8, 8-6 78 54.3х14.8х6.2
                            Царь Константин 24х36, 24-18, 18-8, 8-6 70-74 51.8х14.6х6.1
                            Победослав 24х36, 24-18, 18-8, 8-6 70-74 51.8х14.6х6.1
                            Святая Елена 24х36, 24-18, 18-8, 8-6 70-74 51.8х14.6х6.1
                            Александр Невский 24х36, 24-18, 18-8, 8-6 70-74 51.8х14.6х6.1
                            Иоанн Богослов 24х36, 24-18, 18-8, 8-6 70-74 51.8х14.6х6.1
                            Ярослав 24х36, 24-18, 18-8, 8-6 70-74 51.9х14.2х6.1
                            Владислав 24х36, 24-18, 18-8, 8-6 70-74 51.9х14.2х6.1
                            Всеслав 24х36, 24-18, 18-8, 8-6 70-74 51.9х14.2х6.1
                            Мстислав 24х36, 24-18, 18-8, 8-6 70-74 51.9х14.2х6.1
                            Кир Иоанн 24х36, 24-18, 18-8, 8-6 70-74 51.9х14.2х6.1
                            Святой Петр 24х36, 24-18, 18-8, 8-6 70-74 51.9х14.2х6.1
                            Сысой Великий 24х36, 24-18, 18-8, 8-6 70-74 51.9х14.2х6.1
                            Максим Изповедник 24х36, 24-18, 18-8, 8-6 70-74 51.9х14.2х6.1
                            Память Евстафия 24-24, 24-12 и 18-6 66 46.5х12.3х5.4
                            1200 тона
                            Победа 24-24, 24-12 и 18-6 66 46.5х12.3х5.4
                            1200 тона
                            Виктор 24-24, 24-12 и 18-6 66 46.5х12.3х5.4
                            1200 тона
                            Дерись 24-24, 24-12 и 18-6 66 46.5х12.3х5.4
                            1200 тона
                            Америка 24-30, 24-12 и 18-6 66 48.8х13.6х5.8
                            1200 тона
                            Храбрый 24-30, 24-12 и 18-6 66 48.8х13.6х5.8
                            1200 тона
                            Не тронь меня 24-30, 24-12 и 18-6 66 48.8х13.6х5.8
                            1200 тона
                            Святослав 24-30, 24-12 и 18-6 66 48.8х13.6х5.8
                            1200 тона
                            П.В.

                            Comment


                              #59
                              Хайде да си продължим позабравената тема за развитието на ветроходите. Бих искал да спра вниманието ви върху ветроходите На Обединените провинции. Макар и по-малки, плиткогазещи, въоръжени с по-малокалибрени оръдия и по-трудно управляеми поради плоскодъннта конструкция на корпуса, холандците успешно воюват на тях в трите англо-холандски войни през 17 век.
                              Един от първите "линейни кораби" е флагманът на Тромп Aemilia.Поставям го в кавички, защото по мощ на артлерийското въоръжение и калибър на оръдията по-скоро на помня на малък галеон или въоръжен търговски кораб. Все пак англичаните още през 1610г. построяват Принсес Роял с 54 оръдия, които са и по-тежки от неговите. За него няма много информация. Завършен е през 1630г. в Амстердам. Двупалубн съд, с коси ветрила на бизанмачтата, Той е въоръжен с 18 оръдия на долната оръдейна палуба и 20 на главанат палуба. На квартердека и бака има няколко малокалибрени оръдия. Взима участие в боя при Даунс срещу испанците през 1639г. Последни сведения за него има през 1648-53г.
                              Въобще като цяло през първата англо холандска война корабите от холандска страна с въоръжени с 24-34 оръдия. Изключения са "гиганти" с по 44-54 оръдия - например, ноетия въоръжен търговски кораб Groote vergulde Fortuin -46 оръдия, източноиндийския кораб Henriette Louise -50 оръдия, Campen - 54 оръдия.
                              П.В.

                              Comment


                                #60
                                Пламене, не допускай грешката на някои да мериш с един аршин за всичко. И за корабите в частност ...
                                Конкретно за холандските кораби - тяхната "плоскодънност" се дължи на технологията на строеж на корпусите. Описана е в първата част на моето изложение за "Де Зевен Провинсиен". "Плоскодънността" на корабите е била необходима, поради плитките холандски пристанища и необходимостта корабите да влизат в устията на реките преди да акостират, а самите устия често са имали наноси от тиня, намаляваща дълбочината на водата.
                                Въоръжението на корабите е било, така да се каже "кой каквото имал" защото когато не воювали корабите в 90% от състава си са използвани като търговски. Освен това самите кораби често менят състава на своята артилерия.
                                От опита на трите англо-холандски войни обаче се оказва, че артилерията изключително рядко се оказва пряка причина за унищожаването на вражеския кораб. Най-често артилерията е била "спомагателен вид оръжие" целта, на което е да повреди рангоута на противниковия кораб, който след това да бъде взет на абордаж или опожарен от брандер.
                                Та така ... да продължим обаче с любимите ми двупалубници.
                                Пишут нам много.... Погубит нас всеобщая грамотность.
                                Неизвестен руски адмирал

                                Comment

                                Working...
                                X