Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Развитие на ветроходите 17-19 век

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Развитие на ветроходите 17-19 век

    уважаеми съфорумници, решил тази тема да я посветя на линейните кораби и тяхната еволюция, тъй като непрекъснатото бистрене на линкорите от ВСВ ги прави доста безинтересни и изследвани в по-голямата си част. Освен това предполагам, че хора като Албирео и Голъм ще се заинтересуват от темата. Каня и всички други любители на tall ships, ships of line да се включат в писането. Мисля да разделя темата на подепохи: 1. Корабостроенето 1610- 1670;2 Промени 1680 - 1720.; 3. 1725-1830 и кораби от периода на Кримската война. Мисля да се прана на корпуса, ветрилното стъкмяване в различните държави и заемките, артилерията.
    П.В.

    #2
    Хайде да сложим флагмана на моят любимец от ветроходната епоха, метача на англичаните, страшилището на Ла Манш и Северно море, тигърът на Средиземноморието - де Ройтер и неговия кораб "De Zeven Provincien"

    Last edited by Odzava; 23-08-2007, 21:24.
    Пишут нам много.... Погубит нас всеобщая грамотность.
    Неизвестен руски адмирал

    Comment


      #3
      Започвам с първвия истински линеен кораб /специална постройка/. Дотогава няма ясно разграничение между военни и търговски кораби - и едните и другите са въоръжени. Например при боя с Непобедимата рамада само няколко кораби собственост на кралицата могат да се нарекат действително бойни. Голяма част от корабите така или иначе имат леки оръдия, а корабостроителите още не са достатъчно опитни при изрязването на оръдейни портове. Обикновенно правят един ред.
      Та през 1610г. в Ууличката корабостроителница Финеас Пит завършва Princе Royal. Той е дълъг 155 фута по оръдейната палуба, широк е 44 фута и гази 18 фута. Според различните източници водоизместването му е между 897 тона и 1187 /освен ако не става дума за различни тонове/ - испански, английски, холандски.
      През 1641г. е модернизиран и през периода 1650-1660г. носи името Resolution. Увеличена е огневата му мощ. В началото на Първата англо-холандска война носи 64 оръдия, а преди Втората англо-холандска война броят на оръдията е вече 88. През 1663г. малко след завръщането на Чарлз ²² е преименуван в Royal Princе. отоново е модернизиран и дължината му достига 160 фута, ширината е 45 фута и 2 инча, а газето се увеличава до 18 фута и 10 инча. Вследствие на тези промени водоизместването достига 1432 тона. изгорен е от холандците, водени от Де Рюйтер през 1666г.
      П.В.

      Comment


        #4
        Ето и вторият ми любимец:

        "Vasa"

        В началото на 17-ти век на Балтика било неспокойно. Новият шведски крал Густав ²² Адолф Ваза си поставил за цел да наложи страната си като водеща държава в източната част на Балтика и да утвърди правата си над шведския престол. За да изпълни своите планове кралят се нуждаел от силен военен флот.
        През 1628 г. Кралския флот на Швеция наброявал 6 големи и 21 средни Regalskepp (кралски кораба). Густав ²² Адолф наел известния холандски корабостроител Henrik Hybertsson и неговия брат да построят два големи и два по-малки кораба за срок от 4 години. Кралските кораби в Швеция обикновенно били наричани на името на кралските регалии. Първият кораб от поръчаните, който бил замислен като флагман на флота, получил име в чест на хералдическия знак на династията - Vasa (сноп пшеница).

        Конструкция и архитектура
        Корабът имал традиционната за корабите от 16 век конструкция на двупалубник. Със своите 1300 тона водоизместване "Vasa" несъмнено бил един от най-големите кораби на своята епоха. От нока на бушприта до гакборда на кърмата кораба бил дълъг 69 метра, най-голямата му ширина била 11,7 метра, а газенето 4,7 метра. От кила до клотика на гротмачтата корабът бил висок 52,5 метра. Като материал за изготвяне на кораба бил използван дъб, а за скулптурите и липа, и ела. „Vasa” имал пълно ветрилно стъкмяване, като на трите му мачти можело да се вдигнат 10 ветрила с обща площ около 1200 квадратни метра. На двете си оръдейни и главната палуби стояли 64 оръдия, в това число 48 24-фунтови, 8 3-фунтови, 2 1-фунтови и 6 мортири.
        Юта на кораба се извисявала на 8 метра над главната оръдейна палуба, считано от долната оръдейна палуба при мидела. На кърмата се намирала адмиралската каюта. Тя била разположена на нивото на горната оръдейна палуба и била най-великолепно декорираното помещение на кораба. В нея имало дърворезби, малки скулптури и дори стъклени прозорци. Тя служела за провеждане на съвещания, а също така била спално помещение за адмирала. Пред адмиралската каюте се разполагала рулевата площадка, а над нея - капитанската каюта. Последната била разположена на нивото на главната палуба. От двете страни на юта били разположени балкони-близнаци. Горният балкон бил по-малък от долния. Двата балкона били част от две галерии на кърмата. "Vasa" бил първият шведски кораб с две галерии. Горната галерия била на нивото на капитанската каюта, а долната - на нивото на адмиралската. Галериите се съединявали с каютите посредством няколко врати, а отвърстия в тях позволявали на войниците да стрелят с мускетите.
        Кърмата на кораба била богато украсена със скулптури. На гакборда се намирала скулптура на младия Густав ²² Адолф, разположен между два грифона, държащи над главата му кралската корона. Грифоните символизирали бащата на краля - Карлом IX, който първи ги включил в семейния герб. Скулптурата символизирала приемствеността във властта на Швеция и изобразявала хиралдическия отговор на претенциите на полския крал Сигизмунд към шведската корона. Под скулптурата се намирали инициалите на краля - G.A.R.S. (Gustavus Adolphus Rex Sueciae).
        По-долу бил поставен държавния герб на Швеция. Щита на герба се поддържал от два лъва, които на свой ред били обкръжени от драпировки.
        Под националния герб се разполагал семейния герб на династията Ваза – на щит с кралска корона бил разположен златен сноп пшеница. От двете страни на щита били разположени херувими държащи маслиново клонче. Около херувимите били разположени драпировки от плодове символизиращи процветанието, което Ваза донесли на Швеция. Семейния герб на Ваза се намирал на нивото на главнатата палуба. В страни от семейния герб на династията се разполагали по три воина облечени в традиционните за 17-ти век дрехи и символизирали древните предци на династията, които се смятало тогава, че произхождат от готите.
        Под семейния герб на династията се намирал старец свирещ на арфа. Тази скулптура изобразявала цар давид от Стария Завет и трябвало да символизира достойнството на династията Ваза. От двете страни на цар Давид били разположени две скулптури на Херкулес. Последният бил особено популярен сред скулптурите през Ренесанса и символизирал сила, храброст и хитрост, достойни за подражание.
        Един ред по-надолу, на нивото на капитанската каюта се разполагал ред от войни, облечени в римски дрехи, държащи в ръцете си мечове, рогове, тръби и лампи. Те изобразявали сюжет от Стария Завет разказващ притчата за Гидеон. Редицата войни продължавала и отстрани на юта над галериите.
        По парапетите на галериите и горната част на балконите се намирали скулптури на тритони, нереиди и русалки.
        Над руля се намирал лъв, обърнат с гръб и гледащ през дясното си рамо, стъпил на гротесна маска. Скулптурата изобразявала старо немско предание от началото на 16-ти век, което гласяло, че Лъв от Севера ще дойде и ще спаси протестантите от католиците. Лъвът символизирал краля Густав ²² Адолф, който ще победи езичниците и враговете си.
        По посока от юта към носа следвали оръдейните портове – по 12 на долната и горна оръдейни палуби, и по 7 на горната палуба от всяка страна. Капаците на оръдейните портове на батарейните палуби имали златна лъвска глава на червен фон от вътрешната си страна, които символизирали силата на огъня. На парапетите имало няколко скулптури на морския бог Протуес. Скулптурите на „Vasa” се отказали от образа на Посейдон, тъй като последния бил широко използван на корабите на вражеска Дания.
        Галюнът на кораба също бил богато декориран. Самият той бил с дължина 12 метра. В горната му част стояли от двете страни по един римски воин стъпил върху лъв, а в краката му има малко кученце. Пред воина стои тритон, който допълва горната част на галюна.
        Пред войните се намирала по една скулптура на мъже, стоящи под пейки. Дрехите на мъжете били като носените тогава в Полша и те отразявали стар полски обичай на наказание. Когато мъж извършел постъпка, достойна за порицание той трябвало да се скрие под пейката, стояща покрай масата и с лавйки като куче да признае вината си. Освен това екипажа виждал фигурите на поляците всеки път когато ползвал галюна като тоалетна. Ова бил още един алегоричен опит за унизяване на Сигизмунд Ваза, в лицето на Полша.
        От двете страни на галюна се намирали по десет статуи на римски императори, подредени по хронологичен ред и започващи от дясно с император Tiberius.
        В долната си част галюна имал бордюр с множество малки скулптури, разказващ историята на Пелеус и богинята Зетис. Митът символизирал упорството и издражливостта в стремежа за достигане на желаната цел.
        Носовото украшение на кораба изобразявало лъв и било дълго 4 метра. Между своите лапи лъвът държал семейния герб на династията Ваза, който бил едновременно и герб на кораба.
        Много от фигурите и скулптурите на кораба били позлатени, като например носовата фигура, държателите на щита на герба на Швеция и т. н. Други от скулптурите били оцветени с различни цветове в различните си части. Фонът на юта, а също на фалшборда и галюна бил червен.
        Екипажът на кораба наброявал по щат капитан, двама помощник капитани, двама шкипери, един бомбардир, още 7 младши офицери, 90 матроса, 20 канонира, готвач и 300 морски пехотинеца.

        Краят на "Vasa"
        По време на целият строеж кралят се намесвал в работата на строителите, които не смеели да му противоречат. Така корабът се получил нестабилен и претоварен, независимо от взетия допълнително баласт и тайно увеличената на половин метър ширина на палубата.
        На 10.08.1628 г. се планирало официалното приемане на „Vasa” в състава на Шведския флот. Корабът поставил четири от ветрилата си и с развети флагове и вимпели се приготвил да салютира краля. Но налетелият порив на вятъра го накренил дотолкова, че долните оръдейни портове загребали вода, корабът се преобърнал и потънал. Такъв бил краят на великолепният кораб, потънал преди да извърши първото си плаване.

        Позволих си да опиша по-подробно декорациите на кораба, защото те са едни от малкото запазени и изследвани образци на корабната украса от времето на късния Ренесанс. По своя замисъл и изпълнения декорациите на кораба били още една демонстрация на мощта на Швеция и заявката на нейния крал за нейното възвеличаване.





        По материали от http://windgammers.narod.ru/Korabli/Wasa.html
        Last edited by Odzava; 21-08-2007, 16:21.
        Пишут нам много.... Погубит нас всеобщая грамотность.
        Неизвестен руски адмирал

        Comment


          #5
          На мен темата ми е много интересна, особено като се има предвид колко малък е обема на познанията ми по нея. Та затова ще си позволя няколко въпроса, тъй като част от тях излизат от тематиката, ще си позволя да отворя нова тема за тях.
          Във връзка с развитието на ветроходите имам въпрос, на който се надявам като специалисти да можете да отговорите. Става въпрос за развитието на двигателната сила през вековете, т.е. на ветрилата, стъкмяването или както там се нарича. Интересува ме каква в различните периоди е била способността на бойните ветроходи да поддържат курс спрямо вятъра, както и стандартните им скорости в зависимост от вятъра и като съотношение между размера и водоизместването на кораба. Не като точни стойности, а по-скоро с цел получаване на някаква обща представа.

          Comment


            #6
            Ето един полезен линк за управление на ветроходите от разглеждания период:
            Верфь на столе - Об изменении парусности судна в зависимости от силы ветра. Часть 1


            Иначе първоначално ветроходите са имали поедно голямо платно на всяка мачта- фок, грот. само на третата има латинско, което с помощта на блинд служи за управление на кораба. Когато използва попътни ветрове - например презокеански плавания обикновено се използват прави ветрила, които споматгат за по високата скорост. Такива са ветлиата на колумбовит каравели. Едната от тях е с латински /триъгълни, но й ги сменят на Канарските острови. Латинските пък имат друго преимущество - те правят кораба доста по-маневрен., макр и не толкова бързоходен. Принципно най-благоприятният вятър на е дин кораб от ветроходната епоха те е в кърмата, а 2/3 до 3/4 бакщаг, което ще рече да идва диагонално на кърмата. Впоследствие големите ветрила /манипулацията с такова е доста трудна/ стават на етжи. Появява се втори етаж марсел, който получава съответстващо име според мачтата - гротмарсел, фок марсел. През 17 век линейните кораби и фрегатите, които за първи път излизат на бойната сцена имат по 3 етажа- появява се брамсел. В кърмата имат 2 по-ниски мачти с латински ветрила - остатък от ветрилното стъкмяване на галеоните. При блинда - правоъгълното ветрило на бушприта се появява още едно едва ли не декоративно с размер на носна кърпичка - бом-блинд.
            През 18 век, стъкмяването се стандартизира - запазват се 3-те етажа, изчезват малките кърмови мачти с латински ветрила и бизан мачтата получава правоъгълн на горните два етажа, а за по-лесно управление на най-долния етаж има трапецовидно ветрило - крюйсел /бизан/. Между самите мачти започват да се появяват 20-те години на 19 век триъгълни ветрила /трисели/. Носовите ветрила - блинд и бом-блинд също претърпяват промени. Заменени са с триътълни опънати между първата мачта /фокмачтата/ и бушприта. Наричат се кливер, бом кливер и стаксел. На някои кораби поради големия и тежък корпус се се запазва и блинда -+стакселите - пример Сантисима Трнидат /130-144 оръдия/. В последната четвърт на 18 век масово на фрегатите започват да "расте" етажността и достига 4 етажа. Появяват се бом-брамсели. Мачтите от 17 век не се изработват /поради голямата си височина / от едно дърво а от няколко наставени, наречени стенги. Първи го прилагат холандските корабостроители.
            П.В.

            Comment


              #7
              Благодаря . Само не разбрах какво означава "блинд" в "което с помощта на блинд служи за управление на кораба"?

              Comment


                #8
                И на мен темата ми е много интересна. Ветроходната епоха ми е любимата и съм наясно с много неща по темата, но съм далеч от вашите знания. Аз също имам няколко въпроса, на които да отговорите ако имате време.
                Първият е донякъде формулиран вече от @Голъм: става въпрос за движението на ветроходите, на остри курсове спрямо вятъра. От кога е било възможно/мисля че галеоните не са го можели/ и как е ставало на практика? Това, което аз си представям, е че за целта се е използвало трапецовидното платно на бизан мачтата, което е отразявало вятъра и го е изпращало към платната на грот мачтата и така кораба движейки се на големи зиг-зази е държал курс срещу вятъра? Или съм в тотална грешка и за целта са се използвали триъгълните платна опънати между фокмачтата и бушприта(кливера и стаксела)?
                Другият ми въпрос е свързан с имато "фрегата". От къде идва името на класа? Дали е някакво събирателно наименование уточняващо средно голям тримачтов ветроход или е свързано с ветрилното стъкмяване? От една страна корабите от линията са имали стъкмяване на фрегата, но не са се наричали така. От друга страна други видове кораби са били тримачтови/барк, бриг, някой шхуни и някой клипери/, но не са били фрегати?

                gollum написа
                Благодаря . Само не разбрах какво означава "блинд" в "което с помощта на блинд служи за управление на кораба"?
                Според мен насочва носа на кораба по вятъра /платното, което виси на реята окачена на бушприта/.
                Last edited by Amazon; 21-08-2007, 10:56. Причина: Автоматично сливане на двойно мнение
                This is my signature. There are many like it but this one is mine.

                Comment


                  #9
                  Амазон, по повод на въпроса ти за фрегатите се сещам нещо, което бях чел в труда на Коломб. Той описваше как общо взето до Х²Х век, а в някои отношения и по-късно, реално няма истински класове кораби, а по-скоро плавно преминаване на размери и количества оръдия, което според него е голям проблем. Но доколкото успях да разбера, основният критерий за класовете е бойната мощ, т.е. количеството оръдия и поради това - броя оръдейни палуби. В този смисъл "фрегата" е кораб, който няма място в бойната линия, т.е. кораб само с една оръдейна палуба (линейният кораб пък е с две или три и най-общо с повече от 70 оръдия). Реалното количество оръдия може много да варира, май между 30-40 та до 60. Същото е и с "корвета" - това може да е кораб с около 10 оръдия, може и чак до 30. Може би по-съществено е ролята, която им се възлага - корветите и фрегатите не участват в линейните сражения в линията на линейните кораби, а изпълняват други функции (фрегатите - разузнават за линейните ескадри, служат като куриерски съдове, като рейдери или като ловци на противникови рейдери; корветите също служат като куриерски съдове и като ескортни за търговски кораби). Съответно има много голямо разслояване на класове и при линейните кораби, ако и да е било по-рационално да са стандартизирани.

                  Comment


                    #10
                    Благодаря Голъм, част от нещата, които написа и аз съм ги чел, но понеже съм срещал израза "ветрилно стъкмяване на фрегата" и това ме озадачаваше. Това, което написа, че класификацията на корабите е "хвърчаща" и зависи повече от начина на използване, обяснява нещата. Явно фрегата е бил някакъв "универсален" клас кораби. Освен функциите, които ти описа, фрегатите са се използвали и за научни и търговски експедиции, превоз на войски, а холандците дори ги включват в линията, в англо-холандските войни.
                    This is my signature. There are many like it but this one is mine.

                    Comment


                      #11
                      Ето нещо, което съм писал в руски форум по повод класификацията в бритаския флот от края н 18 век
                      Класификация корабли в период наполеоновских войн /британский флот/:
                      ² ранг водоизмещение- около 2500- 3000 тон
                      28х42 фунтовых, 28х32 фунтовых, 30х12 фунтовых, 18х6 фунтовых + 2х 32фунтовых карронад и 6х24фунтовых карронад
                      ²² ранг - водоизмещение - 2200
                      28х32 фунтовых, 30х18 фунтовых, 50х12 фунтовых + 2х 32фунтовых карронад и 6х18 фунтовых карронад
                      ²²² ранг - 1750 тона водоизмещение
                      80 пушечные
                      26х32 фунтовых, 26х18 фунтовых, 24х9 фунтовых + 2х 32 фунтовых карронад и 6х18 фунтовых карронад
                      74 пушечные
                      28х32 фунтовых, 28х18 фунтовых, 18х9 фунтовых + 2х 32 фунтовых карронад и 6х18 фунтовых карронад
                      70 пушечные
                      28х32 фунтовых, 28х18 фунтовых, 14х9 фунтовых + 2х 32 фунтовых карронад и 6х18 фунтовых карронад
                      64 пушечные
                      26х32 фунтовых, 26х18 фунтовых, 12х9 фунтовых + 2х 32 фунтовых карронад и 6х18 фунтовых карронад
                      Корабли ²V ранга - 50-54 орудии -110 тон
                      22х24 фунтовых, 22х12 фунтовых, 6х6 фунтовых + 6х 24 фунтовых карронад и 6х12 фунтовых карронад

                      Корабли V-го ранга /Двухдечные фрегаты/ 44 пушек

                      20х18 фунтовых, 22х12 фунтовых, 6х6 фунтовых + 8х 18 фунтовых карронад
                      36 пушечные фрегаты
                      26х18 фунтовых, 2х12 фунтовых, 8х9 фунтовых + 8х 32 фунтовых карронад
                      32 пушечные фрегаты
                      26х12 фунтовых, 6х6 фунтовых + 6х 24 фунтовых карронад
                      Корабли шестого ранга - 20-30 пушек
                      28 пушечные
                      24х9 фунтовых, 4х6 фунтовых + 6х 24 фунтовых карронад
                      24 пушечные
                      22х9 фунтовых, 2х6 фунтовых + 2х 24 фунтовых карронад
                      20 пушечные
                      20х9 фунтовых + 8х 12 фунтовых карронад
                      Вне класации стояли шлюпы, вооруженные -16-18 6 фн орудии и 8х12фн карронад

                      Фрегатите първоначално са били гребно-ветроходни съдове, произлезли от галеасите. Първата истинска фрегата /специална постройка/ е английската Констнант Варвик от 1645г. Тя носи към 24 оръдия. но и през тази епофа класацията на линейните корали също е мъглява.
                      От 50 до 100 оръдия всичко се води линеен кораб ², ²², ²²² и ²V ранг. От друга страна холандците често използват 34 и 40 оръдейни корби, които наричат линейни. Поне така е в първата англо-холанска война. Постепенно по-малките линейни кораби отпадат като клас и се появяват големите фрегати. Ще попитате по какво се различава 56 оръдейна фрегата от 60 оръдеен кораб?Ами например фрегатата, колкото и да е голяма има една покрита палуба, а горната е открита и там са наредени предимно каронади, които при класификацията на кораба не се броят. Например Юнайтед стейтс има 38 оръдия и 18 каронади, но се води 44 оръдейна фрегата. 60 оръдейните кораби са по-късни, но по-високи, с две оръдейни палуби и един етаж по-малко ветрила, което ги прави и по-бавноходни. През 18век се въвежда и правилото линеен кораб да не стреля по фрегата, освен ако тя първа не открие огън. Освен това фрегатата по правило има по-леки оръдия - най-често 12 или 18 фунтови на долната палуба /рядко 24/, докато линейният кораб има 32, 36 или 42 фунтови оръдия. На горната палуба има няколко леки 6-9 унтови на фрегатата, докато линейните кораби имат 24, 18 или 12 фунтови оръдия.
                      П.В.

                      Comment


                        #12
                        Amazon написа
                        "ветрилно стъкмяване на фрегата"
                        Понеже съм изпозабравила и малкото прочетено, питам Уикипедия /но помня, че имаше определено стъкмяване!/.
                        wikipedia написа
                        Фрегат имеет не менее тр¸х мачт с прямыми парусами.
                        "Фрегатата има най-малко три мачти с прави платна".
                        "Класическата фрегата е с размерите на линеен кораб, но има оръдия само на една палуба /горна оръдейна/, което й позволява да води пълноценен бой при силно вълнение, когато линейните кораби са принудени да затворят люковете на долната оръдейна палуба".
                        Източници:
                        Уикипедия на руски - Ветрилно стъкмяване
                        Уикипедия на английски - Фрегата
                        "Мисля, че видът на изпотени мъже им въздействаше." - дан Глокта

                        Comment


                          #13
                          да и не. Значи голямата фрегата има ЕДНА ПОКРИТА и една открита палуба. Даже при американските фрегати долните палуби ги вдигат нависоко, за да не ги залиат вълните в бурно време, но така или иначе пак се случва. Линейните ветроходи имат ДВЕ или ТРИ ПОКРИТИ палуби + една открита, което ще рече че в лошо време ще стрелят поне 2 палуби - средна и горна срещу една на фрегатата. На линейният кораб оръдията там са 24 и 12 фунтови, на фрегатата 6-9 фунтови и каронади с ефективен огън до 50м. Така че общо взето е добре по-малкия кораб да се изпрарява. Всяко правило си има изключение. Английска 44 оръдейна фрегата се бие в буря с френски 74 оръдеен кораб - май се казваше D'roit l'Homme, а фрегатата е Indefatigable и го принуждава да се изхвърли на брега.

                          ето я и историята вкратце:
                          http://en.wikipedia.org/wiki/HMS_Indefatigable_(1784)
                          Last edited by De Ruyeter; 21-08-2007, 14:00. Причина: Автоматично сливане на двойно мнение
                          П.В.

                          Comment


                            #14
                            De Ruyeter написа
                            Английска 44 оръдейна фрегата се бие в буря с френски 74 оръдеен кораб - май се казваше D'roit l'Homme, а фрегатата е Indefatigable и го принуждава да се изхвърли на брега.
                            Е, все пак са били две британски фрегати срещу него (другата е била 36-оръдейната "Amazon"). Освен това френският линеен кораб е бил 74-оръдеен, а "Indefatigable" пъровначално е била третокласен линеен кораб с две закрити оръдейни палуби (64-оръдеен), а към момента на сражението е била преоборудвана в фрегата (но тежка) с една закрита оръдейна палуба (формално 44-оръдейна). Освен това на брега се изхвърля и "Amazon", а "Indefatigable" има много тежки повреди.

                            Comment


                              #15
                              "Амазон" има доста лекички оръдия и не успява да нанесе на френския двупалубник сериозни поражения. За повредите на Indefatigable трябва да погледна да вдия какво ги е причинило - бурята или боя.

                              Ето как "пораства" броя и калибъра на английските оръдия през 17 век:
                              В 4-дневном сражении 1666 г. участвовавшие в нем голландские ФР имели следующие размеры и вооружение:
                              Asperen (1656) 117-29-11; 6-12+12-8; 12-6; 4-2 (на юте), 140 чел.
                              Delft (1664) 116-28’6-11’6; 16-12; 12-6; 6-4, 2-2. 170
                              Gorcum (1639) 116-27-11; 2-15+16-12; 4-6+6-5, 4-3, 150
                              Kleine Harder (1658) 114-28-11, 6-12+12-8; 12-6, 4-2, 140
                              Harderwijk (1659) 112’6-27’6-10’6, 16-12; 12-6; 4-4, 135
                              Klein Frisia (1653) 120-28’3-11’3, 38-12, 6, 3, 2-фунт., 180
                              Kwartier van Nijmegen (1666) ? 16-12; 14-8; 4-4, 130
                              Overijssel (1650) 114-28-11, 6-12+12-8; 12-6; 4-2, 140
                              Schakerloo (1661) 106-26-10, 8-8+5-6; 12-6; 3-4, 2-3, 135
                              Schiedam (1662) 102’6-23-10, 14-8; 8-4, 80 Это – трехмачтовая «яхта» (шнява или авизо), участвовавшая в линии баталии почти во всех сражениях 1665-73 гг.
                              Wapen van Utrecht (1660) 115’6-28’6-11’6, 18-12; 14-8; 4-3, 150
                              Ijlst (1665) 114-28-11, 6-12+12-8; 12-6; 4-2, 140
                              Zeelandia (1664) 116-28-11’6, 16-12; 10-6+6-5; 4-4
                              Zeeridder (1653) 116-28-11’6, 2-18+14-12; 14-6; 6-4, 170

                              Англ. фр. – участники сражения 1666 г.:
                              Welcome (1652) 20-12; 14-8; 2-3, 150 чел.
                              Oxford (1656) 18-9; 8-5, 110
                              Providence (1637) 6-18”14-9; 14-5, 140

                              В последний раз 4 30-32-пуш. корабли 5 ранга RN участвовали в Теcселском сражении (1673).

                              В 1688 г. на 100 англ. ЛК (1-4 ранга) приходилось 9 кораблей 5 ранга:
                              Dartmouth 16-9, 16-5, 4-4-фунт.
                              Guardland 16-9, 12-5
                              Guernsey 16-9, 14-6, 2-3
                              Mermaid 6-9, 18-5, 4-3
                              Pearl 12-9, 14-5, 2-3
                              Richmond 14-9, 10-5, 2-3
                              Rose 14-9, 8-5
                              Sapphire 16-8, 10-4, 2-3
                              Swan 12-8, 16-4

                              ето още малко инфо за фрегатите:
                              We should not assume that a "frigate" in 1739 or 1736 was the same type of ship as later became called a "frigate," that is, a ship-rigged (three masts, square sails) vessel with one full deck of guns and additional guns on a forecastle and quarterdeck.

                              Fifth and Sixth Rate three-masted square rigged sailing ships during the early part of the 18th Century were, for all practical purposes, miniatures of the larger two-deckers that made up the battle fleets of the navies of the period. That is to say that they had two complete and covered decks suitable for the mounting of heavy cannon on the lower deck and lighter cannon on the upper. The lower deck (referred to by the British invariably as "the gun deck", even after it had long since ceased to fulfill this function)was the "strength deck" in the ship and thus the deck suited for the mounting of the heaviest guns. The upper deck for its part had virtually the same overhead clearance as the lower deck, but could only carry lighter cannon since it was not so heavily reinforced. The problem with this arrangement was that of excessive freeboard. A smaller sailing ship with the same relative proportions as a larger ship was doomed by the mathematics of the situation to be a relatively more leewardly ship -i.e. more susceptible to the pressure of lateral winds on the hull. A related example of this phenomena may be found in the British 90/98 gun 2nd Rates that were retained in home waters for channel defense only precisely because of their clumsy handling in comparison to larger and similarly proportioned 1st Rates which could, at need, deploy overseas (Robert Gardiner is my source for this and most of my other purported wisdom). In the British navy, 5th and 6th Rates carrying from 20-40 guns fell into relative disfavor between 1700 and the 1740s, because they offered nothing in terms of speed and seaworthiness in comparison to either smaller unrated ships or larger line of battle ships.

                              The British and other European navies continued to produce cruising ships in this size range in the 1720s and 1730s for lack of a better alternative. Blaise Ollivier, a French designer, constructor, and builder, gets the credit for finding a creative solution to the problem, and may be credited with inventing the "true frigate" although the Swedes are known to have briefly experimented with the type in the early years of the 18th Century. By making the upper gun deck the strength deck instead of the lower gun deck, Ollivier made it possible to mount the heavy guns at a higher level and one sufficient to allow them to fire in sea conditions that might deter other cruisers or even line of battle ships from opening their lower deck gunports. This, of course, rendered the lower gun deck unsuitable for the carrying of any ordnance. Carrying lighter guns lower down in the hull in place of the heavy main battery weapons would have been unproductive and would have forced the ship to sit lower in the water than a vessel carrying no lower deck guns at all, thus negating part of the freeboard advantage gained by mounting the heavy guns on the upper deck in the first place.

                              The lower deck, stripped of all ordnance and gunports, could now be turned over entirely and more efficiently to its previously secondary function -berthing the crew. There was possibly an even more important advantage gained by Ollivier's inovation than the higher clearance offered the heavy guns. The overhead in the lower "gun deck" of a "true frigate" could be reduced by as much as 2'. This, in turn, resolved the disadvantage 5th and 6th rates had long had because of their high freeboard. They could now sit lower in the water, making them superior sailing ships in most, if not all, conditions to their high-freeboard antecedents.

                              Blaise Ollivier's prototype, the 26 gun 8pdr frigate Medee was launched in 1741 and the type entered what is now called "series production" immediately. Ollivier's protegee Francis Coulomb followed suit with a 20-gun 6pdr dimunitive, the Panthere in 1744. The British were impressed by the potentially superior handling characteristics of captured French "true frigates"; in spite of the fact that,in their traditionally rude and unchivalrous British manner, they were rather consistently able to bring technologically superior French ships to heel with qualitatively inferior British ships. In 1748, they followed suit with their own "true frigate" prototypes, the 28-gun Lyme and Unicorn; although the they did not get fully underway with their own "series production" of the type until 1755.

                              During the period of the "establishments," fifth rates of 40 or 44 guns were indeed "two-deckers," smaller, shorter versions of ships of the line, carrying lighter guns (12s & 9s or 18s & 9s on the gun decks). However, sixth rates were the equivalent of later corvettes or "sloops of war," with a single armed gun deck and no forecastle and quarterdeck (or no guns on them). 1719 sixth rates consisted of 20's carrying 20 6-pounders. In 1733, the establishment for 20's was increased to 9-pounders, again all on one deck. 1741 establishment 24's had the same armament plus 2 9 aft on the lower deck and 2 3-pounders on the quarterdeck.
                              Last edited by De Ruyeter; 21-08-2007, 14:21. Причина: Автоматично сливане на двойно мнение
                              П.В.

                              Comment

                              Working...
                              X