Поморие 1906 г.

[resavsky]

В понеделник ще се навършат 101 години от едно от най тъжните събития в нашата история - размириците и опожаряването на Поморие / Анхиало/ на 30 юли 1906 г.Това е кулуминацията на едно продъжително напрежение между гръцкото малцинство и българското население водещо своето начало от борбите между българските и гръцките чети в южна Македония след 1903 г.Лятото на 1906 се характеризира с невероятна ескалация на българо-гръцките отношения особено след клането в с.Загоричане.На територията на България се надигат все повече антигръцки гласове а гръцкото малцинство се държи крайно провокативно - особено по южните черноморски градчета където има компактни маси гръцко население.Специално по южното Черноморие борбата между българското и гръцкото население се води още от времето на църковните борби по време на Възраждането.Конкретния повод за трагедията в Поморие е спор за владението на един манастир.Местното гръцко население / в самия град населението е преобладаващо гръцко а в селата е сто процента българско/ е фанатизирано до крайна степен от местния владика и от години се подготвя за въоръжена борба.Самия манастир е допълнително укрепен а в него са укрити значително количество оръжие и боеприпаси.На фаталния ден - 30.V²².1906 г. българите от околните села се събират за да посетят манастира но са посрещнати с огън от местните гърци.Българите се въоражават също връщат се и нападат гърците.Стига се до истинско сражение с участието на по няколкостотин въоражени лица и от двете страни.Битката се води през целия ден по улиците на Поморие и предизвиква пожар който в крайна сметка изпепелява почти целия град.Равносметката - 14 убити десетки ранени и един почти напълно унищожен град.

[tonev]

за клането в с. Загоричане - Две каузи, една земя
Две каузи, една земя - Македония. Двама свещеници, единият грък, другият българин - Германос Каравангелис и Търпо Поповски.

Като костурски митрополит Каравангелис следва лозунга:"Вулгарос нами мини" ( "Българин да не остане"). Ето какво пише той за клането в с. Загоричане( Костурско):
" Селото беше с над 600 къщи...Бяха най-лошите българи в моята епархия. Когато Вардас реши да проведе наказанието им, аз му изпратих имената на нашите агенти да не ги пипа.
В навечерието на 30 март 1905 г. той се скри в отсрещната гора на селото с 300 мъже.
Рано-рано влязоха в селото... Убиваха и запалваха къщите им. Този ден бяха убити 79 българи. 60 души бяха избити в черквата им, където имаше сватба
Заклани бяха булката, зетят, попът и други. Наши не пострадаха, защото аз бях дал на Вардас списъка им и те се бяха скрили..." Друго "геройство" на Каравангелис е, че собственоръчно е изготвил списък с над 2 000 българи, в това число всички учители и свещеници в епархията, които следва да "бъдат премахнати". Заплащал е от една до седем турски лири за отрязана глава на убит българин от списъка.

Българинът Търпо Поповски, роден в селото на прадядо ми - Косинец, не си служи с подобни лозунги и методи. Неговата борба няма за цел изтреблението на даден етнос. Като малък учи в гръцко училище, където чува думите на професора по философия Аристокли : "Бори се за прогреса на своята нация и отечество. Човек може да изучи много езици и може да странства в далечни страни, но винаги трябва да има предвид своето отечество, на което да спомага за развитието дотолкова, доколкото му спомагат моралните сили." Когато вкъщи вижда какво е записал в тетрадката си, Търпо се променя. "В момента дойдох в съзнание, че съм българин и трябва да умра за българщината."

От този момент нататък, Търпо Поповски дава всичко, което има за родината. Учител, свещеник, деец на ВМРО - всичките му средства и сили отиват за българщината, за българска просвета, за българска църква, за българска свобода. За Каравангелис Търпо става основен враг. Поръчано е убийството му, но не успява. За сметка на това е убита малката дъщеричка на Поповски.

Такава обаче е съдбата на истинския герой - да жертва - ако не живота си, то нещото, което е по-ценно дори от него. Каравангелис не жертва нищо, а само убива. Нищо чудно тогава, че той не успява да спре делото на отец Поповски.

Днес обаче Германос Каравангелис е национален герой на Гърция, а за Търпо Поповски са чували малцина българи. Днешните наши "патриоти" пък подкрепят гръцката политика спрямо Македония и възприемат младата република като общ враг. Късата историческа памет е опасно нещо.
от тук - http://petyr.blogspot.com/2007/06/blog-post_7304.html

[Станимер чаркчи]

Доколкото съм чувал част от поморийските гърци са били андарти - през лятото, вместо на гурбет са ходели в Македония за да вършат кланета, организирани в гръцки националистически чети. Всъщност погромът над Поморие е инспириран от извадените на яве доказателства, за андартските занимания на иначе хрисимите зимно време кротки поморийци.

Но това са само приказки. Не съм чел нищо по темата и ще съм благодарен ако някой даде повече информация.