Флотите през студената война

[Gaden Gogi]

В една друга тема с Одзава започнахме...хм нека го наречем дискусия за възможностите на флотите през студената война. Поради което откримам нова тема където да можем да го направим "на чисто". За мен флотите са имали други задачи но тъй като той (Одзава) настоява че основната е била функцията им като елемент от ядрената троада, нека започнем стова. Със сравнение на възможностите на ПЛАРБ-овете. В периода 1960 -1990.
Но преди това бих искал да уточним нещо по методиката: как ще сравняваме? с фиксирани периоди (приверно '60-'65;'65-'70 и т.н.т) или динамично?

[Odzava]

Тъй като Гоги реши да продължим ... хм дискусията, надявам се без традционната размяна на обиди, а цивилизовано, предлагам:
1. Разглеждане на доктрината на съответния флот за даден период (предлагам те да са следните 1945 г. - 1965 г., 1966-1980 г. и 1981-1990 г.)
2. Разглеждане на състоянието на флотовете, в контекста на поставените към тях задачи
3. Конкретно сравняване на възможностите на съответните ПЛАРБ-ове (подводници с балисически ракети), за предложените периоди
4. библиография (последното го слагам, за да избегнем твърдения от сорта - видях на кафе, хвърлих боб, каза ми го един познат дето рови в архивите, сметнах го в тоалетната и т. н.)

Това от мен за сега. Отивам да се запозная с материята.

[Gaden Gogi]

1. Точка едно не отговаря на поставеният от Одзава период, 1960-1990
2. Това че флот има за задача да брани собственното си крайбрежи (с която предположително може да се справи) съвсем не го прави "първокласен".
3. Понеже Одзава също участва във форума на Balancer може да се запознае с мненията на хората там, по една случайност голяма част от тях са професионално обвързани.
4. Надявам есе Одзава да не почне отново с изявленията от сорта "това е станало случайно", когато стане въпрос за аварийност и други подобни.

Това от мен за сега. Отивам да хрупам пуканки.

[Odzava]

Ако по подобен начин уточняваме изложението на тезите до никъде няма да стигнем. Съгласен съм да разглеждаме флота на СССР в периода 1960-1990 г. По т. 2 - няма да коментирам. По въпроса за участието ми в други форуми (конкретно форума на Balancer), то касае участието ми ТАМ, а не ТУК. Запознал съм се със всички интересуващи ме теми и мога да кажа следните неща - 1. мненията варират от "осанна" до "нарежи го", което изобщо не подкрепя която и да е теза. 2. Участниците там са колкото професионално, толкова и непрофесионално обвързани. 3. Липсата на докумантално и фактически потвърдени тези си остава "приказка за обща употреба", особено ако се вземе предвид тесния поглед на "професионално обвързаните потребители", контрастиращ с предложената дискусия. Тя изисква "широк поглед". Както знаем "факта нищо не значи", ако не е подкрепен от други факти. Това го слагам като учточнение, за неподлежащата на коментар т. 4. За авариите, във всички случаи те стават случайно. Иначе се наричат диверсия. Друг е въпроса за причината за аварийността - технически дефект, немърливо обслужване, случайност. А ако вземем да се замеряме с подобни аргументи, ще трябва да обясняваш за пожара на "Форестъл", за пожара на "Белкнап", за редица тарани на кораби, но това според мен са нормални неща. Авариите и аварийността не могат да се избегнат в никой флот. Това е т. нар. "болест на растежа".

Използвана литература:
1. Военноморской флот СССР 1945-1991 г. Кузин В. П., Никольский В. И.
2. СОВЕТСКИЙ ВМФ 1945-1995, С.С.Бережной
3. Дивизия надводных кораблей Аристович, Ю. Ю.
4. ИСТОРИЯ ОТЕЧЕСТВЕННОГО СУДОСТРОЕНИЯ, том 5, СУДОСТРОЕНИЕ В ПОСЛЕВОЕННЫЙ ПЕРИОД 1946-1991 гг. Под редакцией акад. Д.Спасского Редакционная коллегия: И.Д.Спасский (председатель), А.А.Андреев, Н.Н.Афонин, А.М.Васильев, В.Ю.Грибовский, В.Д.Доценко, Э.А.Конов, Ю.П.Квятковский, Б.Н.Малахов, А.А.Нарусбаев (зам. председателя), В.П.Семенов (отв. секретарь), В.Ю.Усов, Т.С. Ф¸дорова, И.Ф.Цветков
5. Conway's All the World fighting ships 1946-1990
6. Jane's Fighting ships 1981-1982
7. Ракетны крейсер "Грозни", Широкорад, А. Б.
8. Флоты в локальных конфликтах второй половины XX века, Доценко В.Д.
9. Война на море. Актуальные проблемы развития военно-морской науки, Капитанец И. М.
10. Монографиите посветени на съветските кораби от поредицата МК
11. Статии, изровени в Нет-а (ще давам линковете в изложението)

Моята теза е следната - През разглеждания период СССР развива своя флот и към краят на 60-те, началото на 70-те години е способен да реши поствените от държавното ръководство задачи. В описания период съветския флот е бил способен да присъства във всички райони на Световния океан, където е било наложително неговото присъствие. По тези параметри аз правя извода, че флота на СССР е бил "първокласен" заради възможността да реши поставените пред него задачи и е заемал второ място в таблицата на световните флотове.

П. С. Изложението ще ми отнеме няколко дни, така че ще го сложа допълнително.

[Gaden Gogi]

Хубаво, само бих те посъветвал да се въздържаш от използването на Джейнс и Конвей, данните които цитират са безкрайно погрешни, ако и да имат хубави снимки.
Аз лично смятам да използвам само данни от нета (където все пак са си написали каква литература е използвана) и само ако някой много се съмнява да сканирам книги.
Иначе са "страничните наблюдатели" може да е интересно с познавателна цел да прегледат този сайт:

http://www.deepstorm.ru

[Odzava]

Ето какво намерих за флота на СССР. По въпроса за ТТД на корабите нямам претенции да съм безкрайно изчерпателен, а споменатите справочници съм ползвал единствено като помощно и бързо помагало за сроковете на служба на съответните типове. Сайта “Щурм глубин” го знам, но какво трябва да прочета там, което да се връзва с темата?

След 1960 г. СССР започва да изгражда флот способен да оперира в Световния океан и да носи бойно дежурство дълго време във всяка една негова точка. Разбира се трябва да се има предвид и факта, че флота на СССР се е готвел за пълномащабна война с широко използване на оръжия за масово поразяване. Никога съветските програми не са търсили изравняване с флота на САЩ по количество на корабите. СССР възприема подхода за асиметричен отговор на американското морско присъствие. Към 1946 г. САЩ имат ВМФ, който е по-силен от съвкупните флотове на всички държави, поради което изобщо няма да сравнявам двата флота. Няма смисъл. Ще приведа състава на американския ВМФ към 1970 г. и към 1990 г. Има смисъл и сравняването на флота на СССР с тези на Англия и Франция (съответно заемали 2 и 3, а впоследствие 3 и 4 място в таблицата на ранговете).
Като задачите поставени пред флота са били следните (доколкото са публикувани в открития печат):
1. Отбрана на своето крайбрежие от вражески десанти и ВМБ (предполагам няма да има претенции, че към 1960 г. съветския флот е изпълнявал надеждно тази задача)
2. Осигуряване на свободно маневриране на морската компонента от РВСН и нанасянето на ракетни удари по зададените морски и сухоземни цели
3. Продължително патрулиране в районите на развръщане на американските ПЛАРБ и тяхното унищожаване
4. Способност да се унищожат американските самолетоносачи (унищожаването на самите самолетоносачи е разглеждано като предотвратяване на нанасянето на втори ядрен удар, какъвто е планиран от американците с използване на палубната авиация)
5. Защитаване на интересите на СССР и защита на съветските съюзници с помощта на флота

След Карибската криза 1968 г. следва качествена преоценка на флота и корабите в него. Като главна ударна сила на флота са разглеждани атомните подводници с балистически и крилати ракети с ядрен заряд. Атомните подводници с крилати ракети “кораб-кораб” и торпедните атомни подводници са разглеждани като средство за борба с тежките кораби на противника (първите) и нарушаване на неговите морски комуникации, ескортиране на собствените ПЛАРБ. Дизелните ПЛ са разглеждани вече като кораби за решаване на второстепенни задачи и за подпомагане действията на ПЛА.
Надводните кораби са разглеждани като основно средство осигуряващо излизането и завръщането на подводниците, а също така и тяхното развръщане в района на бойните действия, нанасяна на удари по вражеското крайбрежие, минирането и борбата с минната опасност, превозването и стоварването на десанти.
Надводните кораби въоръжени с крилати ракети са разглеждани като допълващи действията на ПЛАКР.

П. С. Морската авиация (стратегическа, тактическа и палубна) няма да разглеждам. Ще спомена само, че до появата на “Адмирал Кузнецов” палубната авиация се състои от хеликоптерите Ка-25 и Ка-27 и самолетите с вертикално излитане Як-38. Вертолетите са били предназначени за борба с американските подводници. Приоритет са били ПЛА и ПЛАРБ, а Як-38 са приети на въоръжение за подпомагане форсирането на съветските ПЛАРБ през Норвежко-Исландския рубеж. Самолетите трябвало да унищожат баражиращите самолети ДРЛО, като се предполагало, че масираното използване на Як-38 ще позволи да се компенсират слабите му качества като самолет за въздушен бой.

Състав на съветския флот за периода 1960-1990 г.
Тук ще се опитам да отговоря и на основния въпрос – дали съветския флот е бил “първокласен” или не. Разбира се трябва да приемем, че за оценката на един флот той не бива да се разглежда само като сборище от притежаващи определени технически параметри плаващи обекти, а е комбинация от последните, собствените им екипажи и политическата воля и умение на собственото им държавно ръководство. В подкрепа на моята теза може да се цитира и Оскар Уайлд: “Хиляди кораби и милион моряци не правят флот”. Привеждам единствено корабите до клас СКР (фрегатите), защото катерите и патрулните кораби са специализирани и предназначени за действие в близката морска зона. За сега тя не ни интересува.

В резултат на корабостроителните програми 1957-1968 г. през 1970 г. флота на СССР наброявал следните кораби (изключил съм тежките кораби от ВСВ, които са били отдавна без бойна стойност):
ПЛАРБ – 8 пр.658, 20 пр. 667А (316 бал. ракети, в 1975 г. – 724)
ПЛРБ – 6 пр.АВ611 и АВ611, 23 пр.629,
ПЛАКР – 5 пр.659, 29 пр.675
ПЛКР – 6 пр.644, 6 пр.665, 16 пр.651
ПЛА – 13 пр.627А, 1 пр. 645, 5 пр. 659Т
ДПЛ – 21 пр. 611, 10 пр. IX-бис, 2 пр. X, 224 пр. 613, 1 пр. 617, 53 пр. 96, 1 пр. 95, 1 пр. 615, 29 пр.615А, 20 пр.633, 62 пр. 641
КР – 5 пр. 68К (използвани главно като учебни, но за тях и останалите кораби със 152 мм артилерия имало разработен ядрен боеприпас), 4 пр. 68-бис, 2 пр. 68-А
РКР – 4 пр. 58
КРВ – 2 пр. 1123
КРА – 1 пр. 1143
ЕМ – 10 пр. 30К, 1 пр. 41, 70 пр. 30-бис, 27 пр. 56, 3 пр. 56М, 8 пр. 57-бис
БПК - 17 пр. 61, 2 пр. 1134, 2 пр.1134А,
СКР – 4 пр. 29К, 8 пр. 42, 62 пр. 50, 1 пр. 52

За сравнение давам и състава на индийския флот (тъй като според Гоги той бил по-подготвен от съветския за изпълнение на задачите – какви не разбрах точно). Съставът е към 03.12.1971 г., когато започва поредната Индо-Пакистанска война.
АВЛ – 1 тип “Херкулес” (20 “Sea Harier”, 4 “Alluet”, 4 “Alise II”)
КР – 1 тип “Линдер”, 1 тип “Фиджи” (бивши английски)
ЕМ – 3 тип “Хънт 2”, 3 тип “R” (бивши английски)
ФР и корвети – 3 тип “Блекуд”, 2 тип “Уитби”, 2 тип “Леопард”, още 13 фрегати и корвети от различни типове
ДПЛ – 4
РКА – 6 пр. 205
Останалите 44 кораба са стражеви катери, тралщици, десантни кораби и катери и спомагателни кораби

Както се вижда страшен флот, способен обаче да бие като боксова круша единствено пакистанския. Единствените ракетни кораби във флота са съветските РКА. Само за справка през 1970 г. СССР създава 8-ма оперативна ескадра (неофициално известна като Индийска), 17-та която постоянно се намира в Тихия океан. Три години по-рано, през 1967 г. е създадена 5-та оперативна ескадра (неофициално известна като Средиземноморска). От 1959 г. в Северно и Норвежко море излизат на плаване корабите от 128-ма бригада на Балтийския флот, а отделни групи надводни кораби извършват плавания в целия Атлантик. Към 70-та година част от корабите построени през 50-те години са вече остарели и не са използвани за служба в отдалечените морски зони или са се оказали неудачни като решение. Тях съм дал удебелени.
По въпроса с базирането флота на СССР е разполагал със следните пунктове за базиране и ремонт (първите 5) – Латакия (Сирия), Сокотра (Ю. Йемен), Кам Ран (Виетнам), Сейшелските о-ви, на Куба, в Алжир и Либия, , в Етиопия, на в Мозамбик, в Ангола, Сомалия, няколко държави по западното крайбрежие на Африка, в Перу. Според мен тази мрежа от бази е давала необходимата оперативна свобода на надводните кораби и ДПЛ.

А ето какво са имали първите 3 страни от НАТО. В скобите са корабите в резерв.

САЩ
ПЛАРБ – 41 (656 балистични ракети, в 1975 г. – 656)
ПЛА – 47 (1)
ДПЛ – 37 (37)
АВУ – 14 (1)
АВЛ – 7 (6)
АВВ – 10 (десантни)
ЛК – (4)
КР – 2 (13) тежки, (8) леки
ЕМ и ЕМ УРО – 176 (100) + 29
ФР и ФР УРО – 3+30 (тук като ФР УРО са класифицирани и построените като РКР 12 кораба)

Англия
ПЛАРБ – 4
ПЛА – 3 (1)
ДПЛ – 21 (14)
АВМ – 3 (1)
АВВ – 2 (десантни)
КР – 2 (1)
ЕМ и ЕМ УРО – 7 (3) + 8
ФР – 61(9)

Франция
ПЛРБ – 1
ДПЛ – 18 (37)
АВМ – 2
АВВ – 1
КРВ - 1
КР – 2
ЕМ и ЕМ УРО – 14 + 4
ФР и ФР УРО – 27 + 2

Според мен от тези, макар и доста лаконични данни е ясно, че СССР към 1970 г. твърдо е заемал второто място в таблицата на ранговете. По подводници с ракетно въоръжение (балистични и крилати ракети) той почти се е изравнявал със САЩ и далеч е превъзхождал Англия и Франция.

Как стоят нещата към 1986 г., когато флота на СССР бележи връх в своето развитие.
ПЛАРБ – 8 пр.658, 22 пр. 667Б и 667БД, 15 пр. 667 БДМ и 667 БДРМ, 5 пр. 941 (през 1986 г. – 922 балистични ракети)
ПЛАКР – 25 пр.675 и модификации, 2 пр. 949
ПЛА – 17 пр. 670 и 670М, 51 пр. 671, 671М и 671РТ, 34 пр. 667А и 667АУ, 1 пр. 945, 2 пр. 971 (със свалени балистични ракети по договора САЛТ)
ДПЛ – 60 пр. 613, 38 пр. 641 и 641 BUKI
КР – 4 пр. 68-бис, 1 пр. 70-Э
РКР – 4 пр. 58, 2 пр. 1144, 1 пр. 1164
КРВ – 2 пр. 1123
КРА – 3 пр. 1143
ЕМ – 32 пр. 56 и 56М, 9 пр. 57-бис, 5 пр. 956, 7 пр. 1155
БПК - 19 пр. 61, 4 пр. 1134, 10 пр.1134А, 7 пр.1134В
СКР – 55 пр. 50, 25 пр. 1135

САЩ
ПЛАРБ – 26 (през 1986 г. 672 балистични ракети)
ПЛА – 96
ДПЛ –
АВУ – 13
АВЛ – (8)
АВВ – 12 (десантни)
ЛК – (4)
РКР - 19
ЕМ – 148
ФР – 90

Англия
ПЛАРБ – 4
ПЛА – 14
ДПЛ – 16
АВМ – 4
ЕМ УРО – 13
ФР и ФР УРО – 28 + 10

Франция
ПЛРБ – 6
ПЛА - 4
ДПЛ – 14
АВМ – 2
АВВ –
КРВ - 1
РКР – 2
ЕМ и ЕМ УРО – 15 + 13
ФР и ФР УРО – 4 + 16

Използвани съкращения (използвал съм съветската система за съкращение и обозначение, тъй като тя отразява тактическото назначение на кораба, а не неговите технически характеристики):

ABB - въртолетоносач
АВЛ - лек самолетоносач
АВМ - многоцелеви самолетоносач
АВУ – ударен самолетоносач
БПК – голям противолодъчен кораб
ДК – десантен кораб
ДРЛО – самолет за далечно радиолокационно наблюдение
ЕМ - есминец
ЕМ УРО – есминец с управляемо ракетно оръжие (крилати ракети)
КР – крайцер
КРВ - крайцер-въртолетоносач
КРА – тежък авионосещ крайцер
ДПЛ – дизелна подводница
ПЛА - атомна подводница
ПЛАКР – атомна подводница с крилати ракети
ПЛКР - подводница с крилати ракети
ПЛАРБ - атомна подводница с балистически ракети
ПЛРБ - подводница с балистически ракети
РКА - ракетен катер
РКР – ракетен крайцер
ФР – фрегата
ФР УРО – фрегата с управляемо ракетно оръжие (крилати ракети)
ЧФ – Черноморски флот

Мисля всякакви коментари къде се е намирал флота на СССР 1986 г. е ясно. А дали е бил “първокласен” най-добре си личи от това как го е възприемал неговия пряк съперник – САЩ. В Пентагона след 1970 г. започват да разработват операции за действие срещу него. А след 1980 г. започват да планират и да отработват бой между авионосни групировки. А и 3-я и 4-я в класацията никога след 1970 г. не са се възприемали като равностоен съперник на СССР и винаги са планирали собствените си операции срещу него единствено в рамките на НАТО. Кратко и красноречиво. Разбира се мога да приведа и цитати от такъв корифей като Питер Ч. Смит, за съвременния английски флот, но ще припиша неговата позиция по въпроса на накърнената гордост на един британц от времето на кралица Виктория.

[gollum]

Одзава, само едно въпросче, котео е съвсем маловажно и малко в страни (авиоационно) от темата, но от всичко, което успях да намеря за Як-38 излиза, че те са предназначени и мислени преди всичко като ударни самолети (т.е. в известен смисъл еквивалент на пикиращи бомбардировачи от ВСВ), които не видях да имат някакви възможности за действие срещу въздушни цели, освен по-скоро отбранителни. За спомената от теб цел по-скоро биха били нужни прехващачи, при това с възможност да водят далечен въдушен бой.

[pehoo]

Самолетите трябвало да унищожат баражиращите самолети ДРЛО, като се предполагало, че масираното използване на Як-38 ще позволи да се компенсират слабите му качества като самолет за въздушен бой.

Това може и да влиза в ТТ изисквания,но той едва ли би могъл да се справи поради липсата на подходяща прицелна система.Да не забравяме и малкия обсег и ракетите за близък бой(Р-60).

[Odzava]

Въпроса с Як-38 е интересен от гледна точка на това, че прототипа не е харесан от ВВС, а военните моряци се хващат за него, защото това е шанс да се развие морската авиация. Самия адм. Горшков го приема като временно решение. А заради многото му недостатъци е решено самолетите да се управляват орт кораба, да им се дава целеуказване от него и да поддържат десантите. Затова са и калсифицирани като леки щурмовици. Не изтребители.
Ето по темата.

http://airwar.ru/enc/fighter/yak38m.html

Но това едва ли е водещо в случая. Имам предвид въпроса с палубната авиация. Самите руснаци смятат Як-141 или Як-41 за първия пълноценен палубен самолет с вертикално излитане. Но докато го пуснат в серия влизат палубните варианти на Миг-29 и Су-27. Но това е чак 1989 г. След това причините за неприемането му излизат от рамките на военните ведомства.

А и независимо от това дали Як-38 е годен или не за въздушен бой това не променя бойните възможности на флота. Дори на един порядък по-добри да са от "Хариерите" или да са абсолютно негодни като самолети Як-38 не може да окаже някакво влияние при оценката на силата на флота, който е сложил приоритетите си другаде и се готви за друга война.

[Odzava]

Гога, мина не една, а три седмици - нещо да кажеш за съветския флот през Студената война? :sm113:

[Eguo]

Основната цел е като компонент на ядреното възпиране.
Вижте какво може да направи един подводница.

http://www.youtube.com/watch?v=9G7LLWbsFwo

[Sailor_Malan]

как го е възприемал неговия пряк съперник – САЩ

Предимно само и главно като средство за крънкане на още пари от военния бюджет, щото иначе генералите от ВВС и армията са щели да отнесат най-големия дял. Особено в края на 40те и началото на 50те, адмиралите е трябвало доста да си пазят кинтите щото генералите от армията и новопоявилите се ВВС са тръгнали на пазар с големия списък.

в серия влизат палубните варианти на Миг-29 и Су-27

МиГ-29К още не е в серия. Евентуално може би когато индийците дадат пари, може и да влезе.

Самолетите трябвало да унищожат баражиращите самолети ДРЛО, като се предполагало, че масираното използване на Як-38 ще позволи да се компенсират слабите му качества като самолет за въздушен бой.

Гладна кокошка просо сънува му се вика на това предвид наситеността на района с норвежки, американски(Кефлавик) и британски изтребители и факта, че даже Ниморд е равностоен като въоръжение за самоотбрана с Як-38(от друга страна пък обсега му позволява да се мотае извън обсега на Р-60 от Яка), а минималната скорост на Р-3С вероятно е близка до сривната на Як-38.

А къде видяхте леки самолетоносачи във флота на САЩ през 1986 г.не знам, че и 8. По това време даже и CVL-48 Сайпан е на игли и то от 10 години

[Odzava]

Предимно само и главно като средство за крънкане на още пари от военния бюджет, щото иначе генералите от ВВС и армията са щели да отнесат най-големия дял. Особено в края на 40те и началото на 50те, адмиралите е трябвало доста да си пазят кинтите щото генералите от армията и новопоявилите се ВВС са тръгнали на пазар с големия списък.

Никой не говори за 50-те, камо ли за краят на 40-те. Прочети по-внимателно изложението и тезата ми.

МиГ-29К още не е в серия. Евентуално може би когато индийците дадат пари, може и да влезе.

И от това следва ...

Гладна кокошка просо сънува му се вика на това предвид наситеността на района с норвежки, американски(Кефлавик) и британски изтребители и факта, че даже Ниморд е равностоен като въоръжение за самоотбрана с Як-38(от друга страна пък обсега му позволява да се мотае извън обсега на Р-60 от Яка), а минималната скорост на Р-3С вероятно е близка до сривната на Як-38.

Вече написах за Як-38. Наличието или липсата му не влияят сериозно на бойните възможности на флота към краят на 80-те.

А къде видяхте леки самолетоносачи във флота на САЩ през 1986 г.не знам, че и 8. По това време даже и CVL-48 Сайпан е на игли и то от 10 години

На страница 568 от Conway's "All the World's Fighting Ships 1947-1995". И не става дума за последните "Индипендънси". Ставаше дума за модернизираните по FRAM CVS 9, 10, 11, 12, 16, 18, 20, 33 (8 броя). Не са точно "леки" в смисъла от ВСВ, но поради почти десетте подкласа реших да ги събера в 2 графи. Вярно, че за периода 1980 - 1992 част от тях стават музеи и т. н., но така или иначе съм ги дал в скоби. Не променят съществено баланса. По повод иглите - "Лексингтон" е нарязан 1992 г.

[Sailor_Malan]

И от това следва

Aми просто следва, че твърдението ти не е верно. Нищо друго.

Ставаше дума за модернизираните по FRAM CVS 9, 10, 11, 12, 16, 18, 20, 33

Понеже иде реч за 1986 г. не е зле да се проинформирваш и от странични източници малко. Kearsarge примерно(CVS-33) по това време не е на служба от около 16 години, предполагам ако се заровя ще открия сходни неща и за останалите.

А, "нарязания през 1992 г." Лексингтън(CV-16) по това време дефакто е учебен кораб(и то от 1962 г.). И всъщност не е нарязан и до ден днешен. Доста красив музей в Корпус Кристи е.

CVL-48 и CVL-49 нямат абсолютно нищо общо с "последните Индипендънси", някои от които по това време бодро носят служба в Испания(CVL-28 USS Cabot)

Прочетох ти доста внимателно изложението обаче не искам да го коментирам в детайли, за това се спирам само на отявлените технически неточности.

А и нерде Питър Смит, нерде кралица Виктория(последната се е пренесла на небесата през 1901 г.)

Интересна ми е и отработката на боеве между авионосни групировки през 80те. Просто по това време от едната страна има над 40 години опит в ползването на самолетоносачи и една спечелена война с тяхна помощ, а от другата липсва и един ден сходен опит, но пък има сериозни чисто вътрешни политически пречки пред създаването на палубна авиация.

[Odzava]

Aми просто следва, че твърдението ти не е верно. Нищо друго.

Технически си прав. На практика МиГ-29К е бил на 99% готов да влезе в серия. Но приемам забележката за Миг-29К.

Понеже иде реч за 1986 г. не е зле да се проинформирваш и от странични източници малко. Kearsarge примерно(CVS-33) по това време не е на служба от около 16 години, предполагам ако се заровя ще открия сходни неща и за останалите.

А, "нарязания през 1992 г." Лексингтън(CV-16) по това време дефакто е учебен кораб(и то от 1962 г.). И всъщност не е нарязан и до ден днешен. Доста красив музей в Корпус Кристи е.

Аз лично смятам, че Конвей е достатъчно авторитетен източник. Но и да са 4 или дори 2 изведените в резерв самолетоносачи, доколко те променят баланса?

Прочетох ти доста внимателно изложението обаче не искам да го коментирам в детайли, за това се спирам само на отявлените технически неточности.

Споменатите неточности променят ли по някакъв начин предложената от мен теза?

Интересна ми е и отработката на боеве между авионосни групировки през 80те. Просто по това време от едната страна има над 40 години опит в ползването на самолетоносачи и една спечелена война с тяхна помощ, а от другата липсва и един ден сходен опит, но пък има сериозни чисто вътрешни политически пречки пред създаването на палубна авиация.

Лично и на мен би ми било интересно да прочета от какво са се плашили американските моряци. За съжаление нищо конкретно не съм срещал.