Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Най-голямото танково сражение

Collapse
This is a sticky topic.
X
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Най-голямото танково сражение

    Мнението, че танковото сражение западно и южно от станицата Прохоровка на 12 юли 1943 г., е най-голямото в историята на ВСВ и изобщо в световната история, се е превърнало в клише. Но ето една руска статия, която оспорва това твърдение. С интерес очаквам коментарите ви по нея.

    Най-голямото танково сражение в световната история започва на 23 юни 1941 г. в Западна Украйна и продължава седмица. На участъка Броди-Ровно-Луцк се сблъскват съветските 8-и, 9-и, 15-и, 19-и, 22-и мехкорпуси и немските 11-а, 13-а, 14-а, 16-а танкови дивизии.

    На 22 юни в тези пет съветски корпуса са се намирали 33 КВ-2, 136 КВ-1, 48 Т-35, 171 Т-34 и 2415 Т-26, ОТ-26, Т-27, Т-36, Т-37, БТ-5, БТ-7. Общо 2803 съветски танка. Или над една четвърт от всички танкови сили, съсредоточени в 5 западни военни окръзи на СССР. [Военно-исторический журнал, N11, 1993] Трябва също да отбележим, че западно от Броди се сражава съветския 4 мехкорпус – най-мощният от всички съветски – 892 танка, от които 89 КВ-1 и 327 Т-34. На 24 юни 8-ма танкова дивизия (325 танка, в това число 50 КВ и 140 Т-34 - към 22 юни), влизаща в състава му е преподчинена на 15-и мехкорпус.

    Същевременно на 22 юни в противостоящите 4 немски дивизии има 80 Pz-IV, 195 Pz-III (50mm), 89 Pz-III (37mm), 179 Pz-II, 42 BefPz. Това е около една шеста част от всички немски танкове, отделени за Източния фронт.Освен това, от 28 юни в това сражение се включва и 9-та немска танкова дивизия (към 22 юни - 20 Pz-IV, 60 Pz-III (50mm), 11 Pz-III (37mm), 32 Pz-II, 8 Pz-I, 12 Bef-Pz) [T.Jentz, Panzertruppen 1933-1942]
    (по нататък, за бъдат различавани, съветските части се наричат танкови, а немските – панцерни. Съответно съветските - стрелкови и мотострелкови, а немските – пехотни и моторизирани.)

    На 23 юни 10-а и 37-а танкови дивизии от 15-и мехкорпус на генерал-майор И.И.Карпезо атакуват десния фланг на немската групировка с цел да разкъсат обръча около 124-а стрелкова дивизия в района на Милятин. При това се налага 212-а мотострелкова дивизия от състава на корпуса да бъде оставена в тила поради недостиг на камиони. Блатистата местност и авиоударите на Луфтвафе забавят придвижването на танковите дивизии (19-и танков полк напълно засяда в блатата и не взима участие в боевете през този ден), и немската 197-а пехотна дивизия успява да организира силна противотанкова отбрана на своя фланг. Атаката на няколко танка Т-34 предизвиква уплаха сред немците, но привечер на помощ пристига 11-а панцерна дивизия.
    На 24 юни 11-а панцерна дивизия се придвижва в района на Дубно, преодолявайки съпротивата на 37-а танкова дивизия и нанасяйки и тежки загуби. 10-а танкова дивизия, отбранявайки се и контраатакувайки, е спряна около Лопатин от пехотната отбрана на немците. Същия ден в района на Броди е изпратен 8-ми мехкорпус. По спомените на командира на корпуса генерал-лейтенант Д.И.Рябишев, по пътя са изгубени до половината от леките танкове (т.е. около 300 БТ).
    На 25 юни 13-а и 14-а панцерни дивизии превземат Луцк и започват движение към Ровно. Те се сблъскват с частите на 9-и мехкорпус. В същото време частите на силно пострадалият 22-и мехкорпус заемат отбранителни позиции под Луцк заедно с 27-и стрелкови корпус. В района на Ровно пристигат 20-а, 35-а, 40-а, 43-а танкови дивизии на 9-и и 19-и мехкорпуси. Те трябва да атакуват 11-а панцерна дивизия. От друго направление същата тази 11-а панцерна дивизия трябва да бъде атакувана от 12-а и 34-а танкови дивизии на 8-и мехкорпус.
    Съветското контранастъпление започва на 26 юни. Действията на мехкорпусите не са координирани, а отгоре на това не всички части на 9-и и 19-и мехкорпуси са успели на достигнат мястото на боевете. В сражението участват само танкови части при съвсем слаба подръжка на мотострелковаците. Те успяват да прережат пътя Ровно – Луцк, а частите на 43-а танкова дивизия превземат Дубно, но едва след като основната част от 11-а панцерна дивизия е напуснала града, продължавайки на изток. Немците, почувствали заплахата, разгръщат 13-а панцерна дивизия на юг от Луцк, въпреки първоначално планираното движение на изток. Освен това немците насочват 75-а, 111-а и 299-а пехотни дивизии за очистване комуникациите на 11-а панцерна дивизия.
    15-и мехкорпус тръгва да се съедини с 8-и мехкорпус. Същевременно командирът на 8-и мехкорпус заповядва на 34-а танкова дивизия и предния отряд на 12-а танкова дивизия да прережат шосето , по което се снабдяват 11-а и 16-а панцерни дивизии. А откъм Лвов тръгва на изток 8-а танкова дивизия с цел да се присъедини към контраудара.
    На 27 юни настъплениета на 9-и мехкорпус на Рокосовски и 19-и мехкорпус на Фьокленко започва да се забавя. Техните предни части са унищожени и останалите подразделения се принуждават да отстъпят. Остатъците от предните отряди на тези мехкорпуси се оказват отрязани на разстояние от приблизително 10 километра. За тяхното окончателно унищожаване е хвърлена 13-а панцерна дивизия, която преминава покрай тях във фланг и след това завива на изток към Ровно. Получава се така, че 13-а панцерна дивизия излиза в тил на остатъците от четирите танкови дивизии и в следващите две денонощия съветските части се движат на изток следвайки немската дивизия. 11-а панцерна завзема основната переправа в района на Острог и съветското командване се принуждава да събере всичките си (но неголеми) резерви за да блокира 13-а и 11-а панцерни дивизии.

    На южния фланг на немската групировка съветското настъпление се развива малко по-успешно. Там за удар са събрани 12-а и 34-а танкови и 7-а мотострелкова дивизии на 8-и мехкорпус и 14-а кавалерийска дивизия. За попълване на 10-а танкова дивизия от 15-и мехкорпус най-накрая пристига 8-а танкова дивизия от състава на 4-и мехкорпус. Обаче в тези части танковете са останали наполовина от първоначалната численост (към 800 танка). 12-а и 34-а танкова дивизии успяват да се придвижат около 5 км., но не и да пробият отбраната на 111-а пехотна дивизия. След това немците придвижват напред 13-а панцерна дивизия и след нея – 111-а пехотна. Те успяват да създадат коридор между 9-и и 19-и мехкорпуси, опериращи на север от Дубно, и 8-и мехкорпус, атакуващ южно от Дубно. 7-а мотострелкова дивизия е атакувана в тил от 16-а панцерна, а 75-а пехотна нанася удар по 12-а танкова дивизия, отрязвайки нейните основни части от предните отряди. На 28 юни 13 панцерна дивизия достига района на Ровно, обаче тя няма пехотна поддръжка, тъй като немците изоставят пехотата в района на Дубно. 9-и и 22-и мехкорпуси съумяват, отстъпвайки от Дубно, да заемат отбрана северно и югоизточно от Луцк. По такъв начин се създава „балкон”, задържащ групата армии „Юг” по пътя и към Киев. Смята се, че в резултат на това Хитлер решава да промени стратегическото решение и да насочи допълнителни сили на юг, снемайки ги от московското направление. На 28 юни 12-а и 34-а танкови дивизии се сражават западно от Дубно, обаче основните танкови части се опитват да отстъпят.
    По същото време в района на Острог пристига 5-и мехкорпус (към 22 юни - 1070 танка, без КВ и Т-34). Но по други данни под Острог се сражават само 109-а мотострелкова дивизия и танковия полк на 5-и мехкорпус. В същия ден отбраната южно от Броди е усилена с частите на 37-и стрелкови корпус. На немците хвърлят на левия фланг на съветската отбрана (в района на Лвов) 9-а панцерна дивизия. Тази маневра напълно разрушава левия фланг на отбраната на съветските части.
    Към този момент съветските танкове почти напълно са останали без гориво и боеприпаси.
    Трудностите прерастват в катастрофа на 29 юни. Сутринта на този ден 13-а панцерна дивизия се придвижва изток от Ровно, докато съветските войски отстъпват северно и южно от града, паралелно с движението на немците. Съветските танкове все по-често остават без гориво и немската пехота унищожава остатъците от 12-а и 34-а танкови дивизии. На 30 юни 9-а панцерна дивизия отрязва 8-а и 10-а танкови дивизи, завършвайки по този начин тяхното обкръжаване. По същото време командващия 6-а съветска армия заповядва на всички свои части да отстъпят на позиции източно от Лвов. А немците в това време събират частите от 13-а и 14-а танкови дивизии, за да създадат ударно съединение по направление на Житомир и Бердичев.

    Към 1 юли съветските мехкорпуси на Юго-Западния фронт са практически унищожени. В 22-и мехкорпус са останали около 10% от танковете, в 8-и и 15-и - 10-15%, в 9-и и 19-и - около 30%. В малко по-добро положение се оказва 4-и мехкорпус, командван от генерал А.А.Власов (да, този същия), който успява да отстъпи с около 40% от своите танкове.

    А ето мнението за тези събития на офицера от 11-а панцерна дивизия, тогава старши лейтенант, Хайнц Гудериан:
    „Персонално руския войник се показа добре обучен и корав боец. Стрелковата му подготовка бе превъзходна – много от нашите войници бяха убити с изстрел в главата. Снаряжението му бе просто, но ефективно. Руските войници носеха униформа в землисто-кафяв цвят, която ги маскираше добре. Храната им бе спартанска, за разлика от нашата. На тях им се наложи да се сблъскат с нашата професионална тактика на немските панцерни дивизии. Т.е. с маневреността, неочакваните атаки, нощните атаки и взаимодействието между танковете и пехотата.
    Относно руската тактика в граничните сражения. нашето впечатление беше, че руските роти и взводове са предоставени сами на себе си . Нямаше координация с артилерията и танковете. Абсолютно не се прилагаше разузнаване. Нямаше радиовръзка между щабовете и подразделенията. Затова нашите атаки бяха неочаквани за тях".
    Човешката глупост е безпределна, защото разумът му е неограничен!

    #2
    От къде е статията и кой е автора и?
    They march in full battle dress
    With faces grim and pale
    Tattered banners and bloody flags
    Rusty spears and blades...

    Comment


      #3
      А, да, забравих... Сори. Превода е направен от тук:

      Човешката глупост е безпределна, защото разумът му е неограничен!

      Comment


        #4
        Този Хайнц Гудериан да не би да е сина на генерал-полковник Хайнц Вилхелм Гудериан? До колкото знам синът му на име Хайнц Гюнтер /1914-?/ е участвал във боевете на Източния фронт през лятото на 1941г. в състава на 3-ти армейски корпус. Вероятно в състава на корпуса е влизала и 11-та моторизирана дивизия.
        They march in full battle dress
        With faces grim and pale
        Tattered banners and bloody flags
        Rusty spears and blades...

        Comment


          #5
          точно това щях да добавя.
          иначе мнение нямам - помня само че луцк, дубно и ровно ги споменаваха в продължението на швейк.

          сега ще потърся статия от немски автор, в която твърди, че най-голямата танкова битка е преди берлин хихи. 5000 срещу 200-300. даже се сещам, че съм превеждал такава статия. ама по-добре да не я пускам, че така ще си играем до безкрай.


          хайнц гюнтер гудериан почина през 2004 на 90 г. и ако не се лъжа има издадена книга за 116 дивизия. нещо такова ми се мотае в главата.

          Comment


            #6
            А колкото до сражението не съм съгласен с направения извод, че боевете при Луцк-Дубно-Ровно са най-голямото танково сражение в света. Наистина това е най-крупната танкова битка от началото на военните действия на немците срещу руските войски. Не може да се отрече и това, че участват огромен брой танкове /приблизително 1 500 единици и от двете страни/. Но все пак битката при Прохоровка е един ден, а тук говорим не за една битка, а за серия от сражения продължили около 6 дни. При Прохоровка на малък участък от фронта са концентрирани около 1 500 танкови единици и от двете страни, което прави сражението уникално и наистина мащабно. Поради това смятам, че Прохоровка е и ще си остане най-голямото танково сражение във световната военна история.
            They march in full battle dress
            With faces grim and pale
            Tattered banners and bloody flags
            Rusty spears and blades...

            Comment


              #7
              Забравихте да напишете че при Броди - Ровно - Луцк съветските армии са командвани от бъдещия маршал Георгий Константинович Жуков впоследствие набеден за непобедим и военен гений.Само че неизвестно защо неговите апологети все забравят да причислят тази колосална битка към победите на Жуков............

              Comment


                #8
                В това няма почти нищо вярно.

                Танковете "при Прохоровка" са на "концентриран" фронт от близо 32 километра. Самото сражение продължава няколко дни с участието на разнородни части и всъщност се състои от десетки отделни сражения. В нито едно от тях не участват САМО танкове, за да бъде обявявано то за "танково". Основните загуби в танкове и бронирани машини и на двете страни са нанесени от ПТ-артилерия. А мащабът и значението на битката са попреувеличени и от двете страни с цел оправдаване на глупово направените загуби, особено от съветска страна.
                Тоест, "танковото сражение при Прохоровка" е просто историографски мит. Нито е танково, нито е единично сражение, нито е само при Прохоровка.

                Comment


                  #9
                  В състава на Юго-Западния фронт (ЮЗФ) има 8 механизирани корпуса, както следва:
                  4ти, командир: А.А.Власов. В корпуса има общо 979 танка и 175 бронирани коли.
                  8ми, командир: Д.И.Рябышев. В корпуса има общо 898 танка и 172 бронирани коли.
                  9ти, командир: К.К.Рокосовски. В корпуса има общо 298 танка и 73 бронирани коли.
                  15ти, командир: И.И.Карпезо. В корпуса има общо 749 танка и 160 бронирани коли.
                  16ти, командир: А.Д.Соколов. В корпуса има общо 482 танка и 118 бронирани коли.
                  19ти, командир: Н.В.Фекленко. В корпуса има общо 453 танка и 26 бронирани коли.
                  22ри, командир: С.М.Кондрусев. В корпуса има общо 712 танка и 82 бронирани коли.
                  24ти, командир: В.И.Чистяков. В корпуса има общо 222 танка и 16 бронирани коли.
                  Сражението, за което става дума е проведено на територията на ЮЗФ и затова давам всички тези корпуси. Проблемът да се определи големината на сражението и участващите в него сили идва от другаде. Всъщност, факторите са няколко:
                  - Първо, самите механизирани корпуси са разпръснати на немалка територия, като разстоянието им от границата е различно (40-250 км);
                  - Немалко разстоянието между дивизиите на корпусите - от 10-15 км за 4ти до над 140 за 22ри;
                  - Не са адеквато съоръжени с транспортна техника, което значи, че пехотата и танковете не могат да действат заедно;
                  - Командването не се съобразява с текущото състояние и диспозиция на корпусите и издава заповеди, които предполагат, че корпусите са изцяло въоръжени и готови за атака;
                  - Заповедите се сменят по 2-3 пъти на ден, като често се изисква движение в противополжни посоки - например 8ми механизиран корпус "набира" 500 км движение нагоре-надолу преди да се сблъска с противника.
                  - Неизвестна част от машините не са в движение поради една или друга причина.

                  Въпреки всичко, аз също вярвам, че в известен смисъл, това е едно от сраженията, с участие на много танкове, което е уникално за войната до момента. Единствено заради своята неорганизираност и хаос в използването на машините не можем да го наречем "най-голямо". Но определено е било внушително.
                  Модератор на раздели "Втора световна война" и "Междувоенен период".
                  Проект 22.06.1941 г.
                  "... там можете да попаднете на персонажи като например "честен прокурор" - а това, съгласете се, е същество къде-къде по-фантастично от някакъв си там "тъмен елф"." ©

                  Comment


                    #10
                    Естествено, че не участват само танкове!!!!! Имам предвид сражението на 12.07.1943г., считано от историците за най-голямата танкова битка в света, ЗАЩОТО в него участват най-много танкови единици на тесен участък от фронта, в сравнение с боевете при Луцк-Дубно-Ровно. Разбираемо е, че на този ден не се води едно сражение. Все пак участват значителни съединения, действащи на различни оперативни участъци, срещу други такива съединения. Боевете на 13.07. се водят с по-малка интензивност и с по-малко сили. А иначе ролята на противотанковите оръдия в причиняването на колосалните загуби е безспорна.
                    Колкото до значението на сражението, мисля, че в този форум е изписано достатъчно по проблема за да се дъвче пак.
                    They march in full battle dress
                    With faces grim and pale
                    Tattered banners and bloody flags
                    Rusty spears and blades...

                    Comment


                      #11
                      това да не ти е батълфийлд 1942, визирам картата абърдийн, която е моделирана като чисто танкова карта. това е реалната война, в която всеки използва това, с което разполага и смята, че трябва да участва. но има боеве, при които участват преимуществено танкове и ПТО, тоест можем да тги обявим за танкови двубои.
                      кало, според теб за танкова битка може да се определи смъртта на х. вендорф, чийто тигър бива унищожен в битка с 2 шърмана. какво ще кажеш? това ако не е чиста танкова битка не знам какво е) може би е танков гъдел, а?

                      Comment


                        #12
                        Ясно е, че не участват само танкове
                        В повечето сражения край границата танковете рядко се сблъскват - в повечето случаи съветските танкове са удряни от въздуха или се сблъскват с подготвена противотанкова отбрана. Немските знаем как се използват. Но сражението си е танково все пак ... може би си заслужава да се сметне колко са общо машините от двете му страни през различните етапи.
                        Модератор на раздели "Втора световна война" и "Междувоенен период".
                        Проект 22.06.1941 г.
                        "... там можете да попаднете на персонажи като например "честен прокурор" - а това, съгласете се, е същество къде-къде по-фантастично от някакъв си там "тъмен елф"." ©

                        Comment


                          #13
                          Messire това за танковото участие споменах по повод коментара на Кало:0
                          They march in full battle dress
                          With faces grim and pale
                          Tattered banners and bloody flags
                          Rusty spears and blades...

                          Comment


                            #14
                            Сражението за което е темата е интересно не поради катастрофалния резултат за руснаците. При тогавашната ситуация в условията на въздушно превъзходство на Луфтвафе, без гориво и боеприпаси и слаба координация между частите просто нямаше как да е различно. Интересното е дали този контраудар не е бил "жертва на фигура" с което се цели да се спечели време. Тоест дали са знаели в Ставката че частите хвърлени в този бой са почти обречени???

                            Comment


                              #15
                              товарищ Маузер написа
                              Сражението за което е темата е интересно не поради катастрофалния резултат за руснаците. При тогавашната ситуация в условията на въздушно превъзходство на Луфтвафе, без гориво и боеприпаси и слаба координация между частите просто нямаше как да е различно. Интересното е дали този контраудар не е бил "жертва на фигура" с което се цели да се спечели време. Тоест дали са знаели в Ставката че частите хвърлени в този бой са почти обречени???
                              Не, определено не е такъв случая. Причините са няколко:
                              - В онзи момент такава маневра и начин на мислене не са достъпни на нивото на тогавашния командирски състав, започвайки от командирите на дивизии и свършвайки с главнокомандващия. Командирите, които биха били готови на такива неща "израстват" в течение на войната и към средата й вече може да се каже, че има, но в началото - определено не;
                              - Заповедите са такива, че не допускат такова тълкуване;
                              - Сталин по онова време определено не би постъпил така, а командирите биха се простили с главите си за такова нещо;
                              - Никой не си дава сметка за реалното състояние на корпусите, необучеността на екипажите, командирите и т.н., заповедите са давани така, все едно частите са в отлична форма;
                              - Хаоса при издаването на заповедите, честата им смяна, разхвърляността на ударите, безсмислеността на повечето маневри и т.н. говорят за всичко друго, но не и за планови действия. За което и повечето командири от началния етап плащат с живота си. Но не би могло и да бъде иначе - на командни длъжности, по ред причини, излагането на които би било безсмислено тук - извън темата е, са хора, които нямат нито необходимото образование, издигнати са набързо, по време на издигането им са местени бързо от място на място и т.н. От такива командири не може да се иска много и техния "продукт" е точно такъв, какъвто може да се очаква. Особено в онази ситуация.
                              Да не забравяме и съветската доктрина от началото на войната, която си е все пак продукт на ПСВ.
                              Та като съберем всичките тия фактори - няма как да е различен резултатът, подкрепям изцяло в това отношение.
                              Модератор на раздели "Втора световна война" и "Междувоенен период".
                              Проект 22.06.1941 г.
                              "... там можете да попаднете на персонажи като например "честен прокурор" - а това, съгласете се, е същество къде-къде по-фантастично от някакъв си там "тъмен елф"." ©

                              Comment

                              Working...
                              X